2. Наследствено право

Print Friendly, PDF & Email

37. Понятие, предмет и принципи на наследственото право

 

 

  1. Понятие. НП може да се определи като: съвкупност от правни норми, представляващи част от ГП, които регламентират правоотношенията, настъпващи по повод смъртта на едно лице и уреждащи преминаването на имуществото на това лице към имуществата на други лица.

Исторически наченки на наследяването има още в предкласовото общество, през родовообщинния строй – имуществото на умрелите е преминавало към останалите членове на рода, първо по майчина, а после по бащина линия. Като правен институт наследяването възниква при разпадането на първобитно общинния строй, предизвикано от развитието на производствените сили и възникването на частна собственост върху оръдията и средствата за производство.

За НП няма спор, то се смята за дял от ГП – посочва се като последния дял на ГП с оглед на това, че е свързано със смъртта на един правен субект и с последиците от тази смърт: т.е. логически правилно е да е накрая. Именно като част от ГП – НП има връзка с всички дялове на ГП:

1) общата част (ЗЛС и др.)

2) ясна връзка с вещно и облигационно право – правата и задълженията, които се прехвърлят след смъртта на лицето са преди всичко от категорията вещни и облигационни права.

3) семейно право – доколкото при наследяването по закон винаги става въпрос за наследници, които са в семейно-правна връзка с починалия или в съпружеска връзка.

  1. Наследствено правоотношение (предмет на регулиране от семейно-правните норми). Налице са трите основни елемента за всяко правоотношение:

2.1. Субекти (страни на правоотношението): всички познати ГП субекти: физически лица; юридически лица; държавата. Под въпрос е правното положение на общините: с последното изменение на ЗН (края на 1999 г.), бе изменен чл.11 – за първи път в ЗН се дава възможност общините да придобиват някакво имущество след смъртта на едно лице, но е спорно дали е между субектите.

2.2. Юридическите факти (пораждащи НПО): характерно е, че юридически факт – единствен или един от фактическия състав винаги е смъртта на едно лице (смъртта – самостоятелно или паралелно с други юридически факти).

2.3 Съдържанието на НПО (права и задълженията, които възникват между правните субекти): наследствените правоотношения са различни, но общо правило е че във всяко едно НПО-е като елемент от съдържанието му присъства субективното право на наследяване.

  1. Субективното право на наследяване: призната и гарантирана възможност на едно лице да придобие имуществото на друго починало лице, т.е. да придобие едно наследство. Правото на наследяване възниква в момента на настъпване на смъртта на наследодателя, но неговите наследници по закон или по завещание могат, придобивайки това право, да изберат: 1) или да изявяват воля за придобиване на наследството, да приемат наследството и да станат титуляри на включените в него права и задължения; 2) или да се откажат от наследството, с което губят правото си на наследяване и възможността да придобият включените в наследството права и задължения. Множеството потенциални наследници на едно лице са от различни редове. 1 ред наследници (деца) – изключват 2 ред наследници (родители), т.е. всички потенциални наследници на едно лице имат право на наследяване, но едни (от най-близкия ред) – го придобиват незабавно/безусловно и могат веднага да го упражнят; останалите наследници от следващите редове притежават правото на наследяване, но то е под отлагателно условие – налице е очакване (на бъдещо несигурно събитие): отказ на наследник от предходния ред или недостойнство да наследява за наследник от предходния ред. Правото на наследяване се характеризира като:

3.1. Абсолютно право: титулярът на правото може сам да осъществи действията, свързани с упражняване на правото и сам чрез своето поведение да задоволи признатия му от закона интерес без да е необходимо поведение на други лица.неограничен кръг на насрещно задължени лица: дължат единствено бездействие и следва да не пречат на титуляра.

3.2. Преобразуващо потестативно право: правото на наследяване се упражнява чрез едностранно волеизявление на титуляра; чрез това едностранно волеизявление се предизвиква правна промяна не само в собствената правна сфера (на  титуляра), но и в чужда правна сфера (деца, които приемат и всичко се прекратява за родителите, които са от 2 ред).правната промяна се състои в това, че например когато едно дете упражни правото си на наследяване – за следващия ред правото на наследяване се погасява: имаме вече наследник от 1 ред, който е приел наследството.

  1. Правна уредба на наследственото право. ЗН: основен НА, който обаче е остарял (от 1949 г. е).

4.1. Преди него е имало ЗН от 1890 г. Различията между двата закона са съществени:

1) Принципното различие е, че първият ЗН, за разлика от сегашния ЗН, е провеждал сериозно неравноправие между:

а)наследниците от мъжки и от женски пол с предпочитание към наследниците от мъжки пол при наследяване на някои недвижими имоти;

б) брачни и извънбрачни деца;

в) родни и осиновени;

В ЗН от 1949 г. – всички тези наследници се третират равностойно.

2) Друга разлика е свързана със системата, която двата закона възприемат относно придобиване на наследството:

а) отменения ЗН е възприемал Теорията на отказа от наследството: наследникът придобива наследственото имущество в момента на смъртта на наследодателя – автоматично , без да е нужно да изрази воля за това: директно правоприемство по силата на закона. Дадена е възможност впоследствие наследникът да се откаже от наследството – и то да излезе от имуществото му с обратна сила.

б) сегашния ЗН – възприема Теорията на приемане на наследството: след смъртта на наследодателя неговото имущество не преминава към наследниците, докато те не изявят воля за приемане. В момента на смъртта наследниците придобиват правото на наследяване, т.е.придобиват правото да го упражняват. Има интервал от време между смъртта и приемането, в който наследството е ничие имущество. Когато наследникът приеме, ЗН посочва че приемането действа с обратна сила – към момента на смъртта.

3) Има различен кръг наследници по закон и други различия.

4.2. Закон за наследството. Законът е стар, но въпреки това не е променян много. Основното изменение е от 1992 г. Повод за изменението: реституционните закони, приети в същия период. Наложиха се промени с оглед осигуряването на възможност за реалното възстановяване на собствеността върху одържавените имоти. Текстовете имат относително временен характер: целта е разрешаване на конкретен проблем. По повод на тази нужда от изменение бяха извършени и няколко много съществени промени, които са принципни:

1) промени се кръгът на наследниците по закон – той бе значително разширен;

2) разшири се свободата за разпореждане с имуществото чрез завещание, до 1992 г.- тя бе значително ограничена.

3) отпадна срока за приемане на наследството.

4) макар действащият ЗН да е един, винаги се налага употребата на предишни положения: приложим е този закон, който е действал към момента на смъртта.

ЗН добре обхваща всички проблеми на НП, макар че няма кодификационен характер.

4.3. Не липсват разпоредби и в други НА:

1) Семеен кодекс – наследствени права на съпрузи при развод;

2) Търговски закон – въпросът за съдбата на дружествения дял на починал съдружник;

3) ЗЖСК –възможност да се замести починал член-кооператор от неговите наследници.

4) ЗАвПСП –особености при наследяване на авторско право;

5) ГПК –тук е разгледана съдебната делба;

6) ЗС – доброволната делба (общ способ за прекратяване на съсобствеността, вкл. възникнала от наследяване).

  1. Принципи на НП: не са изрично формулирани в закона като такива, извеждат се по тълкувателен път от закона (всеки би могъл да формулира повече или по-малко). 3 от тях обаче са основни:

5.1.Равноправие между наследници от мъжки и от женски пол; между брачни и извънбрачни деца; родни и осиновени.

5.2. Свобода на завещателната воля: възможността на всяко едно лице – потенциален наследодател, да се разпореди с имуществото си чрез завещание и по този начин да се отклони от правилата, които законът урежда за наследяване: чл.14, ал.1 от ЗН. Преди 1992 г. – текста на ЗН е с продължение: “…в полза на наследниците си по закон, държавата и обществени организации.” Другата алинея гласи: “…а в полза на други лица извън тези, би могъл да се разпорежда с не повече от Ѕ от имуществото си”. Ако би завещал повече от 1/2 – това завещание е частично нищожно за частта, надхвърляща Ѕ, т.е. която е в повече: тази част се връща в наследството и се разпределя между наследниците по закон, ако няма такива – отива в полза на държавата. От 1992 г- – това положение е отменено.

5.3. Защита на най-близките роднини на наследодателя. Този принцип ограничава завещателната свобода. Изразява се в правилата за т.н.запазена част на най-близките роднини, уредена в чл.28 и сл. Няма ли противоречие между 14 и 28? Общо взето – такова противоречие има. Крайният изход: 1 лице може да завещае цялото си имущество на когото и да е и това завещание ще бъде валидно завещание, т.е. няма да има частична нищожност за частта, която накърнява запазената част. Лицето, което има запазена част, и тя е накърнена може (има потестативното право) да атакува по исков ред завещанието. Неограничена ще бъде завещателната свобода, когато лицето няма наследници със запазена част. Ако има такива – пак може да завещае цялото си имущество. Двата принципа взаимно се ограничават.

Могат да се изведат още 2 съществени принципа:

1) Принцип на реален дял в наследството – всеки наследник получава в натура като обаче се допуска и парично изравняване.

                        2) Принцип на недопустимост на неоснователното обогатяване – чл. 12 ЗН: (1) Hаследниците, които са живели с наследодателя и са се грижили за него, получават в наследство обикновената покъщнина, а ако се занимават със земеделие и не са съответно възнаградени по друг начин – и земеделския инвентар на наследодателя. (2) Сънаследници, които приживе на наследодателя са спомогнали да се увеличи наследството, могат, ако те не са били възнаградени по друг начин, да искат при делбата да се пресметне това увеличение в тяхна полза; увеличението може да се даде в имот или в пари.

 

 

 

38. Наследяване. Наследство. Откриване на наследството

 

  1. Наследяване.
  2. Същност – преминаване на имуществото на едно починало лице към имуществото на едно или няколко лица, се нарича наследяване или наследствено правоприемство.
  3. Видове – наследяването е два основни вида:

1)наследяване по закон;

2)наследяване по завещание.

  1. Наследяване по закон – преминаването на имуществото се осъществява с оглед правилата в ЗН, т.е. лицата, към които то ще премине и техните дялове се определят от ЗН.Наследяването по закон се осъществява, когато не е налице завещание.
  2. Наследяване по завещание – характеристика:
  • Кръгът на облагодетелстваните лица и обемът на наследствените права се определя от волята на наследодателя, изразена в неговото завещание.
  • Наследяването по завещание има приоритет пред наследяването по закон.

а) Това е така по принцип, макар че не е изключено да се стигне до паралелно наследяване: и по закон, и по завещание.

б) Така ще бъде винаги, когато завещателят не се е разпоредил в завещанието си с цялото си имущество, а например с 1/3 – останалата част от имуществото ще се наследява по закон.

в) Друг вариант: направил е завещание, но с него е накърнил запазената част на наследник по закон, ако последният реши да атакува завещанието – тогава той ще наследява по закон.

 

  1. Общо и частно наследствено правоприемство.
  2. Общо наследствено правоприемство е налице, когато имуществото преминава като цяло или в дробни части, но винаги като съвкупност от права и задължения.
  • Когато имуществото на наследодателя преминава към едно лице като съвкупност от права и задължения.
  • Когато наследството е разделено между няколко наследника: всеки от тях получава съвкупност от права и задължения.
  • При наследяването по закон правоприемството е винаги общо, друго не може да се осъществи.
  • Наследяване по завещание – може да има или общо, или частно правоприемство.
  1. Частно наследствено правоприемство е налице при завета (вид завещание): завещателят оставя на едно лице само определено имуществено право/ или права, но само права, не и задължения (завещавам недвижимия си имот).
  • Лицето, което е облагодетелствано по този начин, се нарича заветник.
  • Заветникът не е наследник (получил е конкретно наследствено право).
  • Положението на заветниците е на особени кредитори на наследниците. Те имат правото да искат от наследниците да им предадат това, което им е завещано (пари, недвижими имоти и др) – имат едно право на вземане към наследниците.
  • Същинските кредитори са били кредитори на наследодателя приживе и след неговата смърт – те стават кредитори и на наследниците.
  • Заветникът никога не е бил кредитор на наследодателя.
  • Към наследодателя заветникът не е имал права.
  • При конкуренция се предпочитат кредиторите. Удовлетворяват се преди заветниците.
  • Наследство.
  1. Същност – съвкупност от прехвърлими имуществени права и задължения, които наследодателят е притежавал към момента на смъртта си.
  2. Неимуществените права и задължения се погасяват със смъртта на наследодателя по принцип, но някои от тях са обект на наследяване
  • Правото на публикуване, възпроизвеждане и разпространение на авторско произведение. Правото на авторско име е непрехвърлимо и ненаследимо.
  • Членствените права и задължения на кооператор се наследяват по особен начин от членовете на семейството му.
  • Правото на членство в ЖСК не е имуществено право. Ако починалия кооператор е завещал правата си в ЖСК, заветникът не може да заема мястото на починалия,а може само да получи на правените имуществени вноски.
  1. Непрехвърлими имуществени права.
  • По закон: вещното право на ползване / чл. 56 ЗС /.
  • По естество: право и задължение за издръжка; право на пенсия /ако лицето не си е взело предишни пенсии – ще ги наследят, но за в бъдеще не може да се наследи качеството на пенсионер/. Наследствена пенсия: лицето я получава по повод смъртта на негов близък, който го е издържал приживе; приживе наследодателят може да не е получавал пенсия.
  • По волята на страните: сключен е договор intuitu personae /договор за поръчка, изработка/.
  1. Към момента на смъртта си – в наследството влиза и правото на наследяване.
  • Чл. 57 ЗН – наследствена трансмисия /наследяване на правото на наследяване/.
  • Застрахователното обезщетение /по застраховка “живот”/, което получава наследникът дали е наследство? – трябва ли да се плати данък наследство върху него:
  • не е наследство, защото наследодателят не е имал приживе правото да получи застрахователно обезщетение;
  • Закон за местните данъци и такси – не е наследство, но се облага като наследство.
  1. Наследство и имущество.
  2. Наследството е по-тясно.
  • Само прехвърлими права и задължения.
  • Фиксирано е към определен момент и не се променя.
  1. Имущество.
  • Всички имуществени права и задължения.
  • Принадлежи на лицето цял живот и се променя;

