1. Гражданско изпълнително производство

Print Friendly, PDF & Email

ГРАЖДАНСКО ИЗПЪЛНИТЕЛНО ПРОИЗВОДСТВО – 2014г.

 

10.03.2014г.

Литература: Живко Сталев и Том 2 от съчиненията на проф. Попова относно несъстоятелността (сега трябва да излезе ново издание от Сиела)

 

  1. Обща характеристика на изпълнителното производство по ГПК като индивидуално принудително изпълнение и вид граждански процес. Сравнение и съотношение с други производства и способи за принудително удовлетворяване на вземания .

Понятие за граждански изпълнителен процес (изпълнително производство)

Изпълнителният процес се използва като защита-санкция при незаконосъобразно развитие на ГПО в широк смисъл. По-конкретно, тук незаконосъобразността се изразява в неизпълнение на изискуемо гражданско притезателно право. Затова изпълнителният процес се характеризира като защита-санкция, но различна от тази в исковия процес (в изпълнителния процес е недопустимо съдия-изпълнителят да се занимава с въпроса дали съществува вземането, той е подчинен на изп. лист и това, което дължи да извърши, е предвидените в закона процесуални действия, представляващи принудителен способ). Предмет на защита са гражд. притезателни права, без значение дали са вещни, облигационни, търговски, вещни и др. Също и неимуществени права могат да бъдат предмет на защита в изп. процес, когато са нарушени – напр. не се спазва определения от  съда начин за упражняване на родителски права, тогава се прилага „предаване на дете”. Предмет на защита са най-често парични вземания на частни кредитори. Предмет на защита може да бъде и притезателното право за предаване на държане или владение на недвижим имот чрез въвода на владение. В изп. процес санкцията се налага, за да може да се осъществи защитата на нарушеното право. Именно поради тази защитна функция на изп. процес, той се нарича сурогат, заместител на липсващото доброволно изпълнение. Тази функция предопределя същността на изпълнителния процес като динамичен ФС и верига от процесуални действия, при което специфичното е, че за разлика от исковия процес в изпълнителния процес няма общ изп. процес, защото ние не можем по един и същи начин да удовлетворим парично вземане (тук се прави публична продан) и притезателното право за предаване на недвижим имот (осъществява се въвод във владение), т.е. използват се различни изпълнителни способи. Изп. процес е защита на взискателя, който иска удовлетворяване на притезателното право по принудителен ред и санкция за длъжника, състояща се в задължението му да търпи процесуално законосъобразните действия на съдебния изпълнител, това са действия на принудително изпълнение. Ако съд. изпълнител извършва незаконосъобразно изп. процес, неговите действия могат да се обжалват, и също така друга форма на защита – предвидената в чл.441 ГПК искова защита за обезщетение на причинените от незаконосъобразните действия на съд. изпълнител вреди. Изп. производство по ГПК е верига от процесуални действия, като страни са взискателят и длъжникът. Процесуалното ПО се осъществява между взискател и съдебен изпълнител – имаме държавни и частни съдебни изпълнители, но процедурата, по която работят е еднаква, възможностите за защита на страните също са еднакви, имуществената отговорност като основание и размер е еднаква, само че ЧСИ отговаря сам, а за ДСИ отговорността се води по чл.49 ЗЗД – работодателят му е Мин. на правосъдието. Това е правно регламентиран процес – принудата се осъществява по предвидения в закона ред.

Независимо от вида притезателно право, чиято защита се търси, имаме общи правила и процедура за издаване на ИЛ (изп. лист), за обжалване на разпореждането за издаване на ИЛ – заповедното производство; за обжалване на действията и бездействието на съд. изпълнител; за защита на длъжника, когато оспорва вземането и също отговорността на съд. изпълнител по чл.441 ГПК.

Не са изпълнителен процес други способи за принудително удовлетворяване на вземанията, които са регламентирани в други закони, а не в ГПК – напр. чл.311 ТЗ, чл.37 и сл. ЗОЗ. чл.60 ЗКИ, както и прихващането.

(От лекциите:

            По ЗОЗ

Според ЗОЗ кредиторът сам може да осъществи продажбата по предвидения в същия закон ред. Очевидно, принудителното изпълнение по ЗОЗ не е изпълнителен процес и в него СИ не участва. Принудителното изпълнение по ЗОЗ обаче може да бъде причина за използване на изпълнителния процес по ГПК. Ако длъжникът не предаде доброволно имуществото, чл. 37 от ЗОЗ предвижда, че въз основа на извлечение от Централния регистър на ОЗ и вписано започване на принудително изпълнение по ЗОЗ, кредиторът може да поиска от СИ да проведе принудително изпълнение не за удовлетворяване на самото обезпечено задължение, а за предаване на вещите, които са предмет на залога.

Чл. 311 от ТЗ

Това е хипотезата на търговския залог между търговци. В писмения договор за залог може да е включена изрична клауза, според която кредиторът да може сам да изпълни – т. е. да се удовлетвори не като придобие вещта, а като я продаде. По ЗЗД има забрана кредиторът да получи заложената вещ, когато длъжникът не изпълнява. ТЗ също не дава това право, а правото да бъде продадена вещта.

Чл. 60 от ЗКИ

Когато в договор за кредит има предвидена клауза за залог на движими вещи, чл. 60 от ЗКИ позволява на банката да продаде тези вещи по специалния ред на една наредба от 1997 г.

* Банките имат много възможности за улеснено принудително изпълнение. Едната е по ЗОЗ. Другата е по чл. 60 от ЗКИ и споменатата наредба. Ако обаче има учредена ипотека, банката не може сама да изпълни, а трябва да използва изпълнителния процес, в рамките на който тя се удовлетворява като привилегирован кредитор. Затова се предпочита особеният залог (може да е върху предприятие, вкл. ако в него има недвижим имот).

Прихващане

Прихващането също не е принудително изпълнение, макар да е погасяване на задължението независимо от волята на длъжника. Клаузата за нетиране и за обратно изкупуване по ЗДФО.

ЗОИПНН

Не е принудително изпълнение по смисъла на ГПК и приложението на закона за отнемане на имущество, придобито от лица в резултат на престъпна дейност в полза на държавата. Специална процедура, която се извършва в комисията като събиране на доказателства. В резултат на тези събрани доказателства прокурорът предявява конститутивен иск, който се разглежда в рамките на особено исково производство. Следователно при уважаване на иска решението има конститутивно действие. В практиката това разбиране е изкривено – неправилно искът се е третирал като осъдителен, но тази практика е вече преустановена. Държавата става собственик по силата на конститутивното действие и тя решава дали да запази придобитото или да се разпореди с него.)

 

                  Съотношение на изп. процес по ГПК и други процедури за принудително удовлетворяване на вземания

                  1) с ДОПК – ДОПК урежда реда на установяване и удовлетворяване на публичните вземания – те са парични вземания. Чл.136 ЗЗД урежда реда на привилегиите – това е процесуална норма, макар че е в материален закон – тези правила влизат в действие, когато искаме да изпълним парични вземания и имуществото, върху което е насочено принудителното изпълнение, не е достатъчно да се удовлетворят всички. И понеже съгл. чл.133 цялото имущество на длъжника служи за обезпечаване вземането на който и да е кредитор, то може да настъпи такава конкуренция. В ДОПК чл.191-195 – конкуренция между публично и частно принудително изпълнение. „Частно” не е много точен термин, защото този ред пак е регламентиран, а по-скоро е конкуренция между удовлетворяване на публични вземания пред публичния изпълнител изп и изп. процес по ГПК. Чл.191 ДОПК – ако са наложени обезпечителни мерки пред публичния изпълнител по реда на ДОПК или е започнало принудително изп. съдебният изпълнител не може по реда на ГПК да извърши принуд. изп. върху това имуществено право, което е запорирано, възбранено и др. по реда на ДОПК. От друга страна съд. изпълнител е длъжен да уведоми НАП за всяко започнало принуд. изпълнение за парично вземане и за всяко предстоящо разпределение на получените суми. Чл.348 – държавата винаги се смята за присъединен взискател за дължимите й публични вземания. Акцентът е поставен върху публичните вземание с идеята за защита на държавния и обществения интерес. Само обезпечените с ипотека и залог кредитори на осн. чл.194 ДОПК могат да се присъединят в принудителното изпълнение по ДОПК, когато то е  насочено върху вещта, предмет на ипотеката или на залог. Проф. Попова смята, че и на другите кредитори трябва да се даде възможност да встъпят в процеса, да има еднаквост на изпълнението пред публичния изпълнител и изпълнението по ГПК.

                  2) с производството по несъстоятелност – произв. по несъстоятелност е колективна процедура за удовлетворяване на всички кредитори на длъжника. Характерно за него е, че е защита при неплатежност и свръхзадълженост на търговеца, докато изпълнителният процес по ГПК се прилага за всякакви субекти и процедурите са еднакви, независимо какъв е длъжникът.

В прозводството по несъстоятелност имаме оздравително производство, което има за цел оздравяване на дейността на предприятието на длъжника и успоредно с него удовлетворяване на кредиторите, по начин предвиден в оздравяването, т.е. различен от осребряване на имуществото. Този оздравителен план се гласува от събранието на кредиторите и се утвърждава от съда и той предвижда също възможност за удовлетворяване на кредиторите независимо и даже против волята на длъжника. В рамките на изпълнителния процес не е предвидено такова оздравително производство. Има само един текст, който има елементи на даване на глътка въздух на длъжника, само за ФЛ – ако внесе 30% от задължението и се задължи да внася по 10% за всеки месец, производството се спира.

В  изп. процес не участват всички кредитори на длъжника. Когато имаме присъединени кредитори в изп. процес имаме субективно съединяване на изп. процеси на няколко кредитори върх един и ъсщи имуществен обект на длъжника, но нямаме колективна процедура. Ако един и същи кредитор е насочил принудително изпълнение върху повече от едно имуществено право на длъжника, имаме обективно съединяване на изп. процеси, но нямаме формиране на маса на несъстоятелността, т.е. не обхващаме всички имуществени права на длъжника.

Чл.638 ТЗ – когато имаме открито ПН, изп. процеси започнали срещу длъжника върху негови имуществени права, включени в масата на несъстоятелността (само парични вземания, тук не се включва правото за предаване на владение), се спират.

                  Друга разлика е, че в изпълнителния процес се изпълняват не само имуществени, но и други права – въвод във владение, за дължими бездействия, престации intuitо personae. В ПН на основание чл. 617 всички вземания се трансформират в парични, а в изпълнителния процес се удовлетворяват всякакви притезателни права.

 

Субекти на изп. процес

Страните се наричат насрещни. ПО се развива между всяка от страните и съдебният изпълнител. Взискател е лицето, което иска от съдебния изпълнител, принудително удовлетворяване на вземането си,  а длъжник е този субект, който дължи това изпълнение и който е длъжен да търпи действията на съд. изпълнител за удовлетворяване на съответното притезателно право. Тук важат същите правила за процесуална правоспособност, процес. дееспособност, процес. представителна власт – само лице, посочено в чл.32 ГПК може да бъде процесуален представител по пълномощно.

Съдебният изпълнител е два вида – държавен и частен. Изискванията за двата вида съд. изпълнители с оглед на образование са едни и същи. Мин. на правосъдието провежда конкурси за ДСИ и отделно за ЧСИ, но изискванията и реда за провеждане на конкурсите са еднакви. ЧСИ задължително членуват в Камарата на ЧСИ. Там има и дисциплинарна комисия, докато дисциплинарната отговорност на ДСИ се осъществява от неговия РД – Мин. на правосъдието, където има Инспекторат. Различен е районът на комптентност на ДСИ и ЧСИ – ЧСИ има районна компетентност съвпадаща с района на окръжния съд, докато ДСИ с района на районния съд. При по-големите РС има съдебно-изпълнителни служби с повече съд. изпълнители, но в по-малките има един съд. изпълнител. Чл.20 ГПК – когато съд. изпълнител има такива посочени роднински връзки и има съмнение, че може да действа незаконосъобразно, той трябва да се отведе.

ЧСИ също е орган на принудително изпълнение, а не процесуален представител на взискателя, т.е. той е длъжен да извършва само законосъобразни действия по отношение на длъжника, докато адвокатът няма грижата за другата страна.

Чл.431 ГПК дава възможност на съд. изпълнители да се обръщат за съдействие към органите на полицията. Съд. изпълнител има правото да отваря помещения на длъжника, когато макар и да е уведомил длъжника, него го няма.

Съд. изпълнител е длъжен да състави за всяко свое действие протокол. Този протокол има доказателствено значение, док. сила, подобна на тази на протокола от съд. заседание, т.е това, което е удостоверено от съд. изпълнител, се приема за извършено.

Има една разлика в правомощията на двата вида СИ – в ЗЧСИ е предвидена възможност по искане на взискателя ЧСИ да получи имуществото на длъжника и да определи начина на принудително изпълнение. В ГПК и за двата вида СИ е предвидена възможността да се получи имуществото. ДСИ негодуват за тази разлика, че те не могат да определят начина на изпълнение, но все пак ДСИ като извърши справките за имущественото състояние на длъжника не пречи като уведоми взискателя да му предложи начин на изпълнение.

СИ е длъжен да извърши действията на принудително изпълнение, като той самият не дължи самото удовлетворяване, тогава когато то зависи от факти, стоящи вън от процеса, напр. няма секвестируемо имущество.

Процесуално представителство на длъжника – към момента има висящо тълкувателно дело по тези въпроси и се чака решение. Ако не бъде посочен адрес, длъжникът трябва да бъде призован чрез залепяне по чл.47 ГПК, при това положение, ако той не се появи в 2-седмичен срок, пак се проверява дали има адрес, дали е този адресът и ако не е той, ще трябва да се провери кой е адресът. Тези усложнения се появяват, тъй като СИ имат електронен достъп до ЕСГРАОН и могат да проверяват посочения адреса. По искане на взискателя РС определя особен представител, това важи и в случаите, когато длъжникът няма постоянен регистриран адрес в България. Производството за назначаване на особен представител е охранително, компетентен е РС, където е СИ.

 

  1. Правото на принудително изпълнение (ПИ) в изпълнителното производство по ГПК.

Право на принудително изпълнение

То е еднотипно с правото на иск, но се различава от него, касае се за процесуално право. Докато правото на иск е насочено към съда, правото на ПИ е насочено към органа на ПИ – съдебния изпълнител. Съдържанието на двете права е различно – правото на ПИ е правото да искаме от съдебния изпълнител да извърши действията на ПИ, предвидени в съответния принудителен способ. С това право не разполага длъжникът. Правото на ПИ се характеризира с това, че е публично, защото е за упражняване на публична функция. То е публична както когато сезираме ДСИ, така и ЧСИ, защото ЧСИ е лице, на което държавата е възложила публичната функция по принудително удовлетворяване на гражданските притезателни права. Правото на ПИ се реализира в изп. процес постъпателно чрез отделни процесуални действия посредством осъществяването на веригата от процесуални ПО. То е изключително тясно свързано с правомощията на СИ да извърши действията на принуда, предвидени в закона.

Това ПИ като процесуално право има предпоставките за съществуването на правото на ПИ и за надлежното му упражняване. И тук важат правилата за легитимацията на страните – не търсим правен интерес от пререшаване на правен спор, а легитимацията произтича от изпълнителния лист – взискател и длъжник са лицата, които са посочени в ИЛ. Субективни предели на ИЛ – чл.429 ГПК имаме правоприемство в правото на ПИ.

Правото на ПИ е насочено към съдебния изпълнител, а не към длъжника. И тук процесуални ПО между взискателя и длъжника няма. Абсолютна процесуална предпоставка е местната компетентност на СИ, което е определено в чл.427 ГПК, за нея СИ следи служебно. При нарушаване на местната компетентност СИ дължи дисциплинарна отговорност.

Чл.427 ал.1 т.1 – важи в случаите, когато изпълняваме притезателно право за предаване на дрижима вещ или притезателно право за предаване владението или държането на недвижим имот, т.е. при отнемане на движима вещ и при въвод във владение.

Чл.427 ал.1 т.2 – важи когато имаме изпълнение на парични задължения; това трето задължено лице може да е задължено по парично задължение, но и по непарично

Чл.427 ал.1 т.3 – виж

Чл.427 ал.1 т.4 – за вземанията за издръжка е предвидена специална, изборна компетентност – има 4 възможности за избор.

Чл.427 ал.2 – обезпечителните мерки, които се налагат в изп. процес – възбрана и запор, могат да бъдат поискани, както от посочения в ал.1 компетентен СИ, така и от СИ по постоянния адрес, седалището на взискателя. Когато обаче е наложена възбрана, този СИ трябва да изпрати делото на СИ, в чийто район се намира недвижимият имот. Ал.2 е създадена за заобикаляне на компетентността по ал.1. Това заобикаляне обаче е възможно, само когато изпълнението е насочено върху парични вземания на длъжника от трето задължено лице, само тогава делото не се препраща на компетентния по чл.427 ал.1 СИ. В останалите случаи на възбрана и запор, делото се изпраща на СИ, в чиито съдебен район се намират вещите. Тъй като сега вече има по няколко ДСИ и ЧСИ в един съдебен район, СИ трябва да попита на кой конкретно СИ да изпрати делото.

 

Разлика между правото на ПИ и правото на иск – при предявяване на иск плащаме такса в размер на 4%. Тук при подаване на молба се плаща такса и после за всяко отделно действия се плаща друга такса – напр. възбрана, запор, опис. Тази такса се дължи авансово. Това малко стъпва производството и е предмет на обсъждане в тълкувателното дело. Попова: несъбирането на тези авансови такси за извършване на действия не е нарушение на закона, тъй като в чл.79 ГПК или в чл.79 ЗЧСИ е предвидена възможност за събиране на такси, когато не са били предварително внесени. СИ има правото да ги получи авансово, но може да рискува да ги получи накрая. Когато ги получава авансово, той ги получава от взискателя, а когато ги получава накрая, той ги начислява като разноски в тежест на длъжника. Попова: това не води до незаоносъобразност на действието, защото и когато са събрани авансово, тези такси пак се начисляват за сметка на длъжника. Не се застрашава нито взискателя, нито длъжника, ако таксите не бъдат събрани авансово. Имало е становище, че невнасянето на таксите авансово стимулирало СИ да прави ненужни разходи поделото – това не е вярно, защото постановлението за разноските по делото подлежи на обжалване, т.е. ако длъжникът по делото може да ги обжалва. Сега може да се приеме в тълкувателното решение, че ще се носи дисциплинарна отговорност при невнесени авансово такси, ако това представлява нелоялна конкуренция.

 

Правото на принудително изпълнение е правото на кредитора, който вече има качеството на взискател, който е снабден с изпълнителен лист, да иска от органа на принудителното изпълнение да извърши предвидените в закона процесуални действия, които са в съответния изпълнителен способ.

=/= Правото на принудително изпълнение трябва да се различава от правото на иск – в исковия процес има две насрещни страни, като всяка има право на иск, схванато като право да се разгледа и реши спора със СПН (от първа инстанция – според проф. Сталев). В рамките на изпълнителния процес длъжникът няма право на принудително изпълнение, но може да кажем, че е длъжен да търпи само законосъобразното принудително изпълнение.

В теорията съществува спор дали ИЛ е процесуална предпоставка за съществуването на ПИ и за неговото надлежно упражняване. За българския изп. процес е характерно правилото на чл.426 ал.1, че за да може да започнем изп. процес, трябва да имаме ИЛ, който се издава въз основа на изп. основание. Проф. Сталев: ИЛ е процесуална предпоставка за надлежно упражняване на ПИ, а не за неговото съществуване. Попова: ИЛ е както предпоставка за съществуването на правото на ПИ, така е за неговото надлежно упражняване. Проф. Сталев: ИЛ е процесуална ценна книга, която удостоверява това право, но се и материализира, подобно на наличните ценни книги в материалното право. Тук е удостоверено и материализирано процесуално право – правото на ПИ. Затова ако ИЛ е загубен или унищожен има възможност за издаване на дубликат от ИЛ, а не препис – има специална процедура. Самият ИЛ винаги се издава само в един екземпляр, докато от едно решение може да се извадят много преписи.

Друга предпоставка е самото изпълняемо право, т.е. това право, което ще се удовлетворява. Проф. Сталев: то е абсолютна процесуална предпоставка за съществуването на правото на ПИ. Уточнения: за да започне изп. процес е необходим ИЛ, т.е. правото на ПИ не произтича от този ИЛ. Достатъчно е материалното право, което ще удовлетворяваме, да е удостоверено в ИЛ. Длъжникът може да оспорва вземането с отрицателен УИ по чл.439 ГПК, но този иск не спира принудителното изпълнение. Необходимо е да се иска обезпечение на отрицателния УИ по реда на обезпечителния процес. Само когато се постигне влязло в сила решение, с което се установява, че това изпълняемо право не съществува, тогава ще се прекрати изпълнителният процес.

Изпълнителните основания са косвени процесуални предпоставки за допустимостта на изп. процес, тъй като те в повечето случай не са достъчни, за да може да започнем принудително изпълнение. Няма съмнение в теорията и практиката обаче, че ИЛ е абсолютна процесуална предпоставка.

3. Изпълняемо право. Изпълнителни способи – обща характеристика

Изпълняемо право

Изпълняемото право е правото, което ще удовлетворяваме в изпълнителния процес. Поначало това са всички притезателни ГП (в широк смисъл). Не и потестативните – тези, които се упражняват извънсъдебно (на прихващане) или по съдебен ред с конститутивен иск (иск по чл. 19, ал. 3, развод). Никога потестативно право не е предмет на принудителното изпълнение. Притезателното право трябва да е гражданско, без значение от кой клон – най-често търговско, облигационно, може и вещно. Нарушаването на абсолютните права (право на собственост) може да доведе до пораждане на вещноправни притезателни права – правото да се предаде владението на вещта (чл.108 ЗС – то е относително). Чрез въвода във владение се удовлетворява и притезателното право на кредитора по една облигационна връзка за предаване на владението (напр. при наем наемодателят не допуска наемателя).

Трябва да се има предвид, че става въпрос за частно притезателно право, защото публичните притезателни права, т.е публичните вземания, с удовлетворяват по реда на ДОПК, а по реда на АПК се удовлетворяват административните притезателни права. В хипотезата на чл.458 обаче, когато има започнат изпълнителен процес за частно парично вземане от СИ, държавата се счита за присъединен по право кредитор, СИ е длъжен да уведоми НАП. Публичните вземания могат да бъдат удовлетворени по пътя на изпълнителния процес само по реда на присъединяване.

Не е достатъчно да имаме просто изпълняемо право, то трябва да е изискуемо и неговата изсикуемост да е установена в ИЛ. Не може да има принудително изпълнение за вземания, които не са станали изискуеми. Когато искаме да бъде издаден ИЛ за едно притезателно право, чиято изискуемост зависи от извършването на определени действия на кредитора или настъпване на определени факти, тази изискуемост трябва да бъде доказана не пред СИ, а в производството по издаване на ИЛ и то с документ, изходящ от длъжника, или с официален документ (напр. уважен е един ревандикационен иск, предявен срещу добросъвестен владелец, който е претендирал направените разноски за подобренията; ищецът ще може да си извади ИЛ, само ако има документ, че е платил на добросъвестния владелец).

Погасени по давност задължения: те са естествени задължения; погасява се не правото на иск, а правото на принудително изпълнение, затова ако е предявен един ОИ и ответникът се е позовал на давност, искът ще се отхвърли. Позоваването на изтекла давност пред СИ, когато вече има образувано изп. дело, не води до прекратяване на делото, а ще трябва да се предяви отрицателен УИ, с който да се иска да бъде установено, че правото в ИЛ, е погасено по давност. ???Ако е издаден ИЛ в заповедно производство, давността е 3 години, а ако е издаден по исково дело – 5 години???

Проф. Сталев: вземането трябва да е и ликвидно. Важно е да знаем, че то трябва да бъде установено по основание и размер. Но това установяване е важно е да е ИЛ и затова ако имаме техническа грешка (явна фактическа грешка – ЯФГ), може да се иска поправка на ЯФГ, тълкуване на неясен ИЛ, допълване на ИЛ

Има и ГП притезателни права, които не подлежат на принудително изпълнение. Например задължението за уважение между съпрузите, между родител и дете. То е intuit personae. Но за други intuit personae може да се наложи изпълнителна глоба. Има и други, за които изрично е посочено в ГПК, че не подлежат на принудително изпълнение – задълженията на работника или служителя по трудовото правоотношение – защитата на работодателя е по дисциплинарната отговорност.

Изпълнителни способи

Има съществена разлика между исковия и изпълнителния процес. Няма един общ изпълнителен процес, защото той е сурогат на доброволното изпълнение. Затова имаме различните изпълнителни способи, това означава отделни изпълнителни процеси за удовлетворяване на съответното притезателно право. Ако даден изпълтелен способ не е предвиден в закона, не може да провеждаме такова принудително изпълнение (напр. при банкова и търговско несъстоятелност не може да имаме продажба на вземането като способ за принудително изпълнение върху вземане, не може по реда на ГПК да се продава вземане на длъжника към трето задължено лице, а може да се използва само възлагане вместо изпълнение и възлагане вместо плащане).

Изпълнителният способ трябва да съотвества на съдържанието на изпълняемото право, за да може изп. процес да изпълни функцията си на сурогат на липсващото доброволно изпълнение.

За удовлетворяване на притезателни права за предаване на владение или държане на недвижим имот например се използва въводът във владение. Тук СИ трябва да отстрани от имота владелеца или държателя, който владее или държи имота без правно основание, като не трябва да останат следи, че той владее или държи имотът – изважда се длъжникът, членовете на семейството му, всички вещи, надписи и пр. Прилага се за недвижими вещи, кораби, въздухоплавателни средства.

За предаване на владение или държане на движима вещ – способът за отнемане и предаване на движима вещ. Пак се отнема от длъжника, който няма правно основание да я владее или държи. Чл. 521, ал. 2 предвижда, че може кредиторът да поиска да бъде събрана нейната равностойност, ако не бъде намерена у длъжника – трансформира се притезателното право да иска предаване на вещта в парично вземане.

При изпълнение на задължения intuito personae – налагат се глоби.

При задълженията за бездействие – глоби. При всяко нарушение могат да бъдат налагани. Глобите не са много ефективен способ за принуждаване на длъжника да изпълни.

Принудително изпълнение на заместими престации – кредиторът може да поиска от СИ да го овласти да изпълни сам или чрез трето лице. Районният съд изчислява разноските, които длъжникът трябва предварително да внесе.

При личните отношения родител-дете и упражняването на родителските права има изпълнение за предаване на дете, комбинира се с глоба То не е обект на принудителното изпълнение, нито длъжник. Взискател може да бъде родителят, на когото е предадено упражняването на родителските права. Брани се не само той, но и интересите на детето.

При принудително изпълнение на парични вземания целта е да получим пари, затова от имущественото право на длъжника трябва да извлечем пари. Имаме изпълнителен способ, който зависи от имущественото право, върху което насочено принудителното изпълнение. При движими вещи имаме 4 изпълнителни способа в зависимост от вида и стойността на вещта, изпълнение върху недвижим имот, което става с публична продан, има изпълнение върху вземания на длъжника от трето задължено лице (не може да се продава вземането по реда на ГПК, но може да се възложи вместо плащане или за събиране), изпълнение върху налични ценни книги, върху безналични ценни книги, върху дял на длъжника от търговско дружество. В един изп. процес за удовлетворяване на парични вземания може да се насочи ПИ върху няколко имуществени права на длъжника, затова може да се съединят няколко изпълнителни способа.

 

 Това става чрез принудителна продажба на имущество. Не е предвидена принудителна продажба на вземания (в ПН и по ЗОЗ е възможно). В зависимост от имущественото право, към което е насочено принудителното изпълнение има няколко изпълнителни способа – изпълнение върху недвижим имот – налагаме възбрана като обезпечителна мярка и след това използваме публична продан. Когато има изпълнение върху движима вещ, там има подспособи – налага се запор, вещта може да бъде продадена чрез магазин, явен търг, ако длъжникът е търговец и вещите имат характера на борсови стоки (захар, слънчоглед и пр.), чрез борса може. Когато вещта е МПС, въздухоплавателно или кораб и стойността е над 5000 лв. – по реда на публичната продан.

Изпълнение върху вземане на длъжника. Има два начина – предаване на вземането на взискателя вместо изпълнение или предаване за събиране. Не е предвидена продажбата на вземане.

Изпълнение върху безналични и налични ЦК. Изпълнение върху дял на длъжника в ТД. Последните са сравнително нови в нашата правна система. Съществували са и по стария ГПК.

Има само някои общи правила – възможността за обжалване на действията на СИ и задължението да изпрати покана за доброволно изпълнение.

 

Това не го казва на лексия:

Изпълнителна сила

Същност

Това е ПП последица на съдебното решение. Тя не се изразява в промяна в МПО, а се изразява в това, че въз основа на съдебното решение може да  бъде изваден изпълнителен лист и да бъде проведено друго гражданско дело, наречено изпълнително, при съдебния изпълнител за удовлетворяване на изискуемото ми притезателно право. Тя се определя като ПП последица, защото правото на принудително изпълнение е насочено към съдебния изпълнител, а не към насрещната страна.

Изпълнителната сила показва, че съдебното решение е изпълнително основание, т. е. документ, въз основа на който може да бъде изваден изпълнителен лист и след това да бъде проведено принудително изпълнение. Затова СР с изпълнителна сила е косвена процесуална предпоставка за допустимост на изпълнителния процес. Тук трябва да се отбележи, че не всички СР имат изпълнителна сила. Така напр. конститутивните нямат такава, тъй като при тях правната промяна се осъществява чрез конститутивното действие. Изпълнителна сила имат осъдителните СР, тъй като именно те имат за предмет  притезателно гражданско право.

Както в теорията, така и в практиката се приема, че при някои конститутивни решения нещата стоят по-различно. Става въпрос за конститутивните решения в делбеното производство, и по-конкретно – решението, с което неподеляем недвижим имот се възлага на един от съделителите. Ако е уважен искът по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД ситуацията е аналогична. В последния случай трябва да съединим иска за разваляне на договора с този за връщане на даденото по него. В първата част на диспозитива няма да има изпълнителна сила, но по втората (по осъдителния иск) ще има. Тук втората част на диспозитива е обусловена от първата. 

Възникване

Изпълнителната сила не възниква веднага. По правило тя ВЪЗНИКВА ЕДНОВРЕМЕННО СЪС СПН, т. е. когато решението стане необжалваемо. Нашият законодател е преминал през няколко стъпки при последните промени на ст. ГПК и с приемането на новия, свързани с установяването на отклонения от това правило.

Изключения

  1. ВЪЗНИКВАНЕ НА ИС ПРЕДИ СПН

На първо място, касационната инстанция е уредена като редовна и затова е постановено, че невлезлите в сила СР на въззивните съдилища имат изпълнителна сила (чл. 404, ал. 1 от ГПК). В случая изпълнителната сила настъпва преди СПН – достатъчно е да има въззивно решение. За сравнение, изпълнителната сила на необжалваното първоинстанционно решение настъпва едновременно със СПН – с настъпване на необжалваемостта.

На следващо място, чл. 242 допуска първоинстанционният съд да допусне предварително изпълнение на първоинстанционно решение, което не е влязло в сила. То не произтича по силата на закона, а е нужно да се допусне в диспозитива. Това е допустимо по искане на ищеца, когато вземането е основано на официален документ, ако решението е по признание на иска, както и ако от закъснението на изпълнението може да последват значителни и непоправими вреди за ищеца или самото изпълнение би станало невъзможно, или значително би се затруднило. Наред с това в някои случаи законодателят е постановил, че задължително се допуска предварително принудително изпълнение – по вземания за издръжка или трудови възнаграждения.

При спорната съдебна администрация няма спор за право, а за упражняване на общи права. Характерното е, че в тези случаи не се спори или общите права са установени, но тъй като страните не могат да се разберат как да ги упражняват, се води спорен процес. В рамките му, на базата на преценката за целесъобразност, каквато е недопустима в исковия процес, съдът решава спора за начина на упражняване на правата. Като примери могат да бъдат посочени СР за начина на упражняване на родителските права и личните отношения и СР за разпределение ползването на съсобствен имот по чл. 32 от ЗС (последното се основава на установените квоти в съсобствеността, като ако някой от съсобствениците пречи на другия да използва по този начин имота, може да направим въвод във владение).

Изпълнителната сила по решение по чл. 32 от ЗС безспорно настъпва, след като решението влезе в сила. В практиката обаче остро стои въпросът за решенията относно родителските права и личните отношения – според една част от мненията при тях изпълнителната сила настъпва още когато имаме въззивно решение, според друга – чак след касационно. Срещат се дори предложения de lege ferenda да се допуска задължително предварително принудително изпълнение в интерес на  детето.

