1. Публичноправни науки

Print Friendly, PDF & Email
  1. Сравнителноправен преглед на Конституциите от 1879 г., 1947 г. и 1971г. Основни начала на Конституцията на Република България от 1991 г.

 

1.1 Същност, възникване и развитие на К-зма.

 

Конституционализмът означава организация и управление на обществото в/у основата на Конст. разпоредби.Той означава, че фундаменталните въпроси- за формата на държавно управление, формата на Д. устройство, способите за осъществяване на Д. власт, статуса на гражданите и др., са уредени и гарантирани от К.

Идеята за конституционализма се заражда в епохата на Просвещението и се утвърждава като практически модел за управление след победата на буржоазните революции.

.    Първите К. са били предназначени да закрепят зараждащите се нови обществени отношения, които идват да сменят феодалната държава и обществена система. К. поставят началото на конституционализма като модел на управление.

Първата в света К. е тази на САЩ-1789 г.(преди нея- само на щата Вирджиния, а не на суверенна държава).

Първата европейска К. е на Франция от 1791 г., утв. първообраза на конст. монархия, а К. на Франция от 1793 г. за първи път прокламира принципа  за единство на държавната власт.

Втората половина на 19 в. се характериира с приемането на нов тип конституции – възприемат  републиканската форма на държавно управление и провъзгласяват принципа на народния суверенитет. К. на Франция от 1878  и Швейцария от 1874 първи регламентират републ. парламентарна система на държ. управление. Забележит. са Ваймарската К. на Германия от 1919 , Испанската от 1931 г., Австрийската от 1920 г.

     1.2Развитие на бълг. конституционализъм

     Първата бълг. К. е Търновската от 16 април 1879г. Това е демократична за времето си К, тя е К. на прехода от азиатския феодализъм към капитализма.Тази К. възприема монархическата форма на управление.Установен е принципът за разделението на властите.Законодателната власт е предоставена на парламента(НС), който се намира под силното влияние на княза (той го свиква и разпуска,той утвърждава законите). Изпълнителната власт принадлежи на княза.Демократичният характер на К.се проявява предимно в правата и свободите на поданиците в политическата и икономическата сфера.

      Втората бълг. К.е приета от ВНС през 1947г. Тя е К.на прехода от капитализъм към социализъм.Тя променя формата на Д управление от монархическо в републиканско.Принципът за разделението на властите,характерен за Търн. К.,е заменен с принципа за единството на Д власт.Свободният мандат е заменен с императивен мандат,т.е.мандат,според който депутатите са отговорни пред своите избиратели.

      Третата бълг. К. е приета чрез референдум през 1971г.Тя е(според партийните оценки)К. на прехода към  развито соц. общество след победата на социализма.В нея беше провъзгласена ръководната роля на ком. партия.Президиумът на НС беше заменен от Държавен съвет,който съсредоточи огромна власт, включително законодателна ,и се превърна в инструмент за тоталитарно управление.

Четвъртата , сега действаща К , е приета през 1991г.Това е К на прехода към гражданското общество и правова държава.

        1.3 Основни юридически характеристики на К.

         *К е основен закон на Д и на обществото-тя урежда основните общ.отношения;тя е основна за цялата правна система;тя определя системата на Д органи;

*К е върховен закон на Д и на обществото –има най-висша юрид.сила,другите закони не могат да и противоречат (чл.5). К има непосредствено действие.

*К регламентира основните , най-значими обществени отношения,които възникват при организация и функционирането на обществото и държавата и осъществяването на Д власт.

*К е база за правотворчество и законодателна дейност.

а) Много от К норми са общи  и се нуждаят от конкретизация в обикновени закони.В К има на 65 такива препратки.

б) К определя реда за приемане на законите-законодателния процес.Тя конкретно определя субектите на законодателна инициатива(чл.87),необх.кворум и мнозинство (81), и т.н.

*Особен ред за приемане ,изменение и допълнение на К-определен е в самата К.-(чл.153 )

К се приема чрез референдум или от ВНС-това е промяна на принципа на народния суверенитет.ВНС е орган,който получава своите пълномощия пряко от източника на властта в Д-народа.Според Ст.Стойчев ВНС е орган,който осъществява учредителна власт (а другите-учредена власт).Това не е прокарано последователно –част от нормите могат да се изменят и допълват от обикн.НС.

Има две процедури за изменение и допълнение на К:

а) от НС

НС може да изменя и допълва всички разпоредби на К с изключение на тези,предоставени в правомощията на ВНС (чл.153).Инициатива-1/4 от депутатите и президентът (абсурдно е,че президентът няма право на инициатива за обикновени закони,а за К има).Предложението се разглежда от НС не по-рано от 1мес. и не по-късно от 3мес. от постъпването му.Приема се с квалифицирано мнозинство ( за разл.от др.закони)-3/4 от вс.народни представители .Приемането става на три гласувания в различни дни.

Ако предложението получи по-малко от ¾,но не по-малко от 2/3 от гласовете,се поставя за ново разглеждане не по-рано от 2 и не по-късно от 5мес.При новото разгл. предложението се приема,ако за него са гласували не по-малко от 2/3 от всички Н.п-ели- процедурата е излишно усложнена.

Законът за изменение или допълнение на К се подписва и обнародва в ДВ по разпораждане на председателя на НС (а не от президента като др.закони) в 7дневен срок от приемането му.

б)от Великото НС.

НС решава да се произведат избори за ВНС с мнозинство 2/3 от всички НП-ели.Президентът насрочва изборите в 3мес срок.ВНС се състои от 400 НП-ели.ВНС според чл.158:

-приема нова К.

-решава въпрос за изменение на територията на РБ и ратифицира междунар. договори, предвиждащи такива изменения;

-решава въпросите за промени във формата на Д устройство и на Д управление;

-решава въпросите за изменение на чл.5 ал2 и 4(за непоср.д-е на К и на междунар.договори) и на чл57 ал.1 и 3 ( за осн.права на гражданите);

-решава въпросите за изменение и допълнение на гл. IX  (това е редът за изм. доп. и приемане на К)

Инициатива-1/2 от всички НП-ели и президентът.

Срок за разглеждане-не по-рано от 2 мес и не по-късно от 5мес.

Решение по проектите се приема с мнозинство 2/3 от всички НП-ели на 3 гласувания в различни дни.

Актовете на ВНС се подписват и обнародват от председателя му в 7дневен срок от приемането им.

1.4 Основни начала на КР.

  1. равноправие на гражданите
  2. народен суверенитет;

3.политически плурализъм;

  1. разделение на властите ;

5 .законност;

  1. хуманизъм;
  2. демократизъм;
  3. свободна стопанска инициатива ;

 

 

  1. Учение за конституцията.Учредителна власт. Конституцията като юридически акт.

Върховенството на К. се изразява в това, че всички други правни актове трябва да бъдат съобразени с духа на К. Това е субординация на актовете. Юр. сила се определя от:

А) мястото на органа, автор на акта (това е вярно само при условие, че всеки един орган издава по 1 вид акт) (напр. НС – актове – закони, изменение на К., решения – те се са с еднаква юр. сила).

Б) х-ра на регулираните общ. отн.

К. има най-висша юр. сила, защото урежда най.съществени общ. отн, тя определя формата на държ. управление.Триединство – държ. орган – 1, който регулира опред. общ. отн. и създава правила за това.  2.Второ свойство – К. урежда осн. общ. отн.

3.Трето свойство – К. представлява основа на законотв-во и цял. норм. дейност на д-вата. Тя съдържа предписания за създаване на закони.

4.Четвърто св-во – К. по принцип може да се приема пряко от народа чрез референдум, или чрез орган.  Бълг. К. не допуска изменяне чрез референдум. К. се приема по особен ред и се изменя и допълва по особен ред. Само ВНС – може да определя формата на държ. управление и промяна на територията.

Същност на К. – тя изразява общата воля на народа (но волята е свойство само на индивида, при разделение на обществото на разл. соц. групи е трудно да се постигне единство на волята, тогава законите и К. биха били идеални)-(К. е юрид. акт с подчертана пол. хар-ка. Тя притежава специф. юр. белези, които я разхраничават от остан. правни актове.

  • К. е осн. закон – тя поражда множество общ. отн, които не са само в държ. сфера и на д-вата и на общ-вото. К. е основа на правния ред, база на цялостната правна система – съдържа осн. принципи, на гражд, наказ, адм. и фин, търг. и сем. право. Тя е осн. закон, също- опред. с-мата на държ. органи
  • К. е върховен закон – чл. 5 “К. е върх. закон и др. закони не могат да й противоречат” – тя притежава най-висша юр. сила. Тя се изразява в съподчинеността на актовете пом/у им (виж по-горе). Ако изследваме триадата: общ.отн. – държ. органи-правна уредба на общ. отн., в нея предимство имат общ. отн. (това е осн. критерий за определяне на върховенството на К). Друг критерий е степента на правна абстракция (обобщеност на правните норми) чл. 2 ал. 2 “Терит. цялост на РБ е неприкосновена” – за да бъдат приложени тези норми те трябва да бъдат конкретизирани в други актове. Свойството юр. сила е присъщо само на правнонорм. актове.

Върховенството на К. се проявява и в това, че нейните разпоредби имат непосредствено действие. Това означава, че те са част, и то основна, от действащото право. Дори, когато препращат към обикн. закони, конст. имат непоср. действие, т.к. тя е първично основание за изпълн. на разпоредбите (напр. – право на концесия). Чл. 5 ал. 2 – генерално установява че “разпоредбите на К. имат непосредствено действие”.

  • К. урежда осн. общ. отн. – к. възникват при организацията и функционирането на общ-вото и д-вата. Няма каталог на общ. отн, те се променят на разл. етапи на развитие. Отн., к. подлежат на конст. регламентация, са динамични, непрек. изменящи се.
  • К. е основа за развитие на правотворчеството и закон. дейност. Тя съдържа в себе си най-общи правнонорм. предписания (напр. чл. 25 ал. 6 – бълг. гражданство се придобива и загубва по реда, установен от закон) на второ място К. регламентира реда за създаване на законите – закон. процес.
  • К. се приема пряко от народа чрез референдум или от органа на учредит. власт. Този белег се извежда от принципа на нар. суверенитет РБ – чл. 158 нова К. се приема само от ВНС. (основа за това е идеята за разделяне на властта на учредителна и учредена. Учредителна власт в лицето на ВНС е пряк израз на нар. суверенитет. Учредит. власт легитимира констит. строй- учредената власт – НС – не може да ревизира или отменя актове на учредителната власт, но нашата К. допуска някои изключения
  • Особеният ред за проемане, изменение и допълнение е характерен белег на К. Самата тя определя реда, по к. тя се приема и ревизира. К. от 1991 установява 2 процедури за изменение и допълнение . Според чл. 153 “НС може да изменя и допълва вс. разпоредби на К., с изкл. на тези, предоставени в правомощията на ВНС”. Право на законод. инициатива има МС и всеки нар. представител. когато трябва да се внесе изменение и допълнение на К. от НС, правото на предложение е предоставена на ¼ от нар. представители (60). Субект на това право е и президента (нелогично – т.к. той няма право да внася законопректи). Предложенията се обсъждат не по-рано от 1 месец и не по-късно от 3мес. след тяхното постъпване. Приема се с квалиф. мн-во от ¾ от гласовете на вс. нар. представители. Приемането или отхвърлянето става на 3 гласувания. Ако предложението не получи мнозинство (3/4 от гласовете на всички), то се поставя на нова гласуване (не по-рано от2мес и не по-късно от5 мес). При повтонро разглеждане за приемането са необходими гласовете на 2/3 от всички нар. представители (нелогично – т.к. може да се приеме с по-малко гласове, отколкото при първото разглеждане) (също така ¼ +1 или 1/3 +1 могат да отхвърлят предложението) – 61 човека имат по-голяма стойност от 179. Др. о разпореждане на председателя на НС. Само ВНС – решава въпроса за промяна на формата на държ. устройство и държ. управление.
  • особеност – Президента изава укази за обнаробдане на закони, а К. и допълн. се обнародват по разпореждане на председателя на НС. Само ВНС – решава въпроса за промяна на формата на държ. устройство и държ. управление.

 

 

 

  1. Конституционни основи на политическата система. Държава, гражданско общество, личност. Конституционноправен статус на политическите партии.

К. от 1991 г. регламентира основите на обще. устр-во на РБ. Общ-вото е сложна с-ма от соц. стр-ри отношеня, и фактори, к. се намират в многостранни връзки и взаимоотн. мпомежду си и функционират в опред. истор. условия. К. (глава I.” Основни начала”).установява основ. принципи и положения, въз основа на к. се изгражда и функционира общ. с-ма.

Устройвото на гражд. общество включва осн. стр-ри, к. детерминират нег. хар-ка и истор. тип:

1) икон. ст-ра – определя се от формите на собственост и принците на гункциониране на икономиката. Нашата ик. с-ма се определя преимуществено от частн. собственост. Капитал. Икономика се основава на своб. стоп. инициатива.

2)  полит. система – нейната основа е държавата като особена полит. организациа на обществото. Съществ. място в пол. с-ма заемат  пол. партии и др. формирования. Съществуващото многообразие от недуржавни пол. стр-ри е израз на К пр-п на пол. плурализъм.

3) Демокр. статус на гражданина. К. регламентира осн. права, свободи и задължения. Обемът, характерът и същността на предоставените К птрава, свободи и задължения определя основуте на статуса на гражданите. Те са осн. белег на гражд. общество само ако са създадени условия за тяхното реално осъществяване и гарантиране. Гарантираността на правата и своб. на гражд. е критерий за степента на развитие на демокрацията в обществото.

4) Соц-клас. стр-ра на обществото и взаимоотношенията между разл. общ. сили и тяхн. въздействие върху общ. живот.

Обликът на общ-ото се определя и от др. фактори – многовековна история, традиции, влияние на религията , межд. фактори – спецификата на вс. тези фактори обуславя х-ра на общ-вото в периода на прехода към демокр. гражд. общество.

На сегашния етап на пазвитие са налице юридич. предпоставки за прехода към гражд. общ-во. К. – чл. 4.ал. 2 провъзгласява, че РБ създава условия за развитие на гражд. общество. Идеята за гражд. общество се заражда с бурж. революции, като антипод на феод. съсловно общество и намира юрид. отражение в конситуциите на демокр. държави.

В основата на гражд. общество стои личността със своите надеждно гарантирани права и законни интереси. .

В преамбюла на К. е деклариран стремежът да се създаде и утвърди правова и социална държава, в която правата на личността, нейната свобода, достойнство и сигурност са въздигнати във върховен принцип. Той е осъществим само в държава, която се управлява според К. и законите. Точното и неотклонно спазване на правата и свободите на гражд., създаването на безотказни юрид. Механизми, к. ги гарантират, е основ. белег на гр. общ-во. Гражд. общество  е възможно само ако то е организирано в правова държава.

В основните начала на К се съдържат норми, к. регулират най-важните полит. отношения, възникващи между разл. правни субекти в процеса на функциониране на полит. система. Пол. организация на обществото е система от специф. полит. структури. В основата й стоят полит. структури, т.е. полит. организация. тя включва и юр. и неюр. нормат. системи, к. определят статуса на полит. структури и взаимоотн. между тях – това е предпоставка за ефект. функциониране на системата. Всяка полит. система се характеризира и с това, че винаги съществува в опред. соц. среда. Опред. фактор за същността на пол. система е реалното съотношение на полит. сили. Пол. система се изгражда на опред. принцип (до 1989 – единство на властта, сега разделениета на властите). К. и зак-вото легитимират структурите на пол. система и взаимоотн между тях.

Осн. юрид. хар-ки на пол. система се съдържат в К. и законите. Пол. система се изгражда и функционира на базата на опред. принципи: 1) нар. суверенитет; 2) разделение на властите; 3) законностат ; 4) пол. плурализъм ; 5) гарантиране свободите и правата на гражданите

Разлика между пол. система (структури и взаимоотношения между тях) и пол. организация (елементи, които образуват пол. и държ. система). Пол. система е по-шир. понятие, к. включва в себе си и пол. организации. Тя има 2 елемента: 1) държавата като особена пол. организация на обществото и 2) пол. формирования, к. си поставят пол. цели.

В съвременните общества са утвърдени 2 типа партийни с-ми – еднопартийни и многопартийни. Типът на парт. С-ма зависи от степента на развитие на ик. строй, от х-ра на соц. отношения, от разслоението на обществото, от степента на демокрация и др.

Еднопарт. с-ми – х-ни за тоталитарните общества. Съществува 1 партия, к. владее Д власт. Това довежда до срастване на партията с държавата.

Многопарт. с-ми – в буржоазните Д-ви с развитие на демокр. традиции са създад. и утвърдени разл. модели на парт. с-ми. Приема се, че многопарт. с-ма е основен индикатор за демократизма на общ-ото. Многопартийността гарантира полит. и идеологическа свобода на личността – свободата й да е привърженик на определена идеология и да уч-ва в разл. пол. организации.

В нашата К. е провъзгласен принципът на пол. плурализъм (чл.11, ал.1). Създават се мн-во пол. партии с разл. влияние в общ-вото, с разл. полит. ориентации. Гаранция срещу полит. и идеолог. монополизъм е констит. разпоредба на чл. 11 ал. 2 – нито една пол. партия или идеология не можа да се обявява или утвърждава за държавна. К. въвежда някои ограничения при образуването на пол. партии: не може да се създават пол. партии на етническа, расова или верска основа, както и  партии, к. си поставят за цел насилствено завземане на ласстта.

Чл.12,ал.2 К забранява извършване на пол. дейност от непол. сдружения на гражд. и синдикатите, присъщи само на пол. партии. Тези организации се създават за заовол. и защита на профес. и др. непол. интереси на гражд. Забранява се създав. На организации, които действат с/у суверенитета, тер. Цялост и единство на нацията; с/у правата и своб. на гражд., тайни и военизирани структури.

 

 

 

  1. Форма на държавното управление и държавното устройство.

      I.Форма на Д. управление.

Държавата е особена политическа организация на народа(общ-ото),който живее в границите на определена територия,в/у която се осъществява Д власт.Тя е инструмент за интеграция на обществото.Конституционноправната наука изследва проблемите на Д власт в гражданското общ-во.

Проблемът за формите на държ. управлене е дискусионен.Според господстващото мнение критерият за ФДУ е х-рът на висшите Д органи и взаимоотношенията м/у тях.Основните ФДУ са 2:републиканска и монархическа.

1.Монархическа.

-абсолютна м-хия-неограничена(Бруней,Саудитска Арабия)

-дуалистична м-хия-с белези на абсолютна и конституционна м-хия(Йордания,Мароко)

-конституционна м-хия-

-парламентарна м-хия-монарха е символ на държавността без реална власт

2.Републиканска

-президентска република-САЩ,Русия

-парламентарна р-ка-България,Италия

-полупрезидентска р-ка-Франция,Полша

Парламентарната форма на управление се проявява в различни нюанси в отделните страни.В основата на това управление стоят взаимоотношенията м/у законодателната и изпълнителната власт.Механизмите на парламентарното управление са конст. регламентирани.Парламентаризмът е с-ма за управление,при която ясно и прецизно саустановени взаимоотнош. м/у висшите Д органи-НС,президента и МС.Парламентът е център на политическия живот.

До 1946г. Б. е конст. м-хия.През 1946г. се провежда референдум по въпроса за формата на управление.Този рефер. заменя монархич. форма с републиканска.Републиката е провъзгласена на 08.09.1946г. и това поставя началото на реп. уп-ние у нас.На 4 декември1947г. е приета конституцията, в която е посочено, че НРБ е държава с представително управление.

К. от 1971г. също възприема идеята за представително управление, без изрично да я декларира.

К от 1991г.(чл.1,ал.1) прогласява:” България е република с парламентарно управление”.

 

II.Форма на Д. устройство.

.Д-те биват-унитарни,федеративни,конфедеративни и държ. Уния.

1.Унитарна д-ва-суверенитетът е недели.Тя има изградена единна с-ма от Д органи;единна К;единно законодателство и единно гражданство.Териториалната и организация също е единна.Територията и се дели на различни административно-териториални единици-области,окръзи,райони,околии,обшини или др.

2.Конфедерация-съюз от държави.Създава се на договрна основа между две или повече държави.Конфедеративния цъюз е неусточива общност от д-ви,които съхраняват своя суверенитет.Субектите на конфед.имат своя независима държ. организация.

ЕС притежава белезите на конфедерация .Конф.създава свои органи които се грижат за общите дела на съюза

3.Федерация-съюзна д-ва.Тя е единна,д-ва която трайно обединява множество държави или държавни образувания .Федерацията има ощи органи-парламент,правителство, върховни съдийски органи.Обикновено е двукамерен-едната се избира от цялото население, а другата камара-от представители на държавните образувания, които са субекти.

4.Уния-особено държавно формирование , което се характеризира с лабилни връзки м/у държавите.

а) лична уния-едно лице-монархът, е глава на две или повече суверенни д-ви.Нетрайно обедединение.

б)реална уния-един монарх е държавен монарх на множество суверенни държави, но съюзут м/у тях е траен и е скрепен в конституциите на държавите.

България е унитарна д-ва.В трите нейни конституции не е регламентирана формата на държавно устройство.Едва в К от 1991 (чл.2 ал.1) изрично се посочва:” РБ е единна държава с местно самоуправление.В нея не се допускат автономни, териториални образувания.

Промята на във формата на държавното устройство е изключително правомощие на ВНС.

Територията на Б се дели на административно-териоториални единици, които са част единната територия на Д-ва.Според К (чл.135 ал.1) територията на Б се дели на общини и области съставни адм.-териториални единици в общините са кметсвата и районите.

 

 

5.Принципите на народния суверенитет и разделението на властите

 

I.Народен суверенитет.

Суверенитетът е една от най- сложните и богати по съдържание категории на констит. право. Той представлява независимост и върховенство на соц. общности, обособени в нация и в народ, и на неговата държ. организация.

Основоположник на теорията за суверенитета е Жан Боден, според когото суверенитетът в държвата принадлежи на този, който притежава властта да твори законите. Но цялостно теорията за нар. сувренитет е разработена от Ж.Ж. Русо, според когото всеки гражданин притежвава част от суверенитета, но той се осъществява общо от всички. Той твърди, че народ. суверенитет е непрехвъряем и не може да се делегира. Избраният от народа представителен орган е само изразител на този суверенитет. Източник и субект на суверенитета си остава само народа, от който произтича властта, и той може да я осъщетвява самостоятелно. Принципът на нар. суверенитет за пръв път юридич. е легитимиран в преамбюла на  К. на САЩ от 1787 г., а в Европа в К. на първата Френска република от 1793 г.

Бълг. Конституционализъм от зараждането си е повлиян от идеите на Русо за нар. суверенитет.В първата бълг. К се регламентира представителното осъществяване на властта в НС,което се избира пряко от народа.В двете соц. К-ииизрично е провъзгласено,че в НРБ “цялата власт произтича от народа и принадлежи на народа”.В К. от 1991г. е налице разгърната формула на принципа на нар. сув. И недопустимостта той да бъде присвояван от някого.Вчл.1,ал.2 и 3 от К се разкриват неговото съдържание,формите и механизмите за осъществяването му и се регламентират гаранции с/у посегателство в/у него.Чл1,ал.2”цялата държавна власт произтича от народа”-всички правни субекти, които упражняват Д власт,получават своите пълномошия  пряко или косвено от народа,вкл. и НС.Суверенитетът е неотнимаем от народа и не може да бъде делегиран другиму.

“Тя (Д власт) се осъществява от него (народа) непосредствено или чрез органите, предвидени в тази К.”- това са двете форми за осъществяване на Д власт от народа: а) непосредствено- чрез референдуи и др; б) чрез избрани( пряко или косвено) органи.

Държавата е изразител, но не и носител (субект) на нар. сув.

Върховенството на народа е същността на принципа на нар. сув- никой субект не може да стои над народа.

Нар. сув. е неотнимаем- “Никоя част от народа, полит. партия или др. организация, държавна институция или отделна личност не може да си присвоява осъщ. на нар. сув.”

Нар. сувер. се проявява в няк. разновидности, които са интегрални части на едно цяло:

1) държавен сув.- независимост на д-ватв и Д власт от др. Д-ви и Д власти; той е реалната възможност на д-вата независимо да осъщ. своята власт, вътр. и външна политика, да съхрани терит. неприкосновеност и нац. сигурност.

2) национален сув.- прво на нацията на самоопределение; тя сама определя формата на Д управление, на Д устройство, т.е. решава осн. проблем на своето държавно битие.

3) народен сув.- източник и субект на властаа в държавата е народът;това е народовластие осъш. чрез различни форми и способи.

Създадени са три подсистеми, относително автономни, които трябва да си взаимодействат и сътрудничат в осъществяване на публ власт.

         II.Разделение на властите.

Цялостна теория на пр-па на разд. на власт. създава Шарл Монтескьо през 1748г.-“За духа и

законите”.Той дели властите на законодателна, изпълнителна и съдебна. Техни субекти са парламентът, павителството и съд. органи. Разд. на вл. не означава противоборство м/у тях.За да може нормално да функционира Д власт, трите власти трябва да си сътрудничат и да се уравновесяват.” Трите власти са обвързани с отношение на взаимен контрол и възпиране…”( РКС ном.1, 1999г.). Истинският смисъл на пр-па за РВ е разграничаване на функциите м/у тях.

Търн. К прогласява пр-па за РВ, двете соц. К-ии от 1947 и 1971г. го отхвърлят, К от1991г. го възстановява.Чл. 8 на тази К гласи:” Дър. Власт се разд. на законод., изпълнителнма и съдебна”

Пр-път за РВ детерминира с-мата на държ. органи. На негова основа са създадени три подсистеми,

Относително автономни, които трябва да си взаимодействат и сътрудничат в осъш. на публ. власт.

Но К не създава необходимите юрид. Предпоставки и механизми, които да осигурят реалното приложение на пр-па.Конст. и законовите разпоредби не се вписват осн. Начала на пр-па- взаимното възпиране на държавните органи.

 

 

  1. Държавна власт. Форми за осъществяване на държавната власт.

1.Обща х-ка на ДВ.

Държ. власт е сложна политико-правна категория. Тя епредмет на изучаване преди вс. от теорията на Д, и след това от КП в пределите на конст. уредба на суб. на властта, техните правомощия, формите и методите за нейното осъщ.  Според съврем. филос. и правна наука държ. власт се основава на принудата, авторитета и влиянието. Принудата се изразява във възможностите по отн. на правните субекти да се прилагат наказ., адм. и икон. санкции в случаите , предвидени в закона. Авторитетът на държ. власт се провява в еубеждението и вътр. мотивирано съгласие на правните субекти добров. да й сътрудничат. Влиянието включва вс. други фактори, чрез к. властта въздейства върху правните субекти и соц. процеси.

Държ. власт е политич. по св. същност. Но държ. власт е само едно от проявленията на пол. власт. Тя е               1)всеобхватна- обединява вс. правни субекти,прониква във вс. структури на обществ. с-ма

2) суверенна- по отнош. на другите, недърж. власти тя има върховенство.

3) единна- въпреки РВ( което всъщност е разделение на функциите); така се осиг. единна политика наД

Източник на Двласт е народът- пр-п на н.сувер. ДВ трябва да изразява волята на народа.

ДВ се хар-ра с властнич. отношения, които възникват при нейното осъщ.- м/у органите на властта и субектите, в/у които се осъщ. властнич. въздействие (те също могат да бъдат органи).

  1. II. Форми за осъществяване на ДВ

Според  К (чл. 1 ал.2) държ. власт се осъществява непосредствено от народа и чрез органите, предвидени в К. Всъщност това са двете форми за осъщ. на публ. власт. Народът осъщ. непосредствено ДВ чрез формите на пряката демокрация. ПД е ср-во за осъщ. на ДВ чрез пряко, императивно волеизявление на политически дееспособните граждани. При ПД народът непосредствено решава въпроси от общодържавно или местно значение. Това са властн. решения, които имат юридически императивен х-тер и пораждат непосредствено правни последици, без да се нуждаят от последващо утвържд. От Д орган.

Редът за прякото уч-тие на гражд. – в Закона за допитване до народа (ЗДН).Съгл. този З формите за пряко участие са 4:

1.Национален референдум- решават се осн. Въпроси, които са от компет. на НС. Чрез Н реф. Не могат да се реш. Въпроси от комп. На ВНС, К съд и съд. органи, както ивъпроси за изменение и допълн на К, за държ. бюджет и дан. облагане,и др. въпроси, за които със закон е предвиден спец. ред.

  1. Местен референдум- в община, район, кметство или нас. място.

За х-ра на плебисцита (лат. Plebiscitum- решение на народа) се поддържат разл. мнения. Най-приемливо, но не безспорно е: способ за пешаване на въпроси с м/унар. значимост.

  1. Общо събрание на населението- за местни въпроси в общини, райони, кметства, нас. места и квартали.
  2. Подписка- гражданите правят предложения до общ. съвети за решаване на въпроси от местно зн-ние. Затова подписката не е форма на пряко народовластие.

К. предоставя правомощия на НС да определи въпроса, по който да се произведе нац. референдум. В з-на за местното самоуправление съществуват няколко текста, които регламентират провеждането на местни референдуми. Законът за допитване до народа регламентира способите и правните механизми за пряко осъществяване на държ. власт от народа. Регламентирани са нац. и местния референдум, общото събрание на населението и подписката като фирми на проявление на пряката демокрация. Право на участие имат полит. дееспособните граждани, т.е. имащите избират. права.

 

 

 

  1. Конституционни основи на икономическата система. Принципи и форми на собственост.

К. установява и регулира осн. положения и принципи на икон. с-ма, на нейната организация, функциониране и отношения. Ик. с-ма обуслая х-ра на полит. организация на общ-ото и е основа на Д и на публичн. власт. Тя е съвкупност от общ. отн., к. възникват по повод на собствеността.

Собствеността е отношение между хора, групи от хора, публични или стоп. инситтуции, което възниква във връзка с разпореждането, владението и ползването на матер. и немат. мблага. Правн. основа на икон. с-ма са уредени на в гл. 1 “ Оновни начала” на К. Тя поставя юрид. основи за прехода от планова към пазарна икономика. Паз. Икономика на РБ според К ( чл. 19 ал. 1) се основава на свободната стоп. инициатива. Правото на св. стоп. инициатива няма абсол. х-тер. Тя не изключва пр-те на Д регулиране и на Д контрол в/у стоп. дейност.

К. регламентира 2 форми на собственост: публична и частна – чл. 17 ал. 2. Констит. законодател е възприел критерия за разграничаване на формите на собственост съобр. субектите (носители) на правото на собственост.

1.Субекти на частн. собственост са ФЛ и ЮЛ.

  1. Субекти на публ. собственост са публично-правните институции.

Според чл.17, ал.2 К “собствеността на Д и общините е публична и частна”. Субекти на публична собств. Могат да бъдат само тези, които притежават държавновластнически правомощия (империум) – Д и общините. Публ. собств. се отличава със социалното си предназначение и с това, че Д сама, чрез властн. Средства я защитава. Публична собственост са обектите, които са обявени за изключит. Д собственост, обектите, в/у к. Д осъществява сувер. права, и тези, в/у к. е установен Д монопол. Изкл. държ. собственост са обектите , изброени в чл.18, ал.1 К: подземните богатства, крайбрежната плажна ивица, републ.пътища, води, гори и паркове с нац значение, прир. и археол. резервати. Тези обекти принадлежат само на д-вата и тя не може да ги отчуждава.

К ( чл.18, ал.4) дава възможност на Д със закон да установи монопол в/у определени обекти и дейности, когато е обществ. необходимо (жп транспорт, нац. пощенски и далекосъобщит. мрежи, използване на ядрена енергия, производство на радиоактивни продукти, оръжия, взривни и биологични силно действащи вещества).

Според К (чл.17, ал.4) режимът за управлене и стопанисване на обектите държ. и общин. собственост се определя със закон. Такъв е приет през 1996 г. – З. за държ. собственост и З. за общин. собственост. Те определят статуса на тази собств. – техните обекти и начините за стопанисване и управление.

        Частна собственост– преобладаващо това право принадлежи на граждани и частни ЮЛ. В условията на пазарна икономика гражд. и частн. ЮЛ са равнопоставени с Д и общ-те в гражд. оборот.К. обявява частната собственост за неприкосновена ( чл. 17 ал. 3). Недопустимо е всяко незаконно посегателство в/у нея. Но не всяка  частна собственост  е неприкосновена, а само придобитата на законно основание. Правото на ч. собств. не е абсолютно, то може да бъде ограничавано в съотв. с разпоредбите на чл. 17 ал. 5.

       Конституц. основи на правния режим на земята.

В декларативен стил К. провъзгласява, че земята е основно нац. богатство. За разлика от др. обекти на собсвеност, земята не може да се увеличава. Затова е поставена под особена закрила на д-вата и общ-вото. Обработваемата земя се използва само за земед. нужди, промяна на нейн. предназначене е допустимо по изключение при доказани общ. нужди, като реда и условията за това са предвидени в закон (чл.21, ал.2).        .      Чл. 22 К (Изм. – ДВ, бр. 18 от 2005 г., в сила от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз и не се прилага към заварените международни договори) (1) Чужденци и чуждестранни юридически лица могат да придобиват право на собственост върху земя при условията, произтичащи от присъединяването на Република България към Европейския съюз или по силата на международен договор, ратифициран, обнародван и влязъл в сила за Република България, както и чрез наследяване по закон.

Чл.22, ал(3) Режимът на земята се определя със закон.

 

 

 

  1. Конституционен стаус на гражданите. Принципи. Гражданство.

Правния статус на човека и гражданине е с-ма от правни норми, к. определят негов. положение като субект на правото в д-вата и общ-вото.Правното положение е с-ма от фактич. отношния между човека и общ-вото. Конст. право установява само основите на правния статус на човека и гражданина. Осн. права са неотменими, те не могат да бъдат ограничавани. В гражд. общ-во д-вата и гражданите са равнопоставени правни субекти. Правн. статус на гражд. се състои от два правни института:

А) на бълг. гражданство;

Б) на правата, свободите и задълженията на гражд-те;

К установява само основите на прсвния статус, а не го урежда цялостно.

  1. II. Принципи.

1.Равноправие – чл.6:”Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права. Всички гражд. са равни пред закона…”

  1. Хуманизъм –човекът стои в основата на гражд.общество; спец. грижи за някои социални групи (деца ,жени,старци).

3.Демократизъм-права на гражданите за участие в управлението;

  1. Съчетаване на обществените с личните интереси на гражданите-предоставените от К права и свободни не могат да се упражняват във вреда на обществения интерес;
  2. Единство на права и задължения;

III.Българско гражданство (БГ)

П уредба-К (чл.25-27) и закон за БГ

1.Същност на Г-трайна правно-политическа връзка на едно лице с държавата, по силата на която това лице попада под държавновластническото върховенство на тази държава и се ползва в пълен обем от правата и свободите, осигурени от нейните закони.

Българските граждани, където и да се намират, имат всички конституционни права и задължения. Те са под закрилата на РБ и когато пребивават в чужбина. Чл.25, ал.4 –“Граждани на РБ не може да бъде изгонен от нея или предаден на друга Д или на м/унар. съд за целите на наказат преследване, освен ако това е предвудено в м/унар. договор, ратифициран, обнародван и влязъл в сила за РБ ”.

Чужденците, които пребивават в РБ, имат всички конституционни права и задължения, с изключение  на тези, за които се изиксква БГ ( напр.    те нямат избирателни права, не могата да заемат държавни длъжности).Чужденците, които пребивават в страната на законно основание, не могат да бъдат изгонвани от нея или предавани на друга Д против тяхната воля, освен при условията и по реда, определени със закон .

      

 

 2.Придобиване на БГ:

а) принци на  произхода- децата следват гражданството на своите родители, без да е необходимо да извършват каквито и да е правни действия, за да придобият б. гражд. В света и в РБ е възприет този принцип.

б) принцип на месторождението – прилага се тогава, когато е невъзможно да се приложи п. на произхода. Принципа на произхода е заложех в ЗБГ. Предвидена е възможността да се придобие гражданство и по месторождение. Ако на терит. на Б е намерено дете с неизвестни родители или ако не придобива гражданство по произход, то става б. гражданин.

Други начини за придобиване на б. гражд.

  1. Чрез натурализация – гражданин на една д-ва или лице без гражд. придобива гражданство на др. д-ва. Основанията са различни – осиновяване от чужд гражданин, скл. на брак с чужд гражданин
  2. Чрез опция ( лат. Optio- избор ). Прилага се ,когато се отнема или придобива територия от др. д-ва
  3. Трансфер на гражданство – автоматичен, задълж. Промяна на гражд. при промяна на терит. по силатана м/удържавни договорености
  4. Чрез възстановяване ( реинтеграция) – когато едно лице е придобило чуждо гражд., но след това възвръща предишното си.

Лица без гражданство (апатрид)- лице, което не е гражд на никоя д-ва. То е с ограничен правен статус, не притежава избирателни и др. права

Лица с двойно гражд. (бипатрид)- не е нормално правно положение на лицата, защото те имат задължения към 2 д-ви. Двойното гражд. е резултат от несъвършенството и колизията в законодателството на д-те.

3.Загубване на БГ

а) чрез освобождаване  от БГ – по искане н лицето, ако постоянно живее в чужбина и е придобило чуждо Г , или поне е открита процедура за това. Освобождаването на родителите води и до осв. на децата, които не са нав. 14год. възраст, само ако родит. направят изрично искане за освобожд. им. За осв. На деца от 14 до 18 г. се иска и тяхното съгласие.

б) чрез отмяна на натурализацията – ако си е полсужил с неверни данни или факти, които са станали основание за придобиване на БГ (неверноста да бъде установена по съдебен ред), или е укрило факти които биха били основание за отказ;отмяната е лична; допустима само в; 10 год. срок от придобиването на БГ; предложение за отмяна на натур – от гл. прокурор. Отмяната на натурализ. е санкция за проявена недобросъвестност и наришаване на зак. изисквания при придоб. на б. гражд. от чужди граждани.

в) чрез лишаване от БГ – най-висша правна и морална санкция по отношение на гражданите. Лиш. от гр. се извършва едностранно от д-та. Тя прекратява връзката с гражданина на законово основание, по своя преценка, без да се съобразява с нег. воля. Лиш. от гражд.може да се приложи само по отнош. на лица, които се намират извън пределите на страната. Основанията за лиш. от б. гр. са законоустановени престъпни деяния с най-голяма общ. укоримост, които засягат коренни интереси на Д. Лиш. от гр. е приложимо само по отнош. на лица, придобили б. гр-во по натурализация.

          4.Въстановявне на БГ- когато е бил освободен; става по негова молба,ако не е бил осъден за тежко умишлено претъпление и не представлява заплаха за нац. сигурност, обществен ред, морал и здраве.Може и когато е бил лишен,ако се установи,че не е имало основание или основанието е загубило значение.

          5.Производство във връзка с БГ

– по молба на лицето; за отмяна на натурализацията или за лишаване предложение от главния прокурор.Отправят се до министъра на правосъдието (МП), който след разглеждането им от Съвет по гражданстео към правосъдието министерство, прави предложение до президента за издаване ма указ или отказ.

Придобиването или изгубването на БГ става с указ на президента!

Бълг. граждани по рождение не могат да бъдат лишени от бълг. гражданство.

 

 

 

 

 

  1. Основни права на човека и гражданите. Механизъм за правна защтита на основните права на човека и гражданина.

Идеята за осн. неотменими чов. права за пръв път е прогласена от школата на естественото право. Сега тези права са закрепени в К-те на държавите и в редица м/нар. актове.Така се защитават най-важните ценности- живот, свобода и др.

Основните права и свободи на гржд-те, според най

– разпространената класификация са три групи:

1.Лични- създават условия за своб. съществуване и развитие на личността.Те очертават ограниченията за вмешателство на Д в личн. живот и свобода на гражданите; значителна част от тях са вззаимствани от Всеобщата декларация за правата на човека и др. м/унар. актове.

  1. Политически- създават правна възможност на гражданите да уч-ат в пол. живот и преди вс. в осъщ. на Двласт.Част от тях са формулирани в съответствие с Пакта за гр. и пол. права.
  2. Социално- икономически- създават възможност за задоволяване на матер. и духовни потребности на гражд-те.Те са съобразени с Всеобщата декларация за правата на човека и с Пакта за икономическите, социалните и културните права.

Лични права и свободи – създа. условия за свободно съществуване на личността. Те очертават границите на вмешателство на д-вата в личн. живот и св на гражданите. Значит. част от личн. констит. права са заимствани от Всеобщата декларация за правата на човека и др. межд. актове. Тези права са основа на демокрацията:

  • най-значимо право – право на живот – чл. 28 . Посегат- върху живота се наказва като най- тежко престъпление. 38 НС отмени смъртното наказание и го замени с доживот. затвор без право на замяна
  • право на лична свобода и неприкосновеност(чл.30).

а) Никой не може да бъде подлаган на мъчения, на жестоко, безчовечно или унижаващо отн-ние; насилствена асимилация; медицински, научни или др. Опити без неговото доброволно писмено съгласие(чл.29)

б) Никой не може да бъде задържан, подлаган на оглед, обиск или на др. посегателство в/у личната неприкосновеност.

Изключения- при условията и по реда, определени със закон (НПК). В изрично посочените от закона неотложни случаи комп. Д органи могат да задържат гражданин, за което незабавно уведомяват органите на съд. власт, които до 24 часа се произнасят по законосъобразността на задържането.

  • Личният живот на гражд. е нерикосновен. Всеки има право на защита с/у незаконна намеса в личн. и сем. ж. и с/у незаконно посегателство в/у неговата чест, достойнство и добро име.Никой не може да бъде следен, фотографиран, филмиран, записван или подлаган на др. под. д-вия без неговото знание или въпреки изричното му несъгласие. Ограничения- в предвидените от З. случаи.
  • личната неприкосновеност се допълва от неприкосновеността на жилището. Влизането в жилище без съгласие на обитателя му става с разрешение на съд. власт или за предотвратяване предстоящо или започнало престъпление.
  • неприкосновеността на личността се гарантира и чрез констит. забрана за вмешателство в личн. живот на гражданине – чл. 32 ал. 1 Тук се има предвид неприк. на семейния и личния живот (по недопустим от закона начин и против волята на гражданина).
  • относно статуса на лицата, к. са застрашени да бъдат санкционирани и обвинение в извършване на престъпление. Никой не може да бъде принуждаван да се признае за виновен; нито да бъде осъден само въз основа на нег. самопризнание. К. провъзгласяве презумцията, че обвиняемият е невивен до установяване на противното с влязла в сила присъда. Никой не може да бъде осъден за действия или бездействие, к. не е било обявено от закона за престъпление, към момента на извършването му – чл. 5 ал. 3 К.
  • К. провъзгласява свободата и тайната на кореспонденцията за неприкосновени. Изкл. се допускат само с резрешение на съд. власт (за предотвратяване на тежки престъплениня)
  • израз на свободата на гражданина е нег. право свободно да избира св. местожителство, да се предвижва по терит. на странат, да напуска нейн. предели и да се завръща – чл. 35. Съобразено с Всеобщата декл.
  • Правото и зад. на бълг. граждани да ползват и изучават бълг. език. (чл. 36). Това П и задължение е един от факторите за съхраняв. на бълг. идентичност. Офиц. език в РБ е бълг.(чл.3). Случаите в които се използва само бълг. език се определя със закон.
  • на гражданите е предоставена свобода на съвестта, на мисълта, на избор на вероизповедание и на религ. или атеистични възгледи – чл. 37.
  • К. провъзграсява свобода на убежденията – чл. 38 – това е вътр. присъща на човека необходимост, свобода на избор да формира св. възглади. Никой не може да бъде преследван поради св. убеждения. (законодателя е имал предвид полит).
  • чл. 39, 40, 41 “комуникац. права и свободи” – комплекс от права, право да се изразява и разпространява мнение, чрез разл. ср-ва не подлежат на цензура печатът, електр. медии; право на инф-я. Но това не е абсолютно право, то не може да се използва за накърняване на чужди права.
  • К. предоставя право на гражданите да искат, полмучават и разпростр. инф-я. Също не е абсолютно право.
  • гражданите имат право на жалби, предложения и петиции до държ. органи. те го упражняват за защита на св. пол, икон соц. и др. интереси
  • Всеки гражданин има право на защита, когато са нарушени или застрашение нег. права или законни интереси. Еволюция по отн. на предишн. К-и: с изменение на НК от 1990 г. – адвокатскта защита е допустима от момента на задържане или от момента на привличане на лицето в кач-вото му на обвиняем. Гражданинът има право на защита във вс. стадии на съд. процес
  • К. задължава д-вата да поеме отговорността за вреди, причинени от незакон. актове и действия на нейни органи и длъжн. лица – чл. 7. Това е лично право на гражд. да търсят отговорност от д-вата за нарушените им права. Отгов. на длъжн. лица може да бъде гражд. и наказат. Отгов. на държ. органи е само гражд, тя може да бъде търсена, само ако вредите са настъпили в резултат на нейн. незак. актове (тя не носи отгов. ако тези актове са неправилни). Условията и реда се регламентирани в ЗОДВПН.
  • от наличие на бъл. гражд-во следва правото на гражданите, к. се намират в чужбина да се ползват от закрилата на д-вата. Това произтича от правнополит. връзка между тях.

 

Механизъм за правна защтита на основните права на човека и гражданина.

Осн. права и свободи на гражданите са юридически гарантирани.Самият факт, че са констит. прогласени, е гаранция за тяхн. неотменимост и ненакърнимост. Констит. декларираните права на гражданите имат смисъл, само ако са налице обективни предпоставки и гаранции за тяхното осъщ.

Необх. Са благоприятни икон. и пол. условия и юрид. Механизми, гарантиращи осъщ. на осн. права и своб. на гр-те. Матер. условия на живот са предпоставка, в съотв. с к. се предоставят, а след това се реализират правата. Х-рът на пол-с-ма на общ-ото обуславя каталога и съдържанието на пол. и личните права и свободи.

Икон. и пол. с-ма са определящ фактор за правата на гражд-те. Те са обективна предпоставка, която детерминира реалното положение на гражданина.

Гаранции за правата и свободите се съдържат в закона и в реалните общ. условия за спазване на закона. Гаранции са юрид. мех-зми, институциите и способите, които осигуряват осъществ. им. Гаранция е и създаване на ефект. действащи юрид. процедури за защита и възстановяване на нарушени права и санкциониране на нарушителите. НК определя съставите, к. представляват престъпления срещу правата на гражданите и предвижда съотв. санкции за техн. извършители.

Нарушенията на правата, които не са квалифицирани като престъпления, а са адм. нар., се наказват по реда, определен в ЗАНН.

Процесуалноправната защита на правата на гражд. се осъщ. чрез съдебни или административноправни процедури. Съдебн. са регламентирани в НПК и ГПК , а админ. защита- в ЗАП и ЗАНН.

Гарант за правата на гражд. е Д. Тя е длъжна да създаде условия за осъществяването им. Особ. важна е ролята на правозащитните органи. К.(чл.117, ал.1) ПОСТАНОВЯВА “СЪД. ВЛАСТ ЗАЩИТАВА ПРАВАТА И ЗАКОННИТЕ ИНТЕРЕСИ НА ГРАЖДАНИТЕ, ЮЛ И Д-ВАТА”. Освен от бълг. правозащитни органи, гражданинът може да потърси защита на св. права и от межд. правозащитни институции. Б-я признава юрисдикцията на Евр. комисия по правата на човека и Евр. съд по правата на човека.

В К. се съдържа разпоредба, въз основа на к. гражданите могат да потърсят съдебна отговорност от д-вата за понесени вреди в резултат на нарушени права и законни интереси – чл. 7. Макар и остарял, аконът все още действа. Показател за степента на разв. и утвр. на правовата д-ва е доколко са създадени ефективно действащи защитни юр. механизми, гарантиращи правата на гражданите. Изискването да се изпълняват констит. задължения от всеки също е гаранция за правата и св. на други граждани. Ако гаранциите са неефективни, това затвърдява чувството за несигурност срещу посегателства и за безнаказаност на извършителите.

    Субекти на особена закрила: старите хора, к. нямат близки и не могат да се издържат от собст. си имущество, както и лицата с физич. и псих. увреждания. Д-вата има задача да полага грижи, за да им осигури чов. условия на живот, чрез създаване на специализ. соц. задевения.

Децата, останали без грижа на близките си, се намират под особена закрила на д-вата и общ-вото. Създадените от д-вата заведения за отглеждане на тези деца, не получават достат. ср-ва, за да могат да осигурят норм. условия за живота, развитието и възпитанието на тези деца.

С обобена закрила се ползва жената-майка, на която се сигурява платен отпуск преди и след раждане, безплатна акушерска помощ. (само в публ. здравни заведения) , облекчаване на труда и др. благопри. условия.

 

 

  1. Основни политически права на гражданите. Условия и ред за реализация. Гаранции.

Те създават възможност гражданите да участват в пол. живот и в осъществяване на държ. власт или в дейността на държ. органи. Една част от пол. права са формулирани в съотв. с Пакта за гражд. и пол. права. Пол. свобода е възможността на гражданина по вътр. убеденост и свободно да определи своето поведение в пол. живот и отн. си към пол. институции (в осъществяване на публ. власт). Тези права се реализират чрез правоотн. между гражданите и пол. институции. Видове пол. права:

1)  Избират. право- то дава възможност за участие във формиране на държ. представителни и др. изборни органи. Чрез избир. право гражданите конституират пол. представителство. Чл. 42 ал. 1 – гражданите, навършили 18 г. възраст имат право да избират държ. органи, да бъдат избирани в местни органи и да участват в допитване до народа. Лишени от тези права са гражданите, поставени под запрещение и изтърпяващи наказание – лишаване от свобода. З-ни за организиране и провеждане на избори: ВНС, нап. представители, президент и вице, местни, З. за допитване до нарова

2) Свобода на словото- К. постановява, че печатът и др. ср-ва за мас. инф-я са совободни и не подлежат на цензура(чл.40). Това е форма за осъществяване свободата на словото и да се изразява мнение по въпроси от общ-пол. живот; свобода на убеждение. Това е фундамент. принцип на вс. демокр. общ-во (свобода на кандидат за нар. представител, партии и коалици на достъп до ср-вата за мас. осведомяване). Своб. на словото предполага утвърдено вътрешно чувство у гражданина за свобода на мисълта, убежденията и мненията. Св. на слов. е фумдаментален принцип, в/у който се основава съществуването. и развтието на всяко дем. общ-во.Правните субекти са равнопоставени при упражняване на св. на сл. чрез ср-ата за масово осведомяване и печата.

Своб. на печата и ел. медии не е абсолютна.Тя може да бъде ограничавана в в случаите и по начин, определен в К. Ограничения:

а)спиране на печатно издание- със съд. акт се прекратява издаването на един информац. носител;

б)конфискация- отнемане по реш. на съд. власт на 1 или повече броеве на едно период. издание, без то да се спира.

3) Право на  събрания и манифестации (чл. 43)- гражд. могат да се събират мирно и без оръжие.. Това са форми на колект. изразяване на отн. на гражданите към пол., икон., култ. и др. въпроси. Уредени са в Закона за събрания, митинги и манифестации.

4) К. регламентира правото на ражданите свободно и доброволно да се сдружават – чл. 44. това е осн. право на личността. То “съчетава либералната идея за свободата на индивида с колективистичната идея за обединяване усилията на повече хора за подтигане на определени цели”(РКС ном.10,1994) По смисъла на К. сдруженията на гражданите са разнородни по х-р и цел обществ (недърж). формирования.Два вида сдружения:

а)  организации за постигане на стоп. цели- кооперации

б)  организации с идеална цел.-  според предмета на дейност да се подразделят на пол. партии, синдик. формации и с др. идеална цел.

К забранява (чл. 44 ал.2) създаването на организации, чиято дейност е насочена срещу суверенитета, терит. цялост на страната и единството на нацията, към разпалване на расова, национална, етническа или религ. вражда, към нарушаване правата и свободите на гражданите, както и организации, които създават тайни или военизирани структури или се стремят да постигнат целите си чрез насилие.

Сдруженията на гражданите се регистрират в съда и на това основание придобиват кач-во на ЮЛ. Сдлуженията на гражданите с идеална цел се регистрират по реда на ЗЛС, Зпол.Партии, ГПК, КТ. Сдружеията на граждани със стоп. цел – З. за кооперации и за ЖСК.

Държавата и многопарт. с-ма са гарант за полит. свобода на гражд., но въпреки това пол. процеси в общ-ото не трябва да се идеализират. Все още съществ. завоалирани форми на ограничав. на пол. своб. у нас.

 

 

 

 

 

  1. Избирателна система и избирателно право. Организация и произвеждане на изборите в Р. България.

     I.Избир. система.

  1. 1. Определение- съвкупност от общ. oтношения, възникващи в процеса на конституирането на изборните органи, т.е. съвкупност от фактич. общ. отн –ния, които възникват в процеса на изборите.Тези общ. отнош. в преобладаващата си част се регулират от избирателното право(ИП). Избир. с-ма се разглежда като съвкупност от избират. правоотношения и отношения, уредени от неюридически правила.

       2.Възникване и развитие- първата половина на 17в. По време на буржоазната революция в Англия левелерите издигат искането за равноправие и всеобщо ИП против ограниченото съсловно ИП. Този прицес изминава труден път и в общи линии завършва едва след Втората св. война.

  1. II. Видове избирателни с-ми.
  2. Пропорц. система- прилага се в многомандатни райони ( в 1 район се избират множество депутати); депут. мандати се разпределят м/у партиите пропорционално, според получените действит. гласове. Ако се прекрати мандатът на избран кандидат- мястото му се заема от следващия в листата (без нови избори).
  3. Мажоритарна ИС- обикновено в едномандатни райони ( от всеки район се избира един депутат); избран е този, който е получил повече от ½ от действит. гласове; ако няма такъв- втри тур, в който уч-ат двамата с най-голям брой гласове и за избран се счита този, който е получил най-много гласове. Ако се прекрати мандатът на избрания кандидат- нови избори ( частични- само в съответния район)
  4. Смесена ИС- прилагана у нас в кратки периоди от време. За пръв път 1911-1912г. През 1990г. е приложена за избор на ВНС

III. Избирателно законодателство.

Основите на бълг. ИП са поставени от ТК. През целия период от Освобождението до днес са действали 17 избир. Закона. От 1990г. до днес са приети следните избират. закони: ЗИВНС,ЗИПВР, ЗИНПОСК (З. за избор на н. пр-ли, общ. съветници и кметове),  ЗМИ, ЗИНП.

  1. IV. Избирателно право– има двояко значение:

         А) като обект. право(правен институт)– с-ма от действащи П норми, които установяват юр. режим за образуване на изборните Д органи.

          Б) като суб. право- това е право на гражданите да избират ( активно ИП) и да бъдат избирани (пасивно ИП); те упражняват това свое право при формирането на изборните д. органи; това е право, а не задължение.

         Абсолютна предпоставка за ИП е бълг. гражд., защото изборът е израз на нар. суверенитет. Има и други условия:

      -за активно избир. право- възраст 18 г., да не е поставян под запрещение и да не изтърпява наказание лишаване от свобода; двойното гражданство не е пречка

       – за пасивно ИП- в местен орган- 18 г.; за нар. предст.- 21 г.;за президент и вицепр.- 40г.; да няма др. гражд., освен българско; за президент- да е български гражд. по рождение и да е живял последните 5г. в страната.