3.      Авторско право

  • АП е от катег.на комплексните суб.права, т.е. които обхващат множество различни правни възможности за титуляра си:
  • строго лични – право на авторско име, личен елемент – непрехвърлим и ненаследим;
  • имуществени –право на авт.възнаграждение (АВ), в случай, че го е публикувал. Ако е публикувал, но не е реализирал правото си на АВ – това право /като имуществено/ влиза в състава на наследството.
  • Особености.
  • При наследяване на АП има и специални отклонения от общите правила в ЗН – чл. 33 ЗН – еднократност на наследяване на АП.
  • Защитата на АП продължава определен п-д след смъртта на автора: в повечето случаи 50 г. след смъртта.
  • Ако авторът почине – АП-а преминават към наследниците му (издател за АП ще се обърне към тях).
  • Ако в рамките на този 50-годишен срок на защита и наследникът почине – би трябвало тези права да преминат към наследниците на наследника. Според чл.33 ЗН това обаче няма да стане, АП преминават към държавата – еднократност на наследяването.
  1. Членствено право – наследяване. Комплексно субективно право – подобно на АП включва и лични, и имуществени елементи:
  • Лични – право на участие в управлението и взимане на решения.
  • Имуществени – право да се получи част от печалбата; право на ликвидационен дял в случаите на прекратяване на ЮЛ-е. Имуществените елементи се наследяват, но дали неимуществени/лични елементи могат да се наследят? На място на починалия член/ или съдружник да встъпи негов наследник – принципен отговор е трудно да се даде комплексно. Отговорът може да се даде на базата на законовата уредба.
  • Събирателно дружество – персонално дружество (съдружниците държат един на друг). Създадено е с оглед личността на съдружниците:
  • ако някой съдружник почине – дружеството се прекратява;
  • при прекратяване дружеството не стои въпросът за наследяване на членствените права, а само правото на ликвидационен дял (имуществено право) се наследява;
  • законът: в дружествения договор съдружниците могат да предвидят друго;
  • чл.97 ТЗ – в дружеството встъпват изявилите желание наследници:
  • наследниците – право да встъпят в дружеството и станат съдружници.

Това право не е елемент от наследството: ако те приемат наследството като цяло, не означава, че са решили да встъпят в дружеството – това е самостоятелно решение;

  • Наследникът като наследник (а не по наследство) – право да реши дали да встъпи; членственото право не се наследява директно, имаме възможност на наследника да реши да или не;
  • ООД – няма различие. ООД е на границата между персоналното и капиталовото дружество. Чл.129 ТЗ – дружественият дял (правото на участие на съдружника в дружеството) може да се прехвърли и наследява. Прехвърлянето на дружествения дял от един съдружник на друг се извършва – свободно (без намеса на Общото събрание), а на трети лица – при спазване изискванията за приемане на нов съдружник. Третото лице трябва да бъде прието като му се прехвърли дела. Тук обаче е употребено само прехвърляне (2 изр.). Няма логика наследяването да става по различен ред: и тук се осъществява правоприемство. Наследникът би трябвало да изяви желание за встъпване в дружеството, а ОС – да го приеме/ или не. Би могло да се поддържа, че наследяването се осъществява автоматично – включва се членственото правоотношение в състава на наследството. Първата теза е по-приемлива.
  • АД – чисто капиталово дружество. Ако едно лице получи по наследство акции, то става автоматично член на АД – без приемане, без изявяване на воля. В АД същественото е капиталът – персоналният състав не е от значение. При смърт на акционер – неговите наследници, придобивайки имуществените му права, придобиват и правото на членство (и неимуществените права). Тук имаме отклонение от правилото, че неимуществените права могат да се наследяват.
  • Кооперации.
  • Уредба – само в ЗЖСК.
  • Определена категория наследници (само най-близките) – възможност, ако пожелаят и в опр.срок, да изяват желание да заместят починалия съкооператор в членствените права. Т.е. няма автоматично преминаване на членствени права към наследниците.
  1. Откриване на наследството (ОН) – има 2 елемента, време на ОН и място на ОН.
  2. Време на ОН (чл.1 ЗН):
  • Време на откриване на наследството е моментът на смъртта на 1 лице, а мястото на ОН му е местожителството.
  • Наследството се открива в момента на смъртта.
  • ЗН – момент на смъртта. В ГП най-кратките срокове се броят в дни. ЗН се интересува от точния момент на смъртта: ден, час, минута и секунда на настъпване на смъртта – важно е с оглед наследниците, свързани с ОН. Към този момент се определят лицата, годни да наследяват: може да наследява всеки жив човек в момента на настъпване на смъртта на наследодателя: напр.:

При злополука са починали 2 лица (баща и син), които могат да бъдат наследници – кой кого ще наследява – този, който е бил жив към момента на смъртта на другия – правото на наследяване влиза в имуществото му и съответно ще премине към неговите наследници. Ввъзможно е обаче при такава злополука да не може да се установи кой е живял няколко минути повече или по-малко. При това положение допреди едно изменение на закона се приемаше, че те са починали едновременно и всички наследства се откриват едновременно – и никой никого не наследява, а се търсят други евентуални наследници живи към момента на смъртта им. Със създаване на новия чл.10А се прие т.н. презумпция за надживяване (която е позната на някои други правни системи). Счита се, че по-възрастният е починал преди по-младия – по-младият ще наследява по-възрастния. Това е една необорима презумпция. На никой не се дава възможност да установи противното – то и не може да се установи: няма начин да се установи кой кога е починал. Пита се презумпция ли е или е фикция? По-скоро е презумпция. Фикция е правно закрепване на една очевидна неистина, а в случая може и да е истина. Освен това презумпцията се базира и на една житейска очевидност, че по-младият е по-издръжлив.

  • Значение на момента на ОН:

а) Към момента на смъртта се определя състава на наследственото имущество.

б) Значението на деня на ОН е свързано с изтичането на различни срокове, свързани с упражняване на права по повод наследството.

в) Значение за приложимия закон – прилага се този закон или съответно редакция на ЗН, който действа към момента на смъртта.

 

  1. Място на ОН (не е толкова съществено).
  • Последното местожителство на починалия. В Закона за гражданската регистрация терминът “местожителство” не се използва, използва се “постоянен адрес”, т.е. това населено място, тази община, в чиито регистри на населението лицето е вписано.
  • Значение на местооткриването на наследството – с оглед определяне на компетентния районен съд, който има право да извърши различни действия, свързани с наследството. Предявяват се всякакви искове, свързани с наследството за атакуване на завещанието поради недействителност, за възстановяване на запазена част, за делба и т.н.; правят се изявления за приемане или отказ от наследство.

 

 

 

 

 

  1. 39. Наследодател. Наследник

 

І. Наследодател:

  1. Определение.

Починалите лица или обявените за починали по установения в закона ред,чието имущество преминава по реда на наследяване към други лича, се наричат наследодатели.

  1. Белези:
  • Всяко физическо лице може може да бъде наследодател.
  • Юридическо лице не може да бъде наследодател.
  1. Завещател е наследодател, който е оставил завещание.

За да може да остави завещание – той трябва да има сътоветната дееспособност, изискуема в закона.

ІІ. Наследник:

  1. Определение.

Всяко Ф.Л., което по силата на наследственото правоприемство, придобива съвкупност от права и задължения.(разлика със заветника, който не е наследник, а придобива определени само имуществени права по силата на завет).

  1. Наследници могат да бъдат всички познати правни субекти на ГП:
  • физически лица;
  • юридически лица;
  • държава.
  1. Характеристика:
  • Физическите лица наследяват по закон и по завещание.
  • Юридическите лица са годен наследник само по завещание. За да може едно юридическо лице да придобие наследство, съществува изискване то да съществува към момента на смъртта на наследодателя, да не е прекратено, може да е учредено към момента на откриване на наследството. Изключение в това отношение са фондациите чиято правна уредба се намира в ЗЛС. Фондация може да бъде учредена и въз основа на завещание. Към момента на смъртта, фондацията все още не е учредена – тя ще бъде учредена на базата на завещанието.
  • Държавата – може да наследява:
  • по закон придобива безстопанствени имущества – няма наследници или наследниците са се отказали от наследството, били са недостойни, наследвството се получава от държавата;
  • по завещание.
  1. Характеристика на чл.11 ЗН.

До изменението на чл.11 ЗН от края на 1999 г., държавата получава цялото безстопанствено имущество. След изменението от 1999 г. на чл.11 ЗН се добавя следното: “когато липсват наследници, наследството се получава от държавата, с изключение на: 1)всички движими вещи; 2)жилища, ателиета и гаражи; 3)жилищни имоти – застроени и незастроени – които стават собственост на общината, на чиято територия те се намират”.

Държавата не придобива всичко, а определени ВП минават към общината. При наличието на този текст (и само на него – няма други): общината не може да се окачестви като наследник, понеже тя получава само конкретни ВП, а наследството като съвкупност от права и задължения се получава от държавата. Общината по-скоро прилича на заветник – тя получава права, въпреки че няма завещание. Друг е въпросът, че няма пречка да се направи завещание в полза на община и тя би била “наследник” по завещание. Доколкото субект на наследствено правоотношение е всяко лице, което влиза в правоотношение по повод смъртта на едно лице, заветникът също е субект на наследственото правоотношение, следователно и  общината е субект на наследственото правоотношение, без обаче да е има качеството на наследник.

 

  1. Способност за наследяване. Недостойнство за наследяване

 

І. Определение.

Извежда се от чл.2 ЗН чрез тълкуване по аргумент на противното:

Не може да наследява този,който не е заченат при откриването на наследството и който е роден неспособен да живее.

Може да наследява всяко физическо лице, което е живо към момента на смъртта на наследодателя.От това основно правило има и изключение. Право да наследява има и лице, което е заченато към момента на смъртта, но още не е родено, т.е. –  годен правен субект все още няма, но законът защитава правата на заченатия. Заченатият ще може да наследи /ще придобие качеството “наследник”/ само ако се роди жив и жизнеспособен .

  1. Жив – да е поел въздух, да е показал първи признаци на живот.
  2. Жизнеспособен – да има всички необходими органи и жизнени функции за извънутробно съществуване.
  • Въпросът дали детето е жизнеспособно се поставя, ако детето умре скоро след раждането. Чл.2(2) ЗН постановява оборима презумция , че който е роден жив, се смята за жизнеспособен до доказване на противното.
  • Всяко заинтересовано лице би могло по съдебен ред и чрез съответната медицинска експертиза да установи нежизнеспособност. Ако това се докаже ще имаме следната ситуация – едно дете се е родило живо, живяло е кратко време, след което се установява, че то не е било жизнеспособно, т.е. – не е било правен субект. То няма да може да наследява. За да има правен субект – той трябва да е жив и жизнеспособен. Хипотези:
  • детето е родено живо и жизнеспособно – наследява;
  • мъртвородено дете – субект не възниква – няма кой да наследи;
  • ражда се живо дете, умира впоследствие, доказва се нежизнеспособност – няма наследник;
  • ражда се живо дете, умира малко след това, но не се установява нежизнеспособност /починало е поради външни причини/ – то е станало наследник, в неговото наследство се е включило правото на наследяване и то ще премине към неговите наследници чрез наследствена трансмисия (чл.57 ЗН).

ІІ. Недостойнство за наследяване:

  1. Определение.

В случай на тежко провинение към наследодателя или към неговите близки лицето, което иначе е способно да наследява , изгубва качеството на наследник като недостоен.Недостойнството има за последица лишаване от наследство

  1. Хипотези, при които настъпва недостойнство – чл.3 ЗН.
  • Недостойнството настъпва за лице, което убие или се опита да убие наследодателя/ или негов съпруг/ или дете:
  • само умишлено престъпление води до този резултат, не и убийство по непредпазливост;
  • същият ефект има и съучастие в убийство;
  • недостойнството не е налице, в случаите на убийство при обстоятелства, които изключват наказуемостта (неизбежна отбрана, крайна необходимост); ако деянието е амнистирано; при убийство по непредпазливост; когато деянието не се вменява във вина на дееца – той не е разбирал свойството и значението на своето деяние или не е могъл да ръководи постъпките си.
  • престъплението трябва да е установено с влязла в сила присъда на компетентния съд.
  • Не може да наследява като недостоен и лице, което пред надлежен орган на властта е набедил наследодателя в престъпление, като знае, че е невинен, или представи неистински доказатлества срещу него. Става дума за престъпление, което поначало е наказуемо с лишаване от свобода. Недостойнството се изключва, когато набедяването се преследва по ред на частно обвинение и наследодателят не е подал съответната жалба. Съгласно НК обаче набедяването вече се преследва не по тъжба на пострадалия, следователно разпоредбата на чл. 3 ЗН, б. “в” в тази си част се смята за отменена.
  • Посегателства от страна на наследник върху завещателната воля на наследодателя – две групи:
  • Неправомерни въздействия пряко върху волята на лицето :
  • наследник въздейства върху волята на наследодателя и го застави чрез насилие или измама да направи/ отмени/ или промени завещанието;
  • не е нужно въздействащият да оказва въздействие в своя полза – не е важно в чия полза въздейства, т.е. кое е облагодетелстваното лице;
  • няма недостойнство, ако наследникът оказва въздействие върху наследодателя правомерно като се опитва да го убеди.
  • Въздействие върху документа, материализиращ волята, т.е завещанието:
  • унищожаване на завещанието;
  • скриване на завещанието;
  • подправка на завещанието;
  • съзнателно служене с неистинско завещание (това е завещание, което някой вече е подправил и друг човек си служи с него, знаейки, че то е подправено) – от значение е не самият факт на подправката, а ползването на подправено завещание.
  1. Недостойнството настъпва:
  • Автоматично – по силата на закона. Този факт трябва да бъде установен по съдебен ред. Установяването по съдебен ред ще може да бъде противопоставено на иска за наследство на недостойния. Решението на съда има обратно действие по отношение на третите лица, които са придобили права от недостойния наследник
  • Последиците от недостойнството се свеждат до това, че наследникът или губи правото си на наследяване, или въобще губи възможността да го придобие в момента на смъртта – вариантите са два в зависимост кога е извършено деянието:
  • Ако деянието се извърши приживе на наследодателя– т.е. наследникът не е придобил още правото на наследяване, той се лишава от възможността да придобие това право и няма да стане наследник, когато наследодателят умре.
  • Ако деянието е извършено след смъртта на наследодателя (например унищожаване на завещание) наследникът е придобил право на наследяване, но го губи и качеството му на наследник отпада с обратна сила, той вече не може да наследява.
  • Последиците, свързана с недостойството са строго лични – не засягат негови низходящи, които по силата на чл.10 ЗН могат да заместят недостойния си възходящ и да наследят вместо него (ако синът е недостоен, внуците могат да наследят).