  1. ВЪЗНИКВАНЕ НА ИС СЛЕД СПН

Изпълнителната сила може да настъпи и след влизане в сила на решението (т.е. СЛЕД СПН), когато ответникът е използвал възможността да иска отлагане на изпълнението. Отлагане може да се иска само от ФЛ, само веднъж и може да се постанови само заедно с решението. Вариантите са два – отсрочване на изпълнението (ИС настъпва след установения в решението срок) и разсрочване (ИС възниква в определен момент за всяка част от вземането). Ответникът трябва да докаже, че имотното му и здравословното му състояние са пречка да изпълни. В тези хипотези обаче не се променя изискуемостта (т.е. лихва си тече), а само възможността за принудително изпълнение.

17.03.2014г.

 

  1. Изпълнителни основания (ИО)

 

ИО е документ, в който е удостоверено изпълняемото право и въз основа на който може да бъде издаден ИЛ. Само изрично предвидените в закона документи могат да бъдат ИО – чл.404 ГПК. ИО, които служат за основание за издаване на ИЛ, се наричат косвени процесуални предпоставки, защото въз основа на тях първо се провежда съд. производство за издаване на ИЛ и без ИЛ няма възможност да се проведе принудително изпълнение. Друг вид – преки ИО – чл.426 ал.1 ГПК: взискателят може да поиска образуване на изп. производство въз основа на ИЛ или друг документ, предвиден в закона. Някои от тези преки ИО са предвидени в самия ГПК:

1) постановлението за възлагане, което се издава от СИ, с което той извършва принудителната продажба, т.е. възлага имота на този, който е предложил и платил най-високата цена. Ако длъжникът не предаде доброволно имота след публичната продан, тогава СИ направо може да извърши въз основа на собствения си акт въвод във владение в полза на купувача, не е нужно да се води допълнително производство;

2) отново акт на СИ – постановлението по чл.521 ГПК – ако движимата вещ не бъде намерена у длъжника, СИ може да определи нейната равностойност и с постановление, което подледжи на обжалване, той определя равностойността. За събиране на вече определената парична равностойност не е необходимо да се изважда ИЛ, а СИ директно преминава към удовлетворяване на това парично вземане;

3) вписването на започване на ПИ по ЗОЗ – трябва да се представи на кредитора, депозитаря, който да извърши ПИ по ЗОЗ, обаче вписване както на започване на ПИ, така и вписването на особения залог в Регистъра на особените залози. И то е не на удовлетворяване на паричното вземане по обезпеченост този залог, а за предаване на движимите вещи, предмет на залога; чл.417 т.5 – основание за издаване на заповед за незабавно изпълнение, според Попова този текст е по-стар от изменението на ЗОЗ и трябва да се прилага ЗОЗ – чака се какво ще приеме ВКС във връзка с тази разпоредба. Според нея тук става въпрос вече за пряко основание, предвидено в специален закон, и вписване в публичен регистър.

С изключение на тези преки ИО всички ИО са съдебни. В стария ГПК чл.237 е имало несъдебни ИО. Сега тези документи, които са били в чл.237, са включени като основания за издаване на заповед за незабавно изпълнение. НЯМАМЕ ИЗВЪНСЪДЕБНИ ИЗПЪЛНИТЕЛНИ ОСНОВАНИЯ!!!

 

ИО по вътрешното право – изброени са в чл.404 т.1 + възлагателното постановление на СИ и постановлението по чл.521: т.1 – влязло в сила съдебно решение – това е случая, когато едно първоинстанционно или въззивно решение не е обжалвано; ако първоинстанционното решение е обжалвано, то ИО са невлезлите в сила осъдителни решения на въззивните съдилища, т.е. изп. сила възниква преди СПН (напр. първоинст. съд е отхвърлил иска, въззивният съд го уважава – тогава веднага може да искаме ИЛ от въззивния съд). Касационната жалба не спира изпълнението – за да се спре, ответникът по исковия процес, който е длъжник в изп. процес, трябва да депозира по реда на чл.180-181 ГПК надлежно обезпечение. Длъжникът е поставен в много трудно положение.

Ако първоинстанционното решение е осъдително и въззивният съд отхвърля жалбата (самото решение на въззивния съд не повтаря диспозитива на решението на първоинстанционния съд, а само оставя без уважение или отхвърля), тъй като няма диспозитив, когато се издава ИЛ от въззивния съд в тези хипотези, се посочват и двете решения и се преписва диспозитива на първоинстанционното решение. Поначало се смята, че ИЛ трябва да представлява препис на диспозитива на решението и ИЛ трябва да съдържа осъдителен диспозитив.

По принцип само осъдителните решения имат изп. сила. Има и някои конститутивни решения, при които тъй като резултат от самото конститутивно действие е пораждането на притезателно право, се допуска ПИ макар и да е конститутивно решението (напр. при делбено производство – възлагане на неподеляем недвижим имот, не е необходимо да се води и осъдителен процес, с който да искаме да осъдим бившия собственик да ни предава владението на имота). Тези решения трябва да са влезли в сила, за да може да се извади ИЛ за тях.

Други решения по т.нар. спорна съдебна администрация – има ТР по чл.32 ЗС за разпределяне ползването на съсобствен недвижим имот, че тези решения, като постановени по спорна съдебна администрация, променят начина на упражняване на общото право като се дава възможност на всеки да ползва определена реална част от този имот. Това решение трябва да е влязло в сила, не може да се изпълнява преди да е влязло в сила това разпределение. Решенията за определяне упражняването на родителските права и задължения след прекратяването на брака и личните отношения между родители и деца – това решение не е осъдително, то също е решение по спорна съдебна администрация и има конститутивен ефект, различен от конститутивното действие на решението. Тук имаме преценка за целесъобразност с оглед интересите на децата и тъй като и двамата родители имат и правото и задължението на упражняват родителските права, при прекратяването на брака се възлага това упражняване на единия от родителите, т.е. променя се начина на упражняване на общите права и задължения, като се определят и лични отношения между родители и деца. Има противоречива съдебна практика – някои съдилища чакат решението да влезе в сила, други – без да се обосновават издават ИЛ, а други третират тези решения, за да са в хипотезата на невлезли в сила осъдителни решения на въззивните съдилища, като осъдителни, каквито не са. Попова: смята, че трябва да бъде издаден ИЛ веднага след като има въззивно решение, споделя тази практика по социални съображения, аргумент също е чл.242 – издръжката е поставена много напред, така трябва да се третира и въпросът за родителските права.

съдебната спогодба – има същото значение като решението. Тя е ИО тогава, когато спорът е бил за притезателно право и е решен чрез тази съдебна спогодба, и също в случаите, когато при взаимните отстъпки са уговорени притезателни права.

други актове, постановени по искови дела – това са решенията на българските арбитражни съдилища (не са държавни органи) – тези решения влизат в сила веднага след като са връчени на страните и също за тях важи правилото, че трябва да бъдат осъдителни решения, т.е. не се чака да мине този 3-месечен срок по чл.47 от ЗМТА, в който да се оспори или да се иска отмяна на решението => веднага може да се извади ИЛ. Арбитражната спогодба има същото значение като арбитражното решение. По арбитражни решения и спогодби ИЛ се издава от Софийски градски съд.

заповеди за изпълнение – има два вида: 1) влязла в сила заповед, която се издава на основание чл.410, ИЛ се издава от заповедния съд (това е районният съд), ако не е било депозирано от ответника възражение по чл.404 срещу заповедта, както и когато такова възражение е имало и е воден след това исков процес за установяване на вземането. 2) заповед за незабавно изпълнение. Тук ИЛ се издава въз основа на заповедта, но едновременно с нея и пак се издава от заповедния съд. Разликата между двете заповеди е, че при заповед за незабавно изпълнение, веднага може да се започне изп. дело, СИ е този, който връчва заповедта за незабавно изпълнение и той е този, който дава срок за доброволно изпълнение. Когато имаме влязла в сила заповед по чл.410, особеното е, че самата заповед се изпраща от съда и той е този, който дава срок за доброволно изпълнение, така че когато е образувано изп. дело, СИ не дава нов срок за доброволно изпълнение.

 

Предварително принудително изпълнение на първоинстанционните решения: чл.242 ГПК – когато имаме задължение за издръжка или произтичащо от акт за начет, първоинстанционният съд е длъжен да допусне предварително ПИ. Това допускане е в същия диспозитив, но той е отделен акт и подлежи на отделно обжалване. Тук изпълнителната сила възниква не по силата на закона, както при изп. сила на невлезлите в сила осъдителни решения на въззивните съдилища, а от решението на първоинстанционния съд и неговото постановление за допускане на предварително изпълнение.

чл.242 ал.2 т.2 – по искане на ищеца съдът може да допусне предварително ПИ, когато вземането е признато от ответника (решение при признание на иска)

чл.242 ал.2 т.1 – когато вземането е установено в официален документ

 

ИО от международното право – критерият в чл.402 т.2 и 3 е дали е необходимо производство по екзекватура:

т.2 – решенията, актовете и съдебно-спогодителните протоколи на чуждестранните съдилища, които подлежат на изпълнение на територията на Република България без нарочно производство – тук не е нужна екзекватура

т.3 – решенията, актовете и съдебно-спогодителните протоколи на чуждестранните съдилища, както и решенията на чуждестранните арбитражни съдилища и сключените пред тях спогодби по арбитражни дела, по които е допуснато изпълнение на територията на Република България, т.е. производство по екзекватура.

В практиката се възприема и един по-друг критерий, на негова база се различават:

1) решения на чуждестранни съдилища на държава нечлена на ЕС, както и съдебните спогодби, които са сключени там. За тези решения и спогодби е необходимо да се проведе класическото производство по екзекватура (което сме учили по МЧП) – това е особен исков процес, в който се признава решението и се допуска неговото изпълнение в нашата държава, като се следи дали решението е излязло от орган, който има правораздавателна функция в чуждата държава, следи се за изключителната международна компетентност и също дали решението не противоречи на основния обществен правов ред, но съдът няма право да проверява правилността на решението. СГС е съдът, който разглежда тези дела. След това се върви по общите правила на обжалване в исковия процес. На този режим са подложени и решенията на арбитражните съдилища и арбитражните спогодби, независимо дали са на арбитражи в ДЧ или в държава нечленка (регламентите, които се отнасят до гражд. процес и принудителното изпълнение на решенията, се отнасят до тези решения, които са на държавните правосъдни органи, които може да са съдилища или особени юрисдикции – важно е този орган да бъде независим, т.е. не важат за решенията на недържавните правораздавателни органи, каквито са арбитражите).

Тук всъщност се получава едно комплексно ИО: от една страна трябва да имаме влязло в сила решение/спогодба на чуждия съд/чуждестранния арбитраж, от друга страна: влязло в сила решение на българския съд, с което да е признато решението и да е допуснато принудителното му изпълнение. СГС ще издаде ИЛ, но чак след като неговото решение по екзекватурата влезе в сила.

2) актове, които са ИО въз основа на регламентите на ЕС (за разлика от регламентите в материалното право, регламентите в процеса имат особеност: европейският законодател не се стреми да унифицира процедурите, а по-скоро да регламентира допирните точки на процесите в различните ДЧ – това са въпроса за компетентността и въпроса за признаване на решенията и техните последици и въпроса за допускане на ПИ на тези решения). Напр. във Франция се води дело между две ФЛ – френски граждани и длъжникът има имущество в България (недвижим имот), то кредиторът няма как да се удовлетвори във Франция. По Регламент 44 и Регламент 2201 признаването на решението е пряко от органа в другата държава, където то трябва да бъде признато като 1. установяващо със СПН спорното ПО, и 2. конститутивното действие.

Ако тези решения не се изпълняват от насрещната страна доброволно, не може да имаме пряко допускане на принудително изпълнение – Р.44 предвижда съкратена процедура по екзекватура за допускане на принудителното изпълнение на тези решения. Тази екзекватура е различна в предвидената в КМЧП. Компетентният съд да разгледа такива дела е Окръжният съд по постоянния адрес, седалище на длъжника, по неговото местоизпълнение (под местоизпълнение следва да се има предвид и мястото на ПИ, което по нашето право се определя съобразно чл.427 ГПК). Особеното тук е, че не се призовава длъжникът, проверката е формална, решението е сертифицирано в държавата по произход (първо сертифицира съдът, че решението е издадено от компетентен орган; съдът по произход удостоверява също в този сертификат, че решението подлежи на ПИ в държавата по произход). Чл.37 от Р.44 – изрично е посочено, че не е длъжно решението да е влязло в сила, да е станало необжалваемо.

 

В другите правни системи също се среща фигурата на предварителното ПИ. Може да има и несъдебни ИО в други ДЧ – напр. Испания. Р.44 предвижда, че когато съдът по произход е сертифицирал, че този документ подлежи на ПИ в Испания, въз основа на този документ и този сертификат тука в България ще се издаде ИЛ след като обаче се проведе съкратената процедура по екзекватура. Сега в България нямаме несъдебни ИО, но няма как да не се допусне ПИ на чуждите несъдебни ИО. Провежда се закрито съдебно заседание, препис от молбата не се връчва на длъжника, защото вече е воден процес в другата ДЧ. Съдът прави формална проверка. Процедурата е съкратена, защото не се провежда открито съдебно заседание, няма срок за отговор на ответника. В нашия ГПК е установено, че съдът се произнася с разпореждане по въпроса. Кои са слабите места на това законодателно решение? – 1) хем е наречено разпореждане, за да не се смята за екзекватура, хем в чл.623 ал.5 е казано, че то има значението на решението; 2) разпорежданията подлежат на обжалване с ЧЖ и тя се разглежда в закрито съдебно заседание, като препис от жалбата се връчва на насрещната страна, която може да даде отговор на тази жалба. Тук обжалването е по реда на въззивното обжалване в открито съдебно заседание. Според Попова тази уредба не съответства на смисъла, който е вложен в регламента, за по-бърза, съкратена процедура; 2) въз основа на решенията на въззивните съдилища може да се извади ИЛ и тук по аргумент на чл.404 и на Р.44 би трябвало да може да се извади ИЛ още когато имаме въззивно решение, но законовата уредба у нас, която се спазва в практиката, е, че чак когато влезе в сила разпореждането за допускане на ПИ, чак тогава се издава ИЛ.

 

Решенията на съдилищата на ДЧ не са преки ИО. В Р.44 е заложено, че целта е решенията на чуждата ДЧ да се третират в другите ДЧ по същия начин както се третират решенията на националните съдилища. В България се изисква издаване на ИЛ и производството за издаване на ИЛ не е производство по екзекватура. Идеята на Р.44 е да не бъде поставено решението в по-лошо положение от националните съдилища. По този ред минават и решенията по Р.2201, като по отношение на личните отношения между родител и дете и също така за упражняване на родителски права, изрично е казано, че дори в нашата държава да нямаме изпълняемост на нашите решения веднага, то по силата на този регламент (това е специална норма) се признава незабавна изпълняемост на тези решения. На страната, която иска ПИ, се дава избор дали да си извади направо ИЛ без съкратената процедура или да си избере съкратената процедура по екзекватура.

 

По Регламент 4/2009г. (за издръжката) – ако решението е издадено в държава, която е подписала и е обвързана от Хагския протокол от 2007г., тогава направо ще си извадим ИЛ без да провеждаме производство по екзекватура. Ако се касае за ДЧ, която не е подписала Хагския протокол, тогава трябва да се мине през съкратената процедура. И тук не е задължително да се иска направо ИЛ, може по преценка пак да се използва процедурата по екзекватура. Но и тези решения, които са издадени от органи на ДЧ, подписала Хагския протокол, не са преки ИО. НЯМА РЕШЕНИЕ, ПОСТАВЕНО В ДЧ, КОЕТО Е ПРЯКО ИЗПЪЛНИТЕЛНО ОСНОВАНИЕ У НАС, А ВИНАГИ ЩЕ ТРЯБВА ДА ИМАМЕ ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ЛИСТ!!! Това следва от изричните разпоредби на регламентите, където изрично е посочено, че решението, издадено в една ДЧ, следва да се третира в другите ДЧ по същия начин, по който се третира и решение на националния съд. Регл. 4/2009 не изключва възможността на страната да поиска издаване на европейско изпълнително основание тогава, когато е приложим Регл. 805, но все пак най-бързият начин за издръжките е, когато държавата е подписала Хагския протокол, да си извадим веднага ИЛ.

 

Регл. 805 за европейското изпълнително основание – характеризира се с това, че тук става дума за ИО, при които длъжникът не е оспорвал вземането. Те представляват актове, които са издавани от съд на ДЧ – съдебна спогодба, решението при признание на иска, неприсъственото решение, влязлата в сила заповед за изпълнение (тя е влязла в сила, заради това, че длъжникът не е подал възражение срещу нея). Самите дела, по които е издадено това ИО не са с международен елемент и са проведени по правилата на националното законодателство. Съдът по произход трябва да удостовери, че документът е от категорията на предвидените в Регл.805 и подлежи на ПИ в държавата по произход. Съдът, който ще издава ИЛ, също проверява тези неща, които е проверил съдът по произход – издаден ли е от компетентен орган, спазена ли е международната компетентност, противоречи ли на обществения ред и подлежи ли на ПИ в държавата по произход. Правилото е, че щом един акт подлежи на ПИ в държавата по произход, следва да се допусне неговото ПИ и в други ДЧ – специално при Регл.805 не е нужно и е изключено приложението на процедура по екзекватура, освен ако самият взискател не реши да използва процедурата по Р.44.

 

Има и създадени процедури, които са регламентирани от самия европейски заонодател – те имат международен елемент вътре в ЕС. Така по Регл.1896 за издаване на европейска заповед за изпълнение, националният съд е този, който разглежда делото, но е необходимо поне една от страните да няма местоживеене в държавата, където се иска издаването на тази заповед. Това обикновено е взискателят, тъй като Р.1896 препраща по отношение на компетентността на съда към Р.44 – чл.59 и 60. Самото производство пак се провежда пред национален съд – той издава акта. Става дума за парични вземания, които произтичат от договорно основание, т.е. изключено е приложението на публичните вземания. Компетентен е Окръжният съд по постоянния или настоящия адрес на длъжника или по местоизпълнението, т.е. по мястото на принудително изпълнение. Самата процедура иначе е формална, има образци и условия за действителност на всяко действие, вкл. и самата заповед, е да бъде в съответния формуляр, изключение има за възражението – достатъчна е писмена форма. С това се цели облекчаване на длъжника, възражението не е нужно да е обосновано. Това е смисълът на заповедните производства – когато вземането не се оспорва, но не се и изпълнява.

 

Друго ИО, за което не е нужно да се провежда производство по екзекватура, е по Регл.861 за малките искове (с цена на иска до 4000 евро) – в чл.3 има легално определение за международен елемент и имаме препращане за компетентност към Р.44. Веднъж издадено решението от националния съд по Регл. за малките искове (не е задължително вземането да е парично, исковият процес е писмен, формален, може да се води и онлайн), то е ИО във всяка друга ДЧ. Имаме изричен текст и в този Регл., че това решение трябва да се третира по същия начин като решенията на националните съдилища, т.е. пак трябва да се извади ИЛ. И по този Регламент компетентен е Окръжният съд по постоянния или настоящ адрес на длъжника или по местоизпълнието по смисъла на мястото на ПИ.

 

Във всички тези регламенти, които очертахме, където не се прилага и съкратената процедура по екзекватура, нужен ни е ИЛ. Винаги изп. процес се провежда по реда на държавата, където той се осъществява (напр. в България имаме несеквестируемост на единственото жилище на длъжника, но ако той се намира в Париж, то по правилата на френското право нямаме несеквестируемост на единственото жилище и процедурата по публична продан ще се извърши по правилата на френското право).

 

  1. Органи в индивидуалното ПИ – правомощия, местна компетентност и правно значение

 

Органът на ПИ се нарича съдебен изпълнител (преди съдия-изпълнител). От 2005г. в България имаме два вида съдебни изпълнители – държавен и частен съдебен изпълнител. И двата вида СИ са юристи, и за двата вида СИ се провеждат конкурси от Мин. на правосъдието, като изискванията за конкурсите и правилата са еднакви, но се провеждат отделно за ДСИ и отделно за ЧСИ, тъй като има отделни бройки.

ЧСИ и ДСИ не са съдии. ДСИ работят по ТПО с Мин. на правосъдието и досега не са признати със статут на държавни служители. ДСИ работят към съдебно-изпълнителни служби към районните съдилища и районът им на компетентност съвпада с района на компетентност на РС. ЧСИ са с районна компетентност, съвпадаща с района на компетентност на окръжните съдилища. Няма СИ, който да има компетентност в цялата страна.

ДСИ имат своя професионална организация – Асоциация на ДСИ, а ЧСИ задължително членуват в Камарата на ЧСИ (тук има комисия по етиката и дисциплинарна комисия, която налага дисциплинарните наказания, докато дисциплинарните наказания за ДСИ се налагат от министъра на правосъдието).

ЧСИ са органи на ПИ, като ЧСИ е частно лице, на което държавата е възложила публични функции, подобно на частния нотариус. И докато нотариусът има удостоверителна функция, функцията по съдействие за упражняване на  граждански и търговски ПО/права, то ЧСИ има много силната функция по принудително изпълнение.

И двата вида СИ имат правото да отварят помещения на длъжника и да влизат в тях, като всичко се прави по законосъобразен и културен начин, иначе ще имаме нарушаване правата на длъжника. Длъжникът е длъжен да търпи законосъобразна принуда. СИ имат възможност да искат съдействието на кмета и на полицията – искането трябва да е официално. ЧСИ имат и собствена охрана и собствени връчители.

СИ е длъжен да уведомява и изпраща призовки и на взискателя и на длъжника за всяко действие, което извършва, и трябва да съставя протокол. Този протокол има доказателствено значение, което е сходно с това протокола от съдебно заседание. Това, което той опише (напр. при опис на имот) се счита за вярното.

СИ преди да започне ПИ е длъжен да изпрати покана за доброволно изпълнение (ПДИ). Само когато има влязла в сила ЗИ, не се изпраща ПДИ, защото още с изпратена от съда ЗИ длъжникът е поканен да заплати доброволно в 14-дневен срок или пък може да направи възражение.

Правомощията и задълженията и на двата вида СИ са еднакви. Процедират по един и същи процесуален ред – реда, регламентиран в ГПК. Едни и същи техни процесуални действия и бездействия подлежат на обжалване, еднакви са и основанията, на които може да бъдат обжалвани техните действия.

Има разлика в имуществената отговорност – ЧСИ отговаря пълно, лично, с цялото си имущество за всички вреди, докато за вредите, причинени от ДСИ, отговаря Мин. на правосъдието, а тъй като то е в ТПО с него по реда на регресната отговорност ДСИ отговаря до 3-месечни заплати.

В ЗЧСИ е предвидена възможност по искане на взискателя ЧСИ да получи имуществото на длъжника и да определи начина на принудително изпълнение. В новия ГПК и за двата вида СИ е предвидена възможността да се получи имуществото, но за ДСИ не е предвидено, че той може да определи начина на изпълнение. Но според Попова това не е проблем, защото за ДСИ няма забрана да приемат граждани и когато са получили имуществото, ДСИ може да съобщи на взискателя и да го попита какъв начин на изпълнение ще избере и няма пречка да му каже какъв ще е най-подходящият начин на изпълнение.

Това правомощие за проучване на имуществото е особено важно и то при изпълнение на парични вземания, тъй като там стои въпроса за несеквестируемостта на имуществото и тъй като там изпълняваме върху имуществени права на длъжника. Във връзка с това правомощие СИ имат възможност за достъп чрез парола и ел.подпис до редица публични регистри, така че проучването може да стане без да се ходи на място – Службата по вписванията (може да се направи справка както по лице, така и по имот), Регистъра на особените залози, Централният регистър на безналичните ценни книжа, пълен достъп в Търговския регистър, НОИ. Също изпращайки запорното съобщение до трето задължено лице, СИ има възможност да получи информация за това има ли длъжника вземане към това трето лице и може ли да се удовлетвори цялото вземане (напр. за да се разбере дали длъжникът има пари в дадена банка, трябва да се изпрати запорно съобщение и да се наложи запор и тогава от банката казват има ли авоари; иначе СИ няма право да разкрива банкова тайна, това става посредством налагането на запор и задължението на третото лице да отговори; затова масово се изпращат по 10-15 запорни съобщения до всички банки да се разбере къде длъжникът има сметка, а разходите се възлагат в тежест на длъжника, затова е по-добре той още в началото да си каже къде има сметка).

СИ имат и местна компетентност – чл.427 ал.1 ГПК:

т.1 – тълкува се разширително – важи в случаите, когато изпълняваме притезателно право за предаване на дрижима вещ или притезателно право за предаване владението или държането на недвижим имот, т.е. при отнемане на движима вещ и при въвод във владение.

т.2 – отнася се за банковите сметки; изпълнява се върху вземането на длъжника към банката по седалището на банката, затова СИ в София имат най-много работа;

За разлика от местната компетентност при исковия процес, тук се касае за абсолютна, а не за относителна процесуална предпоставка. СИ е длъжен да следи служебно и носи дисциплинарна отговорност, ако я наруши.

чл.427 ал.2 – предвидена е възможността запор и възбрана да бъдат наложени, тъй като са обезпечителни мерки, от СИ, където е постоянният адрес, седалището на взискателя. Когато обаче е наложена възбрана или запор, след това този СИ трябва да изпрати делото на местно компетентния СИ. Тъй като сега вече има по няколко ДСИ и ЧСИ в един съдебен район, СИ трябва да попита на кой конкретно СИ да изпрати делото.

 

Съдът не е орган на ПИ, но той е контролен орган спрямо изп. процес в две посоки: съдът е органът, пред който се обжалват действията, бездействията на СИ, т.е той е компетентен по жалби, в които се твърди процесуална незаконосъобразност на тези действия. Този процес на обжалване е функционално свързан с изп. процес, но не е част от него, това е съдебен процес, призван да гарантира процесуалната законосъобразност на действията на СИ. Освен това съдът е и органът, който решава правните спорове при осъществяване на ПИ (напр. след като имаме решение вземането е погасено по давност или е платено и се заведе изп. дело, длъжникът може да предяви отрицателен установителен иск; също ако бъде насочено ПИ върху имуществено право, което трето лице твърди, че не е на длъжника, а негово, то това трето лице може да предяви иск по чл.440 ГПК). Предявяването на тези искове не води автоматично до спиране на изп. дело, нито СИ е длъжен или има право да го стори, спирането може да се постанови в тези случаи само от съда, пред който се предявява иска и то по реда на обезпечителния процес.

 

24.03.2014г.

 

Тази лекция се води от някаква асистентка:

 

  1. Заповедно производство. Защита на длъжника

 

В момента има образувано тълкувателно дело по много от въпросите на заповедното производство – т.д. 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, чакаме решението.

 

Обща характеристика

Заповедното производство е специално съд. производство, по реда на което се осъществява защита на граждански ПО при тяхно незаконосъобразно развитие, което се изразява в неизпълнение на едно изискуемо притезание от вида, предвиден в чл.410 ГПК, или такова притезание, което е удостоверено в някои от документите, посочени в чл.417 ГПК. Целта на това производство е да се създаде съдебно-изпълнително основание, когато вземането не се изпълнява, макар да не се оспорва. Заповедното производство е уредено в част 5 на ГПК – Изпълнително производство, глава 37, тъй като то е функционално свързано с изп. производство.

Ако вземането обаче бъде оспорено от длъжника, кредиторът ще бъде принуден да предяви положителен установителен иск по чл.415 ГПК. Т.е. заповедното производство е функционално свързано и с исковото производство. Възможно е в хипотезата на издаден изпълнителен лист по чл.417 да се развие първо изпълнителното производство и след това да има исково дело.

Страните в заповедното производство се наричат заявител и длъжник.

Заповедното производство е уредено като факултативно производство, т.е. ако кредиторът разполага с някои от документите по чл.417 ГПК (напр. запис на заповед), не е длъжен да използва този метод на защита, може направо да образува исков процес.

Заповедното произ. в действащия ГПК е уредено като заместител на предвидените в отм. ГПК несъдебни изпълнителни основания.

 

Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК:

 

Вземания, по отношение на които е приложимо производството по чл.410 ГПК – посочени са в ал.1, като в заявлението за издаване на заповедта за изпълнение (ЗИЗИ), заявителят трябва точно да индивидуализира вземанията си по основание и размер. Това е необходимо, защото въз основа на ЗИ се издава ИЛ. Ако бъде подадено възражение от длъжника, кредиторът ще трябва да предяви иск за установяване на вземането, който се счита подаден от датата на подаване на ЗИЗИ. С оглед на погасителната давност и за да настъпи ефектът на прекъсване на давността, е необходимо да е ясно какво точно е вземането на кредитора с всички индивидуализиращи го белези. Вземането трябва да бъде изискуемо. Когато вземането не е изискуемо, кредиторът не може да иска доброволно изпълнение, респ. не може да иска и принудително изпълнение.

 

Кои са вземанията, уредени в чл.410 ал.1 ГПК?

1) парични вземания – предмет на заповедното производство по чл.410 могат да бъдат както вземания, произтичащи от договорно основание, така и вземания от непозволено увреждане, неоснователно обогатяване, вземания, произтичащи от търговски сделки

2) вземания за предаване на заместими движими вещи и по отношение на тях няма значение дали са облигационни, търговски или вещноправни притезания

3) вземания за предаване на индивидуално определени движими вещи: 1/ вземане за предаване на движими вещи, които длъжникът е получил въз основа на договор със задължение да върне вещта (напр. дог. за наем, заем за послужване); 2/ вземания за предаване на движими вещи, обременени със залог – тук се обхващат случаите, при които се иска връщане на дадена в залог движима вещ след като обезпеченото с този залог задължение, е изпълнено. Договорът за залог е реален и предаването на заложената вещ е елемент от сключването, затова след като задължението бъде изпълнено, залогоприемателят дължи връщане на вещта; 3/ вземане за предаване на индивидуално определена вещ, която е прехвърлена от длъжника със задължение да предаде владението – това са случаи, когато предаването на владението е отложено.

 

Характерна особеност за ЗИ по чл.410 ГПК е, че ЗИЗИ не е необходимо да бъде придружено от каквито и да е било доказателства (затова въз основа на тази заповед не може да получим незабавно изпълнение).

Вземането трябва да е такова, че за да бъде предявен иск за него, той трябва да е подсъден на районен съд (т.е. с цена на иска до 25 000лв.) Един от въпросите, поставени в тълк. дело е дали може да иска издаване на ЗИ за сума по-малка от 25 000лв., но която представлява част от едно по-голямо вземане? Това не представлява ли заобикаляне на тази забрана?

Изключения – предвидена е възможност да бъде издадена ЗИ по чл.410 и когато вземането е на стойност по-голяма от 25 000лв.:

1) чл.37 от Закона за адвокатурата – вземания, произтичащи от неизплатени възнаграждения и разноски. За тях адвокатът може да поиска издаване на ЗИ по чл.410 независимо от техния размер.

2) чл.89 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност – за дължимите и неплатени нотариални такси нотариусът може да поиска издаване на ЗИ.

3) чл.107 от Закона за енергетиката – разпределителните предприятия могат да поискат издаване на ЗИ за вземанията си за доставена или пренесена електрическа енергия, независимо от размера на вземанията.

 

Производство

 

ЗИЗИ се подава до районния съд по постоянния адрес или по седалището на длъжника, като съдът следи служебно както за родовата, така и за местната подсъдност. ЗИЗИ трябва да бъде подадено по специален образец, който е предвиден в Наредба № 6/2008г., като спазването на тази форма е условие за валидност на искането. Когато заявителят не е използвал такъв образец, съдът дава указания за отстраняване на нередовността, като прилага и съответния образец, който трябва да използва заявителят.

Противоречива е съдебната практика по въпроса как следва да процедира съдът, когато в ЗИЗИ вземането не е достатъчно индивидуализирано (напр. не е посочен периодът, за който се претендира). Част от съставите приемат, че съдът няма задължение да дава указания за отстраняване на нередовността, а според друга част – чл.101 ГПК, който се намира в общите правила и който задължава съда да следи служебно за редовността на извършените процесуални действия от страните и да им дава указания за отстраняване на нередовността, намира приложение и в заповедното производство. (Това също е поставено като въпрос в тълкувателното решение. Въпросът е важен, защото заявителят трябва да плати държавна такса в размер на 2% от вземането при подаване на ЗИЗИ, и ако съдът не му даде указания за отстраняване на нередовността, ще се окаже, че заявителят ще трябва да подаде ново ЗИЗИ и да плати нова такса.)

ЗИЗИ се разглежда в закрито заседание и съдът следва да се произнесе в 3-дневен срок, който е инструктивен и обикновено не се спазва.

Съдът отказва да издаде ЗИ, когато искането не отговаря на изискванията на чл.410 (напр. делото е подсъдно на окръжен съд), ако искането противоречи на закона и добрите нрави, ако длъжникът няма постоянен адрес или седалище в РБългария, ако длъжникът въобще няма обичайно местопребиваване или място на дейност на територията РБългария.