       ИП е комплексно- то вкл. и др. права, свързани с участие в подготовката и произвеждането на изборите- издигане на кандидати, обсъждане на кандидатури, участие в състава на избирателните комисии и др.

ПРИНЦИПИ на ИП- констит. закрепени- чл.10 К:” Изборите, националните и местните референдуми се произвеждат въз основа на общо, равно и пряко ИП с тайно гласуване.”

а) общо ( по- точно всеобщо) ИП- всички пълнолетни граждани, с изкл. на запретените и изтърпяващите наказание лиш. от св.

Гаранции: служебно вкл. в списъците, прдварителното им обявяване и възможност да се поправят грешки, произвеждане на изборите в нераб. ден, избир. райони и местата се определят така, че да улесняват избирателите и др. Посегателството в/у ИП е престъпление.

б) равно ИП- всеки избирател има право на един глас; гласът на един избирател е равен с гласа на всеки друг избирател(чл.4 от ЗИНП) ; на практика последното  е неосъществимо, защ. избир. райони са различни по брой на избирателите.

Гаранции- контрол да не се гласува два пъти

в) пряко ИП-изб-те гласуват непосредствено за органите

г) тайно гласуване- не подлежи на контрол и се запазва анонимността на волеизявлението; това е възможност за своб. изразяване на волята.

Гаранции- спец. кабини, без прис. на др. лица. Нарушаването на тайната на гласуване от длъжностно лице и лице от състава на комисията е престъпление (чл.169 НК).

         V.Организация и провеждане на изборите в РБ.

1.Определение- изборите са с-ма от юридически регламентирани от закона условия и действия, които се осъщ. в определен логически ред в процеса на подготовката и провеждането им и при отчитане на резулт. от гласуването. Те са способ за подбор на представители в изборните органи чрез гласуване.

  1. Организация на изборите- с-ма от процесуални действия и необходими условия, осъщ. от пол. дееспособни субекти в строго определена лог. последователност, които имат за свой резултат конституирането на представителни органи от избирателния корпус. Процес. действия се осъщ. в законодателно определена по време последователност.

Субекти на процесуалните избир. отн-ия са пол. деесп. граждани, пол. партии, общ. институции, Д органи и длъжн. лица. Тези субекти са страни на широк кръг првоотношения, които възникват на разл. етапи в пр- са на подг. ипров. на и-те.

Организационно- технич. подг. се изв. от МС, обл. упр-ли, кметовете и др. правни субекти.Финансивите разхиди по подгот. се поемат от Д бюджет. Но в ЗИНП-2001г. е постановено: разходите за бюлетините за гласуване да с поемат от партиите, коалициите и незав. кандидати. Чрез з-на се въвежда колект. имуществем ценз, който ще отстрани от избирателния процес пол. формации и незав. кан-ти, които не са в състояние да поемат тези фин. разходи. Всякакви книжа- заявления, жалби, удостоверения и др.док-ти са освоб. от такси.

Орг-та на изб. вкл.:1) насрочване (2 месеца преди това); 2) определяне на границите на избир. райони и секции,3) състав. на избир. списъци- бълг. граждани 18 г., деесп. и адресно регистрирани в дадена община; 4) образув. на избир. комисии- 60 дни преди изб. ден от президента се назначава ЦИК (за НС и местни органи) и от НС ( за президентски), РИК (при НС и презид избори) и ОИК (при местни изб-и). РИК и ОИК – от ЦИК- 45 дни преди изборите;5) издигане и регистриране на кандидатите- в ЦИК- 40 дни преди това; 6)предизборна агитация- 30 дни преди и-те и приключва 24 часа преди изб. ден; 7) гласуване- тайно, лично; 8) определяне на изб. резултати- недейств. бюлетини- без плик,не са по установ. образец, повече от 1 бюлетина на разл. партии, пуснати в плика.

 

 

  1. Парламентаризъм-възникване и същност. Българския парламентаризъм. Народното събрание според КРБ от 1991г.
  2. I. Парламентаризъм.

През късното  средновековие се появяват съсловните представителни органи. Парламентаризмът в класич. си вид се утвърждава в края на 19 в.

П- змът се х-ра с наличието на специален представителен орган- парламент, който е титуляр на законод. власт. Но наличието на п- мент не е достатъчно, за да се определи режимът като парламентарен. П- ментът трябва да стои в основата на публичн. власт, да заема приоритетно положение в нейната организация.П- змът е режим на управление, при който парламентът е титуляр на закон. власт и в същото време упражнява пол. контрол над правителството. Х-ра се със следните белези:

-разграничение и разпределение на функциите в с-мата от органи на изп. власт и по- конкретно м/у Д глава и правителството; Д глава не е абсолютен носител на изп. власт.

– полит. отговорност на прав. прд п-мента.

Условия за съществуване на парлам. режим са: реална демокрация, политически плурализъм, изборност на парламентарния състав и др.

България е република с парламентарно управление.

Има и монархически п-зъм (Англия, Белгия идр.)- Д глава (монарх) има право на абсолютно вето над приетите закони; той традиционно открива избрания п-мент с “тронно слово”.

( В научн. литература се ползват понятията “параламент” и “легислатура”, които не са еднозначни. Легислатура е напр. Америк. конгрес, който е само законотворчески орган, без да може да упражнява контрол и да гласува недоверие на правителството. Институционално парлам. система на управление включва: парламент (закон. органи, конституц. юрисдикции – КС), полит. неотговорния държ. глава монарх, президент), полит. отговорно пред парламента правителство, независима съд. власт и относ. самост. органи за местно самоуправлени).

     

Парламентаризмът се развива- оформя се т.нар. “ рационализиран  парламентаризъм”. Насоките са главно 2:

  • подобряване дейноста на депутатите ( у нас глава 10 от Правилника);
  • стабилизиране на отнош. м/у п-мента и правителствотв, недопускане случайно бламиране ( напр. у нас, когато НС отхвърли предложението за вот на недоверие на МС, ново предложение на същото основание не може да бъде направено в следващите 6 мес.).
  1. II. Особености на парламентаризма в България-
  2. Президентът се избира пряко от избирателите, не от парламента.
  3. Президентът не разполага с възможността да разпуска предсрочно НС ( разпускането по чл.99, ал. 5 се прави не по преценка на президента, а поради предписание на К- когато НС се е оказало неспособно да образува прав-во).
  4. Президентът няма законодателна инициатива ( освен за ревизия или приемане на К)

    III. Народно събрание – общодържавен представителен орган. Това качество се обуславя от неговия състав. То се състои от пол. представители на разл. социални слоеве на общ-ото. НС се състои от 240 н. представители (чл.63) , избрани чрез общо, равно и пряко избирателно право, с тайно гласуване.

     Срокът на пълномощията на парламентите е установеният период, през който те съществуват и функционират като Д органи, упражнявайки принадлежащите им властн. пълномощия. Срокът на пълномощията на НС според К е 4-годишен. Този срок е оптимален.

Срокът на пълном. На НС се прекратява с изтичане на 4-год. Мандат или от деня на предсрочното му разпускане. Срокът на пълном. на н. представители се прекратява с изтичане на легислатурата ( лат. Legis- закон, latus-внесен ) на НС, освен ако мандатът на нар. представител не бъде прекратен предсрочно на основания, предвидени в чл. 72 К: при подаване на оставка; при влизане в сила на присъда за лиш. от своб. или когато изпълн. на присъдата не е отложено; при устанивяване на неизбираемост на депутата или несъвместимост; при смърт.

В условия на война, военно или др. извънредно положение, настъпило след изтичане на мандата на НС, то може да продължи срока на своите пълномощия до възстановяване на статуквото, след което в срок от 2 месеца се насрочват избори за ново НС.

Срокът на пълном. на НС може да се прекрати предсрочно според К (чл.99, ал.5 ), ако се изчерпят вс. К възможности парламентът да състави правителство.Тогава презид. разпускаНС, назначава служ. пр-во и насрочва парлам. избори. Презид. не може да разпуска НС през последните 3 мес. на своя мандат.

Предсрочно прекрат. на мандата на НС може да има и ако повече от ½ от н. представители трайно го напуснат.

Мястото на НС в Д организация се обуславя от неговите правомощия, от начина на образуване и от състава му. НС притежава законодателни правомощия на единствен законодателен орган в РБ. Само то може да приема, отменя и изменя закони. Законодателните правомощия на НС не могат да бъдат делегирани или отстъпвани.

НС притежава “ компетенция за компетенциите”. То е компетентно да определя компетенциите на др. Д органи, тяхната организация и правомощията им, като приема устройствени закони, уреждащи статуса им. Такива са З за К съд, З за съд. власт, З за местн. самоуправление и местн. адм-ция и др.

Актовете на НС имат висша юр. сила в сравнение с актовете на др. Д органи.

 

 

13.Конституиране и вътрешна ораганизация на Народното събрание.Постоянни и временни комисии.

        I.Понятие

         Организация на Нс обхваща свикването, откриването на новоизбраното НС, неговото конституиране и образуването на постоянни комисии.Към организацията може да се отнесе и обособяването на парламентарните групи, макар че те не са органи на НС, но К и ПОДНС им възлагат определени дейности. Конституирането е началният момент, от който започва да функционира НС.

К в чл.73 постановява, че организацията и дейноста на НС се осъществява въз основа на К и на правилник, приет от него.Това е Правилникът за органозацията и дейноста на НС, вкойто намира израз “регламентарна автономия” на парламента.

ПОДНС е нормативен акт.Субекти на правооотношенията,породени от неговите норми, са самият парламент, неговите органи и НПелисамо по излключение-други ФЛ или ЮЛ.Затова някои автори смятат, той не е НА.

II.Свикване на НС

          Новоизбраното НС се свиква на първо заседание най-късно 1 мес след избирането му-от президента.Ако той не го свика в срока-1/5 от НПели (чл75 К)

          III .Oткриване на новоизбраното НС-първото заседание се открива от най-възрастния присъстващ НПел.След това НПели полагат клетва (чл.76).Без да положат клетва, те не могат да встъпята в изпълнение на пълномощоията си,но не ги губят (според решение на Ксъд)

          IV.Конституиране на НС – актове:

  1. Полагане на клетва от н. пр-ли.

.         2.Избиране на ръководни орагани.прдедател,четирима заместник-председатели-по един от всяка парламентарно представена коалиция, регистрирана за самостоятелно участие в изборите на 17.06.01 г.-с обикновено мнозимство.

Председателят запазва качеството си на НПел, но ако иска да участва в разискванията, заседанието трябва да се ръководи от зам-председател.Той има представители и организационни функции (чл.77 К):

-представлява НС

-предлага проект за дневен ред на заседанията;

-открива, ръководи и закрива заседанията и осигурява реда при провеждането им;

-обнародва решенията, декларациите и обръщенията, приети от НС;

-организира международни връзки на НС;

ПОДНС добява и други функции,напр; разпределя законопроектите по комисии,упражнява бюджета на НС, контролира издаването на ДВ и др.Той може да създаде Консултивен съвет по законодателство ,

Председателят е вътрешен орган на НС ( “пръв между равни”), той не заема самостоятелно място в йерарическата с-ма на ДО.Зам-председателите подпомагат п-теля о осъшествяват възложени им от него дейности.Зам-председателите на НС и председателите на ПГ или техни пълномощниици образуват Председателският съвет, който подпомага председателя на НС.

НС избира и 11 секретари измежду НПели, които дежурят на заседанията и изпълняват различни органзационни функции.Председателят назначава квестори, които не са органи на НС, а са служители в помощ на председателя,главно за охрана.

  1. Формиране на помощни органи – пост. и временни комисии (чл.79 К)

а) постоянни-подпомагат дейноста на НС и упражняват от негово име парламентарен контрол, имат относително постоянен състав,  действат през целия мандат на НС.Сега , в 39-тото Нс, те са 21:по икономическа политика; по бюдгет и финанси;по правни въпроси;по местно самоуправление; регионална политика и благоустройство;по външна политика,отбрана и сигурност,за борба с корупцията и др.Те могат да образуват подкомисии и работни групи.Пк разглеждат законопроекти,изготвят докладо и др.

б) временни-по конкретен повод: за проучване ( събиране на информация) и извършване на анкети (проучване във връзка с неправомерни действия).

  1. Парламентарни групи-минимален брой-10 НПели;образуват се според партийната принадлежност или политическата ориентация и се вписват в специален регистър;имат председатели.
  2. Избиране на секретари и квестори, които изпълняват спец. Функции.

ЗАСЕДАНИЯ – откриват се от председателя или зам. му. Засед. Може да се проведе, ако присъстват повече от половината н. пр-ли, т.е. при наличието на кворум. Ако засед. се провежда, но се установи, че вече не е налице кворум, предс. го прекратява.

КВОРУМ – присъствие на определен минимален бр. нар. пр-ли, за да може да се проведе заседание. Кворумът зависи от изисквашото се мнозинство за птиемане на съответните актове. За провеждането на засед., на което ще се приемат закони, квор. е повече от ½ от вс. н. пр-ли – най-малко 121. За исменения и допълнения на К кворумът е по-висок ( квалифициран )- 180 или 160 н.пр. Кворумът е основата в/у която се изчислява мнозинството.

МНОЗИНСТВО – изискващият се брой гласове, к. трябва да получи един проект за акт, за да се превърне в закон, решение, правилник и т.н. НС прилага 3 вида мнозинства: обикновено, абсолютно и 2 вида квалифицирано. Обикн.мн.- повече от ½ от гласовете на присъстващите н.пр-ли; абсол. мн-во – повече от ½ от гласовете на вс. н. пр-ли; квалиф. мн-во – гласовете на ¾ или 2/3 от н. пре-ли.

 

 

 

   14.Законодателна дейност и законодателен процес. Актове на Народното събрание.

       I.Закон. дейност.

Според принципа за разделение на властите НС е титуляр на законод. власт и осъществява най-важнота ф-я в д-вата – законодателната (тя е първична нормотворч. дейност, к. предхожда и определя обхвата и реда на дйност на др. 2 власти). НС осъществява закон. власт в сътрудничество с др. държ. органи- МС захранва НС със законопроекти ( има право на законодателна иниц.), президента – обнародва приетите закони или упражнява правото си на отлагателно вето и др.

Чрез закон. дейност се реализират правомощията на НС като законодателен орган. Неин резултат е приемането, изменението и допълнението на законите.Чрез нея се създават норми от най- висока степен,които регулират трайно основни общ. отношения.

Законодателният процес е технологията по създаването на з- ните. Правотворческата дейност се осъществява на основата на общоприети правила и условия. При създ. на з-ните – да са изпълнени 2 условия: общ. отношения да са основни и да могат да бъдат уредени трайно. За конкретната регламентация на общ. отнош., които вече са уредени със закон, се приемат или издават подзаконови норм. актове.

    

II.Законодат. процес – фази.

      Зак. п-с е нормативно установена процедура, осъществявана от НС в кач. му на закон. орган. Редът за създаване на законите е правно уреден от процесуални норми, съдържащи се в К, з-на за норм. актове и Правилника на НС.Зак. п-с се състои от 3 фази:

  1. Законодателна инициатива.
  2. Обсъждане на законопроекта
  3. Гласуване

З. п-с приключва с приемането или отхвърлянето на законопроекта от НС. След гласуването ( приемането) законопроектът се превръща в закон. С това приключва процесът на нег. създаване. Обнародването не е фаза от з. п-с.

1) зак. инициатива- правото на ЗИ е юрид. възможност на конституционно определени правни субекти да внасят законопр. в НС. Според К от 1991г. право на ЗИ имат н. представители и МС (чл.87, ал.1 ).

2) обсъждане на законопроектите- 2 фази- а) предварително обсъждане и б) обс. в пленума на НС. Пред. обс. се извършва в пост. комисии на НС. При обс. вносителят е длъжен да присъства, за да даде необходими обяснения по поставените въпроси. Законопроектът с мотивите и доклад на водещата комисия се на н. пр- ли. Първото обс. и гласуване е по принцип. След него законопроектът се връща за допълнително обсъждане. Предв. обсъждане на законопр. в комисиите се извършва на 2 пъти ( на 2 четения).

Обсъждане в пленума на НС – К от 1991г.- обсъжд. И глас. На законопр. Да се изв. На 2 пъти (на 2 четения) в 2 различни пленарни заседания (чл.88, ал.1 ). Първият път з-кта се обс. По принцио, а вторият- по същество и по детайлите на отделните предписания.

Гласуване на законопроекта- на 2 пъти, на 2 разл. заседания. След първ. Обс. Н. пр-ли гласуват з-кта в неговата цялост. При това гласуване, ако з-кта не получи необход. Брой гласове, се счита за отхвърлен и с това се прекратява по- натаъшната зак. процедура. Второто гласуване е окончателно. Гласуванета е чвно.

З-кта се приема с обикн. мнозинство. Той е приет, ако за него са глас. повече от ½ от присъстващите н. пред-ли, ако е налице изискващият се кворум от 121депутати.

До обнародването на прриетия закон той все още съществува под условие, защото е възможно президентът мотивирано да го върне в НС за ново обсъждане ( отлагателно вето ), което не може да му бъде отказано( чл.101, ал.1). При налагането на вето всъщност законодат. процес продължава до приемане на съответно решение от пленума.

Автентичността на приетия закон се удостоверява с подписа на председателстващия заседанието на НС и др. длъжн. лица- секретари и стениграфи.

Обнародването на законите се извършва чрез публикув. им в ДВ по нареждане на президента. Обнар.- най- късно 15 дни слаед приемане на з. от НС. В този срок през. може мотивирано да върне з. в НС за ново обсъждане. Повторно гласувалият се з. се обнародва от презид. най- късно в 7-дн. срок от получаването му.

Законът влиза в сила 3 дни след обнародването му, ако не е определен друг срок за това(чл.5,ал.5).

    

  1. II. Актове на НС.

Нс осъществява правмомощията си чрез св. дейност, в резултат на к. приема разл.по съдържание и форма актове. Те са инстументи за регулиране на соц. отн. в общ-вото чрез правото. Те са рузелтат от нег. дейност по осъществяване на принадлежащите му правомощия и са израз на волята на парлам. мн-во, формурилана като едностр. волеизявление на закон. оран. Те са осн. ср-во за държ. управление- нег. правнонорм. актове стоят в основата на правната с-м

Спецификата на правните актове на Нс се обуславя от различието на техн. юрид. св-ва: норамитвност или ненормативност, юрид.сила, действие и форма.

  • нормативност или ненормативност на правните актове – правнонорм. е актът, к съдържа правни норми. Чрез тях НС регулира осн. общ. отн, к. съществуват или се зараждат по силата на обект. закономерности. В процеса на св. дейност Нс приема и актове на правоприлежение – решения, к. по св. х-р са ненорамитвно. Закон. дейност е висша правотворческа дейност, в резултат на к. се саздъват най-важн. юрид.източници на правото – здаконите. Законът е норм. акт, чрез к. се създават, изменят или отменят правни норми, т.е. задълж. правила за поведение. Законът е задълж., с абстрактен х-р. равнонорм. актове са тези, к. установяват , утвърждават, изменят, допълват или отменят правни норми, предназначени да регулират общ. отн. Нормативността е св-во, к. определя отн. на акта към правната норма, т.е. формата към съдържанието. Норм. актове на НС са: К. законите, правилинка
  • юрид. сила на правнонорм. акове – юр сила е св-в, к. отразява съподчинението (субординацията) между правнонорм. актове и определя тяхн. място в йерарх. стр-ра на на правната с-ма. Актовете на НС притежават висша юридическа сила.
  • действие на актовете – правн. актове на НС действат върху терит. на РБ и др. обекти, върху к. се разпростира държ. суверенитет. Правн. актове действат по отн. на лицата, т.к. тяхн. предназначение е да регулират соц. отн

а) дейстие във времето – действито започва от момента на влизането им в сила и завършва с тяхн. отменяне или изтичане на срока, за к. са приети. С влизането им в сила те става задълж. за изпълнение и приложения от вс. държ. органи, организации, длъжн. лица и граждани, до които са адресирани.

б) терит. обсег – принципът на суверенитете и терит. действие на законите са взиомно свързани. Властта на д-вата е ограничена в нен. терит. предели и обекти, върху които се разпроистира държ. суверенитет. няма пречка да се ограничи действието само върху опред. терит.

в) по отн. на лицата – действат по отн. на лицата, намиращи се в педелите, върху които се разпроитира държ. суверенитет. Осн. предназначение на норм. атове е да регу отн, к. възникват между граждани, ЮЛ, организации и държ. институции в разл. области на общ. живот. те действат и по отн. на чужди граждани намиращи се на терит. на РБ. Може да се ограничават върху група лица, съотносими с разл. соц. групи или професии. Една значит. част от норм. актове на Нс уреждат статуса на държ. органи, тяхн. организация, правомощия и ред на дейност (З.за КС, З. за Съд. власт, З. МСМА).

  III.Видове актове: – въз основа на волеизялленето на Нс нег. актове се обособяват в 2 групи-  юрид. и неюрид:

   1.Юрид. актове са най-значими и съставляват най-голям относ. дял и най- съществена по значимост група актове. Към тях се отнасят К, конст. закони, Правилникът за орг. и дейн. на НС и решенията. В зависимост от това дали съдържат правни норми или не, юр. актове са 2 групи: нормативни и ненормативни,  (нормат.- съдържат правни норми; ненормат –  резултат от дейността на НС по осъществяване на контролни, конститутивни, вътрешнооргани. и др. правомощия- с тях се приемат решения.

  1. Неюрид. актовет – декларации и обръщения.

Норамитвни актове

  • закон – израз на опред. соц. инетерси, в съотв. с к. първично регулира трайно осн. общ. отн. Той е норм. акт с висша юр. сила, прет от НС или чрез референдум по устан. ред.
  • Видове закони: на основата на предмета на правно регулиране, степента на правна абстракция и общ-пол. значимост те се обособяват в 2 групи: констит. и обикновени.

а) констит. – закони за изменение и допълнение на К. Притежават най-висша юр. сила и най-гол. пол. значимост. Обаче не са самост. актове, а съществуват наредс К.

б) кодекси – заемат осн. място в правната система, те регулират всеобхватно общ. отн. от един правен отрасъл – НК, СемК, КТ.

в) закони – обикновени – най-гол. група. Кодексите и законите се обособяват в гурпи по отрасли.

г) в зависимост от х-ра на регул. общ. отн., кодексите и законите са мат-правни и процес-правни

д) съобр. материята и взаимоотн. между самите закони те са общи и спец. Общите съдържат норми, к. уреждат широк комплекс от общ. отн, а спец. съдържат норим, к. регламентират отд. група отн.

е) важно място в с-мата заемат устройствените закони

ж) самост. обособен вид са бюдж. закони – те не са норм. актове, ролята им се заключава в това, че на основата на опред. в тях фин. лимити се формират бюджетите на отд. стоп. отрасли

 

 

 15.Парламентарен контрол – същност,форуми и процедури

НС упражвнява парлам. контрол предимно върху висшите органи на изпълн. власт. То упражн. контрол и в/у др. управленски структури- местни органи, стоп. организации и др. НС упр. к-л в/у приходите, разходите и имуществата на пол. партии.

Парл. к-л дава възможност да се провери наличието на пол. доверие поддръжка на правителството от страна на парламента. Парл. к-л е политически и последиците от него имат пол. х-тер.Негативните констатации за политиката на правит. Могат да го санкционират чрез снемане на пол. доверие от него.

Форми на контрол:

  1. Отчети на МС, които ежегодно се представят по изпълнение на Д бюджет и по отделни въпроси от дейността си.
  2. Питания- въпроси, които н. пр-ли отправят към министрите и МС по нормативно установения ред.

К (чл.90) регламентира 2 осн. Форми на псрл. К-л- въпроси и питания  към МС и към министрите. Това са институти, познати и прилагани във вс. Д-и с парл. упр-ние.Процедурите за п. К-л са реглам. В Правилника на НС. Нар. п-ли отправят питания до мин- пр-ля или до отделни министри по въпроси от тяхната компетентност. Питания се отправят по осн. въпроси. Питанията се отправят чрез председателя на НС в писмена форма. Той е длъжен да уведоми адресата за деня и часа, в който трябва да даде отговор.  За постъпилото питане се уведомява и НС. На него трябва да се отговори в определен срок.

В зависимост от предпочитанията на н. пр-тел, отговорът – устен или писмен. Когато е писмен, пр-ля съобщава за пол. отговор на следващото заседание. Мин-пр-ля или министърът е длъж. Лично да се яви в НС ида даде отговор.

По предложение на 1/5 (48 деп.) от н. п-ли, НС може да реши да станат разисквания по отгивора и след тях да се приеме рещение. Реш. Има само констативен х-тер- в него е отразена оценката на парламента за дейността на МС или на министъра. Негативната оценка на нС не е равнозначна на инцидентен вот на недоверие към правителството, но може да стане повод да се поиска по съответен ред вот на недоверие.

   Въпросите на нар.  п-ли отправени до мин-председателя или до министрите са актуални, имат текущ х-тер и представляват общ. интерес. Въпросите са стекущ х-тер, т.е. по- малко значими от въпросите, които се поставят като питания.

   НС упр. Контрол чрез парлам. Проучвания, анкети и излушвания по въпроси, засягащи Д и общ. интереси. Парл. к-л предхожда по време гласуването на недоверие, т.е. вотът на недоверие е последица от упражнения контрол, а не негова проявна форма.

   Парлам. к-л и вотът на доверие или недоверие в тяхното единство са израз на отговорността на правит-ото пред парламента.

 

 

      16.Президент. Избор и отговорност. Правомощия и актове на президента.

 

  1. Обща х-ка.

. К. от 1991 г. въвежда института на пряко избирания от народа президент. Чл. 92 ал. 1 постановява: “президентът е държ. глава. Той олицетворява единството на нацията и представлява РБ в м/унар. отношения”.Президентъте висш Д орган и символ на държавността. В РКС ном. 25 1995г. е отбелязано, че като Д глава през. олицетворява единството на нацията, но не е деполитизиран орган и “ може да издава актове със съществени пол. последици, да прави изявления и обръщения с важно пол. значение”. Прз. има своите пол. и идеологически убеждения. Няма юрид. забрана да членува в пол. партия, но не може да уч-ва в ръководството й. Той е президент не само на тези, които са гласували за него, а на целия народ и е негов обединител. Недопустимо е през. да проявява пристрастие или негативизъм към някои пол. сили.

През. на РБ заема особ. място в с-мата на парлам. управление. Той притежава значит. Констит. правомощия и пол. ср-ва, за да оказва въздействие в/у осъщ. на публ. власт.

Президентът е интегриращ и стабилизиращ фактор в общ-ото и Д. Негово осн. предназначение е осъществяване и създаване на условия за гарантиране на глобалните нац. интереси- тер. цялост на Д, нац. сигурност и просперитета на страната.

  1. Функциина президента:

     а) представителни ф-ии в м/нар. отнош. През. приема акредитивните и отзовителните писма на чуждите диплом. представители в РБ. Той назначава дипл. предст-ли на Б в чужбина по предложение на МС; преговаря с чужди държ. делегации и посещава др. д-ви в кач-ото си на Д глава.

     б) арбитражни ф-ии- за осигуряване на нормални взаимоотношения м/у Д органи при осъщ. на властта. Бълг. президент осъществява политически арбитраж чрез контакти и диалог и др. ср-ва за пол. въздействие.

     в) функции по отбраната и сигурността на страната. През. Е върховен главнокомандващ на въоръжените сили и председател на Консултативния съвет за нац. сигурност.

/Президентът се подпомага от вице, к. обаче не го замества в случай на отсъствие. При предсрочно прекратяване пълномощията на президента, вицето стъпва в длъжност. Това е ненужна институция, чужда на парлам. управление (даже в д-ви с полупрезид. форма няма такава институция)/

      3.Избор на прецидент и вице –  уреден е в К и в ЗИПИВПР.

      а)  избира се пряко от народа- това е особеност, защото в парлам. републики презид. се избират от парламента

      б) изисквния към кандидата: да е нав. 40 г.; да е бълг. гражд. по рождение; да е живял посл. 5 г. в страната; да отговаря на изискванията за н. представител: да няма др. гражд., да не е поставян под запрещение и да не изтърпява НЛС

  1. 4. Отговорност на президента- К (чл. 103) прогласява неотговорността на президента за действия, извършени при изпълнение на функциите им и за издадените от тях актове. Те не могат да бъдат задържани и с/у тях не може да бъде възбудено наказ. преследване, те се ползват с имунитет. Изключение- при Д измяна и нарушение на К.

    Нашата К предвижда сложна процедура за търсене на отговорност на пр. и вицепр. при наличието на съответните основания. Тази процедура е гаранция с/у евентуално неоснователно поставяне в ход на действия за търсене на отгов. на през. Тази сложна процедура създава стабилност на през. институция.

     Предвидената отговорност на през. и вицепр. в К е политическа и наложената санкция е политическа по съдържание.

     

  Правомощия и актове на президента.

  1. I. Презид. правомощия са регламентирани в гл. 4 от КРБ – чл. 98-101 и в някои др. тесктове (да назначава предс. на ВКС, на ВАС и гл. прокурор; насрочва избори за ВНС, ако има решение на НС; избори за НС при прекратяване пълномощията на ВНС). Някои правомощия се установ. със закон, т.е. НС може да му предостави правомощия, въпреки че не са предвидени в К. (З. за изб. на нар. представители – той назначава ЦИК).
  • при осъществяване на представ. функции и в сферата на межд. отн, той притеава правомощия да скл. межд. договори, приема акредит. и отзователни писма на чужди дипл. представители, представлява Б-я в др. д-ви; назначава и осв. бълг. дипл. представители по предложение на МС
  • правомощия по отбраната и сигурността на страната – той е върх. главнокомандващ и назнач. и осв висш. команден състав на въор. сили и ги удостоверява с висши военни звания по предлож. на МС. През. Възглавява Консултативния съвет за нац. сигурност, чиито статут се определя със ЗКСНС от1994 г. Той е орган, който обсъжда въпроси по стратегията на отбраната и сигурността на страната. През. Обявява положение на война при въоръжено нападение. Той обявява обща или частична мобилизация при неибхидимост по предложение на МС в случаите , предвидени със закон.
  • конститутивни правомощия – участието му в съставяне на правителството- през., след консултации с парламентарните фракции прави предложение до НС за мин-пр-тел. След 3 неуспешни опшита да се състави пр-во, презид. става решаващ фактор и поема цялата отговорност за съставянето му. Той самост. съставя служ. пр-во.
  • правомощия във връзка със законо. дейност – чл. 101 КРБ му дава възможност мотивирано да върне закон за ново обсъждане в НС. Отлагат. вето се отнася до целия закон, до нег. части или до отд. текстове на закона. След повторно приемане е длъжен в 7 дн. срок да го обнародв Президентът няма право на закон. инициатива, въпреки че К му дава право на инициатива за приемане, измене и допълн. на КРБ. Той обнародва законите. Това той осъществ. в срок до 15 дни след приемането им.
  • други правомощия – може да отправи обръщение към народа и Нс по разл. поводи (те имат полит. х-р). Насрочва парлам. и местни избори и да определя дата за провеждане на нац. референд. Награждава с ордени и медали. Предоставя, възстан, освобж. от бълг. гражданство. Предоставя терит. убежище. Опрощава несъбираеми държ. вземания на граждани и ЮЛ. Упражнява право на помилване. Наименува обекти с нац. значение и населени места, утв. промени на границите и центровете на ад-терит. единици.

През. участва в конституирането на К съд като назначава 1/3 от членовете му. Той назначава и освобождава гл. прокурор и председателите на ВКС и ВАС. Това правомощие се осъществява по предложение на ВСС. През. назначава ръководителите на нац. пазузнавателна служба, на службата за охрана, на НСС, директорите на гранична полиция, на жандармерията, на Нац. полиция. Презид. назначава и освобождава ръководителите на дипл. представителства в чужбина.

     II.Актове – президентът е едноличен държ. орган и той издава, а не приема актове. Според К – чл. 102 издава укази, отправя обръщения и послания, к. са нег. еднолично и едностранно волеизявление.

Осн. юр. акт на презцидента е указът. На практика той издава ненормат. укази – ненормат. юрид. актове и поражда съотв. правни последици от момента на тяхн. подписване. Укази се издават по конкр. въпроси, или уреждат индив. общ. отн. (назначаване на посланик). Те се издават по нег. инициатива (връщане на закон), по инициатива на МС (назначаване на посланик); на ВСС (за гл. прокурор) на граждани (осв. от гражд-во); на чужди граждани (убежище).

Указите подлежат на приподписване (контрасигнатура) от мин-председателя или от съовт. министър. Прецидентът издава укази, но не носи отговорност за тях. Контрасигнатурата означава, че посочените лица поемат пол. отговорност пред НС, която би могла да се осъщ. от парлам. контрол. Това е акт на опред. зависимост на президента от висшата изпълн. власт. Приподп. указ става перфектен правен акт, който подлежи на обнародване в ДВ и има зад. сила. Приподписването е конститутивен елемент за действителността на указите. Някои укази не подлежат на припдп.- те условно се определят като организационно политически (към тях изпълн. власт няма пряко отн). Не подлежат на приподписване укази за назнач. на служ. прав-во; за възлагане на проучв. мандат на съотв. парлам. група да състави прав-во; укази за разпускане на НС; указ за връщане на приети закони; насрочване на избори и нац. референдуми; укази за обнародване на закони; укази , с к. се опред. организ. и реда на дейност на службите към президенството – изброени в чл.102, ал.3 от К. Вс. актове на президента подлежат на контрол за конституционност от КС. Контрол върху някои от указите упражнява и НС (обявяване на война или военно положение). Указите като ненорм. актове влизат в сила от деня на издаването им. Обнародването в ДВ няма отн. към влизането им в действие, а е офиц. оповестяване. Обръщенията и посланията имат аналаг. х-р  с неюрид. актове на НС – те са пол. актове, с к. презид. взема решение по важни въпроси от външ. и вътр. пол-ка.

Президента може да сезира КС. Единств. указ , к. е нормативен е Указа за правилник за работа на президенството.

     III.Срок на пълномощията и предсрочното им прекрятавен: след избирането им те полагат клетва на основание чл. 76 ал. 2 от КРБ пред НСтри дни преди изтичането на пълномощията на действ. президент. Полагането на клетва има конститутивен х-р. Те встъпват в изпълнение на св. правомощия от деня на изтичане на пълномощията на предишния.Срокът на пълномощията (мандатът) е 5 год. Предсрочно се прекратяве на осн. чл. 97: при подаване на оставка пред КС, при трайна – 1 г. невъзможност да изпълняват св. правомощя поради заболяване и при смърт. И при условията на чл. 103 – когато е налице държ. измяна или нарушаване на КРБ. При първите 2 условия – КС издава решение (1993 – поради оставка са прекратени пълномощията на вицето). Ако пълномощията на президента бъдат прекратени предсрочно, вицето встъпва в длъжност до предсрочно произвеждане на изборите. Ако по обект. причини той не е в състояние – правомощията се изпълняват от предс. на НС. Предсрочните избори се проввеждат в срок от 2 мес. К. не указва, как ще се процедира, ако предсрочно бъдат прекратени пълномощията на вице. Президенската двойка се избира с обща листа, но това не означава, че това ще доведе до избор за попълване на презид. екип ( има прецедент – президента сам осъществ. правомощията си до края на мандата).

 

 

  1. Конституционна уредба на Министерския съвет. Образуване, състав, компетентност, актове. Политическа отговорност на правителството. Служебно правителство.

     

1.Конст. уредба-парлам. мнозинство формира правителство, което се ангажира да осъщ. неговата политика. Прав-ото е поставено в зависимост от диверието и подкрепата на парл-та ( РКС ном.4, 1994). Прав. е пол. отговорно пред парламента, което не изключва равновесие във взаимоотношенията м/у тях. На това равновесие се основава с-мата на парлам. упр-ние.

МС е правителството на държавата, т.е. тези 2 наименования са равнозначни. Нашата К използва и двете.

МС е автономен при осъществ. на Д политика в границите на своята компетентност, без това да го освобождава от контрола на п-нта и от пол. му отговорност пред него. Той осъщ. Д управление като се опира на доверието на НС.

МС е титуляр на изп. власт, според пр-па за разделяне на властите. МС оглавява с-мата на органите на изп. власт в РБ. Той е централен колект. орган на изп. власт с обща компетентност. Кач-ото му на висш орган на изп. вл. изисква упражняването на разпоредителни правомощия.

Изп. власт е подзаконова – тя се осъщ. въз основа и в изпълнение на законите. Това обуславя и подзаконовия х-тер на актовете, които се приемат при осъщ. на изп. власт. МС и всички изп. органи извършват вторична уредба на общ. отнош. на осн. на з-те. Органите на изп. власт функционират на пр-па на йерархията – подчинение на по-долу стоящите органи в с-мата на по-горе стоящите. Разпорежданията на МС са задълж. за вс. органи на изп. вл.., без това да ги лишава от относителна автономност при осъщ. на функциите им.

        

  2.Избор на МС.

У нас МС се избира от НС. Актът на формиране на пр-ото от парл. стои в основата на взимоотношенията м/у титулярите на закон. и изп. власт. За съставяне на прав. решаващ фактор е НС, но и президента има важни функции.

Предпоставка за задействане на процедурата по съставяне на прв-во е прекратяване пълномощията на предишния МС съгласно основанията, предвидени в К

До съставяне на ново правителство се стига в резултат на:

А) Избор на ново НС – пред него МС е задължен да подаде оставка, за да открие вузможност на парламента да избере пр-во, с което ще работи по време на мандата си.

Б) При прекратяване на пълномощията на МС при условията, предвидени в чл. 111:

  1. с гласуване на недоверие на Министерския съвет или на министър-председателя;
  2. с приемане на оставката на Министерския съвет или на министър-председателя;
  3. при смърт на министър-председателя.

В) Прекратяване на пълномощията на основание на чл. 112, ал. 2- когато МС не получи искания вит на доверие. Втози случай мин-пр-ля е задължен да подаде оставката на правителството.

Във вс. случаи на подаване на оставка до избиране на ново правит. Старото продължава да изп. функциите си.

Парламентарната процедура по съст. на пр-ото е разделена на два етапа:

I етап- избор на мин-председател, II етап- избор на МС. Това дава възможност на избрания вече мин-предс. да предложи на НС своя правителствен екип.

Кандидатът за мин-пр. Се счита за избран, ако за него са гласували повече от ½ от участвалите в гласуването.

След избора на мин-предс., той предлага на парламента персоналния състав на прав-ото и броя, наименованието и видовете министерства. Неговият състав се гласува an bloc.

3.Срок на дейност и състав на МС.

     К не регламентира срока на пълномощията на МС. Ако не възникнат ситуации за предсрочно прекратяване на пълн. На МС на основ. На чл.111, ал.1 и чл.112, ал.2 К, мандатът му съвпада с този на НС. При нормални условия срокът на дейн. На МС може да бъде 4 г.

К не определя числения състав на МС, а посочва, че той се състои от мин-прдс-ел, зам. мин-председатели и министри. К от 1991 г. не се обвързва с броя и поименното на видовете министерства. Това дава възм. за по-гол. оперативност на МС и на НС да правят промени в с-мата на мин-вата.

В свет. практика и у нас в определени периоди съществува институтът на т.нар. “ министри без портфейл”. Те не оглавяват мин-тва, а отговарят за конкретни мероприятия или за определена сфера на Д дейност или контролират и координират дейността на група мин-ва.

  1. Правомощия на МС – изпълнителни по х-тер. Те осигуряват осъщ. на Д политика въз основа и в изпълнение на закона. К постановява, че МС ръководи и осъщ. вътр. и външната политика на страната в съответствие с К и законите. К възлага на МС да осигурява общ. ред и нац. сигурност.

МС осъщ. общо ръководство на Въоръжените сили, а оперативното им управление е възложено на мин. на отбраната.

МС осъщ. общо ръководство на Д администрация. Структурата на адм-та, принципите на нейната орг-ция и дейност. Правомощията на апарата на изп. власт се уреждат от Закона за администрацията ( в този смисъл РКС ном. 2, 1999 г.)

Основните пр-щия на МС са реглам. В чл. 106 и 107 К:

а) да ръководи изпълнението на Д бюджет, да организира стопанисването на Д имущество.

б) ръководи и контролира дейността на министрите.На основ. Чл. 107 К  отменя незаконосъобразните и неправилните актове на министрите. Неправилни са актовете, които не противоречат на законите, но са нецелесъобразни.

в) МС създава ведомства без ранг на мин-тва- Д агенции, изпълнителни агенции и др., назначава и освобождава техните ръководители.

МС има право на законодат. инициатива ( чл.87, ал.1). МС изготвя проекта за Д бюджет и го внася в НС. След приемането, ръководи реализацията му в неговата приходна и разходна част и отчита изпълнението му прд НС ( чл.84, т.2)

Чл.78, т.4 дава право на МС да предлага при необходимост свикване на НС на заседание.

МС може да сезира К съд по въпроси от неговата компетентност (чл.150, ал.1)

МС може да предлага на парл. да обяви военно или др. извънредно положение в/у цялата територия или в/у част от нея (чл.84, т.12).

МС взема участие при формиране на ръков. състав на диплом. корпус на Б в чужбина. Той предлага на през. назначаване и освобождаване от длъжност на посланиците и пост. представители на Б в м/унар. организации ( чл.98, т.6). Назначенията във Въоръжените сили и дипломацията се извършват от през., само ако е направено предложение от МС.

Прав-ото утвърждава и денонсира м/хар. д-ри в случаите, предвидени в з-на. По предложение на МС през. утвърждава промените на границите и центровете на адм.-терит. единици (чл.98, т.5). МС назначава и освобождава обл.управители (чл.143, ал.2), които организират провеждането на Д политика в областите.

        5.Актове на МС- според К чл. 114 “ Въз основа и в изпълнение на законите Министерският съвет приема постановления, разпореждания и решения. С постановления Министерският съвет приема и правилници и наредби”. Всички те са административни актве – основни инструменти за осъщ. на изп. власт.

Актовете на МС са юр. форма за реализиране на предоставените му правомощия. Те са разнородни по х-тер, осигуряват изпълнение на законите и пораждат съответните правни последици за адресатите, към които са отправени. Те са подзаконови по природа и вторично уреждат вече регламентирани от з-на общ. отношения.

А) Постановленията са нормативни актове. Въпреки, че са нормативни в някои от тях се съдържат и ненормативни предписания. Тези пост-ия са със смесен х-тр. По принцип пост-та са подзаконови, но по изключение те могат да регламентират и първично определени общ. отн-ия.

Постановленията на МС, с които се приемат правилници и наредби са особени актове – не са нормати по съдържание, а са нормативни по предназначение, защото чрез тях се приемат актове, съдържащи правни норми.

Б) Разпорежданията по принцип са ненорм. актове, с които се регулират конкретни общ. отнош-ия, напр. за изграждане на социални, здравни и др. обекти.

В) Решенията на МС също са ненорм. актове. С тях се уреждат конкретни или индивидуални общ. отношения.

Актовете на МС не могат да бъдат отменяни от НС. Чл.125, ал.2 К предоставя на ВАС правомощието да се произнесе по спорове за законността на актовете на МС и мин-тв, но не и за целесъоразност. Всички административни актове подлежат на съдебен надзор, освен посочените в з-на.

  1. Отговорност на МС.

МС като кол. орган носи отг. пред НС за провежданата политика, която отговорност се изразява в полит. недоверие на НС към него, в резултат на което се прекратяват неговите пълномощия ( чл.89, ал.1 и чл.112, ал.2 К)

Правителствената отговорност се реализира:

  • като колективна и солидарна отговорност на прав. за неговата дейност;
  • като отговорност на мин-председателя пред НС ( чл.108, ал.2 К);
  • като пол. отгов. на отделен министър за неговата незадоволителна дейност по ръководството на мин-ото и на съответната сфера на общ. живот.

Министрите носят отговорност и прд правителството за дейността си. Те са отговорни и за вреди, причинени на граждани от техни незаконни действия и актове, но тази отговорност не е пряка , а се трансгормира като отговорност на Д (чл.7 К)

Процедурите за търсене на пол. отг. на МС са К установени:

  1. Институтът “Вот на недоверие”, гласуван от парламента по предложение на нар. пр-ли – “ всеки акт или действие на МС може да представлява конкретен повод за гласуване на недоверие” ( РКС ном.13, 1992г.)

Вотът на недоверие се иска от опозицията с цел да бъде бламирано прав-ото.

За да осигури стабилността на правителството и неговото съществуване да не е застрашено от случайно създали се обстоятелства в парлам., К не допуска ицидентен блам. Гласуването на недоверие може да стане само по установения от К ред и детайлно определените процедури от Правилника. К съдържа защ. мех-зми с/у злоупотреба на вота на недоверие. Изисква се предложението за гласув. на недоверие да е направено от 1/5 от н. предст –и, което е гаранция с/у злоупотребата от страна на незначителни групи депутати; необходимо е абсол. Мнозинство от гласовете, за да се приеме решение за недоверие на МС; ако предложението бъде отхвърлено, през следв. 6 мес. не се допуска отново искане за гласуване на недоверие на същото основание.

  1. Институтът “ вот на доверие”- иска се от МС за цялостната му политика, по неговата програма или по конкретен повод. При негативен резултат мин-предс-ля е задтлжен да подаде оставката на правителството и да се прекратят неговите пълномощия. Искането на вот на дов. е действие, чрез което пр-ото се стреми да затвърди разколебаното доверие на НС и да въздейства за сплотяване на мнозинството, което го подкрепя. Но това е рискован ход, защото може да се получи обратен резултат – пр-ото да не получи вота на доверие.

 

18.Съдебна власт. Конституционни принципи на организация и дейност.

   I.Обща характеристика.

Правосъдие- особен вид правозащитна дейност и се осъществява само от съд. органи. Правораздаването е също правозащитна дейност, но е по-обхватна по съдържание от правосъдието.Правораздаване осъщ. съдът и особените юрисдикции, но последните не осъщ. правосъдие.

“ Съдебна власт “- дейност, осъщ. от съда, т.е. правосъдие. В съвременния конституц. смисъл понятието “съд. власт” е многопластово, събирателно, вкл. разл. дейности, осъществявани от разнородни по пр-да органи (дейности на досъдебното пр-во, прокурорски надзор и правосъдие). Органи на съд. власт на съдилищата, прокуратурата и  следствените органи. Но прокуратурата и следствените орг-ни не осъщ. правосъдна дейност. Те подпомагат съда в неговата дейност.

Органите на с. вл. заемат специално място в Д организация. Те осъщ. дейности за укрепване на законността и правопорядъка. Те са специализирани органи, чието осн. предназначение е да осъш. правозащ. функция.

НС в края на 1991 г. приема З. за ВСС, к. задвижва механизма за кадрово преустройство на органите на съд. власт. През 1994 г. се приема ЗСВ. С него беше отменено старото зак-во и законът за ВСС. Правните основи на с. власт са установени в К, която регламентира създаването на единна с. власт – интегрираща съдебните, прокурорските и разследв. органи. ЗСВ и ЗВАС детайлно уреждат с-мата на организация и дейност на с. власт.

Съд. власт е ингегративна част от Д организация.Тя осъществява особена държ. ф-я, коренно различна от тази на останалите 2 Д власти. Независимостта на с. вл. се изразява в правната недопустимост на др. власти да въздействат на съдиите, прокурорите и разсл. органи. Те се подчиняват само на закона.

  1. II. Конституционни принципи на организация и дейност.
  2. Незаисимост на съдиите, прокурорите и следств. органи- осн. пр-п на с. власт. Никой Д или др. орган не може да влияе в/у тях при изп. на служ. им задължения. Те са независими при осъщ. на досъд. производство, при осъщ. на прокур. надзор и в съд. производство.

ГАРАНЦИИ- несменяемост на съдиите, прокур. и следователите до навършване на пенс. възраст и имунитетът им.

2.Спазване на законността от всички органи на съд. власт. Освен това съд-ащата осъщ. контрол за законност на актовете и действията на адм. органи, вкл. и на актовете на правит-ото и на мин-те.

  1. Равенство на гражданите пред закона и съда – съдилищата са едни и същи за вс. граждани и прилагат спрямо тях един и същи мат. и процес. закони. този принцип е провъзгласен в чл. 6, ал.2 КРБ-“ всички граждани са равни пред закона”.
  2. Съдилищата осигуряват условия за състезателност в съд. процес. Този принцип предполага равнопоставеност на страните в процеса.
  3. К. предоставя правото на защита на гражданите и ЮЛ във вс. стадии на процеса. Те имат право на съд. защита при нарушаване на техн. права, интереси и свободи, к. не може да им бъде отказана.Редът за осъщ. правото на защита се определя със закон. К прогласява презумпцията, че обвиняемият е невинен до доказване на противното с влязла в сила присъда ( ).
  4. Демократичното начало е заложено в констит. основи на правосъдието във вс. нег. фази. Това се изразява в участието на съд. заседатели в съдопроизводството. Демократизмът също намира израз в публичността при разгл. на делата – съд. дела са открити и на тях могат да присъстват граждани.
  5. Съд. пр-во е триинстанционно- делата се разгл. в 3 съд. инстанции.Вс. съд. инстанции действат диспозитивно, т.е. трябва да бъдат сезирани. Служебното начало в тяхн. дейност е ограничено. То се прилага само в случаите, предв. в З. К в чл. 119 ал.1 установява тристепенната с-ма на органите на съд. власт. Съдопр-вото е първоинстанционно; въззивно (апелативно , второинстанц) и касац (третоинстанц). Това е гаранция за защита правата и интересите на гражданите, ЮЛ и Д. НПК и ГПК допускат изкл. от триинст. пр-во при по-леки престъпления. Админ. дела се разглеждат от първоинст. съд и от окръжния или ВАС като касац. инстанции.
  6. Установяване на истината – К. чл. 121 ал. 2 в императ. форма постановява, че “пр-вото по делата осигурява установяването на истината”. Това е предпоставка съдът да постанови законосъобр. и справедлива присъда или решение.

 

 

19.Органи и система на съдебна власт.

1.Органи.

Органите на съд. с-ма са единна независима с-ма. Тя интегрира 3 относ. самост (функц. и структурно) подсистеми: съдебните, прокурорските и следств. органи. Създадена е обединяваща админ. стр-ра – ВСС. Той осъществява кадровата пол-ка и решава осн. организ. проблеми на съд. власт. Трите подсистеми притежават организ. автономност, без това да ги противопоставя една на друга. Съд. власт във функц. аспект вкл. дейността по предварит. разследване на наказ. дела, прокурор. надзор за законност и провасъдието. Те работят в тясно взаимодействие по осъществ. на правосъд. функция. Дейността на следств. органи е началната фаза на наказ. процес. След нейн. приключване прокур. органи дават заключение и ако са налице законови основяния по съотв. ред предават обвиняемия на съд. Той е органът, к. по устан. процедура води съд. следствие и налага санкция или освоб. от отговорност. Съдебната дирене и приемана на съотв. акт (присъда или решение) е заключит стадий от дейността на съд. власт.

  1. Система.

С-мата на органите на съд. власт и техн. статус са детайлно уредени в ЗСВ.

А) В основата на съд. власт стоят съдилищата. Съд. власт админ. се оглавява от ВСС- той не е правосъден, а висш админ. орган. С-мата на съдилищата вкл: ВКС, ВАС, апелативни, окр., военни и районни съдилища. При необхимост могат да се създават специализ. съд. органи – като трудови съдилища и др. Създаването на извънр. съдиища не се допуска. с изкл. на ВАС и военните, и военно апелат. съдилища, к. са спец., другите са общи.

На съдилищата са предоставени за решаване гражд., наказат. и админ. дела. Дело, което се разглежда от съд , не може да се разгл. от др. орган. РС, ОкрС и ВоенС разглеждат определени със закон дела, като 1ва инстанция.

Апелат. съдилища разглеждат обжалваните актове на окр. с-ща само като втора инстанция, както и др. дела, възложени им със закон. Окр. съдилища разгл. като 2ра ( апел.) инстанция облажваните дела на РС, както и др. дела, възложени им със закон.

ВКС и ВАС са третоинстанц., к. осъществяват върх. съд. надзор. Вс. съдилища са ЮЛ на бюд. издръжка. Те са специализ. държ. органи, к. осъществяват правосъдие. Правосъдието е Д дейност, която произтича от суверенитета на народа и се осъщ. от негово име;  тя е подзаконова. Осъщ. се само на осн. на З, когато са нарушени или не са спазени нормат. Предписания, не са изпълнени юр. задължения, нарушени са права и намиращи се под закрила на закона интереси.

Б) Прокуратура – тя е ведомство със съотв. стр-ри, изградени на разл. равнища. Прокурорите са еднолични органи. Те осъществяват надзор за законност. Прокуратурата се поставя в действие, ако бъде сезирана по съотв. ред и по св. инициатива. С-мата на прокуратурата вкл. главна прокуратура, оглавяване от гл. прокурор, апелативни, военно-апелативни, окр.,военно-окръжни и райнни прокурори. Тя е ЮЛ на бюдж. издръжка. Тя е единна, централизирана , йерарх. с-ма. Гл. прокурор се назначава от президента за срок от 7 г. по предложение на ВСС. Той осъществява надзор за законност и методично рък-во върху дейността на вс. прокурори, има право да възлага св. правомощия на зам-гл. прокурори. Той може да сезира КС. По-висшестоящите прокурори могат да спират и отменят разпорежданията на по-низшестоящите. Прокурорите следят за спазване на законността като привличат към отговорност лицата, к. са извършили престъпление , упражняват надзор при изпълнение на наказанията и др. принуд. мерки в местата за изптърпяване на наказанията. Прокурорите протестират и искат отмяна или изменение на незаконосъобразен акт. Не могат да прекратят назак. пр-во, трябва да сезират съда.

-разследств. органи – дознатели и следователи.  Осъществяват предвар. разследване по наказ. дела в предвидените от закона случаи.

В) ВКС осъществява въхр. съд. надзор за точно и еднакво прилагане на законите от вс. съд. органи – чл. 124 КРБ. Нег. юрисдикция се разпростира върху цял. терит. на страната. Той е висша съд. инстанция по наказ. и гражд. дела, без да ги разглежда по същество, а се произнася по законосъобр. на актовете, обжалвани пред него. Ако установи нарушения на закони, при разгл. на дела, ги връща за решаване от същия съд. Касац. пр-во е контролно-отменително. Пред ВКС се атакуват актовете на апел. с-ща. Той пешава и спорове за подсъдност, когато страна по тях е апел. съд. Реш.. на съда са окончателни и не подлежат на обжалване. Има 2 колегии – гражд. и наказ. – общите събрания на колегиите обсъждат и приемат тълкуват. решения по неправилни и противоречиви съд. практики по прилагане на законите. Те могат да сезират и КС, когато се констатира, че закон противоречи на КРБ. ВКС заседава в състав от 3 съдии. Председателят осъществява организ. и адм. рък-во, назначава се от президента за срок от 7 г. по предложение на ВСС.