 

 

ІІІ. Опрощаване на недостойнството – чл.4 ЗН.

  1. Недостойнството може да бъде опростено от самия наследодател, ако е все още жив, посредством изричен акт.
  • Писмен документ с нотариално заверено съдържание, в който наследодателят заявява, че знае и прощава извършеното деяние.
  • ако се окаже, че наследодателят е опростил едно деяние, а наследникът е извършил другоили други деяния, т.е опростено е само едно – няма да е налице опрощаване;
  • ако са повече от едно деяния – опрощаването трбява да е за всички.
  • Опрощаване чрез завещание – наследодателят завещава и формулира желанието си да прости деянието на своя наследник. Ако налице е такова опрощаване, недостойнството отпада собратна сила и наследникът наследява без ограничения.
  • Наследодателят може да не е извършил изрично завещание, няма изричен акт, но е завещал нещо на наследника. Възможни са два варианта:
  • ако завещателят не е знаел за недостойнството, когато е съставено завещанието – тогава това завещание или частта от него, която е свързана с недостойнството, са нищожни – чл.42 ЗН;
  • ако завещателят, съставяйки завещанието, е знаел за недостойнството, но въпреки това завещава на недостойния, последният ще получи само това, което му е завещано, без да възстановява цялостните си наследствени права. Актът на съзнателно завещаване в полза на недостойния  е само частичен –налице е  само частично опрощаване.

 

 

 

 

 

 

 

 

  1. Наследяване по закон – кръг и ред на законните наследници

 

  1. Наследници по закон – всички физически лица, свързани с наследодателя посредством семейно-правна връзка

 

  1. Родство, групи родство.
  2. Родство по права линия.

Роднини по права линия са лица, които пряко или непряко произхождат едно от друго.

  • Степента на родство между две лица се определя от броя на ражданията, които ги разделят:
  • родител – дете: едно раждане – І степен;
  • дядо – внук: две раждания – ІІ степен.
  • При родство по права линия говорим за низходящи и възходящи роднини на едно лице:
  • низходящи: всички лица, които пряко или непряко произхождат от него (наследодателя);
  • възходящи: всички лица от които той (наследодателя) пряко или непряко произхожда.
  1. Родство по съребрена линия (СЛ).

Съребрени роднини са лица, които не произхождат едно от друго, но имат общ родоначалник. Степента на родство се определя от броя на ражданият, които разделят две лица, но се минава през родоначалника:

  • най-близките роднини по СЛ са от ІІ степен – братя и сестри;
  • чичо и племенник – ІІІ степен (брат и дете на единия брат);
  • деца на двама братя (първи братовчеди) – ІV степен;
  • брои се общия родоначалник.

 

  • Кръг на наследниците по закон.
  1. Обхваща всички лица, свързани със семейно-правна връзка с наследодателя, които по силата на закона, имат безусловно или условно право на наследяване.
  2. Този кръг включва:
  • всички роднини/наследници по права линия (низходящи; възходящи) без ограничение на степента;
  • всички роднини по съребрена линия – до VІ степен вкл;
  • преживелият съпруг – единственият допълнителен наследник извън роднините.

IV.Ред на наследяване.

Законът е подредил наследниците в четири реда според степента на близост спрямо наследодателя.

  1. Всеки предходен ред изключва всички останали.
  2. Ако в рамките на един ред има наследници от различна степен на родство – по-близкия по степен изключва по-далечния.

 

ІІІ. Наследници.

  1. Първи ред наследници.
  • Деца на наследодателя (низходящи от първа степен). В понятието за деца се включват:
  • Лица, които произхождат биологически от наследодателя и този произход е установен по съответния предвиден в СК начин.
  • Осиновени лица – включват се и двете категории осиновяване пълно осиновяване и непълно осиновяване.
  • Не влизат т.нар. доведени или заварени деца – децата на другия съпруг, те нямат връзка с наследодателя, освен ако той не ги е осиновил.
  • В първи ред влизат и всички останали низходящи на наследодателя от всички степени (деца, внуци, правнуци и т.н.) – чл.10 ЗН постановява право на заместване.
  1. Втори ред наследници – родители на наследодателя: майки и баща/ или този от тях, който е известен и жив:
  • Родителите трябва да имат установена правна (не просто биологическа) връзка с детето.
  • Те могат да бъдат не само рождени родители, но и осиновители при двете категории осиновяване.
  1. Трети ред включва 2 групи лица.
  • Възходящите от втора и по-горна степен (дядо, баба, прадядо, прабаба и т.н.) – по-близкия по степен ще изключи по-далечния: дядо изключва прадядо.
  • Първите съребрени роднини – братя и сестри на наследодателя (т.е. съребрени роднини от втора степен) и заедно с тях наследяват в трети ред техните низходящи до шеста степен. Редът за наследяване относно низходящите на братята и сестрите е уреден в чл.10 ЗН – правото на заместване.

      Дотук е свършвал кръгът до 1992 г. като в трети ред братята и сестрите е можело да се заместват само от деца и внуци. С изменението от 1992 г. се разшири кръгът наследници по закон като се създаде:

  1. Четвърти ред наследници

Обхваща останалите съребрени роднини от трета до шеста степен включително:

  • Братя и сестри на родителите (трета степен) и техни низходящи надолу.
  • Съребрените роднини от четвърти ред могат да произхождат не само от дядото, но и от прадядото.
  • Децата на брата на дядото са от пета степен и те са също тук.
  • Брат на дядото (четвърта степен) и негови низходящи.
  • Няма значение от кое коляно се разкланят – важно е да влизат в тези шест степени.

 

  1. Преживелият съпруг:
  2. Не влиза в нито един от редовете.
  3. Наследява заедно с всеки един от първите три реда и дели по определен начин с тях;
  4. Той се прикачва към първи, втори и трети ред наследници.
  5. Ако няма наследници от първите три реда, съпругът получава всичко и измества четвърти ред. Наследниците от четвърти ред наследяват, ако няма наследници от предходните редове и ако няма преживял съпруг.

 

 

     

 

  1. Размер на наследствените дялове

 

Законът императивно определя дяловете на които следва да бъде поделено имуществото при наличието на наследници със запазена част, както и когато има няколко наследници в един ред;

  1. Първи ред- тук са включени низходящите и те наследяват поравно. Ако има само едно дете то получава цялото имущество.
  • Към низходящите спадат и осиновените такива.
  • Низходящи по право на заместване – те получават дела на замествания от тях и делят по равно.
  1. Втори ред- при липса на наследници от I ред наследяват тези от II. Това са родителите на наследодателя и делят поравно. Ако е само единия от тях – получава цялото наследство.
  2. Трети ред – когато липсват наследници от I и II ред, наследяват тези от III. Това са братята и сестрите и възходящи от втора и по-горна степен.
  • За братя и сестри законът заделя 2/3 от наследството и те делят поравно, а за възходящи от 2 и горна степен – запазена 1/3 от наследството.
  • Ако наследяват само братя и сестри и техни низходящи до втора степен, братята и сестрите наследяват по равни части а техните деца по право на заместване.- техните части по колена.

Изключение – чл.8, ал.3, пълнокръвни (родни в ЗН) и непълнокръвни (еднокръвни или едноутробни). Дяловете се определят по друг начин. Еднокръвни и едноутробни братя и сестри получават половината от това което наследяват родните братя и сестри.

  • Ако наследодателят е оставил само възходящи от втора и по горна степен, те наследяват по равни части. Ако наследниците са от различни степени- по- близкият по степен изключва по-далечния.
  1. Преживелият съпруг е призован наследник, винаги наследява с някой от призованите редове:
  • с низходящи – получава от индивидуалното имущество на наследодателя част равна на частта на всяко дете и половината от семейната имуществена общност;
  • с наследници без запазена част – получава половината от наследството и половината от семейната имущ. Общност ако наследството е открито преди навършването на 10г. от брака. Ако бракът е продължил повече от 10г.- получава 2/3 от имуществото;
  • с възходящи от втора и по-горна степен и с братя и сестри, тогава при брак, който е траел по-малко от 10г., той получава 1/3, а ако бракът е траел 10 и повече години – ½.
  1. Четвърти ред – наследяват само ако няма наследници от първите три реда като по-близкият по степен изключва по-далечния.

 

 

 

 

 

  1. Наследственоправно положение на съпруга

 

I.        Правно положение на съпруга.

  1. Определение.

Преживелият съпруг, като наследник по закон е лицето, което се е намирало в брак с наследодателя към момента на настъпването на смъртта и бракът е прекратен именно с факта на смъртта

  1. Хипотези, при които преживелият съпруг не наследява.
  • Ако бракът е прекратен приживе по друг ред (развод; унищожаване по съдебен ред), бившите съпрузи не са взаимни наследници – чл.104 ЗН.
  • Преживелият съпруг не може да бъде и наследник по завещание, ако то е направено преди развода. Завещанието се унищожава с факта на развода, по силата на закона.
  • В случай че бракът е прекратен поради смърт, преживелият съпруг няма да наследява при условията на чл.102 ЗН.
  • При висящ процес за развод, по време на който ищецът умира – наследниците могат да продължат процеса и да установят, че бракът е бил разстроен по вина на преживелия съпруг.

При ненастъпване на тези обстоятелства, съпругът ще е наследник.

  1. Наследяване – характеристика.
  2. Съпругът е необходим наследник – т.е. с право на запазена част.
  3. Съпругът наследява с този ред наследници, които е призован.
  4. Съпругът се явява единствен наследник, когато няма наследници от I, II, III ред. Измества IV ред, а не дели с тях.

III. Особености.

  1. ”Последващ съпруг” според тълкуването на ВКС относно чл.9а ЗН:
  • Бракът е скючен след одържавяването на имоти или включването им в ТКЗС
  • Съпругът да е преживял съпругът-собственик
  • От брака да няма деца-родени или осиновени
  • Последващият съпруг да е починал преди възстановяването на собствеността.

Предпоставките са дадени кумулативно

  1. Повторно слючен брак между двамата съпрузи няма за последица възстановяване на правата, които те биха могли да имат от първия си брак.

Поради това при определяне наследствения дял на преживелия съпруг, годините от първия брак, който е бил прекратен и по-късно възстановен, не се зачитат.

 

 

 

 

 

 

 

  1. 4 Наследяване по право на заместване

 

  1. Определениечл.10 ЗН.

Правото на низходящия да встъпи в наследствените права и да заеме мястото на своя възходящ, когато той е починал преди наследодателя или е недостоен да получи това, което възходящият би получил, ако беше жив или достоен.

  1. Характеристика на правото на заместване (ПЗ).
  2. ПЗ е самостоятелно право на лицето, което наследява по заместване, т.е. не съществува правоприемство между замествания и заместника, той наследява на собствено основание.
  3. При безвестно отсъствие обявеният за умрял се замества на общо основание според чл. 17(1) ЗЛС.
  4. Живите лица могат да бъдат заместени само когато са недостойни. Лице, което е живо, но се е отказало от наследството, не може да бъде замествано.
  5. Заместване се допуска и в полза на лице, което се е отказало от наследството на възходящия, когото замества или което е недостойно да наследи същия.
  • Лица, които могат да наследяват по заместване.
  1. ПЗ се допуска в реда на низходящите на наследодателя, в това число и на осиновените, извънбрачните и техните низходящи. Заместването е без ограничение в степените.
  2. При непълно осиновяване наследяване по заместване е недопустимо.
  3. ПЗ се допуска и по съребрена линия, но има ограничения в закона – починалите преди наследодателя или недостойни негови братя и сестри могат да бъдат заместени само от техните деца и внуци-чл. 10(2) ЗН.
  4. Как се наследява по ПЗ.

Наследниците на починалия преди наследодателя или недостоен негов наследник получават дела на заместения и делят по колена.