В заповедното производство не се проверява дали вземането съществува. Когато се оставя без уважение ЗИЗИ, съдът се произнася с разпореждане. Разпореждането подлежи на обжалване, а определението на въззивния съд, с което се потвърждава разпореждането на първоинстанционния съд, също подлежи на обжалване пред ВКС – чл.274 ал.3 т.2 ГПК, при наличие на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК, т.е. жалбоподателят (заявителят) трябва да обоснове някоя от предпоставките.

При уважаване на ЗИЗИ съдът издава ЗИ, препис от която се връчва на длъжника. ЗИ се издава по образец, който се съдържа в Наредба №6/2008г. Някои от по-важните елементи на ЗИ: задължението, което длъжникът трябва да изпълни и разноските, които трябва да плати; покана до длъжника да изпълни в 2-седмичен срок; указания до длъжника, че може да подаде възражение в 2-седмичен срок; указания за последиците от неподаване на възражение – влизане в сила на ЗИ и образуване на изп. производство; пред кой съд и в какъв срок може да обжалва ЗИ и в кои нейни части може тя да се обжалва. По принцип ЗИ не подлежи на обжалване освен в частта за разноските. Длъжникът може да възрази писмено срещу ЗИ или срещу част от нея. Възражение се прави в 2-седмичен срок. Този срок е преклузивен и не може да бъде продължаван. Не е необходимо възражението да се обосновава. Възражението може да бъде подадено по образец съгл. Наредба №6/2008г., но спазването на тази форма не е условие за валидност на възражението. Целта на въвеждането е да се улесни длъжникът и бланката на възражението се прилага към ЗИ. По този начин длъжникът е максимално улеснен и трябва само да подпише тази бланка, която му се връчва със ЗИ. Ако не използва бланката е достатъчно да посочи „възразявам срещу ЗИ”. Пропускът на длъжника да подаде в срока по чл.414 ГПК възражение е свързано с преклудиране на възможността на длъжника да предяви отрицателен установителен иск въз основа на факти, които до изтичане на срока на възражението са се осъществили, освен ако не е знаел и не е могъл да знае за тях. Възражението може да се подаде и срещу част от ЗИ, когато вземането в останалата част се признава. Признанието обаче трябва да е изрично.

Последици от възражението на длъжника:

Когато възражението е подадено в срок, съдът указва на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си в 1-месечен срок, като довнесе дължимата държавна такса (т.18 на ТР 6/2013г. – когато ЗИ касае няколко вземания и при предявяване на иска за установяване на вземането се стигне до обективно съединяване на искове, тогава трябва да се вземат отделните искове и за всеки един от тях да се определи държавната такса и по този начин да се изчисли колко да довнесе заявителя). Когато заявителят не представи доказателства, че е предявил иска в посочения срок, съдът обезсилва ЗИ, това би следвало да стане с изричен акт – разпореждане, за да може да се даде възможност на заявителя да обжалва, тъй като може съдът неправилно да е преценил възражението на длъжника и неправилно да е дал указания за предявяване на иск (напр. възражението е срещу част от ЗИ, а съдът е указал на заявителя да предяви иск за цялото вземане. В този случай заявителят, който не е съгласен с указанията на съда, трябва да обжалва това разпореждане, с което се обезсилва ЗИ, когато съдът е приел, че не са изпълнени указанията.)

Когато възражението не е подадено в срок, оттеглено е, както и след влизане в сила на съдебното решение за установяване на вземането, ЗИ влиза в сила. Въз основа на ЗИ се издава ИЛ и това се отбелязва върху ЗИ. Когато е подадено възражение срещу ЗИ, тя влиза в сила след влизане в сила на съдебното решение за установяване на вземането. ИЛ се издава от съда, който е издал ЗИ. Изпълнителната сила произтича от ЗИ.

Когато искът по чл.415 ГПК е отхвърлен с влязло в сила решение, съдът издал ЗИ, би следвало с изричен акт да я обезсили.

Схемата на това производство по чл.410 ГПК е следната: достатъчно е само твърдение на кредитора, подава си ЗИЗИ, съдът проверява дали са посочени всички необходими реквизити, съдът издава ЗИ, тя се връчва на длъжника, ако той не възрази в 14-дневен срок, едва тогава кредиторът ще се снабди с ИЛ.

Много кредитори са искали да бъдат наложени обезпечителни мерки спрямо имуществото на длъжника, защото в един бъдещ момент може да се наложи да се предяви иск, а пък и длъжникът бива уведомен със ЗИ, че срещу него е започнало съдебно производство. Но в практиката се смята, че обезпечителното производство не намира приложение в заповедното производство по чл.410 ГПК, защото искът за установяване на вземането се смята за предявен от момента на подаване на ЗИЗИ.

 

Заповед за изпълнение по чл.417 и 418 ГПК:

 

Нарича се още заповед за незабавно изпълнение. При тази ЗИ е без значение размерът на вземането. Тя може да бъде издадена само въз основа на документ, посочен в чл.417, като е възможно специален закон да прави препращане към чл.418, т.е. да се предвиди друг документ, различен от тези по чл.417. Вземането също трябва да е изискуемо. Заповедното производство тук също е факултативно. В чл.417 са изброени документите, които представляват основание за издаване на заповед за незабавно изпълнение:

т.1 – акт на административен орган, по който допускането на изпълнението е възложено на гражданските съдилища; напр. чл.6 от Закона за обезщетяване на собствениците на одържавени имоти (ЗОСОИ) – става дума за акт за обезщетяване на собствениците на одържавени имоти, който се издава от министъра или ръководителя на  ведомството, който упражнява правата на държавата, търговски дружества, в активите на които са включени имуществата, по отношение на които се иска одържавяване – не се прилага често (в мойта работа имахме такъв казус: присъдени са разноски в решение на КЗК и тогава пак се подава ЗИЗИ по чл.417 т.1);

т.2 – документ или извлечение от счетоводни книги, с които се установяват вземания на държавните учреждения, общините и банките. Този текст намира приложение най-вече за банките. Отнася се до парични вземания, произтичащи от договор. Извлеченията от сметка трябва да съдържат точни данни за клиента на банката, договора за банков кредит, дължимия от кредитополучателя размер на сумата – главница, лихви, както и изискуемост. Няма пречка да се представи и договор за кредит (той се представя, когато се твърди предсрочна изискуемост на кредита). В тълкув. дело, чието решение се чака, един от въпросите, който е поставен е по повод на това дали би бил допустим иска по чл.422 за установяване на вземането, когато не е уведомен длъжникът от банката за обявяване на предсрочна изискуемост на задължението;

т.3 – нотариален акт, спогодба или друг договор, с нотариална заверка на подписите относно съдържащите се в тях задължения за заплащане на парични суми или други заместими вещи, както и задължения за предаване на определени вещи. Тук съдът проверява единствено от външна страна дали е редовен документът и не може да преценява валидността на нотариалното удостоверяване на подписите им (напр. дали е спазено изискването на чл.582 ГПК). Когато въз основа на нотариален акт, се иска издаване на ЗИ за вземане за неустойка за виновно неизпълнение, в практиката се приема, че нот. акт не удостоверява задължение за плащане на парична сума за неустойка след като изискуемостта на вземането за неустойка е в зависимост от виновно неизпълнение на задължението на купувача да изгради обектите в уговорения срок, което неизпълнение не е удостоверено в нот. акт (в случаите, когато в нот. акт е уговорено да се построят обектите в определен срок, уговорена е и неустойка) – имаме множество такива случаи, в които се отхвърлят тези ЗИЗИ, защото съдебната практика приема, че по чл.417 вземането трябва да е удостоверено в самия нот. акт. В случая неизпълнението не е удостоверено в нот. акт – това са други факти и не могат да се обсъждат в прозводството по чл.417. Настъпването на факта, от който в нот. акт е обусловена изискуемостта на вземането за неустойка, е в зависимост от настъпването на други обстоятелства, а именно неизпълнение на задължението и съгл. чл.418 ал.3 ГПК това настъпване на тези обстоятелства трябва да бъде удостоверено с официален или с изходящ от длъжника документ и той трябва да се представи заедно с нот. акт при подаване на ЗИЗИ. Няма да е така, когато в нот. акт е посочено, че покупната цена ще бъде платена, напр. ако сделката е осъществена на 15.03 – цената да се плати на 15.04.

т.4 – извлечение от регистъра на особените залози за вписано обезпечение и за започване на изпълнението – относно предаването на заложени вещи. Това вече няма практическо значение. Има се предвид, когато длъжникът отказва да предаде заложената вещ. Съгл. чл.35 ал.1 ЗОЗ (изм. от 2010г.) когато залогодателят не окаже необходимото съдействие за изпълнение върху заложеното имущество или за запазване, заложният кредитор може въз основа на извлечение на регистъра за вписано обезпечение и за започване на изпълнението може да поиска от СИ предаване на заложеното имущество по реда на чл.521 ГПК.

т.5 – извлечение от регистъра на особените залози за вписан договор за продажба със запазване на собствеността до изплащане на цената или договор за лизинг – относно връщането на продадени или отдадени на лизинг вещи.

т.6 – договор за залог или ипотечен акт по чл. 160 и чл. 173, ал. 3 от ЗЗД. Това е основание за издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу длъжника, който е учредил залог или ипотека върху своя вещ за обезпечаване на собственото си задължение, но то намира приложение и в случаите, когато се иска издаване на ЗИ срещу трето лице, учредило залог или ипотека за обезпечаване на чуждо задължение. Това е приложимо и когато е открито производство по несъстоятелност по отношение на длъжника – по отношение на него не може да се използва този ред, но по отношение на третото лице може. Третото лице отговаря само с този имот, по отношение на който е учредена ипотеката или залога.

т.7 – влязъл в сила акт за установяване на частно държавно или общинско вземане, когато изпълнението му става по реда на ГПК. Напр. чл.14б ал.2 от Закона за социалното подпомагане – когато са получени недобросъвестно средства, директора на Дирекция СП издава мотивирана заповед за възстановяване на получената социална помощ заедно със законна лихва.

т.8 – акт за начет – това означава, че ако бъде направено възражение от длъжника, кредиторът ще трябва да предяви иск за установяване на вземането и критиката тук е за доказателствената сила на акта за начет (той като официален документ се счита за истински до доказване на противното).

т.9 – запис на заповед, менителница или приравнена на тях друга ценна книга на заповед, както и облигация или купони по нея. Тези документи трябва да са представени в предписаната от закона форма и да съдържат посочени в закона белези.

 

Производство:

 

Подава се писмено ЗИЗИ по образец, което съдържа искане за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Към това ЗИЗИ се представя оригинал на документа по чл.417. Ако не е използван образецът, се дават указания от съда за отстраняване на нередовността и се прилага релевантния образец. ЗИЗИ се разглежда в закрито съдебно заседание. Разпореждането, с което се отхвърля изцяло или отчасти ЗИЗИ, може да се обжалва с частна жалба. Препис от жалбата не се връчва на длъжника. По-горната инстанция извършва проверка налице ли са условията за издаване на ЗИ и ако се стигне до положителен отговор, въззивният съд разпорежда издаването на заповед за незабавно изпълнение. Самото издаване на ЗИ и ИЛ обаче се извършва от първоинстанционния съд. Според практиката на ВКС само разпореждането на въззивния съд, с което е потвърдено разпореждането на първоинстанционния съд за отхвърляне изцяло или отчасти на ЗИЗИ, подлежи на касационно обжалване. Ако е издадена ЗИ и разпореждането е обжалвано от длъжника и въззивната инстанция отмени разпореждането, бъде обезсилена ЗИ, се счита, че този акт на въззивния съд не подлежи на касационно обжалване. В тълк. дело е поставен въпросът кои актове на въззивната инстанция по повод на заповедното производство подлежат на касационно обжалване. Това виждане, че разпореждането на въззивния съд, с което се отменя разпореждането за издаване на ЗИЗИ и се обезсилва заповедта, не подлежи на касационно обжалване, се оспорва в теорията, вкл. и от проф. Попова – аргумент от чл.274 ал.3, който урежда обхвата на определенията, които подлежат на касационно обжалване.

В производството по чл.418 едновременно с издаването на ЗИ съдът издава и ИЛ, като за това се прави изрично отбелязване върху ЗИ и върху документа по чл.417. Отбелязването върху оригинала на документа има за цел да не се използва той за образуване на паралелно исково производство и да се издадат два ИЛ за едно и също вземане.

При поискване за издаване на ЗИ по чл.418, ако съдът е приел, че не са налице предпоставките за това, той не може да издаде ЗИ по чл.410, доколкото искането на заявителя е било да се издаде заповед по чл.418. Приема се за недопустимо от съдебната практика да се подадат едновременно две заявление в условията на евентуалност, ако се отхвърли това по чл.417, да се разгледа това по чл.410.

В производството по чл.418 съдът трябва да провери дали документът, който е представен към ЗИЗИ, е от предвидените в чл.417 и дали отговаря на изискванията за форма и съдържание. Проверката на редовността на документа от външна страна или дали той удостоверява подлежащо на изпълнение вземане от длъжника не включва преценка на истинността на документа, както и на валидността на извършени от други органи или лица действия във връзка с документа. След проверка на документа от формална страна, той проверява дали той удостоверява годно за изпълнение притезателно право. В заповедното производство съдът не проверява дали вземането съществува, а единствено дали документът удостоверява такова вземане, затова казваме, че тези документи по чл.417 имат обвързваща доказателствена сила по отношение на съда в заповедното производство. Ако документът удостоверява такова вземане, то съдът е длъжен да издаде ЗИ.

Тук важи това, което говорихме за неустойката по-горе. Ако изискуемостта на вземането зависи от настъпване на други обстоятелства – напр. изпълнение на насрещно задължение, тези обстоятелства трябва да бъдат удостоверени с официален документ или с документ, изходящ от длъжника. В тези случаи кредиторът трябва да представи освен документа по чл.417 и официален документ или документ, изходящ от длъжника, който удостоверява настъпването на тези допълнителни обстоятелства.

При наличие на предпоставките съдът издава ЗИ по специален образец. ЗИ се връчва на длъжника от СИ – това означава, че ЗИ и ИЛ са предадени на кредитора, образувано е изп. дело от кредитора, наложени са запори и възбрани и едва тогава СИ ще връчи ЗИ на длъжника.

ЗИ по чл.417 не подлежи на обжалване освен в частта за разноските. Разпореждането, с което се уважава молбата за незабавно изпълнение, може да се обжалва в 2-седмичен срок от връчване на ЗИ. Когато е подадено заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение, съдът издава ЗИ, допуска предварително изпълнение, разпорежда издаване на ИЛ. Това разпореждане за предварително изпълнение подлежи на обжалване от длъжника в 2-седмичен срок от връчване на ЗИ. В частната жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение длъжникът може да се позовава само на възражения, извлечени от самите документи по чл.417, т.е. дали документът е редовен от външна страна – такива могат да бъдат възраженията на длъжника дали документът удостоверява притезание, дали записът на заповед съдържа всички реквизити, които законът предвижда. В жалбата длъжникът не може да възразява за това, че е платил или че е прихванал. (Ако няма такива възражения, свързани с редовността на документа от външна страна, би било безсмислено да се обжалва, защото макар че се нарича частна жалба, практиката на съдилищата е да се събира такса, равна на половината от таксата, която е платена за издаване на ЗИ, и ако става дума за голямо по размер вземане длъжникът може да се окаже, че ще плати една висока такса, а няма да е получил положителен изход.) Този способ за защита може да бъде използван само ако едновременно с жалбата е подадено и възражение срещу ЗИ. Възражението срещу ЗИ се подава в 2-седмичен срок от връчването на ЗИ от СИ, т.е. срокът е същият. Защо подаването на възражение е поставено като условие за допустимост на жалбата срещу разпореждането за незабавно изпълнение? – законодателят е преценил, че ако не се оспорва вземането, т.е. не е подадено възражение срещу ЗИ, то би било безсмислено обжалването на разпореждането, при което възраженията са свързани само с редовност на документа от външна страна. Идеята е, че длъжникът признава вземането и дори и да има някаква нередовност в документа, след като длъжникът признава вземането, то ЗИ влиза в сила.

Т.е. в производството по чл.417 има два способа за зашита – обжалване на разпореждането за незабавно изпълнение и подаване на възражение срещу ЗИ. Длъжникът не е длъжен да използва и двата, но ако обжалва разпореждането за незабавно изпълнение, той трябва да подаде и възражение срещу ЗИ. Или пък може само да подаде възражение срещу ЗИ.

Последиците на възражението срещу ЗИ са свързани с необходимостта кредиторът да предяви иск за установяване на вземането си.

По повод обжалването на разпореждането за незабавно изпълнение ВКС приема, че определението на въззивния съд, с което е отхвърлена жалбата на длъжника, не подлежи на касационно обжалване, защото с него не се разрешава материалноправен въпрос, не прегражда по-нататъшното развитие на делото. Това се критикува в теорията, вкл. от проф. Попова – аргументите са по чл.274 ал.3. В тълк. дело е поставен и този въпрос.

Възражението по чл.414 (срещу ЗИ) не спира изпълнението освен в случаите по чл.417 т.9. Обжалването на разпореждането за незабавно изпълнение също не спира изпълнението.

С какви възможности разполага длъжникът за спиране на изпълнението? – чл.420 ГПК:

1/ изпълнението се спира, когато длъжникът представи надлежно обезпечение за кредитора по реда на чл.180-181 ЗЗД – залог върху пари и ценни книжа. „Надлежно” означава, че обезпечението трябва да покрива цялото вземане на кредитора заедно с лихвите. Когато обезпечението е представено само от един от длъжниците, изпълнението се спира само спрямо него. Когато обезпечението не покрива цялото вземане, изпълнението се спира само до размера на обезпечението. Според практиката, когато се  представя надлежно обезпечение, искането за спиране не е обвързано със срок. Т.е. обезпечение може да бъде представено и докато трае исковият процес за установяване на вземането. Искането за спиране се разглежда от заповедния съд.

2/ съдът може да спре изпълнението, когато бъдат представени убедителни писмени доказателства от длъжника. Искането трябва да бъде направено в срока за възражението, т.е. 2-седмичен от връчването на ЗИ. Този срок е преклузивен. Компетентен да се произнесе е съдът издал ЗИ. Дали представените доказателства са убедителни се преценява от съда. Ако е пропуснал този срок длъжникът, няма пречка да иска в другата хипотеза спиране на изпълнението като представи надлежно обезпечение по чл.180-181 ЗЗД – тогава при всички случаи съдът постановява спирането.

3/ изпълнението се спира и когато е подадено възражение срещу ЗИ, издадена въз основа на документ по чл.417 т.9. В тази хипотеза съдът би следвало да постанови изричен акт за спиране на изпълнението.

Определението по искането за спиране на изпълнението подлежи на обжалване с частна жалба. Спорен е въпросът дали определението на въззивния съд подлежи на касационно обжалване – ще бъде решен в тълк. дело. Мотивите „против” са, че не се разрешават материалноправни спорове, мотивите „за” са, че става дума за самостоятелно производство по смисъла на чл.274 ал.3 и би следвало актовете, които са свързани с приключване на това производство да подлежат на касационно обжалване.

 

Последици от подаването на възражение:

Ако бъде подадено възражение в срока от длъжника, съдът указва на заявителя, че следва да предяви иск за установяване на вземането си в 1-месечен срок и да представи доказателства за това пред съда, издал ЗИ. Какви са тези доказателства? – заверен препис от подадената искова молба с входящия номер. Съдът не извършва служебна проверка предявен ли е искът. Непредявяването на иска и непредставянето на доказателства в определения срок води до обезсилване на ЗИ и на издадения въз основа на нея ИЛ. Ако е предявен иск, но не са представени доказателства пак се обезсилва ЗИ. Тогава възниква въпросът може ли този иск да се измени на осъдителен – би следвало да му се даде тази възможност. В тълк. дело са поставени въпроси във връзка с това доколко са допустими усложнения в това производство по чл.422 – напр. обективно съединяване на искове, насрещни искове, привличане на трети лица и др.

Искът по чл.415 във връзка с чл.422 е положителен установителен. Целта е да се установи със СПН съществуването на вземането. Осъдителен иск е недопустим, тъй като вече имаме изпълнителна сила. Искът се смята предявен от момента на подаване на ЗИЗИ. От този момент ще се счита прекъсната и давността, от този момент ще настъпи и спирането на давността. Ако искът бъде отхвърлен с влязло в сила решение, изп. производство се прекратява, ЗИ следва да бъде обезсилена, както и ИЛ. За сумите, които са събрани междувременно, се прилага чл.245 ал.3 изр.2 – издава се „обратен” ИЛ в полза на длъжника. Съдът, който е постановил решението, трябва да издаде ИЛ на длъжника срещу взискателя за връщане на сумите или вещите, получени въз основа на допуснатото предварително изпълнение. ЗИ ще бъде обезсилена от заповедния съд.

 

Възражението пред въззивния съд – чл.423 ГПК

То представлява средство за защита на длъжника, когато при издаване на ЗИ са допуснати процесуални нарушения. Защитата се осъществява чрез писмено възражение пред въззивния съд. Става дума за извънредно производство, което разкрива някои общи белези с производството по чл.303 ГПК за отмяна на влязло в сила решение. За кои процесуални нарушения става дума?

1/ ЗИ не е била надлежно връчена на длъжника, т.е. имали сме нарушения при връчването и съдът неправилно е констатирал, че имаме надлежно връчване и е изтекъл срокът за възражение; длъжникът трудно ще докаже, че има нарушения при връчването, трябва да се види какви отбелязвания е правил призовкарят;

2/ ЗИ не е била връчена лично на длъжника и в деня на връчването той не е имал обичайно местопребиваване на територията на Република България – тук и двете предпоставки трябва да са налице;

3/ длъжникът не е могъл да узнае своевременно за връчването на ЗИ поради особени непредвидени обстоятелства – тук имаме надлежно връчване на друго лице, но длъжникът не е могъл своевременно да узнае;

4/ длъжникът не е могъл да подаде възражението си поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее – тук ще подведем всички останали случаи, в които невъзможността няма да е свързана с несвоевременно узнаване.

Срокът за предявяване на възражението е 1-месечен и започва да тече от узнаването за ЗИ. В същия срок длъжникът може да подаде и жалба срещу ЗИ в частта й за разноските, както и частна жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение. В същия срок може да се иска и спиране на изпълнението, когато искането се основава на убедителни писмени доказателства. Възражението по чл.423 има ролята на възражение по чл.414, т.е. не е необходимо да се подава допълнително възражение. Подавайки възражение по чл.423, се приема, че е направено възражение и по чл.414 ГПК. Но ако се иска да се обжалва ЗИ в частта за разноските и разпореждането за незабавно изпълнение, ще трябва да се подаде в този срок и частна жалба срещу съответния акт. Може и само възражение да се подаде.

Съдът приема възражението, когато прецени, че са налице предпоставките по чл.423. Последици от приемането на възражението:

1/ изпълнението на ЗИ по чл.410 се спира. Защо се спира изпълнението? – защото приемайки възражението, съдът приема, че са налице тези процесуални нарушения, свързани с връчването, а в хипотезата на чл.410, когато бъде подадено възражение от длъжника, това е пречка ЗИ да влезе в сила, не се издава ИЛ, а съдът дава указания на кредитора да предяви иск за установяване на вземането си и едва когато има влязло в сила положително решение, тогава се издава ИЛ. Тук поради процесуалните нарушения, вече се предполага, че е започнало изпълнението и то трябва да бъде спряно, ако съдът прецени, че са налице тези нарушения. Същото би следвало да се приеме и когато ЗИ е издадена въз основа на документ по чл.417 т.9, защото и там се предвижда, че възражението спира изпълнението. Във всички останали случаи  извън т.9 приемането на възражението по чл.423 не спира изпълнението, защото по принцип възражението на длъжника не спира изпълнението на ЗИ по чл.417 т.1-8.

2/ делото се връща на първоинстанционния съд и то продължава от даването на заявителя на указание, че трябва да предяви иск по чл.415 за установяване на вземането. Т.е. заповедното производство ще продължи така както ако е подадено възражение в срок от длъжника. В тълк. дело е поствен въпросът дължи ли се такса в това производство по чл.423 ГПК.

 

Относно определението, което съдът постановява в производството по чл.423, в закона не е предвидена изрична възможност за обжалване на това определение. Преобладаващата практика на ВКС е в смисъл, че то не подлежи на обжалване доколкото с него не се разрешава материалноправен въпрос или друго производство различно от исковото. Срещу тази практика има критика в теорията пак по същите съображения, произтичащи от чл.274 ал.3. Очакваме да се произнесе ВКС в тълк. решение и по този въпрос.

 

Искът на длъжника по чл.424:

 

Длъжникът може да оспори по исков ред вземането, по повод на което е издадена ЗИ, когато бъдат открити нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да му станат известни до изтичане на срока за подаване на възражение или с които не е могъл да се снабди в същия срок. Тази хипотеза прилича на тази по чл.303 – отмяна на влязло в сила решение, но за разлика от общия случай, когато бъдат открити нови доказателства от ответника, законът предвижда като средство за защита отмяна на влязло в сила решение, тук законодателят е възприел друг подход. Длъжникът може да се защити в този случай като предяви отрицателен установителен иск въз основа на тези новооткрити обстоятелства. По отношение на нововъзникналите след срока за възражение, той винаги може да предяви отрицателен установителен иск. Когато става въпрос за обстоятелства, които са съществували до изтичане на срока за възражение,  длъжникът трябва да не е разполагал с доказателства или да не му е бил известен фактът, поради някакви обективни обстоятелства, иначе бездействието му се санкционира. В тълк. дело е поставен следният въпрос: дали това е от съществено значение за изводите на съда по отношение на съществуването на вземането, дали това е предпоставка за допустимост на този отрицателен УИ.

Този иск е допустим, когато не е подадено възражение по чл.414 и не е предявен иск за установяване на вземането. Тази защита по чл.424 се предвижда само когато длъжникът е бездействал и не е подал възражение.

Искът по чл.424 може да бъде предявен в 3-месечен срок от деня, в който на длъжника е станало известно новото обстоятелство, или от деня, в който длъжникът е могъл да се снабди с новото писмено доказателство, но не по-късно от 1 година от погасяване на вземането. Срокът е преклузивен.

Предявяването на иска по чл.424 не спира изпълнението. Длъжникът може в качеството си на ищец по отрицателен УИ да поиска спиране на изпълнението по реда на обезпечителното производство – чл.389 и сл., като представи убедителни писмени доказателства или надлежно обезпечение.

 

 

Всичко това е от лекцията мин. година, която я е водила Попова:

 

То е нов институт в съвременното ни процесуално право. Не е съществувал по стария ГПК, а изработването му е било един от най-конфликтните елементи в работата на работната група. нашето заповедно производство разкрива както общите белези на класическите заповедни производства, така и някои специфики.

            Понятие и обща характеристика

Това е производство за създаване на съдебно изпълнително основание, когато вземането не се оспорва. Целта е да се избегне дългият и скъп изпълнителен процес, когато длъжникът не изпълнява, но не оспорва вземането. Незаконосъобразността в развитието на ГПО се състои просто в неплащане.

            Регламентирано е, условно казано, два вида ЗП: едното е по чл. 410, а другото – по чл. 418 във вр. с предвидените по чл. 417 документи. Има много общи правила. Касае се за съдебно производство, което е регламентирано в Част V, посветена на изпълнителния процес, но това не е изпълнително производство, а съдебно производство за създаване на съдебно изпълнително основание. При нас се иска издаване на изпълнителен лист. Заповедта за изпълнение не замества изпълнителния лист, както е било в старото ни право и в някои чужди законодателства.

            Компетентният съд и за двата вида производство е районният. Според правилата на местната подсъдност това е съдът по постоянния адрес/седалището на длъжника (преди е било по местоизпълнение). Подава се писмено заявление за издаване на заповед за изпълнение.

            По чл. 410 от ГПК

В чл. 410 са посочени вземанията, за които може да се иска издаване на заповед за изпълнение. Те са очертани в две точки, като общият белег е, че се касае за вземания в размер до 25 хил. лв. (затова компетентен е районният съд). На първо място, това са паричните вземания, може и за вземания за  заместими вещи. Без значение е основанието, от което е възникнало задължението. В т. 2 са по-специфични задължения – за предаване на движима вещ (не и за недвижим имот). Вземането за предаване на движима вещ – когато длъжникът дължи това предаване, защото се е задължил да я върне или е била предмет на залог.

С подаване на заявлението може да се искат и лихви – по същия начин, като при исковата молба.

Характерно за ЗП е, че заедно със заявлението за издаване на заповед за изпълнение се иска и издаване на изпълнителен лист, т.е. тук се съединяват двете процедури, като характерно е, че заповедта за изпълнение е основание за издаване на изпълнителния лист.

По нашето право, за да се използва ЗП по чл. 410, не е необходимо да бъдат представени писмени доказателства, не е необходимо дори да бъдат описвани. Необходимо и достатъчно условие е вземането да бъде точно индивидуализирано – както индивидуализираме и вземане, предмет на иск (основание, съдържание и размер). Липсата на изискване за предоставяне и описване на доказателство е специфика на нашето ЗП. Класическото ЗП в ДЧ, а и в Регламент 1796 изискват да има описание на доказателствата, за да може длъжникът да разбере точно за кое вземане става дума и да прецени дали да изпълни.

Във връзка с индивидуализацията на вземането има разминавания в практиката (вкл. на ВКС). Не малка част от съставите в търговска колегия са приели до 2011 г., че съдът не е длъжен и няма право да дава указания на заявителя, когато той не е индивидуализира вземането си.  Според проф. Попова правилна е обратната практика (на повечето състави в гражданска колегия и на част от тези в търговска) – че съдът трябва да даде указания, а не да връща направо заявлението. Съображенията на противното становище са свързани с това, че няма норма, която да изисква даване на указание (подобна на чл. 129 от ГПК и чл. 426 от ГПК). Другото становище се базира на чл. 100 и 101, които са в Общата част и се отнасят за всички производства, уредени в ГПК, вкл. ЗП. Не на последно място, не е без значение обстоятелството, че се плаща 2% такса за заповедното производство.

В ПЗР на ГПК – множество изключения за вземания над 25 хил. лв. (напр. чл. 154 от Закона за енергетиката; Закона за адвокатурата; Закона за частните съдебни изпълнители; Закона за нотариусите).

Препис от заявлението не се изпраща на насрещната страна. Това заявление се разглежда от съда в закрито съдебно заседание. Важно обаче за заявлението и неговата действителност е да е във формата на формуляра, предвидена в наредбата, издадена на основание чл. 425 от ГПК. Процедурата е стандартизирана и формализирана. Условие за валидност на подаденото заявление. Заявлението се разглежда в закрито заседание и затова не се изисква препис. Съдът издава заповед за изпълнение, като следи за това индивидуализирано ли е вземането, сред предвидените в чл. 410, легитимирани ли са страните. Легитимацията и тук се преценява според твърденията на заявителя. Съдът не преценява дали съществува или не вземането.

Заповедта за изпълнение също е по предвиден в Наредбата формуляр. Задължителното съдържание на заповедта за изпълнение е очертано в чл. 412. Важно е да е отбелязано, че заповедта е по чл. 410, индивидуализират се страните (заявител и длъжник) и пълно, точно индивидуализиране на вземането.

Съдът дава на длъжника 2-седмичен срок, в които указва, че може да плати доброволно. Указва му се също, че в същия срок може да подаде възражение до съда, издал заповедта и тя няма да влезе в сила и въз основа на нея няма да се издаде изпълнителен лист. Ако ли не – заповедта влиза в сила и съдът въз основа на нея издава изпълнителен лист. Това е единственият случай, в който съдебният изпълнител не изпраща покана за доброволно изпълнение, тъй като длъжникът вече е поканен.

Съдът трябва да изпрати заедно със заповедта и празен формуляр за възражение на длъжника. В практиката съдът често го пропуска. Не е необходимо да бъде обосновано. Така е, защото при подаване на заявлението не е необходимо описване на доказателства – реципрочност. За неговата действителност не е необходимо да бъде спазен формулярът. Най-важната последица е, че заповедта не влиза в сила. Освен това съдът трябва да даде указание на заявителя да предяви иск пред съда в 1-месечен срок от получаване на съобщението (ЗП не се трансформира автоматично в исково, както в други държави). Ако срокът не се спази, заповедта се обезсилва. В този срок трябва да се представят и доказателства пред заповедния съд. Този иск е положителен установителен. При изключенията, когато размерът на вземането е без значение, може компетентен да се окаже окръжният съд. В ИМ втори път индивидуализираме вземането – както в заявлението. Доплаща се държавна такса (още 2%). Искът се счита за предявен от датата на предявяване на заявлението – важно значение с оглед погасителната давност.

В исковия процес се спазват всички общи правила. Ответникът трябва да подаде отговор, нищо че вече е направил възражение.