Г) ВАС – осъществява върх. съд. надзор за точното и еднакво прилагане на законите в адм. правораздаване – чл. 125 ал. 1 К. Нег. юрисдикция се разпростира върху цял. терит. на страта. Той е касац. инстанция относно законосъобразността на адм. актове. Той е единств. инстанция, к. се произнася по спорове за законосъобр. на актовете на Мс и на министрите. Гражданите и ЮЛ могат да обжалват вс. адм. актове, к. засягат техн. права и закон. интереси, освен актовете, изрично посочени със закон – чл. 120 ал. 2 К. Пр-вото по адм. дела, подсъдни на ВАС е регламентр. в З за ВАС. Съд. актове по адм. дела не подлежат на триинст. разглеждане. Те могат да бъдат обжалване само по реда на касац. пр-во. ВАС има председател и 2 зам. Съдът се състои от 2 колегии, в к. има отделения. Вс. колегия има св. общо събрание, к. могат да сезират КС. Във ВАС има върх. адм. прокуратура. В ЗСВ са регламентирани 2 органа на ВАС – общо събрание на съдиите и пренум на съда. Общото събрани обсъжда и приема тълкуват. решения. Пленумът решава само организ. въпроси.

ВАС разглежда делата като касац. инстанция. Жалбите и протестите сърщу незаконосъобр ненорм. актове на министри, ръков. на др. ведомства, подчинение на МС, на обл. управители се разгл. в 3 членен състав.Жабли и  протести срещу незаконосъобр. нормат. актове на мС, на министри и ръков. на ведомства, подчинена на прав-вото, се разгл. от 5 членен състав. Също така жалби срещу решения на тречлен. състав се разгл. От 5-членния. Решенията на 5 чл. състав не подлежат на обжалване.         Председателят се назначава за срок от 7 г. от президента по рпредложение на ВСС.

Д) ВСС – на основата на К статусът на ВСС е уреден в ЗСВ. ВСС е колект. админ. орган на съд. власт. Той е ЮЛ и изпълнява ролята на висше адм. звено в стр-рите на съд. власт. Осъществява кадрова пол-ка. Състои се от 25 члена: НС избира 11, 11 се избират от делегатски събрания на съдиите (6), на прокурорите (3) и на следователите (2). ; по право членове са и председателите на ВКС, на ВАС и гл. прокурор. ВСС се председателства от м-ра на правосъдието без право на глас. Законът установява несъвместимост с депут. мандат, членуване в пол. партия, синдик. организация, търг. дейност, кметска дл-ст и общ. съветник. Срокът на пълномощията е 5 г., не могат да бъдат преизбирани в 2 последов. мандата. ВСС няма срок на пълномощията, той “ е постоянно съществуващ и функциониращ орган “ ( РКС ном.8, 1994 г.).

Правомощията на ВСС са определени в чл. 27 ЗСВ. Той предлага на президента за назнач. или освоб. председ-те на ВКС и ВАС и гл. прокурор. Той определя съд. райони и седалищата на районните, окр, воен. и апелат. съдилища и броя на съдиите, прокрорите и разсл. органи във вс. съдилища, прокуратури и  разследств. служби, опред. тяхн. възнагражение, извършва кадрова пол-ка, взема решение по сваляне на имунитета, произнася се по дисципл. решения.

 

 

       20.Конституционен съд – образуване, правомощия, процедури и актове.

 

 Контрол за конституционност – възникване, развитие и видове.

От зараждането на парлам. управление до днес винаги е стоял въпроса за контрол на конституционност – съобразност на законите приемани от парламента. Целта на контрола за конституционност е да се създаде единна непротиворечива законосъобр. с-ма, изградена на върховенството на КРБ. Основният закон определя юрид. и пол. параметри на публичната власт и на типа и на особеностите на правната с-ма.

През разл. периоди в Д-те са прилагани разнообразни способи и са използвани различни институционализирани структури за контрол на конст-ст на законите.

Съобр. субектите на контрола за конституционност на законите са известти 2 с-ми: контрол за конституционност (самоконтрол) , осъществяван от самия парламент върху приеманите от него закони, и контрол, осъществяват от извънпарламет. Институции от различен тип.

От Търн. К до К от 1991г. Б не познава с-мата на извънпарлам. контрол за конст-ст на актовете на НС.

Вътрешнопарлам. Контрол в/у законите е последователен израз на върховенството на парамента, символ на народовластието, на суверенитета на нацията. Ранният европейски конст-зъм, провъзгласявайки върховенството на парл-та, апроири изключва контрола в/у неговите актове от органи, стоящи извън него.

В съврем. демокр. д-ви контролът за конституционност на законите се осъществява от извънпарлам. институции – костит. юрисдикции, к. стоят извън 3те власти. Приема се, че контрола за конст. на з-те от конст. юрисдикции стои в основата на идеята за “ рационалния парламентаризъм”. Той ограничава суверенитета на парламента и го възпира в пределите на коституционно установената му власт, за да осигури баланс във властта.

Съществуват 2 типа к. за конст-ст на з-те – американски и европейски.

  1. Американски модел – извънпарлам-ния контрол за конст-ст на з-те в САЩ се осъществява инцидентно. Инцидентният ( казуален) контрол дава възможност на съдилищата да тълкуват К при решаване на конкр. съдебни казуси. В процеса на съд. дирене те преценяват съответствието на з-на с К и ако й противоречи, не го прилагат.

Субект на този контрол са органите на съд. власт. Това е децентрализиран контрол и становището на конкретния съд за противоконст. на з-на не е задължително за др. съдилища. Прилага се в Дания, Канада и др.

Съдебният контрол е инцидентен и децентрализиран и се осъщ. от всички съдилища по конкретни съд. спорове.

  1. Европейски модел – контрл. е съсредоточен в един орган –конст. съд, конст. съвет или др. наименование. Обикновено се задейства чрез сезиране предимно на субекти на публ. власт – правителството, Д глава, органи на съд. власт и др. Контролът на тези органи по пр-п е абстрактен, необвързан с решението по конкретен съд. спор, въпреки че същ. и изключения.

По принцип контролът в европ. страни е последващ, но в някои Д-ви е предварителен.

Последващ контрол – осъщ. се след обнародване и влизане на з-на в сила.

Предварителен контрол – осъщ. се след приемане на з-на от парлам., но преди да е обнародван ( Франция, Италия, Австрия)

Последица от контрола – приемат се актове, задължителни за Д органи, ЮЛ и гражданите. В резултат на контрола не се създават нови правни норми. Контр. има констативен х-тер – да установи противоречието или съответствието на з-на с К, от което следват определени правни последици.

Органите за контр. за конст-ст не прилагат законите, а установяват съответствието или противоречието им с К. Тази дейност има оценъчен и констативен х-тер, тя е различна по природа от правоприлагащата дейност на останалите Д органи.

У нас контр. за конст. на з-те се осъщ. от К съд и неговата дейност цели да се осигури вътрешна непротиворечивост на правната с-ма, като актовете на  НС, които противоречат на К, престават да се прилагат. Така се отстранява колизията им с разпоредбите на осн. закон.

 

К. от 1991г. заменя парлам. механизъм на контрол за кинст-ност на законите със специализ. извънпарлам. контрол чез създаване на КС. Той е съд само по наименование, но не и по правен статус.

К определя правомощ. на КС. Законът за КС конкретизира конкр. предписания (чл.1,ал. 1) – КС осигурява върховенство на К – това е осн. линия, к. определя статуса му. Той е особен Д орган,заема св. самост. място в с-та на Д органи. Това място се определя от ролята, която КС играе в привеждането на законодателството в съответствие с К. КС е равнопоставен с/о върховните органи на 3те власти, той е призван да внесе необх. корекции и да балансира при упражняване на държ. власт.

Състав на КС – състои се от 12 съдии: 1/3 се избират от НС; 1/3 назначава президента и останалата 1/3 се избира от колегия, състояща се от общите събрания на ВКС и ВАС. За съдии в КС се избират юристи със високи профес. и нравств. качества и най-малко 15 г. трудов стаж. Те трябва да бъдат бълг. граждани и да нямат др. гражданство

Конституиране на КС: на първото заседание конст. съдии полагат клетва, след което встъпват в длъжност. Клетвата – пред президента, председателя на НС и председателите на ВКС и ВАС.Първото заседание се открива и ръководи от най-възрастния съдия. Констит. съдии сами избират с абсол. мн-во председател на КС. Председателят се избира за 3 г. Мандатът на констит. съдии е 9 г. и те не могат да бъдат преизбирани. Самият КС няма мандат, т.к. е парлам. действащ орган. Той е единствения действащ орган, к. не прекъсва никога своя мандат. Това го прави независим и несменяем. Въведен е принципа на ротация на КС. През всеки 3 г. неговият състав се подновява с 1/3, т.е. никога не се подновява едновременно целия състав. Също както и при нар. представители и магистратите, членовете на КС имат имунитет и е забранено съвместяването с упражняването на определен кръг дейности.

Организация на КС – КС приема свои правилник за организация на св. дейност. КС има самост. бюджет. Това го прави фин. независим от изпълн. власт. Според правилника се изграждат 3 адм. звена – съд. дейност и правна инф-ция; межд. сътрудничество; финанси и счетоводство.

Правомощията на КС са установени само на конст. равнище. Те могат да се обособят в няк. групи.

  1. Контрол за конституц. на законите и др. актове. Според чл.149, ал.1,т.2 К съдт се произнася по искане за установяване на противоконст. на законите и др. актове на НС, както и на актовете на през-та. Контр. за конст. на з-те и др. актове по пр-п е последващ. Осъществява се по отношение на вече приети и обнародвани актове. Сезирането на съда да се произнесе за противоконст. на з-на не спира неговото действие.

А) К предвижда по изкл. упражняване на предварителен контрол в определени случаи – при з-ни за ратифициране на м/унар. дог-ри; връщането от президента на приетия, но все още необнародван и не влязъл в сила з-н, за ново обсъцдане от НС.

Б) КС се произнася по конст-стта на всички актове на НС

В) КС постановява, че на контрол за конст-ст подлежат з-ни, приети само след влизането на К в сила.

Г) Ратифицираните и влезли в сила м/унар. д-ри стават част от вътрешното право и имат силата на з-н. От това следва, че и те подлежат на контрол за конст-ст.

Д) КС се произнася и по актовете на ВНС, които то приема като обикновен парламент.

КС не може да се произнася по конст-стта на з-те за изменение и допълн. на К. Те нямат самостоятелно битие, а се инкорпорират в К, т.е. стават част от нея. КС може само да ги тълкува.

В резултат на контрола за конст-ст на актовете съдът приема решения. Те имат конститутивен ефект. Диспозитива на реш. е задължителен за правните субекти, до които е адресиран и освен това те трябва да се съобразяват и със становището на КС, изложено в мотивите на решението.

Реш., с което акта се обявява за неконст., се обнародва в ДВ в 15-дн. срок от приемането му и влиза в сила 3 дни след това.

Решенията на съда са задължителни за вс. Д органи, ЮЛ и гражд., вкл. и за самия него. Реш. са окончателни и не подлежат на обжалване по адм. и съдебен ред. Те имат сила на пресъдено нещо. Решеният от съда иск не може да бъде подновен.

  1. Правомощие на КС да дава зад. тълкуване на К (чл.149, ал.1, т.1). С определение ном.5 1993 г. КС постановява, че съдът е “тълкувател и то върховен, но само на К”, без да тълк. З-ни.
  2. Правом. по решаване на спорове за законност на изборите за през. и вицепр и за нар. Представители.
  3. КС се произнася по обвинение за Д измяна и нарушаване на К с/у през. и вицепр., повдигнато от НС
  4. КС е арбитър по спорове за комп. м/у НС, през. и МС и м/у органите на местно самоуправление и органите на централната власт ( определение ном.4, 1999г. от КС)
  5. КС се произнася по спорове за конст-ст на пол. Партии и сдружения.
  6. КС предсрочно прекратява мандата на презид., вицепр., нар. предс-ли и конст. съдии в случаите и при условията, предвидени в К.
  7. КС снема имунитета на конст. съдии при извършено тежко умишлено престъпление.

КОЙ МОЖЕ ДА СЕЗИРА КС: 1/5 от нар. предст-ли (48 бр.), писмено мотивирани; МС като пол. орган; президента; общите събрания на ВКС и ВАС.

АКТОВЕ НА КС – приема решения, определения и разпореждания.

РЕШЕНИЯ-осн. актове. Чрез тях КС се произнася по същество по спорове и искове от неговата компетентност. Диспозитивът и мотивите на реш. се обнародват в ДВ.

ОПРЕДЕЛЕНИЯ – съдът се произнася по допустимостта на исковете и споровете или по др. процедурни въпроси

РАЗПОРЕЖДАНИЯ – с тях председателят оформя своите ръководни и админ. решения; разпределя работата м/у съдиите; обнародва актовете; разпор. се с бюджета; админ. ръководи съда и др.

Решенията са окончателни и задължителни за вс. Д органи, ЮЛ и граждани, за които се отнасят и са обвързващи за самия КС. Те влизат в сила 3 дни след обнародването им. При установ. на противоконст. на з-н, той престава да се прилага след влизането на реш. в сила. Реш-та, които имат индив. х-тер ( спорове за законността на избора на през. или вицепр. или н.пр-тел, за установяване на неизбираемост или несъвместимост на дл. лица и др.) влизат в сила по реда на норм. актове – от деня на постановяването им от съда.

 

 

 

 

 

21.Понятие за изпълнителна деиност.

 

ПРАВНА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ИЗПЪЛНИТЕЛНАТА ДЕЙНОСТ. ОПЕРАТИВНА САМОСТОЯТЕЛНОСТ И ОБВЪРЗАНА КОМПЕТЕНТНОСТ НА ДЪРЖАВНАТА АДМИНИСТРАЦИЯ

 

  1. Държавната администрация /ДА/ е система от органи, която се нарича още Държавен административен апарат. Към нея се причисляват предвидените по Конституцията и законите органи на изпълнителната власт – МС, министри, областни управители, кметове на общини и техни специализирани органи /началници на управления, на отдели и др/. В Държавния административен апарат влизат и всички помощни органи и служебни лица – счетоводители, юрист – консули, специалисти и др. Държавното учреждение е организиран от държавата комплекси от персонални и имуществени елементи, учреден съгласно закона за да извършва определена дейност свързана с властническите правомощия на държавата.
  2. Правна характеристика на изпълнителната дейност. Изпълнителната дейност представлява ДА във функционален смисъл. Тя е една от правните форми на държавна власт. Изпълнителната дейност се характеризира със следните правни белези:
  • Под законова дейност – осъществява се въз основа и в рамките на закона и подпомага осъществяване на целите й.
  • Властническа дейност – осъществява се от компетентен държавен орган и при нея субектите не са равно поставени.
  • Може да се прилага държавна принуда. Тази властническа дейност е скрепена или обезпечена чрез държавна принуда. Тя може да се прилага пряко от администрацията или да се търси помощта на някои специализирани органи.
  • Тя е и творческа дейност – не е автоматично прилагане на нормите, тъй като държавните органи имат определена свобода на действие и могат да проявяват творчество.

Следователно изпълнителната дейност е юридическа под законова, властническа и творческа дейност свързана с определени промени в правната действителност чрез която с е решават практически задачи.

  1. Оперативна самостоятелност и обвързана компетентност.

Компетентността включва конкретна дейност за чието извършване изпълнителните органи са изрично овластени от закона. Компетентността на държавните органи при решаването на конкретни въпроси има предели, които се очертава по два начина:

  • Обвързана компетентност – това е правото и задължението на изпълнителните органи при наличието в предвидените в хипотези са на правните норми факти да вземе онова решение, което нормата предвижда като единствено законосъобразно. Правната норма сама определя какво решение да вземе органът, кога да го вземе и по какъв начин да го изрази. Тя не дава възможност на изпълнителният орган да преценява дали, кога и как да издаде административен акт. Всяко друго решение на органа ще бъде правно нарушение.
  • Оперативна самостоятелност – възможността на изпълнителния орган в установени от закона предели да избере между многото варианти на решения, които са еднакво законосъобразни, онова което е най – целесъобразно в конкретния случай. Правната норма очертава една рамка на действие върху която държавния орган може са преценява дали да вземе едно или друго решение.

 

 

ДУ може да бъде разглеждано в два аспекта – функционален и организационен. Във функ. аспект ДУ е особен вид Д дейност по ежедневното, непрекъснато и непосредствено ръководство, организация и контрол при осъществяване на изп. власт от Д.Структура на ДУ бива съдържателна (вътрешна) и формална (външна). Двете части на структурата на ДУ се намират в диалектическо единство и динамично взаимодействие, но водеща е вътрешната. Това са функциите на ДУ. Различаваме три основни функции: ръководство, организиране и контрол. Водеща функция е ръководството – изразява се във формиране на ръководни управл. команди до съответните подчинени субекти на на правото и  определяне на модели за правомерно поведение. Тази дейност има щридически и нормотворчески характер.

Организиращата функция – има за цел подготовката на  проектите за ръководни управленски въздействия и осигуряване на  реализацията им.

Контролната функция се изразява чрез проверки и наблюдения за реализацията на ръководните указания и предприемане на  мерки за контролни въздействия. Формалната на ДУ представлява външен  израз на неговото съдържание. Съдържанието, т.е. функциите на ДУ предопределят неговите форми. Те  са: юридически и неюридически. Към юрид. форми на ДУ спадат: адм. правотворчество, адм. правоприлагане; адм.правна защита. Тук не влиза адм. правораздаване. Към неюрид. форми на ДУ спадат: адм. материална и адм. организац. дейност, адм. възпитателна и адм. техническа дейност.

Според вида на ДУ различаваме: ДУ в сферата на икономиката; ДУ в социалната сфера; ДУ в духовната сфера; ДУ в полит. сфера. ДУ е правнонормирана и позволена от правото дейност. То е проява на юридическите правомощия на компетентни лица, имащи едностранновластен характер. Тя се осъществява при строго спазване на йерархията в правото. ДУ е изпълнителна дейност по прилагане на закона. ОТ др. страна то е и разпоредителна дейност ( с/о по-долустоящите адм. органи и правни субекти извън Д апарат- граждани, ЮЛ, чужденци и др. Освен това ДУ е и организационна, възпитателна и материално-техническа дейност. То е позитивна, динамична и творческа държ. дейност. То е едностранчива властническа  дейност, но използва и метода на убеждението и се осъществява предимно от държ. органи и лица, заети в адм. апарат. По изключение се осъществява от лица извън апарата: съдии, прокурори, служители в администрацията.

Държавно управление в организационен аспект.

ДУ в организационен аспект се разглежда като определена институция, структура, апарат, система, които осъществ. дейността по ДУ. В организационен аспект ДУ отговаря на въпроса кой осъществява ДУ. Под адм. апарат се разбира всички организационно-структурни части на специално изградената Д административна структура, която в единство осъщ. ДУ. Единството не противоречи на принципа на разделение на властите. Държ. апарат е широкообхватна структура (стр-ра), която вкл. Както Д органи, така и персонални и веществени части. Водещи са адм. органи. Органите на местната адм. са и органи на ДУ. Те се вкл. в адм. апарат. ДУ в организационен аспект е по-широко от адм. апарат, тъй като него се вкл. органи и лица и извън държ. адм. с-ма – съд, прокуратура, общински съвет, администрацията към НС и президента. Според КРБ адм. орган е орган на изп. власт, който има за задача да ръководи, организира и контролира изпълнението на актовете на НС. Той действа от името на държавата и ангажира нейния авторитет, и в същото време от името и за сметка на Д администрация. Адм. орган има правомощия  да издава адм. актове, които са подзаконови. При нужда  прилага държ. принуда.

Видове административни органи (АО)

–  с/д  терит. обхват биват: централни (МС и други центр. ведомства), местни (обл. управители и кметове) и низови (училища).

– с/д вида  на своята предметна компетентност: с обща адм. компетентност и специална адм. компетентност. Спец. компетентност бива отраслова или функционална.

– с/д състава си АО са колегиални и еднолични. Едноличният се представлява от 1 физическо лице ( министър), който действа в качеството на АО.

– с/д начина на формиране биват изборни, назначаеми, избираеми с конкурс. Има и др. критерии за класификация на АО.

Съгласно К Б е парламентарна репубкика. Начало на адм. апарат стои правителството. МС оглавява изп. власт. МС е колегиален адм. орган с обща компетентност. Той е централен орган. Начело на МС стои мин. председател – едноличен орган на изп. власт с обща компетентност. Министрите са центр. еднолични органи на изп. вл. със специална компетентност. На тях са приравнени министри,които не ръководят министерства. Към министерствата и центр. ведомства се създават колегиуми, които са колегиални АО със специална компетентност (решаваща или консултативна). Към теритр. органи на изп. власт спадат обл. управители и кметове на общини. Обл. упр-тел е едноличен орган на изп. власт в областта; назначава се от МС,а зам. обл. управител – от премиера. Кметът е орган на изп. власт в общината. Избира се пряко от населението на общината.

Адм. апарат у нас е пирамидално устроен на база на отношенията на власт и подчинение. Има различен брой нива в йерархията ( 3 или 4-звеневи ). Всеки АО има свои вътрешни стр-ри, които се обособяват с оглед извършваната функция ( контролна, ръководна и др. ). Колкото органът е по-високо в йерархията, толкова по-сложна е неговата структура. Адм. апарат е изграден на следните осн. принципи, залегнали в К: законност, откритост, достъпност, отговорност, координация. Принципите имат правнозадължителен характер, защото се съдържат в правни норми от най-висш ранг.

Оперативна самостоятелност (ОС ) и обвързана компетентност (ОК) при ДУ: компетентността вкл. кръга от въпроси, с които АО е упълномощен да се занимава и правомощията, с които разполага за тази цел. ОС и ОК са 2 способа за реализиране на ДУ. ОК означава, че на АО са предоставени пълномощия да извършва определена дейност ( да издава актове и др. ), без той да има свободата да преценява дали, кога и как да използва компетентността си и какво решение да вземе. Той трябва да извърши точно определено действие при наличието на предвар. определени предпоставки. ОС означава, че изп. орган в установените от закона предели има възможност да избере м/у многото варианти на решения, които са еднакво законосъобразни, онова което е най-целесъобразно за конкретния случай. Правната норма очертава рамката на действие, в/у която Д орган може да прецени да вземе едно или др. решение. Всеки от двата способа на ДУ ( ОК и ОС ) има предимства и недостатъци, затова те трябва да се използват съчетано и диференцирано, съобразно тяхната специфика и предназначение. Адм. правните норми очертават правните предели, като все пак предоставят на адм. орган определена свобода на преценка. В рамките на тези правни норми той трябва да вземе оптимално управленско решение. Законността и правилността на решенията на АО не подлежат на степенуване. Свободата на АО не е самоцел. Той трябва да избере и прложи във всеки конкр. случай най-доброто, уместно, навременно и т.н. решение. Всеки път , когато е обективно необходимо и възможно той да прояви творчество (ОС), трябва да действа оперативно самостоятелно. Ако такава възможност липсва, трябва да действа при условията на ОК (едновариантно). Изборът дали на АО да се предостави ОС или ОК е в ръцете на законодателя. В редица закони има конкретни текстове като:» намалена видимост», «маловажен случай»,»непосредствена опасност« и др., които АО трябва да прецени конкретно и да вземе решение. Самият законодател при определени условия също действа при ОК ( извършва точно предписаното от К ), а при др. условия – при ОС.

 

 

22 .Органи на изпълнителна власт – понятие, видове. Централни органи на изпълнителната власт.

Д-вата съществува и функционира чрез с-ма от държ. органи (ДО). Процеса за изграждането им е сложен. На основата на К. са извършение съществ. изменения в с-мата на държ. организация и структура на държ. органи в съотвие с принципа за разделение на властите.

Държ. апарат е широка с-ма, която включва в себе си държ. органи, адм. структури, които ги обслужват и подпомагат и държавните институции, като армия, затвори и др.

Системата на държ. органи и по-ограничена по обхват струкъура и вкл. само различните видове и степени държ. органи, които са структурообразуващи елементи на държ. с-ма.

Държ. органи по своята природа са специфични публични образувания, които изпълняват определена роля в управлението на общ-вото. Те образуват сложна с-ма, която включва разл. по вид, характер, състав, значение, структура,обем на компетентност и социална роля органи. Отличителни характеристики на ДО: а) това е стр-ра, създадена, за да осъществява държ. управление. Властта и силата на д-вата се реализират чрез с-мата от ДО. б) ДО притежава властнически правомощия, определени от К, законите и подзаконовите актове. Наличието на държавновластнически правомощия отличава ДО от всички останали органи за социално управление. Държ. органи не могат да откажат да упражняват предоставените им правомощия – в тях се включват задачите на държ. органи по управление на общ. процеси, правата, които притежават за тяхн. изпълнеие, и задължението да осъществяват тези права. Властническите си правомощия ДО осъществяват в процеса на своята дейност, в резултат на която приемат различни по характер актове или извършват др. дейности за управленско въздействие.Изпълнението на държ. задачи се осигурява чрез разл. ср-ва на властн. въздействие, вкл. и чрез държ. принуда. Правомощията на всеки ДО определят границите на нег. компетентност. Правомощ. са обусловени от задачите, които ДО решава и от мястото му в Д йерархия. в) ДО действа по поръчение на Д, от името и в неин интерес. г) държ. орган се характреризира с опред. личен състав, който се формира чрез изроб или назначаване. НС, Президент, общински съвети и кметове се избират пряко; съдебни и някои от органите на изп. власт се назначават (обл. управители от МС); д) органите могат да бъдат колективни и еднолични.

Определение – ДО е държ. стр-ра с определен личенн състав, формирана по установен от закона ред, на която са предоставени властн. правомощия във връзка със задачите, които решава, действа по поръчение на Д и се намира в разл. по характер взаимоотн. с др. държ. органи.

С-мата на държ. органи се създава въз основа на принципа за разделението на властите. Но държ. орг-я не може да се ограничава само до трите власти, т.к. съществуват и др. органи като президента, Конституционния съд, общинските съвети, които не могат да бъдат отнесени към нито една от трите власти. Всички държ. органи се намират в опред взаимоот. помежду си. Тя е единство от взаимосвързани и взаимодействани ще си стр-ри, и функ-ра в конкр. соц. среда и постгигат опред. пол. цели. С-мата представлява евдинна йерарх. стр-ра, с нормат. установени субординаци. звена. Развитието на общ. отн. и задачите на държ. управление на соц. процеси изисква обособяване на няколко подс-ми от държ. органи, както във вертик., така и в хоризонт. отн.

Видове държ. органи: осн. критерий е принципа за разделение на властите – 1) орган на закон власт – НС; 2) орган на изпълн. власт – МС; 3) органи на съд. власт – състои се от 3 подс-мми – съдебни, прокурорски и следствени органи.

В съотв. в терит., върху която осъществяват компетентността си държ. органи биват – висши (централни) и вестни. Всши – НС, презид, МС, министри, ръков. на центр. ведомства без ранг на мин-ва, КДС, ВСС, ВКС, ВНС и гл. прокурор. Презид. и КС не принадлежат към нито една от трите власти. НС и прецид. са пряко избирани от народза. Местни органи са вс.-, к. осъществяват св. дейност на равнище на адм-терит. единици. Те се обособяват в 2 подс-ми: органи на местно самоуправлениет – общин. съвети; и органи на изпълн. власт – обл. управители, кметове на общини, райни и кметства.

В зависимост от х-пра и обема на привадлежащите им правомощия държ. органи се обособяват на 2 гр: органи с обща компетентност – НС, презид, МС, обл. управители, кметове) и органи със спец. компетенстно – министри и ръков. на ведомства без ранг на мин-во) и на управления, дирекции, отдели в областите, общините и раюоните + държ. органи на съд. власт, т-щ. осъществевят специв. държ. дейност – правосъдна и надзор за законност.- Висши органи на съд. власт са ВКС, ВАС и гл. прокурор. Всички те са специализирани поради обос. х-р на тяхн. дейност. Особено място заема ВСС. Местни органи на съд. власт са апелативни, окръжни, районни и военни съдилища, прокуратури и следствени служби. КС е висш орган със спезц. компетентност – той дава задълж. тълкуване на К. и се произнася за конституционосъобразност на законите.

Принчици на организация и дейност на държ. органи – нар. суверенитет, разделеине на властите, законност, демократизъм, изборност, публичност, субординация, координация, йерархичност.

НС – единст. орган на закон. власт. Той е колективен, общодърж. представит. орган. състои се от представители на пол. сили в общ-вото. На него

 

ОРГАНИ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНАТА ВЛАСТ

 

  1. Понятия -органите на държавното управление са вид държавни органи, които осъществяват в пределите на предоставената им компетентност държавни властнически пълномощия. Издават задължително правни актове, чието изпълнение е скрепено с държавна принуда. В своята оперативна работа изпълнителните органи се ръководят и контролират от техните висшестоящи органи. Органите в системата на местното самоуправление са на двойно подчинение, а централните изпълнителни органи са само на централистично ведомствено подчинение.
  2. Видове изпълнителни органи – Системата на изпълнителната власт е нормативно определена организационно и функционално обособена. Нейните органи могат да се класифицират по различни категории:
  • Според териториалният обсег на правомощията:

а/ централни – на територията на цялата страна – МС, отделните министерства и централни ведомства / комитети, агенции /. Те могат да имат местни звена, които не са органи на местното самоуправление и не са на двойно подчинение. В този случай се прилага принципа на децентрализацията и делегирането. на пълномощия върху териториалните поделения.

б/ местни – упражняват правомощията си в определени териториални предели /в една област или в една община /. Такива органи са кметовете.

  • Според обема на правомощията:

а/ органи с обща компетентност – МС, обл. управители, кметовете;

б/ със специална компетентност – само в една сфера – министри, директори на учреждения и др.

  • Според персоналният състав и начина на вземане на решения. Биват два вида:

а/ еднолични – например – министъра;

б/ колегиалния – например – МС, където е необходимо кворум и мнозинство за вземане на решения.

  • Според източника на финансиране:

а/ бюджетни;

б/ самоиздръжка в резултата на своята стопанска издръжка.

 

ЦЕНТРАЛНИ ОРГАНИ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНАТА ВЛАСТ

 

  1. МС – е колегиален орган с обща компетентност. Той е висшия изпълнителен орган. В състава му влиза министър председател, зам. министър председател и министрите. По подобие на депутатите те полагат клетва. Според Конституцията МС:

а/ ръководи вътрешната и външната политика на страната. Осигурява обществения ред и националната сигурност и осигурява общото ръководство на държавната администрация и на въоръжените сили;

б/ ръководи изпълнението на ДБ и стопанисва държавното имущество;

в/ сключва, утвърждава и денонсира международните договори в случаите предвидени от закона;

г/ може да отменя незаконосъобразни и неправилни актове на министрите.

За осъществяване на своята дейност МС издава следните актове:

  • постановления;
  • разпореждания;
  • решения.

Нормативен характер имат само постановленията с които се приемат различни правилници или наредби.

  1. Министерствата или други ведомства.

Ведомството е родово понятие. То е централна специализирана институция на изпълнителната власт под чиято структура се включва система от учреждения, органи, служби и др. Ведомствата осъществяват управление на отделни отрасли от националното стопанство и сфери от държавната дейност. Министерствата са вид ведомства, които са отраслови и функционални, изградени на принципа на единоначалието. Тяхното образуване, преобразуване и закриване е изключително правомощие на НС. НС определя броя , видовете и наименованието на министерствата по предложение на министър председателя. Министерството е държавно учреждение, централно изпълнителен орган обаче е самият министър, а не цялото министерство. Министрите изпълняват правилници, наредби, инструкции и заповеди. Други ведомства са комитетите, агенциите и комисиите при МС.Тези ведомства не са установени чрез Конституцията и се образуват и закриват от МС.

  1. Съставяне на правителство – основна роля при съставяне на правителство има президента.След консултации с всички парламентарни групи той възлага на кандидата за министър председател (посочен от най-голямата по численост парламентарна група) да състави правителство.

 

23. Административно-териториално деление. Териториални органи на изпълнителната власт.

Административно-териториално устройство (АТУ) представлява политико-административно райониране – различни по степен и вид административни териториални единици (АТЕ), които се намират в определена взаимозависимост и представляват цялостна система. АТЕ са общините, окръзите, областта и др. Правната уредба на АТУ се дава от конституцията, ЗМСМА, ЗТУ на РБ, Законът за териториалното деление на столичната община и големите градове.

АТУ съдържа 2 компонента – социален и териториален. Социалният елемент включва социалните общности (населението), а териториалният – териториите като географско пространство с техните инфраструктурни елементи.

АТУ съгласно Конституцията е двустепенна. Състои се от 2 вида АТЕ – община и област. Големите градове София, Пловдив и Варна имат по-особен статут на териториално деление.Общината е основна АТЕ, защото в нея се осигурява местното самоуправление – избрани органи на местно самоуправление и референдуми. Общината е юридическо лице, има право на собственост и самостоятелен общински бюджет. Общините  могат да определят символи и почетни звания. Жител на общината е всеки гражданин, който живее на територията и е записан в регистъра на населението. Общината има своя територия, граници, население и административен център. Тя се състои от 1 или повече населени места. Наименованието на общината съвпада с наименованието на нейния административен център.Столицата също е община, но има статут на област в същото време. В нея едновременно се съчетава самоуправлението (кмета се избира от населението) с провеждане на държавната политика за развитие на столицата. (Областния управител се назначава от председателя).Областта е административно-териториална единица с административно предназначение. В областта се обединяват държавни органи, които провеждат държавна политика в региона. Областта има територии, граници, население наименование и административен център. Територията на областта е територия на включените в нея общини. Административния център дава името на областта. У нас има 28 области. Те се създават със закон. Границите и административните центрове на областите се утвърждават с указ по предложение на МС.Общините се създават при наличие на следните условия – над 6000 души население, населено място – традиционен център с изградена социално-техническа инфраструктура, максимална пътно-транспортна отдалеченост от центъра на общината 40 км, доказана възможност за финансиране на разходите на новата община със собствени приходи поне в размер на половината от средния за общини и др. Редът за създаване на нова община е следният –  подписка от най-малко 25% от избирателите на населените места, които искат да образуват нова община. Искане за създаване на нова община до съответния общински съвет, придружено от подписката и становището на населените места относно наличието на условия за създаване на нова община. Искането се внася за обсъждане на сесия на общинския съвет, които се произнасят с решение в 1 месечен срок.

Ако решението е положително, искането се изпраща до областния управител, който го подлага на проверка за законосъобразност. Ако законът е спазен, областният управител предлага на общинския съвет да вземе решение за провеждане на референдум в тези места. Ако вотът е положителен, областният управител внася в 2 седмичен срок писмен доклад до МС. МС взема решение по доклада след писмено становище на министъра на регионалното развитие и благоустройство. Решението се изпраща на президента, който го утвърждава с указ. Указът се обнародва в ДВ и влиза в сила 3 дни след това.Инициатива за създаване на нова община имат и областните съвети, областния управител и МС.

В рамките на АТУ има и други АТЕ – кметства и райони.Кметството има територия, граници, население, наименование и административен център. То се създава на територията на общината с решение на общинския съвет. Кметството се състои от едно или повече населени места. Носи името на административния център. За да се създаде ново кметство трябва да има население повече от 500 души и възможност за осъществяване на предоставените от общината функции. Редът за създаване на кметството е следният: искане до общинския съвет чрез подписка на над 25% от избирателите в което се посочват мотивите и възможностите; разглеждане искането в 1 месечен срок и приема решение за допитване чрез референдум; при положителен вот общинският съвет взема решение за създаване на кметство ;областният управител се произнася по законността му в 14 дневен срок; решението влиза в сила от датата на обнародването.

Районът също има територия, граници, население и наименование, но няма административен център.

Райони се създават в градовете над 100 хил. души по решение на обществения съвет. Наименованието се определя с акта на създаването му. Райони се създават при наличие на над 25 000 души по предложение на кмета на общината. Общинският съвет обсъжда и приема решение. То се изпраща за публикация в ДВ чрез областният управител, който в 14 дневен срок се произнася по законосъобразността му. Решението влиза в сила от датата на обнародването му.

В София са създадени 24 райони с наименования, територия, население и граници.Населеното място има територия, граници и наименование. Биват градове и села и подлежат на регистрация в  Единния Класификатор на АТЕ. Наименованието се определя с Указ на президента.Селищните образувания са територии извън строителните граници на населените места, устроени за осъществяване на различни функции. Те имат територии, граници и наименования, но нямат постоянно живеещо население и самостоятелно землище. Територията му се определя от неговите строителни граници. АТУ се извършва със закон, а АТП с указ на Президента по предложение на МС. Промени са сливане, разделяне, присъединяване, отделяне и закриване.Промяна на границите  поради отделяне се извършва с местен референдум. Местни органи на изпълнителната власт : в общините това е кметът. Избира се с 4 г. мандат пряко от населението- ЗМСМА.Общинският съвет избира зам.-кметове. Кметът има обща компетентност и неговите правомощия на територията на съотв.община са : ръководство на изпълнит.дейност ; насочва и координира дейността на специалните изпълнителни органи; организира изпълнението на общинския бюджет и дългосрочни програми; осъществява координация и контрол за законност върху дейността на отделните кметове на селища в общината. При дейността си кметът се ръководи от законите, актовете на общинските съвети и решенията на населението. За осъществяване на дейността се издават заповеди. Друг орган на изпълнит. власт в общините са р-телите на специализирани звена- управления,отдели и служби. Те имат специална компетентност. Назначават се и се освобождават от длъжност от кметовете. Работата си извършват на п-па на двойното подчинение, което трябва изрично да е предвидено в закон- напр.- управление на здравеопазването, на просветата и др. В областите е обл. управител. Той е орган с обща компетентност. Назначава се от МС за 4 години. Подпомага се от зам.обл.управител. Правомощията му включват : осигуряване провеждането на държ. политика в областта и защита на националните интереси,законността и обществения ред. Обл.упр-тел издава заповеди. Низови звена : организации и служби с основно предназначение да извършват пряко определена от закона социално- културна , стопанска и др. дейност. Строго погледнато те не са част от държ. апарат като с-ма от държ.органи.

 

  1. Държавна служба. Статус на държавния служител.

 

Държавната служба е правен институт, който е свързан с положението на държавните служители и с осъществяването на нормативно установена дейност в администрацията. Не всички служители в администрацията са държавни служители. В администрацията работят и хора по трудово правоотношение. Новата правна уредба започва със Закона за държавния служител от 1999 г. Уредбата има определено историческо развитие. До 1922 г. съществува Закона за чиновниците. До 1951 г. съществува Закон за държавния служител. От 1951 г. до 1999 г. уредбата на държавните служители се съдържа в Кодекса на труда. Закона за държавния служител урежда статута на държавния служител, възникване на правоотношението, работното време, почивки, отпуски, повишения, награди, дисциплинарна отговорност, имуществена отговорност и прекратяване на служебното правоотношение.

В закона съществува легално определение за държавния служител – това е лице, което по силата на административен акт заема платена длъжност в държавната администрация. Съществуват различни видове държавни служители – това са ръководни служители и експерти. Ръководният служител винаги е назначен с административен акт по служебно правоотношение. Експертът може да е държавен служител, може и да е по трудово правоотношение. За назначаването на държавния служител съществуват определени условия – българско гражданство, пълнолетие и др. Освен това, в своята дейност държавният служител се подчинява на определени принципи. Държавната служба се заема само чрез конкурс. Служебното правоотношение се прекратява по определен ред. За държавният служител е установена утежнена процедура по напускане, за да се гарантира стабилността при осъществяване на държавната служба

 

Статут на държавния служител

Терминът “статут” в широк смисъл, означава положение, устав, определящ вътрешния строеж и начин на действие на организацията. При употребата му относно личността означава правата, свободите и задълженията и като гражданин на определена държава, юридическото и положение, определено от действащата система от правни норми.[5]

 

Статута на държавния служител е уреден от Закона за държавния служител. Няколко са основните въпроси, които се включват в служебния статут на държавните служители:

 

–         режим на встъпване в длъжност;

 

–         права и задължения на държавния служител;

 

–         режим на прекратяване на служебното правоотношение и защита срещу незаконното му прекратяване;

 

–         отговорности на държавния служител.

 

1)    Режим на встъпване в длъжност на държавния служител

 

Съгласно чл.6, ал.1 от ЗДС встъпването в държавна служба става чрез назначаване. За да се стигне до назначаване, обаче, кандидатът за държавен служител трябва да отговаря на определени условия, които са описани в чл.7, ал.1 от ЗДС: “За държавен служител може да бъде назначено лице, което:

 

  1. е български гражданин, гражданин на друга държава – членка на Европейския съюз, на друга държава – страна по споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария[6];

 

  1. е навършило пълнолетие;

 

  1. не е поставено под запрещение;

 

  1. не е осъждано за умишлено престъпление от общ характер на лишаване от свобода;

 

  1. не е лишено по съответен ред от правото да заема определена длъжност;

 

  1. отговаря на специфичните изисквания, предвидени в нормативните актове за заемане на съответната длъжност.”

 

Ако лицето не отговаря на тези условия не може да бъде зачислено за държавен служител. Освен това, според чл.7, ал.2 “Не може да бъде назначено за държавен служител лице, което: 2.     е едноличен търговец, неограничено отговорен съдружник в търговско дружество, управител или изпълнителен член на търговско дружество, търговски пълномощник, търговски представител, ликвидатор или синдик;

 

  1. е народен представител;

 

  1. е съветник в общински съвет;

 

  1. заема ръководна или контролна длъжност в политическа партия;

 

  1. работи по трудово правоотношение, освен като преподавател във висше училище.

 

Служебното правоотношение между държавния служител и държавата възниква въз основа на индивидуален административен акт, освен ако в нормативен акт не е посочено друго. Административният акт за назначаване може да се предхожда от конкурсна процедура, проведена по реда в ЗДС. Актът се връчва срещу подпис на назначеното лице.

 

Постъпването на служба става в 10-дневен срок от датата на издаването на акта за назначаване, което се удостоверява писмено. Служебното правоотношение възниква от деня на стъпване в длъжност.

 

Преди да встъпването си на служба държавният служител е длъжен, съгласно чл.14, ал.2 от ЗДС, да се закълне: “Кълна се при изпълнение на държавната служба да спазвам и да се ръководя от Конституцията и законите на Република България и да изпълнявам добросъвестно служебните си задължения съобразно интересите на държавата.”

 

Ако служителят не положи клетва и не встъпи в длъжност в определения срок по уважителни причини, органът по назначаването определя нов срок за встъпване. Ако служителят не положи клетва и не встъпи в длъжност, органът по назначаването отменя акта за назначаване.

 

За всеки държавен служител съответната администрация съставя и води служебно досие, в което се отразяват определени факти от служебното положение на лицето. Разгласяването на сведения от досието не се допуска без съгласието на служителя. Служителят има право да се запознае с досието си при поискване и да получава копия от съхраняваните документи. Досието се съхранява десет години след прекратяване на служебното правоотношение. При преминаване от една администрация в друга досието се изпраща на администрацията на новоназначението.

 

Когато служителят постъпва за първи път на държавна служба, органът по назначението е длъжен в 10-дневен срок да му издаде служебна книжка.

 

2) Права и задължения на държавния служител

 

От служебното правоотношение между държавата и държавния служител произтичат и определени права и задължения на двете страни една спрямо друга.

 

Според ЗДС, държавният служител има следните задължения:

 

–         Задължения към гражданите;

 

–         Начин на изпълнение на държавната служба;

 

–         Задължение за подпомагане и съдействие на органите на държавната власт;

 

–         Задължение за спазване на работното време;

 

–         Йерархична подчиненост;

 

–         Защита на класифицираната информация, представляваща държавна или служебна тайна;

 

–         Задължение за уведомяване;

 

–         Задължение за опазване престижа на държавната служба;

 

–         Задължение за деклариране на имотното състояние;

 

–         Задължение за разкриване и избягване на конфликт на интереси.

 

Освен задължения, по силата на ЗДС, държавният служител има и права:

 

– Право на заплата;

 

– Право на почивка;

 

– Право на отпуск;

 

– Право на професионална квалификация;

 

– Право на обучение;

 

– Право на социално и здравно осигуряване;

 

– Право на безопасни и здравословни условия на труд;

 

– Право на обезщетение;

 

– Право на представително, униформено и специално облекло;

 

– Право на свобода на мнението;

 

– Право на членство в политическа партия;

 

– Право на изявления;

 

– Право на сдружаване на държавните служители;

 

– Право на синдикални организации на държавните служители;

 

– Право на стачка;

 

– Право на неприкосновеност на личната кореспонденция и съобщения.

 

3) Режим на прекратяване на служебното правоотношение на държавния служител и защита срещу незаконното му прекратяване

 

Служебното правоотношение на държавния служител с държавата се прекратява при посочените в ЗДС общи и специални основания. Общите основания са посочени в чл.103 от ЗДС:

 

  1. По взаимно съгласие на страните, изразено писмено; страната, към която е отправено предложението, е длъжна да вземе отношение по него и да уведоми другата страна в 10-дневен срок от получаването му; ако тя не направи това, се счита, че предложението не е прието;

 

  1. Когато заповедта за прекратяване на служебното правоотношение бъде отменена от органа по назначаването или от съда и държавният служител не се яви да заеме предишната длъжност в срок от две седмици;

 

  1. При невъзможност държавният служител да изпълнява възложената му работа поради болест, довела да трайна неработоспособност, или по здравни противопоказания въз основа на заключение на трудово-експертна лекарска комисия; прекратяването в този случай не се допуска, ако има друга подходяща за здравното състояние на държавния служител длъжност в същата администрация и той е съгласен да я заеме;

 

  1. Поради несъвместимост в посочените от закона случаи;

 

  1. Когато държавният служител бъде осъден на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер;

 

  1. Поради изтичане на срока, за който е назначен държавния служител;

 

  1. Поради завръщане на замествания държавен служител;

 

  1. Поради преминаване на държавна служба в друга администрация с писмено споразумение между държавния служител и органите по назначаване на двете администрации; в този случай служебното правоотношение се прекратява, след като на държавния служител бъде връчена заповедта за назначаване в администрацията, в която преминава.

 

При прекратяване на служебните  правоотношения на общо основание държавният служител запазва ранга си, освен в случаите когато е бил осъден на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер.

 

Специалните основания за прекратяване на служебно правоотношение са описани в чл. 105, чл.106 и чл.107 от ЗДС, а именно:

 

  1. Едностранно прекратяване на служебното правоотношение от страна на държавния служител;

 

  1. Едностранно прекратяване от органа по назначаване с предизвестие;

 

  1. Едностранно прекратяване от органа по назначаване без предизвестие.

 

Защитата срещу незаконното прекратяване на служебното правоотношение не е правно уредена. Държавният служител има право да оспори законността на прекратяването пред органа по назначаване или пред съда чрез органа по назначаването. Органът по назначаването може и по свой начин да отмени заповедта за прекратяване на служебното правоотношение.

 

4) Отговорности на държавния служител

 

Държавните служители носят юридическа отговорност за всички свои действия, извършени в кръга на службата. Тази отговорност трябва да се различава от отговорността, която те носят като граждани.

 

В зависимост от характера на извършените закононарушения отговорността на държавните служители бива: дисциплинарна, имуществена и наказателна.

 

Държавният служител, който е нарушил виновно своите служебни задължения, се наказва носи дисциплинарна отговорност и се наказва с предвидените в ЗДС наказания.

 

Дисциплинарни нарушения са:

 

– неизпълнение на служебните задължения;

 

– забава изпълнението на служебните задължения;

– нарушаване на задълженията спрямо гражданите;

 

– неспазване на правилата на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация;

 

– дисциплинарно нарушение извършва и ръководител, който не обръща внимание на оплакване на граждани за нарушение, извършено спрямо тях от негови подчинени.

 

Дисциплинарните наказания са:

 

-забележка;

 

– порицание;

 

– отлагане на повишението в ранг с една година;

 

– понижаване в по-долен ранг за срок от 6 месеца до една година;

 

– уволнение.

 

Държавният служител носи имуществена отговорност за вредите, които е причинил умишлено или при груба небрежност на държавата или на гражданите чрез незаконосъобразни действия или бездействия при или по повод изпълнение на служебните му задължения.

 

Съгласно чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди “Държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.”

 

Държавният служител при извършени от него престъпления по служба носи наказателна отговорност, която се реализира по съдебен път по реда, предвиден в Наказателния процесуален кодекс.

 

При извършени административни нарушения във връзка с изпълнението на държавната служба, служителят носиадминистративнонаказателна отговорност, реализирана по реда, предвиден в Закона за административните нарушения и наказания.

 

 

 

  1. Административен акт (AA) – понятие , видове

 

(АА) е юридически акт. Той е властническо волеизявление на административния орган (предимно), издаван въз основа и в изпълнение на закона при осъществяване дейност на изпълнителната власт. С него се установяват подзаконови правни норми или изгражда, изменя или прекратяват едностранно административни правоотношения. При липса на доброволно изпълнение може да се реализира принудително, с административна принуда (пряка акция на държавната администрация). Като юридически акт, АА поражда непосредствени правни последици.АА е волеизявление – с него се нарежда, забранява, разрешава или отказва нещо по волята на административния орган. Това волеизявление може да бъде изразено писмено (най-често), устно (разпореждане до граждани от полицейски органи) и конклудентно – чрез еднозначно разбираеми действия или знаци (регулиране на уличното движение от органи на КАТ). При определени условия мълчанието на админ. орган може да има правно значение (непроизнасяне на админ. орган в срока се смята за мълчание, отказ да се издаде искания акт). Волеизявлението е властническо. Едната страна винаги е админ. орган, който действа от името на държавата и упражнява властническите си правомощия едностранно – без оглед волята и дори против волята на другата страна.

Нормативния акт се издава въз основа и в изпълнение на закона. Дейността на органа на изпълнителната власт винаги е подзаконова. Дори да съдържа правни норми, то те са вторични, имат за цел да доразвият и конкретизират законови норми. АА не е законодателен или правораздавателен акт. Той е юридически израз на изпълнителната дейност на държавата.  Няма съгласуване на насрещни волеизявления на равнопоставени субекти. Правните последици възникват едностранно, дори когато актът се издава от 2 или повече административни органа. Те съгласуват помежду си волеизявленията си, но не и с адресата на акта. Когато актът се издава по искане на заинтересован правен субект, той пак е едностранно властнически, защото искането е само процесуална предпоставка за започване на производството. АА установява: – задължителни права за поведение (нормативни административни актове) ]създава конкретни права и задължения за неопределен кръг правни субекти (общи административни актове)]създава конкретни права или задължения за точно определени правни субекти (индивидуален административен акт).АА подлежи на задължително изпълнение. Ако не се изпълни доброволно от адресатите му предписанията на държавния орган, то изпълнението му се реализира по принудителен начин (административна принуда) т.нар. пряка акция на държавната администрация.

Видове АА : В зависимост от критериите за делене, АА биват различни видове. 1)Според това дали съдържат или не административни норми биват нормативни и ненормативни.Нормативните съдържат общозадължителни правила за поведение, подзаконови норми. Издават се от оправомощените административни органи  – МС, министри и ръководители на централни ведомства, общински съвети. Тези правомощия не могат да се делегират. Нормативните административни актове са: постановление, наредба, решения, инструкции и др. Нормативните актове се отнасят до неопределен брой адресати и се прилагат нееднократно, а докато актовете са в сила.Ненормативните АА биват общи (ОАА) и индивидуални (ИАА). ИАА съдържат конкретни волеизявления на административния орган, насочено спрямо конкретен адресат. С тях се разрешава, отказва, забранява или предписва конкретно, обикновено с еднократното му изпълнение, действието му се изчерпва напълно, освен ако не е за по-дълъг период от време или с него не са учредени правни статути.ОАА съдържат конкретна волеизявления спрямо неопределен брой адресати. Това за заповеди. В някои случаи адресатите са ограничени до определени категории правни субекти –  студенти, учители, пенсионери, водачи на МПС. Вместо да дава  нареждания на всеки от тази група персонално, за управленска икономия се издава общо нареждане до всички правни субекти от тази категория.  Той се състои от индивидуални нареждания. С изпълняването им от всеки отделен адресат актът преустановява действието му по отношение на него. (Ако между адресатите няма взаимовръзка. Ако между тях има, актът трябва да се изпълнява цялостно и не се разпада на нареждания ).

2)В зависимост от насочеността на волеизявлението на административния орган – авторът на акта, те биват констативни, декларативни и конститутивни. Констативните АА констатират и удостоверяват факти с правно значение. Констативните актове в широк смисъл на думата включват констативни актове в тесен смисъл на думата (акт за установяване извършването на административно нарушение) и удостоверителни актове (документи).

Обикновено констативните актове служат като правна основа за издаване на конститутивни актове. Когато е така, липсва процесуален интерес и констативния акт не може да бъде обжалван (той нищо не постановява и не подлежи на пряко изпълнение). Правото на защита може да бъде осъществено чрез възражения до актосъставителя и след това до органа, който трябва да издаде конститутивния акт (но преди издаването им). Удостоверителните АА подлежат на самостоятелно обжалване. Може да се оспори съдържанието им пред по-горестоящия административен орган. По съдебен ред може да се осигури самоотказът да се издаде документ, а не и съдържанието му. Декларативните АА (актове- решения) признават или отричат съществуването на едно право или задължение. Например отказът да се издаде разрешение за строеж. Този отказ (акта) може да се обжалва както по административен, така и по съдебен ред.

Конститутивните АА (разпоредителни) създават непосредствено права и задължения за адресатите и подлежат на пряко изпълнение. Например : по повод за премахване на незаконен строеж. 3)Според инициативата за издаването на административни актове се делят на такива, издадени по инициатива на своя автор, на висшестоящия административен орган, на прокурор, гражданин или организация на граждани. 4)Според характера на съдържанието им, административните актове биват престационни и облагодетелстващи. Първите създават задължения и забрани за адресатите, а вторите представят права и привилегии.5)Според процедурата за издаването им биват административни актове по общата (запазена) и по специална клауза. 6)Според формата на волеизявлението биват писмени, устни, конклудентни  и презумитивни (мълчаливи откази);.7)Според това дали адресатите са вътре или извън държавната администрация, АА  биват вътрешни и външни. 8)Според времето на действието им биват срочни и безсрочни. ;9)Според автора на издаване : еднолични и колегиални.10)Положителни– не съдържат откази за удовлетворяване на претендирани права, отрицателни– откази. ;11)Според обхвата на териториалното им действие : с национално, регионално, областно, общинско действие. АА нямат обратно действие,действат за в бъдеще.

 

 

 

 

26.Условия за законосъобразност на административните актове. Недействителност.

 

Условията за правовост на АА по същество обхващат 2 групи условия : едните осигуряват законовия статут на АА- условия за законосъобразност, а другите- техния правилен статут– условия за целесъобразност. Принципът на правовост включва в себе си както п-па на законност, така и п-па на правилност на АА. Издаваните АА при условията на ОС трябва да отговарят и на двете условия за правовост- законност и правилност. А издаваните АА при условията на ОК трябва да отговарят само на условията за законност. Законодателят е постановил изрична забрана на съда и прокуратурата да разглеждат искания за проверка на АА при условията на ОС ,поради неправилност. Прокурорският и съдебен контрол върху АА е само за законност.Останалите контролни субекти обаче, са длъжни да извършват цялостна проверка на правилния статут на оспорения акт. Ако не го направят, ще се счита ,че контролният орган е нарушил закона. Условията за законност на АА са 5 : 1. Компетентност. ;2. Законосъобразност по същество.; 3. Законова цел. ;4. Законова форма.; 5. Законово производство.

Условията за правилност на АА ,издавани в условияна на ОС, са 3 : 1. АА да е издаден при упражняване на лична компетентност и правомощие. ; 2. АА да е издаден във време, съобразено с конкретните обстоятелства.; 3. АА да е издаден със съдържание , обусловено от конкретните условия и обстоятелства.