 

 

 

 

 

 

  1. Особени случаи при наследяване по закон

 

  1. Отклонение от общите правила на наследяванеточл.12 ЗН.
  2. Чл.12(1) ЗН – наследяване на обикновена покъщнина (ОП) на наследодателя.
  • Наследниците, които са живяли заедно с наследодателя и са се грижили за него, получават извън дела си и тази покъщнина. Тя се вади от общата наследствена маса, не подлежи на подялба между всички наследници, а се дава на посочените лица.
  • Изисквания към тях.
  • Наследникът трябва да е живял заедно с наследодателя в едно и също жилище и в общо домакинство;
  • Кумулативно дадена е и втората предпоставка: полагане на грижи за наследодателя. Грижите могат да бъдат най-различни в зависимост от състоянието на наследодателя. Съдебната практика приема, че не е необходимо, грижите да са от особено естество,става въпрос за обикновени грижи.
  • Когато за 1 наследодател са се грижили няколко наследници – кой е с право да претендира за ОП? Този, при който е живял най-много време или в периода, в който се е нуждаел от най-интензивни грижи. Ако не може да се направи това уточнение – никой няма да получи тази облага (ОП се разделя съразмерно).
  • Правото да получат тази допълнителна облага имат само призованите наследници, само от реда, който получава Н-то (наследодател – наследници: деца, за него обаче се е грижила сестрата, но не е призован наследник и няма да има това право).Става въпрос за изваждане на нещо от Н-то в полза на един от призованите наследници – ощетяват се останалите наследници.
  • Кое е ОП – преценява се конкретно с оглед на общите условия на живот и конкретните условия на живот на наследодателя. Не влизат вещи за упражняване на професия.
  1. Допълнителна хипотеза – чл.12(1) ЗН, втора част – определени наследници освен ОП могат да получат и земеделския инвентар на наследодателя. Наследникът трябва да отговаря на горните две изисквания и освен това:
  • да се занимава със земеделие;
  • да не е бил възнаграден приживе от наследодателя по друг начин за положените грижи.
  1. Чл.12(2) ЗН:
  • Същност – наследник, който приживе на наследодателя е спомогнал за увеличаване на неговото имущество и това след смъртта му води до увеличаване на Н-вото – така е облагодетелствал всички наследници.
  • За да няма неоснователно обогатяване на другите наследници има право да иска при делбата уравняване в пари или натура – в основата на това правило в зависимост от приноса му за общото увеличение на имуществото.
  • Искане за пресмятане на това увеличение може да бъде направено:
  • при делбата,
  • или чрез самостоятелен иск след делбата като общия 5 годишен давностен срок тече от извършване на делбата (ако е пропуснато при делбата).
  • Пресмятането се прави :
  • в пари;
  • в натура (да му се постави в дял вещ).
  • Наследникът има право да иска:
  • равностойността на това, което е вложил (пари, труд). Предпоставка за това е да не е бил възнаграден по друг начин от наследодателя.
  • Или сегашната увеличена стойност на имота, с която иначе биха се обогатили останалите наследници.
  1. Чл.9а – още един случай на особено наследяване по закон, свързан с реституираните имоти.
  • Става въпрос за право на наследяване на възстановени имоти от страна на последващ съпруг.
  • Възстановяването се извършва на собственика или на неговите наследници (ако не е жив). Хипотазите са:
  • наследодателят умрял, оставил съпруг, няма деца – има братя и сестри, съпругът – също има братя и сестри;
  • последващ съпруг –е съпругът, който е станал такъв след одържавяването на имота, включен в ТКЗС ( бракът е след одържавяването). Фактически тези имоти ги е нямало при сключването на брака и следователно съпругът не е допринесъл за тях по време на брака;
  • ако не е жив към момента на възстановяването и няма деца – законът казва – роднините на последващия съпруг няма да наследяват;
  • всичко ще остане на роднините на съпруга – собственик.

 

 

 

 

 

  1. Преминаване на наследственото имущество към държавата

 

  1. Определение.

Когато при откриване на наследството няма наследници или те се откажат, респективно -загубят правото да го приемат, то преминава в полза на държавата, която не може да се откаже от него. В противен случай би се допуснало съществуването на безстопанствени имоти.

  1. Държавата може да бъде наследник както по закон, така и по завещание.
  2. Когато наследява по завещание е в правното положение на наследник.
  3. По силата на закона държавата наследява при условията на чл.11 ЗН, когато няма други наследници.
  • Не съществуват такива или са починали.
  • Отказали са се от наследство.
  • Недостойни са.
  • Комбинация от тези фигури.

В тези случай тя наследява по силата на своята публична власт, а не по силата на наследствено повикване. Според съдебната практика, държавата не се третира като наследник по закон.

  • Особености.
  1. Държавата няма право да се откаже от наследството – не може да съществува безсубектно имущество.
  2. Държавата приема наследството задължително по опис – отговаря за задълженията само до размера на получените активи.
  • Преди изменението на чл.11 ЗН от 1999 г., държавата е получавала цялото наследство като съвкупност от права и задължения.
  • С изменението 1999г. част от правата не се придобиват от държавата, а от общината (вещни права върху всички движими вещи и върху недвижимите имоти: жилища, ателиета и гаражи или парцели, предназначени за жилищно строителство). Тези вещни права преминават към общината на чиято територия се намират. Държавата се явява правоприемник на починалия с изключение на тези права.
  1. Особена хипотеза.

Какво става, когато при липса на наследници, наследството е останало от гражданин на една държава на територията на друга държава? Това е въпрос от практическо значение.

  • Ако приемем, че държавата е наследник по закон, тогава тя ще наследи починалия си гражданин
  • Ако се приеме другото виждане (безстопанствено имущество), имуществото се придобива от държавата на чиято територия то се намира. В практиката се приема това становище.

 

 

 

 

 

 

  1. Завещание – понятие и обща характеристика

 

  1. Определение.

Едностранен, личен, формален, безвъзмезден и отменим акт, с който едно лице се разпорежда с имуществото си за след своята смърт.

  1. Характеристика.
  2. Едностранен акт.

Завещанието е едностранна правна сделка от категорията на неадресираните правни сделки. Това е сделка-разпореждане в случай на смърт. Сделката е сключена под отлагателен срок.

  1. Строго лична сделка.

Завещанието се прави  единствено чрез собствено волеизявление, не посредством представител.

  1. Лицето, което завещава трябва да е дееспособно.
  2. Не може с един акт да завещават две или повече лица, било един на друг, било на трето лице.Това завещание ще бъде нищожно.
  3. Завещанието е формална сделка. Формите на завещанието са:
  • Нотариално завещание – във формата на нотариален акт. За него важат общите изисквания за нотариалното производство – чл.24 ЗН.
  • Саморъчно завещание – в обикновена писмена форма. То следва да е написано на ръка, със собствения почерк на наследодателя.
  1. Отменим акт – завещателят може приживе да промени завещанието изцяло или отчасти по всяко време.
  2. По-новото завещание отменя по-старото.
  3. Съдържание – всяко завещание трябва да съдържа разпореждане с имущество и да сочи лицето, в полза на което се прави завещанието.

 

 

 

 

 

  1. Съдържание на завещанието.

 

  1. Същност.

Съдържание на завещанието съставляват разпорежданията на завещателя относно лицето, в полза на което се извършват тези разпореждания, както и самия предмет на разпорежданията.

  1. Характеристика.
  2. Обект на завещателни разпореждания могат да бъдат имуществени права,.
  3. Видове завещателни разпореждания.
  • Универсални – при тях наследството преминава общо като съвкупност от права и задължения. Придава на лицето, в полза на което е на правено качеството на наследник.
  • Завет – с него се завещава едно определено право, което придава на лицето качеството на заветник.Той не става наследник, а своеобразен кредитор на наследството.
  • Заветът на една определена вещ е недействителен, ако наследодателят не е собственик на тази вещ.
  • Заветът на родови определени вещи е действителен винаги.В този случай заветът се състои в задължение за наследника да предаде завещаните вещи, макар наследодателят да не е оставил такива вещи при откриването на наследството.
  1. Модалитети при завещателните разпореждания.
  • Условие – завещателните разпореждания могат да бъдат направени под условие. Действието им се поставя в зависимост от настъпването или не на едно бъдещо несигурно условие.
  • под отлагателно условие;
  • под прекратително условие.
  • Срок – бъдеще, сигурно събитие.
  • отлагателен срок( начален) – отлага изпълнението на завещанието;
  • прекратителен срок ( краен) – с настъпването му завещанието престава по право да проявява всякакви правни последици.
  • Тежест-клауза, с която завещателят налага на лицето, в полза на кето е направено завещанието да извърши нещо.
  • Лицето е длъжно да изпълни тежестта до размера на полученото имущество.
  • Неизпълнението на тежестта не влече след себе си отмяна на завещанието.
  • Всеки заинтересован може да иска изпълнението й.
  1. Субституция
  • Същност – завещателят може да посочи едно или повече лица, които да придобият наследството или завета, в случай че наслефдникът или заветникът почине преди него, недостоен е да наследява или се откаже.
  • Видове:
  • Обикновена.
  • Фидеикомисарна – не се използва. По своята същност представлява разпореждане на завещателя, с което се задължава облагодетелстваното лице да запази през целия си живот наследеното имущество.

 

 

 

 

 

 

  1. Активна и пасивна способност при завещанието

 

  1. Завещателна дееспособност- чл.13 ЗН.
  2. Определение – всяко лице, което е навършило 18 годишна възраст и не е поставено под пълно запрещение. Практиката приема, че и лица поставени под ограничено запрещение не могат да правят завещание.
  3. Условия:
  • Завещателят да е имал завещателна дееспособност в момента на извършване на завещанието. Иначе завещанието е унищожаемо.
  • Физически недостатък( глух, ням) не е пречка за извършване на завещание.
  • Еманципирания непълнолетен също може да право завещание.Ограничение – за недвижимите имоти само след разрешение на районния съдия
  • Непълнолетните невстъпили в брак не могат да правят завещание.
  1. Неспазване на условията – завещанието е унищожаемо.Заинтересованите лица по исков ред могат да го атакуват.Този иск не се предявява самостоятелно а в делбен процес.
  2. Способност за наследяване по завещание.
  3. Кой наследява:
  • физически лица;
  • юридически лица;
  • лицата, които са били заченати при откриването на наследството и които са родени способни да живеят;
  • държавата и общините.
  1. Не могат да наследяват:
  • чужда държава имот, които се намира в РБ;
  • недостойните лица.

 

 

 

 

 

  1. Нотариално завещание

 

  1. Нотариално завещание – определение.

Извършва се от нотариус под формата на нотариален акт и за него важат общите правила за нотариалното производство-чл.24 ЗН.

  1. Процедура.
  2. Участници.
  • Наследодател.
  • Нотариус.
  • Двама свидетели.
  1. Необходими условия за участниците:
  • Завещание може да се направи пред всеки нотариус – няма териториална обвързаност. Обвързаността е за самите нотариуси – те нямат правото да извършват нотариални действия извън своя район. Нотариусът може да отиде на друго място (в болница, частен дом и т.н.), но само в рамките на своя район.
  • Чл.471 ГПК – нотариусът не може да бъде засегнато/облагодетелствано със завещанието лице и не следва да бъде в определени родствени връзки със завещателя.
  • Свидетели – изисквания:
  • Чл.480 ГПК – да са дееспособни и грамотни лица.
  • Чл. 471 ГПК – да не са заинтересовани от сделката.
  • Чл. 471 ГПК – да не са в опр.роднински връзки със завещателя.
  1. Процедура по съставяне на завещанието.
  • Предварителна проверка – нотариусът първо извършва подготвителна дейност. Той проверява самоличността и дееспособността на завещателя и свидетелите.
  • Самоличността се проверява по документи за самоличност,при липса на такива завещателят установява самоличността си с двама познати на нотариуса свидетели.
  • Дееспособността – по документи за самоличност и според изискванията чл.13 ЗН, следва да се провери дали лицето може да действа разумно.
  • Съставяне на завещанието:
  • Завещателят изразява устно волята си пред нотариуса и свидетелите, излагайки мотивите си като може да ползва предварително направени бележки.
  • Паралелно с устното изявление, нотариусът записва волята му по възможност такава, каквато е – може да прави само дребни стилистични корекции. Желателно е да запази собствените стилистични изрази на завещателя, което помага при тълкуване впоследствие на волята на завещателя. В случай, че употребените изрази биха направили завещанието нищожно, нотариусът е длъжен да уведоми завещателя. Нотариусът записва волята на завещателя – каквато е, няма изискване за начина, по който ще пише – на ръка, с технически средства.
  • Нотариусът прочита на глас завещанието пред завещателя и свидетелите и проверява дали правилно е разбрал и отразил волята. В завещанието нотариусът е длъжен да отрази всички действия, които е извършил при записването на волята. Например: “Проверих самоличността на завещателя и свидетелите, той изрази устно волята си, аз я записах, прочетох”. Ако тези действия не са записани се приема, че те не са извършени и завещанието ще бъде нищожно. Тук формализмът на закона е силно застъпен. Неспазването на което и да било изискване влече нищожност на завещанието.
  • Подписването на нотариалното завещание се извършва от всички присъстващи – завещател, свидетели, нотариус. Липсата на който и да е подпис повлича нищожност на нотариалното завещание.
  • Нотариусът датира нотариалното завещание.
  • Особени хипотези:
  1. Ситуации, в които завещателят не може да се подпише.
  • Според общите правила на ГПК, ако едно лице не може да подпише документ, то следва да постави отпечатък от десния палец върху документа. Ако и това не може да направи, следва да постави отпечатък от друг пръст на ръката.
  • Чл. 24(3) ЗН урежда отклонение от общите правила – ако завещателят не може да се подпише, той трябва да заяви това и да посочи причината. Нотариусът отбелязва тези обстоятелства в нотариалния акт за завещание преди неговия прочит – т.е. завещателят следва да посочи този факт още при отразяването на волята му и това е част от устно изразената воля на лицето.

В практиката  двете правила се използват паралелно – поставя се отпечатък  и се прави отбелязване.

  1. Хипотеза при която страните представят на нотариуса готов проект на завещание.

Със Закон за нотариусите и нотариалната дейност е въведено изменение на чл. 24(2) ЗН с чл.474(8) ЗННД.

  • Нотариусът проверява самоличността/ дееспособността на страните;
  • Завещателят изразява устно волята си.
  • Вместо да пише нотариусът следи дали текста правилно е написан.
  • Прочита го и с това процедурата по съставяне на завещанието приключва.

 

Становища:

  • Проф. Цанкова – просто не четем текста, поради нелогичността и противоречието с останалия текст на същата алинея, т.е. държим на стандартната процедура – всичко се прави пред нотариуса.
  • Друг вариант, с който се прави компромис и се съвместяват двата начина, но тук рискуваме в един момент да се каже, че нотариалното завещание е нищожно. Проектът – готовото, неподписано нотариално завещание ще замени писането от страна на нотариуса.