Ако искът бъде отхвърлен, заповедта за изпълнение се обезсилва, защото служи като изпълнително основание за безспорни вземания. Обезсилва се, когато решението влезе в сила. Ако искът бъде уважен, носителят на СПН е влязлото в сила решение, а носител на изпълнителната сила е заповедта за изпълнение. Затова трябва да има пълно покриване между диспозитива на решението и заповедта. Това е съществен проблем в българското ЗП, което се дължи на това, че за разлика от други правни системи, не се преминава към исков процес, а искът да е осъдителен и решението няма как да има изпълнителна сила. Искът е положителен установителен (чл. 416).

Проблеми в съдебната практика, които чакат тълкувателното решение, което предстои да се приеме. Какво е положението, ако длъжникът плати? Според проф. Попова трябва да се отхвърли иска в този случай. Срокът по чл. 416 е преклузивен за предявяване на възражението, но не и за извършване на плащането. Ако заради бездействието на длъжника се е наложило водене на производството, той ще понесе разноските. Може длъжникът да признае иска, може да има и неприсъствено решение. Исковият процес си върви по общите правила.

Въпросът е, ако задължението е нараснало не заради лихвите, а поради промяна в обстоятелствата, т.е. въз основа на нови факти (напр. заложената вещ е плодоносна и е дала плод). Практиката се опира на следното. Съдът трябва да вземе предвид всички новонастъпили факти (чл. 239). Според част от съдебната практика не важи за установителния иск, поради функционалната връзка със ЗП. Според друга част, щом като няма специални правила, общите си важат.

Проблем има и с оглед сключването на съдебна спогодба от страните. Според част от страните не може да е различна от това, което е в заповедта. Ама нали затова е спогодба – има взаимни отстъпки. Иначе щяхме да имаме решение при признаване на иска. Даже част от практиката приема, че понеже плащането е направено по-късно, ще се уважи заявлението за издаване на заповед за плащане, което вече е абсурдно. Според проф. Попова ако длъжникът е платил по време на исковия процес, следва да се отхвърли иска и заповедта да се обезсили. Не е допустимо обаче изменение на заповедта поради новонастъпили обстоятелства – това създава проблем във връзка с постигането на спогодба.

Друг въпрос, който възниква във връзка със съчетаването на ЗП с исковото производство  стои във връзка с обезпечителните мерки. Такива не се предвидени във връзка със ЗП. В установителния иск по чл. 422, който е предявен в срока по чл. 415 – може да искаме обезпечението му чрез възбрана или запор. Когато извадим изпълнителен лист въз основа на заповедта, трябва да докажем на съдебния изпълнител, че наложеното обезпечение е именно във връзка с това вземане.

Друг проблем се поставя във връзка с обстоятелството, че в чл. 416 е предвидена възможност за издаване на изпълнителен лист, чак когато влезе в сила решението. Но по принцип още от въззивното решение може да се извади изпълнителен лист.

Самата заповед за изпълнение не подлежи на обжалване, освен в частта за разноските, което е показателно за това, че разноските ще отидат в тежест на длъжника. Тъй като става дума за съдебно производство за издаване на изпълнително основание, предмет може да бъде само изискуемо вземане (иначе кредиторът не може да иска доброволно изпълнение).

            ЗП за издаване на заповед за незабавно изпълнение

Вземането си е било изискуемо – не се създава сега изискуемост. Тя се различава от обикновената заповед за изпълнение по чл. 410 по това, че изпълнителният лист се издава едновременно със заповедта – не се чака тя да влезе в сила. Това е съществената разлика. От тук идва и съществената разлика в основанията. Те са изрично изчерпателно посочени в чл. 417. Касае се за документи, въз основа на които може да се извади заповед за незабавно изпълнение. Тук размерът на вземането е ирелевантен. Въпреки това компетентен е пак районният съд по постоянния адрес/седалището на длъжника.

Ако длъжникът оспори вземането, ЗП остава в районния съд, а исковият процес е в окръжния.

Основания

Чл. 417 общо взето преписва основанията от ст. ГПК. В т. 1 е предвидено, че може да извадим изпълнителен лист, независимо от цената на вземането, когато то се основава на акт на административен орган, по който допускането на изпълнението е възложено на гражданските съдилища. Било е предвидено по ст. ГПК, но по ст. Конституция е можело административен орган да решава ГП спор (имало е специални юрисдикции).

Следващото основание е по-често използвано, особено от банките. То е предвидено само за някои категории кредитори, но не е атакувано пред КС за нарушение на принципа на равенство. Става дума все за частни вземания. Условието е счетоводните книги да бъдат редовно водени. Не може банката само въз основа на договора за кредит да си извади заповед за незабавно изпълнение. Трябва да предостави и извлечение – такава е практиката. В практиката на ВКС се подчертава, че в извлечението ясно трябва да е индивидуализирано вземането като основание и размер и неговата изискуемост. Затова е недопустимо събиране и на неустойките веднага. Ал. 3 на чл. 418 – ако изискуемостта зависи от други факти, които не личат от тези документи, трябва да се докаже с изходящ от длъжника документ или с официален документ.

Също често използвано е основанието по т. 3 – за задължения за заплащане на парични суми, заместими вещи и задължение за предаване на други вещи. Нотариалният акт – когато в него сме посочили, че цената ще бъде определена еди-кога-си, т.е. точно сме определили срока. Също ако сме посочили кога следва да бъде предадено владението на недвижимия имот (на определена дата, при плащане на цялата сума и пр.). В съдебната практика има решения, когато е претендирана неустойка и ВКС е приел, че не може. Проф. Попова е съгласна, тъй като тя не е отразена в нотариалния акт. Трябва да е удостоверено не само вземането, но и изискуемостта му. Ако го няма в документа, се доказва или с изходящ от длъжника документ, или с официален документ. Нотариално заверени договори и спогодби също могат да послужат като основание – няма да е за недвижим имот (там се изисква нотариален акт). Какъвто и да е договор, но трябва да е с нотариална заверка на подписите.

Текстът на т. 3 е изключително важен във връзка и с т. 6, където е предвидено, че договорът за ипотека или ипотечният акт и писменият договор за залог са също основание за издаване на заповед за незабавно изпълнение. Няма затруднения, когато ипотеката или залогът са учредени от самия длъжник. Може ли срещу ипотекарния или заложния длъжник? Договорът за ипотека е в нотариална форма, затова често се сочат и двете основания – и т. 3, и т. 6. Трето лице може да обезпечи чуждо задължение със залог или ипотека. На базата на този договор, това трето лице се е съгласило обектът на ипотеката или залога да служи за обезпечение на кредитора. От МП гледна точка той не е длъжник, но в изпълнителния процес длъжник е това лице, върху чието имуществено право е насочено принудителното изпълнение. Следователно може да бъде издадена и заповед за незабавно изпълнение пряко срещу ипотекарния длъжник. Само че е трудно да се справим с инерцията в съдебната практика. Вярно е, че проф. Сталев е казал, че трябва да има осъдителен диспозитив, но изпълнителният лист е процесуална ценна книга, която удостоверява и материализира правото на принудително изпълнение, а заповедта за незабавно изпълнение е основанието за издаването на изпълнителния лист. Т. 6 не съдържа ограничение, приложима е и по отношение на третото лице. Т. 3 също не ограничава нотариалните актове. Това е смисълът на залога/ипотеката – да се удовлетвори кредиторът. ГПК не изисква осъдителен диспозитив. Достатъчно е да се удостовери правото на принудително изпълнение. Това всъщност е единственият случай, в който не може да има осъждане, но може да се издаде заповед за незабавно изпълнение.

Т. 4 ни дава право да извадим заповед за незабавно изпълнени въз основа на извлечение от Регистъра на особените залози. Има изменение на чл. 37 от ЗОЗ и при правилата за действие на закона по време, следва да се приложи по-новата разпоредба, т.е. не можем и не е нужно да си изваждаме заповед за незабавно изменение въз основа на такова вписване. В ЗОЗ е предвидено, че ако длъжникът откаже да предаде имуществото, предмет на особения залог, кредиторът може въз основа на извлечение на централния регистър за вписан особен залог и започнало принудително изпълнение по реда на ЗОЗ. Това ни е пряко изпълнително основание по см. на чл. 426, ал. 1, с което можем да искаме от съдебния изпълнител да отнеме имуществото и да го предаде на кредитора.

Т. 5 засяга договорите за лизинг. С оглед индивидуализацията на вземането, за да може да се извади заповед за незабавно изпълнение, трябва да се представи договорът за лизинг и доказателство за неплатени лизингови вноски (понеже е отрицателен факт, достатъчно е да се представи партида, от която да личат неплатените вноски).

Т. 7 – влязъл в сила акт за установяване на частно държавно или общинско вземане. Всички те се изпълняват по реда на ГПК (излишно е посочването, че трябва да стават по този ред).

Т. 8 е относително нова. Става въпрос за влезлия в сила акт за начет. По ст. ГПК е имало особен исков процес по финансови начети, който вече не съществува. Само ощетената организация е легитимирана. МОЛ обаче, срещу когото е издаден актът, той е законен представител на ощетената организация. Той няма да заведе дело сам срещу себе си. Т. е. имаме конфликт на интереси, но не може да се назначи особен представител, защото няма висящ процес.

Т. 9 – запис на заповед, менителница и приравнените към тях ЦК. Какво е необходимо обаче да има? Протест. Има едно ТР от 2003, че във всички случаи трябва да е налице протест (дори да е „без протест”). В практиката се е оказало, че във връзка с развитието на техниката има много злоупотреби с тези ЦК – копират се, връща се на длъжника копието и се ползват пак.

Процедура

Заявлението се подава във формуляр, различен от този по чл. 410 от ГПК. Освен индивидуализация на вземането и страните следва да има описание на документа по чл. 414 и неговото прилагане и то – на оригинала. Има почти същото съдържание като предвиденото в чл. 412 – пак има покана за доброволно плащане и пак трябва да има информация за длъжника, че може да подаде възражение по чл. 414, което не е нужно да обосновава. Тук изпълнителният лист се издава едновременно със заповедта. Затова не може да се ползват същите формуляри като при процедурата по чл. 410. Съдът трябва да укаже, че ако не възрази, ще му се преклудира възможността да оспори вземането. Разглежда се в закрито заседание и тук.

Законодателят е проявил едно разточителство – предвидени са три акта: заповед за изпълнение, разпореждане за незабавно изпълнение и разпореждане за издаване на изпълнителен лист. Заповедта не подлежи на обжалване, но подлежат на обжалване и двете разпореждания.

Съществена разлика от процедурата по чл. 410 е обстоятелството, че веднага се издава изпълнителен лист, така че не съдът изпраща заповедта за изпълнение на длъжника. Тя се изпраща от съдебния изпълнител при вече образувано изпълнително дело. Поканата за доброволно изпълнение се прави от него.

Длъжникът и тук може да подаде възражение в срока по чл. 414. Разпоредбите са същите като очертаните при процедурата по чл. 410. Дава се срок на кредитора да предяви установителен иск. Съществената разлика е, че тук вече има висящ изпълнителен процес. Той не се спира автоматично.

Чл. 420 дава възможността за спиране на принудителното изпълнение. Може да се направи искане до заповедния съд.Трябва или да представи достатъчно убедителни доказателства,че вземането не съществува или да предостави т. нар. обезпечение пред съд. Отделно може съдебният изпълнител да е наложил обезпечения. Съдебната практика, вкл. ВКС приема, че такова надлежно обезпечение пред съд се изисква и когато има ипотека. Това е голямата отлика на т. 9?

Част от съдебната практика приема, че когато има надлежно обезпечение, процесът се спира по право. Според проф. Попова има императивно установено в закона основание за спиране. Съдът дължи акт.

Според проф. Попова този акт подлежи на триинстанционен контрол на основание чл. 274, ал. 3, тъй като е самостоятелно производство. Част от съставите в ТК на ВКС приемат, че не подлежи на обжалване пред ВКС.

Разпореждането за незабавно изпълнение подлежи на обжалване по реда на определенията. Важи и за другото разпореждане. Според проф. Попова на основание чл. 274, ал. 3 има възможност за касационно обжалване. Обратното се застъпва от някои състави на ТК на ВКС.

Защита на длъжника. На първо място, възражението по чл. 414. Срокът е преклузивен. Освен това в процедурата за издаване на заповед за незабавно изпълнение, трябва да се използва и жалбата срещу разпореждането за незабавно изпълнение. Така е решил законодателят.

Ами ако е изтекъл срокът? Чл. 424 дава възможност за предявяване на отрицателен установителен иск, като специфичното е, че може да се предяви въз основа на новооткрити факти и обстоятелства. Разглежда се по общите правила на исковия процес. И за него има преклузивен срок – 3-месечен след откриване на обстоятелствата. Минава си на три инстанции, докато отмяната по чл. 303 е извънредно производство по ВКС.

Чл. 424 има едно изменение от 2008 г. – в него са били предвидени нововъзникнали факти. Премахната е думата „нововъзникнали”. Предявява се на общо основание.

Заповедта за изпълнение и тук не подлежи на обжалване.

Чл. 422, ал. 2 – това е установителният иск, който кредиторът води при подадено възражение от длъжника. Той няма какво да спира!!!

Възражение пред въззивния съд

Чл. 423 предвижда възможност за атакуване на заповедта чрез т. нар. възражение пред въззивния съд. Прилича на процедурата по отмяна.

Основанията са предвидени там. Счита се, че това е и възражение по чл. 414. Трябва задължително да се оспори вземането.

Ако въззивният съд уважи възражението, той ще го върне на първоинстанционния.

 

31.03.2014г.

 

  1. Производство за издаване на изпълнителен лист. Обективни и субективни предели на изпълнителния лист. Производство за издаване на дубликат от изпълнителен лист.

 

Издававане на ИЛ

 

Издаването на ИЛ става по съдебна процедура както когато се касае за решение или ЗИ издадена от съд, така и когато се касае за съдебна спогодба или когато се касае за решение на арбитраж или арбитражна спогодба. Подава се молба в съда, която трябва да се приложи към оригинала на ИО, защото се издава само един ИЛ и задължително върху изп. основание се прави отбелязване, че е издаден ИЛ (за да не се издадат впоследствие 2 ИЛ). Повечето ИО са съдебни, така че реално не се представя самото ИО. В заповедното производство едновременно с подаването на ЗИЗИ се иска и издаване на ИЛ и тогава в хипотезата на чл.417 ГПК се представя оригинала на документ, въз основа на който може да се издаде заповед за незабавно изпълнение, и съдията, който ще издаде ИЛ прави отбелязване както върху самата ЗИ, така и върху документа, който е основание за издаване на тази ЗИ.

Характерно за това производство е, че не се представя препис от молбата за издаване на ИЛ и страните се наричат взискател и длъжник – това е едно производство, което е специално съдебно производство за създаване на абсолютната процесуална предпоставка за допускане на изп. процес, а именно ИЛ. Молбата се разглежда в закрито съдебно заседание без призоваване на длъжника. Характерно е, че съдът има ограничен обсег на проверка – той проверява дали актът, въз основа на който се иска издаване на ИЛ, е предвидено в закона ИО; дали е породило изп. сила (да е влязло в сила), а при решение на въззивния съд веднага когато е поискано, се издава от въззивния съд ИЛ; редовен ли е документът от външна страна; дали удостоверява безспорно притезателно право – не проверява изискуемостта. Това ИО има обвързваща съда доказателствена сила по отношение на производството по издаване на ИЛ. (Но напр. ако бъде осъден един добросъвестен владелец да предаде владението на собственика, то съдът установява както притезателното право така и неговата изискуемост. Ако владелецът е упражнил своето право на задържане за подобренията и е упражнил възражението си, то би трябвало собственикът да представи доказателства, че е изпълнил задължението си да плати, защото изискуемостта зависи от това. Това сега фигурира само в чл.418 ал.3 при издаване на заповед за незабавно изпълнение. Според Попова това е случаен пропуск, грешка.)

Съдът се произнася с разпореждане по издаването на ИЛ. Това разпореждане подлежи на обжалване по реда на обжалване на определенията, като срокът за взискателя (той има правен интерес, ако искането му е отхвърлено) е от момента на получаване на това разпореждане, а за длъжника – от момента на получаване на ПДИ, т.е. той може да се брани срещу това разпореждане едва след като имаме образуван изп. процес. Срокът е седмичен (кратък) и е преклузивен.

Когато длъжникът е обжалвал разпореждането за издаване на ИЛ и въззивният съд е потвърдил това разпореждане, на осн. чл.274 ал.3 т.2 Попова смята, че определението подлежи на касационно обжалване, но има вероятност в чаканото тълк. решение да се приеме, че не подлежи.

До кой съд се подава молбата? – до съда, който е издал ИО. Когато имаме влязло в сила решение – това е първоинстанционният съд. Както и когато то е обжалвано, както и когато то не е обжалвано, защото страната има право да иска издаване на ИЛ веднага след въззивното решение. Ако искаме да се издаде ИЛ въз основа на ЗИ, тогава молбата се подава до заповедния съд, който е издал ЗИ. В ЗИЗИ се съдържа и искането за издаване на ИЛ, т.е. не се подава нова молба за издаване на ИЛ, то си върви успоредно със заповедното производство. Докато по чл.410 заповедният съд издава ИЛ след като влезе в сила ЗИ, то по чл.417 той го издава веднага. Ако е направено възражение по чл.414 ГПК и има влязло в сила решение по установителния иск, то и ЗИ влиза в сила и ИЛ пак се издава от заповедния съд, а не от исковия съд. При арбитражно решение или арбитражна спогодба пред бълг. арбитражен съд, то СГС е компетентен да издаде ИЛ.

Когато имаме решения на чужди съдилища на държава нечленка, тогава се провежда производство по екзекватура и тъй като то е от компетентността на СГС, когато влезе в сила неговото решение по производството по екзекватура, той е компетентият съд, от който да се иска издаване на ИЛ. Когато имаме ИО, визирано в някой от регламентите на ЕС, независимо дали за тези, за които се провежда съкратена процедура за екзекватура или за тези, за които не е нужна екзекватура, компетентен е Окръжният съд по постоянния адрес или седалище на длъжника или по място на изпълнение (разбира се и мястото на ПИ съобразно чл.427 ГПК).

 

ИЛ в общи линии представлява препис на диспозитива на ИО, напр. осъдително решение. В случаите, когато не е осъдително решение, напр. при заповедното производство имаме ……. При заповедното заповодство, което се води срещу третото лице, учредило ипотека или залог за обезпечаване на чужд дълг, трябва както в ЗИ така и в ИЛ, съдържанието да бъде по-различно – тук не може да осъждаме третото лице, а ще установим, че кредиторът еди кой си има право да се удовлетвори по реда на ПИ върху еди кой си имот, върху който има учредена ипотека от еди кой си ипотекарен длъжник за удовлетворяване на вземането му към главния длъжник. Груба грешка е ако съдът постанови „осъжда”, тъй като от материалноправна гледна точка ипотекарният длъжник не е длъжник, не дължи същото, но той отговаря със своя имот, и от процесуална гледна точка той е длъжник в ПИ, т.е той е страната, върху чието имуществено право е насочено ПИ.

При издаване на ИЛ ако има явна фактическа грешка, се прилагат правилата при поправка на явна фактическа грешка на решението, също при неяснота на ИЛ, тълкуване на ИЛ и при допълване, се прилагат правилата за допълване на решението. Това изрично е предвидено в новия ГПК.

Няма съмнение, че ИЛ е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на изпълнителния процес. В теорията е имало спор относно това дали е процесуална предпоставка за съществуването на правото на ПИ или за неговото надлежно упражняване. Обосноваха становището, че е процесуална ценна книга (Сталев, Стамболиев смятат така), която удостоверява и материализира процесуалното публично право – правото на принудително изпълнение, по такъв начин, че не може да се упражни това право, без да има ИЛ и не може да го имаме това право без да имаме ИЛ.

 

Започване на изп. производство – действа диспозитивното начало, СИ не може самостоятелно да образува изп. произв. – той трябва да бъде сезиран от взискателя с писмена молба, към която прилага оригинала от ИЛ.

 

Дубликат на ИЛ – чл.409 ГПК

 

Издава се само един екземпляр на ИЛ, не може да се правят копия и преписи от него – ако има такива, те са ирелевантни. В случай, че ИЛ бъде унищожен или изгубен, има предвидено специално производство за издаване на дубликат на ИЛ. Това производство не е в закрито заседание, препис от молбата се връчва на длъжника и страните се призовават за съдебно заседание, т.е. имаме открито съдебно заседание. Взискателят, който иска издаване на дубликат на ИЛ, трябва да докаже, че ИЛ е изгубен или унищожен. Длъжникът може да се брани срещу това  доказване и да каже че този ИЛ не е изгубен или унищожен, а кредиторът му го е предал, защото си е погасил задължението (като процесуална ЦК когато изпълни доброволно задължението си, винаги длъжникът може да иска да му бъде предаден ИЛ). В това производство длъжникът може и да се позове на възражение за погасяване на дълга след издаването на ИЛ. Съдът се произнася с решение, което подлежи на обжалване по общия ред. Особеното тук са обективните предели на СПН на това решение ако се издаде дубликат, с него се установява, че в периода от издаването на първообраза на ИЛ до момента на приключване  на делото за дубликата има погасяване. Ако се откаже издаването, ако не се откаже издаването, а се издаде дубликат – от момента на издаване на първообраза на ИЛ до момента на издаване на дубликата няма погасяване на задължението, този длъжник няма да може да води след това иск въз основа на чл.439, с който да оспорва това свое вземане. (????? това ако може да ми го обясните, защото не го разбрах) Върху ИО се отбелязва, че е издаден дубликат. На самия документ също си пише дубликат и се нарича дубликат от издадения ИЛ. Това решение установява, че този ИЛ е изгубен или унищожен. Дубликатът на ИЛ има същото правно значение както и самият ИЛ.

 

ИЛ има обективни и субективни предели.

Обективни предели – това, което е отразено в ИЛ като съдържание на притезателното право, това обвързва СИ (ако пише, че длъжникът е осъден да предаде владението на движима вещ, то не може да изпълняваме парично вземане; същото е по отношение и на размера). Това е от изключителна важност за съдебния изпълнител, тъй като той е подчинен на ИЛ – той не може да го контролира и не може да го променя. Затова ако имаме непълнота на ИЛ, ще имаме допълнителен ИЛ, ако има неяснота – ще имаме тълкуване, ако има явна фактическа грешка (ЯФГ), ще се иска поправка на ЯФГ.

ИЛ сочи обективните предели, т.е. притезателното право, което ще удовлетворяваме в изп. процес – главница, лихви, разноски. От изключителна важност е когато подаваме молбата за образуване на изп. дело – да си изчислим и предявим главницата с изтеклите лихви до датата на подаване на заявлението, така както са установени в ИЛ, + изтеклите лихви до образуване на изп. дело, както и лихвите до окончателното плащане на сумата. Ако няма такава формулировка, СИ ще събере само лихвите, които са установени в ИЛ.  СИ не може да излезе извън очертаните в ИЛ обективни предели, т.е. точно вземането като основание, съдържание и размер.

Субективни предели – чл.429 ГПК – ИЛ сочи и субектите, спрямо които се разпростира неговото действие, т.е. субективните му предели. Този, който се сочи за взискател в ИЛ – той е взискателят, и този, който се сочи за длъжник – той е длъжникът.

Кой може да е взискател? Това е процесуален термин, означаващ качеството на страна. Кредиторът в материалното право тук е взискател. Взискателят е това лице, в полза на което е издадел ИЛ. Може да имаме обаче частни правоприемници (напр. цесия – тук цесионерът ще може да се ползва от ИЛ, ако представи договора за цесия) и универсални правоприемници (тук ако притезателното право, което е предмет на ИЛ, е неделимо, ще имаме активна солидарност, при което всеки от тях може да иска това изпълнение и то цялото и когато се изпълни на един от тях се счита, че е изпълнено на всички кредитори; ако престацията ни е делима обаче – напр. парични вземания, то всеки получава реална част от вземането си съответна на квотата му в наследството, така че всеки от сънаследниците може да използва ИЛ като представи удостоверение за наследници, но само за да получи това, което му се следва по наследство).

Друго важно е, че от този ИЛ издаден в полза на Кр може да се ползват и лицата, които са се суброгирали в неговите права (чл. 74 ЗЗД – всеки, който има правен интерес да плати, се суброгира в правата на удовлетворения кредитор). Ако вземането е облечено в ИЛ, се суброгира и в правата по изпълнителния лист! Поръчителят, който е платил дълга, се суброгира в правата на удовлетворения кредитор и може да използва същия ИЛ.

При съделиквенти, солидарната отговорност най-общо независимо от основанието, той се суброгира в правата на кредитора по отношение на други съделиквенти.

Същото е и при отговорността по чл. 49 ЗЗД.

Във всички тези случаи може да използваме ИЛ, ако имаме доказателство, изходящо от Дл, че сме му платили.

 

Кой е длъжникът?това лице, което е посочено като длъжник. Това е основното правило. Какво става при универсално правоприемство? Ако изпълняемото право е парично задължение на наследодателя, то всеки от наследниците дължи съответната част реално; ако имаме неделима престация (напр. предаване на МПС), то не може да се отнеме само от един от тях, а трябва от всички. Ако наследството е прието изцяло, тогава наследникът има също качеството на длъжник и ИЛ може да бъде използван срещу него, като изпълнението може да бъде насочено както върху имущество, което той е получил по наследство, така и върху личното му имущество. Ако той е приел наследството по опис, пак ще ни е страна, длъжник в изпълнителното производство, но ще може да се изпълни само върху имущество, което той е придобил по наследство. Това е смисълът на описа, а не да престане да бъде длъжник. Престава да бъде длъжник, когато е направил  отказ от наследство (каква е разликата с отказ от право? – тук собственик на имота става или общината или държавата, а при отказ от наследство се увеличават квотите на останалите наследници – ако обаче няма други наследници или и те се откажат, собственик пак става държавата или общината, като те винаги приемат по опис). Чл.429 ал.2 – Когато наследникът не е приел наследството, съдебният изпълнител определя срока по чл. 51 от Закона за наследството, като съобщава изявлението на наследника на съответния районен съдия, за да бъде надлежно вписано.

 

В чл.429 ал.3 е предвидено едно изключение в субективните предели – казано е, че може  ИЛ, издаден срещу главния длъжник,жда се иползва срещу ипотекарния длъжник или заложния длъжник (това много се използва от банките, които си вадят ИЛ срещу главния длъжник, прилагат договора за ипотеката и завеждат изп. дело срещу ипотекарния длъжник, но може да се удовлетвори само от ипотекирания имот). Попова – „това е обходен маршрут”, тя не харесва тази разпоредба. Относно ипотечния иск, за който Сталев казва, че е осъдителен, Попова не споделя мнението – ние не можем да осъдим длъжника, той е установителен за установяване на правото на ПИ, изразяващото се във възможността този взискател да се удовлетвори от размера на ипотеката. Тъй като по новия ГПК ипотечният договор е основание за издаване на заповед за незабавно изпълнение, ипотечният иск на практика не се прилага.

 

  1. Започване на производството за индивидуално ПИ

 

Изпълнително производство

 

Започване на изп. производство

 

СИ не може да се самосезира, трябва да има писмена молба, към която да се представи самия оригинал на ИЛ. СИ е подчинен на ИЛ, на неговите обективни и субективни предели. С депозирането на молбата изп. процес става висящ, т.е. поражда процесуалното ПО между взискателя и СИ. От материалноправна гледна точка давността се прекъсва с предявяването на тази молба, а по време на висящия изп. процес спира да тече. СИ на осн. чл.428 е длъжен да изпрати покана за доброволно изпълнение (ПДИ) на длъжника при всички ИО с изключение на хипотезата на чл.410, когато ИЛ е издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение (защото в ЗИ се съдържа ПДИ), срокът за доброволно изпълнение е 2 седмици. Липсата на ПДИ е съществено процесуално нарушение. Извършените процесуални действия без да има покана ПДИ не подлежат на отделно обжалване. Липсата на ПДИ не подлежи на доброволно облжаване, ако в срока за доброволно изпълнение длъжникът е платил, а СИ му е събрал парите от сметката, СИ ще носи имуществена отговорност, т.е. ще дължи връщане на тези суми.

От момента на получаване на ПДИ за длъжника освен възможността да плати доброволно, започват да текат и срокове за обжалване на разпореждането за издаване на ИЛ, за обжалване на разпореждането за незабавно изпълнение, при производство чл.417 – започва да тече срокът за възражение по чл.414. Срокът за доброволно изпълнение не е пречка за налагане на обезпечителни мерки – запор и възбрана могат да бъдат наложени заедно с ПДИ, може и преди нея, но длъжникът трябва да бъде уведомен; може също така след като се наложи възбраната да бъде извършен и опис, докато още тече срока за доброволно изпълнение.

Обвързан от субективните и обективни предели на ИЛ, като го получи СИ трябва да види дали това са легитимирани страни и дали отговаря молбата на изисквания, платена ли е таксата за образуване на изп. дело. Ако има нередовности в молбата, дава указания.

В чл. 426 е предвидено, че взискателят трябва да посочи начина на изпълнение. Само при паричните вземания имаме различни начини на изпълнение. При другите от самата молба си личи начина на изпълнение и нямаме възможност за избор. Не може да заменим въвода във владение с публичната продан.

Друго важно – взискателят по новия ГПК има възможността да поиска от съдебния изпълнител, независимо дали той е държавен или частен да проучи имуществото на длъжника. Пак става дума за паричните вземания.

За ЧСИ е предвидено в чл. 18 от ЗЧСИ възможността да му се възложи той да определи начина на изпълнение. ДСИ не може сам да определя начина на изпълнение, но той може да проучи имуществото на длъжника, като когато е проучил имуществото на длъжника, ще уведоми взискателя, че е проучено и може да посъветва взискателя кой начин да избере.

 

Тъй като става дума за изп. процес, за реално ПИ, на основание чл.431 СИ може да отваря помещения. Той може да стори това, както когато трябва да прави опис на вещи, така и когато трябва да прави въвод във владение или отнемане и предаване на вещ. Той е длъжен да уведомява длъжника и взискателя за действието, което ще извършва, но тук не се изисква едноседмичен срок за това уведомяване. Може днес да ви уведомя и утре да изпълня. А може и някои СИ съвсем на ръба на закона, отиват, връчват съобщението (дръж, уведомен си) и влизат.

 

  1. Спиране и прекратяване на производството

 

Спиране на изпълнителния процес

 

При спирането се преустановява възможността за извършване на следващи процесуални действия (действия на ПИ), но се запазва валидността на извършените до този момент, също се запазва и възможността за възобновяване на производството и продължаването му до неговия край. Спирането на изпълнителния процес е регламентирано в чл.432 – идеята е била за изчерпателно изброяване, но е видно от т.7, че може да има и други основания, предвидени в други закони. Критериите са малко разпръснати:

т.1 – критерият е „кой спира изпълнителното производство” – съда в случаите по чл. 245, ал. 1 и 2 (ВКС тук спира делото), чл.309, ал.1, чл. 397, ал.1, т.3, чл.438 и 524 (от РС)

т.2 – критерият е „по чие искане” – по  искане на взискателя, не е нужно съгласието на длъжника, защото взискателят има правото да се удовлетвори по реда на изп. процес, а длъжникът е длъжен да търпи действията на ПИ

т.4 – при касационното обжалване, необходимо е да се представи надлежно обезпечение.

т.5 и т.6 – по чл.624 ал.4 във връзка в Регл. 805 и 851 и чл.627б ал.2 във връзка с Регл.4/2009.

т.7 – кои са тези други случаи: чл.638 ТЗ е предвидено изрично, че с откриване на производството по несъстоятелност от датата на решението следва да се спрат всички изп. дела, насочени към имущество, включено в масата на несъстоятелнсотта, с изключение на тези по ДОПК. НЕ се спират изп дела срещу поръчители, ипотекарни и заложни длъжници.

 

Според Попова няма спиране ex lege – винаги спирането е с изричен акт. Друг е въпросът, когато говорим за спиране ex lege по право, всъщност когато е предвидено императивно основание за спиране на производството, в което СИ е длъжен да спре производството.

 

Други случаи по т.7, предвидени в закони – когато имаме предявен иск по чл.464, където кредиторът оспорва чуждото вземане; чл.454 – дадена е възможност, когато имаме изпълнение на парични вземания и длъжникът е ФЛ, ако той плати 30 % от вземанията по изпълнителния лист и се задължи да плаща по 10 % всеки месец, тогава изпълнителното проиводство се спира, тъй като той плаща доброволно.

 

 

Кои са случаите, в които спирането на изпълнтелния процес става от съда: 245, ал. 1и 2. Това са случаите, когато имаме първоинстанционно решение, на което е допуснато предварително прин изп. То е ИО и въз основа на него може да си извадим от първоинстанционния съд ИЛ. Ако обжалваме това решение и то бъде отменено от въззсивниая съд, въззивният съд ще спре изпъленнеито. Няма да го прекратява.