Компетентност : – като правно понятие означава съединени в едно права и задължения на администратора да действа, т.е. нормативно признатата способност на даден орган да издаде определен акт. Притежаващият компетентност да издава АА е правно задължен да използва това свое право, щом са налице предпоставките,предвидени в хипотезата на приложимата ПН. Компетентността бива : 1. Персонална – упражняването й е точно от този,когото законодателят е определил да бъде автор на съответния акт. ; 2. Компетентност по материя – в определена сфера на държ.управление.; 3. Компетентност по територия – в определена територия поражда съответни правни последици.

Съобразяване с целта на закона – това означава , че при издаването на АА ,авторът трябва да вложи само тази цел, която законодателят желае да бъде постигната.Тази цел, която във всички случаи следва да бъзе законовата цел, може да е поставена във всяка ПН, във всеки правен акт, съдържащ ПН-ми. И материалноправни, и процесуалноправни.И  целенасочеността, и целесъобразността са все елементи от правното съдържание на АА, с тази разлика ,че правното съдържание на целенасочеността осигурява законовия статут на АА , правното съдържание на целесъобразността – правилния статут на АА, който е също част от единния правен статут на АА изобщо.

 

Условия за редовно действие на АА- обща постановка. Законосъобразност по същество, форма и производство.

 

Условията за правовост на АА по същество обхващат 2 групи условия : едните осигуряват законовия статут на АА- условия за законосъобразност, а другите- техния правилен статут– условия за целесъобразност. Принципът на правовост включва в себе си както п-па на законност, така и п-па на правилност на АА. Издаваните АА при условията на ОС трябва да отговарят и на двете условия за правовост- законност и правилност. А издаваните АА при условията на ОК трябва да отговарят само на условията за законност. Законодателят е постановил изрична забрана на съда и прокуратурата да разглеждат искания за проверка на АА при условията на ОС ,поради неправилност. Прокурорският и съдебен контрол върху АА е само за законност.Останалите контролни субекти обаче, са длъжни да извършват цялостна проверка на правилния статут на оспорения акт. Ако не го направят, ще се счита ,че контролният орган е нарушил закона. Условията за законност на АА са 5 : 1. Компетентност. ;2. Законосъобразност по същество.; 3. Законова цел. ;4. Законова форма.; 5. Законово производство.

Условията за правилност на АА ,издавани в условия на на ОС, са 3 : 1. АА да е издаден при упражняване на лична компетентност и правомощие. ; 2. АА да е издаден във време, съобразено с конкретните обстоятелства.; 3. АА да е издаден със съдържание , обусловено от конкретните условия и обстоятелства.

  1. Законосъобразност по същество – авторът на АА трябва да е вложил в него такова съдържание, каквото законодателят е предписал. Това предполага да се приложи тъкмо подходящата за случая материалноправна норма, а не някоя ,в това число и прекратила правното си действие. Чрез спазването на това условие, се осигурява адекватно предметно съдържание на АА и адекватно волеизявление , което те трябва да съдържат. Резултата от спазването на това условие, е възникване на такива правни отношения и последици , които са в пълен синхрон с приложимата матер. ПН . А това осигурява важна част от единния законов статут на АА.
  2. Законова форма -това е 4-тото правно условие за осигуряване на законовия статут на АА.

АА трябва да има точно такава форма на външно изразяване, каквато законодателят е предписал. Формата е външен израз на волеизявлението, което съставлява съдържанието на един АА. Тя може да бъде писмена , устна , конклудентна или презумптивна. По правило формата на АА е писмена.Трябва да съдържа определени задължителни реквизити : наименование на акта, наименование на органа, който го издава, фактически и правни основания за издаване на акта, разпоредителна част, с която се определят правата или задълженията, начин и срок за изпълнение, пред кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва, дата на издаване и подпис на лицето, издало акта, с означаване на длъжността му. Наред с писмената форма на АА, е възприета и устната. Тя има своето място преди всичко във вътрешнослужебните отношения в адм. ведомства и учреждения, което се оправдава от характера на тези взаимоотношения и нуждата от по-голяма оперативност при поставянето и изпълнението на задачите по линия на служебното подчинение. Конклудентните АА също трябва да се изявяват в своята типична и присъща ф-ма : съответни подразбиращи се действия или бездействия, отразяващи определени по съдържание юридически волеизявления.

Собствена форма трябва да притежават и презумптивните АА – мълчаливите откази или съгласия за издаване на ИАА. Ф-мата се предписва от закона и се изразява в мълчание, бездействие на компетентния да издаде акта орган.

  1. Законово производство – става дума за спазване на законно предписаната процедура- производствения ред при издаване на АА. Тази процедура трябва да се спазва от органите , компетентни да издават съответните АА. Предписаната процедура се съдържа в правните източници на адм.процесуално право. Тя е правно задължителна за държ.администрация. Законодателят предписва последователността за извършване на съответните процесуални постъпки и действия- това е гаранция за законността на акта.

 

 Недействителност на административните актове (АА).

Издадените АА трябва да отговарят на условията за правовост. Те са два вида: условия за законност и условия за правилност. Дори само едно от условията за правовост да не е изпълнено, това води до правна порочност, правна недействителност на АА. Неспазването на условията за правовост прави актовете несъобразни, неправилни, порочни и те или не могат да породят обективно правни последици, или ги пораждат условно (докато не бъде забелязана и отстранена тяхната порочност).АА, изградени при условия на ОК (обвързана компетентност) са правови, ако са спазени условията за законност. АА, които се издават при ОС (оперативна самостоятелност) трябва да отговарят и на двете групи условия – законност и правилност, за да се обезпечи техния правен статут в двете му части (законност и правилност).Правната недействителност на АА съставлява негативна правна последица. Не всеки дефект, порок на АА води до тяхната недействителност. Ако порокът е резултат на съществено нарушение на правния статут и дава отражение върху съдържанието на волеизявлението, съдържащо се в АА, то той води до недействителност на АА Важно значение има също в каква степен всяко от условията за правовост не е спазено, т.е. степента на порока. Ако степента на порока е висока, то и степента на недействителност на административния акт е висока. Недействителността е резултат и правна последица на порока.Според степента на порока, недействителността бива пълна и непълна. Пълната недействителност се нарича нищожност. Непълната се нарича унищожаемост. Деленето се извършва само по степента на порока, а не според видовете дефекти (петте изисквания за законност и трите за правилност). Всяко неспазено условие за правовост може да доведе както до нищожност, така и до нищожност на акта. Нищожният акт не изгражда правни последици.

Унищожаемият акт поражда предвидените в него последици още от момента на неговото издаване. Той има презумция  за законност, и правилност.Важен въпрос е намирането на надежден критерий за определяне кога един административен акт е нищожен и кога унищожаем при всяко едно от необходимите условия за правовост.   Когато става дума за материална компетентност, нищожен ще актът, издаден от лице без компетентност да издава актове с такъв предмет. Ако обаче този акт е  издаден от висшестоящия орган (било с обща компетентност, било централен), то актът ще бъде унищожаем. Той може да бъде отменен и издаден наново от административния орган, притежаващ специална предметна компетентност за това. При обратния случай (акт издаден от орган със специална компетентност, когато се иска обща), издаденият акт ще бъде нищожен. По същия начин стои въпроса и с неспазване на условието за персонална компетентност. Актовете могат да бъдат нищожни и унищожаеми според мястото на административния орган, издал акта в административната йерархия.По отношение на изискването за законосъобразност по същество, актът може да бъде нищожен или унищожаем според това доколко има пълна или частична липса на обстоятелствата, посочени в хипотезата на приложимата правна норма.Неспазването на изисканата форма също може да доведе до нищожност или унищожаемост на административния акт в зависимост от степента на липсата й. Липсата на мотиви води само до унищожаемост.  Неспазването на законовото производство (процедурата) по издаването на административния акт също може да доведе както до неговата нищожност, така и до унищожаемостта му. Критерий е степента на порока.

Неспазването на целта  на закона също води до нищожност или унищожаемост на издадения административен акт. Критерий за това е дали административния акт се използва за постигане на противообществена или дори престъпна цел или за общополезна цел. При втория случай той ще бъде силно унищожаем. По отношение на условията за правилността на административните актове – тук критерий е до каква степен те отговарят адекватно на въпросите дали да бъде издаден акта, кога и как,  какво да съдържа. Недействителните актове не бива да бъдат търпени. Това е в интерес както на администрацията, така и на обществото и отделния гражданин. Нищожния акт не поражда правни последици, но ако адресатът го изпълни  се появяват фактически последици. Правно средство за ликвидиране на тези физически последици е обявяването му за нищожен. Това може да стане по всяко време от всяко лице. Унищожаемите актове, макар и с нарушен правов статут изграждат правни последици и адресатите им трябва да ги изпълняват. Законодателят установява къси срокове за оспорване на тези административни актове. Организира се контролен процес, в рамките на който се извършва проверка за наличие на пороци, водещи до унищожаемост на акта и ако се установят такива  се отстраняват. Актът или се отменя (пълно или частично) или се изменя. Може да се спре изпълнението му. Решението за възстановяване на правовия статут на унищожаемите актове има сила за в бъдеще – екс нужди. Решението само за административния акт  е за напред и заличава с обратна сила всички неправомерни последици от акта. На тази основа засегнатите субекти могат да търсят обезщетение за вредите. Ако е подаден иск за обявяване на нищожност на един акт, а в процеса на контролното производство контролен орган установи, че това е унищожаем акт, той ще го отмени или  измени, само ако жалбата или протестът са издадени в срок. Решението за обявяване нищожността на административните актове има силата (отправно действие) от момента на издаване на нищожния акт (обратно действие). На тази основа заинтересованите лица могат да искат пълно възстановяване на фактическото положение.

Правният контрол на неправилните административни актове бива административен, парламентарен, самоуправленски, в резултат на който се стига до юридически последици по отношение  на главния им статут.Нищожност на АА: свързва се с дълбоко, тежко , съществено нарушение на изискването за законност. Такъв акт  не поражда преследваните от автора му правни последици. Нищожният АА- липса на АА. Необходимо е нищожността да се констатира от надлежен орган. Няма давност за нищожност. Съдът и прокуратурата следят служебно за нищ.АА. Нищожен е АА, издаден от некомпетентен орган или когато не е спазена предвидената от закона съществена форма. Унищожаемост на АА : издаден от копметентен адм.орган,който придно е законосъобразен, но в издаването му е допуснато нарушение на някои от изискванията. Най-често при превишаването на власт, при превратното упражняване на власт или при неспазване на закона по същество.За разлика от нищожния, унищожаемият АА поражда визираните в ПН последици и подлежи на изпълнение – той е валиден,но оспорим АА. Той следва да бъде отменен или изменен с нов акт.Това може да стане само при спазване на сроковете за оспорването му.Нищожен ще бъде АА,който нарежда извършването на явно престъпление или нарушение. Нищожен е АА,издаден от лице,което не е орган,или от некомпетентен орган. Нищожност ще има и когато адресатът или обектът не съществуват, или когато се нарежда извършването на нещо невъзможно.

 

 

 

  1. Изпълнение на административноправни задължения.

 

АА-ове са задължителни за своите адресати. Административните задължения възникват от момента на влизане на ААкт в правно действие. За носителя на задължението то възниква от узнаването съдържанието на акта. То може да бъде осъществено по няколко начина – чрез обнародване, връчване на съобщение и пр. Ако в акта има посочен срок за влизане в сила, задължението възниква за адресата с изтичане на срока. От момента на влизането му в действие адресатът може да осъществи доброволно изпълнение на ААкт, ако законът не е разпоредил изрично друго. Доброволно изпълнение може да се осъществи и във фазата на приключилото изпълнение, тъй като с-но АПК  преди да пристъпи към принудителни действия, органът по изпълнението определя срок за доброволно изпълнение. Ако задължението не бъде изпълнено в този срок доброволно, се пристъпва към принудително. При административно обжалване действието на оспорения акт се спира до окончателното произнасяне на контролните органи. Също и при съдебно обжалване, освен ако съдът не постанови деблокиране на спирането.Изпълняемостта на акта настъпва с влизането му в действие и продължава дълго  това действие. Изпълняемостта не се влияе от начините на нейното практическо осъществяване – доброволно или принудително. Принудителното изпълнение е възможно във всички случаи, при условие, че няма  изрична забрана за принудително изпълнение, а именно: административните актове, които поначало не подлежат на обжалване; административните актове, за които при издаването им административния орган е документирал предварително изпълнение или когато законовата норматива предписва незабавно изпълнение; административните актове, които не са били осигурени в законовия срок (7 дни след съобщаването на адресата) по ЗАП за инд. административни актове. С пропускането на този срок актовете стават необжалваеми и могат да се изпълняват принудително: административните актове, които са били потвърдени от административен контролен орган (горестоящия административен орган); административни актове, които са били потвърдени от съда поради неоснователност на жалбата или протеста и решението да е вляло в сила;  когато заинтересованата страна декларира, че няма да обжалва акта.Ако акта е необжалваем, по една от горните причини неговото принудително изпълнение е допустимо, само ако срокът за доброволно изпълнение е изтекъл. Принудителното изпълнение се извършва по предвидения в закона ред. Няма принципна разлика в изпълнението на административните задължения, породени от влезли в сила административни и административно-наказателни актове, като се отчитат техните особености, а именно: административно наказателните актове са окончателни (влезли в сила); административно правното задължение да е станало изискуемо. Процедурата по изпълнение на административно правните задължения, се регламентира в административно процесуалното законодателство и се осъществява в рамките на административния процес. Той бива позитивен (изпълнение на административни актове) и санкционен (изпълнение на административно-наказателни). Тези две производства са съставни части от позитивния административен процес и административно наказателния процес, които съставляват единния административен процес – самостоятелен правен отрасъл в правната политика на Р. България.

 

  1. Административен контрол – понятие и видове.

 

Административният контрол -АК е проява на държавно управление,но в контролна форма. Той е изпълнително- разпоредителна дейност на държавните органи. Без него е невъзможно ефективно държавно управление. Извършва се от адм. органи и длъжностни лица, включени в структурата на администрацията. Упражнява се върху всички звена на държ. администрация.  Провежда се в самата система на администрацията и от нейните органи.

Той поражда админ.- правни последици – админ. права и задължения за своите адресати. АК е своеобразен самоконтрол. Съобразно субекта, който го осъществява бива: 1. Контрол на админ. органи с обща компетентност по отношение на адм.органи с обща компетентност от по-ниска степен; 2.Контрол на админ. органи с обща компетентност по отношение на админ. органи със специална компетентност; 3. Вътрешноведомствен – йерархически к-л; 4. Специализиран – външноведомствен к-л.Контролът, осъществяван от админ. .юрисдикции се извършва също вътре в държ.администрация,но, има административно- правораздавателен характер.1К-лът на адм. органи с обща компетентност по отношение на адм.органи с обща компетентност с по-ниска степен  е юридически к-л и специфична контролна изява на  на държ. управление. Този вид к-л спада към групата на централистичния йерархически АК. Правната му уредба се дава от КРБ, ЗМСМА и множество специални закони. Типичен пример за такъв к-л е к-лът, който упражнява МС спрямо областните управители и кметове на общини. Субекти на к-ла са адм.органи с обща компетентност – МС,областни управители, кметове на общини. Обекти на к-ли са адм.органи с обща компетентност, които са с по-ниска степен, спрямо осъществяващите к-ла , областни управители, кметове на общини, кметове на райони и кметства. МС може да извършва к-л за законосъобразност и правилност на актовете и другите видове дейности, извършвани от държ.органи с обща компетентност от по-ниска степен, но непосредствено правни въздействия може да прилага спрямо областните управители. Основание за това е факта,че те се назначават от МС. В правомощията на областните управители влиза да осъществяват к-л върху действията и актовете на кметовете на общините- само по отношение на законността на актовете и действията на кметовете, а не и по отношение на правилността. Основание за това е прекият избор на кмета от населението. Кметът на община осъществява к-л върху действията на кметовете на райони, както по отношение на тяхната законност, така и за правилност

.2.К-л на адм.органи с обща компетентност по отношение на адм.органи със специална компетентност : той е проява  на държ.управление в контролна форма. При него няма изрично овластяване за задължително извършване.Субекти на този к-л са органите, които функционират в адм.система и имат качеството на органи с обща компетентност-  МС, областните управители, кметовете на общини, райони и кметства. Всеки от тях осъществява контролните си правомощия съобразно териториалната си компетентност. Органите на държ.управление със специална компетентност  са : 1. На централно равнище – министрите, председателите на държавни агенции, държ. комисии, изпълнителните директори на изпълнителни агенции, ръководителите на държ.институции, създадени със закон или с постановление на МС, които имат връзка с осъществяването на изпълнителната власт. 2. На областно равнище – специализираните управленски органи в структурата на областната администрация : управления, дирекции, направления, отдели и др. в лицето на техните ръководители. 3. На общинско равнище : специализираните управленски звена в структурата на общинската администрация – дирекции, отдели, сектори и пр. В лицето на техните ръководители. 4. На равнище кметство : евентуално създадените звена за управление в структурата на кметската администрация в лицето на техните ръководители и отговорни служители. Адм.органи със специална компетентност са и всички низови звена на държ. администрация в лицето на техните администрации и най-вече на техните ръководители. Всички те са обекти на разглеждания к-л. По своя предмет той е всеобхватен. Това е к-л върху цялата дейност на специализираната администрация. МС може да отменя незаконосъобразни неправилни актове на министрите, но не може да ги изменя. Областният управител упражнява к-л върху специализираните управленски органи в структурата на областната администрация.Той ги назначава и освобожава от длъжност. Кметът на общината ръководи и координира дейността на специализираните звена, назначава и освобождава от длъжност началниците и служителите от общинската администрация. Обл.управител и кметът на общината са компетентни да упражняват к-л върху ръководителите на низовите звена на администрацията в съответната територия, независимо дали те са на централно подчинение или са в системата на органите на местната власт, т.е. те са на двойно подчинение. Адм.актове на специализираните органи на общинския съвет се обжалват пред кмета на общината .Той е длъжен да се произнесе по тях с решение, с което да ги отмени изцяло или отчасти като незаконосъобразни или неправилни, или отхвърли жалбата или протеста. Същите правомощия има обл.управител по отношение на индивидуалните АА, издадени от специализираните органи  в областната администрация. Кметът на общината и обл.управител имат качеството на административнонаказващи органи по отношение на специализираната администрация на своите управленски структури. Това е проява на админ.правораздаване, а не на държавно управление. Когато се установи, че контролираните субекти са извършили престъпление, контролните органи с обща компетентност са длъжни да уведомят прокуратурата, за да предпреме мерки за наказателно преследване.

3.Вътрешноведомствен- йерархически к-л – ВВК: осъществява се от всеки ръководител на ведомство. Ведомство : сбор от еднородни или сродни специализирани служби, включени в една централизирана с-ма, начело на която стои държ.орган със специална компетентност. Правното основание за извършване на ВВК е  ръководното място ,което заема всеки ведомствен ръководител. Затова контролната компетентност на субекта на този вид к-л не е нужно да се предоставя от законодателя. Тя е включена в административната правосубектност на всеки ръководител в държ.администрация. Контролната компетентност е продължение на ръководната компетентност на ръководителя , а осъществения от него к-л е управление в контролна форма. При разглеждания к-л централистичния момент е особено силно подчертан, затова и той обикновено се нарича йерархически.Въпреки че този принцип е присъщ на всеки от видовете адм.к-л. Този к-л протича изцяло вътре в дадено ведомство ,затова се нарича и вътрешноведомствен. Неговите субекти и обекти са от състава и структурата на това ведомство. Субектите му са ръководителите на съответните ведомства : министърът на всяко министерство, ръководителят на всяко централно ведомство, пряко подчинено на МС, ръководителят на всяко управленско специализирано звено в структурата на отделното министерство. Обектите му са адм.ръководители на по-низшестоящите управленски звена в съответните йерархически изградени ведомствени системи, както и на целия персонал на тези звена. ВВК е общ, а не специален. Той обхваща всяка адм.дейност, осъществавана в дадено ведомство. Може да бъде превантивен, текущ и последващ, като първите 2 вида са преобладаващи. Извършва се както по отношение на законността , така и по отношение на правилността на издаваните АА. Извършва се служебно от съответния ръководител .Методите и формите за извършване на ВВК са най-разнообразни : изслушване на отчети ,справки,анализи, проверки на матер.-технич. база, служебната дисциплина, ревизии и т.н.ВВК не се осъществява върху адм.юрисдикции.

  1. Специализиран външноведомствен к-л: той е част от специализирания адм.к-л. Извършва се от едно адм.ведомство по отношение на друго, които се намират в системата на държ.администрация. СВВК се извършва на специално правно основание. Законодателят е овластил изрично със закон определени адм.органи да го извършват. Субекти на СВВК са ръководителите на овластените да го извършват адм.ведомства – функционални и отраслови. Обекти са онези адм.ведомства, ръководители и длъжностни лица,които осъществяват управленска функция или дейност в предмета на конкретния вид к-л. СВВК бива най-различни видове според предмета : екологически, санитарен, митнически и пр. Може да бъде и превантивен , текущ и последващ, като последващият преобладава. По своя предмет СВВК е ограничен. Той се извършва само върху част от дейността на контролираните обекти. СВВК е преди всичко к-л за законосъобразност,поради което се нарича и надзор. До известна степен се извършва преценка и на правилността на действията на контролираните органи при осъществяване на предоставената им ОС. СВВК е формализиран,извършва се по правно предписани методи и форми. Най-типични от които са : запознаване с наличната документация, изискване на извлечения, преписи и оригинали на документи, обяснения, ревизии и пр. Мерките за контролни въздействия при СВВК са строго регламентирани. Контролният субект не разполага със свободата да преценява вида и естеството на мярката за въздействие. Той не може да налага дисциплинарни мерки, не може да отменя или изменя незаконосъобразни и неправилни актове на администрацията. При констатирани дисциплинарни нарушения прави предложение до компетентния ръководител на контролираното ведомство за налагане на дисциплинарно наказание.При констатирани престъпления сигнализира на надлежния прокурор за образуване на наказателно преследване на виновното лице. СВВК може да прилага ПАМ. Такива са : запечатване на складове,спиране на производства и пр. Адм.-наказателната дейност, извършвана от субектите на СВВК е проява на административно правораздаване в административна форма. Органът на СВВК действа в качеството си на адм.-наказателна юрисдикция.

 

 

 

  1. Правораздавателен и прокурорски надзор върху административната деиност.

 

Прокурорският надзор-ПН е специфичен вид държ.к-л.Той се основава на специалното овластяване ,възложено на прокуратурата от КРБ, ЗСВ и др.законови актове. ПН е един от контролно- гаранционните способи за законност в държавното управление. Упражнява се от органи ,изградени извън администрацията и се осъществява от професионалисти – прокурори. Прокуратурата, която извършва надзора , е независима и самостоятелна в дейността си държ.система , призвана да следи за точното изпълнение на законите. ПН за законност представлява по същество активна дейност за разкриване, установяване и оценка на нарушенията, тяхното отстраняване и пр. В хода на надзора се реализират и функциите му- превантивна, възстановителна, правновъзстановителна и по осъществяване на дейността. ПН се осъществява в няколко форми : 1. Общ надзор на прокуратурата. 2. Съдебен надзор на прокуратурата. 3. Надзор върху местата за лишаване от свобода и задържане.

Всички видове ПН имат в предвид поведението на държ.администрация и чрез осъществяването си целят то винаги да е законосъобразно. Т.е. те са способи за осигуряване на законност в държ.управление.Субекти на ПН са главният прокурор на републиката и подчинените му прокурори. Гл.прокурор осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори. Обект на прокурорския надзор за законност е: цялата администрация и по-конкретно МС, министри и ръководители на централни ведомства, областни управители,кметове, ръководители на администрациите в низовите адм.звена, длъжностни лица в структурите на държ.администрация. Предмет на ПН е дейността по държавно управление от гл.т. на нейната законосъобразност, а не за правилност, както и правораздавателната дейност на админ.юрисдикции. ПН е своеобразен контролен процес,който обхваща 2 етапа : 1. Установително- аналитичен. 2. Надзорно- въздействащ. През първия етап се осигурява разкриването и оценяването на действителното състояние на законността в държавното управление. Мерките за надзорни въздействия отразяват втория стадий в надзорния процес. Методите и формите на прокурорски надзор са най-разнообразни, като повечето от тях са посочени в ЗСВ.Прокурорът при осъществяване на надзор може : да изисква документи, сведения , обяснения; да извршва проверки; да възлага на други органи да извършват проверки и да предоставят заключения; да призовава граждани, да търси съдействие от държ.органи при изпълнение на правомощията му и т.н.Основно прокурорско средство за въздействие при общия надзор на прокуратурата срещу незаконосъобразни актове на администрацията е протестът. Други мерки за въздействие са : предложение до админ.органи за отстраняване на правни нарушения- до допусналия нарушението или до висшестоящия орган ; предложение до компетентните органи за привличане на виновните лица към съответна правна отговорност – админ.-наказателна,дисциплинарна, гражданска, финансова ; правене на предложение за налагане на имуществена санкция на ЮЛ; образуване на прадварително производство , когато нарушението е престпление; разпореждане за извършване на предварителна проверка; изпращане на сигнали до надлежни адм.органи; отстраняването от самоуправство и незабавно освобождаване на всеки незаконно задържан.Мерките за надзорни действия олицетворяват активната страна на надзорния процес и целят определени промени в посока на укрепване на законността,нейното възстановяване,ако е нарушена и реализиране на правните отговорности спрямо отговорните лица. Съдебният к-л – СК е важен способ за законност в държ.управление. Той е винаги последващ к-л за отмяна, а не по същество .Освен това не всички актове подлежат на СК.СК върху държ.администрация е вид адм.правораздаване, което се осъществява в съдебна форма при спазване на строги процедури.СК е способ за законност в държ.управление, който е изграден извън администрацията.Според съдебният орган Ск бива извършван от общи съдилища -ОС и РС и от ВАС. Според правния акт и предмет на СК, той бива- за к-л на норматинви АА, за ИАА, за ОАА, за наказателни постановления и други адм.-наказателни актове , за касационен к-л на съдебни актове, издадени по повод оспорени наказателни постановления, за оспорени АА, за к-л на влезли в сила АА и адм.-наказателни актове. Според предмета СК бива : за решаване на спорове за законосъобразност, спорове за подсъдност, за тълкуване прилагането на закона в адм.правораздаване. СК може да се осъществява по общата клауза за ИАА  и нормативни АА и по специалната клауза за контрол на обши, индевидуални и норм.актове и за реализиране на нак.отг-ст. Специалната клауза винаги има надмощия. СК може да бъде редовен и извънреден – върху влезли в сила правораздавателни актове. Обект на СК са оспорените пред надлежните съд.органи адм. актове и наказателни постановления. Предмет на СК е конкретен адм.-правен спор, който е винаги за законосъобразност на съответния акт. Методите и формите за СК са правно регламентирани. Чрез тях се събират нужните доказателства,въз основа на които се правят анализ и оценка на фактите и се  взема  правораздавателно решение. В резултат на СК се прилагат мерки за контролни въздействия спрямо атакуваните АА   и наказат. постановления. Мерките са следните : спиране изпълнението на атакувания акт, отмяна и изменение на съдържанието.Решенията на ВАС по препирни за подведомственост и подсъдност на адм.спорове са също мярка за контролно въздействие. Адм.юрисдикции извършват правораздавателни функции наред със съдилищата при условията на общата и специална клауза за решаване на адм.спорове от различен вид. Контролът , осъществяван от адм.юрисдикции бива 2 вида : върху законността на ИАА и за проверка на законовите основания на повдигнатите обвинения за извършени адм.нарушения. И в двата случая той има правораздавателен характер и е израз на административно правораздаване. Функционирането на адм. .юрисдикции е паралелно със съдебното правораздаване,осъществявано от съдилищата. Правното основание за извършване на контрола от адм.юрисдикции е изричното законово овластяване за това. Това овластяване става по 2 начина : единият е : законодателят с отделен закон или законова разпоредба учредява адм.юрисдикция като обособено правораздавателно тяло в структурата на определено адм.ведомство или на определен адм.орган в системата на местното самоуправление. Другият начин е : законодателят с отделна законова разпоредба овластява изграден преди това адм.орган да осъществява и правораздавателна дейност. Субекти на контрола са адм.юрисдикции. Една част от тях са колегиални правораздават.органи, а друга, по-голяма част ,са еднолични адм.органи – ръководители на централни ведомства, областни управители , кметове и др. Обект на контрола при оспорване на ИАА е адм.правния спор за законност на АА, с който юрисдикцията е сезирана. Обект на к-ла за реализиране на адм.-наказат. отговорност, е извършителят на адм.нарушение. Предмет на к-ла при решаване на адм.спор за законност на ИАА е само преценката относно законосъобразността му. Предмет на к-ла при решаване на адм.-наказателен спор ,е законовата обоснованост на съставения акт или прекратената съдебна или прокурорска преписка, която е изпратена на адм.юрисдикция. К-лът, извършван от адм.юрисдикции винаги е за законосъобразност. Методите и формите са точно регламентирани от закона. Правораздавателната дейност на адм.юрисдикция не подлежи на адм.к-л от страна на ръководителя на адм.учреждение , а само на съдебен к-л. Обикновено правораздаватерните актове на адм.юрисдикции подлежат на ревизия от ВАС. Правораздавателните актове на някои юрисдикции не подлежат на съдебен к-л напр. : влязлото в сила решение по повод законосъобразността на ИАА.

30. Административна принуда – понятие и видове. ПАМ .

 

Двата основни метода на дейност на държавната администрация са методът на убеждението и методът на държавната принуда.  Държавната принуда е неизбежна в държавно организираните общества. В основата й стои правното нарушение. То може да бъде вече извършено или да има непосредствена опасност да бъде извършено. Като цяло държавната принуда е “необходимо зло”, което представлява в същото време социална ценност.  Методът на държавната принуда е способ за управленско въздействие от страна на държавните органи и длъжностни лица върху психиката, съзнанието и волята на адресатите с оглед осигуряване на тяхното правомерно поведение или правно санкциониране. Тя е правнопозволена дейност. Тя се основава  на правно установени основания (норми), субектите и обектите на принудата са също правно определени. В зависимост от вида на нарушението, основа за реализиране на правната принуда, тя бива административно правна, финансово правна, трудовоправна, наказателно правна и т.н.  Админ. принуда е вид държавна принуда, тъй като се прилага при извършено административно нарушение. Като вид държавна принуда тя също е правна – основава се на правни норми. Когато се изразява в санкциониране за извършени административни наказания тя се нарича административно-наказателно правораздаване. Админ. принуда се  осъществява преобладаващо от държавната администрация, за която не е необходима санкция на друг орган (съдебен). Контролът за законност върху нея е по критерии последващ.  Админ. принуда се осъществява в сферата на извънслужебни отношения. Обикновено тя се налага с индивидуални и общи АА-ове. По своята същност админ. принуда е принудително управленско въздействие върху отраслите, което влече неблагоприятни последици и има за цел да формира мотиви за правомерно поведение. Според предназначението си админ. принуда бива 2 вида: административно наказание и принудителна административна мярка (ПАМ). Наказанието има за цел да се реализира държавна репресия спрямо нарушителя. ПАМ има за цел да предотврати извършването на нарушение или ако извършването е започнало, да го преустанови. Наказанията се налагат, а ПАМ се прилагат, тъй като в първия случай се прилага санкцията, а във втория – диспозицията на приложимата правна норма. При ПАМ няма санкция.  Админ. принуда може да бъде от морален или материален характер. Правната уредба на админ. принуда е в Конституцията, в някои основни закони като ЗАНН, ЗМСМА, ЗСВ, НПК и др. Паралелно се прилагат и двата правни режима – обща клауза на процеса за реализиране на админ. принуда и специализираната клауза, която има приоритет пред общата.

 

Административната принуда е вид държавна принуда, която се използва в определени от правото случаи като крайно средство за осъществяването на различните правоотношения, възникващи в сферата на изпълнителната дейност.

Нашето законодателство разкрива богато разнообразие на принудителни актове и действия, на формите и средствата, до които прибягват органите на държавно управление по осъществяване на принудата. Всички те са предвидени в глава 2, раздел 3 на ЗАНН.

 

Административноправната принуда е:

>> външно психологическо или физическо въздействие върху съзнанието и поведението на адресатите на административноправните норми;

>> правна принуда, тъй като е уредена в правни норми;

>> изразена е като вид на държавната принуда;

>> административна е, защото по правило се прилага от административни органи;

>> осъществява се във връзка с развитие на извънслужебни отношения и не е проява на някаква дисциплинарна власт, а органите, които я извършват, действат непосредствено по пътя на пряката акция без да е нужно да получават предварително разрешение;

>> редът за осъществяване на административната принуда е съставна част на административния процес

 

Принудителните административни мерки са действия на администрацията по прилагане на диспозицията на съответната правна норма, а административните наказания прилагат санкцията. Административните принудителни мерки са уредени в ЗАНН в раздел 3.

 

Видове принудителни мерки:

1)        превантивни (предупредителни) – имат предназначение да предотвратят извършването на едно закононарушение и вредните му последици. Налага се почти винаги във връзка с непосредствена, предстояща опасност за извършване на някакво нарушение;

2)        Преустановителни – прилагат се в случаите на неправомерни деяния, чието извършване е започнало, но не е било приключено в момента на вземане на мярката. Целта е да се пресече продължаването и довършването на конкретното закононарушение (например спирането работата на предприятия, които нарушават разпоредбите за опазване на околната среда);

3)        Възстановителни – прилагат се в случаите на закононарушения, които са причинили вредоносни последици на някого. Предназначението е насочено към отстраняването на реално настъпили, а не и на въображаеми, увреждания чрез възстановяване по възможност на старото положение. Възстановителният ефект е насочен към материално изразените вредоносни последици, без да е нужно те да бъдат непременно имуществени (пример: изземване на предмети, придобити от закононарушението (дърва, уловена риба), мерките на прокурора за възстановяване на самоуправно променени фактически положения;

 

Принудителните мерки трябва да бъдат прилагани само в изрично и точно изброени в закон или указ случаи, компетентният орган не може да ги налага произволно; те трябва да са точно посочени в правната норма и да се прилагат по реда и начина, предвидени там;

 

 

31.Административно наказателна отговорност- обща характеристика. Админ. нарушение. Административно наказание .

 

Административнонаказателна отговорност – обща характеристика.

Админ.-наказателна отговорност (АНО) . Админ.-наказателна отговорност (АНО) . С адм.наказание се реализира един от видовете правни отговорности по нашата правна система – АНО. АНО е по-лека от углавната и не влече последици за съдимост. Реализира се от самата администрация и се съобразява с настъпилите положителни промени до момента на наказанието. Основен НА в тази област е ЗАНН. В него не са посочени какви точно са админ.нарушения, защото това е материя на специални закони. В закона са определени реда за установяване на АН, за налагане на адм.наказания и изпълнението им. По въпросите за вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие- приготовлението и опитът, се използва общата част на нак.право. Случаите на адм. наказателна отговорност по НК са два. И двата засягат маловажни случай на престъпления. Маловажен случай е този, при който извършеното престъпление e с оглед на личността или незначителността на вредните последици или други смекчаващи вината обстоятелства, представлява по-ниска степен на ОО-ст.  Първият случай е визиран в чл. 78а на НК. -пълнолетно лице може да бъде освободено от наказателна отговорност от прокурора след завършване на предварителното разследване,  като му се наложи адм. глоба от 50 до 100 лв.  Условия за това е за престъплението да се предвижда наказание лишаване от свобода до 1 година или друго по-леко наказание,когато е умишлено или лишаване от свобода до 2 години, когато е  извършено по непредпазливост , лицето да не представлява голяма ОО-ст, целите на наказанието да бъдат постигнати по този начин. И трите посочени условия трябва да бъдат изпълнени. Условие за освобождаване от НО е да бъдат възстановени причинените вреди. Този член не се прилага в случаи,  когато извършителят е осъждан за престъпление или освобождаван вече от отговорност..Когато за извършено маловажно престъпление е предвидено само глоба и друго по-леко наказание, административно наказание не може да превишава размера на глобата. Маловажните престъпления продължават да се считат за престъпления, а не административни нарушения, но санкцията е заменена от наказателна в административно– наказателна. Вторият случай за реализиране на административно-наказателна отговорност по НК се съдържа в текста на чл.218б от НК. -маловажни случаи на престъпления. Те са дисквалифицирани като престъпления и са превърнати в административни нарушения. Поради това административно наказание за тези вече административни нарушения се осъществява от администрацията.Съгласно разпоредбите на чл.218б, когато стойността на предмета е до 2 минимални работни заплати се налага глоба в определени размери по административен път. Глобата варира от 5 до 100 лв. Тези разпоредби ще се приложат в маловажни случаи на кражба, за които е предвидено наказание лишаване от свобода до 1 година и поправителен труд или глоба до 5 хил. лв.При маловажни случаи на кражба,на длъжностно присвояване, на противозаконно присвояване на чужда вещ, и при други маловажни случаи на престъпни деяния.Освобождаването от наказателна отговорност с цел реализирането на адм. наказания по НК се извършват в рамките на наказателния процес

 

Админ.-наказателна отговорност (АНО) . С адм.наказание се реализира един от видовете правни отговорности по нашата правна система – АНО. АНО е по-лека от углавната и не влече последици за съдимост. Реализира се от самата администрация и се съобразява с настъпилите положителни промени до момента на наказанието. Основен НА в тази област е ЗАНН. В него не са посочени какви точно са админ.нарушения, защото това е материя на специални закони. В закона са определени реда за установяване на АН, за налагане на адм.наказания и изпълнението им. По въпросите за вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие- приготовлението и опитът, се използва общата част на нак.право. Случаите на адм. наказателна отговорност по НК са два. И двата засягат маловажни случай на престъпления. Маловажен случай е този, при който извършеното престъпление e с оглед на личността или незначителността на вредните последици или други смекчаващи вината обстоятелства, представлява по-ниска степен на ОО-ст.  Първият случай е визиран в чл. 78а на НК. -пълнолетно лице може да бъде освободено от наказателна отговорност от прокурора след завършване на предварителното разследване,  като му се наложи адм. глоба от 50 до 100 лв.  Условия за това е за престъплението да се предвижда наказание лишаване от свобода до 1 година или друго по-леко наказание,когато е умишлено или лишаване от свобода до 2 години, когато е  извършено по непредпазливост , лицето да не представлява голяма ОО-ст, целите на наказанието да бъдат постигнати по този начин. И трите посочени условия трябва да бъдат изпълнени. Условие за освобождаване от НО е да бъдат възстановени причинените вреди. Този член не се прилага в случаи,  когато извършителят е осъждан за престъпление или освобождаван вече от отговорност..Когато за извършено маловажно престъпление е предвидено само глоба и друго по-леко наказание, административно наказание не може да превишава размера на глобата. Маловажните престъпления продължават да се считат за престъпления, а не административни нарушения, но санкцията е заменена от наказателна в административно– наказателна. Вторият случай за реализиране на административно-наказателна отговорност по НК се съдържа в текста на чл.218б от НК. -маловажни случаи на престъпления. Те са дисквалифицирани като престъпления и са превърнати в административни нарушения. Поради това административно наказание за тези вече административни нарушения се осъществява от администрацията.Съгласно разпоредбите на чл.218б, когато стойността на предмета е до 2 минимални работни заплати се налага глоба в определени размери по административен път. Глобата варира от 5 до 100 лв. Тези разпоредби ще се приложат в маловажни случаи на кражба, за които е предвидено наказание лишаване от свобода до 1 година и поправителен труд или глоба до 5 хил. лв.При маловажни случаи на кражба,на длъжностно присвояване, на противозаконно присвояване на чужда вещ, и при други маловажни случаи на престъпни деяния.Освобождаването от наказателна отговорност с цел реализирането на адм. наказания по НК се извършват в рамките на наказателния процес

Административното нарушение е в основата на административната принуда. То е деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавно управление, извършено е виновно и е  обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.  Адм. нарушение прилича на престъплението от гледна точка на това, че е винаги човешко деяние. Адм. деяние е и противоправно (нарушава установения ред на държавните учреждения).Белези на адм.нарушение:  човешко деяние, противоправно,ОО-но деяние (в по-малка степен от престъплението).  Деянията, които съставляват административно нарушение се определят със закон или указ.  За да бъде наказуемо по българските закони адм. нарушение трябва да е било извършено в пределите на Р. България или на чужда територия, но да засяга интересите на страната. Адм. нарушение трябва да е извършено виновно. Без вина няма отговорност.Отговорност носят само вменяемите пълнолетни лица и навършилите 16 г., които разбират значението на деянието и последиците от него. Останалите не носят адм. отговорност. Деянието е извършено умишлено, ако деецът е съзнавал ОО-я му характер и е предвиждал ОО последици и е целял или допускал настъпването им. Умисълът- пряк и косвен. Непредпазливостта- небрежност и самонадеяност. Адм. нарушения се извършват предимно по непредпазливост и именно това,както и по-малката им степен на ОО-ст ,обяснява различието между АНО и НО по НК. Небрежност има, когато деецът е допуснал настъпването на обществено опасните последици, но е бил длъжен и е можел да ги предотврати. Самонадеяност има, когато деецът е допускал настъпване на обществено опасни последици, но самонадеяно се е надявал, че ще ги предотврати. Това са основен вид административни нарушения..  Не се считат за административно нарушение деянията, извършени при неизбежна отбрана или крайна необходимост. Не се наказва  приготовлението, а   опитът за административно нарушение / при определени случаи/.Подбудителите, помагачите и укривателите на административното нарушение  със съучастие се наказват само в някои изрично предвидени със закон случаи. Адм. нарушение е наказуемо. Извършителят се наказва с административно наказание. Санкционирането става по административен ред от административните органи и длъжностни лица. Характерните белези на административното нарушение характеризират обективната и  субективната му страна. И двата вида белези трябва да са налице, за да се реализира административно-наказателна отговорност. Към първия тип белези спадат: деянието, обществената опасност, насоченост на деянието, наказуемост и ред, по който се наказва нарушението. Към втория тип белези –вина, мотиви, цели за извършване на нарушението. Адм. нарушение се установява със съставен акт от актосъставителя. Това е на практика констативен акт. Той не поражда преки правни последици (освен в редки случаи – глоба с фиш или квитанция.) Съставният акт има 3 основни функции – установителна, обвинителна и сезираща. Съгласно ЗАНН тежестта на доказване на вината на обвиненото в нарушение лице лежи върху актосъставителя и адм.-наказателния орган. Тези три функции придават на съставения акт характеристика на административен акт от установително естество. Актосъставителите са определени  изрично от закона  лица: ръководители на ведомства, организации, областни управители, управители, кметове на общини, на които е възложено приложението или контрола по прилагане на административните актове. За да е налице адм. нарушение, деянието трябва да притежава присъщите правни белези. Ако някой от тях липсва, то  административно нарушение няма въобще.

Когато е извършено при крайна необходимост и неизбежна отбрана, извършителят не носи отговорност, тъй като нарушението се дисквалифицира. Белезите на нарушението са налице, но то е дисквалифицирано по волята на законодателя. Когато деянието е малозначително (маловажно и явно маловажно), административното нарушение не се дисквалифицира, а се приемат съответни по-малки форми на санкциониране – глоби с квитанция или фиш и пр.

Адм. нарушение може да представлява приготовление, опит и съучастие (подбудителство, помагачество и укривателство). Това са умишлени адм. нарушения.

 

Административно наказание е вид административна принуда, то се изразява в неблагоприятна правна последица от морален или материален характер за осъществено противоправно поведение. Правното основание за налагането му е извършено административно нарушение.Никой не може да бъде наказан повторно за административно нарушение, за което е бил вече наказан с влязло в сила наказателно постан

овление или решение от съда. Ако с едно деяние са извършени няколко отделни нарушения за всяко едно от тях се налага административно наказание, което се изпълнява поотделно.Целта на административното наказание е да предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установените правила за поведение, а също да действа възпитателно и предупредително и към другите граждани. Освен това то трябва да реализира държавната репресия спрямо нарушителя. Тази репресия (санкция) е позволена от правото.

Основен принцип на правовата държава е, че никое нарушение не трябва да остане ненаказано.Наказанията могат да се определят само със закон или указ.Адм. наказания се налагат от компетентните държавни органи, за извършване на административни нарушения на територията на Р. България, а също и по отношение на българските граждани, извършили административни нарушения в чужбина, които засягат интересите на България. Те се налагат и по отношение на чужденците, временно или постоянно пребиваващи у нас, с изключение на лицата с имунитет. Между адм. нарушение и престъпление има много общи черти, но и много различия, обусловени от тяхната специфика. Адм. наказания се налагат само за нарушения, нарушаващи реда на държавно управление.  Те притежават по-ниска ОО и съответно и санкциите са по-меки. Изразяват се предимно в отнемане на определени вещи, но не и в отнемане на имуществото на нарушителя. Налагат се и за умишлено, и за непредвидимо деяние, за разлика от престъпленията, където наказанията се налагат за умишлени и по изключение за непредпазливо деяние.Адм. наказания са винаги ефикасни. Те могат да бъдат под законно установен минимум. Не са свързани със съдимост при определяне на наказанието и се налага наказание за всяко отделно нарушение (а не съвкупността от единственото най-тежко, както при престъпленията). Адм . наказания се налагат от административните органи.  Не се налагат за приготовление, подбудителство, опит и укривателство, освен по изключение. Адм. наказание се различава от ПАМ, от мерките за обществено въздействие и от гражданско обезщетение.

Законодателят е предвидил различни адм. наказания за различните адм. нарушения. Това са: обществено порицание ;  глоба; временно лишаване от право да се упражнява дадена професия или дейност; отнемане в полза на държавата на вещите на нарушителя, с които си е послужил при извършване на умишленото административно нарушение (ако е предвидено в закона); отнемане в полза на държавата на вещите, принадлежащи на нарушителя, които са били предмет на нарушението ;отнемане в полза на държавата на вещи, предмет на административно нарушение, притежаването на които е забранено; отнемане в полза на държавата на придобити от нарушителя вещи в резултат на нарушението.

Общественото порицание е архаично наказание, което почти не се прилага, а би следвало да намери по-широко приложение. Глобата засяга минимално нарушение на административните нарушения. Тя е най-често използваното наказание. Глобата по ЗАНН е по-ниска по размер в сравнение със специалните закони. Глобите са посочени в граници,  за да може административния орган да преценява според извършеното нарушение и наказанието.

Временното лишаване от правото да се упражнява определена професия или дейност е също често срещано наказание. Максималният срок е 2 г. Допускат се изключения – 5 г. за административни нарушения, свързани с безопасността на движението. Минималната продължителност е 1 месец. Лишаването от това право не води до загубване на придобита по-рано правоспособност (освен ако изрично е казано в закона). Обикновено това наказание придружава глобата.

С отнемането на вещи се засяга имуществото на нарушителя. То също е добавка към друга санкция (обикновена глоба).

Отнемането на вещи е реализиране на вид правна отговорност – административно наказателна отговорност и се отличава от прилагането на възстановителни принудителни мерки.При повторно административно нарушение имуществените санкции се увеличават значително за горните лица.

 

 

 

 

  1. Принципи на админ. процес.Участници ,субекти и страни.

 

По отношение на понятието принцип съществува спор какво точно представляват принципите. Според едни, това са ръководни положения, на които трябва да се подчиняват правните норми, като конкретно съдържание и като логическа свързаност. Според други, това са основополагащи правила, които са залегнали като разпоредби в нормативните актове. С приемането на АПК, принципите бяха установени нормативно и те представляват разпоредби в началото на АПК, с които съдът и страните в различните производства трябва да се съобразяват.

В теорията са установени няколко принципа. Те са два вида: общи и допълнителни. Общите принципи са законността, търсенето на обективната истина, равенството между страните, самостоятелността, бързината и процесуалната икономия. Тези принципи имат теоретичен характер и се отнасят до всички фази и производства в административния процес. Съществуват и т.нар. допълнителни принципи, като например гласността. Идеята е, че съдът трябва непосредствено да се запознае с представите на страните по решаването на съответния въпрос.

С приемането на АПК, беше установена друга система от принципи. Има известно съвпадане, но то е малко. Принципите, установени от АПК, са законност, прилагане на нормативен акт от по-висока степен, съразмерност, истинност, равенство, служебно начало, самостоятелност и безпристрастност, бързина и процесуална икономия, достъпност, публичност и прозрачност, последователност, предвидимост и език.

Принципът на законността от чл. 4 от АПК има предвид две неща: упражняване на компетентност в пределите, установени от закона и това, че упражняването на права и задължения трябва да става без да се вреди на други правни субекти.

Принципът за прилагане на нормативния акт от по-висока степен е известен – винаги се прилага нормативният акт от по-висока степен. (прилага се и международния договор, по който България е страна и го е ратифицирала)

Нов и непознат сравнително досега е принципът на съразмерност. Той означава, че административните органи трябва да упражняват правомощията си добросъвестно и справедливо. При няколко възможности се прилага тази, която е най-ефективна и най-благоприятна за обществото.

Принципът на равенството е известен преди АПК, новост е неговото прилагане при оперативната самостоятелност, т.е. чл. 8, ал. 2 – при оперативна самостоятелност сходните случаи се третират еднакво, за да не е безконтролна и безкритична оперативната самостоятелност.

Изключително важен е принципът на служебното начало. (Да се обърне най-много внимание!). Той означава, че за администрацията и за съда съществуват задължения да бъдат в активна позиция, да извършват необходимите процесуални действия, да започват производството и да упътват страните за необходимите доказателства.

Принципът на самостоятелността и безпристрастността е известен. Тук положителното е, че е предвидено съществуването на забрана за изземване на компетентност.

Принципът на езика също е известен.

Нови са принципите в чл. 12 и чл. 13 от АПК. Въведено е задължението за предоставяне на информация. Освен това в чл. 13 също се има предвид упражняването на оперативната самостоятелност.

 

Участници, страни и субекти в процеса.

 

Съобразно процесуалната роля, която имат лицата, съдът и държавните органи в административния процес следва да се има предвид, че те могат да бъдат субекти, страни и участници в административния процес. Този въпрос има две страни – едната е теоретичната, а другата е съществуващата в момента уредба в АПК. Участниците са всички, които участват в административния процес. Това е най-широкото понятие от трите понятия. Всички те имат някакви процесуални права и задължения. Те могат да участват, а също така могат и да не участват във всички фази и производства на административния процес. Тук се включват свидетели, вещи лица, заинтересовани страни и др. Възможно е те да имат различно процесуално положение в различните фази и производства.

На следващо място са субектите на административния процес. Тук следва да се има предвид, че съществуват субекти в материалното правоотношение и субекти в процесуалното правоотношение. Възможно е съвпадение на двата вида субекти. Субектите са тези участници, които могат да извършват действия по започване, развитие и приключване на административния процес. Поради това те имат по-важно значение спрямо останалите участници. Субекти на административния процес са гражданите, държавните органи (в смисъл на администрацията), прокуратурата и съда. Страни могат да бъдат граждани и държавни органи, страни има по материалното и процесуалното правоотношение. Страните имат свой интерес, който защитават пред съда или пред решаващия орган. За страна говорим тогава, когато тя не е решаващ орган. В този смисъл положението на администрацията е следното:

Във фазата по издаване на административните актове, това е администрацията, гражданите и организациите, те искат издаване на административен акт. Тук администрацията е решаващ орган, а гражданинът е страна. Ако обаче сме в производство пред съд, положението се променя – гражданинът и държавният орган са страни, тъй като те имат права и интереси. Съдът, гражданите и администрацията са субекти на административния процес. Тук администрацията не е решаващ орган, тя е страна също като гражданите. Прокуратурата защитава законността и държавния интерес и затова и тя има качеството страна в административния процес.

Това не е достатъчно по този въпрос, тъй като АПК в чл. 15, 16, 17 и 18 се говори за страни и представителство. На практика обаче чл. 15 се отнася до съдебното производство, тъй като в противен случай, той не би бил верен. Уредено е положението на прокуратурата – чл. 16 АПК.

 

 

 

33 . Производство по издаване на А. Актове.

 

ИАА е изричното волеизявление или изразеното с действие или бездействие волеизявление на административен орган или на друг овластен със закон за това орган или организация, с което се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации или се декларират или констатират вече възникнали такива, както и отказът да се издаде такъв акт. ИАА е и отказът на административен орган да извърши или да се въздържи от определено действие. Производството по издаване на ИАА не се прилага за: 1. административни актове, които по силата на специален закон се издават и изпълняват незабавно или е предвидено специално производство с оглед на естеството им; 2. индивидуалните административни актове на Министерския съвет. Когато нормативен акт не определя органа, който трябва да издаде административен акт по въпроси от компетентността на органи на общината, административният акт се издава от кмета на общината или от кмета на кметството или на района съобразно правомощията им, а актовете свързани с управление на държавна собственост, се издават от областните управители. Производството по издаване на ИАА започва по инициатива на компетентния орган или по искане на гражданин или организация, а в предвидените от АПК случаи – на прокурора, омбудсмана, по-горестоящия или друг държавен орган. Датата на започване на производството е датата на постъпване на искането в компетентния административен орган, в който то е подадено. Когато, без да е необходимо да се прави искане, за един орган възникне задължение пряко по силата на закон да издаде ИАА или да направи предложение за издаване на такъв акт, датата на започване на производството е датата на възникване на задължението, освен ако в АПК е предвидено друго. Датата на започване на производството по инициатива на компетентния да издаде акта административен орган, е датата на извършване на първото процесуално действие по него. За започване на производството се уведомяват известните заинтересовани граждани и организации освен заявителя. Страни в производството: заявителят, привлечените и встъпилите заинтересовани граждани и организации

Предпоставките за допустимостта на искането и за участието на заинтересованите граждани или организации в производството по издаването на ИАА: 1. липса на влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни; 2. липса на висящо административно производство със същия предмет, пред същия орган и с участието на същата страна, независимо дали е във фазата на издаване или оспорване; 3. наличие на въпрос от компетентност на друг орган, когато актът не може да бъде издаден без предварителното решаване на този въпрос; 4. дееспособност на гражданите и процесуална правоспособност на организациите; 5. наличие на правен интерес на заявителя, привлечените и встъпилите граждани и организации; 6. наличие на други специални изисквания, установени със закон.

При упражняване на своите правомощия административните органи: 1. осигуряват общодостъпна, точна, систематизирана и разбираема информация за компетентността им; 2. осигуряват достъп до формулярите и оказват съдействие за попълването им; 3. предоставят пълна информация за сроковете, приложими в производството, и за дължимите такси; 4. осигуряват възможност исканията за издаване на актове да се подават в териториалните поделения на органа, а при възможност – и/или в общините, като посочват изчерпателно къде и как става това; 5. организират дейността си така, че по възможност да обслужват заинтересованите граждани и организации на едно място в едно служебно помещение, като това изискване се отнася и за териториалните им звена ;6. осигуряват подходящо за гражданите и организациите работно време. 7. Др. предвидени в специален закон

Искането за издаване на ИАА се подава писмено или устно.Писменото искане съдържа пълното име и адреса на гражданина или организацията, от които изхожда, естеството на искането, дата и подпис. Исканията, внесени устно, се отразяват в протокол, който се подписва от заявителя и от длъжностното лице, което го е съставило. Исканията, подадени по пощата, по електронна поща, факс или по друг технически възможен начин преди изтичане на даден срок, се смятат подадени в срок. Ако искането не удовлетворява изисквания на закона, заявителят се уведомява да отстрани недостатъците в тридневен срок от съобщението за това с указание, че неотстраняването им ще предизвика прекратяване на производството. Срокът за произнасяне започва да тече от датата на отстраняване на нередовностите.