Това, което е смущаващо е поредността на действията. От гл.т. на сигурността, по-добре е да не се действа с проект – страните би трябвало да искат нотариуса да напише нотариално завещание.

 

 

 

 

 

 

50/51. Саморъчно завещание

 

  1. Определение.

Саморъчно е завещанието извършено в писмена форма, без заверка от страна на държавен орган, като изискването е да бъде изцяло написано на ръка от завещателя.

  1. Особености.
  2. Нищожно ще бъде ако е написано с помощта на каквито и да били технически средства.
  3. Може да бъде направено под чужда диктовка .
  4. Нищожно ще бъде ако е написано от друго лице, дори и под диктовката на завещателя.
  5. Лесно е да се направи – не изисква специални познания и опит или други лица;
  6. Саморъчното завещание не може да се направи ако лицето не може да пише .
  7. Недостатъци на саморъчното завещание.
  • По-лесно атакуемо е, по-трудно е да се докаже, че лицето е било дееспособно към момента на съставяне на завещанието.
  • Саморъчното завещание може по-лесно да се загуби или унищожи.
  • Характеристика на саморъчното завещание (СЗ) – чл.22 ЗН.
  1. СЗ да е изцяло ръкописно, т.е. писано на ръка от самия завещател – с неговия почерк. Няма пречки завещателят да ползва бележки на друго лице и после да ги препише.
  2. Не е важно върху какъв материал и с какво средство е написано завещанието или с какъв цвят мастило е.
  3. Ако има поправки/ добавки в СЗ как да се действа ?
  • Ако са корекции на самия завещател – това няма значение.
  • Но ако корекциите са направени от друго лице – чл.3, б.”в”, постъпва се различно, две хипотези:
  • когато добавеното ясно може да се разграничи – собственоръчно завещаното се абстрахира от тези поправки и се възпроизвежда първоначалния текст;
  • ако са заличени текстове от СЗ и не може да се открие действителната воля на завещателя – недействителност на цялото завещание поради липса на форма.
  1. Форма на завещанието:
  2. Завещанието трябва да бъде подписано.
  • Подписът да е след завещателните разпореждания – това е потвърждение на волята му.
  • Ако нещо е добавено след подписа – то не важи, но ако е като добавка, в допълнение на горното и има подпис, тогава е  действителен и този текст.
  • Подписът може да е изписване на цялото или съкратеното име. Може да бъде и по обичайния начин – т.е. специфичен знак, който фигурира и в документа за самоличност.
  • Значение на подписа:
  • потвърждава волеизявлението, но служи и за индивидуализация на автора на завещанието;
  • законът не изисква някакви специални условия относно посочване на самоличността на завещателя.
  1. Завещанието трябва да бъде датирано.
  • Без значение е къде се поставя датата.
  • Обозначаването на датата трябва да е пълно и точно – може по обичайния начин или по подразбиращ се начин ( Великден)
  • Датата е от значение към момента на съставяне на завещанието относно
  • преценката на завещателната дееспособност на лицето;
  • преценката дали това е последната му воля.
  • Липсата на дата или ако тя е посочена неточно води до нищожност на завещанието.
  1. Съхранение на СЗ.
  2. Завещанието е от категорията на неадресираните сделки и завещателят не е длъжен да го съобщава на друго лице. Следователно той може:
  • да го съхранява вкъщи;
  • да го предаде за съхранение на трето лице;
  • да го предаде на облагодетелстваното лице;
  • да го предаде в запечатан плик за съхранение у нотариус. Предаването може да се извърши лично от завещателя, но и от друго лице.
  • при предаването нотариусът не извършва някаква проверка на завещанието;
  • при предаването се съставя протокол, в който се посочва лицето, предало завещанието и лицето, което го приема, т.е. нотриус, завещател, дата и се завежда в специален регистър с определен номер;
  • СЗ, оставено на съхранение при нотариуса може по всяко време да бъде взето, но само от завещателя.
  1. Какво става след смъртта на завещателя, когато има лице, при което  СЗ се съхранява?
  • Най-лесно е когато СЗ е при облагодетелстваното лице.
  • Третото лице, при което се пази СЗ има право да се обърне към нотариуса и да поиска обявяване на СЗ. Обявяването няма значение за валидността на завещанието. То е просто способ да се даде гласност на СЗ.
  • с този акт се обявява публично СЗ;
  • искане за обявяване на публочност може да се направи от всяко трето лице.
  • СЗ може да е при нотариуса, публичното му обявяване не се извършва служебно от него.
  • Няма срок за позоваване на СЗ. Дори след 10 г. да се открие – то пак е валидно. Наследникът по завещание може да търси правата си, стига те да не са погасени по давност. В това време може наследството да е преминало у законните наследници или държавата, но наследникът по завещание може винаги да търси правата си.
  1. Ограничения на завещателната свобода. Възстановяване на запазена част

 

  1. Завещателна свобода.

Всяко лице има право на свобода да състави завещание, да се разпореди свободно със своето имущество по начин, различен от указания в закона, като по този начин облагодетелства лица, извън лицата наследници по закон.

  1. Характеристика на завещателната свобода.
  2. Принцип на наследственото право.

Всяко лице има право на свобода да състави завещание, да се разпореди свободно със своето имущество по начин, различен от указания в закона, като по този начин облагодетелства лица, на които държи, обича и т.н.

  1. Обикновено това е целта на завещанието – да се промени реда на наследниците по закон или размера на дяловете на наследниците по закон.

Не е погрешно завещание, в което завещателят завещава точно на наследниците си по закон – не непременнно завещанието трябва да се отклонява от наследяването по закон.

  1. Завещателната свобода се изразява в това, че завещателят може да се разпореди с която и да е част от своето имущество или с цялото си имущество, стига да се касае за прехвърлими имуществени права.

ІІ. Ограниченията на завещателната свобода.

  1. Завещателят е ограничен да направи завещателни разпореждания, които противоречат на закона/ или морала (естествено ограничение за всеки вид сделка).
  2. Понастоящем ограниченията се свежда до наличие на запазена част за определени наследници по закон.
  • чл.14, ал.1 и ал. 2 – чл.32;
  • чл.28 и 29 уреждат запазената част;
  • Имало по-голямо ограничение на завещателната свобода допреди изменението на закона от средата на 1992 г., докогато съществува и допълнително ограничение – завещателят не може да се разпорежда с повече от ½ си имущество в полза на лица, които не са му наследници по закон или държавата и обществени организации.
  • При нарушениена това правило законът постановява частична нищожност на завещанието за частта, надхвърляща половината.
  • В ситуация, когато има наследници със запазена част (деца и съпруг), но завещателят завещава на друг – на тях им се дава и ½ от наследството, както и запзаена част. Решението на закона е било несправедливо, тъй като тези наследнизи са били защитени със запазена част.
  • Когато наследодателят е нямал роднини с право на запазена част, а завещанието е в полза на не-роднини, то е било нищожно наполовина.
  • Когато е нямало наследници по закон, наследството би отишло в държавата. Завещателят завещава, но не може да завещае цялото имущество, защото държавата ще вземе ½. Това решение на закона също не може да се приеме.
  • След промените на закона от 1992 г. важи само ограничението, свързано със запазената част, чл.28 ЗН. Става дума за наследници със запазена част, които са т.нар. необходими наследници. Това са:

– низходящи – І ред;

– ІІ ред – родители и преживял съпруг.

Останалите наследници от ІІІ и ІV ред – няма право на наследство по запазена част, но имат право на наследство по завещание.

  • Запазена част.
  1. Запазена част е тази дробна част от наследството, с която наследодателя няма право да се разпорежда със завещание или с дарение.
  2. Останалата част извън запазената част е разполагаемата част, с която свободно може да се разпорежда.
  3. Запазените части като дроби в чл.29 – размерът им зависи от това кои са наследниците и от броя на лицата.
  4. Запазената част е винаги по-малка от частта, която наследникът би получил ако би наследявал по закон, т.е. ако нямаме завещание и той надследява по закон – чл.29 ЗН.
  5. Противоречие.
  • Чл.14(1) ЗН – завещателят може да се разпорежда с цялото си имущество със завещание, а чл.28 – не може. Разумно съчетаване на двата текста се открива с тълкуване на чл. 30 ЗН.
  • Чл.30 – завещателят може да завещае цялото си имущество но който иска, включително и като накърни запазената част и завещанието, което ще направи ще бъде валидно, но наследникът със запазена част е с право да атакува по исков ред това завещание, за да си възстанови запазената част.
  • Това е едно потестативно право.
  • Искът, с който се упражнява е конститутивен.
  • Правото принадлежи на всеки наследник със запазена част поотделно – упражняването на правото от един наследник не влече възстановяване на правото и на другия наследник, един може да зачете волята на завещателя, друг – да атакува.
  1. Погасителна давност – правото на иск за възстановяване на запазената част се погасява в общия давностен срок – 5 г., чл. 30 ЗН.
  2. Начален момент на давността.

Началният момент е моментът, от който започава да тече давността. Това не емоментът на откриване на наследството, а денят, в който наследникът по завещание се е позовал на него. Според формулировка на ВС това е моментът, в който наследникът е потърсил правата си по силата на завещанието, не непременно съдебно – например, когато е поканил наследниците да му предадат това, което му е определено).

  1. Друга особеност е уредена в чл.30(2) ЗН.

Чл. 30(2) ЗН въвежда изискване в случай, че завещанието, което се атакува, е направено спрямо лице, което не е наследник по закон. Тогава наследникът със запазена част, за да може да предяви иска, трябва да е приел наследството по опис.

  • Характерно за приемане на наследството по опис е, че районният съдия прави пълен опис на имуществото, на всичко, включено в наследството.
  • Опис е нужен, когато атакуващият е трето лице, а не наследник по закон – лица, които са извън наследниците (не са със запазена част), не познават наследството, не знаят какво включва то (възможно е третото лице да бъде излъгано).
  • Когато има приемане по опис, наследникът ще има равностойно право на защита спрямо ищеца.
  1. Процедура за възстановяване на запазената част.
  2. Предявява се иск за възстановяване на ЗЧ.
  • Съдът следва да прецени дали тя е накърнена или не.
  • Когато става дума за дробна част е относително лесно, но завещанието може да не е за дробна част от имуществото, а да е за конкретни имоти – тези имоти трябва да се остойностят, за да се установи каква идеална част от наследството представляват.
  • Съставя се една обща стойностна маса на състава на наследството към момента на смъртта с помощта на вещи лица;
  • Изчислява се активът на наследството, изважда се пасивът, получава се един чист актив на наследството.
  • Запазената част се изчислява спрямо чистия актив.
  • Но към чистия актив на наследството се добавят даренията, направени приживе – това са неща, които въобще не влизат в наследството – излезли са от него приживе.
  • Към така получения актив изчисляваме дробната част.
  • Наследникът със запазена част се оказва доста по-облагодетелстван.
  1. Възстановяване на запазената част.
  • Преди това, за да претендира един наследник със запазена част, че тя е накърнена, чл.30(1) ЗН, той трябва, ако е получил дарение или завещание, трябва да ги включи в запазената част (да прихване направените в негова полза дарения или завещания). За разликата може да търси друго, т.е ако има още нещо да получава – може да го претендира.
  • Ако са направени завещания и дарения:
  • най-напред се атакуват и намаляват завещателните разпореждания. Те се намаляват съразмерно до запълване на запазената част.
  • Ако се окаже, че всички завещания са недостатъчни (т.е. запазената част още не е запълнена), се пристъпва към атакуване на даренията, но не пропорционално всички, а даренията се редуцират от последното към предходните назад ,към първото, докато се запълни запазената част.
  • Няма граница назад, до която може да се отменят даренията. Затова някои предпочитат да прикриват дарения с възмездни сделки, за да не могат да бъдат атакувани от наследниците.

 

 

 

 

  1. Отменяне на завещание

 

  1. Същност: Отмяната е действие, което се извършва лично и приживе от наследодателя.
  2. Характеристика.
  3. Завещанието е отменим акт, т.е. завещателят е свободен да промени/или отмени изцяло направеното завещание.
  4. Отмяната следва да е различава от отделните способи за атакуване на завещанието след смъртта на завещателя (поради недействителност и т.н.).
  5. Строго личен акт на завещателя.
  6. Отмяната на завещанието е окончателна.
  • Начини, по които завещанието се отменя.
  1. Изрична отмяна (ИО).
  2. Мълчалива отмяна (МО).
  3. Конклудентна отмяна (КО).
  4. Изрична отмяна на завещанието.
  5. Средства:
  • Чрез ново завещание – характеристика.

а) Трябва да има ясно формулирано волеизявление на завещателя, че желае да отмени едно свое предходно завещание – изцяло/ или в определена негова част.

б) Няма значение какво е по форма новото завещание (нотариално или саморъчно ).

в) Новото завещание трябва да има необходимото задължително съдържание: завещателят да се разпорежда със своето имущество за след смъртта си и да посочва облагодетелстваното лице.

г) Наред с това задължително съдържание трябва да се включи текст “отменям всички свои предходни завещания, или отменям завещанието си от еди коя си дата”: новото завещание е равносилно  на ново разпореждане с имущество плюс клауза за отмяна.

  • Посредством нотариален акт. Характеристика:

а) Това е самостоятелен нотариален акт за отмяна на завещание.

б) Използва се в случаите, когато завещателят иска да отмени предходното  или предходните завещания, но не иска да прави ново завещание.

в) Нотариалният акт трябва да отговаря на изискванията по ГПК, чл. 465-488.

  1. Мълчалива отмяна на завещанието.
  2. Мълчалива отмяна на частни завещателни разпореждания. Средства:
  • Може да се извърши единствено и само чрез ново завещание – без значение в каква форма е съставено.
  • По-новото отменя по-старото завещание когато:

а) двете завещания изцяло или в определени свои части съдържат несъвместими завещателни разпореждания;

б) ако предходното и новото завещание имат един и същ предмет, но облагодетелстваното лице е различно – то второто завещание е валидно и отменя предходното.