Също чл. 309, ал. 1 – това е материята на отмяната на влязло в сила решение. Може да си извадим ИЛ въз основа на влязло в сила решение. Молбата за отмянан а взлязло в сила решение до ВКС не води до спиране на изпълнителния процес, а ВКС може да спре ИП. ОСвен това когато отмени влязлото в сила ршеение, той връща делото за ново разглеждане, но в този случай спира изпълнителния процес. Това е така, за да се избегне принудително изпълнение, при положение че може да се стигне до друг резултат в исковия процес.

В хипотеза та на 245 – спирането от въззивния съд. В хипотезата на 239 спирането е от ВКС>

Чл. 397, ал. 1, т. 3 – това е спиране, което се постановява като обезпечителна мярка по време на обезпеичтелен процес, т.нар. в закона обезпечение на иска. Можем да имаме обезпечение в първа инстанция, може да имаме и във въззивна инстанция обезпечение на иска и в зависимост от това е първонстанционният или второинстанционният съд.

Също можем да имаме и обезпечение на бъдещ иск. Тогава искането се прави до този съд, който би бил компетентен като първонстанционен съд по исковия процес. Става дума за обезпечаване в повечето случаи на отрицателните установителни искове, за които споменахме, напр. по чл. 424 ГПК – когато Дл е пропуснал срока по 414 (да оспори вземането), но впоследствие има новоотркити обстоятелства и одказателства и предявява отрицателен установителен иск. Също – СПН и преклудиращо действие – преклудират ссе всички непредявени възражения, нетвърдени факти, възможността за твърдение на съществуващи факти също се преклудира, но решението не преклудира отношението и затова по чл. 439 е предвиден отрицателен установителен иск, с който по време на изп процес въз основа на нововъзникнали факти може да се иска да се установи  че вземането вече не съществува.

Предявяването на тези отрицателни установителни искове, к са за защита на длъжника, а и други – не води автоматично до спиране на изпълнителния процес. Спирането може да бъде постановено само по време на този исков процес но посредством използването на механизмите на обезпечителния прпцес.

438 – при обжалване действията на СИ, жалбата не спира изпълнението, но съдът може да постанови това спиране.

Друго – 524 – много интересна хипотеза. Става дума за следното: едно лице е осъдено да върне имота, СИ отива, обаче намира друго лице там, което владее имота, след предявяване на иска, решението по който се изпълнява и това трето лице – може да изпълним срещу него, но то твърди свои права, които са противопоставими на правата на взискателя. Тогава  СИ отлага въвода и дава възможност на това трето лице да поиска от районния съд да спре изпълнението, ако разбира се има убедителни писмени доказателства. Т.е. в хипотезата на 524 спирането е от РС, в хипотезат ана 438 спирането е от окръжния съд (щото там е обжалването).

Следващата, т.2., ни казва, че се спира изпълнението, когато имаме молба от взискателя. За разлика от исковия процес, в изппр не ни е необходимо съгласие на длъжника. В 229 е предвидена възможност за спиране на исковия процес при съгласие на двете страни, защото там се решава правен спор ии двете страни имат еднакъв правен интерес да се реши този спор. ИПр обаче е за удовлетворяване на вземането на взискателя и той е господар на този изпълнителен процес. Той може да изостави това прин изпълнение, като причинат ае ирелевантна. Може да спре когато си иска (пр. малко имущество на Дл, няма смисъл от разходи).

Какво е положението, когато една от страните почине? Когато една от страните почине СИ – ако това е взискателя, трябва да издигне наследниците на взискателя. СИ не може да възлага на Дл да издирва наследниците на кредиторите си. Така той ще отчете субективните предели на ИЛ, които са визирани в чл. 429, ал. 1. Зависи какво е притезателното право – ако е за делима престация (паричните вземания), тогава ще имаме едно субективно съединяване на дела, получило се в резултат на наследяването, като всеки от наследниците е взискател за неговата си част. Когато преостацията е неделима (пр. въвод във владение), трябва да въведем всички наследници в този имот.

Какво е положението ако почине Дл в хода на ИПр? Ако той е починал преди изтичането на сорка, посочен в поканата за доброволно изпълнение, ние ще поканим и наследниците. Ако е след този срок няма да ги каним. Тук влизат правилата на ЗН, тъй като не знаем дали те ще приемат наследството. Затова следва да бъдат поканени и да бъде въведено охранителното производстов пред РС, в което да заявявт дали приемат наследството като цяло или по опис или се отказват от наследството.

Други случаи на спиране, предвидени в закон: чл. 420 ГПК  – предният път ги разгледахме във връзка със заповедното производство при заповед за незабавно изпълнение. Друг случай, в който ВКС спира изп. процес, е по чл. 282, ал. 2 от ГПК. Можем да си извадил ИЛ въз основа на невлязло в сила въззивно решение. Касационната жалба не спира изпълнението, обаче, ВКС може да се изпълнението. Условие е да се даде надлежно обезпечение. Става един голям ужас за длъжника, защото от една страна имаме висящ процес, в който са му запорирали сметките, от друга страна – 282, ал. 2 иска надлежно обезпечение, което означава обезпечнеие пред съд по 181 ЗЗД, т.е. по специална сметка, която съдът посочи. Плюс в практиката се приема, че е без значение, че вземането е и с друго обезпечение, пр. с ипотека. Така че може да се получат три ограничения – запор, ипотека, възбрана?

Идеята е, че след като делото е минало през първа и втора инстанция, вероятността да е правилно е голяма. ОСвен това 8-10 % само от жалбтите се разглеждат по ВКС.

За спиране на изпълнителното производство проф. Сталев казва, че има спиране по силата на закона – екс леге.  Тя не споделя това. Спирането става винаги с определен акт – съдебен или на съдебния изпълнител. Споре9д това кой орган е легитимиран.

 

Прекратяване на изп. производство – чл.433 ГПК

 

т.2 – с молба с взискателя, ирелевантно е защо той иска да бъде прекратено делото, и СИ е длъжен да прекрати производството.

т.3 – също когато ИЛ е обезсилен (разпореждането за издаване на ИЛ е обжалвано от страна на длъжника, срокът за обжалване започва да тече от получаването на ПДИ).

т.7 – прието е, че когато са уважени и влезли в сила решения по отрицателни УИ по чл.439, изп. дело се прекратява, т.е. нямаме процесуални правила в ГПК, когато имаме такова решение, ИЛ да бъде обезсилен, а директно се представя решението пред СИ и на базата на това дело той е длъжен да прекрати изп. производство. В този случай няма изричен акт, който да обезсилва ИЛ, той остава в папката по делото, но СИ прави отбелязване върху него, че делото е прекратено на основание влязло в сила решение на осн. чл.433 ал.1 т.7 ГПК. Предявяването на такъв отрицателен УИ не води до спиране на изп. дело, за да стане това, то длъжникът трябва да използва обезпечителния процес – чл.397 ал.1 т.3 ГПК. Тук в т.7 не са отразени исковете по чл.424, чл.124 ал.1, чл.240 ГПК. Този текст се прилага и за останалите посочени хипотези на отрицателен УИ на длъжника, който се брани срещу ПИ. Искът по чл.440 на третото лице: самото предявяване на иска не спира изп. производство; третото лице може да иска обезпечение на този иск чрез спирането на изп. произвоство; при всички случаи обаче ако имаме влязло в сила решение, което уважава такъв иск, делото следва да се прекрати. Сталев е приемал, че става дума за прекратяване по право, по силата на закона. Попова не смята така. Тя мисли, че има императивно определено основание за прекратяване на делото, което задължава СИ да издаде постановление за прекратяване на делото и че не може да има прекратяване на процес по силата на закона, автоматично, ex lege. Ако СИ не прекрати делото, той прави съществено процесуално нарушение и може да носи и имуществена отговорност по чл.441 ГПК.

т.4 – с влязъл в сила съдебен акт бъде отменен актът, въз основа на който е издаден изпълнителният лист, или този акт се признае за подправен – редки са случаите, в които имаме подправено решение и подправена заповед за изпъление, тъй като те стоят в кориците на делото, не се вадят преписи, не се изнасят от съда. Тази точка е останала от стария ГПК, когато е имало несъдебни изпълнително основание. Този въпрос стои, когато основанието, въз основа на което е издадена заповедта за незабавно изпълнение, бъде признато за подправено по съответния ред.

Ако имаме едно невлязло в сила осъдително решение на въззивен съд и въз основа на него сме си извадили ИЛ, когато касационният съд отмени това решение или отхвърли иска, тогава ще трябва да се прекрати изп. дело, дори в тези случаи ВКС трябва да издаде т.нар. обратен ИЛ.

т.8 – перенция (поставено е като въпрос в тълк. дело) – когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка. Напр. образувано е делото, наложена е възбрана, но 2 години не е поискан опис, тогава СИ трябва да прекрати делото. Това правило не важи за изп. дела, образувани за събиране на задължения за издръжка – такова дело би се прекратило по тълкувателен път с навършването на възраст от детето, поради отпаднало основание. Давностен ли е този срок? – чакаме тълк. решение. Прието е, че той не е давностен, а той е срок за висящност на процеса и че прекратяването на делото на това основание не води до преклудиране на възможността да се предяви ново искане за нов изп. процес.

т.5 – делото се прекратява, когато не е могло да бъде продаден имотът, не е могло да бъде реализирано имущественото право, върху което е насочено ПИ и не е намерено друго несеквестируемо имущество. Тази уредба много се критикува. За да има по-голяма строгост, законодателят предвижда освен дължимото СИ прави, самият длъжник да подаде до РС декларация, че няма друго секвестируемо имущество. За да избегнат тази неприятна последица, взискателите след втората или третата продан, искат спиране.

т.1 – ако длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно заверена, или квитанция от пощенската станция, или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното производство; т.е. ако се докаже, че е платено преди образуване на изп. дело, то ще бъде прекратено, но ако се плати доброволно в срока за доброволно изпълнение, делото няма да бъде прекратено, защото длъжникът трябва да плати и такси пред СИ. Според Попова така се обезсмисля срокът за доброволно изпълнение.

 

(2) Във всички случаи по ал. 1 съдебният изпълнител вдига служебно наложените възбрани и запори, след като постановлението за прекратяване влезе в сила.

(3) Прекратяването на производството не засяга правата, които трети лица са придобили преди това въз основа на изпълнителните действия, както и редовността на извършеното от третото задължено лице плащане на съдебния изпълнител. (напр. имотът е продаден, а има влязло в сила решение, с което е установено, че вземането не съществува, длъжникът не е поискал спиране на ПИ по реда на обезпечителното производство; друг пример: работодателят като трето задължено лице е платил по запора, той няма да плаща втори път).

 

Постановленията за спиране и прекратяване на делото може да се обжалват само от взискателя – чл.435 ал.1, длъжникът не може да ги обжалва. Длъжникът не може да обжалва и отказите да се спре или прекрати изп. дело, тук защитата му е само посредством имуществената отговорност на СИ. Отказът да се спре и прекрати изп. дело също може да се обжалва от взискателя, къде е интересът тук? – ами напр. взискателят може да има споразумение вечес длъжника за погасяване чрез даване вместо плащане.

 

 

Прекратяването, понеже става дума за динамичен ФС, представлява прекратяване на този динамичен ФС с невъзможност той да бъде възобновен катодело отново, при което отпада и процесуалните последиици на извършените до този момент процесуални действия. С основание в литературата и в съдебната практика се приема, че по отношение на давността обаче прекратяването на делото няма същото действие както е прекратяването на исковия процес.

Докато за исковия процес имаме изрична правна норма, за изпълнителния  няма. Освен това при исковия процес отхвърлянето на иска не е равнозначно на прекратяване на делото в изпълнителния процес.

 

т.6 – когато не са били платени авансово сумите. Това авансово плащане не важи само когато имаме ЧСИ, но и за ДСИ, но ДСИ на основание чл .6 от ЗДТ той е носи отговорности е  длъжен, тъ йкато става думи за държавни такси. При чси всщност става дума за възнаграждение за положен труд, макар да се казват такси. Затова има спор и ТР дали е дисциплинарно нарушение на ЧСИ ако не прекрати делото ако не са платени авансово ткасите. Според проф-а не е дис нар и може на свой риск да извърши тези действия.

Основание – 433, т. 7 – прекратява се делото, когато с влязло в сила решение е уважен иск по чл. 439 и 440 – не е много прецизно формулирано. Чл.439 е отрицателния устнаовителен иск, с който се иска да установи, че вземането въз основа на фкати, настъпили след съдебното дирене, вече не съществува. Това е отрицателният установителен иск, който е при класическите решения. Когато сме използвали като изпълнителни основания едно нормално, влязло в сила решение. В случаите, когато решението е неприсъствено (чл. 238) и е предвидена възможност за предявяване на иск въз основа на новооткрити факти. Чл. 238 – когато бъдеу важен този отрицателен установителен иск въз основа на новооткрити факти, който е специален за неприсъственото решение, същоследва да се прекрати изпълнителното производстов. ИП се прекратява и когато е уважен отрицателния установителен иск по чл. 424, когато изпълнителното основание ни е било заповед за изпълнение. В тези два случая можем да предявим въз основа на нововъзникнали факти на общо основание устнаовителния иск по 124, ал. 1, т. 1. 240 е текста на отрицателния установителен иск. Тези искове законодателят не е предвидил, но по пътя на тълкуването, в теорията и в практиката се приема, че трябва да се прекрати делото . Идеята е, че във всичи тези решения всъщност се уснотавява че изпълняемото право не съществува, а ние в изпълнителния процес трябва да изпълняваме съществуващи права. Достатъчно е да имаме влязло в сила решение по тези искове за да прекратим делото. По нашето право нямаме процедура при която да се обезсилва ИЛ, при която да се уважава такъв иск. Самият дл иска да се прекрати делото на това основание и дава заверен препис че има влязло в сила решение.

Друго основание за прекратяване на делото по т. 7 е когато е уважен иска по 440. Това е иска на третото лице, засегнато от принудителното изпълнение (не на дл). Сталев го третира като отрицателен установителен иск. Тя смята, че освен твърдението, че имущестото не принадлежи на ДЛ в този иск се съдържа и искането да се предаде на трето лице. Като се уважи този иск с влязло в сила решение, делото следва да се прекрати, защото цялото имущестов на длъжника служи за удовлетворяване на кредиторите по парични вземания. Всеки от кредиторите може да наложи върху което и да е имуществено право на дл, стига да е секвестируемо, но само върху имущестов на длъжника. Не може да е и върху трети лица.

  1. ПИ на парични вземания. Секвестируеми и несеквесторуеми права

 

Изпълнение на парични вземания

 

Те се изпълняват по реда на принудителното изпълнение и заради тях е предвидено, че взискателят трябва да посочи изпълнителния способ, защото имам няколо изп. способи за удовлетворяване на парични вземания.

Най-честите случаи са на парични вземания. Касае се за дълг на стойност. По правилото на ЗЗД никой не може да бъде принуден да получи нещо различно от това, което му се дължи. В чл. 133 ЗЗД е посочено, че цялото имущество на длъжника служи за обезпечаване на кредиторите – това означава, че принудителното изпълнение може да бъде насочено върху кое да е имуществено право на длъжника – чл.442 ГПК. Имаме синхрон между чл.133 ЗЗД и чл.442 ГПК – изрично е постановено, че ПИ може да бъде насочено върху кое да е имуществено право на длъжника стига то по своето естество или по изрична разпоредба на закона да не е секвестируемо. Т.е. при изпълнение на парични вземания боравим със съществени за това понятия – секвестируемост и несеквестируемост. Секвестируемост означава, че това право, върху което е насочено принудитеното изпълнение на парично вземане, може да бъде обект на това принудително изпълнение, съотв. може да бъде продадено по реда на ГПК, за да бъдат получени пари за удовлетворяване на взискателя. Принципът е в чл.422 ГПК, че всички имуществени права на длъжника са секвестируеми, освен ако несеквестируемостта следва от естеството на правото или имаме изрична разпоредба, която обявява това право за несеквестируемо.

Несеквестируемост означава недопустимост на принудително изпълнение върху тези права. Тя може да следва от естеството на правото, напр. строго личните права, които са непрехвърлими, макар и да имат имуществено измерение, не може да се насочи ПИ върху тях. Такова е вещното право на ползване. То е intuito personae,  пожизнено е и не може да бъде прехвърляно. Дори обаче имотът, върху който е учредено правото на ползване, да бъде продаден, то вещното право на ползване следва имота, поради което купувачът ще го получи с тази тежест, следователно ще може да иска да го купи по-евтино. Други несеквестируеми права – вещите публична държавна и общинска собственост – чл.520 ГПК. Също е предвидено и, че не се допуска изпълнение върху средствата по банковите сметки на общините и другите бюджетно субсидирани заведения, постъпили като субсидия от държавния бюджет. Те са поставени в специален режим в специални банкови сметки, където средствата се изразходват целево.

При общините казахме,че публичната общинска собственост е нсеквестируема, също имаме и изричния текст на 520, в което е постановено, че не може да има прин изп върху сумите по сметките на общината , получени като субсидия от ДБ.

Върху частната общинска собственост принудителното изпълнение е допустимо. След като имаме предвид, че няма несеквестируемо имущество на ЮЛ, които не са държавни учреждения и не са здравни заведения по чл. 5 от ЗЛЗ. Цялото имущество на ЮЛ е секвестируемо, т.е. всички негови имуществени права. Несеквестируемостта, определена в ГПК, брани само длъжника – ФЛ, в течение на времето в практиката и в теорията се утвърди разбирането, че тази закрила е само за физическо лице, но с изключение на закрилата, която е само за земеделски стопани, занаятчия и лице упражняващо свободна професия, защитата на чл.444 важи за всяко физическо лице, в това число и за ЕТ.

Освен това  нормите на 444 до 446 са императивни и съдебният изпълнител е длъжен да следи служебно за тях. Изрично е постановено ,че е недопустим отказ на длъжника от закрилата на несеквестируемостта. Каква е целта – кредиторът да носи риска от неплатежоспособност на длъжника, а не самото общество.

Законът с оглед осигуряване на социален минимум е предвидил редица правила за несеквестируемост на лични вещи и вземания, когато длъжникът е ФЛ. За ЮЛ няма несеквестируемост.

Следва да имаме предвид, че несеквестируемостта бива абсолютна – такава е на вземането за издръжка /поради соц. закрила/. Има обаче права, които са по принцип несеквестируеми, но по оотношение на ПИ на някои непарични вземания, тази несеквестируемост не важи. Пр. нашето вземане за издръжка (ако някой от нас е безотговорен родител и не се плаща задължението за издръжка), стипендията е секвестируема за вземанията за издръжка, единственото жилище на длъжника е също несеквестируемо, но неговата несеквестируемост не важи по отношение на вземанията за издръжка … и финансови начети.

 

Кръг на несеквестируемите вещи – чл.444 ГПК:

 

т.1 – това са вещи за обикновено употребление на длъжника и на неговото семейство, посочени в списък, приет от Министерския съвет; списъкът е от 2003г., но запазва действието си и при новия ГПК. Характерно тук е, че с нормативен акт са признати кои движими вещи са несеквестируеми и СИ няма правото на преценка – напр. два ката дрехи, два ката чаршафи, печка, хладилника. Например ако имаме две печки едната е секвестируема.

т.2необходимата храна на длъжника и неговото семейство за един месец, а за земеделските стопани до нова реколта, или равностойността й в други земеделски произведения, ако няма такава; тук преценката колко е необходимата храна е на СИ; тук под земеделски стопани се има предвид физическо лице, което по смисъла на чл. 2 от ТЗ не е търговец (а не земеделски стопани по смисъла на зкаонодателството за получаване на зем. субсидии – там са и търговците). Това е плод на неговия труд и на труда на неговото семейство. Това е така, защото се предполага че се издържа сам от това, което се произвежда. Алкохолът не е храна и той е секвестируем.

т.3 там са необходимите горива за отопление, готвене, осветление за 3 месеца. Това е за ФЛ, които се отопляват с въглища, дърва, газ и т.н. Ако имаме камина и дърва те са несеквестируеми за три месеца. Тук текстовете са копирани буквално от стария и не са много съобразени със сегашната действителност.

т.4специалната закрила – тя се отнася не за всички ФЛ, а само за 2 категории лица: занаятчии и лица, упражняващи свободна професия (занаятчии, адвокати, нотариуси, синдици, ЧСИ); несвестируеми са машините, инструментите, пособията и книгите, необходими лично на длъжника, упражняващ свободна професия, или на занаятчия за упражняване на неговото занятие; Занаятчия – той не трябва да си е организирал дейността като предприятие, не трябва да е едноличен търговец. Това са малките обущарници, шивачки и пр. Идеята е за социална закрила. Адвокат – не могат да му вземат компютъра, книгите които са нужни за адвокатската дейност (тези които са за научната ще трябва да доказваме, че и за научната дейност е свободна писателска дейност).

т.5земите на длъжника – земеделски стопанин: градини и лозя с площ общо до 5 дка или ниви или ливади с площ до 30 дка, и необходимите за воденето на стопанството машини и инвентар, както и торовете, средствата за растителна защита и семето за посев – за една година; те се отнасят до защитата само на земеделските стопани, които не са търговци на осн. чл.2 ТЗ, а осъществяват селскостопанска дейност, лично, със собствения труд и семейството си; не е нужно това лице да бъде регистрирано в регистъра.

т.6 – отново се отнася само за земеделските стопани: необходимите две глави работен добитък, една крава, пет глави дребен добитък, десет пчелни кошера и домашните птици, както и необходимата храна за изхранването им до нова реколта или до пускането на паша.

т.7несеквестируемост на единственото жилище на длъжника (в 90% от ДЧ на ЕС тази защита я няма) Не е достатъчно това жилище да е единствено на длъжника, необходимо е той и никой от членовете на семейството му, с които живее, да няма друго жилище. Ако напр. баща ни има едно жилище, вие живеете в него, но аз самия имам друго жилище, което давам под наем, тогава неговото жилище престава да бъде несеквестируемо. Попова винаги се е изненадвала на условието, което се следи, че е без значение дали длъжникът живее в момента в това жилище (напр. възрастен човек, настанен в хоспис, единственото му жилище пак ще е несеквестируемо, нищо, че той не живее в него).  Има една наредба от 2008г. за жилищните нужди на длъжника и неговото семейство във връзка с несеквестируемостта на жилището, където се определят критерии за минимален стандарт, които са старите от соц-а: 16 кв.м. на човек. Т.е. ако жилището е голямо, горницата над този минимум е секвестируема, но ние не може да продаваме идеална част от този имот, а трябва да е възможно да обособим горницата, да може да се обособи друг жилищен обект, като са спазени всички изисквания по ЗУТ, правилника. Проблем възниква в практиката при големи жилища, големи къщи, защото за да се извърши това отделяне трябва да има архитектурен проект и встъщност докато в делбата е предвидено ВЛ да определи как м оже да се раздели имотът тук нямаме изрични правила, но Попова смята, че по аналогия тези правила следва да се спазват и въпросът е кой може да поиска от общината изготвяне на архитектурен проект. Това е една от причините длъжниците с големи дългове, да си живеят в широките жилища, но вече СИ търсят начина  да поискат от общината по реда на ПИ да изготвят архитектурен проект и разрешение за промяна на обекта. Горницата може да се продаде, само ако са налице условията на чл.39 ал.2 ЗС.

Тази защита не важи когато длъжникът дължи издръжка, има задължение за непозволено увреждане или задължение, произтичащо от акт за финансов начет. Макар и да имаме изричен текст, който да казва, че е недействителен отказа от несеквестируемост, тази несеквестируемост, която очертахме за жилището, не важи когато сме ипотекирали имота, в полза на ипотекарния кредитор. Т.е. той може да започне ПИ, ама почне ли то ще се присъедини и държавата. Не може неипотекартният кредитор да започне ПИ срещу единственото жилище, а само ипотекарният може. Има две разбирания, ако се продаде имота, а се удовлетвори ипотекарния кредитор, парите отиват ли при хирографарните кредитори – две разбирания: едното е, че отиват при длъжника, а другото че веднъж щом е започнало ПИ отиват при останалите кредитори.

т.8предвидените в друг закон вещи и вземания като неподлежащи на принудително изпълнение. Например в несъстоятелността са предвидили ВиК инсталации и пр., но Попова смята, че по индивидуалното ПИ тази инсталация си е част от недвижимата вещ.

 

Когато имаме ПИ за парични вземания длъжникът има правото да избере – ако има няколко имота да каже „не продавайте този имот, а продавате друг”. Учредяването на право на ползване не се приравнява на разпореждане с имота.

 

07.04.2014г. – тази лекция е от мин година цялата, защото Мартин не е бил тази година

 

НЕСЕКВЕСТИРУЕМОСТ НА ДОХОДИ (парични вземания на Дл към трето лице и то специално за трудовото възнаграждение, пенсията, всякакво въснаграждение за труд ; вкл. по граждански договори) Несеквестируемостта е до размера на минималната работна заплата. Приспадат се всички възможни осигуровки и данъци. Работодателят е длъжен първо да ни събере сумите за осигуровките и данъците и дан и плати сумата чак тогава. Така публичните вземания стават привилигировани, защото преди да преведе на СИ сумата, превежда сумите на НОИ и НАП. Пенсията също е до МРЗ, а не до минималната пенсия, т.е. по еднакъв начин се третират пенсионери и работещи.

В следващия текст имаме доста сложна схема за очертаванен а размера на несеквестируемостта в зависимост от това дали има или няма деца. Този текст не е съобразен с МРЗ, не е обвързан с нея. Което еп роблем, щото тя се дига, но текста не.

В чл. 446 има критерии, в които горницата над МРЗ е секвестируемо толкова процента, при толко деца. Целта е този длъжник първо да изпълни задълженията си заиздръжка, защото те са жизнено важни.

Стипендията е несеквестируема, освен за издръжка.

Минимална несеквестируемост на възнагражденията за труд не важи за издръжката. Пр. ако имаме минимално възнаграждение за 310, но имаме дете и си ходим по купони, нехаем, майката на това дете ни осъди да плащаме издръжка, тази наша минимална заплата е секвестируема!

 

  1. Изпълнение върху недвижими имоти

 

Когато имаме изпълнение на парично вземане, взискателят трябва да посочи начина на изпълнение или да е възложил на ЧСИ, той да го избере. Обикнвено това става след като е проучено имуществото на Дл, но нас вече ни интересува първият изпълнителен способ. Първият изп процес, който ще разглеждаме, а именно изпълнение върх недвижим имот, когато е избран от Вз

СИ образувса делото, насочва си изпълнението и заедно с поканата за доброволно изпълнение налага възбрана. ВЪзбраната се налага, като заедно с покана за ДИ (то е в нея) уведомява дл за налагането на възрабаната, но не е достатъчно – заедно с това той изпраща писмо до служба по вспиванията, с което иска да бъде наложена възбрана върху този имот.

За да можем да не навлизаме в чужда правна сфера е добре бързо да проучим имущестовот на Дл и да проверим дали този имот е негов. Ще видим в кой по-следващ момент пак трябва да извършим тази проверка, но ако нямаме време по-добре да действаме веднага и след това да изв проверката, отколкото след това да налагаме възбрана. ВЪзрабаната е непротивопоставима на трети лица,  айко не е вписана, ако ще и 100 пъти да сме я съобщили на Дл.

Т.е. вспиването тук има не само оповестителен х-р, но има и конститутвен елемент по отн на възбраната.

Възрабаната е обезпечителна мярка в ИП, к се налага от СИ по искане на взискателян, която се явява и предназначителна , защото тя от една страна запазсва принадлежността на имота в патримониума на длънижка, а от друга страна пряко го предназначава за принудително изпълнение.

Проф. Сталев сочи, че възбраната представлява забрана за Дл да се разпорежда с този имот. Касае се за специална забрана, която не води изваждане на този имот от гражданския оборот. Т.е. да не я разбираме буквално. Това е забрнаа, която е със санкцията за относителна недействителност на извършеното действие на разпореждане и тази относителна недействителнсот е по отношение както на взискателя по чието искане е наложена тази възбрана, така и по тоноешение на всички присъединили се по-късно кредитори. С други думи дори и Дл да продаде имота на трето лице, този ще се счита за негов по отношен ие на това изпълнително дело и СИ може да го продаде макар и да е прехвъхрлен на третото лице. Мже да го предаде, дори и владението на имота да е предадено на третото лице все едно че няма прехвърляне. Бързото налагане на възбраната е от изключителна важност, защото иначе може да се разпореди Дл-а.

ВЕднага се налага възбраната.

Какво е отношението на възбраната по онтошеение на несеквестируемите имоти.

Много дълго време се приемаше в практиката идеята на проф. Сталев, че не може да се налага възбрана върху несеквестируем имот, защото възбраната предназначава този имот за приндувидлтено удовлестворяване на кредиторите. По лека лека се е появила практика, при която Дл, защитен от несеквестируемостта, обаче вземе че си продаде имота. Тогава се прие, че сумите, които са получени от тази продажба не са несеквестируеми, те са секвестируеми, те не жилище, а пари. Да де, ама са се появили случаи, ако той продаде имота на безценица или похарчи парите. Почнали са доста трудни и скъпи дела по 135 от ЗЗД за обявяване на сделката за недействително по отн на кредиторите и се прие в практиката и после в теорията, че разпореждането с имтоа не води до несеквестируемост на паричнат асума от една страна (а ко я намеря отивам и я взимам), но заради самото разпореждане отпада защитата на несеквестируемостта, поради което Кр има правен интерес да води този отменителен иск срещу длъжника и третото лице приобретател.

За да не се стига до тея сложни процеси, не в изпълнителния, а в обезпечителния процес. В чл. 396 ГПК, се предвиди, че не може да се налага запор само върху несеквестируевмо вземане,. но може да се налага възбрана върху несеквестируем недвижим имот. Тази идея е приложима както в обезпечителния процес, защото ние обезпечаваме бъдещ изп процес, така и в изпълнителния процес, защото възбраната не пречи на Дл да ползва имота. Той му пречи да се разпорежда. Може да си живее спокойно там, но защитата Вз от действия на разпореждане от Дл, защото след вписването на възбраната всички рапзоредбителни действия са относително недействителни спрямо взискателя и няма нужда да води дела по 135 от ЗЗД и на база само на възбраната ще се позове на отн недействителност и на оптадане на несеквестируемостта. Възбраната е допустима, но не е допустимо съдебният изпълнител да продава имота. Само ако длъжникът вземе, че се разпореди (има тази глупост), тогава съдебният изпълнител може да продаде имота макар и да е прехвърлен на третото лице, то спрямо Вз и спрямо това идело се счита да не е излизал от патримониума, но вече не е и защитен от несеквестируемостта, която до този момент го е бранела.

 

Опис и оценка на недвижимия имот

Това е следващото действие, след възбраната, насрочва се опис, за к се уведомяват и Вз и Дл, но не е задължително присъствието им. На осн 441 може СИ да влезе в помещението и да извърши описа, дори и против волята на Дл.

Какво е Дл СИ – той прави специален протокл за опис, в който се описва и физическото състояние на вещта (имота), но и юридическото състояние. Което означавва, че СИ е длъжен да провери (това е най-късният момент да се направи това, по-добре по-рано) дали Дл е собственик и да е проверил дали той е бил такъв към момента на вписването на възбраната. Защото след възбраната всички действия на разпореждане са отн недействителни. Проверкат асе прави юридически към момента на вписване на възбраната. Трябва да проври, има ли ипотеки, други възбрани, право на ползване, други ограничени ВП върху имота, защото тези права, ако те са учредени преди вписване на възбраната, те си тежат върху имота и купувачът по публ продан ще купи имота с тях, те ще му бъдат противопоставими. Ако трето лице има право на ползване, купувачът ще купи една гола собственост.

Т.е. вещните права, вписвани преди възбраната, са противопоставими на купувача, но ако са вписанйи след възбр ,няма да са му противопсотавими.

От значение е дали има ипотека. От ЗЗД знаем, че имотът се купува свободен от ипотеки. Това се счита така, защото ипотекарните кредитори се считата винаги присъединени по право. СИ е длъжен да ги уведоми и да задели сумите за тяхното удовлетворяване, защото те са на първо място.

Така в този ден на описа се прави и оценка на имота. По концепцията на законодателя в новия ГПК тази оценка се прави от СИ. Тя е негов акт и винаги е била негов акт, но преди е бил Дл да назначава вещо лице. Сега не е длъжен. Само ако смята че са нужни специални знания. Макар и да се говори за реална стойност на имота, ние не оценяваме стойността на имота като вложени материали и труд. Целта тук е да се оцени вероятната, прогнозната пазарна цена. Идеята е, че СИ това прави, той трябва да познава пазара. Обаче тъй като СИ са много атакувани във връзка с оценките се предвиди при едно от измененията на изпълнителния процес задължение за СИ да назначи вещо лице, ако са нужни специални знания и също ако страните или една от тях иска да бъде назначено вещо лице. Повечето ЧСИ си определят сами оценката. ДСИ – по са склонни за вещо лице. Но ЧСИ отчита обстоятлесовто, че едно вещо лице е още разходи в изп процес.