Искането се отправя до административния орган, който е компетентен да реши въпроса.Когато органът, започнал производството, установи, че ИАА трябва да бъде издаден от друг административен орган, той му изпраща незабавно преписката, като уведомява този, по чиято инициатива е започнало производството, както и привлечените до момента заинтересовани граждани и организации. Искането, внесено в срок пред некомпетентен орган, се смята внесено в срок. Когато компетентният орган не може да бъде определен на основание на данните в искането или от тях е явно, че то трябва да бъде адресирано до съда, органът, в който е внесено, го връща с кратки писмени или устни указания на заявителя. Ако искането засяга няколко въпроса за разглеждане от различни органи, административният орган, в който е внесено, образува производство за разглеждане на въпросите от неговата компетентност. Същевременно той уведомява заявителя, че по другите въпроси следва да внесе отделно искане до съответния орган.

По производства, в които правата и задълженията на страните произтичат от еднакво фактическо състояние и по които е компетентен един и същ административен орган, може да се започне и проведе едно производство, засягащо повече от една страна.Не може да участва в производството длъжностно лице, което е заинтересовано от изхода му или има с някои от заинтересованите лица отношения, пораждащи основателни съмнения в неговото безпристрастие. В тези случаи по свой почин или по искане на някой от заинтересованите то може да бъде отведено.

Административният орган осигурява на страните възможност да преглеждат документите по преписката, както и да си правят бележки, извадки или копия за тяхна сметка. При поискване от страна с увредено зрение органът я запознава със съдържанието на преписката чрез прочитане или по друг подходящ начин. Административният орган осигурява на страните възможност да изразят становище по събраните доказателства, както и по предявените искания, като определя срок не по-дълъг от 7 дни. Страните могат да правят писмени искания и възражения.Тези права могат да бъдат ограничени само в случай че решаването на въпроса не търпи отлагане, за да се осигури животът или здравето на гражданите или да се защитят важни държавни или обществени интереси, като това се отразява в мотивите на издадения акт.

ИАА се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации.

Доказателствата се събират по реда на АПК служебно от административния орган, освен в  предвидените в закон случаи.  .Страните оказват съдействие на органа при събирането на доказателства. Те са длъжни да представят доказателства, които се намират при тях. Във всички случаи, когато в специален закон са определени изчерпателно доказателствата, които гражданинът или организацията трябва да представят, административният орган няма право да изисква от тях да представят други доказателства.Всички събрани доказателства се проверяват и преценяват от административния орган.

Общоизвестните факти-, за които законът формулира презумпция, както и фактите, които са известни на органа служебно, не подлежат на доказване.

Страните в производството имат право тайните им, включително тези, засягащи личния им живот, производствените и професионалните им тайни, да не се разпространяват, освен в предвидените от закона случаи. Доказателствени средства: Фактите и обстоятелствата се установяват чрез обяснения, декларации на страните или на техни представители, сведения, писмени и веществени доказателствени средства, заключения на вещи лица и други средства, които не са забранени със закон, освен ако специален закон предписва доказването на някои факти и обстоятелства да се извърши и с други средства. Не се допускат доказателствени средства, които не са събрани или изготвени при условията и по реда, предвидени в кодекса, или по реда, предвиден в специалните закони. Писмени доказателства се допускат за установяване на всички факти и обстоятелства от значение за производството.

Силата на писмените доказателства се определя съобразно нормативните актове, действали по времето и мястото, където те са съставени, освен ако това е несъвместимо с разпоредби на българското право. Когато към документа е приложимо чуждо право, то се доказва от страната, която го предоставя.

Всяка от страните може да иска чрез административния орган от друга страна в производството или от неучастващи в производството граждани и организации да представи в тридневен срок от поискването заверени от нея копия от намиращи се в тази страна собствени или чужди документи, имащи значение за случая. Писмени декларации.Административният орган не може да откаже приемане на писмена декларация, с която се установяват факти и обстоятелства, за които специален закон не предвижда доказване по определен начин или с определени средства. Той може да приеме и писмена декларация, с която се установяват факти и обстоятелства, за които специален закон предвижда доказване с официален документ, когато такъв не е издаден на страната в определения за това срок, освен ако нормативен акт предвижда друго за определени видове документи. Сведения от неучастващи в производството лица Административният орган може да изисква сведения от неучастващи в производството лица, когато това е нужно за изясняване на съществени факти и обстоятелства от значение за производството и те не могат да бъдат установени по друг начин. Сведенията се дават писмено. Страните в производството имат право на достъп до дадените сведения.Пояснения на страна. Административният орган може да призове страна в производството да даде пояснения, ако това е необходимо за изясняване на случая или за изпълнение на предприетите действия, както и когато специален закон предвижда това. В тези случаи се насрочва заседание за изслушване, на което се поканват да присъстват всички страни в производството. Страните в производството могат да задават въпроси на даващия пояснения чрез органа, водещ производството.Право да се откаже даването на сведения, обяснения и пояснения

Право да откажат да дават сведения, обяснения и пояснения имат само: 1. роднините по права линия на заинтересован гражданин, участващ в производството, съпрузите, братята и сестрите му, както и роднините по сватовство от първа степен; 2. лицата, които със своите отговори биха причинили на себе си или на свои роднини, посочени в т. 1, непосредствена вреда, опозоряване или наказателно преследване.Адвокатите, свещенослужителите и лицата, които по закон са длъжни да пазят професионална тайна за страна в производството, могат да откажат да дадат сведения, получени в това им качество. Защитената със закон информация може да бъде предоставяна само при условията и по реда, предвидени в съответния закон. Експертиза се възлага, когато за изясняване на някои възникнали въпроси са необходими специални знания в областта на науката, изкуството, занаятите и други, каквито органът няма. Вещото лице извършва експертизата в определения срок с писмено заключение. Вещото лице не може да изменя, допълва или разширява възложената му задача без съгласието на органа, назначил експертизата. Административният орган преценява заключението на вещото лице заедно с другите доказателства, събрани в хода на производството. Когато не е съгласен със заключението на вещото лице, органът се мотивира в акта. Административният орган извършва оглед само ако случаят не може да се изясни чрез използването на други способи за събиране на доказателства. По искане на органа трети лица, при които се намира предметът на огледа, го предоставят на органа или му осигуряват достъп до него. Съгласие или мнение на друг орган

Когато специален закон изисква съгласието или мнението на друг орган и ако не е предвидено друго, административният орган, водещ производството, търси незабавно съдействието на този орган. Другият орган отговаря на запитването в срок, определен от водещия производството орган, но не по-дълъг от 14 дни. Ако другият орган не се произнесе в срок, това се приема като съгласие от негова страна. Ако в определения срок мнението не бъде съобщено, актът се издава без него.

Административният орган спира производството: 1. в случай на смърт на заинтересован гражданин – страна в производството; 2. когато е нужно да се учреди настойничество или попечителство на заинтересован гражданин – страна в производството; 3. когато в хода на производството се разкрият престъпни обстоятелства, чието установяване е от значение за издаването на акта; 4. когато Конституционният съд е допуснал разглеждането по същество на искане, с което се оспорва конституционосъобразността на приложим закон; 5. при наличието на образувано друго административно или съдебно производство, когато издаването на акта не може да стане преди неговото приключване; в тези случаи спирането се постановява след представяне на удостоверение за наличие на образувано производство, издадено от органа, пред който то е образувано; 6. когато страните внесат заявление за сключване на споразумение.

Административният орган не спира производството в случаите по т. 1, 2 и 4, ако спирането може да създаде опасност за живота или здравето на гражданите или да застраши важни държавни или обществени интереси. При спиране на производството сроковете, предвидени за издаване на акта, спират да текат. За спирането на производството административният орган съобщава на страните.Актът за спиране на производството може да се обжалва.Възобновяване на спряно производство

Производството се възобновява служебно или по искане на една от страните, след като отпаднат основанията за спирането му. При възобновяването производството започва от онова действие, при което е било спряно.

Прекратяване на производството: Административният орган прекратява производството по искане на страната, по чиято инициатива то е започнало, освен ако в закон е предвидено друго. Административният орган прекратява производството и в случаите на неотстранени недостатаци в искането за започване на АП. За прекратяване на производството административният орган съобщава на страните.Актът за прекратяване на производството може да се обжалва.Срокове за издаване на ИАА: Административният акт се издава до 14 дни от датата на започване на производството. Административният акт по чл. 21, ал. 2 и 3 от АПК се издава до 7 дни от датата на започване на производството, освен ако издаването на акт или извършването на действие включва експертиза или за нейното извършване е необходимо личното участие на заинтересованото лице, актът се издава до 14 дни. Незабавно, но не по-късно от 7 дни, се решават преписките, които могат да бъдат разгледани на основата на доказателства, представени заедно с искането или предложението за започване на производството, или на основата на общоизвестни факти, служебно известни факти или законови презумпции. Когато е необходимо да се съберат доказателства за съществени обстоятелства или да се даде възможност на други граждани и организации да се защитят, актът се издава до един месец от започване на производството. Когато органът е колективен, въпросът за издаването на акта се решава най-късно на първото заседание след изтичането на горните сроковете. Когато трябва да се поиска съгласието или мнението на друг орган, срокът за издаването на акта се смята съответно продължен, но с не повече от 14 дни. В случаите на удължаване на срока административният орган незабавно уведомява заявителя. Мълчалив отказ и мълчаливо съгласие Непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ да се издаде актът. Когато производството е образувано в един орган и той следва да направи предложение до друг орган за издаването на акта, мълчалив отказ възниква независимо дали издаващият акта орган е бил сезиран с предложение. Когато по административен или по съдебен ред бъде отменен мълчалив отказ, смята се за отменен и изричният отказ, който е последвал преди решението за отмяна.Непроизнасянето в срок се смята за мълчаливо съгласие в случаите и при условията, предвидени в специални закони. Административният орган издава или отказва издаване на акта с мотивирано решение. Когато административният акт се издава в писмена форма, той съдържа:

  1. наименование на органа, който го издава; 2. наименование на акта; 3. адресат на акта; 4. фактически и правни основания за издаване на акта; 5. разпоредителна част, с която се определят правата или задълженията, начинът и срокът за изпълнението; 6. разпореждане относно разноските; 7. пред кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва; 8. дата на издаване и подпис на лицето, издало акта, с означаване на длъжността му; когато органът е колективен, актът се подписва от председателя или от негов заместник. Устни административни актове, както и административни актове, изразени чрез действия или бездействия, се издават само когато това е предвидено в закон.

Предварително изпълнение.В административния акт се включва разпореждане за предварителното му изпълнение, когато това се налага, за да се осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда, или по искане на някоя от страните – в защита на особено важен неин интерес. В последния случай административният орган изисква съответната гаранция.

Предварително изпълнение може да бъде допуснато и след постановяването на акта. Повторно искане на страна може да се прави само въз основа на нови обстоятелства. Разпореждането, с което се допуска или се отказва предварително изпълнение, може да се обжалва чрез административния орган пред съда в тридневен срок от съобщаването му, независимо дали административният акт е бил оспорен. Жалбата се разглежда незабавно в закрито заседание, като преписи от нея не се връчват на страните. Тя не спира допуснатото предварително изпълнение, но съдът може да го спре до окончателното й решаване. Когато отмени обжалваното разпореждане, съдът решава въпроса по същество. Ако предварителното изпълнение бъде отменено, административният орган възстановява положението, съществувало преди изпълнението. Определението на съда подлежи на обжалване.

Съобщаване.Административният акт, съответно отказът да се издаде акт, се съобщава в тридневен срок от издаването му на всички заинтересовани лица, включително на тези, които не са участвали в производството.Преди изтичане на срока за обжалване административният орган може да отстрани допуснати непълноти в акта. За нанесените промени се съобщава на заинтересованите лица. Решението за допълване подлежи на обжалване. Очевидни фактически грешки, допуснати в административния акт, се поправят от органа, който го е издал, и след изтичане на срока за обжалване. За поправката на очевидни фактически грешки се съобщава на заинтересованите лица. Решението за поправянето подлежи на обжалване. Органът, издал решението, по искане на страните изяснява писмено действителното му съдържание. Тълкуване не може да се иска, след като актът е изпълнен. Актът за тълкуване подлежи на обжалване.Административнопроизводствените действия на административния орган по издаване на акта не подлежат на самостоятелно обжалване, освен ако в АПК или в закон е предвидено друго.

 

Производство по издаване на общи административни актове.

 

Едно от деленията на видовете административни актове е делението на общи, индивидуални и нормативни актове. Това е деление, съобразно субектите, до които се отнася и времетраенето на тяхното действие. Индивидуалните административни актове са уредени в чл. 21 от АПК. Освен тях са дадени легални определения на понятията общ и нормативен административен акт.

Съгласно чл. 65 от АПК, общ административен акт е такъв, който има еднократно действие и с него се създават права или задължения, или се засягат права или законни интереси и свободи на неопределен брой лица. Общите административни актове са ненормативни. Това означава, че те не съдържат правила за поведение. Те показват, че съществува разпореждане, което подлежи на еднократно изпълнени от неопределен, но определяем брой лица. Инициативата за започване на производството принадлежи на заинтересованите лица, техните организации или прокурор, омбудсман, по-горестоящ или друг държавен орган. За неуредените въпроси се прилагат правилата за индивидуалните административни актове. Особеност тук, която не се наблюдава при индивидуалните административни актове, е че организации на заинтересованите лица могат да представляват съответните заинтересовани лица.

Особеност на производството е изработването на проект. Това означава, че е необходимо, без да е изрично уредено, създаването на проект, по който предварително могат да се произнесат заинтересованите лица. Предвидена е процедура за участието на заинтересованите лица в производството. Това се гарантира от задължението за уведомяване за предстоящо издаване на общ административен акт и чрез определяне на форми за участие на заинтересованите лица в производството. Това, че законодателят набляга на публичността и информираността се прави поради големия интерес и възможността да се засегнат права и интереси на множество заинтересовани лица. Оповестяването на проекта има публичен характер. Неспазването на това изискване представлява нарушение на процесуалните изисквания и може да бъде основание да се иска оспорване на тяхната законосъобразност.

Друга особеност на това производство е, че за издаването на общи ненормативни административни актове трябва да бъдат уведомени и заинтересованите лица от съседна държава (а не гранична). Това се прави ако има вероятност общият административен акт да засегне интересите на граждани и организации от съседна държава. Органът, който издава акта, е длъжен да обсъди направените възражения и да се произнесе по тях. При определени случаи е възможно издаване на общи административни актове в неотложни случаи. Това означава, че при неотложни случаи не е задължително спазването на всички тези условия, но трябва да има ясно указание и да може да се докаже неотложността на случая.

 

 Производство по издаване на нормативни административни актове

 

В чл. 76, ал.2 АПК е дадено легално определение на понятието нормативен административен акт. Тук се прилагат правилата на ЗНА по неуредените въпроси. Нормативните административни актове са подзаконови административни актове, които съдържат административноправни норми, отнасящи се до неопределен и неограничен кръг правни субекти. Това са разликите с общите и индивидуалните актове. Нормативните административни актове са елемент на нормотворческата дейност на администрацията и основно се отнасят до прилагането на законите. В този смисъл става дума за подзаконова дейност, тя има творчески разпоредителен характер, чрез нея се реализират част от правомощията на изпълнителните органи. Нормотворческата компетентност се осъществява само от определени държавни органи, които са установени в КРБ или в закон. На централно ниво това са Министерски съвет, министрите и ръководителите на ведомства без ранг на министерства. На местно ниво това са общинските съвети.

Наименованието на акта не е достатъчно условие, за да се прецени какво е съдържанието на акта и дали той е индивидуален, общ или нормативен по своето съдържание. При производството следва да се обсъдят всички възможности, заедно с представените становища от тези, които са непосредствено заинтересовани. Тук отново става дума за проект, който трябва да бъде разгледан. Съществува и задължение за мотивиране на издаването на нормативните административни актове. Поради значението на нормативните административни актове са предвидени усложнени изисквания по удостоверяване и обнародване на нормативните административни актове. Нормативните административни актове се отменят, изменят или допълват с изрична разпоредба на последващ нормативен административен акт. По неуредените въпроси, съгласно чл. 80 от АПК, се прилага ЗНА.

 

 

 

  1. Оспорване на А.Актове по административен ред.

 

Индивидуалните и общите административни актове могат да бъдат оспорени по административен ред пред непосредствено по-горестоящия административен орган. По административен ред може да се оспори и съдържанието на документ. Не подлежат на оспорване по административен ред актовете:

  1. 1. на Президента на Републиката и на председателя на Народното събрание; 2. на Министерския съвет, министър-председателя, заместник министър-председателите, министрите и ръководителите на други ведомства и органи, непосредствено подчинени на Министерския съвет; 3. на управителя на Българската народна банка и председателя на Сметната палата; 4. на Висшия съдебен съвет; 5. на областните управители; 6. за които в специален закон е предвидено оспорване направо пред съд.

Не подлежат на оспорване по административен ред актовете на органите, които нямат по-горестоящ административен орган. Субекти на оспорването: Жалба срещу административния акт могат да подават заинтересованите лица. С жалбата може да се оспори както законосъобразността, така и целесъобразността на административния акт. Прокурорът може да подава протест само относно законосъобразността на административния акт. Жалбата или протестът се подава в писмена форма чрез административния орган, чийто акт се оспорва, в 14-дневен срок от съобщаването му на заинтересованите лица и организации. Мълчаливият отказ или мълчаливото съгласие може да се оспори в едномесечен срок от изтичането на срока, в който административният орган е бил длъжен да се произнесе. Жалбата и протестът трябва да са написани на български език и да съдържат: 1. трите имена и адреса, телефон, факс и електронен адрес, ако има такъв – за българските граждани, съответно името и длъжността на прокурора, номера на телефона, факса или телекса, ако има такъв; 2. трите имена и личния номер за чужденец и адреса, заявен в съответната администрация, телефон, факс и електронен адрес, ако има такъв;3. фирмата на търговеца или наименованието на юридическото лице, изписани и на български език, седалището и последния посочен в съответния регистър адрес на управление и електронния му адрес; 4. акта, който се оспорва, и органа, който го е издал;5. органа, до който се подава;6. възраженията и тяхното основание;7. искането;8. подпис на подателя.

С жалбата или протеста може да се поиска събирането на доказателства, на които се основават исканията в тях, или да се вземат предвид факти и обстоятелства, които не са били съобразени от административния орган при издаването на акта или са настъпили след това.В производството пред по-горестоящия административен орган могат да се събират всички доказателства, които са относими към искането и не са били представени пред органа, издал оспорения административен акт.

Към жалбата или протеста се прилагат: 1. пълномощно, когато жалбата се подава от пълномощник; 2. удостоверение за регистрацията и актуалното състояние на търговеца или юридическото лице; 3. документ за платена държавна такса, когато се дължи такава; 4. преписи от жалбата или протеста и писмените доказателства за останалите страни. Нередовност на жалбата и протеста: Ако жалбата или протестът не отговаря на изискванията, на подателите се изпраща съобщение за отстраняване на допуснатите нередовности в 7-дневен срок от получаване на съобщението. Когато не е посочен адресът на подателя, уведомяването се прави чрез поставяне на обявление на определеното за това място в сградата на административния орган в продължение на 7 дни. Ако подателят не отстрани нередовностите, жалбата или протестът заедно с приложенията се връщат, а при непълен адрес се оставят в общата канцелария на органа на разположение на подателя. Жалбата и протестът се оставят без разглеждане, когато:1. са неподведомствени на по-горестоящия административен орган; 2. са подадени след срок; 3. подателят няма интерес от обжалването; 4. подателят писмено оттегли жалбата или протеста.В случаите по т.1 жалбата или протестът се препраща на компетентния орган, а в останалите случаи производството се прекратява от по-горестоящия административен орган. Актът за прекратяване може да се оспори в 7-дневен срок от съобщаването му с частна жалба или с протест пред съответния съд, който се произнася с определение, което не подлежи на обжалване. Възстановяване на срока: В случаите, когато жалбата или протестът останат без разглеждане, защото са подадени след срока, жалбоподателят в 7-дневен срок от съобщаването на акта за прекратяване на производството може да поиска възстановяване на срока, ако пропускането му се дължи на особени непредвидени обстоятелства. Към искането се прилага и върнатата жалба. Искането се разглежда от административния орган, компетентен да разгледа жалбата. Административните актове не се изпълняват, преди да са изтекли сроковете за тяхното оспорване, а при подадена жалба или протест – до решаването на спора от съответния орган. Това правило не се прилага, когато:1. всички заинтересовани страни писмено поискат предварително изпълнение на акта; 2. със закон или с разпореждане е допуснато предварително изпълнение на акта. В случаите по т. 2 по-горестоящият административен орган по искане на оспорващия може да спре предварителното изпълнение, ако то не се налага от обществения интерес или би причинило непоправима вреда на засегнато лице. В 7-дневен срок, а когато органът е колективен – в 14-дневен срок, от получаване на жалбата или протеста административният орган може да преразгледа въпроса и да оттегли сам оспорения акт, да го отмени или измени, или да издаде съответния акт, ако е отказал издаването му, като уведоми за това заинтересованите страни. Новият акт подлежи на оспорване. В тези случаи не се допуска повторно преразглеждане на акта. Когато административният орган не намери основание за пререшаване на въпроса, той незабавно изпраща жалбата или протеста заедно с цялата преписка на компетентния по-горестоящ административен орган. Ако в тридневен срок след изтичането на срока, цялата преписка не бъде изпратена на по-горестоящия административен орган, жалбоподателят може да изпрати препис от жалбата, а прокурорът – препис от протеста, направо до по-горестоящия орган, който незабавно изисква преписката. Компетентен да разгледа жалбата или протеста е непосредствено по-горестоящият административен орган, на който е подчинен органът, издал оспорения акт. Административните актове на кметовете на кметства и на райони се оспорват пред кмета на общината. Административните актове на специализираните изпълнителни органи на общината се обжалват пред кмета на общината. Административните актове на кметовете на общини се оспорват пред областния управител. Отказът на организация да издаде административен акт може да се оспори пред съответния административен орган съобразно естеството на въпросите, във връзка с които е оспореният акт.

В сложни от фактическа или правна страна случаи компетентният да разгледа жалбата или протеста орган може да назначи комисия за проучване и разглеждане на случая. Комисията се състои най-малко от трима членове, от които един с юридическо образование и двама специалисти от съответната област, като поне един от специалистите е лице, което не работи в съответната администрация. В определен от компетентния орган срок комисията разглежда преписката с възраженията по жалбата или протеста и приложените към нея писмени доказателства, събира нови доказателства, ако това е необходимо, и изготвя мотивирано писмено становище за законосъобразността и целесъобразността на оспорения административен акт. Становището се подписва от всички членове на комисията и се предоставя на административния орган. Когато не възприеме становището на комисията, компетентният да разгледа жалбата или протеста орган излага мотиви за това.

Заинтересованите лица могат да бъдат изслушани от компетентния да разгледа жалбата или протеста орган в разумен срок. За изслушването се съставя протокол. В двуседмичен срок от получаване на преписката, когато е едноличен, и в едномесечен срок, когато е колективен, компетентният да разгледа жалбата или протеста орган се произнася с мотивирано решение, с което обявява оспорения акт за нищожен, отменя го изцяло или отчасти като незаконосъобразен или нецелесъобразен или отхвърля жалбата или протеста. Когато компетентният да разгледа жалбата или протеста орган не се произнесе в срок, законосъобразността на административния акт може да се оспори чрез административния орган, издал акта, пред съда, ако актът подлежи на оспорване по съдебен ред. Компетентният да разгледа жалбата или протеста орган решава въпроса по същество, освен ако исканият акт е от изричната компетентност на по-долустоящия орган. Когато административният орган противозаконно е отказал да издаде документ, компетентният да разгледа жалбата или протеста орган го задължава да извърши това, като му определя и срок за издаване на документа. Решението на компетентния да разгледа жалбата или протеста орган се съобщава незабавно на оспорващия и на другите заинтересовани лица. Когато въпросът е решен по същество, решението на компетентния да разгледа жалбата или протеста орган подлежи на оспорване за законосъобразност пред съда. Ако жалбата или протестът са отхвърлени, на оспорване пред съда подлежи първоначалният административен акт.

 

АПК възприема термина оспорване, когато става дума за контрол върху АА. Оспорването е по-общ термин и то обхваща две неща – 1) обжалването, което е възможност и право на гражданите и организациите 2) протестирането като правомощие на прокуратурата.

Оспорване означава възможност за изразяване на несъгласие със законосъобразността и целесъобразността на АА. То представлява и възможност да се изрази несъгласие с решението на компетентния административен орган. Прокурорът може да използва правото си на протест само относно законосъобразността на АА. Той не може да оспорва правилност поради това, че подобно действие би навлязло в противоречие с принципа на разделение на властите. Предполага се, че прокуратурата няма съответната квалификация за такава преценка.

Административният ред за оспорване на АА има възможен, но не и задължителен характер. Възможно е той да се прескочи и да се премине направо към фазата на съдебния надзор, какъвто е общия принцип в АПК. Съществуват специални закони (като ЗУТ и данъчното законодателство), при които оспорването по административен ред е задължително. При тях оспорването по административен ред е абсолютна процесуална предпоставка за оспорването по съдебен ред. В първия ЗАП (1970г.) оспорването по административен ред също е било абсолютна процесуална предпоставка. В ЗАП от 1979г. и в действащия сега АПК то е възможно, но не е задължително.

Особеност на оспорването по административен ред е и едноинстанционалността. Това означава, че контролът върху един административен акт се осъществява само пред непосредствено по-горестоящия административен орган. Това може да се разглежда като приложение на принципа, заложен в чл. 11 АПК – бързина и процесуална икономия. Тази възможност съществува в закона, за да може да се създадат условия за намаляване броя на споровете пред съдебна инстанция.

Възможността за оспорване по административен ред, за разлика от тази в ЗАП, е изрично предвидена за ИАА и ОАА. Това е новост в сравнение с отменения ЗАП.

На оспорване по административен ред не подлежат актовете на определени административни органи. Това е вследствие на позицията, която заемат в йерархията на държавния апарат.

Чл. 82. (1) Не подлежат на оспорване по предвидения в този кодекс административен ред актовете:

  1. на Президента на Републиката и на председателя на Народното събрание;
  2. на Министерския съвет, министър-председателя, заместник министър- председателите, министрите и ръководителите на други ведомства и органи, непосредствено подчинени на Министерския съвет;
  3. на управителя на Българската народна банка и председателя на Сметната палата;
  4. на Висшия съдебен съвет;
  5. на областните управители;
  6. за които в специален закон е предвидено оспорване направо пред съд.

(2) Не подлежат на оспорване по административен ред актовете на органите, които нямат по-горестоящ административен орган.

Обяснението за областните управители и органите, непосредствено подчинени на МС е, че за тях непосредствено по-горестоящият орган е МС, но той би бил силно затруднен да участва в производството по оспорване на такива актове.

Субектите, които могат да подават жалбата по административен ред, са заинтересованите лица, т.е. лицата, които имат ясно дефиниран правен интерес спрямо съдържанието на издадения АА.

Жалбата и протестът имат определено съдържание. Реквизитите, определени в чл. 85-86 АПК, имат задължителен характер. Срокът за подаване на тази жалба е 14-дневен. Заинтересуваните граждани и прокуратурата са поставени при равни условия по отношение на срока.

В случай, че в жалбата или протеста има нередовност, тя трябва да бъде отстранена. Ако не бъде отстранена, те се оставят без разглеждане. Ако нередовността произтича от изтекъл срок, е възможно възстановяването му, при условие че пропускането му се дължи на особени, непредвидени обстоятелства.

В чл. 93 АПК е определено кои са непосредствено по-горестоящите орани. Стремежът на законодателя е колкото се може повече спорове да се решават в рамките на местна власт. Нов момент в АПК е съществуването на възможност за сформиране на комисия, когато въпросът за решаване е сложен от фактическа и правна гледна точка. Комисията изготвя становище, което обаче не е задължително за административния орган. В чл. 97 АПК са определени правомощията на решаващия орган. Той се произнася с мотивирано решение, с което може да обяви АА за нищожен, да го отмени изцяло или отчасти или да отхвърли жалбата. Той може да разгледа делото по същество, освен ако няма изискване за изрична компетентност на друг оран. Решението се съобщава на заинтересованите.

Постановеният акт може да се оспори през съд (чл.98, ал.2). Ако жалбата или протестът са отхвърлени, на обжалване пред съда подлежи първоначалният АА.

Целта на това производство е да не се стига до много спорове през съдебна инстанция, като в същото време се постига сигурност, че това е окончателното становище на администрацията, която се е произнесла два пъти по законосъобразността и целесъобразността на акта.

Допълнителен въпрос за изпит – чл. 91 АПК – преразглеждане на акта – нарича се отзивно производство или право на отзив. Това производство има за цел да даде още една възможност на органа, издал акта, в сроковете за оспорване пред административен орган, да преразгледа въпроса или да оттегли сам оспорения акт. Целта е да не се стига дори до оспорване пред по-горестоящ орган. Това е еднократна възможност. Тя няма задължителен характер.

 

 

 

 

 

 

  1. Обжалване на А.Актове по съдебен ред по ЗАП. Обжалване пред ВАС

 

 

І. Х-тика на съд.контрол по ЗАП:той е само за законосъобр.; на основ. „на обща клауза“ – т.е. всеки АА подлежи на съд. обжалване,без да е необход.да бъде изрично посочено (за някои актове може да има изрично нормативно овластяване в спец. закон-това е обжалване на основание на спец. клауза, не е по ЗАП – напр. по ЗУТ). по начало е контролно-отменително, т.е. съдът отменя акта и го връща на компетент.орган с указания.Има изключение:когато въпросът не зависи от преценката на органа,съдът решава делото по същество;производството е спорно; П. Актове, които подлежат на съд. контрол – всички (по от-ние на законосъобразността им), с изключ. на: А/ свързани непоср с отбраната и сигурн.на страната;Б/ по Валут. закон; В/ за които със закон или указ е предвидено друго; ІІІ. Компетентен съд: а)ОС: това е принципът; СГС: за А на кмета на столичната община; б)ВАС: когато А е издаден,одобрен или изменен от министър, ръковод. на др. ведомство, непосредствено подчинено на МС, от областен управител; IV.Основания за обжалване – неспазване на някое от изискванията за законност на АА. Начало и ход 1.Инициатива – необходимо е сезиране: а)засегнатите граждани и организации – с жалба; б)прокурорът – с протест; Ж или протест може да се подаде след като е изчерпана възможността или е изтекъл срокът за обжалване по А ред. Срок (преклузивен!) –14/7/ дни от съобщаването или от изтичане на срока за А обжалване; за нищожност -безсрочно. Ж и протестът имат суспензивен ефект – спират изпълнението на акта. Подават се в писмена форма чрез органа, издал обжалвания акт. Прилагат се необход. преписи и писмени доказателства. Ако органът не изпрати в 3 дн. срок преписката в съда, жалбоподателят може да изпрати Ж направо в съда, който изисква преписката служебно. При пропускане на срока Ж се връща; ако се дължи на особени непредвидени обстоятелства, може да се иска от съда възстановяване на срока. 2. Съдът разглежда Ж в състав от 3 съдии с участието на прокурор. Призовават се всички заинтересовани. След като извърши преценка за допустимост на Ж (срок, форма и др), съдът дава ход на делото – започват процесуални действия. Съдът проверява изискванията за законосъобразност, като събира всички допустими по ГПК доказателства. V.Решение на съда Съдът може да отмени изцяло или отчасти акта, да го измени, или да отхвърли Ж. По правило след отмяна съдът връща преписката на компетент. орган със задължит. указания (производството е контролно-отменително), но когато въпросът не зависи от преценка на АО, съдът може да го реши по същество.Решен.на съда подлежи на касац. обжалване и на отмяна по  ЗВАС чл.231 ГПК.

 

 

 Обжалване пред ВАС

Досега правната уредба се урежда от ЗСВ и ЗВАС. След влизането в сила на АПК, и по точно от 01.03.2007г. когато влиза в сила частта уреждаща оспорването на АА, обжалването ще става по реда на този кодекс. ВАС е висшата съд.инстанция в адм.праворазд. Той осъщ върховен съд.надзор за точно и еднакво прилагане на законите в адм.праворазд. ВАС е касац.инст-я за съд. актове на всички съдилища относно законосъоб. на адм. актове.Седалището му е в София.Състои се от две колегии, в които има отделения. ВАС е единствената инст-я, която се произнася по: – спорове за законосъобр. на актовете  на МС, министри, ръковод. на ведом., пряко подчинени на МС, актове на обл. управители, както и други актове, посочени в з-н; – жалби и протести срещу решения на ВСС и на дисципл. му състав.

-жалби и протести срещу актове на БНБ;  – касац. жалби и протести срещу съд. решения по адм. дела; молби за отмяна на влезли в сила съд. решения по адм. дела.

Не подлежат на разглеждане от ВАС актове, с които:  – се упражнява законод.инициатива;  -се осъщ. външ. политика, отбраната и сигурн. на страната; -се създават права и задължения за органи и организации, подчинени на органа издал акта.

Тълкувателни решения на ВАС.Той постановява ТР с участието на заместник гл.пр-р при ВАС и на председ. или на член на ВАдвС.ТР се постанов. по противоречива или неправилна съд. практика по адм. дела.Това става по предлож. на: м-ра на правосъдието и пр.евроинтеграция;гл.пр-р на републиката;зам.-гл. пр-р при ВАС; председателя на ВАС. ТР на ВАС са задълж. за органите на съд. и на изпъл. власт,както и за органите на мест.самоуправ. В новия АПК главата за ТР е по-развита и по-прецизна. Разширен е и броя на субектите, които могат да искат произнасяне.

Основания за отмяна на АА: – липса на компетен.; – неспазване на установ. форма; – съществ. нарушения на адм.производст. правила;  – противоречие с материалноправни разпоредби; – несъответствие с целта на закона.

Образуване на пр/вото 1.Инициатива (необходимо е сезиране): по жалба на заинтересованите лица; по протест на гл.пр-р или на зам.-гл. пр-р при ВАС; 2.Срокове (преклузивни): а)срещу НА – без ограничение във времето; б)срещу индивидуални АА-14 дни от съобщаването им; в)срещу общи актове -14 дни от разгласяването им по предвидения в съответния з-н начин. 3.Жалба или протест а)форма- писм., на бълг. език. б)Съдържание: -името, ЕГН (за пр-ра – длъжността) и адреса на подателя, както и номера на телефона и факса, ако има; посочване на обжалвания акт; посочване на основанията за отмяна и д-ствата, които ги подкрепят; подпис на подателя, в) Приложения: пълномощното, ако се подава от пълномощник; писм. док-ва, с които подателят разполага; препис от жалбата или протеста и от приложенията – за органа, издал акта и за заинтересов. лица; документи за платени държ. такси, когато се дължат такива. Жалбата или протестът се подават чрез органа, издал обжал. акт. В 3 дн.ср. той изпраща във ВАС цялата преписка, включително и акта, като уведомява подателя за това. Жалбата или протестът срещу НА или общ АА не спира изпълнението му. Срещу индивидуален АА го спира, освен ако съдът постанови друго. 4.Допускане на жалбата или протеста – от председ. на ВАС, зам.-предс. или от съд. състав – в закрито засед. Ако са допуснати нередовности, съдът уведомява подателя да ги отстрани в 7д.ср. Ако не ги отстрани, жалбата се връща. Жалбата или протестът се оставят без разглеждане, когато: са неподведом. или неподсъд. на ВАС; са подадени след срока;подателят няма интерес от отмяната на обжалван. акт; подателят писмено заяви, че оттегля жалбата или протеста.Актът,с който жалбата или протестът са оставени без разглеж., подлежи на обжалване с частна жалба, която се разглежда в закрито заседание от 5чл. състав на ВАС, чието определение не подлежи на обжал. Ако от изхода на делото са заинтересовани и други органи или лица, непосочени в жалбата или протеста, съдът им праща съобщение за образуване на делото. Те могат да встъпят в пр-ството в 14дн.ср. от получаване на съобщ. Разглеждане и решаване на делото Състав на съда: а)тричленен – по ненормативни актове на м-ри, ръковод. на др. ведомства, пряко подчинени на МС, на област.управители, както и по др. актове, посочени в закон като подлежащи на обжалване само пред ВАС ;  б/5чл. – по нормативни актове на МС, на м-ри и ръковод. на ведомства, пряко подчинени на МС.Реш-та на петчленния състав не подлежат на обжал. Съдът може служебно за събира док/ва. Страните могат без огранич. да посочват нови док/ва и док/ва за новонастъпили факти и обстоят. от същес. значение за делото. Съдът се произнася с реш-е в 1м.ср. от разглеж. на делото. Съдът може да отмени изцяло или отчасти АА, да го измени, да отхвърли жалбата или да реши делото по съще. Когато установи, че актът е нищожен, съдът обявява нищожността му. Реш-то на ВАС е задълж. за участв. в делото органи и лица. Когато се отменя НА, реш-то се обнар. в ДВ и влиза в сила от деня на обнар. Реш-то на ВАС подлежат на незабавно изпъл. от органите, издали или прилагащи отменения акт.

В новия АПК гл.Х урежда 1-во инстанц. съдебно оспорване, като най- детайлна е уредбата за индивидуалните АА. Характерна е тежеста на доказване – лицата, за които оспорвания АА е благоприятен следва да установят факт. основания и законовите изисквания при издаването му, докато при оспорване на отказ от издаване на АА оспорващия трябва да установи че са налице основания за издаването му. Р с което е отхвърлено оспорване за отмяна на АА е пречка за оспорването му като нищожен. В съдебната фаза може да се сключи споразумение, в което участват всички страни по делото. То  се потвърждава от съда с определение, което замества АА. Това определение подлежи на обжалване само от страна , неучаствала в споразумението. Отказът на съда  от друга страна се обжалва с частна жалба, подадена съвместно от страните. Има глава –производства за обещетение за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на тази глава.

 

Възможността за надзор върху актовете на администрацията е едно от най-важните демократични достижения на обществото. Изпълнителната власт е ограничена в своята дейност в рамките на закона. Поради това оспорването по съдебен ред е най-сигурната, макар и сравнително по-бавна и трудно приложима гаранция за законосъобразността на действията на администрацията.

АПК подробно разглежда и описва в разпоредбите си производството пред съд. Освен това с приемането на АПК влезе в сила и цялостната система на административните съдилища. Сега съществуват административни съдилища на територията на всеки окръжен съдебен район и ВАС.

Производствата пред съд започват по искане на и заинтересувано лице или на прокурора. Съдът не може да се самосезира. Подведомствеността по чл. 128 АПК отграничава правомощията на съда от тези на другите държавни органи. Понятието подведомственост определя кой е компетентният орган, а понятието подсъдност показва кой съд в самата съдебна система може да реши определен въпрос. Особено внимание трябва да се отдели на забраната в чл. 128, ал.3 АПК. Съдът не може да разглежда АА, с които се осъществява външната политика, сигурността и отбраната на страната. Когато се говори за сигурност, се има предвид тази материя, която се отнася до реални въпроси на сигурността (напр. къде да бъдат разположени частите на българската армия).

Възможно е възникването на спорове за подведомственост – дали и кой орган следва да разгледа въпроса. Споровете за подведомственост могат да бъдат повдигнати във всеки момент от съдебния процес. Те могат да бъдат два вида – положителни и отрицателни. Положителните са тези, при които два или повече органа считат, че са компетентни. Отрицателни са тези, при които органът счита, че не е компетентен да разгледа този въпрос.

Производството пред съда е двуинстанционно – пред административен съд (по регион) и пред ВАС. Поради органа, който е издал акта или поради друга причина в някои случаи ВАС може да бъде както първа, така и втора инстанция по едно дело, но в различен съдебен състав.

Местната подсъдност се определя според района, в който действа административният орган, издал АА. Ако органът е задграничен, компетентен е Административен съд – София.

 

 Оспорване на индивидуалните административни актове пред съда. Компетентен съд. Предмет и основания за оспорване. Страни.

 

Оспорването пред съд представлява най-сериозната възможност за защита на правата и интересите на гражданите в техните отношения с администрацията. Това е начин съдебната власт да осъществи контрол спрямо изпълнителната и да се защитят правата на гражданите съобразно Конституцията и установените стандарти. Поради това възможността за оспорване пред съд е изключително широка и като такава тя се прилага с много малко изключения. На първо място, в България е възприета основно общата клауза, това означава, че всички актове подлежат на съдебен надзор с определени изключения. На следващо място, по различни причини в България е възприета и т.нар. специална клауза. Това са специални производства, за които са установени особени правила, било поради характера на органа, издал акта, било поради същността на акта. Така или иначе, общата клауза е с приоритет в България. Актовете, които не подлежат на оспорване по съдебен ред, са изрично установени.

Оспорването на административните актове става при спазване на определени правила за подсъдност и подведомственост. Критериите за определяне на подсъдността са няколко. На първо място, това е материалния критерий, т.е. това са видовете административни актове. На следващо място, като критерий, е авторът на акта. Следващият критерий е процесуалният критерий, т.е. видът на съдебното производство. Ако първа инстанция е административния съд, то втора инстанция е тричленен състав на ВАС. Ако първа инстанция е тричленен състав на ВАС, то втора инстанция или касация е петчленен състав на ВАС. Има още един критерий – териториалният критерий, тук се показва връзката на спора с определена част от територията на страната. Възможни са спорове за подсъдност и всеки съд сам решава дали спорът е подсъден на този съд или го изпраща на друг съд. Предмет на оспорване е законосъобразността на определени индивидуални административни актове. На оспорване подлежат и отказите да се издаде такъв акт. Не подлежат на обжалване актове, които се отнасят до външната политика, отбраната и сигурността на страната. По правило на съдебен надзор подлежат актовете на по-горестоящите административни актове, с които са отменени или изменени първоначалните административни актове. Те могат да бъдат оспорени пред съд, само ако с тях е отменен или изменен първоначалния административен акт, оспорен пред тях. Основанията за оспорване са нарушенията на петте изисквания за законосъобразност на административните актове. Те са изброени в чл. 146 от АПК. Може да е нарушено едно или няколко от тези пет условия. Оспорването става с жалба или протест, които се подават в определена форма. Оспорването по съдебен ред не е задължително и това следва от чл. 148 от АПК. Административните актове се разглеждат от административните съдилища в състав от един съдия. ВАС разглежда като първа инстанция актовете в състав от трима съдии. Прилага се т.нар. случайно разпределение на делата. Определя се съдия-докладчик и той насрочва делото. Съдът извършва проверка на редовността на жалбите и протестите. Те могат да бъдат оставени без движение, ако страдат от нередовности. Предвидени са основания за недопустимост (например трябва да бъде разгледан по друг ред, от друг орган, пред друг съд, или при оттеглен административен акт). Разпореждането, с което жалбите и протестите се оставят без разглеждане, подлежи на оспорване с частна жалба. Страни по делото са оспорващия, органа издал акта, а също така и заинтересованите лица. Съдът конституира страните служебно. Страните се призовават и им се връчват съобщения. Ако е предвидено предварително изпълнение със самия административен акт, то съдът може да спре това предварително изпълнение. Съдът решава административния спор, въз основа на събраните доказателства. Всяка страна в спора може да установява обстоятелства, които са свързани с предмета на делото. Доказателствата и доказателствените средства са уредени в АПК. Съдът се произнася по спора с решение. Той може да обяви нищожността на оспорения акт, да го отмени изцяло или от части, да го измени или да отхвърли оспорването. Когато бъде отменен мълчалив отказ или мълчаливо съгласие, се смятат за отменени и изричните такива. При определени условия, съдът може сам да реши въпроса, т.е. той замества административния орган. Това е възможно да стане, ако въпросът не е предоставен на преценката на администрацията. При незаконен отказ да се издаде документ, съдът задължава административния орган да го издаде, без да дава указания за неговото съдържание. Съдът може да направи поправка на очевидна фактическа грешка. Решението има сила за страните по делото. Ако оспореният акт бъде отменен или изменен, решението има действие по отношение на всички. Актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила съдебно решение, са нищожни. На тази нищожност може да се позове всеки. Новост в АПК, взаимствана от други закони, е възможността за сключване на споразумение. То прилича на спогодбата в гражданския процес. Споразумение може да се сключи при всяко положение на делото. То не може да противоречи на закона. Съдът го потвърждава с определение. С това определение се обезсилва издадения административен акт и се прекратява производството. Ако съдът откаже да потвърди споразумението, то този отказ може да се оспори с частна жалба. Принцип в българското процесуално административно право е, че съдът не може да контролира актовете, издадени при оперативна самостоятелност. Новост в АПК е това, че съдът може да прецени дали наистина административният орган, при издаването на един административен акт, е разполагал с оперативна самостоятелност. По този начин съдът, в известен смисъл, може да преценява и съществуването, прилагането или неприлагането на принципа на оперативната самостоятелност. Това е предвидено в чл. 169 от АПК.

 

Оспорване на общите административни актове пред съда.

 

Право на оспорване имат тези лица, които имат правен интерес и прокурора. Това са заинтересованите лица и техните организации, понеже става дума за общи административни актове. Идеята е, че заинтересовани лица и техните организации са тези, чиито права и интереси могат да бъдат засегнати, нарушени или застрашени от съдържанието на общият административен акт. Основанията за оспорване са подобни на тези, които са визирани в чл. 146 от АПК. Особеностите на оспорването произтичат от това, че става дума за общи административни актове и тук е силно застъпено правото на достъп до информация. Съобщението за оспорването се прави чрез обявление в Държавен вестник. Сроковете за оспорване на общите административни актове отразяват тяхната специфика. Те са със различна продължителност, в зависимост от производството по издаването или съобщаването на оспорения общ административен акт. Съгласно чл. 179 от АПК, общите административни актове могат да се оспорят в едномесечен срок от съобщението за издаването или в 14-дневен срок от отделните съобщения до лицата, участвали в производството. По този начин се разширява възможността за оспорване на общия административен акт. Този 14-дневен срок важи за отделни заинтересовани лица, които са участвали в производството по издаване на общия административен акт чрез предложения становища и други. По сложен е въпросът с едномесечния срок. Тук става дума за лица, които не са участвали в производството. Тази особеност е поставена в зависимост от определението за общ административен акт, в което се говори за неопределен брой лица. Те или част от тях може да не са участвали в производството. Публичното оповестяване на издаването на общ административен акт не подлежи на юридическо регулиране и това налага специфични средства за защита. Възможно е удължаване и възстановяване на тези съществуващи срокове. Делото се разглежда пред административен съд или пред ВАС. Жалбата и протеста се подчиняват на правилата от оспорването на индивидуалните административни актове. Оспорването не спира изпълнението на общия административен акт. В това е разликата с суспензивния ефект при обжалването на индивидуалните административни актове, там оспорването спира изпълнението. Страни по делото са оспорващия и органът, издал общия административен акт. Други лица могат допълнително да встъпят в делото с молба за присъединяване или за встъпване до приключване на устните състезания. Особеност е, че като страна по делото може да бъде конституиран и субект, за който оспорваният АА е бил благоприятен. Съдът се произнася с решение. Съдът има същите правомощия, като при оспорването на индивидуалните административни актове.

 

 

Оспорване на нормативни админ. актове

 

АПК е предвидил и оспорване на подзаконови нормативни актове. Те могат да се оспорват само по съдебен ред. Оспорват се само влезли в сила нормативни актове. Общият срок за влизане в сила е тридневен и е установен в КРБ. При невлезлия в сила нормативен акт, не е завършен фактическият състав, няма налице завършен окончателен административен акт и той не може да бъде оспорен пред съда. Особеностите на нормативните административни актове се отразяват и върху оспорването им пред съд. Основанията за оспорване са същите в чл. 146 от АПК. Особеностите при изискването за прилагането на тези 5 условия са свързани с органите, които могат да издават нормативни административни актове. Тази компетентност да се издават нормативни административни актове е непрехвърлима. Особеност на оспорването, която е нова в сравнение със Закона за върховния административен съд, вече отменен, е че право на оспорване имат само тези, чиито права и законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от подзаконовия нормативен акт. Това нормативно разрешение е твърде спорно, предвид установяването на личния и пряк интерес. Оспорването не спира изпълнението на подзаконовия нормативен акт, освен ако съдът постанови друго. Ако съдът постанови друго, т.е. спиране на действието, то това спиране трябва да се обяви по същия начин, по който е обявен и самият нормативен акт. Участието на прокурора е задължително, съдът може да обяви нищожността, да отмени изцяло или отчасти акта, да остави без разглеждане жалбата и протеста. Съдебното решение се обнародва по същия начин, по който е бил обнародван съответния акт, то влиза в сила от деня на обнародването на съдебното решение. Правните последици, ако възникват такива вследствие на отмяната на акта, се уреждат от административния орган.

В съда може да възникне спор дали оспорваният АА е общ о;о нормативен. Практическото значение на този спор е, че общите АА се разглеждат от административния съд в състав от 1 съдия, а нормативните – от тричленен състав.

 

 

  1. Касационно производство

 

1.Образуване по жалба, подадена чрез съда, чието реш-е се обжалва, в 14- дн. срок от съобщението, че реш-то с мотивите е изготвено.

2.По протест от главния прокурор на РБ или от заместник гл. прокурор при ВАС – в 6-месечен срок.

Касационна жалба:1.Форма – писмена,на бълг. език.2.Съдържание:името,ЕГН, адреса на подателя, както и номера на телефона, факса и телекса, ако има такива;посочване на решението, против което се подава;изложение на искането; кратко формул. и обосн. на касац.основания;подпис на подателя. 3.Приложения:пълномощно, когато се подава от пълномощник; преписи от жалбата за участвалите в производството лица; -документи за платени държ.такси, когато се дължат такива. 4.Разглеждане и решаване на делото касац. жалба се оставя без разглеждане, когато: е подадена против реш-е, което не подлежи на касационно обжалване пред ВАС; е подадена след 14-дн. срок;когато  се оттегли от подателя с писмено заявление. Делото се разглежда в открито заседание с участието на прокурор.

5.Състав на съда: тричленен състав на ВАС – когато реш. е постановено от окр. съд; петчленен – когато е постановено от ВАС. ВАС разглежда и се произнася само по посочените в жалбата кас.осн-я. В касац. пр/ва се допускат само писмени доказателства.

6.Правомощия – ВАС може да остави в сила,да отмени(изцяло или частично) или да измени обж. реш-е. Когато ВАС отмени реш. поради съществени наруш. на процес.правила, той връща делото за разглеждане от др.състав на съответния съд. В останалите случаи той решава делото по същество (така е и при отмяна на повторно обжалвано решение).

След влизането в сила на АПК, и по точно от 01.03.2007г. когато влиза в сила частта уреждаща оспорването на АА, обжалването ще става по реда на този кодекс. В АПК касационното производство е уредено въз основа на сегашната уредба, съдържаща се в ЗВАС и на текстовете от ГПК. Остават същите и основанията за обжалване-касационна жалба или касационен протест се подава, когато решението е:

  1. нищожно; 2. недопустимо; 3. неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост.

Когато решението е недопустимо, Върховният административен съд го обезсилва в оспорваната част, като прекратява делото, връща го за ново разглеждане или го препраща на компетентния съд или орган.

Когато административният орган със съгласието на останалите ответници оттегли административния акт или издаде акта, чието издаване е отказал, Върховният административен съд обезсилва постановеното по този акт или отказ съдебно решение като недопустимо и прекратява делото.

Когато решението е нищожно, Върховният административен съд обявява нищожността му изцяло и ако делото не подлежи на прекратяване, го връща на първоинстанционния съд за постановяване на ново решение.

Когато пред Върховния административен съд е сключено споразумение, съдът го потвърждава с определение, с което обезсилва съдебното решение и прекратява делото.

 

 

 

37.Възобновяване на админ. производство. Отмяна на влезли в сила решения по адм. дела .

 

Възобновяването представлява извънреден способ за контрол върху влезли в сила, но неоспорени по съдебен ред ИАА и ОАА. С влизането си в сила АА придобиват т. нар. формална законна сила. Това производство има извънреден характер. В името на законността, то може да доведе до преразглеждане съдържанието на АА. Целта на това производство е, от една страна, да се преразгледа влязъл в сила, но неоспорен АА, а от друга, да не се стига до съдебен надзор. Такова производство е било предвидено и в ЗАП (чл. 32).

Нормативната уредба е в гл. 7, чл. 99 и сл. АПК. Установени са 7 основания за преразглеждане на АА. Инициативата е на прокурор, омбудсман, административен орган или по искане на страна в производството. Възможностите им обаче са различни.

Основания за възобновяване

Чл. 99. Влязъл в сила индивидуален или общ административен акт, който не е бил оспорен пред съда, може да бъде отменен или изменен от непосредствено по-горестоящия административен орган, а ако актът не е подлежал на оспорване по административен ред – от органа, който го е издал, когато:

  1. съществено е нарушено някое от изискванията за законосъобразността му;
  2. се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за издаването на акта, които при решаването на въпроса от административния орган не са могли да бъдат известни на страната в административното производство;
  3. по надлежния съдебен ред се установи престъпно деяние на страната, на нейния представител или на административния орган, когато е едноличен, или на член от състава му, когато е колективен, което е дало отражение върху решаването на въпроса – предмет на административното производство;
  4. административният акт е основан на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен;
  5. същият административен орган по същия въпрос и на същото основание е издал по отношение на същите лица друг влязъл в сила административен акт, който му противоречи;
  6. страната вследствие на нарушаването на административнопроизводствените правила е била лишена от възможността да участва в административното производство или не е била надлежно представлявана, както и когато тя не е могла да участва лично или чрез пълномощник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани;
  7. с решение на Европейския съд за защита на правата на човека е установено нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи.

 

Инициатива за възобновяването

Чл. 100. В случаите по чл. 99, т. 1 възобновяването на административното производство се извършва по инициатива на административния орган или по предложение на съответния прокурор или на омбудсмана, а в случаите по чл. 99, т. 2 – 7 – и по искане на страна в производството.

Искане за възобновяване от неучаствало в производството лице – новост в АПК

Чл. 101. Възобновяване на административното производство може да поиска и лице, спрямо което административният акт има сила, макар и то да не е било страна в производството.

Срок за образуване на производството за възобновяване

Чл. 102. (1) Възобновяването на производството по чл. 99, т. 1 може да се направи в едномесечен срок от влизането в сила на акта.

(2) Възобновяване на производство по чл. 99, т. 2 – 7 може да се направи в тримесечен срок от узнаване на обстоятелството, което служи за основание за отмяна или изменение на административния акт, но не по-късно от една година от възникване на основанието. Когато възникването на основанието предхожда издаването на административния акт, началният момент на срока за възобновяване е влизането в сила на акта.

 

Административният орган се конституира служебно като страна. Третите лица, за които актът е облагоприятстващ, може и да не знаят за възобновяването. Ако искането е основателно, производството се възобновява. Издаденият по това производство акт може да се оспори по общия ред на АПК. Отмяната не може да засегне права на трети добросъвестни лица.