  1. Мълчалива отмяна на общи завещателни разпореждания (разпорежда се с цялото или с дробна част от имуществото). Последващото завещание не отменя първото, в случая когато има свободни дялове. Съпоставят се съдържанията на двете завещания и се преценява доколко едното е несъвместимо с другото.
  • Възможно е отменящото завещание след смъртта на завещателя да не произведе действие: лицето, на което е завещано е починало/ или е недостойно.
  • Независимо от това, предходното завещание, което е било отменено – остава отменено и няма да се възроди.
  1. Конклудентна отмяна на завещание.
  2. Средства:
  • Саморъчно завещание – чрез унищожаване или чрез заличаване на част от текста.
  • Ако се заличава самостоятелна част от текста, завещанието се счита отменено само в тази си част.
  • Ако се заличава датата или подписа, завещанието се отменя изцяло.
  • Отмяна на завети на индивидуално опр.вещи – чл. 41 ЗН.

а) Чл.41 ЗН, във връзка с чл.19, ал.1 предвижда, че отчуждаване на индивидуално опр.вещ са счита за конклудентна отмяна на завета.

б) Същите правно последици се прикрепват към преработване и изменение завещаната вещ по начин, по който тя изгубва първоначалната си форма и предназначение – законът приема, че тези действия водят до отмяна и в този случай.

в) Ако завещателят след отчуждаването придобие отново вещта и тя бъде върната в имуществото към момента на смъртта – въпреки това заветът е отменен.

Изключение: обратното придобиване може да се дължи на унищожаване на отчуждителната сделка  поради порок във волята на отчуждителя/завещателя – ако е бил в грешка, измама, заплаха, вещта се връща в имуществото му. Заветът не е отменен, не може към една опорочена воля на завещателя да прикрепим, че той е искал отмяна на завета.

  • Особени хипотези.
  1. За хипотезите, когато второто завещание (последното завещание, което е налице към момента на смъртта) не произвежда действие понеже е нищожно или унищожаемо и бъде унищожено – има недействителност на отменящия акт. Ако то е нищожно или бъде унищожено и отпадне с обратна сила – тогава – обратният извод: след като завещанието е отменило предходните, но не съществува в правния мир (сякаш никога не го е имало) – отменящ акт не е налице и отмененото завещание ще произежда действие, т.е. то е налице.
  2. Завещанието, което е отменено с последващо, остава отменено даже и когато последващото завещание не произведе действие поради това, че установеният наследник или заветник умре преди завещателя или се окаже недостоен или се откаже от наследството или от завета
  3. При отмяната на едно последващо завещание, с което е потвърдено или отменено извършено преди това друго завещание, се счита че са отменени както първото така и последващото завещание. Отмененият завещателен акт не може да бъде възстановен сам по себе си.

 

 

 

 

 

 

 

 

  1. Недействителност на завещанието. Нищожност

 

  1. Недействителност на завещанието – същност.

В съгласие с общата теория за действителност на правните сделки ЗН разделя недействителните завещания на нищожни и унищожаеми. За завещанието като едностранна  сделка важат общите правила за сделките в ЗЗД, доколкото в ЗН не са предвидени специални правила.

  1. Нищожност – характеристика:
  • Нищожното завещанието не произвежда действие поначало от момента на смъртта на наследодателя.
  • Всеки може да се позове на нищожност, всяко заинтересовано лице може да предяви установителен иск за установяване на нищожността.
  • Нищожното завещание не подлежи на саниране.
  • Позоваването на нищожността може да стане чрез възражение –то не е ограничено със срок във времето.
  1. Основания за нищожност.
  2. Противоречие на завещателното разпореждане със закона, чл.42 ЗН, б. “в”.
  • Завещателни разпореждания извършени от две или повече лица едно на друго или в полза на трето лице.
  • Когато е завещана реална част от дворищнорегулационен парцел/ ЗТСУ, сега ЗУТ/.
  • Нищожно е завещанието, което се отнася до недопустим предмет – напр. част от жилище, което не може да бъде самостоятелно.
  • Нищожно е завещанието, когато изразения в него мотив, поради който то единствено е направено, е противен на закона и на добрите нрави. Но когато освен изразения мотив, който е противен на закона и на добрите нрави, са изразени и други мотиви, които са в съгласие със закона и доб. Нрави и са решаващи за извършване на завещанието, то не може да се счете за недействително.
  1. Липса на форма.

Завещанието е нищожно, когато при съставянето му не са спазени изискванията за форма, това са изискванията по чл. 24 и чл. 25 ЗН за форма на саморъчното и нотариалното завещание.

  1. Специфични основания за нищожност на завещанието.
  • Нищожно е завещание направено в полза на лице, което няма право да наследява – нероден, незаченат, вече починал към момента на смъртта на наследодателя.
  • Нищожно е завещанието в полза на недостоен, чл.4(2). Не всяко завещание, направено в полза на недостоен е нищожно, а само завещание, при което завещателят не е знаел за причината за недостойнството.
  • Чл.42, б.”в” ЗН – завещание, което установява невъзможно условие или тежест. Нищожността на цялото завещание се различава от невъзможността на модалитета. Следва да се обърне внимание на разгарничението между условие и тежест.
  • Невъзможно условие – действието на завещанието не може да се осъществи – завещателят очевидно не е искал да завещае.
  • При тежест е различно – изпълнението на тежестта не е предпоставка, за да се произведе завещателното действие. Тежестта не обуславя действието на завещанието.

Поставя се въпросът, който няма отговор в ЗН, какво би било положението, ако условието или тежестта са възможни, но противоречат на закона или морала, т.е. не самото завещателно разпореждане и мотивът, а модалитетът противоречи на закона и ЗН. Възможни са два варианта:

  • нищожност на цялото завещание (пълна нищожност);
  • частична нищожност – нищожен ще бъде само модалитетът, а завещателното разпореждане ще произведе действие.

Според съдебната практика завещателното разпореждане е нищожно, когато условието и тежестта, които се съдържат в него, са невъзможни.

  1. Унищожаемост на завещанието

 

  1. Същност.

Унищожаемите завещания  притежават всички елементи, които законът изисква за тяхната действителност, но са засегната от някакъв порок, който дава основание на заинтересования да иска тяхното унищожаване.

  1. Характеристика
  2. Унищожаемото завещание произвежда действие, но то е атакуемо по исков път.
  3. Искът, който се предявява е конститутивен – упражнява се преобразуващо право. Ако съдът го уважи – завещанието отпада с обратна сила – все едно, че не е произвело действие.
  4. Срокът за предявяване на иска по ЗЗД се прилага и тук – 3 години.

Започва да тече от момента на узнаване на основанието за унищожаване на завещанието. Законът посочва и краен срок – “но не повече от 10 години от откриване на наследството.”

  1. Тук също важи правилото, че позоваването на нищожността може да стане чрез възражение – и тогава то не е ограничено във времето.
  • Отклонения от общите правила на ЗЗД.
  1. Кой може да предяви иск за унищожаване на завещанието?

Според чл.32 ЗЗД,  право на иск за унищожение има само страната, в чиито интерес законът допуска унищожаемостта/е установена унищожаемостта. В случая лицето с опорочена воля е завещателят, а той не съществува (това става след неговата смърт), той е страната с право на иск. Искът може да се предяви от всяко заинтересовано лице с правен интерес – всеки субект, чиито права по един или друг начин са засегнати от завещанието.

  1. От основанията в ЗЗД за унищожаемост единствено крайната нужда е неприложима при завещанието.
  2. Основания за унищожаемост
  3. Грешка.
  • Основание за унищожаване, когато се отнася до съществени елементи, когато има несъответствие между изявената и действителната воля на завещателя и това несъответствие е несъзнателно.
  • Грешка в мотивите – също е основание за унищожаване, когато те са вписани в завещанието и единствено поради тях то е направено. За да се стигне до унищожаване, мотивът трябва да е изразен в завещанието и да е единствен.
  1. Измама.

Тя се състои в умишлено създаване на неверни представи у завещателя, които го поставят в заблуждение.Измамата е основание за унищожаване на завещанието, ако е решаваща причина за неговото извършване.

  1. Заплашване.

Общоприето в теорията и практиката е че се визира психическо въздействие – заплашване, докато физическото насилие е основание за нищожност, липсата на воля.

  1. Липса на завещателна дееспособност(отклонение в съдържанието на завещателната дееспособност, уредено в чл.13).
  • Ненавършили пълнолетие.
  • Поставени под пълно запрещение.
  • Лице, което макар и дееспособно, към момента на съставяне на завещанието не е могло да разбира значението и свойството на своите постъпки, и да ги ръководи.
  1. Действие на унищожаемото завещание.
  2. До произнасяне на унищожението завещанието има правен ефект.
  3. С унищожението правният ефект отпада с обратна сила.
  4. Унищожението на авещанието – отменя и всички права на трети лица.
  5. Унищожаемите завещаниямогат да бъдат потвърждавани от наследниците, които имат право да искат унищожаването, завещанието се санира. Потвърждаването се извършва с писмен акт,в който се посочва основанието за унищожаването.

 

 

 

 

  1. 55. Приемане на наследство

 

  1. Обща постановка.

Исторически и са познати две системи за придобиване на наследството – система на отказа и система на приемането.

  1. Система на отказа.

Била е възприета в предходния ЗН от 1890 г. – наследникът придобива включените в наследството права и задължения автоматично, в момента на смъртта на наследодателя, без да е нужно да изрази воля за това. Впоследствие обаче, ако се окаже, че наследникът не желае да придобие тези права, има възможност в определен срок да направи волеизявление за отказ. Тогава ще изгуби придобитите права и задължения с обратна сила.

  1. По сегашния ЗН се урежда система на приемането и система на отказа.
  • Система на приемането на наследството – в момента на смъртта на наследодателя наследниците придобиват единствено правото на наследяване. Едва чрез изрично или мълчаливо приемане на наследството придобиват включените в наследството права и задължения, т.е. не  придобиват   наследството автоматично.
  • До момента на приемането наследството е ничие имущество (не принадлежи на починалия, който не е вече правен субект/ и на наследника, който не е изявил още воля за приемане). Когато наследникът изяви волята си за приемане, чл.48 ЗН, това волеизявление действа с обратна сила към момента на смъртта на наследодателя
  • При действащата система на приемането е възможен и отказ от , но за разлика от отказа при предишната система, сега отказът от наследство е отказ от правото на наследяване – наследникът се отказва от възможността да придобие наследството, което той и не е придобил до този момент, т.е. не се отказва от придобити права и задължения.

II.                 Приемане и отказ – общи черти

  1. Едностранни правни сделки, но с противоположно съдържание (воля за придобиване на наследство и воля, с която се заявява отказ от възможността да се придобие наследство). За тях важат правилата за нищожност и унищожаемост на сделките по ЗЗД с едно отклонение – чл.54(2) ЗН, приемане или отказ не могат да бъдат атакуване поради грешка – тя не е основание за унищожаемост.
  2. Формални волеизявления (когато става въпрос за изрично приемане и отказ).
  3. Безусловни – не може да се постави условие за приемане или отказ – ако това бъде направено те ще бъдат нищожни.
  4. Нищожни ще са, ако се направят за част от наследството – възможно е само – или пълно приемане, или пълен отказ.Наследникът може да приеме или да откаже само всичко, което му се полага като дял.
  • Приемане на наследството – едностранно волеизявление на наследника, с което заявява, че желае да придобие включените в наследството права и задължения. Приемането бива изрично или мълчаливо (извършено чрез конклудентни действия).
  1. Изрично приемане – чл.49 ЗН.
  • Извършва се в обикновена писмена форма – писмено заявление до районния съдия по местооткриване на наследството.
  • Вписване на заявлението в специална книга, която се води към районните съдилища за приемане или отказ от наследството.
  • Веднъж направено е неоттегляемо.Единственият начин за оттегляне е наследникът, направил волеизявление, да го атакува поради унищожаемост по сътоветните причини, но без грешка. Може да бъде оттеглено и ако още не е вписано в книгата
  • Отклонение – чл. 54(2) ЗН, приемане или отказ не могат да бъдат атакувани поради грешка – тя не е основание за унищожаемост.
  1. Мълчаливото приемане (с конклудентни действия) – чл.42(2).

ЗН не изброява кои са тези действия, по тълкувателен път се преценява от кои действия следва извод за приемане.

  • Разпоредителни действия с елемент от наследственото имущество: продава, дарява наследствена вещ; учредява ВП върху нея или ипотека, следователно се счита за собственик, т.е. е придобил наследството. Достатъчно е да извърши действието по отношение на един отделен обект от наследството, а не на наследството като цяло – изводът е, че щом счита една вещ за своя, счита и всичко за свое.
  • Действия на разпореждане с влогове на наследодателятеглене на суми от наследствен влог.
  • Изпълнение на наследствено задължение.
  • Не се считат за приемане на наследтсво управителните действия. В този интервал между откриване и приемане на наследството, когато то е ничие и има риск да бъде разпиляно се дава право на всеки наследник, който е с право да приеме, но още не е приел, да управлява имуществото и да предявява владелчески искове за за пазването му.
  • Плащането на данък наследство – се счита за изявена воля за приемане на наследството.
  • Наследството се счита мълчаливо прието и когато наследникът укрие наследствено имущество. В този случай той губи правото си на дял върху укритото наследство и то се разделя между останалите сънаследници.
  1. Срок за приемане на наследството.
  2. Чл.50 (отменен през 1992 г.) уреждаше 5 годишен давностен срок.
  3. С измененията от 1992 г. този срок отпадна, което означава, че срок за приемане няма.

Наследството може да бъде прието без ограничения във времето, но ако няма други лица, които са заинтересовани от решаването на въпроса. Решение дава чл. 51 ЗН – по искане на всеки заинтересован, районният съдия призовава наследника, който се колебае и му определя срок за приемане на наследството, т.е – съдът определя този срок. Съда се сезира от всяко заинтересовано лице.