Следва да се подчертае, че оценката като акт на СИ не подлежи на обжалване нито самостоятелно, нито посресдтвом обжалването на възлагателното постановелие. Ако той е дал неправилна оценка и примерно поради тази причина имотът не е продаден, тогава той може да носи имуществена отговорност по 441 от ГПК, само че лицето, което твърди, че по тази причина не е продало, трябва да докаже причинната връзка, което става трудно.

Така че в протокола за опис трябва да се посочи и оценката /не подлежи на отедлно обжалване!/

СЪщо тук в този протокол следва да се отразят и възражения на длъжника или трети лица, ако има такива. Напр., отиваме да правим опис и там намираме не Дл а други лица, които твърдят, че те са собстници. Но ако намерим наематели, това въбще не е пречка да правим опис на недвижимия имот, но не и на техните вещи. И така описът представлява и също обезпечителна мярка и подготвяща същинското ПИ.

Тук сме проверили собственост, фактическо положение и оценка и насочваме продажбата. Продажбата започва с обявление за продажба, в което трябва да бъдат описани всички данни за имота. Днните по делото. Вещни тежести – всякакви вещни права, ипотеки, възбрани.

Описание, така както се описва и юридическото описвание и граници на имота, така както се описва в нотариален акт, тъй като публичнат апродан е принудителна продажба. Задълженията на СИ за проверка собствнеостта са същите както тези на нотариуса, само че той продава против волята на Дл.

Към съдъражнеито на обявлението – трябв ада се псочи къде ще се отварят пликовете и от колко часа, което е от изключителна важност с оглед възможността наддавачите да присъстват при отварянето на пликовете, съотв. да преминат към търга с явно наддаване, ако желаят това.

Това обявление се поставя на имота, в общината където е имота, в канцеларията на СИ и РС, къето се правят наддавателните предложения. Съставя се протокол за обявлението и за поставянето му като за да не се антидатират тези протоколи в новия ГПК се предвиди изрично , че този протокол трябва да се впише в специален регистър, който се води в РС.

Поставянето на обявлението на посочените места и фиксирането на датата, на която е посочено е от изключителна важност, тъй като от този момент започва да тече месечния срок в който се правят наддавателните предложения. Срокът е едномсечен. В целия този месец могат да се правят наддавателни предложения. Те не се правят в канцеларията на СИ!!!! (много важно) А в деловодството на районния съд, където е имота, където има и специални деловодители и специални регистри.

Кoй не може да наддава: този, който участва в наддаването све нарича наддавач. Не може да е наддавач Длъжника и неговият законен представител; съдебният изпълнител и лицата от неговата служба (деловодители, призовкари, охрана); прокурорите, съдиите. следователите и адвокатите, които са в тази адвокатска колегия. Напр. не може да участваме в наддаване, ако сме вписани в САК в София, но може във Варна. ЦЕлта е да не се манипулират публичните продани

Още по време на стария ГПК били обосновали, че и свързсани с длъжника лица не седва да се допускат като наддавачи, но законът не е възприел тази идея. Пр. ако дл ни е ООД съдружниците могат да участват в наддаването, въпреки че са свързани лица.

ЦЕлта на тези ограничения е да не се допуска манипулирането на публичнат апродан.

Взискателят обаче има правото да бъде наддавач. Изпълнителното производство е за удовлетворяване на неговото вземане. Нещо повече, ако той има вземане, а везмането му е равно или по-голямо от задатъка, той не дължи задатък.

Задатък – при участие като наддавач в публичнат апродан задължително се внася 10 % от началната цена като задатък. По облигационно право сме учили що е това задатък. Това означава, че внася сумата като гаранция за сериозност на наддаването и ако този наддавач се откаже, той губи задатъка, а  този задатък служи за удовлетворяване на взискателя. Нещо като капарото.

Иначе за всички други наддавачи абс процесуална предпоставка за допустимост на наддавателните предложения е плащането на задатък и тази липса не може да бъде санирана. Това е така, защот онаддавачите участват в правнорелгаментирана процедура с висока състезателност и всеки отива да купи, а не да си играе. Задатъкът може да е голяма сума.

За началната цена – тя трябва да бъде отразена и в обявлението, но тя не е равна на оценката. Това са различни понятия. Правим оценка, а началата цена, от к започва наддаването е 75 % от оценката. Така е определено в закона.

Наддавателното предложение, за да е действително не тряб ва да е по-ниско от тази начална цена.

Наддавателните предложения се правят в затворени пликове, където трябва да е посочена сумата, която предлагаме, с думи и цифри. Трите имена, адреси и квитанция или банково бордеро за платен задатък.

Тези затворени пликове не се подават в канцеларията на СИ, а в деловодството на съда и затова в обявлението СИ трябва да посочи това. Наддаването е таен търг и продължаваме да го наричаме публична продан, защото пуличността се израсзява в достъпа на неограничен кръг лица дау стават като наддавачи в тази продан. Не е в смисъла на явност, а в този смисъл (публичност).

Едно лицем оже да направи няколко наддавателни предложения, но за всяко наддавателно предложение, трябва да има отделен задатък. Ако имаме само един задатък за всички наддавателни предложения той ще предложи най-високото, ще се откаже от него, после ще се откажи от другото и т.н. и само с един задатък може да се стигне до най-ниското.

Идеята е, че сега ако се откаже от високото губи задатъка.

За съжаления в практиката на СИ се срещат СИ, провеждащи такива търгове само с един задатък.

 

Публична продан

Имало е привърженици на тайния търг. Според други явното наддаване те стимулира повече. Работната група е стигнала до идеята за публична продан с тайно наддаване. Наддавателните предложения се подават в канцеларията на съда, а не при съдебния изпълнител. Деловодството на съда ги съхранява, като в нарочен протокол се отбелязва само кой е подал предложение.

Важно е да се посочи кога ще се отварят пликовете, защото това става в присъствието на явилите се наддавачи. На основание чл. 431 съдебният служител съставя протокол и трябва да опише наддавателните предложения по реда на тяхното отваряне (отваря и описва паралелно). Когато има две еднакви най-високи наддавателни предложения, се тегли жребий.

Законодателят обаче допуска както в горния случай, така и ако няма такива еднакви предложения, ако някой от наддавачите предложи, може да се премине към явно наддаване. При явния търг с устно наддаване няма краен момент за подаване на предложенията. Сериозността на наддаването се осигурява чрез предвидената начална стъпка на наддаване, която е равна на задатъка (10% от началната цена).

Независимо дали наддавателната процедура е приключила само с търга с тайно наддаване или е приключила с устно наддаване, лицето, което е дало най-високото предложение, не е дало никакви пари. Съдебният изпълнител в протокола го обявява за купувач и в 1-седмичен срок от обявяването му за купувач, той може да внесе предложената цена. Ако я внесе, той не става автоматично собственик, а съдебният изпълнител издава постановление за възлагане. То подлежи на обжалване съгласно чл. 435, ал. 2 – от длъжника, от наддавачите и от взискателя, който е участвал като наддавач.

Може да се окаже, че постановлението е влязло в сила, но длъжникът не освобождава имота. Затова купувачът има право да иска въвод във владение. Като ново дело това не се образува, но тук има вече нов изпълнителен процес, т.е. изправени сме пред обективно съединяване на двата изпълнителни процеса, но трябва постановлението за възлагане да е влязло в сила. При това обективно съединяване на делата съдебният изпълнител извършва въвод.

Между момента на подаване на наддавателното предложение, обявяването на наддавача за купувач и възлагателното постановление има един период от време. Ако наддавачът не плати в 7-дневния срок, той губи дадения задатък, който служи за удовлетворяване на взискателя. Тогава съдебният изпълнител поканва следващия наддавач. Задатъците не се освобождават преди да е приключила цялата процедура, преди да се е стигнало до възлагателно постановление.

Касае се за недвижим имот, така че придобиването е деривативно. Купувачът ще стане собственик, ако длъжникът е бил такъв. Затова е толкова важно съдебният изпълнител да провери дали към момента на вписване на възбраната длъжникът е бил собственик на този имот. Искът на собственика трябва да е предявен срещу купувача, взискателя и длъжника (или последните двама да бъдат привлечени като подпомагащи страни). В този случай купувачът може да иска да му бъдат върнати дадените суми. Затова собственикът има интерес да предяви взискателя и длъжника.

Купувачът става собственик на имота от датата на възлагателното постановление и не могат да му бъдат противопоставени придобитите от трети лица след този момент права. Проф. Попова критикува това зкаонодателно решение. Докато постановлението не влезе в сила, няма как купувачът да е станал собственик. На купувача не могат да му бъдат противопоставени придобитите от трети лица права след момента на вписване на възбраната – както ползва взискателя, така ползва и купувача. Регистъра е публичен и всеки може да си направи справка. Има две решения на ВС. В едното е прието, че към този момент е придобиването, но е под отлагателно условие – до влизане в сила на постановлението. В другото се говори за прекратително условие – ако не влезе в сила постановлението, той няма да стане собственик.  В тази връзка се поставя проблемът с риска. Оказва се, че ако собственикът напр. опожари имота, купувачът носи риска. Част от практиката взема следното решение – назначава взискателя като пазач на имота, така че по този начин той носи риска.

Може да не са се явили наддавачи или никой от обявените за купувач да не е внесъл цената. По н. ГПК няма възможност, за разлика от стария, взискателят да иска да му бъде възложен имотът вместо плащане. Сега има право само да участва като наддавач, без да плаща задатък. Следва второ обявление за извършване на втора продан по същия ред, както първата, само че началната цена е 80% от първата (45% от оценката). Ако в 1-седмичен срок не се организира такава втора продан, пада възбраната.

Може да се пристъпи и към трета продан, като законът казва, че съдебният изпълнител обявява нова цена. Проф. Попова смята, че щом е формулирано „нова начална цена”, а не е дадено като процент, значи, че съдебният изпълнител трябва да направи нова оценка (може и сам, не е необходимо да участва вещо лице). Има и практика, че е задължително при новата оценка да се включи вещо лице. Друга част от практиката смята, че новата начална цена трябва да е 75% от тези 45%, на които сме паднали след втората продан.

Ако и това не даде резултат, възбраната се вдига и се прекратява изпълнителното производство. Чл. 432, т. 2 предвижда, че може да се спре производството по искане на взискателя. Не е задължително да има съгласие на длъжника. Банките чакат да минат първата и втората продан и искат спиране.

Изпълнение върху движими вещи

Това е друг вид изпълнителен процес, при който изпълнението е насочено върху движими вещи. Допустимо е да има запор върху непотребими движими вещи.

Запор

И тук се праща покана за доброволно изпълнение и се започва с обезпечителната мярка, която се нарича „запор”. Два са начините за налагане на запор. Първият начин е чрез опис на движимата вещ. Може да се наложи на основание чл. 431 да влезем в помещение на длъжника (вкл. жилището). При описа съдебният изпълнител се води от правилото, че който държи вещта я владее и който я владее, е нейн собственик. Затова е постановено, че ще опише вещите, които се намират у длъжника, освен ако е видно от обстоятелствата, че вещта не е негова. Друг начин е, когато знаем каква е вещта и може да я индивидуализираме, тогава се налага запор с поканата за доброволно изпълнение, в която е индивидуализирана вещта и е посочено, че се налага запор.

При МПС имаме проблем с това, че са на регистрационен режим, но регистрите и вписването на сделките не са условие за действителност. Не е елемент от запора вписването в регистрите на КАТ, макар че на места се практикува. МПС-то може да катастрофира, както и лесно да бъде укрито. Затова в н. ГПК успоредно със запора е предвидено спиране на МПС-то като допълнително обезпечение. Има практика, че не можело да се спира, понеже не е предвидено в ЗДП и ЗМВР. Има и решение на ВАС в този дух. Занимаващите се с изпълнителен процес приемат, че това е специална норма и следва да се изпълнява.

Опис

Когато сме наложили запор със съобщение, правим опис. В едната хипотеза описът и запорът се извършват едновременно и описът е начин за налагане на запора, макар че сам по себе си представлява отделно процесуално действие. Когато имаме индивидуализирана вещ, няма съединяване на тези актове.

Изпълнителни способи

Отчитайки многообразието на движимите вещи, законодателят е предвидил различни способи за изпълнение.

 

ПУБЛИЧНА ПРОДАН. Прилага се задължително за въздухоплавателни, водоплавателни средства и МПС-та. Придобиването тук е оригинерно. Действителният собственик може да иска получените от продажбата вещ от взискателя и длъжника. Освен това възлагателното постановление не подлежи на обжалване.

По този ред се предават и вещи с оценка над 5000 лв. Съдебният изпълнител оценява сам, освен при по-специфични обекти, когато се изискват специални знания (тогава се използва вещо лице). Оценката не подлежи на обжалване.

Вещите, които са с оценка до 5000 лв. могат да се продават по два различни начина – чрез магазин или чрез явен търг. ЧРЕЗ МАГАЗИН става, когато длъжникът е съгласен да се продаде вещта на цена, равна на оценката. Не магазинът, а съответният търговец е субектът (не е точен изразът на закона) – той не става орган на принудителното изпълнение, а чрез него само се опосредява принудителното изпълнение. За продажбата му се дължи 15% комисиона. Също е възможно вещите да се продават в магазин на частния съдебен изпълнител. Той не се превръща в търговец. Ако търговецът го продаде на по-ниска цена, дължи цялата (също ако предаде вещта преди цената да е платена).

Ако в 3-месечен срок не се продаде така, се пристъпва към     ЯВЕН ТЪРГ С УСТНО НАДДАВАНЕ. Този способ се използва и когато длъжникът не е поискал вещта да бъде продадена на цената, на която е оценена. Този търг е нов за българското право. Характерно за него е, че не се внася задатък от наддавачите. Плащането може да бъде само в брой и вещта се предава само при наличие на плащане. Проблеми в практиката се пораждат с оглед това къде да се извърши тази продан. Може страните да се споразумеят или съдебният изпълнител да посочи. Иначе се извършва пред сградата, където са намерени вещите. Законодателят не е предвидил ограничени на лицата, които имат право да наддават. В теорията и практиката се приема, че нямат право същите лица, които са посочени в чл. 490. Устно става. Трябва да е определен начален час. Съдебният изпълнител определя начална цена и три пъти вика за това наддавателно предложение. Този, който е обявен за купувач, трябва веднага да плати (ако става въпрос за повече от една вещ – за всяка). И тук придобиването е оригинерно основание.

* Какво е характерно за всички видове продан? Обявление се поставя в канцеларията на съдебния изпълнител, както и на сградата, където се намират вещите.

Ако вещта не се продаде, тя се освобождава от запора.

ЧРЕЗ БОРСА. Става въпрос за стокова борса (чл. 2 от ЗСБ). Не става въпрос за пазари на едро, а там където се продават борсови стоки чрез борсови посредници. Затова длъжникът трябва да е търговец, а вещта да има характера на борсова стока, т.е. да може да бъде продавана на борса.  Проблемът е, че законодателят се придържа само към критерия вещта да е до 5000 лв. Борсата трябва да е съгласна. Борсата като ЮЛ няма право да извършва борсови сделки. Те се извършват от борсови посредници, а ГПК не урежда правила за определяне на борсов посредник. На практика съдебният изпълнител се обръща към борсата, която му посочва към кого да се обърне. Борсата получава 15%, а борсовият посредник си урежда с нея отношенията.

         Във всички случаи при изпълнението върху недвижими вещи придобиването е оригинерно!

Изпълнение върху обекти-СИО

Специфични проблеми възникват в случаите на изпълнение към единия съпруг за лично негово задължение. Обстоятелството, че вещта е СИО, не я прави несеквестируема, освен ако е такава на друго основание. При принудително изпълнение (още при насочването му) тя се превръща по отношение на взискателя в обикновена дялова съсобственост. Взискателят има право да се удовлетвори само от половината от вещта.

Съпругът недлъжник не става длъжник, но има специфични права, тъй като се засягат негови права по отношение на вещта и тъй като се засяга самата СИО. Затова той има право на посочи на съдебния изпълнител друга вещ на съпруга длъжник и да иска изпълнението да бъде насочено към нея. Това не води до автоматично прекратяване на делото по отношение на вещта-СИО. След извършване на описа обаче изпълнителното производство върху СИО се спира, тъй като има вече образувано изпълнително дело и срещу лична вещ/влог на съпруга длъжник. Освен това съпрузите могат да се съгласят друга тяхна обща вещ да бъде обект на принудителното изпълнение, а не тази, към която то е насочено. Ако съдебният изпълнител, като проведе принудителното изпълнение върху личната вещ, но не успее да удовлетвори взискателя, се възобновява производството.

Съпругът недлъжник има и правото да бъде уведомен за започнатото принудително изпълнение върху вещ-СИО. Уведомлението е необходимо както за да може този съпруг да използва очертаното по-горе правомощие, така и за да може да упражни другите си правомощия. Той може да обжалва действията на съдебния изпълнител, ако той не му даде възможност да посочи друга вещ или ако не спре принудителното изпълнение при посочване на друга вещ. Съпругът недлъжник може да обжалва действията на съдебния изпълнител и на основанията, на които и длъжникът може да обжалва. Следователно тук сме изправени пред фигурата на процесуалната субституция. Нещо повече, той може да оспори вземането, но само на основанията, на които може и длъжникът. Тук вече сме изправени пред субституция в исковия процес. Ако обаче е участвал в исковия процес, той е обвързан със СПН. Пропуснал е да си предяви възражението и то се е преклудирало. Същото важи и за възражението в заповедното производство.

Предвидена е и възможност съпругът недлъжник да участва като наддавач в публичната продан. Такова право няма самият длъжник. Нещо повече, когато се отворят пликовете, съпругът недлъжник може да заяви, че желае да купи вещта на най-високата предложена цена, т.е. може да измести останалите наддавачи. Той обаче не може да го направи, ако не е участвал като наддавач. За участието си в проданта той дължи задатък. Участвайки като наддавач, той ще плати само ½ от цената. Това е възможно само при прекратяване на брака поради развод. Ако съпругът недлъжник участва като наддавач и той купи имота, той става изключителен собственик на вещта.

Изрично е постановено в ГПК, че нито съпругът недлъжник може да каже, че има по-голям принос, нито кредиторите на съпруга длъжник могат да претендират обратното. Ако обаче претендира, че това е лично имущество, трябва да предяви иска по чл. 440 от ГПК. И тук се поставя въпросът, че имуществото, което е включено в предприятието на съпруга ЕТ не е СИО, а лично.

 

 

  1. Изпълнение върху вземане на длъжника към трето задължено лице

 

Третото лице не става длъжник като страна в изпълнителния процес, но е субект в него и като такъв има определени задължения. И тук взискателят трябва да е посочил този способ (с молбата или след като съдебният изпълнител е проучил имуществото на длъжника).

Това е желан и често използва способ, тъй като лесно се удовлетворява взискателят. Особено във формата му на вземане към банка на основание банкова сметка. Може да има изпълнение и върху трудово възнаграждение. Следва да имаме предвид несеквестируемостта по чл. 446, когато налагаме запор върху вземания.

Заедно със налагането на запора се изпраща и съобщение на третото лице и така запорът се счита наложен от момента на получаване на поканата за доброволно изпълнение за длъжника, а за третото задължено лице – от момента, в който то е получило запорното съобщението. От този момент длъжникът няма право да се разпорежда с вземането си (вкл. да получи плащане). Когато става дума за банкови сметки, тъй като съдебният изпълнител няма право да разкрива банковата тайна, единственият начин да разбере дали има банкова сметка и каква е тя, това става единствено с налагане на запора (струва 15 лв.).

Запорът върху трудово възнаграждение, пенсия или стипендия, освен с несеквестируемостта до определения в закона размер, се характеризира с това, че се отнася за всяко следващо месечно плащане. В запорното съобщение до работодателя фигурира самият текст на чл. 446.

Третото задължено лице трябва да заяви дали е готово да плати, има ли други наложени запори и има ли други претенции към него. Важно да се има предвид дали не е получил съобщение, че вземането е цедирано. Не се чака да мине срокът за доброволно изпълнение за налагане на запор и изпращане на съобщението до третото лице. Запорът е обезпечителна мярка, а не същинско действие по принудителното изпълнение. Ако признава вземането, третото лице трябва да преведе секвестируемата сума по сметката на съдебния изпълнител. Ако изпълни на длъжника, си остава задължен да преведе на съдебния изпълнител (койот плаща зле, плаща два пъти).

Когато плащането на заплати, пенсии и стипендии е по банков път, тъй като става дума за трансформация на вземане, несеквестируемостта пак важи. Не се разкрива банковата тайна, ако се провери дали са такива сумите по сметката. Не е нужно да се налага всеки месец, а запорът си тежи върху следващите месечни плащания. За парите, които са събрани от предишни възнаграждения, несеквестируемостта не важи.

При този изпълнителен способ се получават пари, които веднага се предават на взискателя.

Вземането може да не е парично, а за предаване на движими вещи напр. Тогава  това трето лице е длъжно да предаде на съдебния изпълнител дължимото, а той ще продаде вещите.

Стои въпросът относно конкуренцията на принудителни изпълнения, който е решен само по отношение на движимите вещи в чл. 473. Там е предвидено, че движимата вещ се продава от този, който е извършил описа. Всеки следващ, като отиде да опише, вижда печата на предходния. Когато извършва описа, съдебният изпълнител прави и протокол за обявяване на продажбата, който се регистрира в районния съд. Ако след извършването на описа, ако в 1-месечен срок няма регистриран протокол за продажба, следващият взискателят, който е наложил запора, може да поиска от районния съд да издаде разрешение този друг съдебен изпълнител да продаде вещта. Законът казва, че е „за удовлетворяване на вземането му”, но всъщност кредиторите с наложени запори и възбрани се присъединяват.

Според проф. Попова трябва да се приложи по аналогия и за недвижимите имоти. При трудовото възнаграждение имаме присъединяване по право. Институтът на присъединяване на кредиторите е с цел да се отчете чл. 133 от ЗЗД.

Нашият законодател не е предвидил възможност за продажба на вземане (има го в производството по несъстоятелност). Вземането може да бъде възложено на взискателя вместо плащане или за принудително събиране. Първото е нещо като принудителна цесия. Тогава взискателят става носител на вземането и ще бъде типична страна, ако води някакъв процес. Според ЗЗД в тези случаи вземането се погасява с погасяването на самото вземане на взискателя (чл. 65, ал. 3 от ЗЗД). Във втория случай получава както правото, така и задължението да събере вземането и то ще ползва всички кредитори (даже няма да е привилегирован). Ако се води някакъв процес, той ще бъде процесуален субституент.

!!! ВЪЗБРАНАТА И ЗАПОРЪТ НЕ ПРАВЯТ КРЕДИТОРА ПРИВИЛЕГИРОВАН

 

14.04.2014г.

 

Тази лекция се води от някакъв асистент – мъж (много му е нисък гласът и на места не може да се разбере какво казва):

 

  1. Изпълнение върху ценни книги

 

Правна уредба – чл.515-516 ГПК. Тези изп. способи за удовлетворяване на парични вземания са сравнително нови. Като говорим за налични ЦК законът не прави разлики между търговски и инвестиционни ЦК. Уредбата е единна, въпреки че търговките и инвестиционните ЦК имат различна правна природа и различни права се инкорпорират в тези ЦК. По аргумент от чл.515 – изпълнението може да бъде насочено върху индивидуална ЦК или върху пакет. Като говорим за пакети имаме предвид изпълнение върху акции или облигации, заповедни ЦК не могат да съществуват в пакет. (Мнението на асистента: уредбата е така направена, че в действителност изпълнението върху налична ЦК е по-скоро екзотика; може да има някои хипотези по отношение на акции или облигации, при които може да се стигне до някакво изпълнение, но в практиката тези способи почти не се срещат.) Трудно се установяват правата на длъжника върху заповедните ЦК, по отношение на инвестиционните – акции и облигации по-лесно може да се стигне до нещо. Тълкуването на ал.1 и ал.3 на чл.515 ни оставя с убеждението, че изпълнението е върху вземането на длъжника от ЦК. При заповедните ЦК има инкорпорирано абстрактно вземане срещу издадена в съответната сметка?????. При акциите в тях освен имуществени се инкорпорират и неимуществени права – напр. правото на глас. Акциите с оглед чл.177 ТЗ са неделими, което означава, че няма как да се наследи членството. Другата разлика напр. при менителницата при нея вземането е безусловни, при акциите пък, напр. правото на дивидент – това право няма как да не бъде условно, а зависи от ред предпоставки – има ли печалба дружеството, има ли решение за разпределяне на дивидента. Ето защо акцията ще бъде важна за взискателя в изп. производство не толкова с условните вземания, които се инкорпорират в нея, а със стойността им. Чл.515 ал.2 ни дава правила, които се отнасят за запор, върху налични поименни акции и облигации. Законът говори, че запорът обхваща всички имуществени права (има доста по-широко значение от понятието вземане). Когато изпълнението има за обект налични ЦК, взискателят трябва да посочи ЦК, върху която желае да насочи изпълнението с. Той трябва да я индивидуализира като вид, да посочи нейния издател, сумата, датата на издаване – всички съществени атрибути. Само в този случай запорът ще произведе необходимото действие и ЦК ще може да бъде запорирана от СИ.

Откъде идва проблемът при изпълнение върху ЦК? – чл.515 ал.1: „Налагането на запор върху налични ценни книжа става чрез опис и изземването им от съдебния изпълнител, който ги влага в банка.” Очевидно когато говорим за запор в случая, той може да се осъществи само чрез опис и изземването им – изземването обаче поставя редица проблеми. Може да имаме хипотеза, в която да не може да изземем ЦК и след като по никакъв начин не можем да запорираме вземането, макар и с изпращането на запорно съобщение до съответното търговско дружество или съответния длъжник очевидно прехвърлянето на права по тези вземания може да се направи с цел да се увреди кредитора, т.е. прехвърляне противопоставимо на взискателя. Ще бъдем изправени пред хипотезата да сме в състояние да запорираме само ако съответният документ, ЦК като вещ, може да се ……………. от СИ. Всяка друга хипотеза ще бъде изключена, след като законът е категоричен, че запорът се извършва чрез опис и изземването. Ал.2 по отношение на акциите предвижда уведомяване на дружеството за запора и очевидно, ако е възможно въобще да попаднем в хипотеза на запорирана акция, то се запорира цялата й стойност. Големият въпрос е можем или не да стигнем до съответния хартиен носител на акциите, менителниците.

В теорията съществува и становището, че запорът върху вземанията от налични ЦК може да се счита наложен от момента на изпращане на запорното съобщение до длъжника, а не чрез описът и изземването. Но асистентът смята, че от буквалното тълкуване на закона не може да се направи този извод.

 

Опис на ЦК – трябва да бъде подробен, това означава относително буквалното възпроизвеждане на реквизитите на ЦК в описа. Тук преценката е на СИ дали действително става въпрос за документ, който е или който не е ЦК. И след това вече идва преценката дали може да изпълнява върху този документ. От съдържанието на ЦК принципно може да се установят и правата на длъжника. Поначало притежаването на ЦК кто документ предпоставя притежаването на правата от нея от страна на държателя на тази ЦК. Разбира се това може и да не е така – тази ЦК може да се държи за сметка на другиго, напр. влог. Но в общия случай държателят е този, който ще има своите права върху ЦК. И по тази причина СИ няма право да приеме възражение от страна на този държател за липса на права върху ЦК при извършване на описа или изземването. Ако лицето, срещу което  е насочено ПИ, твърди, че ЦК не му принадлежи, то може да оспори изпълненито чрез иска по чл.439 ГПК, ако са налице предпоставките за този иск обаче. Искът ще бъде отрицателен установителен, ищецът ще иска да бъде установено спрямо взискателя, че не е собственик на правата върху ЦК, върху които е насочено ПИ. Асистентът смята, че тази хипотеза няма как да се случи. Очевидно е, че длъжникът по нашето изп. производство е кредитор по съответната ЦК, не би следвало въобще да го интересува дали длъжникът по ЦК ще плати или не на СИ, та да може да прави някакви възражения дали е собственик или не.

Възможно е ЦК, върху която е насочено изпълнението, да е била обезсилена от дружеството издател, когато става въпрос за акции – чл.560 ТЗ. В този случай намереният у длъжника документ няма да има значение на ЦК, върху този документ няма как да се изпълнява. При кого се прави описът? – очевидно при лицето, в което е намерена ЦК.

Ако трето лице твърди, че има права по тази ЦК, възможно е тези права да бъдат защитени по реда на иска по чл.440. Този иск се предявява срещу взискателя и срещу длъжника. Този иск също е отрицателен установителен. Възможно е този иск по чл.440 да бъде съединен с осъдителен иск вече само срещу слъжника за предаване на съответната ЦК, поради това че тя се държи без основание.

В чл.515 ал.1 не е посочено от кого се изземва ЦК. Поради субективните предели на ИЛ обаче, запорът може да бъде наложен само ако ЦК се намират в държане от длъжника и вече ако се намират в негово държане, СИ прави някаква преценка дали са ………… . Тази преценка няма да бъде сложна по отношение на поименните ЦК. Ако ЦК е на приносител, би следвало по аналогия да се прилага чл.465 ГПК – протокол за изземване на ЦК и да опишем начина, по който е направен извод за собствеността. Ако при налагане на запора, ЦК не бъде намерена, СИ би следвало да състави протокол за това за взискателя и повече нищо не може да направи. За взискателя тогава ще са налице 2 възможности: 1) ако той знае къде се намира ЦК, в кое трето лице е, би могло да насочи изпълнението върху вземането на длъжника за връщане на ЦК, ако евентуално успее тази ЦК да бъде иззета; 2) ако взискателят не знае къде е ЦК, то може да предяви …………….. за обезсилването й. И ако съответната ЦК позволява да бъде издаден дубликат, който вече да бъде описан и иззет, то чл.515 ал.1 не предвижда срок за налагането на запора. Запорът може да бъде наложен преди изтичането на срока за доброволно изпълнение. Това ще бъде един вид обезпечителна мярка, която цели да подготви действията по ПИ.

 

След налагането на запора за взискателя има две възможности – чл.515 ал.3:

1) може да поиска възлагане на вземането по ЦК за събиране или вместо плащане

За разлика от изпълнението върху дялове на длъжника в ТД взискателят не може да иска прекратяване на членството в акционерното дружеството или ликвидация на дружеството. Това е така, защото акционерът няма дружествен дял от имуществото на дружеството. Напускането на АД само по себе си не е свързано с някакви вземания за плащания по размер на някакъв дружествен дял, както имаме при СД или ООД. Законодателят е преценил, че не е обосновано АД да излиза в ликвидация, само защото един от акционерите дължи на трето лице и това трето лице е насочило изпълнението върху акциите на дружеството.

Ако става въпрос за акции на приносител, при които акционерите не се вписват в ТР, известна трудност представлява категорично ясното изясняване на обстоятелството дали в него е акционер или не е акционер. Трябва да се има предвид и още един аргумент: акциите на приносител и поименните акции сами по себе си са различни и това са двата варианта за видовете акции в акционерното дружество. И двата вида акции трябва да са подчинени на един и същи режим – те в крайна сметка дават едни и същи права на акционерите, поради което няма как да бъде направено такова изключение само за акциите на приносител и да се търси някаква изкуствена ликвидация на АД.

Взискателят може да иска вземането на ЦК да му бъде възложено за събиране, това ще бъде независимо кога е постъпило съобщението от заинтересованото лице по чл.508. Възлагането се извършва с акт от СИ,  с който взискателят се оправомощава да събере вземането на длъжника по запорираната ЦК. Действията по събирането на сумите взискателят ще извърши на самостоятелно основание. Това събиране ще бъде извършено от името на длъжника, той няма да действа от свое име. Третото задължено лице може да прави на взискателя всички възражения, които има длъжника. Когато говорим, че взискателят действа за сметка на длъжника, това не означава, че длъжникът може да оттегли възлагането, направено от СИ. ЦК, вземането на която е възложено за събиране, трябва да бъде предадена на/от (не се чува въобще) взискателя, когато упражняването на правата на длъжника, изисква и предявяване на ЦК на платеца. Ако платецът плати обаче взискателят няма право да предостави ЦК дори платецът да е направил такова искане. Единственото лице, което има право да предаде ЦК на третото задължено лице, което е платило, е СИ. Това е така, защото по сметка на СИ се изплаща вземането, взискателят сам по себе си никакви права по ЦК освен да събира от името на своя длъжник. Не може взискателят да извършва каквито и да е било отбелязвания по ЦК или да се разпорежда с нея. СИ е този, който я предава, след като се убеди, че по сметката му е постъпила търсената сума.