 

Отмяна на влезли в сила акотове

 

Влязъл в сила АА, който не е бил обжалван пред съда, може да бъде отменен или изменен от по-горе стоящ адм. орган, а ако няма такъв – от органа който го е издал, само при условията на чл.231 от ГПК  по молба на заинтересования или по предложение на прокурора. 1.Същност: Пр/вото за отмяна на влезли в сила решения е уредено в чл.231-236 ГПК. По силата на чл.41 ЗВАС то се прилага и за адм. дела. Отмяната е извънреден (извънинстанционен) способ за съд. контрол в/у съд. решения – той влиза в действие след като е изчерпан редът за редовно обжалване и съд. реш-е е влязло в сила. Негов пряк предмет не е ИАА, а съд. реш-е, издадено по повод оспорването на АА – едва по такъв начин, косвено, решението на ВАС контролира АА.2.Актове, които подлежат на атакуване по този ред – влезли в сила съд. реш-я по адм. дела.3.Изключение –реш-я на ВАС по повод обжалване на норм. актове не подлежат на проверка по този ред. / Легитимирани лица (които могат да сезират ВАС): лицата, участвали в производството – в срок три месеца от узнаването (на обст/вото или реш-то), но не по-късно от 1 година от възникване на основанието за отмяна (чл.232 ал.1 ГПК) председателят на ВАС, гл. прокурор на РБ и заместник гл. прокурор при ВАС – до 1 год. от възникване на основанието за отмяна. 4. Основания за отмяна –изчерпат. са изброени в чл.231 ГПК: а)когато се открият нови обстоятелства или нови писмени док-ва от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. б)когато по надлежния съд.ред се установи неистинност на показанията на свидетелите, на заключението на вещите лица, върху които е основано Р, или престъпно деяние на страната, на нейния представител или на член от състава на съда, във връзка с решаването на делото.

в) когато Р е основано на документ, който по надлежния съд.ред е признат за подправен, или е основано на постановление на съд или на друго държ. учреждение, което впоследствие е било отменено. г)когато м/у същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено преди него друго влязло в сила Р,което му противоречи.

д)когато страната, вследствие нарушаване на съответните правила, е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани.

е)когато страната е била призована по реда на чл.16 ал.5 (чрез обнародване в ДВ), макар да е имала установено местожителство. ж)когато с решение на Европейския съд за защита на правата на човека е установено нарушение на Европ. конвенция за защита на правата на човека и основните свободи.

5.Разглеждане на делото Молбата се подава чрез съда, постановил решението. ВАС я разглежда в открито съд. заседание. Състав на съда: тричленен – когато Р е постановено от окръжен съд; и петчленен – когато е постановено от ВАС. Съдът проверява Р само относно посочените в молбата основания. Когато го отмени, той не решава делото по същество, а го връща за ново разглеждане от надлежния съд.

След влизането в сила на АПК, и по точно от 01.03.2007г. когато влиза в сила частта уреждаща оспорването на АА, обжалването ще става по реда на този кодекс. В АПК отмяната на влезли в сила съдебни актове се  основава  на сегашната уредба, съдържаща се в ЗВАС и на текстовете от ГПК. Създадена е и изцяло нова глава 15 съдебна защита срещу неоснователни действия, така и срещу неоснователни бездействия. Когато е съществено нарушено някое от изискванията за законосъобразността му  възобновяването на административното производство се извършва по инициатива на административния орган или по предложение на съответния прокурор или на омбудсмана. В останалите случаи и по искане на страна в производството.Може да се подава и Искане за възобновяване от неучаствало в производството лице, спрямо което административният акт има сила, макар и то да не е било страна в производството.Срок за образуване на производството за възобновяване –  при нарушение на законосъобразността  в едномесечен срок от влизането в сила на акта, а в другите случаи в тримесечен срок от узнаване на обстоятелството, което служи за основание за отмяна или изменение на административния акт, но не по-късно от една година от възникване на основанието. Когато възникването на основанието предхожда издаването на административния акт, началният момент на срока за възобновяване . Ако законосъобразността на административен акт или на отказ да бъде издаден административен акт е оспорена едновременно пред по-горестоящ административен орган и пред съд, жалбите се съединяват в едно общо производство, подведомствено на съда.

 

 

 

38.Изпълнение на административни актове и съдебни решения по админ. дела

 

Нормативната уредба е в дял V от АПК.

В АПК има подробна уредба на изпълнителното производство с много нови елементи. По реда на този дял се показва кака се изпълнява административното задължение по влизане в сила на АА/ съдебно решение.

Предмет на изпълнение

Чл. 267. На изпълнение по реда на този дял подлежат изискуемите задължения, породени от изпълнителните основания, предвидени в този кодекс или в друг закон.

Изпълнителни основания

Чл. 268. Изпълнителни основания по този кодекс са влезлите в сила или подлежащи на предварително изпълнение:

  1. индивидуални или общи административни актове;
  2. решения, определения и разпореждания на административните съдилища;
  3. споразумения пред административните органи или пред съда.

АПК не се прилага за парични вземания, породени от някои от посочените в чл. 269 основания (публични вземания). Те се изпълняват по реда на ДОПК.

Неприложимост

Чл. 269. (1) Публичните вземания, породени от изпълнителни основания по чл. 268, се изпълняват по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

(2) Частните вземания на държавата и общините, вземанията за вреди от незаконосъобразните административни актове и от принудително изпълнение и другите частни парични вземания, породени или удостоверени от изпълнителни основания по чл. 268, както и вземанията за разноски, свързани с изпълнението, се изпълняват по реда на Гражданския процесуален кодекс.

Изключения – чл. 272 АПК – принципи при изпълнението

Съразмерност при изпълнението

Чл. 272. (1) Органът по изпълнението е задължен да осъществи изпълнението по начина, посочен в изпълнителното основание. Когато такъв начин не е посочен или посоченият начин е невъзможен, органът по изпълнението определя:

  1. начини и средства за изпълнение, които с оглед особеностите на конкретния случай ще осигурят най-ефективно изпълнението на задължението;
  2. начините и средствата, които са най-благоприятни за гражданите или организациите, спрямо които или в полза на които се осъществява изпълнението, когато е възможно то да се извърши по няколко еднакво ефективни начина.

(2) Влизане или оставане в жилище без съгласието на неговия обитател се допуска само с разрешение на съдия от административния съд, издадено по мотивирано искане на изпълнителния орган, въз основа на изпълнителното основание, ако изпълнението не може да бъде осъществено по друг начин. Разрешението или отказът подлежат на обжалване от страните по изпълнението с частна жалба, която спира изпълнението. Разрешение не се изисква за изпълнението на разпореждане за предаване на жилище, издадено или потвърдено от съд.

Страни в производството – взискател и длъжник (чл. 274). Орган по изпълнението (чл. 271) – който провежда изпълнението и отговаря за него. Ако изпълнението е насочено срещу граждани или организации, орган по изпълнението е административният орган, издал АА, освен ако в изпълнителното основание или в закона е посочено друго. Ако изпълнението е срещу административен орган, тогава орган по изпълнението е съдебен изпълнител ( в района на местоизпълнението на задължението).

Започване, спиране и прекратяване на производството.

Обикновено започва служебно по инициатива на органа, който е издал и трябва да издаде АА. Изпълнението може да започне и по инициатива на по-горестоящ орган, прокурор, омбудсман, молба на заинтересуван гражданин или организация, които трябва да представят препис от изпълнителното основание.

Когато започне изпълнението, органът следва да отправи покана за доброволно изпълнение (14-дневен срок). Реквизитите на поканата са изброени в чл. 277 – име, данни за изпълнителното основание, име и адрес на взискателя и др.; предупреждение за пристъпване към изпълнение в 14-дневен срок). Характерът на 14-дневния срок е на нов допълнителен срок за доброволно изпълнение (отделно от указания в АА срок).

Отсрочване и разсрочване на задължението – чл. 278, ал. 1. – отсрочването се разрешава еднократно – изпълнението се извършва изцяло след определен краен срок.

Разсрочване – изпълнение на части съгласно одобрен от орган на изпълнението план, съобразен с имущественото състояние на длъжника или други обстоятелства. Срокове – 14-дневен за отсрочване и 2 месеца за разсрочване.

Спиране на изпълнението – чл. 280 АПК – с разпореждане на съда по писмено искане на взискателя при смърт или прекратяване съществуването на страна. След спиране се възобновява (служебно или по искане на взискателя) след отпадане на пречките за изпълнение.

Прекратяване – не се възобновява повече – 11 случая

Прекратяване на производството

Чл. 282. (1) Изпълнителното производство се прекратява:

  1. когато е започнато от лице или срещу лице или орган извън посочените в чл. 274;
  2. по писмено искане на взискателя;
  3. когато изпълнителното основание бъде признато за нищожно или бъде отменено;
  4. когато се представи влязло в сила решение по чл. 298;
  5. при погасяване на задължението поради изпълнението му, установено с изходящ от взискателя документ или с официален документ;
  6. поради смърт на страна, когато задължението е с оглед на личността й;
  7. поради фактическа или правна невъзможност за изпълнението му;
  8. поради други безспорни обстоятелства, установени с писмени доказателства;
  9. по възражение на длъжника, ако от деня, в който задължението е станало изискуемо, до получаването на поканата по чл. 277 е изтекла давността по чл. 285;
  10. в случаите по чл. 280, т. 2, ако взискателят не поиска възобновяване на производството в едномесечен срок от спирането;
  11. в случаите по чл. 280, т. 3 – с изтичането на три месеца от постановлението за спиране, в случай че задължението е за незаместимо действие.

(2) Когато за продължаването на производството е необходимо съдействието на взискателя, органът по изпълнението може да му даде срок да извърши необходимото процесуално действие. Ако взискателят не изпълни действието в срок, производството се прекратява.

(3) В тридневен срок от датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване органът по изпълнението вдига служебно наложените обезпечителни мерки.

(4) Влязлото в сила постановление, с което се отказва прекратяване, не е пречка за предявяване на иска по чл. 292.

Производството следва да приключи с изпълнение на задължението и събиране на разноските. За всяко действие на органа по изпълнение се съставя протокол, подписан от страните. Органът се произнася с постановление – прилага се към преписката. Уговорена е 5-годишна давност за привеждане на акта в изпълнение.

 

 

 

  1. Отговорност на държавата и общините за вреди.Искове за обезщетения.

 

Нормативна уредба – гл. XI АПК и Закон за отговорност на държавата и общините за вреди и чл. 7 КРБ. (преди приемането на АПК исковете са се разглеждали по реда на ГПК)

Приложим закон

Чл. 203. (1) Исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на тази глава.

(2) За неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.

Допустимост на иска

Чл. 204. (1) Иск може да се предяви след отмяната на административния акт по съответния ред.

(2) Искът може да се предяви и заедно с оспорването на административния акт до приключване на първото заседание по делото. Всички недостатъци на исковата молба трябва да бъдат отстранени най-късно в същото заседание.

(3) Когато вредите са причинени от нищожен или оттеглен административен акт, незаконосъобразността на акта се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение.

(4) Незаконосъобразността на действието или бездействието се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетението.

Ако искът за обезщетението затруднява работата на съда или някоя от страните поиска, може да бъде отделен.

Искът се предявява срещу ЮЛ (ответник), представлявано от органа, от чието незаконно действие/ бездействие или акт са произтекли вредите. Когато се прекрати производството по оспорване на административния акт, се прекратява и производството по иска за обезщетение. Производството ще се прекрати и ако основанието на АА бъде отхвърлено. Може да се постигне споразумение относно размера на обезщетението.

ЗОДОВ – чл. 7 – специални правила за предявяване на иска – местна подсъдност по мястото на увреждането или местожителството на увредения. В производството участието на прокурора е задължително. Не се внасят такси предварително.

Държавата може да предяви иск срещу виновните длъжностни лица (отговорност по КТ или ЗДС).

Чл. 301. Когато административният акт бъде отменен, след като е започнало неговото изпълнение, административният орган в едномесечен срок възстановява нарушеното право, а ако това е невъзможно – удовлетворява засегнатото лице по друг законен начин. Ако това не стане, засегнатото лице има право на обезщетение.

Размерът на обезщетението се преценява според начина на удовлетворяване на интерес на увреденото лице, в случай, че производствата са били разделени.

 

Нормативната уредба, свързана с производството за обезщетение, се съдържа в Конституцията, ЗОДОВ и АПК. ЗОДОВ препраща към АПК и обратно. Държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи или длъжностни лица (чл.7 КРБ).

Пълна отговорност на държавата; текстът не касае само имуществени вреди;

ЗОДОВ добавя към отговорността на държавата и тази на общините;

 

Препратки:

Чл.1, ал.1 / ЗОДОВ – искове за обжалване се разглеждат по реда на АПК

Чл.203, ал.1 / АПК – препратка към ЗОДОВ;

”Чл. 203. (1) Исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на тази глава.

(2) За неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.”

Глава 11 / АПК – ред за реализиране на държавната отговорност по съдебен ред

Исковете се насочват към административния съд и ВАС; Процедурата започва с иск (тук не се подава жалба) – когато се иска само обезщетение, а не и оспорване. При оспорване се подават жалби; Делата се разглеждат в открито заседание; Вината няма значение. За да възникне правото на обезщетение – въпросът за вината се изолира,няма значение, защо актът е незаконен.

Има няколко варианта за разглеждане исковете за обезщетение:

  • Чл.204, ал.1 / АПК – след отмяната на административния акт (АА) по съответния ред; –

„ (1) Иск може да се предяви след отмяната на административния акт по съответния ред.”

чл. 133, ал.1,2 / АПК – относно местната подсъдност;

„Чл. 133. (1) Делата се разглеждат от административния съд, в района на който е седалището на органа, издал оспорения административен акт, а когато то е в чужбина – от Административния съд – град София.

„Чл. 133 (2) Исковете за обезщетения могат да бъдат предявени и пред съда по адреса или седалището на жалбоподателя, освен когато са съединени с оспорване по ал. 1.”

 

  • Искът може да се предяви и заедно с жалбата за оспорване на АА до приключване на първото заседание;

Чл.204, ал.1 – отделен иск

„ (1) Иск може да се предяви след отмяната на административния акт по съответния ред.”

Чл. 204, ал.2 – присъединен иск съвместно с жалбата

„(2) Искът може да се предяви и заедно с оспорването на административния акт до приключване на първото заседание по делото. Всички недостатъци на исковата молба трябва да бъдат отстранени най-късно в същото заседание”

 

  • Отделно се внася само иск за обезщетение (без жалба):

Иск за обезщетение, защото смятаме, че актът е незаконосъобразен (съдът се произнася относно незаконосъобразността);

„(3) Когато вредите са причинени от нищожен или оттеглен административен акт, незаконосъобразността на акта се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение.”

Иск за обезщетение – заради незаконосъобразни действия;

„(4) Незаконосъобразността на действието или бездействието се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетението.”

Ответник по иска

„Чл. 205. Искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. „

Отделяне на исковете

„Чл. 206. (1) По искане на страна или след преценка на съда искът за обезщетение може да бъде отделен, ако разглеждането му ще затрудни производството по оспорване на административния акт.

(2) Разглеждането на отделения иск продължава в същия съд след влизането в сила на решението за обявяване на нищожност или за отмяна на акта”

 

При прекратяване производството относно АА – прекратява се и производството по иска за обезщетение;

„Чл. 207. (1) Когато производството по оспорването на административния акт бъде прекратено, прекратява се и производството по съединения с него иск, освен ако той е за обезщетение за вреди от нищожен административен акт или производството по оспорването е прекратено поради оттеглянето на административния акт.

(2) Производството по иска се прекратява и ако оспорването на административния акт бъде отхвърлено. При отмяна на съдебното решение производството се възстановява.

(3) При прекратяване на производството може да се постигне и споразумение за размера на обезщетението.”

Може ли да се наследи правото на обезщетение? – отговорът не е в АПК, а в ЗОДОВ;

„Чл. 6. (1) При смърт на увредения неговото право на обезщетение за имуществени вреди се наследява, а за неимуществени вреди – само ако е било предявено пред съд от увредения.”

 

 

 

 

  1. Производство по налагане на адм.наказания

 

АНПроизводство започва от момента на получаване на преписката. Адм.-наказващите органи не са актосъставители. Компетентни длъж. лица са органите на администрац.–несъдеб. органи;изрич. оправомощ. Съд. и прокурорски органи;по ЗАНН адм. наказване се извършва от ръковод. на ведомства, от общ. организ., област.управители,кметовете на общин.,на които е възлож. да прилагат съответния нормативен акт или да контролират тяхното изпълнение; други лица, изрично упълномощени в специални закони.

От местоизвършването на нарушението зависи кой ще бъде наказващия орган. Обезпечаване на безпристраст при наказването – чл.51 от ЗАНН. Не може да участва в налагането на адм.наказание лице, което е пострадало от нарушение или съпруг или роднина на такова лице; съставило акта за нарушението или е свидетел по него; заинтересувано е от изхода на адм. производство или има с нарушителя или пострадалия връзка, която поражда основателни съмнения в неговата безпристрастност. Длъж. лице трябва да си направи отвод. Могат да го поискат пострадалия или нарушителя. Адм.- наказващият орган трябва да се произнесе в едномесечен срок от получаването на преписката но не по късно от 6 месеца от съставянето на акта. Едномесечния срок е инструктивен и неспазването му не води до погасяване на правото за издаване на НП.

Формата на акта с, който се наказва е наказателно постановление. Той трябва да бъде законосъобразен и обоснован. Проверява се дали е правилна квалификацията, правилно ли е посочен органът, може ли да се вмени във вина на нарушителя извършеното,преценяват се възражен. и събраните доказателства и ако е необход. се извърш. разследване за спорни обстоятелства. Ако някой от елементите липсва, преписката се прекратява с мотивирана резолюция на наказващия орган. Вземат се в предвид смекчаващите и отегчаващи обстоятелства.Прави се преценка на имотното състояние на извършителя във връзка с глобите. По своето правно естество НП не е административен, а правораздават. акт.

Определяне на наказанието.Предвижда се тежестта на нарушен., подбудите и др. смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Наказанията не се заменят с по – леки, освен за непълнолетните. Не се опр. наказание под предвидения мин.размер на наказанията глоба и временно лишаване от право на упражняване на опр. професия или дейност.

За маловажни случаи адм. орган може да не наложи наказание, а да предупреди извършителя устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение, ще му бъде наложено адм. наказание. При маловажни случаи, извършени от непълнолетни, наказващите органи изпращат съответните актове на местните комисии за борба с противообщ. прояви на малолетни и непълнолетни, за налагане на мерки от възпитателен х-р.

Оформяне на наказат. постановление – чл. 57 от ЗАНН. Съдържание: данни за съставящия орган, фиксиран е момента на извършването и на издаването на акта, данни за извършителя, мотиви, подпис на наказващия орган и други. Оформеното наказателно постановление трябва да стане достояние на наказаното лице – връчва му се препис срещу подпис. На пострадалия също се връчва препис. Частното лице може да търси обезщетение от извършителя, като изрично го поиска от адм.- наказващия орган. Искът не може да бъде по – голям от 2 лева като за по – голям размер се използва съд.ред. За вреди на държ.учреждение органът се произнася служебно.

Обжалването на наказателното постановление може да стане в 7 дн.срок за извършителя и пострадалия и в 14 дн. срок за прокурора. Срока започва да тече от момента на уведомяването, или от издаването на акта за прокурора. Условията за обжалване се определят в самото наказателно постановление.

 

 

 

41 . Обжалване на нак.постановления. Касационно производство.

 

Нп-я не подлежат на А контрол, защото са правораздавателни (а не А!) актове, техните автори действат като АН юрисдикции. Те обаче на общо основание подлежат на съд.контрол. Той се осъщ. според разпоредбите на ЗАНН и НПК. Принципът е, че всички Нп-я подлежат на съд обжалване. Изключение-за глоба,конфискация или обезщетение до 10 лв. или отнети в полза на държавата вещи до 10лв. Основания: незаконосъобразност (материална или процесуална) или необоснованост. Инициатива: нарушителят – чрез жалба в 7-дн. срок от връчването на Нп-е; гражданският ищец – също; прокурорът – чрез протест в двуседмичен срок от издаването на Нп-е; Ж се подава чрез наказващия орган, издал постановлението, който в 7-дн. срок я изпраща заедно с преписката на съда. Компетентен е районният съд, в чийто район е извършено или довършено нарушението. За нарушение в чужбина – Софийски районен съд. Състав -1 съдия. Делото се разглежда в открито заседание с призоваване на страните. Страни са жалбоподателят и органът, издал Нп-е (евентуално гражданският ищец). Ако Ж е допустима, съдът дава ход на делото, дори когато жалбоподателят не е бил намерен на посочения адрес. Съдът разглежда делото по същество. Доказателств. тежест е в/у обвинението (актосъставителя и наказващия орган) – те трябва да докажат всички обстоятелства. Актът няма презумптивна доказателственост! Нарушителят се ползва от презумпцията за невинност! Съдът може с решението си: да отхвърли Ж (протеста) като неоснователна и да потвърди Нп-е – то влиза в сила и подлежи на изпълнение ; да отмени Нп-е изцяло или частично – с това унищожава Нп-е (изцяло или частично) и заличава с обратна сила неговите П последици; да измени Нп-е – в този случай съдът замества АН орган и осъществява ролята на АН юрисцикция по същество; той не може да увеличава наказанието, освен ако е имало протест. с определение да прекрати делото. Решението на съда има сила на пресъдено нещо. То подлежи на касационно обжалване пред окръжния съд по реда на Закона за Върховния адм. съд (чл.63 ЗАНН).

След влизането в сила на АПК, и по точно от 01.03.2007г. когато влиза в сила частта уреждаща оспорването на АА, обжалването ще става по реда на този кодекс. В АПК отмяната на влезли в сила съдебни актове се  основава  на сегашната уредба, съдържаща се в ЗВАС и на текстовете от ГПК. С промяната на разпоредбата по чл.63 от 01.03.2007г. решението ще подлежи на обжалване пред административен съд на основания, предвидени в НПК и по реда на чл.12 от АПК. От тогава ще може и да се обжалва определението за прекратяване на производството с частна жалба.Влизат в сила  Нп-я, които (чл.64 ЗАНН): а)не подлежат на обжалване; б)  не са били обжалвани в законния срок; в)били са обжалвани, но са били потвърдени или изменени от съда.

 

 Касационно производство.

 

В чл. 63 от ЗАНН е предвидено двуинстанционно обжалване на наказателните постановления. Решението на районния съд подлежи на обжалване пред административен съд (в случая играе ролята на касационен съд). Предмет на съдебен контрол е решението на първоинстанционния съд. Основанията за оспорване са уредени в НПК, а редът – в АПК.

Основанията за оспорване са изброени в чл. 348 НПК:

  1. неправилно прилагане на материалния закон – неправилно квалифициране на деянието или разпоредбите по отношение на вината
  2. съществени нарушения на процесуалния закон – когато ако не е било допуснато нарушение (извършено от районния съд,) е щяло да се стигне до съставянето на акт с друго съдържание
  3. явна несправедливост на наложеното наказание

Касационна жалба могат да подават нарушителят, този, който иска обезщетение и прокурорът. Редът за обжалване е по гл. XII АПК. Касационната инстанция не може да установява нови фактически положения. Допълнителни доказателства могат да се представят само по отделни факти. Разглеждат се само посочените в жалбата основания.

Касационният съд може да отмени решението на районния съд и да върне делото за разглеждане от друг състав на този съд (когато установи съществени нарушения на съдопроизводствените правила, когато се установят факти, които не могат да се докажат само с писмени доказателства). Касационният съд може да отмени и да реши по същество спора (АП е по-бърз в сравнение с ГП и НП), както и да потвърди решението на районния съд.

Решението на касационния съд е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

 

 

 

 

42 .Възобновяване на АНП. Изпълнение на адм.наказания

 

Възобновяване на АН производство (производство за отмяна) 1.Характер – извънреден способ за съд. контрол. Актове, които подлежат на отмяна – влезли в сила: а) Нп-я; б) определения за прекратяване и решения на районния съд по повод обжалване на Нп-я. 2. Основания (чл.70 ЗАНН) 4: а)с влязла в сила присъда се установи, че някои от доказателствата, въз основа на които е издадено Нп-е, са неистински; б) АН орган, съдия или съд. заседател е извършил престъпление във връзка с издаването на съответния акт. По а/ и б/ жалбата се подава в 6м. срок от влизане в сила на присъдата. в)откриване на нови обстоятелства или доказателства от съществено значение за разкриване на обективната истина, които не са били известни при издаване на постановлението. Тук жалбата се подава в 2г. срок от влизане в сила на НП или определението на съда ; г)деянието, за което е наложено А наказание, е престъпление; Обстоятелствата по б. „а“, „б“, „г“ се установяват с влязла в сила присъда. 3.Срокове – зависят от основанието: по б. „а“ и „б“ – 6 месеца от влизане в сила на присъдата; по б. „в“ – 2 години от влизане в сила на атакувания акт. 4.Компетентен орган – окръжният съд. 5.Инициатива – окръжният прокурор. С предложението той може да спре изпълнението на атакувания акт –НП или решение на съда. 6.Действия на съда – той разглежда предложението в открито заседание с призоваване на страните. След преценката за допустимост съдът проверява редовността на атакувания акт, наличието на посочените в предложението основания за нередовност, като го подлага на съд. ревизия. Решение на съда – с него съдът може:

а) да отхвърли предложението като неоснователно;

б)да отмени Нп-е или съдебното решение и да реши въпроса по същество, като при необходимост може да събира нови доказателства;

в)да отмени определението за прекратяване и да върне делото на районния съд за продължаване на производството. Субсидиарно се прилагат разпоредбите на НПК.

Според новия АПК , който влиза в сила от 12.07.2007г. възобновяването на производства по издаване на административни актове касае влязъл в сила индивидуален или общ административен акт, който не е бил оспорен пред съда, може да бъде отменен или изменен от непосредствено по-горестоящия административен орган, а ако актът не е подлежал на оспорване по административен ред – от органа, който го е издал. Основанията са същите като горепосочените.Инициатива за възобновяването-по инициатива на административния орган или по предложение на съответния прокурор или на омбудсмана, а в случаите по чл. 99, т. 2 – 7 – и по искане на страна в производството. Но може да поиска и лице, спрямо което административният акт има сила, макар и то да не е било страна в производството. Възобновяването на производството  може да се направи в едномесечен срок от влизането в сила на акта или в тримесечен срок от узнаване на обстоятелството, което служи за основание за отмяна или изменение на административния акт, но не по-късно от една година от възникване на основанието. Когато възникването на основанието предхожда издаването на административния акт, началният момент на срока за възобновяване е влизането в сила на акта.

 

 

 Изпълнение на адм.наказания

Изпълнението е последният етап от АНПс за реализиране на АН отговорност. На И подлежат влезлите в сила или подлежащи на предварително изпълнение /изпълнително основание/:

  1. индивидуални или общи административни актове;2. решения, определения и разпореждания на административните съдилища;3. споразумения пред административните органи или пред съда.

Когато тези основания се отнасят до: Публичните вземания се изпълняват по реда на ДПК

Частните вземания на държавата и общините, вземанията за вреди от незаконосъобразните административни актове и от принудително изпълнение и другите частни парични вземания, както и вземанията за разноски, свързани с изпълнението, се изпълняват по реда на ГПК. Изпълнителните производства по този кодекс се водят независимо от висящите изпълнителни производства по ГПК или по ДПК срещу същия длъжник.Орган по изпълнението е: 1. за изпълнение срещу граждани и организации – административният орган, който е издал или е трябвало да издаде административния акт, освен ако в изпълнителното основание или в закона е посочен друг орган; 2. за изпълнение срещу административен орган – съдебният изпълнител, в чийто съдебен район е местоизпълнението на задължението. Когато естеството на задължението налага, органът може да иска съдействие от органите на полицията, други държавни органи и от общините. Всички държавни органи са длъжни при поискване да съдействат на органа по изпълнението и на упълномощените за изпълнението лица.

Собствениците или обитателите на нежилищни недвижими имоти са длъжни да осигурят свободен достъп в тях на лицата, извършващи изпълнението, когато то не може да бъде осъществено по друг начин и влизането в такива имоти не е ограничено със закон. Органът по изпълнението се произнася с постановления.Органът по изпълнението е задължен да осъществи изпълнението по начина, посочен в изпълнителното основание. Когато такъв начин не е посочен или посоченият начин е невъзможен, органът по изпълнението определя: 1. начини и средства за изпълнение, които с оглед особеностите на конкретния случай ще осигурят най-ефективно изпълнението на задължението; 2. начините и средствата, които са най-благоприятни за гражданите или организациите, спрямо които или в полза на които се осъществява изпълнението, когато е възможно то да се извърши по няколко еднакво ефективни начина.Влизане или оставане в жилище без съгласието на неговия обитател се допуска само с разрешение на съдия от административния съд, издадено по мотивирано искане на изпълнителния орган, ако изпълнението не може да бъде осъществено по друг начин. Разрешението или отказът подлежат на обжалване от страните по изпълнението с частна жалба, която спира изпълнението. Разрешение не се изисква за изпълнението на разпореждане за предаване на жилище, издадено или потвърдено от съд. Органът по изпълнението е длъжен да осъществи изпълнението в срока, посочен в изпълнителното основание. При неизпълнение на това задължение на виновните длъжностни лица се налага глоба. Взискател може да бъде административният орган, който е издал или е трябвало да издаде административния акт, и всеки гражданин, организация или орган, посочени в изпълнителното основание, или техните правоприемници. Длъжници по изпълнението могат да бъдат гражданите и организациите, както и органите, посочени в изпълнителното основание, или техните правоприемници. Страни в производството са и прокурорът, омбудсманът или друг оправомощен в специален закон орган в случаите, когато изпълнителното производство е започнало по тяхна инициатива. При смърт на задължен гражданин изпълнението се извършва срещу неговите наследници, ако изпълнителното действие не е от личен характер. Издаденото изпълнително основание срещу наследодателя може да бъде изпълнявано и върху имуществото на неговите наследници, освен ако те установят, че са се отказали от наследството или че са го приели по опис. Наследниците и частните правоприемници на взискателя могат да искат изпълнение въз основа на издаденото в полза на праводателя им изпълнително основание. Приемството се установява с писмени доказателства. Когато след издаване на изпълнителното основание органът, задължен съгласно него, бъде закрит, без да е посочен негов правоприемник, или компетентността му по въпроса бъде отнета, задължен е органът който е овластен да издава същите актове или конституиран от съда орган. Изпълнението започва служебно по инициатива на органа, който е издал или е трябвало да издаде административния акт. Изпълнението може да започне и по инициатива на горестоящия орган, на прокурора или омбудсмана, или по писмена молба на заинтересован гражданин или организация. Органът по изпълнението отправя до длъжника покана за доброволно изпълнение в 14-дневен срок от получаването й. Поканата съдържа: 1. име, съответно наименование, и адрес на длъжника; 2. данни за изпълнителното основание и произтичащото от него задължение; 3. име и адрес на взискателя; 4. предупреждение за пристъпване към принудителни действия при липса на доброволно изпълнение в 14-дневен срок; 5. размера на глобата или имуществената санкция, която може да бъде наложена, в случай че задължението не бъде изпълнено доброволно; 6. възможността за отправяне на искане за съдействие до полицията или друг орган

При смърт на задължено физическо лице в срока за доброволното изпълнение органът по изпълнението, преди да продължи действията си, изпраща на наследниците нова покана. Когато имотното състояние на длъжника или други обективни обстоятелства препятстват незабавното изпълнение, по искане на длъжника органът по изпълнението може еднократно да разреши изпълнението да се извърши изцяло след определен краен срок или на части съгласно одобрен от него план. В този случай органът може да определи допълнителни условия, при неспазването на които отсрочването или разсрочването се отменя. Отсрочване се разрешава за 14-дневен срок след датата на изпълнение, първоначално определена в изпълнителното основание. Разсрочване се разрешава при краен срок два месеца след датата на изпълнение, първоначално определена в изпълнителното основание. Когато в изпълнителното основание не е определена изрично дата на изпълнението, сроковете по предходните изречения текат от датата на влизане в сила на изпълнителното основание. Когато кодексът препраща към други закони, за отсрочването и разсрочването се прилагат сроковете, предвидени в тези закони. Постановленията за отсрочване или разсрочване не подлежат на обжалване.

Въз основа на влязло в сила изпълнително основание органът по изпълнението може да наложи обезпечителни мерки, когато без тях е невъзможно или се затруднява изпълнението на задължение или събирането на разноските по него, включително когато то е отсрочено или разсрочено.

Обезпечителните мерки се налагат с постановление на съответния орган по изпълнението по реда, предвиден в този раздел. Когато кодексът препраща към други закони, за налагането на обезпечителни мерки се прилага редът, предвиден в тези закони.

Изпълнителното производство се спира:1. по разпореждане на съда в предвидените от закона случаи, в което съдът определя и срока за спиране;2. по писмено искане на взискателя, и 3. при смърт или прекратяване на страна или когато е нужно да се учреди настойничество или попечителство.

Производството се възобновява служебно или по искане на взискателя, след като бъдат отстранени пречките за движението му. При възобновяването производството започва от онова действие, при което е било спряно.

Изпълнителното производство се прекратява: 1. когато е започнато от лице или срещу лице или орган извън посочените в АПК 2. по писмено искане на взискателя; 3. когато изпълнителното основание бъде признато за нищожно или бъде отменено; 4. когато се представи влязло в сила решение на съда по жалба срещу органа на изпълнението 5. при погасяване на задължението поради изпълнението му, установено с изходящ от взискателя документ или с официален документ; 6. поради смърт на страна, когато задължението е с оглед на личността й; 7. поради фактическа или правна невъзможност за изпълнението му; 8. поради други безспорни обстоятелства, установени с писмени доказателства; 9. по възражение на длъжника, ако от деня, в който задължението е станало изискуемо, до получаването на поканата за доброволно изпълнение е изтекла давността.10. в случаите на спиране по искане взискателя ако взискателят не поиска възобновяване на производството в едномесечен срок от спирането; 11. в случаите на спиране при смърт или прекратяване на страна – с изтичането на три месеца от постановлението за спиране, в случай че задължението е за незаместимо действие.

Когато за продължаването на производството е необходимо съдействието на взискателя, органът по изпълнението може да му даде срок да извърши необходимото процесуално действие. Ако взискателят не изпълни действието в срок, производството се прекратява. В тридневен срок от датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване органът по изпълнението вдига служебно наложените обезпечителни мерки. Изпълнителното производство приключва с изпълнението на задължението и събирането на разноските по производството. Давност: Ако специален закон не разпорежда друго, изпълнителното основание не се привежда в изпълнение, ако са изминали 5 години от влизането му в сила. Давността не се прилага служебно. Когато длъжникът трябва да изпълни едно действие, което може да бъде извършено от друго лице, действието се изпълнява за негова сметка от органа по изпълнението. По искане на взискателя органът по изпълнението може да го упълномощи да извърши изпълнението, като направените за това разноски се заплащат от органа за сметка на длъжника.

Когато действието не може да се извърши от друго лице, а зависи изключително от волята на длъжника, органът по изпълнението налага при виновно неизпълнение глоба на задължения гражданин от 50 до 1000 лв. седмично, а на задължената организация – имуществена санкция от 500 до 10 000 лв. седмично, едновременно с глоба от 50 до 1000 лв. седмично на представляващите организацията, с изключение на упълномощените от нея лица. Глобите и имуществените санкции се налагат до изпълнение на задължението за определено действие. Наложените глоби и имуществени санкции подлежат на обжалване.Задължението за предаване на вещ се изпълнява от съответния орган по изпълнението по реда на ГПК. Равностойността на дължимата движима вещ, която не е намерена у длъжника или е развалена, се определя от административния орган по изпълнението.

Недвижим имот се предава и ако бъде намерен у трето лице, придобило фактическата власт след издаване на изпълнителното основание. Ако третото лице заяви права, които са съществували при издаването на изпълнителното основание и се засягат от него, органът по изпълнението отлага изпълнението и определя на лицето 7-дневен срок да оспори основанието. Оспорването спира изпълнението до разрешаването му.Заместими задължения на административни органи се изпълняват за тяхна сметка от взискателя въз основа на постановление на съдебния изпълнител.Задължението – предмет на изпълнение, може да се оспори чрез иск само въз основа на факти, настъпили след издаването на изпълнителното основание. Искът се предявява от длъжника срещу взискателя. Когато задължен е гражданин или организация, като ответник се конституира и административният орган, който е издал или е трябвало да издаде административния акт. Искът се предявява пред административния съд по местожителството или седалището на взискателя или по седалището на административния орган. На обжалване подлежат постановленията, действията и бездействията на органите по изпълнението. Право на жалба имат страните в производството по изпълнението, както и третите лица, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати от него. Жалбата се подава чрез органа по изпълнението до административния съд по мястото на изпълнението в 7-дневен срок от извършване на действието, ако страната е присъствала при извършването му или ако е била призована, а в останалите случаи – от деня на съобщението. За третите лица срокът тече от узнаване на действието.Бездействието на органа по изпълнението може да се обжалва безсрочно след изтичането на 7 дни от подаването на искането за извършване на изпълнителното действие.Когато отмени обжалваното постановление, съдът сам разрешава въпроса по жалбата, а когато отмени друго действие, той задължава органа по изпълнението да го повтори валидно или да не го извършва. Когато обжалваното бездействие е незаконосъобразно, съдът задължава органа по изпълнението да извърши дължимото, като определя срок за това. Отмяната на обжалваното действие възстановява положението, съществувало преди извършването му. Когато незаконосъобразното бездействие е на административен орган по изпълнението, съдът по искане на взискателя налага глоби и възлага останалите изпълнителни действия до приключване на изпълнението на съдебния изпълнител, в чийто съдебен район е местоизпълнението на задължението. Решението не подлежи на обжалване.За вредите, причинени на граждани и организации от незаконно принудително изпълнение, отговаря имуществено държавата, ако административният орган по изпълнението е държавен, и общината, ако органът е общински, независимо от това дали вредите са причинени виновно. За вредите от изпълнението, причинени на трети лица, обезщетение се дължи от държавата, ако административният орган, който е издал или е трябвало да издаде административния акт, е държавен, и от общината, ако органът е общински. Когато административният акт бъде отменен, след като е започнало неговото изпълнение, административният орган в едномесечен срок възстановява нарушеното право, а ако това е невъзможно – удовлетворява засегнатото лице по друг законен начин. Ако това не стане, засегнатото лице има право на обезщетение.

 

 

 

 

43.Финансови актове. Обща характеристика. Видове фин.актове. Съотношение между административни и финансови актове.

 

  1. Финансови актове и съотношение между административни и финансови актове– най-често срещаните юридически факти от категорията на юридическите действия /актове на финансовата администрация/. Те се визират в хипотезата на ФПН без да се покриват с нея. В практиката и законодателството, под които се срещат са: удостоверения, заповеди, нареждания, разрешения, забрани, акт за прихващане и възстановяване, акт за начет, ревизионен акт и др., защото наименованието „финансови актове” е обобщително правнотеоретично понятие. Финансови актове се издават от органите във всички звена на финансовата система. С такива актове се установява подготовката на бюджета, изпълнението му и контрола, в областта на данъците, банковата система. Финансовите актове са особена категория административни актове – те от една страна притежават общите характерни признаци на административни актове, а от друга разкриват специфични особености, които ги отличават от тях, а именно: 1. Те се отнасят до финансови въпроси 2. Издават се във фин. с-ма 3. Издават се от финансови органи, които действат при условията на обвързана компетентност 4. В голямата си част имат декларативно действие.

Финансовите, както и административните актове са: юридически актове; волеизявления на власт; на органи на държавно управление; издадени въз основа и в изпълнение на закона /в широк смисъл/; за решаване задачите на държавата. Всеки правен отрасъл се обособява в правната система с режима си на регулиране. Такава юридическа обособеност на финансовото право, що се отнася до финансовите актове е, че голяма част от тези актове са декларативни. Декларативните актове по своето правно значение стоят твърде близо до индивидуалните административни актове на обвързаната администрация. При това положение няма никакви пречки да се причислят към широкото понятие за административни актове, включващо и декларативни актове. Качествени различия при съотношението финансови актове административни актове не се очертават. Специфичният предмет на тези актове не изключва и общност в предмета им. И за финансовите и за административните актове се изисква писмена форма. Обжалват се пред едни същи съдилища по един и същи ред.

Финансовите актове трябва да отговарят на общите изисквания за законосъобразност на юридическите актове. Освен това те трябва да отговарят и на следните специфични изисквания за законосъобразност: да са законосъобразни по същество; да са издадени от компетентен орган; в изискваната от закона форма; съобразно целта на закона.

  1. Видове финансови актове1. С оглед на юридическите им свойства: а/стабилни актове /актове-решение/-проява на обвързана компетентност /напр. ревизионни актове/ и обикновени /актове-разпореждания/ – проява на оперативна самостоятелност. Те са изключения. б/ актове на контрол в трите му проявни форми по време: предварителен, текущ и последващ и в/ актове, в които намира израз една юрисдикционна дейност /напр.решение на висшестоящ финансов орган/ 2. Според интензивността на правното им действие: а/ удостоверителни актове – актове, с които се удостоверява официално /едностранно властническо/ едно фактическо или правно положение /напр. данъчни удостоверения/ б/ декларативни актове – с които се решават финансови въпроси в съответствие със съдържанието и разпорежданията на финансово правната норма /напр. ревизионен акт/. в/ конститутивни – актове, с които финансовата администрация не декларира /не признава/ съществуващи права и изобщо правни положения, а напротив създава такива положения. Под тяхното въздействие възникват, видоизменят и се прекратяват финансови правоотношения. Тези актове са израз на оперативната самостоятелност и поради това са изключение в дейността на фин.администрация.

 

 

 

 

 

  1. Финансови вземания и финансови задължения. Държавни публични вземания. Системи и производство за определяне размера на държ. вземания.

 

Поставянето в ход на финансовоправната норма, възникването и развитието на фин.правоотношения целят в крайна сметка да бъде определено правото на държавата да получи разпределената сума пари и задължението на пасивния субект да я заплати. В този смисъл държавното вземане представлява крайният резултат на финансовото правоотношение. Държавното вземане се набира от задължителни вноски, данъци, такси, мита, глоби, парични конфискации, начет, обезщетения и др. за изясняване същността на държ.вземане имат тези материални правоотношения, при които възниква правото на държавата да получи парична сума и задължението на ЮЛ и ФЛ да заплатят тази сума. І. Класификация на държ.вземания в зависимост от начина на тяхното възникване и развитие 1. държавни вземания, които произхождат от приложението на финансовоправнта норма – вземания от данъци, задължителни вноски, такси и задължително застраховане. Държавата има надмощно положение, плащането е винаги в нейно полза, то е парично, държавата не е задължена да престира нещо срещу плащането. Тези средства се характеризират с тяхната постоянност и стабилност. 2. Държавни вземания, които произхождат от приложението на гражданскоправните норми – вземания от наеми, продажба на държ.имоти, отстъпване на правото на строеж, вземания от сключени договори, обезщетения, съдебни разноски и др. Държавата търси щети. В това правоотношение държавата е равноправна страна. 3. Държавни вземания, които произхождат от прилагане на наказания – глоби, налагани от съдебните и адм.юрисдикционни органи с наказателни постановления, глобите, налагани от наказателните съдилища, парични конфискации и удръжки от заплати в полза на държавата при изпълнение на наказанията. Имат незначителен относителен дял.

Общото: за да възникнат трите вида вземания е необходимо преди всичко да се упражни държ.дейност; вземането да има паричен характер, което гарантира неговото постъпване в бюджета. Всички държавни вземания от момента на тяхното окончателно определяне стават ликвидни и изискуми под формата на едно право материализирано в изпълнителен акт, издаден от държавен орган. ІІ. Класификация в зависимост от начина на установяване вземането на държавата: данъчни и неданъчни. Когато вземането е резултат на пряко властническо разпореждане то данъчен характер, а когато е резултат на договаряне или нарушение на задължението или от нарушение на обществения ред, то е неданъчно. ІІІ. Класификация в зависимост от органа, който окончателно определя държ.вземане: съдебни, несъдебни и смесени. Съдебни-когато са определени от съда решения и присъди, налаганите от съда глоби, парични конфискации, адм.парични наказания. Несъдебни – когато са определени от други адм.органи – вземания от данъци, задължителни застраховки, наказателни постановления, издадени от несъдебни органи. Смесени – наказателното постановление е обжалвано пред съд и е потвърдено и намалено. ІV. В зависимост от правния субект – държ.вземания са вземания от фирмите и ФЛ. Отношенията между държавата и фирмите се регламентират чрез данъчни методи, чрез задължителни вноски и такси. Възможно е да възникнат от ликвидация на същите както и при неизпълнение на сключени договори. Държ.вземания, при които пасивен субект е ФЛ са разнообразни – регламентират се от дан.закони, а също и от нормативни актове – напр. сключен договор за продажба, наем, отстъпване право на строеж и др.

Системи и производство за определяне размера на държ. вземания – при определяне размера на финансовите държ.вземания се подхожда диференцирано. Всички държ.финансови вземания са определени направо от законодателя в абсолютна сума пари или в % към определената основа. Съществува и правна възможност размерът да не бъде определен направо от законодателя. Той определя фактическият състав и %, при наличността на който възниква задължението за плащане, а определяне на конкретния размер на задължението е предоставил на друг орган. Възможно е също обектът на облагането да е изразен в парични средства, но има случаи, когато той не е изразен в парична сума. С оглед на това съществува система движимото и недвижимото имущество да бъде трансформирано в парична равностойност с цел на базата на тази парична равностойност да се определи вземането в полза на държавата. При конкретното определяне задълженията на основата на паричната сума се борави с два вида размери и ставки. а/ твърди размери на задълженията – определени по един и същ начин и за ФЛ и за ЮЛ; б/ подвижни размери – отнасят се до процента и промила. При тях съществуват две системи – пропорционално и прогресивно облагане. При пропорционалното облагане размерът на процента не се изменя – данъкът расте в зависимост от дан.основа. При прогресивната система ставката се променя при промяна на данъчната основа. От своя страна прогресивната система се проявява в три форми: обикновена, разделна и етажна. Обикновена – облагаемата основа се разпределя на групи и се степенува – всяка следваща група се облага с по-висок %, който съответства на по-голямата облагаема основа. Разделна – облагаемият доход или имотното състояние се разделят на групи, а всяка група се разделя на две. Въз основа на първата част се определя дан.задължение в установено от законодателя %, втората част от групата играе ролята на коректив. Върху нея също се определя данък, но се изчислява върху допълнително разделение. Колкото повече се увеличават посочените доп.разделения, толкова повече се увеличава % на облагането. Етажна – разделя доходите на групи и етажи. Всички доходи или имотно състояние от даден етаж ще бъдат облажени по еднакъв начин за всички ФЛ и ЮЛ. Тя е по-справедлива. Чрез нея не е допустимо да се изземва целият доход. Ето защо тя е определена като способ за определяне на размера на държ.финансови вземания. Използва се и дегресивното облагане, с което се изразява и в ограничаване размера на тарифната ставка от определен размер нагоре. Производство – от процесуално гледище финансовите задължения се разделят на две: които се определят направо от закона и които ,за да станат ликвидни и изискуеми , е необходимо да бъде издаден   ревизионен акт (виж в в. 59)

 

 

 

 

 

 

  1. Изпълнение на държавните финансови вземания. Видове изпълнение. Принудително изпълнение на държ.вземания.

 

При изпълнение на държ.вземания възникват две групи въпроси: за същността на изпълнението и за производството по изпълнението. От юридически аспект изпълнението се характеризира като стадии в процеса на осъществяване на правото; като задължително дейност на лицата, визирана в правната норма и при участието им в изпълнителното производство. Изпълнението на държавните вземания се извършва чрез доброволно плащане или чрез принудително събиране на дължимата сума. Доброволно изпълнение – от юридически аспект за такова изпълнение говорим след момента на определянето на държавното вземане по размер, когато то е станало ликвидно и изискуемо. Освен това трябва да бъде проявена воля за плащане от ЗЛ. Принудително изпълнение – метод за въздействие от държавата върху ЗЛ да ги застави сами да извършат визираните в правната норма действия или да търпят въздействието, упражнявано от държавния орган върху собствените си доходи и имущество, когато не подчиняват своите действия на разпорежданията на правната норма. Тази дейност се осъществява от Агенцията за държавни вземания /АДВ/, съгласно Закона за събиране на държавните вземания /ЗСДВ/. Агенцията организира и ръководи дейността по обезпечаването и принудителното събиране на публичните вземания, освен в случаите, когато действията се извършват от публичните изпълнители на НАП по реда на ДОПК; установява и събира определени със закон частни държавни вземания; представлява държавата в производството по несъстоятелност, в случаите, когато тя е кредитор с публични или определени със закон частни държ.вземания и др. Производството по принудително изпълнение обхваща способи и гаранции, които осигуряват събирането на държавните вземания. Оперативните органи по принудително изпълнение са: публичните изпълнители, съдия изпълнителите, министерствата и ведомствата. Основание за предприемане на принудително изпълнение е липсата на изпълнение или частично изпълнение. Предпоставки за започване на ПИ /изпълнителни основания/:

  1. Наличност на акт за изпълнение. Актовете могат да бъдат: ревизионен акт; декларация, подадена от ЗЛ с изчислени от него задължения за данъци и осигур. вноски;постановление за принудително събиране, издадено от митническите органи; влязло в сила наказателно постановление; влезли в сила решения, присъди и определения на съдилищата; разпореждане за събиране на суми по акт за начет, издаден от компетентен орган при спазване на установения ред и форма. 2. Ликвидно и изискуемо изпълнимо право. 3. Покана за доброволно изпълнение.4. Липса на отсрочено или разсрочено държавно вземане.5. Изпадане в забава.

Принудителното изпълнение се прилага единствено и след като са изчерпани способите на доброволно изпълнение – съобщение, с което се дава 7-дневен срок за доброволно изпълнение. Страни в производството по принудително изпълнение са: 1. Публичния взискател 2. Длъжниците или техните наследници и правоприемници, както и трети лица, отговорни за плащането на задължението на длъжника 3. Третите лица със самостоятелни права върху обекти на изпълнението / напр. съсобственици/  4. Обезпечените кредитори. В производството по принудително изпълнение публичните изпълнители / служители на АДВ или НАП/ могат да искат съдействие от органите на МВР в рамките на правомощията им, органите на прокуратурата и следствието, областните управители и другите държавни и общински органи. Действия в производството по ПИ: 1. Образуване на изпълнително дело – когато публичното вземане не бъде платено в срок, изпълнителното основание се изпраща на публичния изпълнител на АДВ по постоянен адрес или седалище  на длъжника , съответно в компетентната ТД на НАП или друг публичен изпълнител за образуване на изпълнително производство. 2. Започване на производството – когато задължението не е изплатено в 7-дневен срок от получаване на поканата за доброволно изпълнение, публичния изпълнител пристъпва към изпълнение, като е длъжен да изпрати на длъжника съобщение, с което му дава нов 7-дневен срок за доброволно изпълнение. Съобщението трябва да посочва изпълнителното основание /подлежащия на ПИ акт/, номера на изп.дело и взискателя, както и да съдържа предупреждение към длъжника, че ако в дадения му срок не изпълни задължението си, ще пристъпи към ПИ. При започване на производството публичния изпълнител може  да извърши налагане на запор или вписване на възбрана с постановление върху вземания на длъжника или негови движими и недвижими вещи, както и да поиска от органите на МВР да забранят на длъжника да напуска страната; да не му издават или да отнемат издадените паспорти за преминаване на държ.граница; да уведоми всички органи, които по силата на нормативни актове издават лицензии или разрешения за извършване на определени дейности, за които се изисква удостоверяване на задължения към държавата.3. Спиране на производството по ПИ става при: 1. Поставяне на длъжника под запрещение – до назначаване на настойник или попечител; 2. Отбиване от длъжника на редовната военна служба – до завършването и; 3. Смърт на длъжника – до приемане на наследството; 4. В други случаи – започнало изпълнение срещу трето лице /недлъжник/, което може да предяви иск за установяване на правото си. При спирането е налице започнало, но неприключило производство по ПИ. Същото се изразява в наличие на временна забрана за извършване на последващи изпълнителни действия като извършените до момента действия запазват силата си. 4. Възобновяване на производството–извършва се с разпореждане на органа по принудителното изпълнение след отпадане на обстоятелствата, поради което е разпоредено спирането. /напр. при приемане на наследството след дадения от районния съдия срок за приемане или отказ от него/. 5.Отлагане на производството-има за условие започнало и незавършено изпълнително производство. Извършените до момента на отлагането действия запазват силата си, но за периода на отлагането не могат да бъдат извършени никакви действия от органа по принудително изпълнение. Ако такива бъдат извършени те биха били незаконосъобразни. При отлагането се начисляват лихви за срока на отлагане, за разлика от спиране на производството, където не се начисляват такива за срока на спиране. 6. Прекратяване на производството-има две последици: а/ окончателно преустановява изпълнителните действия;б/ съставлява пречка за извършване на нови валидни изпълнителни действия. Основанията са изрично посочени в закона и могат да бъдат следните: когато актът , с който е установено публичното вземане бъде обявен за нищожен, обезсилен или отменен по установения ред; когато починалият длъжник няма наследници или всички са се отказали от наследството; когато публичният изпълнител прецени, че вземането е несъбираемо, след като всички изпълнителни способи са изчерпани; когато задължението бъде погасено и др. случаи. Органът по принудително изпълнение вдига служебно наложените запори и възбрани като издава разпореждане в 7-дневен срок от изпълнението на посочените основания. В изпълнение на правомощията си по събиране органът по принудително изпълнение издава няколко вида документи: постановления, разпореждания, протоколи. Установеният принцип е, че за всяко предприето и извършено действие от него се съставя протокол, в който се отбелязват датата и мястото на съставяне, предприетите действия, направените искания, постъпилите суми и направените разноски. Към образуваното изпълнително дело се прилагат всички протоколи за предприети от органа по ПИ действия, както и издадените постановления и разпореждания, други документи, удостоверяващи изпълнението.

Защита срещу ПИ – действията на публичния изпълнител могат да се обжалват от длъжника или от третото ЗЛ пред изпълнителния директор на АДВ, съответно пред териториалния директор на ТД на НАП чрез публичния изпълнител, който ги е извършил. Не подлежи на обжалване определеният размер на публичното задължение. Жалбата не спира действията по ПИ, освен, ако е подадена от трето лице със самостоятелни права върху вещта, върху която е насочено ПИ. Решаващия орган разглежда жалбата въз основа на данните по преписката и представените от страните доказателства. Решаващият орган в 14-дневен срок се произнася с решение, което може да бъде обжалвано пред ОС /от 01.03.2007г. пред АС/ по местонахождението на публичния изпълнител. Решението на съда е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

  1. Способи за погасяване на държавните финансови вземания. Финансова амнистия. Прихващане и преклузивни срокове.