  • Сънаследник или наследник от следващ ред (потенциален наследник).
  • Кредиторите на наследодателя или длъжниците на наследодателя.
  • Районният съдия според случая определя срока в зависимост какъв е наследникът (възраст, къде живее, според състава на наследството).
  • Срокът, който съдът определя е преклузивен.Ако в определения му срок наследникът отново мълчи, според чл.51(2) ЗН той губи правото да приеме наследството, т.е. отпада като наследник, което е равносилно на отказ от наследство.
  1. Действие във времето при изменението на чл.50.
  • Принципното правило е, че при наследяване се прилага законът, действал към момента на откриване на наследството.
  • За наследства, открити до средата на 1992 г. следва да има 5 годишен давностен срок, а за наследства, открити след това – срокът да е отпаднал.
  • Прието е отклонение – ПР, §9 Закон за изменение и допълнение на ЗН от бр.62 ДВ/ 1992 г. – придава се обратно действие при определени предпоставки на тази разпоредба. Отпадането на срока ще се прилага и към Наследства, открити преди измененията. Хипотеза: наследството е открито през 1985 г., 1990 г. изтича 5 г.срок, наследникът не е приел, с изтичането друг наследник може да направи възражение за изтекла давност, не го е направил обаче; през 1992 г. срокът отпада – липсата на срок вече се прилага:
  • ако до датата на влизане в сила на изменението не е направено възражение за изтекла погасителна давност;
  • след изтичане на 5 г.срок, но преди влизане в сила на изменението.

 

 

 

 

 

  1. Приемане на наследството по опис

 

  1. Същност.

Разновидност на приемането.Когато наследникът иска да ограничи своята отговорност до размера на това, което е получил в наследство (Н), той трябва да приема наследството по опис.

  1. Характеристика.
  2. Може да се осъществи само изрично, т.е. мълчаливо приемане по опис не е възможно;
  3. Става с писмено изявление пред районния съдия и вписване в книгата за приемане и отказ от Н.
  4. Съставяне на опис на активите на Н, т.е. на включените в Н вещни и други права.
  5. Наследникът е длъжен да посочи на районния съдия всички известни нему активи, а районния съдия изготвя описа на включеното в Н имущество.
  6. Приемането на наследството по опис от един от сънаследниците ползва и останалите, счита се че и те са го приели по опис.
  7. Всяко разшпреждане от страна на наследодателя, с което се забранява приемането по опис е недействително.
  8. За разлика от приемането направо – тук има срвн.кратки срокове: 3 месеца от узнаване за откриване на Наследството.
  • Този срок не е императивен, а инструктивен – не преклудира правото.
  • Райноният съдия има правото да продължи този срок с 3 м.
  • След изтичането на този срок – приемане по опис не е възможно, но е възможно приемане по друг начин.
  • Законът не уточнява по какви причини районния съдия може да удължи срока, но се приема че той трябва да установи уважителни причини, поради които даден наследник не е могъл да спази първоначалния срок.
  • Значение на приемането по опис:
  1. Приелият по опис отговаря до размера на актива на Н – така се гарантира, че дори да не получи облага няма да бъде увреден в случая, когато пасива е по-голям от актива – за разлика от наследника, приел Н направо, който придобива съвкупност от права и задължения и отговаря за задълженията независимо колко са те – без ограничения.
  2. Наследникът, приел по опис не отговаря задължително с полученото имущество. Кредиторите не са длъжни да се насочат към получените по Н вещи. Кредиторите могат да насочат изпълнението към негово лично имущество, което е имал и преди Н, следователно не конкретните вещи и права, а стойността им е границата на отговорността.
  3. Три категории лица задължително приемат Н по опис: чл.61(2) ЗН – законът им предоставя особена закрила:
  • Недееспособните – непълнолетни и малолетни; лица под пълно запрещение (натоварените да ги представляват може да не са добросъвестни).
  • Държавата – в качеството си на последен наследник по закон, когато няма други наследници и тя получава имуществото с цел то да не остане без титуляр.
  • Обществените организации – ЮЛ с нестопанска цел.Тези субекти могат да наследяват само по завещание, ако е направено общо завещателно разпореждане или за цялото имущество или за дробна част от него –те наследяват по опис. Целта е да им бъде гарантиран приход поради нестопанския  характер на дейността им.

Тези три категории не могат да приемат направо и за тях срокът от 3 м. е удължен с максимум още 3 м., като е също инструктивен. Но с пропускането на изисквания срок те не губят правото си да приемат по опис.

 

  1. Задължения на наследника, приемащ по опис.
  2. Да представи на районния съдия информация за известните му включени в Н имущества, за да могат да бъдат вписани в описа. Ако се установи, че наследникът съзнателно е пропуснал да посочи известен му наследствен имот, искал е още повече да ограничи отговорността си, последицата е, че той ще се счита приел Н направо и ще отговаря за задълженията неограничено (санкция за недобросъвестното му поведение).
  3. Приелият по опис е длъжен да управлява наследственото имущество и да се грижи с нормалната за него грижа, с грижата за собствените си работи. Кредиторите и заветниците могат да му поискат сметка за управлението и да насочат претенцията си към него, когато няма доброволно изпълнение.
  4. Да не се разпорежда с включените в Н вещи за 5 г.от приемане на Н при недвижимите имоти, и 3 г. – при движимите вещи, т.е. трябва да ги държи на разположение на кредиторите.Изключение се допуска за разпореждане със разрешение на районния съдия – тогава може.

Ако наследникът извърши разпореждане в противоречие с тези изисквания – преди 5 г. срок и без разрешение на Р.съдия, разпоредителната сделка е напълно валидна, произвежда действие, прехвърля собствеността. Последицата е само за наследника – губи облагите на приемането по опис, т.е. ще се счита, че той отговаря за задълженията неограничено, така като че ли е приел Н направо.

  1. Ред, по който наследникът е длъжен да удовлетвори кредиторите и заветниците.
  2. Чл.66 ЗН – в случай на приемане на Н по опис, всеки кредитор или заветник може да поиска от районния съдия да определи ред и начин за удовлетворение на кредиторите.Наследникът е длъжен да се съобрази с този ред.
  3. Ако кредитор и заветник се конкурират без да има основание за предпочтително удовлетворяване по чл. 136 ЗЗД, по силата на ЗН – кредиторите следва да бъдат предпочетени пред заветниците.
  4. Няколко кредитори и няколко заветници на едно и също място, т.е. без основание за предпочитание – те ще бъдат удовлетворени съразмерно/пропорционално на вземането си.
  5. Ако никой не е поискал от районния съдия определянето на ред, тогава наследникът по чл. 66(1) ЗН е длъжен да удовлетвори заветниците по реда, по който са предявили вземанията си. Законът съдържа отклонение от това правило в чл.66(2) ЗН – един заветник може да е бил удовлетворен преди някой кредитор. Кредитори, които са предявили правата си след изчерпване на активите на Н имат право на обратен иск срещу заветници, които са удовлетворени преди тях – по пътя на регреса предявяват правата си. Този иск трябва да бъде предявен в срок до 3 г. от последното плащане.

 

 

 

 

 

  1. Отказ от наследство

 

  1. Същност.

Едностранен формален писмен акт, с който призованият наследник изявява волята си да не приеме наследството.

  1. Видове.
  2. Изричен отказ – извършва се по идентичен начин като изричното приемане, препращане към чл.49.
  3. Мълчалив отказ е възможен само когато заинтересованото лице е поискало определяне на срока от районния съдия и в този срок – наследникът отново не е изявил воля.
  • Недействителен отказ; унищожаем отказ.
  1. Приемане и отказ за част от Н са недопустими и недействителни.
  2. Приемане или отказ под условие или срок са недействителни.
  3. Приемането или отказът могат да бъдат засегнати от недостатъци ( насилие, измама, заплашване), които го правят недействително. Не се допуска оспорване на приемането или оказа поради грешка.Отнася се за случаите, когато наследникът е изпаднал в грешка по собствена вина.
  4. Отказът може да бъде унищожен по съдебен ред с иск на кредиторите на наследника, когато техните интереси бъдат засегнати от това. Унищожението има действие само доколкото това е необходимо за удовлетворяване на кредиторите. Искът се предявява до 1 година от узнаването но не по-късно от 3 години след отказа.
  5. С изменението на закона от 1992 г. е създаден нов чл.91А, който се отнася до реституираните имоти (през 1991-1992 г. се приемат реституционни закони). Одържавените имоти се връщат и се възстановяват или на собственика, или на неговите наследници – отказалият се наследник обаче няма право да получи реституираните имоти. Например едно лице е имало одържавени в ТКЗС имоти, умира, те не са част от Н към момента на смъртта; наследникът поради тази причина извършва отказ от Н; идва реституцията и отказалият се започва да съжалява, защото вече не е наследник – чл.91А ЗН го спасява.

Отказ от Н, извършен след одържавяването няма действие по отношение на тези имоти. Ако е извършен отказ от Н, но той не обхваща одържавените или включените в ТКЗС имоти, тогава имаме частичен отказ от Н и частично приемане на Н.

  1. Последици от отказ.
  2. За отказалия се наследник – губи правото на наследяване. Частта на отреклия се или изгубилия правото на наследяване уголемява дяловете на останалите наследници.

Кои са останалите наследници – хипотези:

  • Ако са няколко наследници от един и същ ред, един се отказва – неговият дял уголемява дяловете на наследниците от същия ред. Ако се откаже единствен наследник от даден ред или всички наследници от даден ред – се призовават наследниците от следващия ред.
  • Специфична е ситуацията на чл.10 ЗН – тъй като има право на заместване, призовани са жив син на наследодателя и 3-те деца на починалия син (внуци), от тримата един се отказва – неговият дял ще уголеми само дяловете на останалите, които са заместващи заедно с него в рамките на коляното.
  • Хипотеза при която сънаследяват 2 деца и преживял съпруг:

Едното дете се отказва – остават другото дете и съпруг, частта се разделя по равно. Ако всички деца се откажат и остане само съпругът – ВС подкрепя решение, при което при отказ на всички деца се призовава следващия ред и съпругът дели с тях. Тълкуване при противоположна теза – вярно е, че съпругът не принадлежи към редовете на наследниците, но съпругът става наследник от първи ред със смъртта на другия съпруг, а и когато децата се отказват в полза на другия съпруг – те го правят, за да се облагодетелства живия родител .

  • Хипотеза, при която преживелият съпруг не може чрез отказ от своята част в общото съпружеско имущество да я прехвърли на останалите наследници. В този случай, ако преживелият съпруг иска да прехвърли тази част на своите наследници, това може да направи по реда на чл. 18 ЗЗД – по нотариален ред. Поради това отказът е нищожен.
  1. Отказът от наследство произвежда действие от датата на вписването му в особената книга при районния съд.
  2. Когато наследникът се откаже от Н. се счита, че не е имал никога право върху него и не може вече да го приеме. Той не може да оттегли своя отказ. Наследникът се освобождава и от всички тежести, с които е обременено наследството.

 

 

 

 

 

 

 

 

  1. Наследствена трансмисия (НТ)

 

Определение.

Ако наследникът преди да е приел наследството или преди да се е отказал от него почине, тогава неговото право може да бъде упражнено от наследниците му.

Характеристика

  1. Наследникът преди да изяви воля дали приема наследството или не умира – открива се неговото собствено наследство.
  2. Наследниците на починалия наследник, ако приемат наследството на своя наследодател – ще получат и правото на наследяване спрямо първия наследодател и ще могат да получат и първото наследство.

Например две живи деца към момента на смъртта на наследодател. Умира единият син, който остава наследници – съпруга и две деца. Не е възможно някой от последните да се откаже от междинното Н и да приеме първото Н – откаже ли се от междинното Н, не е възможно да получи първото. Може да се откаже от първото (далечното) Н, но не може от междинното (на прекия си наследодател) и да приеме далечното.

Разграничение между право на заместване (ПЗ) и наследствена трансмисия ( НТ).

  1. ПЗ е правото на едно лице, което е умряло преди откриване на наследството или е недостойно, да встъпва в правата, които това лице е имало. НТ има, когато призованият да наследява умре след откриване на наследството, но преди да е изявил волята си дали го приема или не. В двата случая наследник и наследодател са починали
  2. Разлики.
  • В поредността на настъпване на смъртта на наследодателя и наследници:
  • по чл.10 (ПЗ) – когато наследодателят умира неговият наследник вече е починал, наследникът е умрял преди наследодателя;
  • при НТ – умира наследодателят, наследникът е жив – става наследник и умира, но придобил правото на наследяване.
  • Приложно поле на ПЗ и НТ.
  • Наследяване по право на заместване е допустимо само за низходящите, починали преди него и за братята и сестрите (ако не са недостойни) – само в този случай е възможно заместване на липсващ наследник. Преживелият съпруг не наследява. Чл.10 – заместниците са само низходящите на починалия преди наследодателя, а не всички негови наследници.
  • НТ е с много по-широко поле – на мястото на починалия наследник може да се намира абсолютно всеки от който и да е ред, вкл. и наследник по завещание, докато заместването е приложимо само при наследяване по закон.
  • При заместването правото на низходящия наследник, чл.10(3) ЗН, е самостоятелно право на наследяване и не зависи от приемане на междинно наследство. Когато се е откривало, може да е имало отказ, недостойнство, но независимо от това съществува правото да се наследи първото Н. Правото не произтича от Н на междинния наследодател. Чл.57 ЗН – обратно – правата идват единствено и само от прекия наследодател. Наследяване на правото на наследяване Наследниците ще могат да получат далечното Н само ако приемат междинното Н.
  • НТ е неприложима при непълното осоновяване.

 

 

 

  1. Отношения между сънаследници – наследствена общност

 

  1. Наследствена общност (НО).

Когато към наследяване са призовани едновременно няколко лица, между тях се установява наследствена имуществена общност и всеки един от наследниците участва със собствена идеална(дробна) част в общността. Извън наследствената общност остават делимите наследствени задължения и вземания, които се разделят по право между наследниците.