За събиране се възлага вземането, а не ЦК. Акциите инкорпорират имуществени и неимуществени права. На взискателя може да се възложи събирането на вземането за дивидент, както и някакви други вземания, произтичащи от акцията, но на взискателя не се възлагат членствени права. Дали упражнява или не членствените права няма значение във връзка със събирането. Това означава, че взискателят не може да участва в ОС на дружеството. Принципно за взискателя, на който вземането е възложено за събиране, приложение намират по общите норми на чл.513 и чл.514 – той ще носи отговорност за вредите, които е причинил на длъжника от забавено събиране, ако тези вреди са били непосредствена последица от действието на взискателя. При ЦК на заповед взискателят ще трябва да се съобрази с начина за предявяване на тази ЦК – той ще може да прави протест за неприемане и неплащане, ако такъв се предвижда. Разноските, направени от взискателя по събирането, са в негова тежест.

 

Втората възможност, предвидена в закона, е възлагането на ЦК вместо плащане. Тук се има предвид хипотезата, при която на взискателя се прехвърля ЦК като способ за погасяване на задължението. За да се пристъпи към този способ е необходимо писмено искане от страна на взискателя и съгласие на СИ. Когато взискателите са няколко, възлагането вместо плащане се прави от онзи, който е поискал възлагането. Възлагането на ЦК трябва да стане по реда за прехвърлянето им, …………. се предават с протокол. Винаги ли СИ е длъжен да възложи вместо плащане ЦК при поискване от взискателя? – законът не казва нищо; отговорът на въпроса следва да бъде отрицателен. Преценката дали бъде възложено вместо плащане е на СИ, той може и да откаже. Най-важният критерий е размерът на вземането и каква е стойността на ЦК. Ако вземането на взискателя има стойност по-висока от тази на ЦК, няма пречка възлагането да бъде направено. Ако е обратното обаче, принципът е, че на взискателя не може да се даде повече от това, което би получил при изпълнението. Такова положение би било неприемливо – от една страна длъжникът е увреден, а от друга взискателят се е обогатил с нещо повече. Няма как заповедната книга да бъде прехвърлена с някакво частично джиро – то е нищожно. Поименните акции също са неделими. Ето защо СИ може да откаже, като отказът ще подлежи на обжалване по чл.437 ГПК.

Как определяме стойността? – преценката би следвало да се прави въз основа на пазарната стойност на ЦК. Тази пазарна стойност определя цената на възлагането.

Прекратява ли се изпълнението с възлагането на ЦК вместо плащането? – при акциите ще има погасителен ефект, взискателят просто придобива ЦК; при заповедните ЦК обаче възлагането не е равносилно на плащане, взискателят получава само вземането, което е инкорпорирано в ЦК, едва след извършеното плащане по нея ще настъпи погасителен ефект. Ако взискателят не поиска възлагане на ЦК за събиране или вместо плащане, ЦК се изнася на публична продан.

 

2) да поиска извършване на публична продан

Когато изпълнението е насочено върху акции или облигации, които са в пакет, СИ може да изнесе на публична продан част от пакета в зависимост от стойността на вземането по ИЛ. Не може да бъдат изнесени на публична продан пакет от заповедни ЦК.

СИ прехвърля всяка ЦК по надлежния за нея начин и след влизане в сила на постановлението за възлагане я предава на съответния купувач. Джирото винаги ще бъде пълно – с точното и пълно посочване на името на купувача, бланковото джиро е недопустимо. Купувачът има всички права по ЦК в пълния им обем. Задълженото лице по ЦК няма как да прави възражения на купувача за прекъсване на основателността на джирата, т.е. то винаги е длъжно да плати на купувача по ЦК. Когато става въпрос за джиросване на поименни акции, то АД ще бъде длъжно да впише купувача в книгата на акционерите.

Всичко това ще се случи след постановлението за възлагане, тъй като едва тогава съответният купувач ще получи фактическата власт.

 

Съдебна практика:

Определение 2477/2013г. по гр.д.1615/2013г. на ОС Бургас – съдът говори за начина на прехвърляне на временни удостоверения и отбелязва, че начинът е същият като прехвърляне на съответните акции. Прави извода, че временното удостоверение е не само разписка, а ЦК, която материализира всички членствени права на акционера, вкл. правото да се получи акции. Като ЦК временното удостоверение е движима вещ и може да бъде обект на право на собственост. В чл.515 ал.1 се предвижда налагането на запор върху наличните ЦК, вкл. и временните удостоверения.

 

Решение 1283/2012г. Апелативен съд – Пловдив: хипотезата е на чл.515 ал.2 – запорът обхваща всички имуществени права, законът прави разграничение между инкорпорираните в акциите имуществени и неимуществени права, като последиците от запора са съобразени с ……….  на същия. Правото на глас е неимуществено право и следователно не създава ограничения за акционера да участва в ОС на акционерите. Следователно акционерът със запорираните акции е редно да бъде допуснат да участва в ОС на акционерите.

 

Решение 260/2011г. на ОС Бургас – запорираните налични акции и инкорпорирани във  временни удостоверения са обезсилени, възлагането на акции вместо плащане съществува само за вземане върху ЦК, които имат парично вземане. Това е свързано с погасяване на претенциите и евентуално джиросване на акциите, но не и по пътя на издаване на ……………. от ЧСИ. Трябва да се издаде дубликат на временните удостоверения и едва след това да се пристъпи към събиране на вземането, материализирано в акциите.

 

Изпълнение върху безналични ЦК – процедурата е в чл.516 ГПК:

 

Процедурата е много по-ограничена. Разликата между налични и безналични ЦК: докато при наличните ЦК се акцентира на качеството „документ”, т.е. имаме вещен носител, хартия, то безналичните ЦК се определят като ………….. права. Тук материален носител липсва, респ. законодателят правилно е преценил, че опис и изземване няма как да бъдат направени. Чл.516 ал.1: Запор върху безналични ценни книжа се налага чрез изпращане на запорно съобщение до Централния депозитар, като едновременно с това се уведомява дружеството. Централният депозитар уведомява незабавно съответния регулиран пазар за наложения запор.

Чл.516 ал.2 – урежда хипотезата на запор на държавни ЦК пак чрез изпращане на запорно съобщение до лицето, което води съответния регистър – може да е БНБ, Централен депозитар, друга банка. Уведомяване на дружеството така както е предвидено в ал.1 има единствено уведомителна функция, не би следвало това да бъде конститутивен елемент от налагането на запора – той се налага чрез съобщението до Централния депозитар. Уведомлението от страна на Централния депозитар до Българската фондова борса също не би следвало да е конститутивен елемент.

Чл.516 ал.3 – запорът има действие от момента на връчването на запорното съобщение и обхваща всички имуществени права по ЦК.

Тук запорът е по-скоро запор върху стойността отколкото запор върху вземането.

От датата на уведомяване за запора безналичните ЦК преминават в разпореждане на СИ. СИ не може да упражнява правата на акционера по ЦК. Той може единствено да ги продава, да ги възлага за събиране или вместо плащане. Нито взискателят, нито СИ могат да упражняват неимуществените права на длъжника – те са на длъжника и това е така до момента на продажбата или възлагането вместо плащане.

Чл.516 ал.4 – Централният депозитар или лицето, което води регистъра на съответните държавни ЦК, са длъжни да съобщят на СИ какви ценни книжа притежава длъжникът, наложени ли са други запори и по какви претенции.

Как продаваме безналичните ЦК? – законът казва чрез банка по установения за тях начин. СИ действа от свое име за сметка на длъжника. Банката трябва да бъде инвестиционен посредник, на нея й се дължи възнаграждение. Въпреки че става въпрос за продажба чрез банка, това е принудителна продажба в изпълнителното производство – независимо от волята на длъжника.

Чл.516 ал.6: След налагането на запора взискателят може да поиска:

  1. възлагане на вземането по ценната книга за събиране или вместо плащане;
  2. извършване на публична продан – чрез банка.

 

  1. Изпълнение върху дял от търговско дружество – чл.517 ГПК

 

Това е често срещан в практиката способ за удовлетворяване. Докато при изпълнение върху вещ СИ извършва продажбата и съответният купувач става собственик с  плащането на цената, при изпълнение на дружествен дял въобще не  е възможно този дял да бъде възложен на купувач, публична продан или просто на взискателя. Това е така, защото едно лице не може да бъде прието за съдружник в събирателно дружество, ООД, командитно дружество и КД с акции по силата на постановление на СИ. Приемане на нов съдружник може да се случи само с решение на ОС на съответното дружество. СИ не може по никакъв начин да замества волята на ………. . Именно заради това нито запорираните дялове, нито заложените дялове биха могли да се продават по традиционните способи.

Чл.517 ал.1 – Запор върху дял от търговско дружество се налага чрез изпращане на запорно съобщение до Агенцията по вписванията. Запорът се вписва по реда за вписване на залог върху дял от търговско дружество и има действие от вписването му. Агенцията по вписванията уведомява дружеството за вписания запор. Начинът за налагане на запора е уреден общо, без значение дали става въпрос за неограничено отговорен съдружник длъжник или ограничено отговорен.

 

Изпълнение върху дял на неограничено отговорен съдружник:

 

за да се пристъпи към такова изпълнение, законът изисква СИ да констатира изпълнението на изискванията на чл.96 ал.1 ТЗ:

1) кредиторът да е насочил изпълнението за личен дълг на съдружника върху движимото му имущество и в 6-месечен срок да не се е удовлетворил от него. Под личен дълг трябва да се разбира задължение, което длъжникът има в лично качество, а не в качеството му на неограничено отговорен съдружник. Чл.96 ал.1 не се прилага, когато кредитор на търговското дружество, е насочил изпълнението и срещу неограничено отговорния съдружник

2) кредиторът да е наложил запор върху ликвидационния дял на съдружника длъжник

3) кредиторът да е поискал прекратяване на дружеството с писмено известие до съдружниците.

 

За да е налице 1),  е необходимо кредиторът да е насочил изпълнението върху имущество на длъжника (само движими вещи), те да са продадени от СИ, но получената сума да не е достатъчна за покриване на пълния размер на вземането. Или пък да не се е ………….. в определения от закона 6-месечен срок.

Ако взискателят не е изпълнявал върху движимите вещи и не е представил доказателства, че получената сума не покрива дълга, СИ е длъжен да откаже насочването на изпълнението върху дела на длъжника неограничено отговорен съдружник. => това условие по чл.96 е абсолютно императивно.

 

Поредност няма – чл.96 говори за насочване на ПИ върху движимите вещи, изтичането на определен срок след това, насочване на ПИ към дела на неограничено отговорния съдружник. ??????? Нормата по-скоро пази интересите на останалите неограничено отговорни съдружници, на самото събирателно дружество и затова е преценено, че трябва да се изпълнява върху движимите вещи едва след ………….., но по никакъв начин не може да има някакво ……….. върху недвижимите имущества. Чл.96 се прилага тогава, когато със започването на изпълнението взискателят е поискал от СИ директно да изпълни върху дела на длъжника, когато неговото общо имущество е несеквестируемо – движими вещи. Единствено в тази хипотеза съдружникът длъжник може да прави това възражение за поредност, а именно първо да се изпълни върху движимите вещи и после върху ликвидационния дял. Възражението на длъжника със сигурност ще отпадне, ако всички вещи са несеквестируеми или ако има такива вещи.

 

Ако са изпълнени условията на чл.96 ТЗ, СИ връчва на дружеството и на останалите неограничено отговорни съдружници изявлението на взискателя за прекратяване на дружеството. След изтичане на 6-месечния срок СИ овластява взискателя да предяви пред окръжния съд иск за прекратяване на дружеството. Когато се прекратява КД и КД с акции се уведомяват само неограничено отговорните съдружници. По аналогия за ограничено отговорните съдружници се прилагат правилата за изпълнение върху дял от ООД, т.е. чл.517 ал.3 (при прекратяването съдружниците не се уведомяват).

 

Чл.517 ал.2 – посочен е компетентният съд, пред който се предявява искът – това е окръжният съд по седалището на дружеството. Какво проверява съдът? – дали са налице предпоставките, за които говорихме, и дали вземането е ……….. . Ако се прецени, че искът е основателен, дружеството се прекратява, прекратяването се вписва в ТР, след което се извършва ликвидация.

 

Изпълнение върху дял на ограничено отговорен съдружник: ал.3

 

Когато изпълнението е насочено върху такъв дял, СИ връчва на дружеството изявлението на взискателя за прекратяване на участието …………… . Т.е. тук не връчваме изявление за прекратяване на самото дружество, а изявлението има за цел прекратяване на членството на съдружника длъжник. Едва след изтичане на 3-месечния срок от връчване на изявлението за прекратяване на участието на длъжника в дружеството и ако в този срок вземането на взискателя не е удовлетворено, той може да иска от СИ овластяване да предяви иск за прекратяване на дружеството. Това прекратяване отново ще бъде вписано в ТР и ще се извърши ликвидация. Изявлението на взискателя за прекратяване на участието на съдружника в дружеството е потестативно право. Какво се има предвид под прекратяване на участието – членството като съвкупност от права или се разбира невъзможността или забраната съответният съдружник фактически да участва в дейността на дружеството? Има ли това прекратяване на участието някакво действие по отношение на третите лица? – ако то има действие по отношение на трети лица, това ще означава, че взискателят няма правото на съдружника да напусне дружеството. Ако няма действие спрямо всички лица, ще сме изправени пред специфична възможност взискателят да иска прекратяване на участието. При напускането на съдружник по чл.125 прекратяването на членството настъпва след изтичането на 3-месечен срок. По чл.517 ал.3 прекратяването обаче ще настъпи незабавно – това е така, защото никъде законът не говори за прекратяване на членството след изтичането на определен срок, а се говори за срок, в който ако не бъде удовлетворен взискателят, той може да предяви иск за прекратяване на самото дружество. Няма пречка взискателят да постави срок или условие, при изтичането на който или при несбъдването на което, да се стигне до това прекратяване на участието, т.е. допълнително по негова воля да се даде срок за изпълнение. Ако членството на съдружника не се прекрати, няма как да се плати паричната равностойност на дела – именно прекратяването на членството ще бъде основанието за плащане на стойността на дружествения дял по реда на чл.125 ал.3.

Другото различие между напускането на съдружник и прекратяването на членството по чл.517 ал.3 е в правните последици: напусналият съдружник има право да получи размера на дружествения дял, определен към баланса към края на месеца, през който е настъпило прекратяването, а ако дружеството не плати – напусналият съдружник притежава иск да му се плати размера на дружествения дял. Взискателят обаче не може да осъди дружеството да плати в хипотеза на изпълнение, защото той няма правото на този иск. Единственото, което може да направи взискателят при неплащане на дела на длъжника, е да иска прекратяване на дружеството. Нито взискателят, нито СИ могат да наложат на ОС да вземе решението за плащане на дела на съдружника длъжник. Прекратяването по чл.517 ал.3 на участието на длъжника не се вписва в ТР. Единствено от волята на съдружниците в ООД зависи дали ще платят дълга, т.е. дела на съдружника длъжник. Прекратяването на членството по чл.517 ал.3 не е идентично нито като правна природа, нито като правни последици с напускането на съдружник при прекратяването на членството по чл.125 ал.2 ТЗ. Взискателят упражнява свое собствено право, а не правото на длъжника да прекрати членството си. Въпреки че прекратяването на участието в дружеството няма действие за добросъвестните трети лица (не се вписва в ТР), спрямо дружеството длъжникът следва да не се счита повече за съдружник. Въз основа на прекратеното си членство обаче той придобива вземането да получи размера на дяла си. Това вземане не може да се прихваща със задължения, които има този бивш съдружник. Ако ОС реши, то може да плати на СИ стойността на този дял до изтичането на трите месеца от връчването на предизвестието за прекратяването на членството – така ще предотврати възможността да бъде предявен иска за прекратяване на дружеството. Преди да пристъпи към изпълнението взискателят е наложил запор върху този дял, като този запор има идентични последици със залога на дяла. Вземането на длъжника срещу дружеството за стойността на дела му също следва да е запорирано в полза на взискателя. Ако в този 3-месечен срок взискателят не събере това, което търси, на него му остава един единствен правен инструмент – да предяви иска за прекратяване на дружеството. За упражняването на този иск взискателят трябва да бъде изрично овластен от СИ. Това овластяване на взискателя е абсолютна процесуална предпоставка за упражняване на иска по чл.517 ал.3 за прекратяване на дружеството.

Какво става ако стойността на дела е по-ниска от стойността на вземането на взискателя? – ак дружеството плати сумата, която се полага на бившия съдружник, дори да е по-малка, производството по чл.517 ал.3 би следвало да се прекрати, защото с получаването на стойността на дружествения дял взискателят не може да извършва никакви действия спрямо дружеството, вкл. и да го прекратява – той е получил това, което трябва, дружественият дял е бил оценен, ако размерът е по-малък, взискателят ще си търси парите по друг начин.

Може ли длъжникът да бъде възстановен като съдружник в дружеството след плащане на съответния дял? – членството на този вече бивш съдружник е прекратено с връчването още на изявлението по чл.517 ал.3 изр.2. Затова няма как той автоматично да бъде възстановен като съдружник, той вече няма дружествен дял. Дори ако паричната стойност на дружествения дял е по-висока от тази, която съдружникът дължи, не би следвало да има такова автоматично възстановяване.

Чл.517 ал.4 – хипотеза на изпълнение върху всички дялове от дружеството. Най-често такава хипотеза ще имаме при ЕООД. Когато се използва такава възможност, законодателят е преценил, че не е необходимо да бъдат спазени предпоставките на чл.56 ТЗ. Правото на на взискателя да иска прекратяването на дружеството е безусловно, затова не е необходимо в тази хипотеза той да бъде овластяван да предявява иска за прекратяване на дружеството, достатъчно ще е да докаже, че е насочил изпълнението върху всички дялове на дружеството.

Има ясна практика, че няма как да прихващаме с вземане, което дружеството има към взискателя кредитор на длъжника съдружник.

Практиката: прекратяването на участието на съдружника длъжник в дружеството настъпва по силата на волеизявлението на кредитора при предприето ПИ чрез запор на дружествените му дялове. Законът не предвижда изрично уведомяване на длъжника за отправеното от кредитора волеизявление, нито предпоставя прекратяването на участието му като съдружник от волята на ОС на дружеството. Достатъчно е това волеизявление по някакъв начин да е стигнало до самия длъжник – членството се прекратява от момента, в който той е узнал за направеното от ………….. .

Практиката: не се изисква вписване в ТР прекратяването на участието на съдружника в дружеството; правните последици от връчването на изявлението на взискателя за прекратяване участието на съдружника настъпват извън волята на съдружника длъжник и на дружеството. Прекратяването настъпва с осъществяването на ЮФ, а не с вписването в ТР (това може да стане само по инициатива на управителя).

 

Чл.517 ал.1 и ал.3 – уредени са предпоставките за прекртяване на участието на ограничено отговорен съдружник в дружеството за подлежащи на ПИ задължения на съдружника към трето лице. ПИ започва с налагането на запор върху дела чрез изпращане на запорно съобщение до Агенция по вписванията, запорът има действие от вписването. Едва след налагането на запора СИ връчва на дружеството изявление по смисъла на чл.517 ал.3 изр.1 за прекратяване на участието на длъжника като съдружник. Прекратяването настъпва от момента на връчването на изявлението на взискателя. Ако изявлението бъде връчено преди да е наложен запорът, то това води до опорочаване на процедурата.

 

 

(това е от лекцията миналата година:

 

Това е един сравнително нов способ, приет през последните години от приложението на ст. ГПК. На пръв поглед изглежда, че става въпрос само за дял в ООД. Положението обаче не е точно такова. Предвидено е и изпълнение върху дял на съдружник в СД.

При изпълнение върху дял от ТД в несъстоятелността се има предвид дела от ООД в същински смисъл. Предлага се първо на другите съдружници, ако те не приемат, се продава на друго лице (под. на изпълнението върху съсобствена вещ).

 

Изпълнение върху дял от СД

Първият проблем е с оглед това, че СД е бездялово. Налага се запор върху дял на длъжника от СД. Това става, като се изпрати на длъжника, на ТД и като се впише в ТР – последното прави запора противопоставим на трети лица. Това обаче не превръща СД в дялово. Затова съдебният изпълнител дава на длъжника и на ТД 6-месечен срок, в който може да се плати. Ако не се плати в този срок, съдебният изпълнител овластява взискателя да предяви иск до окръжния съд по седалището на СД за прекратяването му. ГПК (чл. 517). Според чл. 96, ал. 1 от ТЗ е предвидено, че запорът се налага след тези 6 месеца. Прилага се по-новият текст – чл. 517 от ГПК. Иначе се обезсмисля налагането на запор.

Правен интерес да плати дълга има както длъжникът, така и дружеството. Съгласно чл. 74 от ЗЗД – всяко трето лице, което има интерес, може да плати. Ако не бъде платен дългът, окръжният съд прекратява дружеството и служебно назначава ликвидатор. Провежда се една ликвидационна процедура по правилата на ТЗ, а не по правилата на изпълнителния процес по ГПК. Взискателят не е кредитор на дружеството и поради това не може да бъде удовлетворен в рамките на тази процедура. Ако обаче в нея ликвидаторът извършва действия на разпореждане, които го увреждат, той може да ги атакува по аргумент от чл. 135 от ЗЗД, защото чак след приключване на ликвидационната процедура нашият взискател има право да се удовлетвори от ликвидационния дял на своя длъжник. Може да получи пари, недвижим имот или движими вещи и пр. – изпълнява се по съответния предвиден в ГПК способ.

Този способ е много дълъг и не винаги успешен. Възможността за успех се крие в това, че заинтересованото дружество може да плати, за да не бъде прекратено.

 

Изпълнение върху дял от ООД

            Запорът се налага по същия начин, както при изпълнение върху дял от СД. Тук се прилага чл. 125 от ТЗ. Прекратява се участието на длъжника в дружеството – по този начин той има право на ликвидационен дял. Ако обаче в 3-месечен срок не бъде прекратено участието в дружеството или не бъде платено задължението, взискателят има право да прекрати дружеството.

ООД не става длъжник, но първата му възможност е да изключи съдружника и да плати по сметката на съдебния изпълнител това, което съдружникът следва да получи. Може и да плати дълга, като в този случай ще се суброгира в правата на удовлетворения кредитор. Ако нищо от това не се случи, взискателят има право да предяви иск за прекратяване на дружеството. Съдът вече назначава ликвидатор. Взискателят трябва да получи изрично съобщение от съдебния изпълнител – абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска за прекратяване е. Положението по-нататък е като при СД.

 

Когато изпълнението е насочено върху всички дялове на длъжника в ТД или ако ТД е ЕООД

            Когато изпълнението е насочено върху всички дялове в ТД или ако то е ЕООД. Т>е. ако нашият Дл е единствен съдружник в дружеството. Хипотези – или имаме ЕООД и Дл е едноличен собствнеик или имаме изпълнение срещу всички съдрубжници в ООД-то. Изпълнение срещу всички неограничено отг съдр в СД.

При тези хипотези няма нужда да се дава на това дружество срокове да изключва съдружник. Срокове да плати вземането. Така че без да с чакат сроковете по 97 и 125 от ТЗ СИ трябва да овласти взискатлея да предяви иск за прекратяване на дружеството. Точно по тази алинея е практиката на ВКС, където казва – трябва да има изрично овластяване. В противен случай е недопустим исковия процес.

Ето още едно указание – за това че за всяко действие трябва да се състави необходимия акт в закона, съотв. протокола за извършване на това действие.)

 

 

  1. Изпълнение на задължението за предаване на дете

 

Правна уредба – чл.528 ГПК.

Задължението за предаване на дете може да произтича от различни решения, най-вече такива по искове за предоставяне на упражняването на родителски права. Това задължение може да е на родителя, на който не са предоставени родителските права да предаде детето на другия родител, на който са предоставени. Може пък да е задължение и на родителя, на който са предоставени род. права да предаде на другия родител в хипотеза, когато този друг родител, който няма род. права, все пак трябва да има някакви отношения с детето.

Изпълнението тук се извършва от СИ. За разлика от всички други текстове в изпълнителния процес и правомощията на СИ, тук се поставя един житейски проблем – това не е обичайно изпълнение, вкл. на задължение, то не може да бъде такова, защото става въпрос за предаване на дете. Процедурата трябва да бъде много внимателно извършена. Предвид спецификата на отношенията, правомощията на СИ ще бъдат доста сериозно разширени. Има ред специализирани органи в държавата – тези служби при всички положения трябва да подпомогнат дейността на СИ, така че при спазване на изискванията на закона и като се отчитат в максимална степен интересите на детето да може да бъде осъществена тази процедура. При необходимост СИ трябва да получи съдействие и от органите на полицията.

Взискателят е родителят, на който е предоставено упражняването на род. права или който трябва да се види с детето, а длъжник ще бъде лицето, което нарушава съдебното решение относно предоставянето и упражняването на родителските права или пък който нарушава мерките относно личните отношения между родител и дете.

Чл.528 не определя кой е компетентният СИ, би трябвало да е СИ по местонахождение на детето – там, където се намира най-близкият възможен да свърши работа.

Детето не е длъжник по ПИ, детето не е и обект на ПИ. При всички случаи изпълнението трябва да бъде направено по такъв начин, че да не нарушава разпоредбите на Закона за закрила на детето. В закона е регламентирана процедура, която е много по-близо до житейски съвети, отколкото до правни норми, която СИ трябва да спази при предаването на детето.

Да си прочетем чл.528 ГПК.

Тук имаме ПДИ, което е идентично с други изпълнителни способи. Срокът е определен странно – „Поканата за доброволно изпълнение трябва да бъде връчена на длъжника по възможност две седмици, но не по-късно от една седмица преди определеното време за предаване на детето.”

Ал.2 предвижда задължения на длъжника, които нямат нищо общо с правото – става като пазарлък J. Даден е тридневен срок за това съобщение от страна на длъжника. Ако смята, че има някакви пречки за предаването на детето, той трябва да посочи какви са. Целта на всичко това е да осигури спокойствие на детето. Ал.3 предвижда санкции при неизпълнение на задължението за съобщаване – налагане на глоба и при необходимост принудително довеждане.

При пристъпване към изпълнението при всички положения СИ би следвало да отчита обстоятелството, че между взискателят и длъжникът очевидно съществуват лични отношения, които имат някаква история, и се е стигнало до хипотеза, в която взискателят и длъжникът не могат да се съберат. Очевидно СИ трябва максимално да положи усилия, да провежда разговори със страните.

Ако длъжникът не изпълни доброволно, ал.3 – СИ отнема детето принудително и го предава на взискателя. Тук също са възможни усложнения. „Отнемане” се разбира в буквалния смисъл – вземане на детето от единия родител и предаването му на взискателя.

В случай, че детето не иска да отиде при родителя, който е взискател, СИ трябва да използва услугите на психолог – налагането на някакви принудителни мерки спрямо детето са недопустими.

Ако детето обаче по никакъв начин не иска да отиде при родителя взискател, очевидно СИ ще трябва да спази закона – ал.5, и за родителя, който е длъжник, остава възможността да предяви иск за промяна на родителските права (по чл.439) и може да иска спиране на ПИ. Житейски и правно това е оправданата възможност циркът на терена да бъде прекратен или дори още преди да се е стигнало до него, и вече съдът в спокойна атмосфера ще преценява дали са налице предпоставките за промяна на родителските права.

(това е от миналата година:

 

Предаване на дете

            Въпросът е бил решен с ППВС, където се е приемало, че изпълнението може да стане чрез отнемане на детето от длъжника и предаване на взискателя. В последните години на действие на ст. ГПК е бил предвиден изпълнителен способ чрез налагане на глоби. Възможно е детето да е при родителя, който има само права на лични отношения. Тогава родителят, на когото е възложено това упражняване на родителските права, може да си извади изпълнителен лист, по който е взискател, а другият – длъжник. Възможна е и обратната хипотеза – упражняващият родителските права да пречи на другия родител да упражнява правата си, свързани с личните отношения. Може да се задържа и от друго лице (напр. дядо или баба).

            Детето не е длъжник, а още по-малко – обект на принудителното изпълнение! Следва да се спазва не само ГПК, но и ЗЗДет.

            В поканата за доброволно изпълнение се призовава длъжникът да каже готов ли е да изпълни, кога и къде, дали му е удобно мястото, посочено от СИ или иска на друго място. Дори неотговарянето на тези въпроси е основание за налагане на глоби. Другото основание е непредаването на детето.

            СИ може да използва и съдействието на психолози от службите по социално подпомагане с оглед на това, че се цели в максимална степен доброволното изпълнение. Чисто практически, е добре СИ да не използва връчители, а сам да връчи призовките и то лично, а не по телефон. Понякога СИ се натъкват на случаи, в които длъжникът е готов да изпълни, но твърди, че другият изпълнител не се грижи добре за детето или упражнява насилие. В тези случаи СИ трябва да разясни на родителя какъв е пътят – да се иска постановяване на ново решение. Това е единственият изпълнителен способ, където не просто е предвидено съдействие на органите на МВР, но СИ може да постанови и принудително довеждане на длъжника. Разбира се, за всяко действие СИ трябва да съставя протокол. Такова поведение на длъжника може да е и основание за налагане на мерките по чл. 53 от ЗМВР. Този начин на косвена принуда има за цел да убеди длъжника доброволно да предаде детето.

            Ако детето не се предаде доброволно, се преминава към принудително отнемане на детето. То не е вещ и трябва да се съблюдават правилата на ЗЗДет и чисто психологическите правила с оглед възрастта и отношението на детето. По реда на този процес се изпълняват както решения на българския съд, така и постановените в други ДЧ или по Хагската конвенция за международно отвличане на деца.)

 

28.04.2014г.

 

  1. Изпълнение на парични вземания. Присъединяване на кредитори. Предпоставки, разпределение и плащане.

 

Чл.133 ГПК предвижда, че цялото имущество на длъжника служи за обезпечение на кредиторите му. Чл.136 ЗЗД ни дава реда на удовлетворяване на кредиторите, т.е. привилегиите. Там виждаме, че има и кредитори, които нямат привилегии. Нормата е процесуална, макар и да се намира в материален закон, защото урежда реда на удовлетворяване на кредиторите с парични вземания, тогава когато това удовлетворяване става по реда на изп. процес. Когато ще плащаме свое задължение, кредиторът не следи за това дали първо сме си платили задълженията, които по смисъла на чл.136 ЗЗД е с привилегия.

В ГПК и ДОПК също има разпоредби, които се отнасят до реда на удовлетворяване на кредиторите. В ГПК – чл.348 и сл., а в ДОПК – чл.191-194. Институтът на присъединяване на кредиторите е разработен в ГПК, за да може да се спази реда на удовлетворяване на кредиторите, предвиден в чл.136 ЗЗД. Чл.462 ГПК – всеки от кредиторите може да насочи изпълнението върху, което и да е имуществено право на длъжника, то може да се окаже, че няколко кредитора насочват ПИ върху едно и също имуществено право на длъжника. Нямаме универсален изпълнителен процес, а имаме субективно съединяване на няколко изпълнителни дела.

 

Имаме 2 вида присъединяване на кредиторите: по право и въз основа на молба

1) по право – имаме две категории кредитори

– кредиторите с обезпечение – ипотека или залог; тяхното присъединяване е в истинския смисъл по право и СИ е длъжен да ги конституира като присъединени кредитори, съответно да задели сумата за тяхното удовлетворяване, като даже не е нужно да имат ИЛ, а ще ги изчака да си извадят. Дори да не може да ги открие на адреса пак ще трябва да ги конституира и задели тази сума. Това е така, защото те са първи ред на удовлетворяване, когато ПИ е насочено върху обекта на ипотеката, залога.

Ако имаме кредитори, които имат ипотека върху един и същи имот, върху който е насочено ПИ, те ще бъдат удовлетворени по реда на вписването.

– кредиторите с обезпечение – възбрана и запор; заглавието на текста се казва „кредитори с обезпечен иск” и заради това преди време е имало противоречива съдебна практика, че това важи само за залози и възбрани, които са наложени по реда на обезпечителния процес, но не и за такива, които са наложени по реда на изпълнителния процес. Попова: от тълкуването на съдържанието на разпоредбата се смята, че заглавието на съответства на съдържанието, а именно не е ограничено до обезпечения, наложени в исковия процес, а става дума за обезпечения – запори и възбрани, които могат да се налагат и в изп. процес. Към това становище се ориентира и по-голямата част от практиката. Кредиторът, който има по-рано възбрана или запор, по нашето право не става привилегирован кредитор.

– присъединяване на публичните вземания на държавата – разпоредбите на ГПК са в съзвучие с разпоредбите на ДОПК. За всяко започнало ПИ за частно парично вземане по реда на ГПК, СИ е длъжен да уведоми НАП и в предвидения в закона срок, НАП следва да представи удостоверение за две неща: дали има наложени запори и възбрани по реда на ДОПК и започнало ПИ по реда на ДОПК върху обекта, върху който е насочено ПИ по ГПК; ако първо е започнал изп. процес по ГПК, то ще бъдат присъединени публичните вземания по ДОПК. За целта е необходимо НАП да представи удостоверение за тези публични вземания. Разпоредбата на ГПК говори за публични вземания на държавата, но в практиката и теорията се разбира, че заради обстоятелството, че в чл.136 публичните общински вземания са в т.2, а публичните държавни вземания са в т.6, следва правилото за уведомяване и конституиране на държавата да бъде прилагано и за общинските публични вземания. Общината има привилегията по т.2, т.е. преди публичните вземания на държавата.