Способите за погасяване на публичните вземания се определят от обекта, върху който се насочва изпълнението. Предвидени са следните видове изпълнителни способи: І. Изпълнение върху вземания и парични средства в банките – извършва се чрез налагане на запор с постановление на публичния изпълнител. Прехвърлянето на дължимата от длъжника сума по сметка на органа, наложил запора, се извършва от банката незабавно след получаване на разпореждането за изпълнение. Право на длъжника е да поиска т.н. “разрешение за неотложни плащания”, което дава възможност определена част от постъпилите или постъпващите по сметката на длъжника суми да остават на негово временно разпореждане за неотложни плащания във връзка с дейността му. То се издава от публичния изпълнител, наложил запора, с разпореждане до банката и може да се изменя или отменя само от органа, който го е издал. ІІ. Изпълнения върху вземания на длъжника – тук се разграничават следните изпълнителни способи:

  1. принудително събиране от трети лица, които не са банки – ако вземането е ликвидно и изискуемо. По общите правила, вземането е ликвидно, когато е определено по основание и размер и е изискуемо, когато е с настъпил падеж /срок на изпълнение/. Чл. 230 ал.1 ДОПК „ Вземането е ликвидно и изискуемо, когато бъде признато пред публичния изпълнител или когато е установено с влязло в сила съдебно решение, с нотариално заверен документ или с ценна книга, издадена от третото лице.” Независимо дали вземането е изискуемо и ликвидно, ако третото лице плати, вземането се счита за такова, а ако плати на длъжника се задължава към публичния изпълнител в същия размер. Третото задължено лице има задължение за внасяне на дължимата сума по сметката на публичния изпълнител в 3-дневен срок от получаване на нареждането за изпълнение. Ако задължението на третото лице е за периодично плащане, то внася сумите в 3-дневен срок от падежа на всяка вноска 2. изпълнение върху ценни книжа, вземания по изпълнителни листове и парични средства – изпълнението върху налични ценни книжа се извършва, като публичния изпълнител с постановление се суброгира /встъпва/ спрямо лицата, които са задължени по ЦК или чрез продажбата им. Наличните ЦК се продават от публичния изпълнител съобразно правилата за публична продажба на недвижим имот по ДОПК. Те се продават в пакети и поотделно. Безналичните ЦК се продават чрез банка по установения за тях ред, като в случая публичния изпълнител действа от свое име и за сметка на длъжника. Вземанията по изпълнителни листове се изпълняват, като се прилагат съответно разпоредбите на ДОПК за изпълнение спрямо трети лица. Публичният изпълнител се суброгира в правата на длъжника с постановление. Принудително изпълнение върху национална и чужда валута се извършва чрез разпореждане на публичния изпълнител за изземването й и удовлетворяване на публичното вземане.

3.изпълнение върху притежавани от длъжника дялове  а/ изпълнение върху дял на неограничено отговорен съдружник – в този случаи публичния изпълнител като констатира изпълнението на условията по чл.96, ал.1 от ТЗ /а именно: “кредиторът на съдружник, който в продължение на 6 месеца не може да се удовлетвори от принудителното изпълнение върху движимото имущество на съдружника, може да наложи запор върху ликвидационния дял на съдружника длъжник и да иска прекратяване на дружеството с писмено предизвестие”/, връчва на дружеството и останалите неограничено отговорни съдружници изявление за прекратяване на дружеството. Той предявява иск пред окръжния съд по седалището на дружеството за неговото прекратяване, след като изтекат 6 месеца от връчването на изявлението. Ако се установи, че вземането е удовлетворено, съдът отхвърля иска. Ако сметне, че искът е основателен, съдът прекратява дружеството, като това се вписва служебно в ТР. Следва ликвидация от назначен от съда ликвидатор; б/ изпълнение върху дял на ограничено отговорен съдружник – в този случаи публичният изпълнител връчва на дружеството изявление за прекратяване участието на длъжника в дружеството. То има действие на изявление за напускане на съдружник. Три месеца след изявлението, публичния изпълнител предявява иск пред ОС по седалището на дружеството за неговото прекратяване. Ако се установи, че дружеството е изплатило по сметката на публичния изпълнител припадащата се на съдружника длъжник част от имуществото или, че вземането е удовлетворено, съдът отхвърля иска. Ако сметне, че искът е основателен, съдът прекратява дружеството, като това се вписва в ТР. Следва ликвидация на дружеството от назначен от съда ликвидатор.

ІІІ. Изпълнение върху вещи /движими и недвижими/ – извършва се чрез налагане на запор, съответно чрез вписване на възбрана с постановление на публичния изпълнител. Същото се извършва по следния начин: 1. Ако вземането не е било обезпечено или вещта не е била описана в съобщението за налагане на запора или възбраната, публичният изпълнител насрочва времето за извършване на опис, който трябва да съдържа: изпълнителното основание; мястото, където се извършва; подробно описание на вещта; оценката на вещта и др. 2. Опис на недвижим имот се извършва само, ако органът по принудително изпълнение се увери, че имотът е собственост на длъжника в деня на налагане на възбраната. Проверката се извършва въз основа на справка от службата по вписванията. Когато няма сигурни данни за собствеността, взема се предвид владението към деня на налагане на възбраната. Ако е невъзможно оценяването на вещта в момента на описа, вписва се временна оценка въз основа на ценова информация, данни за покупната й цена и др. данни за вещта. 3. Описаната вещ се оценява по нейната пазарна стойност от публичния изпълнител. При необходимост може да бъде привлечен оценител, който изготвя заключение в писмена форма. Оценката на недвижимите имоти не може да бъде по –ниска от данъчната оценка, а оценката на МПС не може да бъде по-ниска от застрахователната стойност. 4. Когато длъжникът или публичният изпълнител е недоволен от оценката на недвижими имоти и на вещи с единична цена като нови повече от 20 хил.лв., както и на произведения на изкуството, предмети от благородни метали, антикварни предмети, той може да поиска контролна оценка, която се извършва от трима оценители.

ІV. Прихващане – когато в хода на принудително изпълнение възникнат основания за прихващане, по искане на длъжника или по решение на публичния изпълнител , производството се спира до приключване на действията по прихващането , но за не повече от 3 месеца. Производството се спира по отношение на сумата, за която би могло да се извърши прихващането. Публичният изпълнител, пред когото длъжникът е представил писмени доказателства, удостоверяващи основанията за прихващане, изпраща искането заедно с доказателствата на съответния компетентен орган за извършване на прихващането и ако в резултат на прихващането задължението бъде погасено изцяло или отчасти, изпълнителното производство се прекратява или се продължава за остатъка от вземането. Прихващането може да бъде направено до деня на провеждане на публичната продан. Ако с прихващането вземането се погаси изцяло, включително и разноските по организирането на проданта, тя се отменя и изпълнителното производство се прекратява. Може да се извърши прихващане с погасено по давност публично задължение, когато вземането на длъжника е станало изискуемо преди погасяване по давност на задължението му. Отказът на публичния изпълнител да спре производството и да препрати преписката за извършване на прихващане може да се обжалва по реда на ДОПК за защита срещу принудително изпълнение. Жалбата спира действията по принудителното изпълнение до окончателното й решение.

  1. Финансова амнистия – способ за заличаване на едно ликвидно и изискуемо вземане без постъпления в бюджета. Държавата може да се откаже от материалното си право да получи едно вземане чрез акт на държавната власт. Такива актове са финансовата амнистия и опрощаването. Финансовата амнистия се постановява със закон /регламентирано със Конституцията/. Характерно за нея е обстоятелството, че се амнистира държавното вземане, а не фактическия състав, от който произхожда амнистираното вземане. Финансовата амнистия може да бъде цялостна или частична; да засегне само лихвите или основното задължение. Тя може да бъде и условна /напр. ако до определена от закона дата бъдат погасени лихвите, се погасява основното задължение или обратното/. Опрощаването става с акт на президента. То винаги се отнася до индивидуалното задължение на едно лице. С този характер опрощаването се различава от амнистията. Тук лицето трябва с молба да сезира президента да опрости едно конкретно държавно вземане. VІ. Давностни и преклузивни срокове – финансови задължения могат да погасят и при условие, че е изтекла предвидената в закона давност. Когато гражданите имат вземания от Д, те се погасяват в кратки срокове и се изчисляват в месеци и дни, като сроковете са преклузивни /с изтичането им се погасяват самите субективни права, като не могат да се спират или прекъсват и са много по-кратки/. Що се отнася до вземанията на Д, те се погасяват с по-дълги и давностни срокове /погасява се правото на иск, но не и субективното право/. Чл.171 ДОПК „Публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 01.01 на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закона е предвиден по-кратък срок. С изтичането на 10-годишен давностен срок, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността, освен в случаите, когато задължението отсрочено или разсрочено”. Различен е началният момент на започване на теченето на давността за данъци и давността за имуществената отчетническа отговорност по Закона за държавната финансова инспекция.

 

 

 

 

 

 

  1. Финансов контрол в публичния сектор.Видове

 

Контролът като дейност се изразява в съпоставяне на фактическото поведение на органите и лицата с действащото законодателство. Съпоставянето има за цел да установи предпоставките, които са от значение, за да се прецени дали поведението на органите и лицата е насочено към изпълнение на действащото законодателство, дали това поведение е правомерно или неправомерно и най-после дали полученият резултат от законосъобразното изпълнение на правния акт съответства на обективно развиващите се икономически и други отношения.

Контролът се дели на предварителен, текущ и последващ. При предварителния не става дума за контрол върху породените права и задължения в конкретно правоотношение, а до контрол върху точното прилагане на нормативните актове, на отделни правни норми т.е до правилното и законосъобразно изпълнение на един нормативен акт като цяло. При текущия контрол дейността се изразява в проверка на изпълнението на породените права и задължения и на последиците, настъпили от неизпълнението на правата След установяването на правилното или неправилното изпълнение на законите и другите нормативни актове, последващият финансов контрол въздейства върху задължените лица в две насоки: указва на органите и лицата как трябва да бъдат прилагани законите в бъдеще и взема мерки за възстановяване на първоначалните отношения. Този начин на въздействие се свързва пряко с изпълнението на възникналите права и задължения. От казаното следва, че финансовият контрол като дейност няма самоцелно значение, а цели осъществяването и правилното протичане на финансовоправните отношения.

Въпроси 14-21 са свързани с имуществената отговорност вследствие на финансов контрол. Тази отговорност не се покрива изцяло отговорността в гражданското право. Между тези два вида отговорности има специфични различия. По отношение на финансовия контрол съществуват редица нормативни актове като някои от тях са водещи – Закон за финансово управление и контрол в публичния сектор; Закон за вътрешния одит; Закон за държавната финансова инспекция.

Постиженията на правото на ЕС по отношение на публичния сектор изискват съществуването на ефективни системи за финансово управление и контрол както и създаването на централни звена отговарящи за координацията и хармонизирането на методологиите. Именно първите два закона уреждат тази материя като системите за финансово управление и контрол, и вътрешният одит са елементи на вътрешния контрол в отделните организации и са взаимно свързани. Те касаят организацията на контрола в отделното звено като звена за вътрешен одит се изграждат в администрациите на първостепенните разпоредители с бюджетни кредити и в някои второстепенни.

Основен по отношение на разглежданата проблематика е третият закон във връзка, с който може да възникне имуществена отговорност – Законът за държавната финансова инспекция. Предмет на обсъждане е четвъртата категория финансови отношения които изграждат предмета на ФП, а именно упражняването на финансов контрол върху дейностите по разпределянето, преразпределянето и разходването на националния доход. Този контрол се осъществява от официален специализиран орган наречен Държавна финансова инспекция, която е и самостоятелна агенция в структурата на Министерството на финансите. Финансовият контрол по същество е административен контрол. Органите, които го извършват са административни и може да бъде контрол, както за законосъобразност така и за целесъобразност. Ако се констатират неправилни действия могат да се предприемат мерки в посока на подобряване на финансовата дейност. Контролът е финансов доколкото се проверява финансовата дейност, финансовите операции, откъдето следва и наименованието. Затова в случая става дума за специализиран контрол в областта на финансовата дейност.

За осъществяване на контрола е създадена специална Агенция за държавната финансова инспекция като администрация към министъра на финансите. Органите на агенцията са два вида – директор и финансови инспектори, които могат да издават съответните актове. В чл.8 ЗДФИ са определени функциите на агенцията, а в чл.10 и чл.13 са уредени правомощията съответно на директора и на финансовите инспектори.

Директорът възлага със заповед извършването на финансова инспекция и насрещни проверки и може да прави искане за разкриване на банковата тайна. Заповедта има конститутивен характер и не подлежи на обжалване. В чл.5 ЗДФИ са посочени законните поводи, при които може да се извърши финансова инспекция Прави впечатление, че органите на агенцията в едни случаи служебно откриват производствата (напр: при обществени поръчки, при проверка на отпуснати субсидии), а в други случаи могат да бъдат сезирани (с молби, жалби, сигнали, по искане на МС, министъра на финансите, възлагани от органи на прокуратурата).

Правомощията на финансовите инспектори можем да разделим на такива, които осигуряват възможността за извършване на проверките (напр: осигуряване на достъп до служебни помещения и информация) и такива, свързани със събирането на доказателства (напр: изискване на писмени обяснения, документи, справки и т.н.). На тези правомощия съответства общото задължение за съдействие от страна на проверяваните субекти. Отделно от правомощията, свързани с осъществяването на самия контрол, са т.нар. санкционни правомощия, които се изразяват във възможността контролният орган да упражнява държавна принуда под формата на санкции или принудителни административни мерки в случаите на установени в резултат на инспекцията нарушения.

Имуществената отговорност за причинени вреди се търси независимо от административнонаказателната отговорност. Така в чл. 32 ЗДФИ са описани съставите на административните нарушения, а за процедурата по наказване чл.35 препраща към ЗАНН

Трябва да се посочи, че в две ведомства (Министерство на отбраната и МВР) се организират самостоятелни звена за контрол в подчинените им структури, като двата контрола се допълват, а не се изключват.

Като определение можем да посочим, че финансова инспекция е правнорегламентирана дейност, изразяваща се в съпоставяне на извършеното от лицата, боравещи с държавно или общинско имущество и отразено в счетоводните документи с действащото финансово законодателство, с цел да се установи дали правилно е приложен финансовият закон. При нея се осъществяват три категории правоотношения:

  • между ръководителя на ведомството, упражняващо контрола (АДФИ) и финансовия инспектор. Това правоотношение се развива въз основа на заповедта за извършване на инспекцията.
  • между проверяващия орган и обекта (адресатите) на контрола
  • между адресатите на контрола и техните отчетници или материалноотговорни лица. – Основание за пораждане на това правоотношение е установяването на правопораждащи факти за търсене на имуществена отговорност

 

Тази материя се разглежда във връзка с търсенето на имуществена отговорност, но се търси във финансовото право, защото е последваща от упражнен финансов контрол и макар отговорността да е гражданска, има специфични особености. По отношение на финансовия контрол съществуват няколко нормативни акта –  Закон за финансовото управление и контрол в публичния сектор (ЗФУКПС), Закон за вътрешния одит в публичния сектор (ЗВОПС), Закон за Държавната финансова инспекция (ЗДФИ). Първите два закона уреждат системите за финансово управление и контрол и вътрешния одит като елементи на вътрешния контрол в отделните организации и са взаимно свързани. При тях не се стига до възникване на имуществена отговорност, докато третият закон урежда именно контрола, във връзка с който може да възникне т.нар. имуществена отчетническа отговорност. Създаден е и специален орган, наречен агенция „Държавна финансова инспекция“.

Финансовият контрол, осъществяван от тази агенция, е по същество административен контрол и органите, които го извършват, са административни. Това е специална форма на контрол, чието предназначение е да се провери приложимостта на правните норми. Според чл. 2 ЗДФИ основната цел е да се защитават публичните финансови интереси чрез извършване на инспекции по повод спазването на нормативните актове, които уреждат бюджетната, финансово-стопанската или отчетната отговорност.

Юридическата отговорност винаги се свързва с контрола за законосъобразност. Ако са констатирани неправилни действия, се предприемат други мерки за подобряване на финансовата дейност. Контролът е финансов, защото се проверява финансовата дейност и наименованието идва от предметното съдържание на института. Така при този вид контрол става дума за специализиран административен контрол в областта на финансовата дейност. Всяка контролна дейност обхваща две хипотези, два вида действия: проверовъчна дейност, която най-общо се състои в съпоставка на фактическото състояние с изискванията на нормативните актове, и предприемане на мерки за въздействие като последица от проверовъчната дейност. Контролът може да е предварителен, текущ и последващ, като в случая става дума за последващ контрол под формата на финансова инспекция.

Понятието финансова инспекция замени понятието финансова ревизия. Целта на този вид контрол е да се провери дали финансовата дейност е осъществена законосъобразно. В чл. 4 ЗДФИ са посочени адресатите на контрола. От самото наименование на контрола (държавен финансов контрол) се стига до извода, че контролът се упражнява от държавни органи по отношение на държавен обект. Всеки обект, в който има държавно или общинско участие по посочените в чл. 4 критерии, може да бъде обект на финансова инспекция. Така адресати на контрола са бюджетните организации, държавните предприятия по чл. 64, ал. 3 ТЗ, търговски дружества с блокираща квота държавно или общинско участие, юридически лица с нестопанска цел и граждански дружества, в които участват държавата или общините, и други лица, финансирани със средства от бюджета, включително и по програми на ЕС.

При анализа на чл. 2 може да се направи изводът, че при проверката на законосъобразното боравене с общинско и държавно имущество се цели да се установяват причинени вреди на имуществото на лицата по чл. 4 с цел да се реализира имуществена отговорност или да се установят предпоставките за административнонаказателна отговорност. За осъществяването на контрола е създаден специален орган, наречен агенция  „Държавна финансова инспекция” като администрация към министъра на финансите и ЮЛ на бюджетна издръжка. За устройството й е приет устройствен правилник от МС. Органи на агенцията са директорът и финансовите инспектори, които могат да издават съответни актове. Функциите на агенцията са описани в чл. 8 – осъществяване на последващ контрол за законосъобразност при боравенето с общинско и държавно имущество и аналитична дейност, свързана със задачите.

Правомощията на органите на агенцията са описани в чл. 10. Директорът възлага със заповед извършването на финансови инспекции, като може да иска разкриване и на банковата тайна. В чл. 13 са описани правомощията на контролните органи при извършването на финансовата инспекция. Можем да ги разделим на три групи:

  1. използване на възможността за упражняване на контрола (например на свободен достъп до информация и обекти, да извършват насрещни проверки);
  2. събиране на доказателства (да изискват документи, сведения, справки, писмени обяснения от проверяваните лица и трети лица);
  3. изготвянето на актове по повод проверовъчната дейност и предлагането на мерки за въздействие (един извършва контрола, друг реализира мерките за въздействие).

В чл. 14 са посочени задълженията. Най-общо те са свързани с опазването на служебната тайна във връзка с проверовъчната дейност. В чл. 15 е уредено задължението на трети лица за съдействие.

Проверовъчната дейност се изразява в установяване на фактическата обстановка в обекта, събиране на доказателства в подкрепа на констатациите в актовете, които се издават по повод на нея, и предлагането на мерки за въздействие, когато се установи нарушение.

Финансовата инспекция може да започне според чл. 5 ЗДФИ по постъпили молби или сигнали от физически и юридически лица, по искане на държавни органи (МС, министъра на финансите, органите на прокуратурата) и за проверка на процедурите по обществени поръчки пак въз основа на съответните регистри. Специални структури за осъществяване на финансов контрол съществуват към МВР и Министерство на отбраната. Финансовите инспекции се извършват от финансови инспектори на агенцията въз основа на заповед на директора на агенцията. С този акт се открива производството. Заповедта е конститутивен акт и не подлежи на обжалване.

По време на проверовъчната дейност се развиват три групи правоотношения: между директора на агенцията и финансовия инспектор по повод заповедта за възлагане на инспекция; между проверяващия орган, финансовия инспектор и адресата на контрола (организациите и лицата по чл. 4); между адресата на контрола и неговите отчетници. Основното за третата група правоотношения е установяването на правопораждащи факти за търсене на имуществена или административнонаказателна отговорност. Инспекционното производство преминава през няколко етапа – подготвителен етап, изразяващ се в запознаване с нормативните актове, уреждащи съответната дейност, и резултатите от други проверки; проверовъчна дейност, изразяваща се в съпоставяне на извършеното от лицата, боравещи с общинско и държавно имущество, и отразеното в счетоводните документи с действащото финансово законодателство, за да се установи правилното приложение на финансовия закон; приключването на инспекцията и съпоставянето на доказаното и правните последици от извършената инспекция.

Можем да сравним финансовата инспекция със сродни правни институти. Финансовата инспекция следва да се отграничи от инвентаризацията. На първо място нормативната уредба е различна – ЗДФИ за финансовата инспекция, за инвентаризацията – счетоводните закони. Инспекцията е форма на последващ контрол, инвентаризацията – на текущ. Инспекцията е специален външен контрол, докато инвентаризацията е форма на вътрешен контрол. Инвентаризацията има ограничен обхват – проверява се наличието, състоянието и годността на вещите, докато инспекцията обхваща цялостната финансова дейност. Инспекцията се осъществява от държавни органи с особени правомощия и тяхната трудова функция е упражняване на контролна дейност, докато при инвентаризацията се назначава специална комисия (временна) вътре в съответната организация и лицата губят качеството на контролен орган след приключването на инвентаризацията. Различни са и актовете, с които се приключват двете производства: инспекцията приключва с актовете, предвидени в закона; при инвентаризацията се съставя протокол като констативен акт.

Финансовата инспекция се разграничава и от съдебно-счетоводните експертизи. Възможността за назначаване на такива експертизи се съдържа в процесуалните закони – ГПК, АПК, НПК. Тук не става дума за извършването на контрол. Експертиза се назначава при нужда от отговор на специфичен въпрос, за който са нужни специални икономически или счетоводни познания. На експерта се поставят конкретни въпроси, по които той отговаря в заключение. По принцип заключението на експерта се обсъжда заедно с всички събрани доказателства и не обвързва съда при формиране на вътрешното му убеждение.

 

 

 

48.Правен режим на имущ. отчетническа отговорност. Разграничаване по    ЗЗД.Субекти на  отговорността. Видове отговорност. Предпоставки за възникване на имущ.отчетническа отговорност. Основания за освобождаване от отговорност.  

 

І.Имущ. отчетническа отговорност / ИОО/ по ЗДФИ /Закон за държавната финансова инспекция- заменил ЗДВФК, сила от 04.2006 г/ е едно от  най-ефективните и широко прилагани в практиката средства за въздействие върху проверяваните лица от инспектирания обект, които виновно причиняват вреди.Общата гражданска отговорност  е регламентирана в ЗЗД , а ИОО – в посочения закон  .В ЗДФИ  е регламентирана отговорността на отчетниците. Тя не е договорна, а деликтна –особен вид специфична гражданска отговорност.ІІ. Субекти на  ИОО. Отчетник – лице, на което са поверени имущество, пари и материални ценности и/или му е дадена възможност да се разпорежда с такова имущество. 2 осн.групи лица: 1.Лица, които имат качеството на отчетник – лица, причинили имуществени вреди боравейки с имуществени ценности. Те са 4 осн.категории: а/ преки – тези отчетници, на които са поверени имущество, пари и матер. ценности. Дадена е възможност да се разпореждат с тях. Те извършват  4 вида отчетническа дейност – събиране, съхраняване, разходване и отчитане.Отчетникът може да извършва  и четирите едновременно.б/ фактически – лица, които не са назначени на отчетническа длъжност / по трудово правоотн./, не получават за това заплата, не извършват отчетническа дейност. Но инцидентно, еднократно извършват един от видовете. в/ ръководители – лица, които не извършват отчетническа дейност, не боравят пряко. Но се разпореждат с тях чрез актове. По този начин имат значително  по-големи възможности и за по-големи щети. Носят пълна имуществена отговорност за причинените от тях вреди. Ръководител е всеки, който може да нарежда – ръководител отдел, главен счетоводител, колективни ръководни органи – съвет на директорите / носят солидарна отговорност /. Ако е гласувал против или не е присъствал на събрание – не носи. г/ косвени – лица, които нямат пряк достъп до пари, имущество и матер. ценности т.е. лица, които са натоварени да осъществяват контрол върху преките отчетници. Те носят отговорност  за щетите, причинени от ответника / солидарно/ – противоправно бездействие.Тези лица по длъжност осъществяват контрол. Може колективен орган – контролен съвет.Като контролен орган носи отговорност и ръководителя. Когато не носи отговорност като ръководител, то носи като контролен орган. 2.Трети лица – нямат качества на отчетник, те и не са причинили вреда.Но въпреки всичко носят имуществена отговорност – отговорност за неоснователно обогатяване. 3 категории: а/ лица, получили нещо без правно основание; б/ лица, получили нещо на отпаднало правно основание. в/ лица, получили нещо по дарение от прекия отчетник, причинител на вредата. Тук отговорността е солидарна. Солидарността е до размера на неоснователното обогатяване. Отчетника отговаря за деликт, а третото лице – за неоснователно обогатяване.

ІІІ. Видове отговорност. 4 предпоставки, които обуславят възникването й: вреда, противоправно поведение, причинно-следствена връзка / обективни/ и вина / субективна/. Те трябва да са кумулативно дадени, за да има ИОО. При доказани първите три елемента, вината не се доказва, а се презумира. Ако вредата е под формата на  липса – не се доказват останалите елементи. Има обстоятелства, изключващи вината като предпоставка за възникване на ИОО : непреодолима сила, фири, изпълнение на  неправомерна служебна заповед, търговски риск, бракуване и обезценка на стоки. 1. Лична отговорност –  класически вид. Служебните задължения на работника или служителя са конкретно определени за всяко работно място и дейност. Те са конкретизирани с длъжностни характеристики, вътрешни разпоредби. Отговорността обхваща само  настъпилите в резултат на  неговите  виновни и противоправни действия вреди. 2. Солидарна отговорност – когато 2 или повече лица носят отговорност за една и съща вреда. Тя възниква само по силата на закона, във ФП не е възможна договорна  отговорност. Тя възниква по необходимост, когато по различни причини не може да се намери  обективен  критерии за прецизно и безспорно разграничаване на отчетническата дейност, а оттам и за осъществяване на лична отговорност /  напр. работа на смени в търговски обект/. Може да бъде предварителна и последваща.3. Бригадна отговорност – тук отговорността е деликтна. Приложима е само ако вредата е под формата на липса / не се знае кой е причинителя на вредата /. Всеки един от този мини трудов колектив сключва договор с ръководството. Този договор служи само за разпределение на отговорността  между  отделните членове на бригадата. Отговорността е лична  – всеки има собствен дял в тази имущ. отговорност / този дял е различен /. Принцип – колкото по-дълго е работил, и по-висока заплата е получавал, толкова по-голяма отговорност носи. Този договор не е задължителен. Регламентация – чл. 209 от КТ. Това е архаична форма .

 

ІV.Разграничаване на ИОО от отговорността по ЗЗД – много съществени отлики.

                  Обща / ЗЗД /                                                         Специална / ЗДФИ /

 

                                  1.Нормативна уредба

Чл. 45 и сл. ЗЗД                                                                        Чл.21  и сл. ЗДФИ

2.Субекти от двете страни на правоотношението

а/ лица, които носят гражд.отговорност

Всеки един, който причини вреда другиму           Такава отговорност носят само

носи отгов. без да е необходимо този друг            лица, които имат качеството

да има някои специални качества                           отчетник

б/ кой може да бъде увреден

Всеки / ФЛ и ЮЛ /                                                   Само   ЮЛ

3.С оглед на вредите

Подлежат на обезвреда вс.вреди – имущ. и          Само имущ. вреди

неимущ.

4.Обем на възстановяваните вреди

Всички вреди, които са пряка и непоср.                Само действително

последица от поведението /имущ. и неим.,           причинените вреди/няма

също и пропуснати ползи/                                       имущ.вреди и пропусн. ползи/

  1. С оглед на вредоносния фактич.състав

Без значение под какъв деликт                       Само в 4 случаи – тогава се съставя

произхожда отговорността.Няма                    и акт за начет

значение има или няма умисъл                      -вредата е причинена умишлено

-вредата да е под формата на липса

/вреда с неустановен произход/т.е.

отрицат.разлика  между поверено,

отчетено и намерено.Липсата е

правен институт на ФП, уникален.

-вредата да е причинена не при или

по повод изпълнение на служебни

задължения

-разпоредено незаконосъобразно

плащане/носи се имущ.отгов.в

пълен размер, но само до размера

на това, което лично е получил/.Ако

е техн.грешка се връща.

  1. Разграничение по давност

Чл.110 – с изтичане на 5 г. се                         5 г., но не повече от 10 г.от причин.

погасява вс.вземане.Тече от деня на              на вредата, независимо от спиране

причиняване на вредата                                  и прекъсване на давността.Тече от

деня на нейното причиняване, а ако

този момент е неизвестен, от деня

на откриването.

  1. Лихва

Законна лихва плюс 10 пункта                           Законна лихва

  1. Реализация на отговорността

По общ исков ред                                               По особено исково начетно п-во.

Водещ е акта за начет, който се

счита за верен до доказване на

противното.

 

 

 

 

Предпоставки за възникване на имущ.отчетническа отговорност. Основания за освобождаване от отговорност.  

І. Не всяка загуба , която настъпва в инспектирания обект е вреда, за да се търси  имущ.отговорност. по ЗДФИ.. От една страна вредата трябва да попада в приложното поле на имущ.отгов. – да е причинена умишлено, да е липса, да е причинена не при или   по повод изпълнение на служебните задължения . От друга страна е необходимо наличието на 4 предпоставки , които обуславят възникването й: вреда, противоправно поведение, причинно следствена връзка  / обективни/ и вина / субективна /. Те трябва да са кумулативно дадени, за да  съществува ИОО. Всеки от елементите има равна сила. Който и от тях да липсва – не е осъществен фактическия състав на ИОО. При положение, че се докажат  обективните елементи, вината не се доказва , а се презумира – оборимо. При липса, ако вредата  е под формата на липса , не се доказват останалите три елемента.

  1. Вреда – без нея не може да има отговорност. Тя е накърняване на имущ.интереси и права на инспектирания обект, причинени от отчетниците при изпълнение на отчетнически функции.Щетата може да бъде само материална, тя трябва да е реална. Форми на щета: липси /разлика между поверените, отчетените, и намерените в наличност стоково-матер.ценности и пар. с-ва в резултат на действие или бездействие на отчетника или като последица от събитие/  ; щети от престъпление / присвояване, злоупотреба, повреждане, унищожаване и др./ ; безстопанственост  / повреждане, унищожаване или разпиляване на имущество в резултата на неположени достатъчно грижи по ръководене, управление, стопанисване или запазване на повереното имущество /; нецелево използване на средства; преразход и др. Размера на вредата се определя в лева към датата на нейното възникване, а ако не може да бъде определена, то към момента на нейното установяване. Ако вредата е във валута, то размера й се плаща в същата валута. А ако се плаща в левова равностойност – то по най-високия централен курс измежду датата на възникване, датата на установяване или датата на плащане. Отговорността е в пълен размер – по-високата измежду пазарната и отчетната стойност.Отчетната стойност се намалява с фактическото изхабяване, а не счетоводното, защото то може да бъде по-голямо или по-малко.При ценности с историческа, културна ст/ст  се взима пазарната цена. Допустимо е и възстановяване в натура – само при положение, че увреденото ЮЛ даде съгласие за това. В този случай не се възстановяват лихвите. Но този способ е приложим до постановяване на съд.решение.
  2. Противоправно поведение – действия или бездействия , които са в разрез с нормативно предписаното.То може да се определи като несъответствие на фактич. дейност на длъжностните лица с техните правно нормирани задължения.
  3. Причинно следствена връзка – обективно причинно следствена връзка между конкретните действия или бездействия на дееца и настъпилия вредоносен резултат. Необходимо е да се докаже връзката между вредата и поведението на отчетника. Ако е причинена от трето лице трябва да се проследи  дали отчетникът е създал условия, от които се е възползвало лицето , извършило кражбата. Тогава е налице солидарна отговорност-съпричинена е вреда.
  4. Вина – необходим елемент от фактическия състав, при наличността на който възниква имущ. отговорност на отчетниците.Този елемент се предполага, но без неговото наличие не може да се реализира имущ. отговорност.Тя е психическо отношение на дееца към извършеното от него противоправно действие и резултата. Проявява се в 2 форми: умисъл – пряк и евентуален и непредпазливост. Фактическите констатации в акта за начет трябва да бъдат подкрепени с доказателства.

ІІ. Основания за освобождаване от отговорност. / ЗДФИ /

1.Длъжностните лица не носят  имущ. отговорност при изпълнение на незаконно или неправилно разпореждане на ръководителя , в случаите когато са възразили писмено срещу това разпореждане, освен ако изпълнението на разпореждането не представлява престъпление./ чл. 28/

2.Имущ. отговорност се изключва, когато причинените вреди са настъпили поради: естествени фири, непреодолима сила или случайно събитие, нормален производствено-стопански риск, неизбежна отбрана в рамките на необходимите предели или констатирани по надлежния ред вредоносни действия на трети лица. / чл.29 /

3.Материално отговорните лица се освобождават  от имущ. отговорност, когато установените липси могат да бъдат компенсирани с констатирани при финансовата инспекция излишъци, ако са налице следните условия: а/ излишъците и липсите да са установени при количествена проверка на стоките и материалите, които подлежат на отчитане и б/ да съществува причинно-следствена връзка между липсите и излишъците т.е. вредоносният ефект едновременно да е причинил и полза, която трябва да се приспадне от вредата /чл.30/.

 

 

 

  1. Бюджетно право.Правна характеристика на бюджета. Бюджетен процес. Статут и правомощия на Сметната палата.

 

І.Бюджетно право – съвкупност от правни норми, чрез които се регулират процесите на натрупване, преразпределение, използване и разходване на бюджетни средства и контрола върху тези средства. С този термин се обозначават и съвкупността от пр.норми, чрез които се осъществяват същите процеси за натрупване на парични средства в общинските бюджети. С него се обозначава и науката „Бюджетно право”  като част от ФП наука, както и обективното бюджетно право  като част от отрасъла ФП.                 1. Източници: а/ Конституция – текстове, пряко адресирани до бюджета – правомощия на НС, на МС, на общините.;б/ ЗУДБ – източник с най-голямо значение. Той е постоянно действащ и в него е уредена трайно бюджетната материя.; в/ Закона за бюджета за определена година – представлява фин.план за съответната година.;г/ Постановление на МС , което се издава след приемане на бюджета в НС –представлява израз на начина, по който изпълнителната власт смята да изпълни бюджета.;д/ Други източници – закони и подзаконови норм.актове, в които има разпоредби касаещи бюджета – ЗСВ, Закона за Сметната палата и др. 2.Бюджетни правни норми – характеризират се със  своя предмет на правно регулиране; с властнически метод ; с начина на създаване и време на действие; сферата на приложението им е в кръга на бюджетната система и упражняването на контрол от страна на Сметната палата.Видове норми: а/ норми, чрез които се регулират общ.отн. по съставяне на бюджетите – ЗУДБ, ЗОбБ, ЗБОО; б/ норми, чрез които се регулират глобалните отношения за натрупване на приходи – ежегодно Закон за държ. , общ. и бюджета на ОО; в/ норми, които регулират отношенията по разходване на бюджетните средства, вкл. и по отношение на извънбюджетните такива;

С пр.норми на БП се регулират конкретни общ.отн. относно:1. прогнозирането  на постъпленията и разходите за следващите години,2. изработването на проектобюджета,3.отношения по приемане и гласуване на бюджета от НС,4. отношения между държавата и общините. Тези отношения възникват и се развиват в определен период от време – календарна година.

 ІІ. Правна характеристика на бюджета – това е финансов план на държавата ,фин.инструмент, който отразява особеностите и етапите в нейното развитие за задоволяване на общите социално икономически  потребности на обществото. Правното понятие се характеризира със следните белези: 1.Бюджета като дейност на МС и НС. 2.Бюджета като акт на органи на власт. 3.Предметно съдържание на бюджета като законодателен акт – обема на концентрираните пар.средства и тяхното разпределение т.е. материалното съдържание на бюджета.4.Правна същност на регулираните общ.икон.отн. по натрупване и разходване на част от националния доход. 5.Съдържание на бюджета.

Държавният бюджет обхваща приходите и разходите на държавата. Приходите са данъчни и неданъчни  и се набират от ФЛ и ЮЛ по ред, определен със закон. В бюджета  се включват разходи за издръжка на държавната администрация, отбраната и сигурността , съдебната власт , образованието, здравеопазването, културата, науката, социалните грижи и други разходи, вкл. за стопанската сфера, както за изплащането на вътрешния и външния дълг на страната.Приходите и разходите се групират по единна бюджетна класификация, която се утвърждава от министъра на финансите.

ІІІ. Бюджетен процес – регламентирана от нормите на бюджетното право дейност на държавни органи и учреждения по съставянето , изпълнението ,  приключването и отчитането на бюджета.Той е едно сложно производство , което е правно нормирана съвкупност от последователни действия  на тези органи. Държавния бюджет обхваща републиканския бюджет и бюджета на съдебната власт. Републиканският бюджет се състои от централен бюджет и бюджети на държавните органи. Централният бюджет включва републикански приходи и разходи, извършвани  пряко от МС  или чрез делегирани от него права на министъра на финансите. Бюджетите на държавните органи  и бюджетните организации се състоят от собствените бюджети на първостепенните разпоредители с бюджетни кредити и бюджетните сметки на второстепенните и от по-ниска степен разпоредители с бюджетни кредити.

Как се съставя държавния бюджет: 1.МФ съставя бюджетна прогноза – предварителна оценка на предвижданите параметри на държавния бюджет за следващите три години, която ежегодно се актуализира и се одобрява от МС.2.Министъра на финансите изготвя и изпраща бюджетни насоки до държавните органи за съставяне на проект на годишните им бюджети и определя срокове за представяне.3.МФ едновременно с изготвяне на проектите на годишните бюджети на държавните органи и независимо от тях съставя проект на държавния бюджет. 4.Сметната палата и Висшия съдебен съвет съставят проекти на бюджети , които представят в МФ , за да бъдат включени като част от проекта на държавния бюджет.5.Министъра на финансите изготвя окончателния проект на държавен бюджет и го внася в МС  заедно с мотивиран доклад. МС може да внася промени в него, без бюджетите на ВСС и Сметната палата.Проектът  се придружава от консолидирани разчети, вкл. допълнителна информация за финансовото състояние на общините и за извънбюджетните средства.6.МС внася проекта на държавен бюджет  в НС не по-късно от 2 месеца преди началото на бюджетната година. Той се дава в бюджетната комисия.7.НС изслушва доклад на МС представен от министъра на финансите, и доклад от бюджетната комисия, след което обсъжда бюджета. Той се приема със закон по съставни бюджети.8.МС приема постановление за изпълнението  на държавния бюджет до 1 месец след обнародването на годишния закон за държавния бюджет.То конкретизира стойностните и натурални показатели по бюджетите на държавните органи и бюджетните организации.

Как се изпълнява държавния бюджет:   МС организира изпълнението на републиканския бюджет чрез МФ и държавните органи – първостепенни разпоредители с бюджетни кредити. ВСС организира изпълнението на бюджета на съдебната власт. 1.Държавния бюджет се изпълнява на касова основа, като се организира и осъществява от БНБ  безплатно. Министъра на финансите и управителят на БНБ  издават наредба за касовото изпълнение на  държавния бюджет, бюджетите на общините и фондовете и извънбюджетните сметки. При временни касови разриви  МФ може да отпуска или ползва безлихвени заеми за сметка на свободни бюджетни и извънбюджетни средства за срок до 3 месеца. Министъра на финансите може да прехвърля  в изпълнение на нормативен акт  кредити от един бюджет в друг, когато не се нарушава балансът на държавния бюджет. 2.Не се допуска извършването на разходи или поемането на задължения , които влошават баланса на бюджета , освен в случаите , когато по предложение на МС  НС е приело съответни промени в годишния закон за държавния бюджет. 3.Сметната палата осъществява контрол за изпълнението на държавния бюджет съгласно Закона за Сметната палата.

Как става приключването и отчитането на държавния бюджет: 1.Изпълнението на държавния бюджет  завършва на 31. 12. Срокът за приключването е 31.01. 2.Първостепенните разпоредители с бюджетни кредити съставят периодични и годишни отчети  за касовото изпълнение по пълна бюджетна класификация, включвайки  и отчетите на второстепенните разпоредители. 3.Министерство на финансите съставя отчет  по пълна бюджетна класификация въз основа на отчетите на централния бюджет , съдебната власт  и отчетите на първостепенните разпоредители, заверени от Сметната палата.4.Годишния отчет се разглежда от МС и се внася в НС по показателите, по които е приет за съответната година в бюджетната комисия. Тя дава заключение по него.5.Сметната палата представя на НС доклад по отчета за изпълнението  на държавния бюджет.6.НС приема с решение отчета за изпълнението  не по-късно от края на следващата бюджетна година.

 ІV. Статут и правомощия на сметната палата. 1.Сметната палата е държавен орган за външен одит на бюджета и други публични средства и дейности. Тя е независима при осъществяване на своята дейност и се отчита пред НС. Дейността й е публична и прозрачна. Основната й задача е да допринася за  доброто управление на бюджетните и другите публични средства, както и да предоставя на НС надеждна информация за използването на средствата съгласно принципите на законосъобразност, ефективност, ефикасност и икономичност и за достоверното отчитане на изпълнението на съответните бюджети.2.Правомощия: 2.1.Осъществява одит на: държавния бюджет, бюджета на ДОО, бюджета на НЗОК, бюджетите на общините, други бюджети, приемани от НС.2.2.Осъществява одит и на: бюджетите и извънбюджетните сметки  и фондове на разпоредителите с бюджетни кредити и управлението на тяхното имущество; самостоятелните бюджети на БАН, държавните висши училища, БНТ, БНР и др.автономни бюджети.; бюджетните и извънбюджетни средства , предоставяни на лица, осъществяващи стопанска или нестопанска дейност; средства от фондове и програми на ЕС , вкл. управлението им от съответните органи и крайните ползватели на средствата; бюджетните разходи на БНБ и тяхното управление ; формирането на годишното превишение  на приходите над разходите на БНБ , дължимо към държавния бюджет и др. взаимоотношения на банката с държавния бюджет; възникването и управлението на държавния дълг, държавногарантирания дълг, общинския дълг и използването на дълговите инструменти; постъпленията от приватизация и концесии по съответните сметки, тяхното разпределяне и разходване; изпълнение на международни спогодби , договори, конвенции или др. междун.  актове, когато това е предвидено в съответния междун.акт или е възложено от оправомощен орган; други публични средства и дейности, когато това й е възложено със закон. Сметната палата одитира дейността по изграждане и функциониране на системите за финансово управление и контрол в бюджетните организации.  Тя може да одитира държавни предприятия с решение на НС.  2.3.При поискване от НС или от МС дава становища по законопроекти за бюджети, по правителствени програми , финансирани с бюджетни и извънбюджетни средства или със средства, гарантирани от държавата, както и по законопроекти, свързани с отчетността и контрола на бюджетните и др. публични средства. Може да внася в НС и МС становища  за промени в закони и подзаконови актове с цел подобряване на бюджетната дисциплина и управлението  на средствата.3. Сметната палата е юридическо лице на бюджетна издръжка. Състои се от 11 души – председател и 10 членове, които се избират и освобождават от НС за срок от 9 год.като полагат клетва.  Органи са директорите на териториалните поделения, ръководителите на сектори, одиторите и стажант-одиторите.

 

 

 

  1. Поява, същност и функции на данъците. Видове данъци. Правна характеристика на данъците.

Паричното плащане, известно като данък е крайният резултат от възникналото и развило се данъчно правоотношение. Данъкът е обществено явление. Всяко обществено икономическо развитие се характеризира със система от данъчни плащания, които отразяват това развитие. В Средновековна България се е събирал в натура. Днес като парично плащане е подходящо средство за разпределение на дохода. Преобладаващата част от бюджета на държавата се събира чрез данъци от фирмите и гражданите като се прилагат различни способи за облагане и прехвърляне на данъците. ДПО имат характеристиката на финансови правоотношения. Те са публично правни – възникват по повод осъществяването на държавна дейност. Характеристики на данъците: 1. Единият субект е винаги държавата чрез органите на данъчната администрация /НАП/. 2. Те са желани от държавата (без данъци тя не може да съществува). 3. Те съществуват само като правни отношения – възникват, развиват се и се погасяват въз основа на правна норма. 4. Имат паричен характер т.е развиват се по повод движението на парични средства към бюджета. Определение: данъкът е законоустановено по всеобщ начин  от върховен орган на власт парично, пряко, безвъзмездно (няма насрещна престация) и невъзвращаемо плащане, с което се трансформират определени  права  върху определена от конкретната данъчно правна норма  сума пари, която данъчните субекти  внасят в полза на държавата, без задължение за възстановяване на сумата. Функции на данъците: 1. Фискална – осигуряват голяма част от бюджетните приходи; 2. Икономическа –инструменти, чрез които държавата може да направлява икономиката; 3. Социална – преразпределение на благата. Видове данъци: 1. С оглед на това дали връзката между държавата и платеца е пряка или косвена: а/ преки-местни данъци, ДОД (данък по чл.38 от ЗОДФЛ), корпоративен данък. б/. косвени-ДДС и Акциз. При преките данъци ЗЛ е и платец на данъка, а при косвените платеца на данъка е различен от лицето, което внася данъка в бюджета (ДДС се понася от крайният потребител, а се внася от регистрираните по ЗДДС лица. 2. С оглед системата за определяне размера на данъка: а/ в абсолютен размер – патентен данък, ставки на акциза; б/пропорционални–данъчната ставка е постоянна величина, а основата е променлива; в/прогресивни-ДОД, данък върху наследствата-данъчната ставка се изменя с нарастване на основата. 3. В зависимост от това къде постъпват: а/републикански; б/местни-данък върху недвижимите имоти; 4. В зависимост от това кои лица ги плащат: а/данъци, дължими от ФЛ, б/ данъци, дължими от ЮЛ; в/ данъци, дължими както от ФЛ, така и от ЮЛ. Правна характеристика на данъците: 1. Данъците са публично, субективно право на държавата да получи определена парична сума. На това право съответства съответно корелативно задължение, което е конституционно определено. 2. Те са законово установени вземания на държавата. Това следва от принципа на законоустановеност – чл.60,84 от Конституцията. Това се отнася за всички елементи на данъка (основание, субекти, размер). 3. Тези вземания са невъзвращаеми – от икономическа гл.точка се говори за косвена възвращаемост чрез политиката на държавата в образователната, културната сфера. 4. Това са безвъзмездни вземания за разлика от таксите, където има насрещна престация. 5. Данъците се установяват като задължения по общ начин за всички ЗЛ. Възникват по силата на закона, а не във връзка с издадения данъчен акт, който има декларативно действие. 6. Определят се едностранно от държавата в качеството и на власт, реализирайки държавния суверенитет. Затова договорното начало е изключено. 7. Данъците като вземания на държавата са непрехвърляеми. Това не изключва възможността данъкът като парично задължение да се прати доброволно от трето лице. 8. Данъчните задължения могат да се изплащат на части при разсрочване. 9. Изпълнението на данъчните задължения е скрепено с държавна принуда.

 

  1. Статус и правомощия на приходната администрация.

 Данъчната администрация е част от финансовата администрация и се занимава със събирането на бюджетни приходи – публични вземания за данъци и осигурителни вноски. Отношенията са регулирани със Закона за националната агенция по приходите /НАП/, която е специализиран държавен орган към министъра на финансите за установяване, обезпечаване и събиране на публични вземания. Тя е единно структурно звено – ЮЛ на бюджетна издръжка със седалище София. Функции и правомощия на НАП: 1. обслужва данъкоплатците, осигурителите, осигурените и самоосигуряващите се лица като осигурява необходимата информация, разяснения по правата и задълженията им, осигурява отпечатването и безплатното разпространение на данъчни декларации, съдържащи указания за попълването им и други формуляри и документи, като ги публикува и в Интернет страницата на НАП; 2. установява публичните вземания за данъци и ЗОВ по основание и размер; 3. обезпечава и принудително събира публичните вземания; 4. събира доброволните плащания на публичните вземания; 5. установява административни нарушения и налага административни наказания по данъчни закони и по законите, регламентиращи ЗОВ; 6. разглежда жалби срещу издадени от нейни органи актове или срещу откази за издаване на актове, както и срещу действия или откази от действия на нейните органи и служители; 7. води регистър на лицата, които работят по трудово правоотношение като създава и поддържа база данни за тях; 8. анализира приходите и приходната практика; 9. осигурява и разпределя материално-техническата база за осъществяване на дейността си; 10. осъществява и др. дейности, възложени и със закон. Органи на управление са: УС и Изпълнителния директор. УС се състои от министъра на финансите; управителя на НОИ; директора на НЗОК; заместник-министър на финансите, определен от Министъра на финансите и изпълнителния директор на НАП. Структура: НАП се състои от Централно управление /ЦУ/ и териториални дирекции /ТД/. ЦУ подпомага дейността на изпълнителния директор по планирането, организирането, ръководството и контрола на цялостната дейност на агенцията. ТД установяват, обезпечават и събират публични вземания за данъци и ЗОВ и др., възложени им със закон. В ЦУ са създадени дирекции в т.ч. главни дирекции, отдели и сектори. Към изпълнителния директор е създадена Главна дирекция „Инспекторат по контрол и сигурност”, която осъществява контрол за законосъобразност върху дейността на органите и служителите на агенцията за спазване на финансовата дисциплина и осигурява вътрешната сигурност. В ТД са създадени дирекции, отдели и сектори. Органи на НАП са органи по приходите: 1. Изпълнителния директор; 2. Териториалните директори и техните заместници; 3. Директорите на дирекции, началниците на отдели и сектори; 4. Служителите в ЦУ и ТД, заемащи длъжностите: главен експерт по приходите; старши експерт по приходите; експерт по приходите; главен инспектор по приходите; старши инспектор по приходите и инспектор по приходите; 5. Служителите в ЦУ, заемащи длъжностите държавен експерт по приходите и държавен инспектор по приходите; 6. органи на НАП са и служители, заемащи длъжностите: държавен публичен изпълнител, главен публичен изпълнител, старши публичен изпълнител и публичен изпълнител. При изпълнение на служебните си задължения органите и служителите на агенцията са длъжни: 1. да спазват организацията на работа; 2. да пазят в тайна, данните, представляващи данъчна и осигурителна информация съгласно ДОПК. Самостоятелността на НАП се изразява в това, че може да извършва съвместни действия във връзка с осъществяване на своите функции с органите на МВР и прокуратурата, контролните органи на МФ и др. контролни органи. НАП отговаря за всички имуществени и неимуществени вреди и пропуснати ползи, причинени на ФЛ и ЮЛ от незаконни действия или бездействия на нейните органи и служители като се реализира по реда на Закона за отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани. Имуществената отговорност на органите и служителите в агенцията се осъществява по исков ред.

  1. Правен режим на данъка върху доходите на физически лица и корпоративният данък.

ДДФЛ е уреден в ЗДДФЛ. Данъчното облагане на ФЛ ревизира установения в КРБ принцип- чл.60, че гражданите плащат данъци според доходите и имуществото си.

От гледна точка на общата х-ка, данъкът е пряк. Субектът на облагане и носителят на данъчна тежест е едно и също лице. Този данък е свързан с облагането на доходите на ФЛ. По принцип е републикански данък, постъпва в този бюджет. Има дискусия част от него да постъпва като приход към общините.  ДДФЛ е пропорционален- 10%.

Субекти на облагане- физически лица и ЕТ. Това следва от чл.1 на ЗДДФЛ. В закона се използва по-широкото понятие “данъчнозадължени лица”. Както всеки данъчен закон, и този закон определя ФЛ като местни и чуждестранни. В чл.4 е дадено понятието за местно лице, а в чл.5- чуждестранно лице. Гражданството не е критерий за определяне на лицето като местно, критериите са постоянен адрес, пребиваване на територията на България повече от 183 дни, изпращане в чужбина по поръчение на българската държава, нейните организации и предприятия, както и членовете на семействата. За понятието “постоянен адрес” се препраща към Закона за личните документи.

Местните ФЛ са задължени за доходите, придобити от източници в България и в чужбина- т.е принципът на облагане на световния доход. Чуждестранните са данъчнозадължени само за доходите с източник от страната. Затова в чл.8 са изброени доходите, които са с източник от България. В този закон §1, т.1 от ДР е дадено определение за България в географски и политико-юридически смисъл.

Видовете доходи най-общо са разграничени в чл.10. По същия модел е разделена и данъчната декларация. Без значение дали доходите са парични или непарични. Остойностяването на непаричните доходи е по пазарни цени към датата на придобиването. В чл.11 е определен моментът на получаване на дохода. Задължението възниква абстрактно, когато доходът е получен, а не когато е възникнало основанието за плащане. Принципно всеки доход се счита за облагаем- чл.12, освен изрично необлагаемите доходи. Необлагаемите са уредени в чл.13, а отделно при всяка от категориите доходи, изброени в чл.10, също са посочени необлагаеми. От чл.13 могат да се изведат примери.

Принципът е, че данъкът е годишен. Дължат се и авансови вноски. Данъчната година е календарната година.

Облагаемият доход и данъчната основа се определят за всеки източник на дохода поотделно. Така е и при данъчната декларация. Накрая се извеждат и се изчислява годишната данъчна основа, като сбор от сумите за различните данъчни основи.  От така получената годишна данъчна основа, се приспадат предвидените облекчения. Облекченията са изброени в чл.18-23 и основанията за тях се удостоверяват с годишната декларация чрез документи, приложени към нея. Чл.23 описва документите, които доказват основанията. Облекчения са например за лица с намалена работоспособност, лични вноски за застраховане, дарения за предвидени цели и субекти, за млади семейства във връзка с ипотечни кредити за закупуване на жилище.

От обхвата на закона е изключен патентният данък, който е уреден в ЗМДТ. Патентият е вид подоходен данък, при който  за определени видове дейности, с оглед мястото на извършване на дейността, въз основа на икономически показатели, е определен евентуален доход, който те биха получили и се определя данък в абсолютен размер, независимо от реалнополучения доход. Патентният данък постъпва към бюджетите на общините.

Корпоративно подоходно облагане

Правна уредба- ЗКПО, в сила от 01.01.2007г.

Когато говорим за корпоративно облагане, се има предвид облагане на печалби и доходи на корпоративни образувания. Така корпоративно е облагането на печалби и доходи на ЮЛ и неперсонифицирани дружества.

Данъкът е пряк и по доход. Особено на съдържанието на самия закон е, че с него се очертава собствена правосубектност за целите на данъчното право, като неперсонифицираните дружества и осигурителните каси се приравняват на ЮЛ( чл.2, ал.2). Също така за бюджетните предприятия, организаторите на хазартни игри и дейностите по опериране на кораби се облагат с алтернативен данък, предвиден е специален ред за облагане( чл.5, ал.4). В закона се използва понятието “място на стопанска дейност” на чуждестранните лица, което също се характеризира с особена данъчна правосубектност за целите на облагането с корпоративен данък. Определението за това понятие се съдържа в §1, т.5 от ДР на ДОПК.

Със закона се въвеждат и директивите на ЕС относно прякото данъчно облагане, свързани с облагането на дивиденти, облагането на лихви и роялти между свързани дружества и свързани с данъчното облагане при различни форми на преобразуване.

В закона няма конкретна разпоредба, в която да са изброени преобразуванията на счетоводния финансов резултат за целите на определяне на данъчната основа или данъчната печалба за корпоративния данък, а са изведени общи правила за определяна на данъчния финансов резултат, като се въвеждат наложили се в практиката понятия като данъчна постоянна разлика и данъчна временна разлика. Данъчна постоянна разлика е счетоводен приход или разход, който не се признава за данъчни цели през текущия или следващи данъчни периоди. Данъчна временна разлика възниква, когато приход или разход е признат за данъчни цели в година, различна от годината на счетоводното му отчитане. Принципът е, че данъчното законодателство по различен начин за целите на определяне на данъчната основа на корпоративния данък признава или не признава счетоводните приходи или разходи.

За чуждестранните лица се предвижда удържане на данъци при източника на доходи, получени на територията на България. Принципът е, че ставката е 10%, но има намалени или нулеви ставки.