  1. Характеристика.
  2. НО – възниква не по отношение на Н като цяло, а само върху включени в него вещни права.
  3. Останалите елементи на Н автоматично се поделят между наследниците, пропорционално на дела им (вземания и задължения, по-специално).
  4. Когато говорим за наследствено-правна общност имаме предвид съсобствеността (вж.материята на съсобствеността от ВП). Всички правила относно съсобственост действат и относно съсобствеността, възникнала по пътя на наследяване, с изкл.на чл. 30(2) ЗС, който няма приложение.
  • Отношения между наследниците.
  1. Правила относно управление на съсобствена вещ – трябва да бъде ползвана от всеки от съсбоствениците (наследниците) в съотвествие с неговото право.
  • Имотите в общността се ползват и управляват съгласно решението на съсобствениците, които притежават повече от половината от общите вещи. Ако това не се получи – иск по чл.32 за разпределяне на ползването от районния съдия, който определя това ползване по целесъобразност, съобразно броя наследници и т.н..
  • Ако веща е неподеляема – определят се периоди на ползване.
  • Когато някой от сънаследниците ползва общата вещ сам, дължи ползите, от които е лишил другите наследници. Размерът на тази сума е в зависимост от това дали ползва вещта лично или чрез друг:
  • лично – дължи ползите от деня на поканата от страна на друг сънаследник;
  • чрез друг (наем) – дължи всички ползи за целия период на ползване, независимо кога е бил поканен да ги възстанови.
  1. Разпореждане със съсобствена вещ:
  • Разпореждане с цялата вещ – само общо от всички съсобственици. Всички заедно притежават вещта като цяло – те всички ще бъдат на страната на отчуждителя/ прехвърлителя.
  • Всеки съсобственик е свободен да се разпореди със собствената си идеална част от вещта в полза на друг сънаследник или трето лице. Тук се прилага правилото на чл.33 ЗС – предварително да предложи на съсобствениците дела си за изкупуване.
  • Нотариусът ще изисква писмено доказателство за съгласието на другите сънаследници.
  • Ако обаче такава сделка е сключена без спазване на чл.33 ЗС – всеки един от сънаследниците има право да предяви иск за отмяна на сключената сделка и за изкупуване на дела на съсобственика. Искът е срещу съсобственика и третото лице (контрахент). Ако искът бъде уважен настъпва прехвърляне на съсобственост от контрахента към сънаследника, поискал това прехвъряне.
  • Чл. 76 ЗН – специфично правило: хипотезите, когато един сънаследник се е разпоредил с цялата съсобствена вещ, не само със своята идеална част – прехвърлил е повече права, отколкото има.
  • Чл.76: такава сделка е в състояние на висяща недействителност, т.е. сделката не произвежда действие, третото лице не придобива собственост, дори и върху частта, която отчуждителят е притежавал. Това състояние може да бъде поправено и сделката да произведе действие – ако при една бъдеща делба вещта се окаже (се падне) в дела на сънаследника–прехвърлител, т.е. в този момент на делба, когато вещта става изцяло негова се приема, че е притежавал вещта изцяло от самото начало (стабилизира се сделката).
  • Чл.76 не се интересува от начина, по който е извършено разпореждането – възмездно/или безвъзмездно, докато в ЗЗД се разграничение – дарение на чужда вещ е нищожно отначало без възможност за стабилизиране; тук се урежда висяща нищожност с възможност за саниране на сделката по отношение на цялата вещ.
  1. Ползите и тежестите на общността се разпределят между наследниците участващи в нвя съобразно с техния дял
  2. Всеки може да си служи с общото имущество съобразно неговото предназначение и по начин да не пречи на другите наследници да упражняват своите права.
  3. Разноските по поддържането и запазване на общността, са в тежест на всички наследници -съобразно техните дялове и ползването на веща.
  4. Сънаследниците могат да разпределят общите имоти помежду си за временно ползване – общността не се прекратява.
  5. В общите имоти могат да се правят изменения само със съгласието на всички.
  6. Наследниците могат да искат прекратяване на общността – това става чрез делба.

 

 

 

 

 

 

  1. Отношения между сънаследниците и третите лица, отговорност за задълженията и заветите

 

  1. Същност.

Взаимоотношения, които възникват между сънаследници и трети лица, които имат качеството или на длъжници, или на кредитори на наследството, съответно на наследниците.

  1. Характеристика.
  2. Към кредиторите причисляваме и заветниците.
  3. При тези взаимоотношения, когато в Н влизат облигационни права и задължения – общност върху тях между наследниците не възниква. Когато са длъжници или кредитори наследниците са разделно длъжници и разделно кредитори. Налице не възниква нито активна, нито пасивна солидарност,имаме разделност.
  • Трето лице-длъжник.

Наследодателят е бил кредитор, а сега вземането се е разделило между наследниците. Те са разделни кредитори, солидарност – няма. Длъжникът трябва да изпълни на всеки от тях припадащата им се част от вземането.

  • Ако изпълни на един наследник изцяло и той не го разпредели между останалите, длъжникът ще е изпълнил зле и ще дължи на останалите.
  • Неделима престация – прилагат се правилата по чл. 128 – 129 ЗЗД. От длъжника се очаква да изпълни общо на всички кредитори – ако това се окаже трудно осъществимо – право да поиска от съда да определи място, където да вложи вещта, което място да е достъпно за всички кредитори.
  1. Трети лица са кредитори или заветници – наследниците са длъжници.
  2. Всеки един от наследниците отговаря за задълженията, с които е обременено наследството, съобразно дела, който получава– чл.60(1) ЗН.
  • Когато наследството не е прието по опис (преминало е направо), отговорността на наследниците е неограничена. Те са длъжни да изпълняват всички задължения, независимо от размера им, дори и той да надхвърля актива на Н.
  • Когато наследникът е приел Н по опис – размерът на отговорността му е ограничен до стойността на актива на наследството и редът по който е длъжен да удовлетвори кредиторите/заветниците се определя от:
  • районния съдия;
  • ако не е определен от районния съдия – по реда на предявяване на вземанията
  1. Наследниците помежду си не са солидарни длъжници.
  2. Възможно е приживе наследодателят да е поел задължението солидарно с трето лице. Солидарността на наследниците с трето лице не отпада, всеки наследник отговаря солидарно с третото лице, но за своята част. От третото лице може да се иска изпълнение на цялото, от наследниците може да се иска частично. Ако живият солидарен длъжник или третото лице плати целия дълг – регресът трябва да се насочи според частта спрямо всеки наследник.
  3. Ситуация, в която задължението, което наследодателят е имал е било обезпечено със залог/ ипотека върху неговия имот, който също е прехвърлен на наследниците и е станал тяхна съсобственост. Тогава дългът се разделя между наследниците – обезпечението ще тежи върху целия имот – ипотеката е неделима, тежи върху целия имот до пълното погасяване на дълга от всеки сънаследник (не би могло един сънаследник, платил своята част да претендира заличаване на идеална част от ипотеката/дълга).
  4. Чл.67 ЗН.
  5. Правилото – когато наследникът приеме Н, то се влива в неговото имущество поначало и няма разлика между досегашното му имущество и другото. Всички кредитори на наследодотеля и на наследника трябва да разчитат на това обединено имущество и да се конкурират.
  • В чл.67 ЗН законът е отчел възможността наследникът да е имал много собствени задължения и дава възможност на кредиторите на Н да се предпазят от конкуренция с личните кредитори на наследника чрез правото да искат отделяне на имуществото на наследодателя от имуществото на наследника.
  • Става въпрос за юридическо отделяне, което дава привилегия на кредиторите на Н пред кредиторите на наследника.
  • Отделянето може да бъде искано от всеки един от кредиторите или заветниците и се извършва по два различни начина:
  • за движимите вещи отделянето се осъществява чрез писмена молба до районния съдия по местооткриване на Н, която молба се вписва по реда на чл.49 (ред за приемане/ съответно отказ от Н);
  • недвижими имоти: отделянето става чрез вписване в съответните регистри за недвижими имоти – за всеки недвижим имот трябва да се направи отделно вписване.
  • Чл.67(2) – от самото създаване на закона фигурира, че отделянето става по реда на Закон за привилегиите и ипотеките – отм. от ЗС 1951 г., по реда на ЗС и Правилника за вписване. Сега обаче се прие Закон за кадастъра и имотния регистър – с него чл.67(2) се променя и става по реда на ЗКИР.
  1. Полза, която имат кредиторите и заветниците от отделянето.
  • Отделянето създава привилегия за всички кредитори/заветници на Н пред личните кредитори на наследника, когато насочват изпълнението си срещу включените в Н вещи.
  • Създават се и вътрешни привилегии между самите кредитори/ заветници.
  • Тези от тях, които са поискали отделянето имат предимство пред непоискалите.
  • Ако измежду поискалите има и кредитори и заветници , предимство се дава на кредиторите.
  • Различна система привилегии от тази по ЗЗД.

 

 

 

 

 

 

61. Делба-общи положения, видове, действие

 

  1. Определение.

Делбата има за цел да ликвидира състоянието на имуществена общност и да създаде на нейно място отделни имуществени права на сънаследниците върху реално определени обекти.

  1. Характеристика.
  2. Предмет на делбата са включените в наследството вещни права. Само те подлежат на делба.
  3. Цел – да превърне притежанието на идеални части върху множество вещи в пълноценно право на собственост.
  4. Конститутивно действие – идеалните части се превръщат в отделна собственост.
  5. Правото на делба принадлежи на всеки сънаследник от момента на възникване от момента на възникване на съсобствеността и е непогасимо по давност.
  6. Наследодателят не може да направи разпореждане в завещанието си, с което да отнеме правото на делба.такова разпореждане е нищожно.
  • Правила на делбата.
  1. Задължително участват всички наследници. Ако някой отсъства, делбата е нищожна.
  2. Всеки наследник има право да получи своя дял в натура. Делът му не може да бъде в пари. Законът допуска само уравняването на дяловете да става в пари. Ако това не може да стане тогава всички вещи се изнасят на публична продан и всички получават дял в пари.
  3. Когато наследник е продал наследствените си права, при предявяване на иска за делба като страна встъпва купувачът. Но ако делото за делба е било образувано преди продажбата на дела, то ще продължи между наследниците.
  4. Заветниците не могат да искат делба., защото нямат право на дял в наследствената общност.
  5. Делбата може да бъде пълна или частична. Ако при извършването и бъде пропуснато или бъде оставено неподелено някое имущество, то се поделя допълнително.
  6. Видове делба.
  7. Доброволна.
  8. Съдебна.
  9. Делба направена от наследодателя приживе.

 

 

 

 

 

 

  1. Доброволна делба

 

Същност.

Договор между сънаследниците, с който те решават по какъв начин да се раздели съсобствения имот, получен по наследство. Делбата може да бъде частична, а може да бъде и пълна-за всички имоти в съсобствеността.

Характеристика

  1. Договорът е формален. За недвижим имот и движими вещи над определена стойност, формата е писмена с нотариална заверка на подписите и подлежи на вписване. Делбата се счита извършена в момента, в който подписите на страните бъдат нотариално удостоверени.
  2. Сънаследниците трябва да бъдат дееспособни. Ако в делбата участват недееспособни лица или отсъстващи лица. Делбата се извършва с разрешение на районния съдия, за да се защитят техните интереси.
  3. Ако волята на наследника е опорочена – важат правилата на чл. 26 ЗЗД
  4. Ако е налице грешка- чл. 74 ЗН. В този случай делбата може да бъде оспорена само ако някой от сънаследниците е увреден с повече от една четвърт от дела му. Делбата ще се санира при премахване на неравенството.
  5. Доброволна делба може да се извърши и чрез съдебна спогодба., когато има образувано дело за делба
  6. При доброволна делба на съсобствен с държавата имот трябва да бъдат спазени и специалните изисквания на Закона за държавната собственост.

 

 

 

 

 

  1. Делба, извършена от наследодателя приживе

 

  1. Същност.

Наследодателят може  приживе да подели имотите между наследниците (чл. 77, 78). В този случай делбата има за цел да предотврати спорове между наследниците след смъртта на наследодателя. Тази делба може да бъде извършена с:

  1. Акт на дарение.
  2. Със завещание
  3. Делба дарение.
  4. Определение: Договор между наследодателя и неговите наследници, чрез който наследодателят приживе безвъзмездно прехвърля имуществото си, като го разпределя между наследниците си.
  5. Характеристика:
  • Урежда се по правилата за дарение по чл. 225-227 ЗЗД.
  • участниците в делбата да са дееспособни лица;
  • делбата се извършва в писмена форма;
  • движимо имущество – в писмена форма с нотариална заверка на подписите;
  • ценни книги – по реда за тяхното прехвърляне според чл. 225, ал. 2;
  • недвижимо имущество – в нотариална форма.
  • Дарението става задължително приживе на наследодателя от деня на изричното му приемане от всички наследници без изключение. Без такова приемане не е налице делба-дарение.
  • Делбата-дарение може да обхваща само имущество, което наследодателят притежава при извършването й. Делбата-дарение за бъдещо имущество е нищожна.
  • След смъртта на наследодателя, наследниците не могат да отхвърлят делбата и да искат нова.
  • Сънаследникът, който с такава делба е увреден в своята запазена част, може да иска възстановяването и от другите наследници по реда на чл. 30-37 ЗН.
  • Делба завещание.
  1. Определение: Едностранен акт на наследодателя без да се изисква съгласието на наследниците.
  2. Характеристика:
  • Делбата-завещание не е завет.
  • Делбата-завещание може да бъде изменена или отменена по реда на чл. 38 ЗН.
  • Делбата-завещание произвежда своето действие след смъртта на наследодателя.
  • Наследниците не могат да искат извършването на нова делба.

 

 

0 replies

Leave a Reply

Want to join the discussion?
Feel free to contribute!

Вашият коментар