(тест)Всички ЮЛ се облагат с корпоративен данък, независимо дали осъществяват някои от дейностите, попадащи в обхвата на патентното облагане по реда на ЗМДТ. Патентният данък замества данъка в/у общия доход и правната уредба е в ЗМДТ, като преди това беше в ЗДДФЛ.

Субекти на облагане и данъчно задължените лица се извеждат от тълкуването на чл.1 и чл.2, използва се понятието за данъчнозадължени лица като по-широко понятие. На първо място като данъчни субекти са определени местните и чуждестранните ЮЛ или неперсонифицирани дружества, които се приравняват на ЮЛ.

В чл.3, ал.1 ЗКПО се дава определение за местно лице, като от значение е законодателството, по което е учредено ЮЛ. За местните лица е предвидено прилагането на универсалния принцип или принцип на облагане на световния доход, т.е те се облагат за печалбата им от всички източници в страната и чужбина с корпоративен данък. Специфични субекти са организаторите на хазартни игри, бюджетните предприятия и лицата, извършващи дейност по опериране на кораб, които вместо с корпоративен се облагат с алтернативни данъци, т.е за тях има специален ред за определяне на данъчната основа.

Когато се посочват местните ЮЛ, се имат предвид всички търговски дружества по ТЗ и кооперациите. Не се обхващат клоновете на чуждестранните лица и търговските им представителства, тъй като те се обхващат от понятието “място на стопанска дейност”. Обхващат се на второ място и ЮЛ, които не са търговци, а извършват търговска дейност, т.е сделки по ТЗ или отдават под наем имущество. Лицата, които не са местни, са чуждестранни- за тях е предвиен териториалният принцип на облагане, като те ще подлежат на облагане, на първо място, с корпоративен данък, ако осъществяват дейност с място на стопанска дейност, и на второ място- за доходи от източници в страната.

Понятието “място на стопанска дейност” е създадено от данъчното право, именно за целите на корпоративното облагане. Целта е да се създаде правна конструкция, чрез която дейността на чужд.лица на територията на страната да може да се облага с корпоративен данък.  Същото понятие се съдържа и в сключените от България международни спогодби за избягване на двойното данъчното облагане, като там самостоятелно е определено съдържанието. Целта е чрез това понятие да се обоснове облагане на печалбите с корпоративен данък в държавата, в която се осъществява дейността( държавата-източник). Най-общо се изхожда от начина, по който тази дейност е свързана с държавата източник. Разграничават се две връзки:

1.предметна( обективна)- при нея предприятието трябва да разполага с определено място, чрез което да извършва цялостно или частично дейността си.

  1. лична( субективна)- тя ще обоснове място на стопанска дейност, когато предприятието разполага с представител със зависим статут, като зависимостта следва от отношенията помежду им.

Дали е налице място на стопанска дейност се решава чрез фактическа преценка. Така чуждестранното лице може на територията на България, от една страна, да осъществява дейност чрез място на стопанска дейност( например клон), а от друга страна- получава доходи без да има място на стопанска дейност( например дивиденти, лихви, авторски и лицензионни възнаграждения, които се облагат самостоятелно).

Чрез определянето на тер.обхват на закона се определя как той действа в географски отношения- така се определя изразът “печалби/доходи от източници в страната”. По принцип е меродавен тер.обхват на приложение на националното данъчно право- в §1, т.1 от ДР на ЗКПО е определено понятието “страната” в географски и политико-юридически смисъл.

В глава 2 от Закона е определено кои печалби и доходи се считат за такива- чл.12, който се свързва с чл.194, 195 и сл. Така например според чл.12- източници от страната са лихви, доходи от наем, авторски и лицензионни възнаграждения, технически услуги, дивидент, ликвидационни дялове. В закона се дават легални определения на тези понятия( част от тях) и ще направи впечатление, че има разлика съдържанието им по гражданското и данъчното право. Практически именно правната квалификация създава трудности.

В изложението посочихме и обектите на облагане- това са печалбите на ЮЛ или на местата на стопанска дейност, доходите на чужестранните лица, дейностите, облагани с алтернативен данък  и някои видове разход. (чл.1 във връзка с чл.5)

Данъците по този закон постъпват в републиканския бюджет, а за невнасянето им в срок, както и за авансовите вноски се дължи лихва за просрочие.

 

  1. Правен режим на данъка върху добавената стойност и акцизите. Обща характеристика на ДДС

Той е косвен, многофазен, некомулативен, републикански, пропорционален, месечен, всеобщ,  установен със ЗДДС и ППЗДДС. ДДС се дължи за всяка доставка на стока или услуга с място на изпълнение на територията на РБ, както и при внос и някои случаи на износ на стоки. Характеристики на ДДС: 1. косвен данък – тежестта се понася от крайният потребител, а не от вносителя на данъка. 2. многофазен – независимо колко пъти една стока или услуга е предмет на облагаема доставка от момента на нейното производство или внос до момента на нейното крайно потребление, данъкът се начислява на всеки етап върху пълната стойност на облагаемата доставка. 3. некомулативен – независимо през колко етапа е минала реализацията на една стока, то в крайната цена винаги е включен 20% ДДС , но благодарение на механизма на данъчния кредит. 4. Всеобщ данък – с него се облагат всички стоки и услуги с изключение на изрично посочените в закона. 5. републикански – в приход на ДБ. 6. пропорционален – данъчната ставка е единна и не зависи от размера  на данъчната основа. 7. месечен – ДДС се определя като окончателна величина след края на данъчен период, който съвпада с един календарен месец. Субекти – регистрираните по ЗДДС лица – това са юридическите платци на данъка, които са привлечени към администриране на данъка – начисляване, събиране и внасяне. В механизмът на ДДС попадат само тези ЗЛ, които са изпълнили задължението си за регистрация. Има три вида регистрация по ЗДДС: 1. Задължителна – при облагаем оборот за последните 12 месеца, преди текущия над 50 хил.лв.; 2. Регистрация по избор – 25 хил.лв.; 3. Служебна – по инициатива на органите по приходите, . Обект на облагане – доставките на стоки и услуги, износа и вноса на стоки. За да бъде доставката обект на облагане, трябва комулативно да са изпълнени няколко предпоставки: 1. трябва да бъде с място на изпълнение на територията на страната; 2. доставчикът да бъде регистрирано по ЗДДС лице; 3. необходимо е с доставката да се извършва независима икономическа дейност. Ставката е 20%, а за износа е 0%. Съществуват и необлагаеми по ЗДДС доставки – не отговарят на условията. Има и освободени доставки – отговарят на изискванията, но изрично е посочено, че не се облагат /сделки със земя/ .Правен режим на акцизите – акцизът е републикански, косвен, специфичен, еднофазен данък, с който се облага потреблението на стоки и услуги от местно производство и внос, предмет на сделка на територията на страната, изрично посочени в Закона за акцизите и данъчните складове /ЗАкцДС/, който е в сила от 01.07.2006г. Акцизът е косвен данък, защото включвайки се в цената на стоките и услугите се прехвърля върху крайните потребители. Той е еднофазен данък, тъй като се начислява еднократно за стоки и услуги. Акцизът е специфичен косвен данък, тъй като облагането с акциз се разпростира върху ограничен кръг стоки и услуги, които в практиката се е наложило да се наричат „луксозни”. От правна гледна точка акцизът притежава всички белези, характерни за данъците – едностранно определено от държавата по общ начин за всички правни субекти, законоустановено, безвъзмездно и невъзвръщаемо плащане. Субекти на данъка – онези лица, които произвеждат или внасят акцизни стоки. Съгласно новият закон ДЗЛ са: 1. Лицензираните складодържатели – търговци по смисъла на ТЗ, които са получили лиценз да произвеждат, складират, получават и изпращат акцизни стоки под режим на отложено плащане на акциз. 2. Регистрираните по ЗАкцДС лица – а). специализирани малки обекти за дестилиране и б) обекти за винопроизводство на малки винопроизводители; 3. Лицата, за които е възникнало задължение по ЗМ по отношение акцизни стоки; 4. Лица, които в нарушение на закона са произвели акцизни стоки извън данъчен склад или са се разпоредили с такива стоки, за които не е бил заплатен акциз; 5. освободените от акциз крайни потребители. За обектите, посочени в т.1, букви а) и б) Агенция „Митници” води регистър. Регистрацията по ЗАкцДС се извършва от началника на митницата по местонахождение на обекта в срок 14 дни от подаване на искане от съответното ДЗЛ, който издава удостоверение за регистрация. Предмет на облагане с акциз са: 1. алкохолът и алкохолните напитки; 2. тютюневите изделия; 3. енергийните продукти; 4. кафето и екстрактите му; 5. автомобилите. Начините за определяне на данъчната основа за съответните стоки са посочени в закона, видовете акцизни ставки – също:  Размерът на дължимия акциз се изчислява като данъчната основа се умножи по акцизната ставка. Акцизът се начислява на датата, на която е станал дължим, с издаването на данъчен документ – акцизен дан.документ. ДЗЛ са длъжни да декларират начисленият за данъчния период акциз с подаването на акцизна декларация. Данъчният период е едномесечен и съвпада с календарния месец. От 01.07.2006г. администрирането и контролът на акцизите се осъществява от митническите органи, като за производствата по установяване, обезпечаване и събиране на задължения за акциз прилагат ДОПК и имат правомощията на органи по приходите и публични изпълнители.

 

  1. Данъчно производство. Издаване, обжалване и изпълнение на данъчните облагателни актове. Санкции за извършени нарушения и престъпления.

 Данъчното производство е уредено в ДОПК /Данъчно-осигурителен процесуален кодекс/ и включва производствата по установяване на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски, както и по обезпечаване и събиране на публичните вземания, възложени на органите по приходите и публичните изпълнители. Основни принципи са: 1. Законност – органите по приходите и публичните изпълнители действат в рамките на правомощията си, установени от закона, и прилагат законите точно и еднакво спрямо всички лица. 2.Обективност – органите по приходите и публичните изпълнители са длъжни да установяват безпристрастно фактите и обстоятелствата от значение за правата, задълженията и отговорността на задължените лица в производствата по този кодекс. 3.Самостоятелност и независимост – органите по приходите и публичните изпълнители осъществяват производството самостоятелно. При изпълнение на правомощията си те са независими и действат само въз основа на закона. 4. Служебно начало – органите по приходите и публичните изпълнители са длъжни служебно, когато няма искане от заинтересованите лица, да изясняват фактите и обстоятелствата от значение за установяване и събиране на публичните вземания, включително за прилагането на определените в закона облекчения. 5. Добросъвестност и право на защита – участниците в производствата и техните представители са длъжни да упражняват процесуалните си права добросъвестно и съобразно добрите нрави като всички лица, които са заинтересовани от изхода на производствата по ДОПК имат равни процесуални възможности да упражнят процесуалните си права и правото си на защита. Данъчно-осигурителен контрол – органите по приходите осъществяват данъчно-осигурителния контрол чрез извършване на ревизии и проверки. Ревизионното производство се образува с издаването на заповедта за възлагане на ревизията. Ревизията може да се възлага от: 1. органа по приходите, определен от териториалния директор на компетентната териториална дирекция; 2. изпълнителния директор на НАП или определен от него заместник изпълнителен директор – за всяко лице и за всички видове задължения и отговорности за данъци и задължителни осигурителни вноски. Със заповедта за възлагане се определят: данните за ревизираното лице, ревизиращите органи по приходите; срокът за извършване на ревизията, ревизираният период; видовете ревизирани задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски; Заповедта се връчва на ревизираното лице. Заповедта за възлагане на ревизия не подлежи на обжалване отделно от ревизионния акт. Съставя се ревизионен доклад от ревизиращия орган по приходите не по-късно от 14 дни след изтичането на срока за извършване на ревизията. Ревизионният доклад съдържа: извършените процесуални действия и установените факти и обстоятелства и доказателствата за тях; направените фактически и правни изводи и основанията за тях; предложение за установяване на задълженията. Следва издаване на ревизионния акт, с който се установяват, изменят и/или прихващат задължения за данъци и за задължителни осигурителни вноски; възстановяват се резултати за данъчен период, подлежащи на възстановяване, когато това е предвидено в закон и се възстановяват недължимо платени или събрани суми. Издаване на ревизионен акт – в тридневен срок от изготвянето на ревизионния доклад органите, извършили ревизията уведомяват писмено органа, който е възложил ревизията. След получаване на уведомлението органът, възложил ревизията, определя със заповед компетентния да издаде ревизионния акт орган по приходите, който изисква преписката от органите, извършили ревизията, и в 14-дневен срок от подаване на възражение или изтичане на срока за подаване на възражение издава ревизионен акт, или прекратява производството със заповед, когато установяването на задължения или отговорности в конкретното производство е недопустимо. Обжалването на ревизионен акт /РА/ е административно и по съдебен ред. 1. Обжалване по административен ред – подаване на жалба чрез териториалната дирекция, която трябва да съдържа: 1. наименованието (фирмата или името) на жалбоподателя, съответно и на пълномощника, ако се подава от пълномощник, и адреса за кореспонденция; 2. посочване на акта или действието, против  които се подава; 3. всички доказателства, които жалбоподателят иска да бъдат събрани; 4. в какво се състои искането; 5. подпис на подателя. Към жалбата се прилагат и: пълномощно, когато се подава от пълномощник и писмените доказателства. Ревизионният акт може да се обжалва изцяло или в отделни негови части в 14-дневен срок от връчването му. Решаващ орган е съответният директор на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“ при централното управление на Националната агенция за приходите. Решаващият орган разглежда жалбата по същество и се произнася с мотивирано решение в 45-дневен срок от постъпването на жалбата. Когато жалбата е подадена чрез лицензиран пощенски оператор, по писмено искане на жалбоподателя се издава удостоверение за датата на постъпването и. Той може да потвърди, измени или отмени изцяло или частично ревизионния акт в обжалваната част. 2. Обжалване пред съда-ревизионният акт може да се обжалва чрез решаващия орган пред административния съд по местонахождението му в 14-дневен срок от получаването на решението. Ревизионният акт не може да се обжалва по съдебен ред в частта, в която не е обжалван по административен ред. Ревизионният акт не може да се обжалва по съдебен ред в частта, в която жалбата е изцяло уважена с решението на решаващия в обжалването по административен ред. Обжалването на ревизионния акт пред съда не спира неговото изпълнение. Съдът разглежда жалбата срещу РА с участие на страните. Прокурорът може да встъпи в производството, когато намери за необходимо, в защита на държавен или обществен интерес. При разглеждането на жалбата се призовават решаващият орган и жалбоподателят. Когато в същия съд са образувани дела по жалби срещу ревизионни актове за отговорността на други лица за задължения, установени с обжалвания ревизионен акт, съдът може по своя инициатива или по искане на някоя от страните да ги обедини в едно производство за общо разглеждане и решаване. Съдът решава делото по същество, като може да отмени изцяло или частично ревизионния акт, да го измени в обжалваната част или да отхвърли жалбата. Той преценява законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, като преценява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му. Решението на административния съд подлежи на касационно обжалване по реда на ЗВАС /Административнопроцесуалния кодекс в сила от 01.03.2007г./, а отмяна на влязло в сила съдебно решение може да се поиска по реда на Административнопроцесуалния кодекс /в сила от 12.07.2007г./ Изпълнение – 1. Доброволно изпълнение – публичните задължения се изпълняват доброволно чрез плащане в брой или безкасово по съответната сметка. 2. Покана за доброволно изпълнение – ако задължението не бъде изпълнено в законоустановения срок, преди да бъдат предприети действия за принудителното му събиране, органът, установил вземането, съответно публичният изпълнител при НАП, изпраща покана до длъжника да плати задължението си в 7-дневен срок. Обезпечение на  публични вземания се извършва, когато без него ще бъде невъзможно или ще се затрудни събирането на публичното задължение, включително когато е разсрочено или отсрочено. То се налага с постановление на публичния изпълнител, което съдържа: фактическите и правните основания за издаването му и вида на обезпечителната мярка. Обезпечението се извършва: 1. с налагане на възбрана върху недвижим имот или кораб; 2. със запор на движими вещи и вземания на длъжника; 3. със запор на сметките на длъжника; 4. със запор на стоките в оборот на длъжника. 2. Принудително изпълнение – предприема се въз основа на ревизионен акт, независимо дали е обжалван. Принудителното изпълнение на публичните вземания се извършва от публичния изпълнител. Способи за принудително изпълнение: върху вземания и парични средства в банките; парични средства и вземания на длъжника; движими и недвижими вещи и ценни книжа. Публичният изпълнител може да използва всеки от способите заедно или поотделно. Образуване на изпълнително дело –

 

 

  1. Международно данъчно облагане. Способи за облагане на двойното данъчно облагане. Правен режим на свободните безмитни зони.

 

Възникването на М2ДО се свързва с принципите въз основа, на които държавите  изграждат данъчните си законодателства. Спрямо местни лица държавите прилагат принципа на облагане на световния доход – ОСД (неограничено данъчно задължени), а спрямо чужди лица се прилага териториалния принцип (облагане на дохода при източника) – ОДИ. Следствие на прилагането на тези два принципа, един и същ субект на облагане за един и същ обект на облагане, може да подлежи на облагане с подобни по вид данъци в две или повече държави, т.е. възниква двойно данъчно облагане /2ДО/. Ще има 2ДО, когато и двете държави спрямо субекта на облагане предвиждат прилагането на принципа ОСД, когато едната държава прилага принципа на ОСД, а другата територ. принцип. По – рядка хипотеза, когато двете държави прилагат ОДИ (едната държава облага доходите от лихви, изплатените заеми на ЧЛ, а в същото време др. държава, в която се намира обезпечението на този заем, има претенция спрямо него). Две понятия за 2ДО в А) юридически смисъл – когато е налице един и същ субект на облагане, един и същ обект на облагане в широк смисъл, когато е налице подобен по вид данък и когато облагането е за един и същи дан. период. Б) икономически смисъл – общият размер на данъка и данъците, които плаща лицето, превишава по – високия от данъците, установени в една от съответните държави. 2ДО касае само преките данъци, не се отнася за косвените данъци, доколкото се възприема, че се облагат с ДДС в държавата, в която се ползват услугите. Способи за И2ДО: 1. Мерки на национално право – ЗОДФЛ и ЗКПО – съдържат текстове, които предвиждат И2ДО в случаите, когато нямаме сключена спогодба. И в двата закона се урежда т.нар. кредитен метод, ограничение по държави, като се допуска приспадане на дължимия по местното право данък на длъжника в чужбина. Мах. размер данък, който може да се приспадне не може да надвишава съответния бълг. данък, който би се дължал за доходите от чужбина. Тази технология се прилага за всеки един доход от различни чужди държави. 2.Мерки на международно право. В международната практика всички СИДДО следват два модела на спогодби: а) моделът на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Възприето е да се нарича „Модел на развитите в икономическо отношение държави и б) модел на Организацията на обединените нации (ООН) – „Модел на развиващите се държави”. Те са близки по съдържание, но в б) преобладават хипотезите, в които се предоставят правомощия по облагане в държавата източник на дохода. РБ има 58 сключени спогодби. Преобладаващата практика са двустранните договори. Има и многостранни д-ри. Чрез тези договори не се създават нови данъчни задължения, а те разграничават обоснованите от националното право на държ. претенции за облагане на различни категории доходи/имущества. Хипотези: 1.Доходът да се обложи в държавата, където получателят е местно лице 2. Облагане само в държавата източник (рядко се среща). 3.Най-често срещано – доходът да се обложи и в двете държави – “доходът може да се облага”, а в последната държава, за която получателят е местно лице ще приложи съответния метод за И2ДО. Чрез д-рите се избягва и потенциалното 2ДО, т.е. веднъж разпределени правомощията по облагане, независимо дали доходите ще бъдат обложени в предвидената от договора държава, а другата държава остава с ограничени дан. претенции. Съдържание: 1. Адресати на тези договори: местни лица на едната или на двете договарящи държави. 2. Предметен обхват: тези данъци към момента на сключване на СИДДО, но се допуска прилагането им за идентични данъци, въведени в последствие. 3.Разпределителни норми: разпределение претенциите на държавите по облагане на изброените в договора категории доходи. 4.Уреждащи методите за И2ДО, които всяка държава определя сама за себе си в рамките на договора. Прилагат се от държавата, за които получателят на дохода е местно лице, в случаи че доходът е бил обложен в другата държава. Има два метода за премахване на двойното данъчно облагане: а) Кредитен метод, който има два варианта: 1. пълен данъчен кредит, при който чуждестранния данък, за който следва да се предостави ДК е данъкът, който действително е платен в съответствие с разпоредбите на сключената СИДДО в другата договаряща държава. Този данък се приспада от вътрешния данък изцяло, т.е в пълен размер. Този метод има ограничено приложение. 2. ограничен данъчен кредит – държавата на местното лице следва да приспадне от данъчното му задължение данъка платен в другата държава. Това приспадане не е пълно, а е ограничено до такава част от данъка върху доходите на лицето, каквато съответства на дохода, получен в държавата на източника. Този метод се прилага по отношение на данъците, които се удържат при източника напр. върху доходите от дивиденти, лихви, авторски възнаграждения, възнаграждения за технически услуги и наеми, произхождащи от чуждестранни източници б) Метод на освобождаване, който се прилага в два варианта: 1. Пълно освобождаване-държавата на местно лице не се интересува от реализирания в чужбина доход и платения от него данък. 2. освобождаване с прогресия – подлежащите на облагане елементи на доход или имущество се предоставят за данъчно облагане на другата държава, но се вземат предвид и от държавата на местното лице, като се включват в данъчната основа, но само с цел да се определи данъчната ставка. Тя се налага след като се извади съответния доход или имущество. Този метод е приложим само , когато дан.ставка в Д на МЛ е прогресивна, какъвто е данъкът върху доходите на ФЛ. Договорите имат и допълнителни разпоредби: а)Клауза за информационен обмен. б)Антидискриминационна клауза, която забранява по-неблагоприятното дан. третиране на гражданите на другата държава, но само във връзка с изброените в нея белези. в)Клауза за споразумително производство, чрез които да се стигне до единно решение относно прилагането на СИДДО. Постигнатото споразумение има правна сила като акт на особена юрисдикция. То е задължително за двете ДА, но изпълнението му не е обвързано със срокове. За да се приложи СИДДО лицето трябва да докаже, че е местно за съответната държава. Става чрез удостоверение от съответната ДА и да докаже категорията доход. Ако не докаже тези предпоставки ще се приложи националното законодателство. Спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане /СИДДО/ се прилагат след удостоверяване на основанията за това. Основания за прилагане на СИДДО след възникване на данъчно задължение за доход от източник в страната чуждестранното лице удостоверява пред органа по приходите, че: 1. е местно лице на другата държава по смисъла на съответната СИДДО; 2. е притежател на дохода от източник в Република България; 3. не притежава място на стопанска дейност или определена база на територията на Република България, с които съответният доход е действително свързан; 4. са изпълнени особените изисквания за прилагане на СИДДО или отделни нейни разпоредби по отношение на определени в самата СИДДО лица, когато такива особени изисквания се съдържат в съответната СИДДО. Удостоверяване на основанията – горните обстоятелствата се посочват в искане по образец, утвърден от изпълнителния директор на НАП. Обстоятелствата по т.1 се удостоверяват от чуждестранната данъчна администрация в искането. Обстоятелствата по т.2 и 3 се декларират от чуждестранното лице. Обстоятелствата по т.4 се удостоверяват с официални документи, включително извлечения от публични регистри. Когато такива документи не се издават, допустими са и други писмени доказателства. Тези обстоятелства не могат да се удостоверяват с декларации. Към искането се прилагат и писмени доказателства относно вида, основанието за реализиране и размера на съответния доход.  Органите по приходите осъществяват контрол по прилагането на СИДДО, като извършват проверка или ревизия. Когато се извършва проверка, становище за наличие или липса на основания за прилагане на СИДДО се издава на чуждестранното лице в 30-дневен срок от подаване на искането. Копие от становището се изпраща и на платеца на дохода. Органите по приходите издават становище за липса на основания за прилагане на СИДДО, когато чуждестранното лице не е изпълнило изискванията. Непроизнасянето в срок се смята за становище за липса на основания за прилагане на СИДДО.

Правен режим на свободните зони – разпоредбите на чл. 166 на Закона за митниците определят свободните зони икогато задължението не е изплатено в 7-дневния срок от получаването на поканата за доброволно изпълнение публичният изпълнител пристъпва към изпълнение, като е длъжен да изпрати на длъжника съобщение, с което му дава 7-дневен срок за доброволно изпълнение. Административни нарушения и наказания се налагат на служителите на НАП публичните изпълнители и специалистите когато: 1. злоупотребят с данъчна и осигурителна информация т.е когато разгласят, предоставят, публикуват, използват или разпространяват по друг начин факти и обстоятелства, представляващи данъчна и осигурителна информация Освен глобата могат да бъдат лишени от правото да заемат съответната длъжност за срок от 1 до 3 години. 2. при неиздаване на удостоверение в срок 3. неприемане на надлежно попълнена и подписана декларация, свързана с данъчно облагане или задължителни осигурителни вноски; 4. Който, като орган по приходите, извърши ревизия, без да му е възложена такава, или продължи извършването на ревизия извън определения срок; 5. Който, като публичен изпълнител, наложи запор или възбрана върху имущества, неподлежащи на принудително изпълнение. На ЗЛ /ФЛ и ЮЛ/ се налагат АНН при: 1. Възпрепятстване – когато не окажат съдействие на орган по приходите или публичен изпълнител или възпрепятстват упражняването на правомощията им; 2.Недеклариране – когато не представи декларация; 3. Непредоставяне на информация при принудително изпълнение – когато при образувано изпълнително производство по реда на ДОПК не изпълни в установените срокове задължението си за предоставяне на информация на публичния изпълнител. Други нарушения – който не изпълни друго задължение, произтичащо от ДОПК, се наказва с глоба от 50 до 500 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание. Установяване на нарушенията и налагане на наказанията – актовете за установяване на административните нарушения се съставят от органите по приходите, съответно от публичните изпълнители, а наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на НАП или от оправомощено от него длъжностно лице, съответно от изпълнителния директор на Агенцията за държавни вземания. В случаите, когато нарушението е извършено от орган или служител на НАП или на Агенцията за държавни вземания, актът за установяване на административно нарушение се съставя и наказателното постановление се издава от длъжностни лица, определени от министъра на финансите. Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършва по реда на ЗАНН.свободните складове, като обособени части от митническата територия на Р България или помещения върху нея, в които:- чуждестранните стоки за целите на митническото облагане и на мерките на търговската политика при внос се считат за намиращи се извън митническата територия на Р България, ако не са поставени под режим внос или под друг митнически режим и не са употребявани или изразходвани в нарушение на митническите разпоредби;- местните стоки могат да ползват мерките, прилагани при износ на стоки, ако това е разпоредено в друг закон или в акт на МС.І. Създаване на свободни зони – СЗ се създават с постановление на МС по инициатива на държавни органи или заинтересувани самоуправляващи се стопански организации. С акта за създаване на зоната се определят нейното местоположение, граници и статут. С акта на МС се създава и предприятието, което ще стопанисва СЗ, утвърждава се административното обслужване и контрол по отношение на извършваните дейности включително пропускателен, данъчен и митнически. Тези дейности в СЗ могат да се осъществяват от лица, които са регистрирани като търговци по ТЗ или по националното им законодателство.В СЗ се насърчава производствената, търговската и друга стопанска дейност за износ. Внасяните и изнасяните стоки и предоставените стоки от и за чужбина, предмет на производствена, търговска и друга стопанска дейност в зоните, се освобождават от мито. Постъпването на тези стоки от страната за зоните не е износ, а постъпването им от чужбина за зоните е внос, както и за останалата част от територията за страната. Износът и вносът от или в зоната задължително се обявяват пред митницата. Освобождаването от мита, както и освобождаването от данъци, такси и акцизи, предвидени в други закони, не се отнася за алкохолни напитки и тютюневи изделия, предмет на стопанска дейност в зоните.Функциониране на СЗ и свободните складове – продължителността на престоя на стоките  е неограничена. В тях са разрешени всякакви дейности с промишлен или търговски характер, както и извършването на услуги. За упражняването на тези дейности митническите органи се уведомяват предварително.Всяко лице, упражняващо дейностите складиране, обработка, преработка или покупко-продажба на стоки в СЗ или в свободен склад, трябва да води материална отчетност във форма, одобрена от митническите органи от въвеждането на стоките в СЗ или в свободния склад. Тази материална отчетност трябва да позволява на митническите органи да идентифицират стоките и да проследяват тяхното движение. Основното предназначение на СЗ е насърчаване на стопанската инициатива при производството на стоки, извършването на услуги, търговска и други дейности, съответно разнообразяването и увеличаването на износа и постигането на положителни валутни резултати с оглед ускореното развитие на стопанството. В Р България има създадени шест свободни зони – в Пловдив, Драгоман, Русе, Видин, Свиленград и Бургас. Дейността на всяка от зоните се регулира от правилник за управление и стопанисване на съответната свободна зона.

 

 

 

  1. Правен режим на митните сборове.

 

Понятието „митни сборове” има събирателен характер. Митните сборове обхващат събраните от митниците вносни и износни мита, данъци (ДДС и акциз) и определените от митницата държавни такси, както и таксите, предвидени в Закона за държавните такси, такси за извънредни услуги на митниците, извършвани извън митниците или в извънработно време. Мита – законово определени и спадат към категорията на на държавните вземания, които осигуряват приходи в ДБ. Те не са данъци, но са с данъчен произход. Всички белези, характерни за данъците важат и за митата, но разликата е в това, че правното основание, на което се плащат митата е различно, а именно: мита се плащат за преминаване на стоки и услуги през границата. Митата, подобно на косвените данъци (ДДС и акциз) се включват в цената на стоката и тежестта се понася от крайния потребител, а не от вносителят на стоката. Митата изпълняват и фискална функция –бюджетни приходи в държавния бюджет, но имат скромен произход – около 3% . Една от важните функции на митата е тази, свързана с международния търговски обмен чрез осъществяването на международна търговия, регулирана чрез системата от налагане на мита – същата се насърчава, ограничава или спира. Тази функция се нарича регулативна. Видове мита: 1. Вносни; 2. Износни; 3. Транзитни. Вносните мита се събират, когато стоки от световния пазар преминава през нашата граница и остава за реализация на вътрешния пазар в страната. Те имат следната функция: защита на вътрешния производител дотолкова, доколкото се ограничава вноса на по-евтини стоки отвън. Ако такива стоки не се произвеждат отвън, тогава митото има само фискално значение. При износните мита е обратното. Те са почти на изчезване и има две причини за тяхното налагане: 1. когато в страната има дефицит на определени стоки; 2. износни мита на дотирани от държавата стоки. Транзитни – не са същински мита. Те стоят близо до таксите. Правото да определя митническата стойност и митата е предоставена на МС. За целта е създадена Митническа тарифа /МТ/, която съдържа номенклатурата на внасяните и изнасяните стоки, както и ставките, с които се облагат стоките – общи и преференциални мита. Двете колони на МТ, определящи общите и преференциални мита имат определено предметно и правно съдържание. Колона „общи мита” се отнася до мита на най-облагодетелствана нация-прилага се едностранно от РБ при обмитяване на стоки, които са внос от определени страни. Изключение от общото правило за прилагане на тази колона има по отношение на страните членки на ЕС, ЕАСТ и при договори за свободна търговия. Условие е стоките да отговарят на изискванията на правилника за произход. За страните, за които не се прилага принципа на най-облагодетелствана нация се прилага утежняваща митническа тарифа-стоки от тези страни се облагат с двойния размер, посочен в колона „ставки общи мита”. Колона „ставки преференциални мита” се прилага за страни, на които РБ едностранно предоставя тарифни преференции. Необходимо е едновременно спазване на няколко условия – стоките да произхождат от съответната страна; да бъдат директно транспортирани до България; да имат сертификат за произход. Митата могат да бъдат изчислени в % към митническата стойност – адвалорни или да бъдат изчислени във валута за определено количество стоки – специфични мита.

ДДС-облагат се всички с изключение на тези за износ и освободени доставки, посочени в ЗДДС. Вносните стоки подлежат на облагане с ДДС с изключение на стоките, които влизат в свободни зони; стоките са предмет на временен внос или транзит, рееспорт, внасяните от БНБ благородни метали. Определяне на данъчната облагаема стойност при внос: установява се стойността на сделката по правилата на ЗДДС, след това митническата стойност по митнич. законодателство, добавят се към митническата облагаема стойност дължимите мита, акциз и таксите по вноса.

Акциз-облагаемата стойност се определя като към митническата облагаема стойност се прибавят дължимите

 

 

 

  1. Правен режим на БНБ. Мястото на БНБ в банковата система. Устройство и управление на БНБ.

 

І.Правен режим на БНБ – действа като държавен орган и има правомощия, които другите търговски банки нямат. Дейността й е регламентирана в Закон за БНБ.Създадена е на 25.01.1879 г. със закон с 2 млн. лв. първоначален капитал. Сега е 20 млн.лв. През 1885 г. получава разрешение да емитира пари и парични знаци.Този си статут го има и понастоящем. От 1928 г до 1947 г БНБ е била само емисионна. След това и търговска банка .В момента има много малко правомощия като търговска банка.

ІІ.Статут  – основни правомощия и принципи на  изграждане

1.ЮЛ , седалище гр.София.

2.Надмощно положение над останалите търговски банки , стои начело на банковата система. Издава разрешения за създаване на други търговски банки.

3.Независима – от изпълнителната власт и от други държавни органи.Управителният съвет се определя от НС.

4.Основна цел – провежда паричната и кредитна политика на държавата и гарантира стабилността на националната валута.

5.Действа като специализиран държавен и финансов орган в сферата на банковата дейност. Има много правомощия:

а/ провежда паричната и кредитна политика – издава наредби и индивидуални финансови актове / от Управителя и членовете на УС/;

б/ издаване и отнемане на лицензи  за банкова дейност;

в/ определяне на лихвената политика;                                                               г/ определяне на валутните  курсове;

д/ осъществява надзор върху банковата дейност;

е/ БНБ  действа като фискален агент и депозитар на държавата  /касовото изпълнение на бюджета /, като агент по държавни дългове / води сметка за ДЦК/;

ж/ представлява държавата пред международни държавни институции;

з/ има изключително високи санкционни възможности и компетентности.

6.Емисионен център – какви пари, какви купюри да има в обръщение, какъв да е вида на парите, кога да се извадят от обръщение определен вид купюри.

7.Паричен съвет / валутен борд/. Основни задачи:

а/ паричната маса в обръщение трябва да съответства на конвертируемата валута, към която е прикрепена националната валута;

б/ забрана за кредитиране на бюджета;

в/ спиране на рефинансирането на търговските банки.

8.БНБ участва като гражданскоправен субект в сделки по изключение / съхраняване на депозитни средства/.

ІІ. Място на БНБ в банковата система – надмощно положение над останалите търговски банки, стои начело на банковата система. Издава разрешения  /лицензии /за създаването на други търговски банки.Определя с наредба задължителните минимални резерви, които банките са длъжни да подържат при нея, метода за изчисляването им, както и условията и случаите за плащане на лихва върху тях. Утвърждава с наредба  други условия и изисквания за подържане стабилността на кредитната система. БНБ съставя платежния баланс и води паричната и лихвената статистика, както и статистиката на финансовите сметки на страната.. За целта всички държавни и общински ргани и ЮЛ и ФЛ са длъжни да  и представят информация по определен от нея ред.

ІІІ. Устройство и управление на БНБ.

1.Устройство – три основни управления:Емисионно, Банково, Банков надзор.По решение на УС могат да се създават и други. Основни функции:

а/ емисионно управление подържа  пълно валутно покритие на общата сума на паричните задължения на БНБ , като предприема необходимите действия за ефективно управление  на брутните международни валутни резерви на банката.

б/ банково управление осъществява функциите на кредитор от последна инстанция при възникване на системен риск за стабилността на банковата система при определени условия.

в/ банков надзор – осъществява  външен контрол по отношение на търговските банки и клоновете на чужди банки у нас.

  1. Управление – органи са УС, управителя и трима подуправители, ръководещи трите управления.

а/ УС се състои от 7 члена: управителя, тримата подуправители и трима други членове. Мандат – 6 години. НС избира управителя и подуправителите / по предложение на управителя/ , а другите трима  се назначават от президента. УС заседава най-малко веднъж месечно, като заседанията се ръководят от управителя. Свикват се от управителя  или по искане най-малко на трима от членовете му чрез писмена покана. Функции:

-обсъжда и приема  основни насоки на  дейността си;

-приема нормативни актове по дейността на банката;

-определя  % на минималните резерви , които банките трябва да държат, и утвърждава условията и изискванията за изпълнението им;

-определя с наредби  нормативите и изискванията за регулиране на банковата дейност;

-приема правилник за дейността си ;

-взема решения за въвеждане и преустановяване на отделни дейности на банката;

-открива и закрива клонове и представителства на банката;

-приема решения за издаване на  нови банкноти и монети и определя сроковете, след което те престават да бъдат законно платежно средство;

-обсъжда периодично отчетите за дейността на основните управления на банката;

-определя реда и компетентностите  за отнасянето в загуба на несъбираеми вземания на БНБ;

-приема решения за участие на БНБ в международни организации;

-приема внесените от управителя  годишен бюджет, годишен счетоводен баланс, годишен финансов отчет за своята дейност, консолидиран финансов отчет, одиторски доклад и отчет за изпълнение на бюджета;

-отговаря за създаването и подържането на ефективна система за вътрешен контрол в БНБ и в нейните дъщерни дружества, съобразена с присъщите рискове за дейността й.

б/ Управителят  организира, ръководи и контролира дейността  на банката с изключение на онези дейности, които със Закона за БНБ  или в друг закон са предоставени в изключителна компетентност на подуправителите , и я представлява в страната и чужбина. Той може да предоставя упражняването на някои от правомощията си на други длъжностни лица. Може да създава консултативни съвети, които подпомагат осъществяването на неговите функции. Той е едноличен орган на управление – има свои собствени правомощия.

в/ Подуправители – самостоятелни органи за управление. Притежават права, които понякога са по-големи от тези на управителя в своите управления.В рамките на предоставените им компетенции  със закон или с приет от УС нормативен акт организират, ръководят и отговарят за дейността на ръководените от тях управления.

  1. Главен одитор – вътрешният одит на БНБ се осъществява от него. Той се избира от УС , след одобрение на председателя на Сметната палата. Той е контролен орган и проверява адекватността на системата за защита активите на БНБ-дали операциите се извършват в съответствие със закона, извършва всякакви проверки по искане на УС, координира своите действия с външния одитор на БНБ /Сметна палата/.

 

 

 

 

 

 

 

 

  1. Банков надзор.Актове, издавани от БНБ. Контролни и санкционни правомощия на БНБ. Вътрешно банков контрол. Банков контрол върху големите и вътрешните кредити. Кредитни ограничения.

 

І.Банков надзор-това е външен банков контрол. Той е свързан с публично правния режим на банковата дейност. Това е надзор осъществяван от БНБ по отношение на търговските банки и клоновете на чужди банки у нас и е вид държавен контрол. Такъв надзор се осъществява и върху предприятия, за които се предполага, че осъществяват банкова дейност – свързано е с разрешителния режим. Цели: 1. Да се подържа стабилността на банковата система в държавата. 2. Да се защитават интересите на вложителите.Етапи на надзорна дейност – 2  страни: установяване на определени факти – установителен етап и предприемане на мерки за въздействие с оглед на направените въз основа на определени факти констатации. Като дейност надзора има 3 проявления: 1.Предварителен  –  контрола започва преди създаване на една банка т.е преглед на документи и поставяне на предварителни условия за съществуване, за да се издаде лиценз. 2.Текущ – осъществява се по време на извършване на банковата дейност на търговските банки –  следене на показатели, отразяващи състоянието на банката. 3.Последващ – когато се пристъпва към банкова ликвидация при несъстоятелност. БНБ обявява банките в несъстоятелност и дава разрешение за ликвидирането им.

Надзора е повсеместен – капитал, произхода му, акционери, цялата кредитна дейност и най-вече спазване на лицензията.Той е в компетентността на подуправителя , ръководещ  управление Банков надзор.Нормативната уредба на надзорната дейност е в ЗБНБ и ЗБ, също и в Наредбите на БНБ, съдържащи норми във връзка с това.

ІІ. Контролни и санкционни правомощия – Централната банка има право да изисква всички необходими счетоводни и други документи, както и информация за дейността , и да извършва проверки на място чрез оправомощени от нея служители и други лица.При осъществяване проверките на място органите на банковия надзор имат право: 1.на свободен достъп в служебни помещения на лицата, извършващи банкова дейност; 2.да изискват документи и да събират сведения във връзка с изпълнение на възложената задача; 3.да назначават експерти; 4.да извършват насрещни проверки в други банкови и небанкови предприятия по въпроси, свързани с проверката / могат да се извършват съвместно с Агенцията за финансово разузнаване – изпиране на пари /; 5.да искат от съда налагането на запори и възбрани върху имуществата на лица, причинили щети; 6.да присъстват на заседанията на управителните и контролни органи на банките.

Нарушенията са най-общо в  три  насоки: нарушения, извършени от самата банка; нарушения, извършени от администратори на банката – членове на УС, надзорен съвет и др.; нарушения, извършени от акционери на банката – те са винаги известни, защото акциите са поименни. Най-често срещани нарушения в банковата система: а/ нарушаване  разпоредбите на  ЗБ , на нормативните и др.актове и предписания на Централната банка; б/ нарушаване изискванията за доверителност;

в/ сключване на  банкови сделки, които засягат финансовата стабилност на банката ;

г/  нарушения на поети от банката  писмени ангажименти  към Централната банка за провеждане  на оздравителни мерки; д/  извършване на сделки  или други действия в нарушение на издадената лицензия  за банкова дейност или на издадено друго разрешение на Централната банка ;

е/  възпрепятстване упражняването на банков надзор ;

ж/  застрашаване интересите на вложителите;

з/  извършване на сделки и операции , представляващи изпиране на пари или в нарушение на Закона за мерките срещу изпиране на пари или актовете на  неговото прилагане; и/  застрашаване стабилността на платежната система. Принудителни административни мерки: 1.Писмено предупреждение до банката; 2.Свикване Общо събрание на акционерите или насрочване заседание на управителния и надзорния съвет / съвета на директорите / за вземане на решения за мерките, които трябва да бъдат предприети; 3.Писмено разпореждане да се преустановят и отстранят допуснатите нарушения и се предприемат оздравителни мерки; 4.Налагане на банката на по-строги надзорни изисквания от установените за нея при нормалното й функциониране; 5.Писмено разпореждане на банката  да предприеме действия за промени  в лихвите, падежната структура и другите условия, отнасящи се до операциите на банката , включително влогонабирането и задбалансовите ангажименти; 6.Ограничаване дейността на банката – забрана за извършване на определени сделки, дейности или операции; 7.Писмено задължаване банката да увеличи капитала си; 8.Забрана за плащане на дивиденти или под друга форма разпределяне на капитал; 9.Назначаване съветник  на банката, който може да присъства на заседанията на управителния и надзорния съвет / съвета на директорите /; 10.Назначаване външен одитор на банката , който да извърши финансов или друг одит съгласно определени от Централната банка изисквания; 11.Писмено разпореждане на банката  да освободи едно или повече лица, оправомощени да управляват и представляват банката; 12.Писмено нареждане на акционер да прехвърли притежаваните от него акции в срок от 30 дни; 13.Да постави допълнителни изисквания към банката във връзка с разрешената й банкова дейност; 14.Да назначи двама или повече квестори на банката за определен срок; 15. Да отнеме  лицензията за извършване на банкова дейност или друго издадено от нея разрешение. С акта за отнемане на лицензията Централната банка задължително назначава квестори.

Тези актове за налагане на ПАМ подлежат на незабавно изпълнение и не могат да се обжалват по съдебен ред. При налагането им  разпоредбите на Административнопроцесуалния кодекс  относно обясненията и възраженията на заинтересованите лица не се прилагат. Актовете  за констатирани нарушения се съставят от оправомощените от подуправителя, ръководещ управление Банков надзор , лица, а наказателните постановления се издават от него или от оправомощено от него  длъжностно лице. Съставянето на актовете , издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на ЗАНН.

ІІІ. Вътрешно банков контрол –  осъществява се в самата търговска банка. Това не е държавен контрол, а граждански.По своята същност той е независима оценъчна дейност за законосъобразност и съответствие на извършваните банкови  дейности  и операции с вътрешните  нормативни актове на банката. Всяка банка създава  служба за вътрешен контрол, чието ръководство се избира и освобождава от Общото събрание на акционерите.Това ръководство информира незабавно Централната банка за установените от него нарушения, които са довели или  могат да доведат  до съществени вреди за банката. Този контрол се осъществява чрез наблюдение и проверки на финансови, счетоводни и др.операции, като на проверка подлежи и начина, по който се упражняват правомощията на длъжностните  лица при вземане на управленски решения.Тук контрола също е предварителен, текущ и последващ. Вътрешният контрол съставя 2 вида актове: констативен акт – кой е извършил нарушението и какви вреди са причинени и констативна записка –няма вреди и нарушения. Съставените актове се представят на съответните органи , които могат да решават. Ако този акт касае лицата, на които трябва да се представи, тогава се дава на висшестоящия орган.Ако се прецени, че не са взети мерки или че не са адекватни , то вътрешния контрол може да се обърне към Общото събрание.Ако има данни за престъпление , освен БНБ се информира и прокуратурата.

Правомощия на вътрешен контрол ………………………………………………………………..

ІV. Банков контрол върху големите и вътрешните кредити и кредитни ограничения.

1.Експозицията на едно лице или свързани лица  е голяма , когато е от 10 до 25%  от собствения капитал на банката. Не може да надвишава 25% , освен при обезпечения със злато, ценни книжа, валута, лични средства в самата банка и др. Решение за отпускане се взема от УС , а при надвишаване на 15% – решението трябва да е единодушно./ До 10% – кредитен инспектор /.2.Общият размер на всички големи експозиции  не може да надвишава 8 пъти собствения капитал на банката.

3.Общият размер на предоставените кредити  спрямо собствения капитал на банката не може да надхвърля 10 %  за лицата , които са  администратори,техни съпрузи и роднини по права линия до трета степен, акционери, лица, упражняващи надзор, ЮЛ, в управлението на които участват  изброените по-горе и др./ изчерпателно изброени в чл. 47 ал 1 на ЗБ / , като банката само с единодушно решение на нейния колективен  управителен орган и одобрение на ръководителя на специализираната служба за вътрешен контрол  им предоставя кредити. С това решение се определят и условията за погасяване и размерът на лихвата. 4.Размерът на необезпечен кредит , предоставен от банка на неин служител, не може да надхвърля 24 пъти брутната му  месечна заплата, като за такива кредити се приемат вътрешни правила.Общият размер на тези кредити не може да надхвърля  3%   от собствения капитал.

 

 

 

 

 

 

  1. Валутно законодателство.Валутен режим. Валутни ценности. Местни и чуждестранни лица. Правен режим на сделките с валутни ценности. Валутен контрол.

 

І. Валутно законодателство – Валутен закон. Той урежда / чл.1  предмет / : 1. сделките и плащанията между местни и чуждестранни лица; 2. презграничните преводи и плащания; 3. сделките с чуждестранна валута по занятие; 4. сделките с благородни метали и скъпоценни камъни и изделия с и от тях по занятие, техния износ, внос и преработката им; 5. износа и вноса на левове и чуждестранна валута в наличност;6. събирането, подържането и предоставянето на статистическа информация за платежния баланс на страната; 7. упражняване на валутен контрол.

Доколкото в този закон не е установено друго, всички действия, сделки и плащания се извършват свободно. ВЗ е в следствие от задължението на България , произтичащо от Европейското споразумение за асоцииране,  да се предприемат мерки съответстващи на правилата на ЕС  относно движението на капитали.

ВЗ е основен нормативен акт. Има и др.подзаконови такива – Наредба за износа и  вноса на левове и чуждестранна валута в наличност, благородни метали, скъпоценни камъни и изделия с и от тях и за водене на митнич.регистри по чл.10 а от ВЗ; Наредба  за статистиката на платежния баланс и др.

ІІ. Валутен режим– от предметния обхват на ВЗ е видно, че става дума за  отношения, сделки и действия и свързани с тях  плащания на гражданския обмен. Тези отношения се поставят именно във валутен режим, който най-общо се изразява в това, че те са поставени  в условията на регистрационен или разрешителен режим или предвидена забрана за извършването им. Така валутния режим се изразява в  допълнителни условия, установени за сделките с валута, благородни метали/ скъпоценни камъни или забрани за тяхното извършване. Друг разграничителен критерии на тези отношения е и това, че за една част от тях страни са местни и чуждестранни лица.

1.Режими, установени във ВЗ: основната забрана  е за износ и внос на левове,  чуждестранна валута, благородни метали и скъпоценни камъни чрез пощенски пратки / освен пратки с обявена стойност /, която не се отнася за ТБ и БНБ;  разрешителен режим е предвиден за продажбата на чуждестранна валута по занятие от финансови къщи/ в наличност и по безкасов начин/. Това разрешение /лицензия/  следва от общия режим в ЗБ. БНБ води и подържа публичен регистър на  тези лица, като дейността им и условията и реда за издаване или отнемане на лицензия е регламентирана с наредба  ; регистрационен е режимът на обменните бюра – в МФ се води публичен регистър на тези лица, като дейността им е регламентирана в наредба, издадена от Министъра на финансите.Такъв е и режимът на лицата, които осъществяват дейност по добиване, преработване и сделки с благородни метали и скъпоценни камъни и изделия с и от тях по занятие. – МФ подържа публичен регистър за тях и дейността им е регламентирана с наредба. 2.Друг вид режим това е режимът на преводите и плащанията към чужбина.ТБ и БНБ извършват преводи и плащания след деклариране на основанието за превода пред тях., като за превод над 25 хил.лв  се представят сведения и документи, определени в наредба на БНБ. 3.Друг режим  е този за събиране на информация за нуждите на статистиката на платежния баланс. За тази цел се водят регистри  за всяка сделка и плащане между местно и чуждестранно лице над 5000 лв.Подобни задължения имат  ТБ и БНБ, министерствата и държавните агенции, инвестиционните посредници, застрахователите и пенсионните фондове, нотариусите и службите по вписванията, Централния депозитар идр. БНБ издава наредба за тази цел. Всяка сделка във връзка с първоначалното извършване  на преки инвестиции в чужбина от местни ЮЛ или ЕТ, както и за предоставяне на  финансови кредити между местни  и чуждестранни лица., подлежи на деклариране  пред БНБ , съгласно наредба. 4.Следващ режим е режимът на отчетност на вземанията и задълженията между местни и чуждестранни лица .За местните ЮЛ и ЕТ  е предвидено периодично да представят отчети пред БНБ  за вземанията си и задълженията си  към чуждестранни лица, както и преките си инвестиции в чужбина,  а местните ФЛ  са длъжни ежегодно  да отчитат същото към чуждестранни лица  по финансови кредити – ако са над 50 хил.лв годишно. 5.Друг режим е свързан с воденето на митнически регистър. Митническите органи водят регистри  за търговските кредити по износа и вноса и за финансовия лизинг между местни и чуждестранни лица , както и за износа и вноса на подлежащите на деклариране левове, валута и платежни инструменти на приносител – регламентирано с наредба на Министъра на финансите.Такива могат да се внасят и изнасят неограничено , като над 5 хил.лв се декларират, над 25 хил лв  се декларират и се посочва произхода  им, като се представя удостоверение от НАП , че няма просрочени задъления. Чуждестранните лица  за суми над 25 хил лв само декларират , когато тяхната равностойност не надвишава внесената и декларирана валута. 6.Следващ режим е  за добиването, преработване и сделки с благородни метали и скъпоценни камъни и изделия  с и от тях по занятие и техния внос и износ.

ІІІ. Валутни ценности – в законодателството няма определение на това понятие.Посочва се само кои са те – чуждестранни банкноти, монети и книжни пари,които са законно платежно средство в чужбина,менителници, записи на заповед, кредитни  писма, платежни нареждания, преводи, акредитиви и др.подобни, издадени в чуждестранна валута,чуждестранни ценни книжа,  / акции, облигации, купони от тях и др./ вземания на местни лица от чуждестранни лица, злато, сребро и платина в монети, слитъци в суров и преработен вид  и скъпоценни камъни , когато са предмет на сделки между местни и чуждестр. лица или на износ и внос извън обичайните размери , български банкноти, монети и ценни книжа , когато са предмет на износ и внос, чекове, менителници, записи на заповед , платежни нареждания  и др.подобни  в левове, когато са предмет на сделки между местни и чуждестр.лица  или на внос и износ. Характеризират се с няколко общи белега: 1.Имат имуществен характер – те са наличност, годна да служи за задоволяване на нужди от вътрешен характер и за уреждане на международни плащания .2.Отразяват в себе си определена номинална стойност, гарантирана с определено количество злато или стоки на международни цени. 3.Те са документи, ценни книжа, гарантирани вземания или злато и други благородни метали  като световни пари , които отразяват организацията на паричното обръщение и здравината на съответната национална валута. 4.Те са средство за обезпечаване на  реалното покритие на националната валута.

ІV. Местни и чуждестранни лица. 1.Местни лица – физическо лице с постоянно пребиваване в страната, ЮЛ  със седалище в страната , ЮЛ със седалище извън страната – за дейността в страната чрез регистриран клон, бълг.граждани пребиваващи в чужбина с цел обучение или медицинско лечение , независимо от срока на пребиваване, бълг.диплом., консулски, търговски и др.представителства и др. 2.Чуждестранно лице – всяко физическо или ЮЛ , което не отговаря на усл. за местно лице , както и чуждестр.диплом.,консулски, търговски и др.предст. и др. и пребиваващите в България за обучение или медицинско лечение , независимо от срока на пребиваване.

  1. V. Валутен контрол – това е вид финансов контрол и представлява контрол по изпълнение на нормативните актове, които уреждат валутния режим. От гл.т. на видовете контрол валутният може да бъде предварителен / издаване на разрешения /, текущ / попълване на декларации и справки / и последващ / извършване на проверки и ревизии от органи, на които законът възлага правомощия /. От гл.т. на предмета вал.контрол се характеризира с адресатите си – местни и чуждестранни лица, а от гл.т. на обектите – изброените в  чл.1 на ВЗ сделки, действия и плащания.

Органите на контрола са министъра на финансите, БНБ и пощенските служби.

  1. Министърът на финансите чрез своите специализирани органи извършва проверки по спазване на закона. Митническите органи следят при износа и вноса на левове и чуждестранна валута в наличност и на благородни метали и скъпоценни камъни и изделия с и от тях. Органите на НАП  проверяват дейността на обменните бюра и лицата , които осъществяват дейност по добиване, преработване и сделки с благородни метали  и скъпоценни камъни и изделия / които не са търговски банки /. 2. Органите на БНБ  контролират финансовите къщи, упражняват контрол върху ТБ , упражняват контрол за спазване изискванията  при преводи и плащания към чужбина, при събиране на информация за нуждите на статистиката на платежния баланс и др. 3. Пощенските служби упражняват контрол по спазване изискванията  за забрана на износ и внос на левове и валута  и благородни метали и скъпоценни камъни и изделия чрез пощенски пратки и уведомяват митническите органи за констатираните нарушения.

 

 

0 replies

Leave a Reply

Want to join the discussion?
Feel free to contribute!

Вашият коментар