В чл.458 ГПК е казано „публични и други вземания” – разделението на държавните вземания е на публични и частни вземания, което ще рече, че освен публичните вземания по чл.164 ДОПК, в ГПК законодателят е включил и частните вземания на държавата. Това не е съгласувано с решението на КС, с което част от разпоредбите на ГПК и приравнените на публичните вземания частни вземания, беше обявен за противоречащ на КРБ. Попова: застъпва разбирането, че текстът в тази част „и други” противоречи на КРБ и на решението на КРБ. Практиката се съобразява с тълкуването, което дава Попова.

Проблемът в практиката е, че взискателят, който е започнал изп. процес е направил разходи преди това – водил е исково дело или заповедно, може обезпечително, платил е такса за образуване на изп. дело и изведнъж НАП се присъединява и е с привилегия и може да не остане нищо за хирографарния кредитор, защото само разноските, които е направил са в клас, предхождащ публичните вземания на държавата.

2) присъединяването може да стане и с писмена молба, която може да се подаде до СИ до изготвянето на разпределението. Тази молба трябва да бъде с приложение ИЛ, т.е. само кредитор, който има ИЛ, може да се присъедини в чуждия изп. процес, започнат от друг кредитор.

Законодателят е дал възможност да се присъедини към изп. процес и кредитор, който има висящ изп. процес пред друг СИ върху друго имуществено право. Това е така, защото насочването на ПИ към едно имуществено право, не лишава взискателят от възможността да насочи ПИ и към друго имуществено право, щом като не получава надлежно удовлетворяване от първото. От друга страна това, че някой друг кредитор е започнал ПИ върху това друго имуществено право, не отнема правото на другия кредитор и той да се удовлетвори от него. Предвидено е този кредитор да се присъедини като представи от СИ удостоверение, че ИЛ се намира по другото дело при другия СИ и също каква сума остава за удовлетворяване. Срокът е преклузивен – до изготвяне на разпределението, и затова когато се обърнем към СИ, той ще направи справка за имущественото състояние на длъжника и ще ни уведоми за други запори и възбрани, наложени при други СИ. Разпределението е акт на СИ, който не представлява реалното разпределение на сумите, а писменият акт, с който той решава как ще извърши плащането, как ще разпредели сумите. Именно затова ако не е подадена молба до този ден, СИ няма грижата след това да прави каквито и да е било разпределения.

Следва да се има предвид, че присъединилият се в изп. процес кредитор, придобива качеството на взискател, на страна, но при обжалване на действията на СИ, се уведомява само първоначалния взискател. Присъединилите се кредитори обаче могат да встъпят в производството по тази жалба. Това встъпване няма качеството на подпомагаща страна, то е специален вид встъпване, няма качеството и на главно встъпване.

 

(Чл. 458 поставя още един въпрос във връзка с положението на държавата. Сочат се не само  публичните, но и другите вземания на държавата. При действието на ст. ГПК са се визирали само публичните вземания. РКС 2/2000 г. е обявило за противоконституционни всички текстове в ДПК, които са говорили за „публични и приравнените към тях частни вземания”. С приемането на ДОПК законодателят не е допуснал този израз. Сега при така формулирания текст на чл. 458 от ГПК има основа за противоречиви становища. Приема се, че се смятат само публичните вземания, тъй като НАП не събира частните, а и привилегията е само за публичните. Решенията на КС са задължителни за всички органи в страната. Има обаче и твърдения, че се имали предвид и частните вземания на държавата.)

Разпределение на получените суми

 

И така след като е продал движимата вещ, СИ е събрал сумите, той изготвя разпределение, за което съставя акт – самият акт се нарича разпределение. При него той следва правилата на чл.136 ЗЗД. Чл.460 ГПК – ако събраната по изпълнителното дело сума е недостатъчна за удовлетворяване на всички взискатели, СИ съставя това разпределение. Ако сумите са достатъчни за удовлетворяване на всички взискатели, разпределение не се извършва. Тогава за да прецени СИ дали сумите са достатъчни, той трябва да си направи сметка – т.е. той изготвя един документ, в който изчислява сумите пак по реда на чл.136 ЗЗД дали ще са достатъчни за всички кредитори. За да види дали няма някакви възражения обикновено СИ, уведомява, че така е направен разчета, т.е. законодателят не третира този акт като разпределение и би трябвало внимателно да изчисли сумите. И по-късно на разпределението, когато сумите не са достатъчни, следвайки правилата на чл.136 ЗЗД първо се изплащат вземанията с право на предпочтително удовлетворяване. Когато имаме кредитор с обезпечение – ипотека или залог, винаги първо удовлетворяваме тях, но ако в този клас имаме няколко кредитори, ние ще удовлетворим не съразмерно, а първо този с ипотека. Съразмерно се удовлетворяват кредиторите в останалите класове – вкл. и там където имаме някаква привилегия (напр. вземания на работници/служители). При кредитори, където няма никаква привилегия, пак ще разпределим съразмерно сумите. Разноските обаче, които са самото ПИ, отделно вземане, те са си в класа разноски по ПИ. Когато сумите не са достатъчни за удовлетворяване на самия кредитор, за да изчислим как точно ще удовлетворим – каква сума, ще следваме правилото на чл.76 ЗЗД – първо лихвите, после главницата. Когато обаче отделяме суми за публични вземания, трябва да следваме правилото на ДОПК, което е различно от ЗЗД – първо главницата, после лихвите.

Този акт на СИ, който е писмен, а не реално плащане, се предявява на длъжника и всички взискатели, които се призовават за определен от СИ ден, когато всеки от тях може в този ден да отиде при СИ и да види разпределението. Имаме много кратък срок – 3 дневен, в който може да се обжалва това разпределение. Обжалването е пред Окръжния съд (както при обжалване на действията на СИ). Ако се пропусне този срок, разпределението влиза в сила и СИ вече извършва реалното плащане чрез депозиране на сумите по банковата сметка, която е посочена от взискателя въз основа на влязлото в сила разпределение. Легитимация при обжалването – длъжникът може да обжалва разпределението, както и всеки кредитор, който е недоволен него. Чл.463 ГПК – има специално правило, което препраща към чл.278. Жалбата се разглежда по реда на чл.278 ГПК, което ще рече, че Окръжният съд трябва да реши въпроса по същество. (има се предвид, че в другите случаи, когато имаме обжалване на действията на СИ, Окръжен съд само решава дали това действие е законосъобразно извършено или не и ако е законосъобразно извършено ще отхвърли жалбата, ако не е – той ще уважи жалбата и ще задължи СИ да извърши действието – напр. отказва да извърши въвод във владение -> тук съдът не действа по същество и не извършва той действието) При обжалване на разпределението правната му същност се състои в това, че в тази жалба всъщност се обжалва акта на СИ относно това дали той съответства на чл.136 ЗЗД. Например може да се обжалва, че неправилно е поставен този кредитор в този ред на привилегия, а той е хирографарен. В жалбата не можем да правим ……….. относно съществуването на чуждото вземане и не може да го оспорваме. Попова: по този ред не може да се оспори и самата ипотека.

Ако окръжният съд реши, че жалбата е основателна, той трябва сам да реши въпроса за разпределението по същество, т.е. да измени акта на СИ. Това е само акт, не е действие на същинско ПИ, а това е правен акт, който подготвя самото плащане и е основание за самото плащане. (за съжаление все още има съдилища, които като уважат жалбата, връщат делото на СИ той да извърши ново разпределение – това е незаконосъобразна съдебна практика).

По начало решението на окръжния съд по жалбата срещу действието на СИ е окончателно и не подлежи на по-нататъшно обжалване, но при обжалване на разпределението, тъй като то е много важен правен акт, предвидено е, че обжалването на решението на окръжния съд, подлежи на обжалване пред апелативния съд по реда на чл.274 ГПК. Апелативният съд не е касационна инстанция, той има същите правомощия, каквито окръжният съд има по отношение на разпределението, изготвено от СИ. Т.е апелативният съд ако счете жалбата за неоснователна, ще отхвърли, но ако счете, че жалбата е основателна, т.е. окръжният съд е направил неправилно разпределение на сумите, ще трябва да реши въпроса по същество. Решението на апелативния съд не подлежи на по-нататъшно обжалване и е окончателно. Ако съдът счете за необходимо, може да назначи вещо лице за изчисляване на сумите, но не и за правния въпрос – реда на привилегиите.

Така на базата на влязлото в сила разпределение СИ извършва плащането и така приключва успешно изп. процес. Сумите, които са останали неудовлетворени, могат да бъдат предмет на друго изп. дело. Така че един взискател ако има по-голямо вземане и не е бил удовлетворен в този изп. процес, може по същото дело да посочи и да поиска да бъде насочено ПИ и върху друго имуществено право на длъжника.

 

(При изпълнение върху парични вземания във връзка с присъединяването на кредиторите стои специфичният въпрос за разпределение на получените суми. Това е актът, аналогичен на сметката за разпределение в производството по несъстоятелност. Става дума за изричен писмен акт, не протокол, на съдебния изпълнител. Първото условие за издаването му е да има присъединени кредитори. Второто е да не са достатъчни сумите за удовлетворяване на всички кредитори. При това разпределение съдебният изпълнител следва нормата на чл. 136 от ЗЗД. Той не се прилага при доброволно изпълнение  и затова се приема за процесуална норма, който трябва да влезе в сила.

Следващият акт е предявяване на разпределението – обявяване на ден и час, в който длъжникът и всеки от взискателите може да се запознае с него. Има 3-дневен преклузивен срок за обжалване. Изпълнителният процес сам по себе си не е ни е удовлетворил. Обжалването е пред окръжния съд. Недопустимо е с жалбата да се оспорва вземането. Единственото, на което можем да се позовем, е нарушение на чл. 136 от ЗЗД – сбъркан ред на привилегиите, сбъркано изчисляване. Виж чл. 76 от ЗЗД. важна специфика на обжалването е, че съдът решава въпроса по същество – не дали съществуват вземанията, а по съществото на жалбата, т.е. трябва да промени разпределението, ако прецени, че не е правилно извършено. Решението на окръжния съд не е окончателно – може да се обжалва пред апелативния съд (не е въззивно нито касационно – не трябва да се пренасят тук понятията от исковия процес).

Чак след влизане в сила на разпределението става реалното плащане – и то на базата именно на влязлото в сила разпределение.)

 

Оспорване на чуждото вземане

 

Защитата не може да стане с жалбата срещу разпределението, а става по исков път – чл.464 от ГПК – с отрицателен установителен иск, с който единият взискател оспорва вземането на другия взискател. Характерно за този иск е, че може да се предяви само по време на висящ изп. процес. Задължително се предявява срещу взискателя, чието вземане се оспорва, и длъжника, т.е. имаме задължително двуактно?????

Какво е правното положение на ищеца в този процес? – касае се за типична процесуална легитимация, защото взискателят, който е ищец по иска не брани чуждо право, а своя правен интерес да не се конкурира с другия кредитор в ПИ (т.е. не е процесуален субституент). Чл.464 е специален по отношение на чл.124 ал.1 – това е от тази категория отрицателни установителни искове, които тъй като са изрично посочени в закона, не е нужно кредиторът допълнително да обосновава правен интерес. Правният му интерес е признат от законодателя и той произтича от това, че той се конкурира с другия взискател.

Използва се понятието „привиден кредитор”, но не е необходимо да твърдим, че сделката между кредитора и длъжника е привидна по смисъла на чл.17 ЗЗД. Можем да твърдим напр., че това вземане е съществувало, но е вече погасено поради плащане, прихващане. Така че използването на този термин не е равнозначно на кредитор, чието вземане произтича от привидна сделка.

Законодателят изрично е посочил, че този иск може да се предяви и въз основа на факти, които предхождат приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Т.е. този взискател, който е ищец по иска по чл.464 ГПК, не е обвързан от СПН на решението, с което е установено чуждото вземане, нито е обвързан от преклузиите, които ние познаваме от исковия процес. Не е нужно този кредитор да доказва, че процесът е симулативен.

Но в заповедното производство не се провежда съдебно дирене и ако длъжникът иска ЗИ да не влезе в сила, той може да подаде в 2-седмичен срок от получаване на преписа на ЗИ възражение. Ако той е пропуснал да стори това, за него правната възможност да предявява отрицателен установителен иск не съществува, не съществува правната възможност повече да оспорва това вземане. Но за взискателя – другия, който ще се конкурира с този кредитор, който има влязла в сила ЗИ, тази преклузия не важи. Т.е той може да предяви отрицателния установителен иск и въз основа на факти, които са съществували до приключване на срока по чл.414 за предявяване на възражение от длъжника, но длъжникът е пропуснал да направи това възражение. Не е нужно той да доказва, че това са новооткрити факти, за които не е могъл да знае, т.е. искът по чл.464 е специален и за взискателя не стоят ограниченията по чл.424, които важат за длъжника.

Също при неприсъственото решение съдебно дирене не се провежда, там е искът по чл.240 на длъжника въз основа на новооткрити факти – това ограничение не важи за взискателя, когато е предявил иска по чл.464 – той може да оспори вземане, установено с неприсъствено решение въз основа на факти, които са съществували и към приключване на срока за подаване на ОИМ. Преклузиите, които важат за длъжника, не важат за взискателя.

Същото е и при решението за признание на иска – признанието не обвързва взискателя и той може да оспори вземането въз основа на всякакви факти, които са съществували по време на процеса, в който е постановено решението.

 

(Не е нужно да е доказва друг правен интерес – законодателят е преценил, че когато има конкуренция с друг кредитор в рамките на принудителното изпълнение, е налице такъв интерес. Единият е първоначален взискател, а другият/другите – присъединил/и се. Всеки от двамата може да оспори вземането на другия – никой не е привилегирован (не важи правилото, че първият по време е първи по право). Предявява се срещу взискателя, чието вземане се оспорва и длъжника – те са необходими другари. Друго характерно, че ищецът си е типична страна – той не търси защита на чужди права, а на собствената си правна възможност да се удовлетвори от имущественото право на длъжника, без да се конкурира с друг. С този иск можем да оспорим и ипотека или залог.

Съдебната спогодба има силата на влязло в сила решение, но само за страните – тя не обвързва трети лица. Не се налага да доказваме, че е симулативна, но може да докажем, че вземането не съществува. Ако обаче твърдя, че вземането е в по-малък размер, трябва да атакувам спогодбата.

Арбитражното решение. Има арбитражно дирене. Но и тук кредиторът не е обвързан от СПН.

Спазват се правилата на исковия процес при разглеждане на този иск – общите правила. Това не е част от изпълнителния процес. Това е съпътстващ процес. Има тясна функционална връзка с изпълнителния – затова предявяването на иска спира разпределението. Срокът е преклузивен – 1-месечен от разпределението.)

 

  1. Изпълнение на притезание за предаване на движими вещи

 

(Това е процедура за принудително удовлетворяване на непарични притезания – за предаване на владение или държане на движима вещ)

Този изпълнителен способ се използва независимо от основанието за предаване на вещта – може да е защото взискателят е собственик на вещта и това е признато в изпълнителното основание, въз основа на което е издаден ИЛ, но също и когато имаме облигационни притезания за предаване на вещи – напр. по договор за доставка или ако сме предали една движима вещ в залог и сме си изпълнили дълга, но тя не ни е върната.

Изпълнителното основание може да бъде както влязло в сила осъдително решение за предаване на вещта, така и влязла в сила ЗИ по чл.410 ал.1 т.2 ГПК. Това ИО трябва да ни удостоверява притезателно право за предаване на движимата вещ. Трябва да сме подали молба и представили изпълнителния лист, пак се изпраща ПДИ с изключение на случая, когато имаме влязла в сила ЗИ по чл.410 т.2, защото длъжникът вече е канен със самата ЗИ. Длъжникът трябва да бъде уведомен, че СИ ще отиде да вземе вещта, като не е нужно да имаме седмичен срок до отнемането на вещта. Ако длъжникът се намери на място, може и на място да му се предаде тази покана и той да предаде вещта доброволно. Но ако длъжникът е уведомен предварително и после не го намерим, СИ може да отвори помещенията на длъжника на осн. чл.431 ГПК и да отнеме вещта. Неприсъствието на длъжника не е пречка за отнемане на вещта. Може да се иска съдействието на полицията.

Действието е отнемане на движимата вещ от държанието на длъжника и предаването й на взискателя.

Чл.521 ГПК – ако вещта не се намери у длъжника, СИ с постановление определя нейната равностойност като за целта призовава и уведомява, провежда заседание, за което трябва да е уведомил взискателя и длъжника. Проф. Сталев: ако вещта е унищожена или загубена, ирелевантно е защо вещта не се намира у длъжника, но той трябва да бъде уведомен, че СИ отива да я вземе. Взискателят трябва да бъде съгласен да получи равностойността на вещта, не може да го принудим. Актът е постановление, този режим съществено се различава от стария ГПК, където съдът е определял равностойността.

Правилото на чл.521 се прилага тогава, когато в ИЛ не е посочена равностойността на вещта. (ИЛ, в който е определена и равностойност, имаме напр. при евентуално съединяване на искове – ако вещта я няма, съдът е определил равностойността).

Равностойността на вещта се определя към момента, в който СИ е отишъл да я отнеме. Това постановление подлежи на обжалване пред окръжния съд и след това пред апелативния съд. Обжалването не спира изпълнението. Това постановление по чл.521 е пряко изпълнително основание – когато не се намери вещта у длъжника, не е нужно да се вади друг ИЛ въз основа на това постановление – направо се преминава към изпълнение на вече парично вземане, чийто размер е определен като равностойност на вещта.

 

Ако СИ бъде уведомен, че вещта се намира в трето лице, чл.435 ал.4 – това трето лице може да се брани с жалба срещу действията на СИ, което обжалване е пред окръжния съд. Имаме специфика – ако по тази жалба съдът установи, че тази вещ не е на третото лице, жалбата се отхвърля (това е единственият случай, при който при обжалване на процесуална незаконосъобразност, се проверява право на собственост). Това е процесуалната санкция за трето лице, което укрива чужди вещи, които длъжникът е длъжен да предаде.

 

Правилата на чл.521 се прилагат и тогава, когато вещта е развалена. В теорията и практиката е прието, че развалянето на вещта трябва да е много съществено, да я прави негодна за ползване. Това е санкцията за длъжника, който като има при него чужда движима вещ, не полага нормалните грижи за нейното запазване, а я уврежда без значение дали е умишлено.

 

(Могат да се предават индивидуално или родово определени вещи. Ако са родово определени – трябва да отдели съответните вещи, които трябва да са поне от средно качество. И двете страни задължително се призовават, като явяването на длъжника не е задължително (чл. 431 ГПК – СИ може да разпореди отваряне на помещения на длъжника). Обикновено в поканата за доброволно изпълнение се пише, че ако до определената дата не се предаде вещта, СИ ще отиде на определена дата, в определен час, за да я отнеме. Взискателят трябва да присъства, за да му се предаде.

Прави се протокол, но той се различава от описа. В протокола за предаване обаче вещта се описва. Опис се прави при изпълнение на парично изпълнение върху движима вещ. В разглеждания случай няма защо да се оценява. Не важи несеквестируемостта (тя е само при паричните задължения).

Не можем да отнемем от трето лице. Вещта трябва да се намира у длъжника. Ако тя не се намира у длъжника, на основание чл. 521 от ГПК по искане на взискателя, СИ може да премине към събиране на нейната равностойност. Нормата е процесуална, но тя е в синхрон с материалното правило, че никой не може да бъде принуден да получи нещо различно от това, което му се дължи. Затова е необходимо изрично искане на взискателя. Това води до трансформиране на непаричното притезателно право в парично.

Възможно е стойността на вещта да е определена в съответния иск. При обективното съединяване на иска, може да има евентуално съединяване (при условията на евентуалност – иск за присъждане на равностойност). Може да сме поискали вещо лице, което да е определило стойността на вещта, докато спорът относно собствеността на вещта е бил висящ. Тук е просто –  наред с правото се трансформира и изпълнителният способ. Възможно е обаче равностойността да не е определена в изпълнителния лист. В този случай СИ определя равностойността на вещта. Ако тя не се намери у длъжника или е развалена, или се намери само част от нея (ирелевантно е защо не се намира у длъжника – ако твърди, че я има, трябва да я предаде). По ст. ГПК по специално съдебно производство, заместващо исковото, се е определяла равностойността. СИ я определя сега – след като е изслушал взискателя и длъжника. Може да изслуша и вещи лица, но може и сам да определи. Актът, с който се произнася, е постановление. То подлежи на обжалване пред окръжен съд, а решението на окръжния съд подлежи на обжалване пред апелативния. След влизане в сила на постановлението, СИ запитва взискателя кой изпълнителен способ иска да се използва. Касае се за един от редките случаи на пряко изпълнително основание – не е нужен нов изпълнителен лист, и то изпълнително основание, създадено вътре в изпълнителния процес от СИ. Когато вещта е развалена, не винаги може да се иска събиране на равностойността – трябва развалата да е съществена. Важи и за случаите, в които се намира само част от вещта (трябва да е останала несъществена част). Проф. Попова смята, че тези спорове трябва да се разглеждат съдебно (както по ст. ГПК), но законодателят е възприел друг подход.

* Друг пример за пряко изпълнително основание е влязлото в сила възлагателно постановление. Въвод във владение може да се извърши срещу всяко трето лице, придобило имота след вписване на възбраната.

Практическият проблем е, че много често взискателят не желае да се събира равностойността, а държи да си получи вещта.)

 

  1. Изпълнение за предаване на недвижими вещи

Въвод във владение

Имаме изпълнение на притезание за предаване на владение или държане на недвижим имот (в закона пише само „имот”, но се има предвид недвижим имот). Напр. при уважен ревандикационен иск може да се иска СИ да осъществи въвод във владение. Този способ се използва и за предаване на държане на недвижим имот – напр. имаме сключен договор за наем и наемателят е предплатил сумата, а наемодателят не го допуска до имота. Въвод във владение се използва и в случаите, когато имаме възлагане на семейното жилище за ползване на единия от съпрузите.

Трябва да различаваме изпълнение върху недвижим имот (това е при паричните вземания) и въвода във владение. При изпълнение върху недвижим имот имаме публична продан и така се удовлетворява едно притезание за парично вземане.

При въвода във владение СИ често използват съдействието на органите на полицията – чл.431 ГПК.

И за въвода във владение длъжникът трябва да бъде уведомен, не е необходим седмичен срок, затова ако той е в имота, може веднага да му се даде ПДИ и веднага ако не изпълни доброволно може да се отстрани.

Също при въвода се използва и правомощието по чл.431 ГПК за отваряне на помещения – те не са на длъжника. СИ има правото да отвори помещенията, за да въведе взискателя. При въвода във владение се изважда всичко от помещението, така че длъжникът, който е уведомен за въвода, не присъства, след това не може да доказва, че там е имало други вещи.

СИ трябва да състави протокол за въвод, в който да опише, че е извършил въвода, как го е извършил, какво е извадил от помещението, за да няма после проблеми с длъжника и с прокуратурата.

Изваждат се самия длъжник, членовете на неговото семейство, махат се всички табели, които могат да дадат индиция, че се държи или владее имотът от длъжника. Ако пък длъжникът е търговец, се изваждат и работниците и служителите.

Въводът се извършва срещу длъжника, който е посочен в ИЛ или срещу неговите правоприемници или наследници.

Чл.523 ГПК – регламентация на положението, когато СИ намери в имота трето лице. Той не може да изпълни срещу трето лице, което владее имота преди предявяването на иска, решението по което се изпълнява, защото това означава, че взискателят не си е бил предявил иска срещу легитимен ответник и ако бъде допуснат такъв въвод това означава да се даде възможност на недобросъветни ищци да си предявяват искове срещу когото искат и след това да правят въводи срещу собственици на вещта. Не е нужно това трето лице да доказва нещо различно от това, че той владее имота от преди предявяването на иска, решението по което се изпълнява. Третото лице, което придобива спорното право по време на процеса, е обвързано както от СПН, така и от изпълнителната сила на решението.

Ако СИ намери в имота трето лице, което владее след предявяването на иска, решението по което се изпълнява, той може да извърши въвода – чл.523 и чл.126 ал.3.

Дадена е възможност на третото лице, което претендира свои права, които изключват правата на взискателя. Това трето лице даже може да е придобило от самия взискател имота, а може и да е придобило на друго основание, а може и да има права, които са ограничени вещни права, но изключват правата на взискателя. Тогава обаче това не е окончателна пречка, самият СИ не се занимава с установяване на тези права. Достатъчно е да се претендират тези права, но СИ ще направи преценката дали става дума за права, които изключват правата на взискателя, и тогава отлага въвода. Отлагането на въвода не е спиране на изп. процес. В 3-дневен срок третото лице има правото да поиска от РС спиране на изпълнението. Чл.524 ГПК – третото лице трябва да доказва вероятно основателност на тези свои права, за да спре въвода и тогава съдът му дава седмичен срок да предяви иск за установяване на тези права. Този иск е установителен, защото реално той владее този имот и няма интерес от осъдителен иск.

Регламентацията е такава, за да не се бави въвода от една страна, само защото има трето лице, от друга страна, ако там се намери трето лице, което има такива права, то да може да се защити срещу този въвод. Ако това трето лице бездейства и в този 1-седмичен срок не си предяви иска, въводът ще се извърши дори и да има той такива права. Тогава ще му остане възможността да се защити чрез ревандикационен иск – нямаме преклузия на възможността да търси защита на тези права, но ще стане по по-сложния начин.

 

Защитата на третото лице, което владее имота преди предявяването на иска, решението по което се изпълнява, е в легитимацията по чл.435 ал.5 ГПК – да обжалва въвода. Обжалването е пред окръжния съд. Жалбата се разглежда в открито заседание с призоваване на взискателя и длъжника. Ако третото лице пропусне този срок и не обжалва действието на СИ, то може да се защити с иска, който пак ще е осъдителен ревандикационен иск.

 

(Чл.523, ал.2 която регламентира възможността да се извърши въвода срещу третото лице е в синхрон с чл.226 ГПК, но не е в синхрон с едно друго положение в ГПК. Според ал.3 СПН не важи по отношение на вписванията в случаите на чл.114 – след предявяване на иска, но преди вписване на исковата молба. Ищецът не може да си впише исковата молба веднага с предявяването на иска – до постановяване на определението, с което съдът се произнася за допустимостта ѝ. Законът дава възможност на това трето лице да предяви свои права, изключващи правата на взискателя – трябва да ги заяви пред съдебния изпълнител. Според проф. Попова съдебният изпълнител няма право да проверява дали тези права съществуват или твърденията са вероятно основателни. Трябва само да провери откога владее това лице и дали твърдените права изключват правата на взискателя. Отлага се изпълнението – за кратък 3-дневен срок (не е спиране). Дава се този срок, за да има възможност третото лице да подаде искане до районния съд за спиране (по чл. 524). Там трябва вече да докаже вероятна основателност на твърденията си – убедителни писмени доказателства. Вече съдът може да спре въвода. Ако в този 3-дневен срок лицето не си е подало искането до съда, съдебният изпълнител си извършва въвода. Районният съд само спира въвода, не го прекратява – има 7-дневен срок за предявяване на положителен установителен иск, с който третото лице да иска да се установят неговите права върху имота – срещу взискателя и длъжника.)

 

20. Изпълнение на заместими и незаместими действия

Заместими действия

Става въпрос за задължения, които не са intuito personae. Напр. при неизпълнение на договор (правим си ремонт вкъщи – смяна на тръби) сме осъдили ответника да изпълни реално и сме си извадили изпълнителен лист. Действието може да бъде изпълнено от всяко лице. Взискателят може да иска СИ да го овласти той да извърши действието – с постановление на СИ става това овластяване. Не е задължително взискателят сам да извърши, той може да ангажира и трето лице. Затова има възможност да се поиска районният съд предварително да определи разноските за извършване на това действие (не таксите по принудителното изпълнение, а по извършване на самото действие).

Незаместими действия

При задълженията intuito personae (напр. задължението на един учен да напише книга) – т. нар. косвено принудително изпълнение – изпълнението е чрез глоби, налагани от СИ с постановление, подлежащо на обжалване. Тези глоби не са административни, а същински способ на ПИ. Този способ се използва много рядко, защото често няма ефект.

Същият изпълнителен способ се използва и когато имаме задължение за бездействие (напр. да не се нарушава правото на име). След като имаме осъдително решение, може да се поиска от СИ да наложи глоби. При всяко нарушение на задължението за бездействие, се налага нова глоба. При определяне размера критериите са интересът, поведението на длъжника (напр. ако вече му е налагана глоба, а той продължава да не изпълнява или да нарушава) и имущественото му положение. Тази глоба не е административна санкция, а същински способ на ПИ.

 

Защита на трети лица при изпълнение на парични притезания

 

Легитимацията е предвидена в чл.435 ал.4 ГПК.  Става дума за жалба срещу действие на СИ, т.е. имаме процесуална незаконосъобразност на тези действия. Третото лице може да се брани с жалба, ако в деня на запора на движимата вещ, тя е била в негово владение (запорът се налага с опис, който се извършва само когато вещта се намира у длъжника, а за СИ този, който владее вещта е собственика, освен ако от обстоятелствата е видно, че тази вещ не е на длъжника).

Критерият третото лице да може да се брани с жалба, когато владее имота, е приложен и по отношение на възбраната. Попова смята, че този текст трябва да се тълкува корективно, защото критерият не трябва да е владението към момента на възбраната, а което е придобило недвижимия имот преди вписването на възбраната, и по-точно чието придобивно основание е вписано в АВ преди вписването на възбраната. (СИ извършва проверка дали имотът е собственост на длъжника към момента на възбраната, затова ако преди вписването на възбраната едно трето лице е придобило имота и си е вписало нотариалния акт преди вписването на възбраната, това трето лице има право да се брани с жалба, защото СИ е допуснал процесуално нарушение, дори и то да не владее имота към този момент. Ако обаче третото лице си е вписало нот. акт след вписването на възбраната, дори и да владее имота към този момент, няма да постигне нищо с една жалба, именно заради режима на вписванията.)

Третото лице, което е пропуснало възможността да се брани с жалба – тази процесуална негова възможност се преклудира, защото срокът е седмичен от узнаване на действието.

Третото лице може да се брани и чрез иск по чл.440 ГПК. Проф. Сталев приема, че този иск е отрицателен УИ – иск, с който третото лице иска да се установи, че вещта не принадлежи на длъжника. Попова смята, че този иск е не само отрицателен УИ, но той е и положителен УИ и не е твърдението на третото лице, че то е собственик на имота – то го легитимира, но не е достатъчно, за да се уважи този иск, а той трябва да докаже, че е собственик на имота. Т.е. трябва да иска да се установи, че имотът е негов.

Предявяването на този иск само по себе си не води до спиране на изпълнението автоматично, а трябва да се докаже вероятната основателност на този иск. Ще трябва да се иска заедно с предявяването на иска по реда на обезпечителния процес на осн. чл.397 т.3 ГПК да бъде допуснато обезпечение на иска и наложена обезпечителна мярка „спиране на изпълнението”.

Предявяването на този иск има смисъл във висящ изпълнителен процес. Ако тази възможност е пропусната и имотът бъде продаден, ще трябва да се води осъдителен иск срещу купувача на този имот и установителен иск срещу взискателя и длъжника.

 

12.05.2014г.

 

  1. Защита чрез обжалване действията на СИ

 

В стария ГПК всяко действие на СИ е подлежало на обжалване. Обжалването е средство за защита срещу процесуалната незаконосъобразност на действията на СИ. Спазвайки процесуалните норми, СИ е длъжен да се убеди, че правото върху което е насочено ПИ принадлежи на длъжника при изпълнение на паричните вземания.

Чл.435 ГПК – обжалване на действията на СИ. Изключително силно е стеснена възможността за обжалване. На взискателя е дадена възможност да обжалва само спирането на изпълнението, прекратяването на изп. дело и отказът на СИ да извърши съответните процесуални действия. Принципът е като при гр. процес – може да се обжалват действия, които преграждат развитието на изп. процес.

На длъжника не е дадено правото да обжалва спирането на ПИ, прекратяването на делото, отказът да се извършват определени действия. Това е така, защото принудата се осъществява срещу длъжника и той съответно няма интерес да обжалва тези действия. Според Попова това не е така, защото един длъжник, който няма пари да си плати, може да има интерес вещта, срещу която е насочено ПИ, да бъде продадена своевременно, а не да се спира ПИ.

При публичната продан оценката не може да се обжалва. Макар че взискателят има интерес оценката да бъде адекватна, така че имотът да бъде продаден, за да бъде удовлетворен.

Взискателят не може да обжалва постановлението за възлагане на имота, освен в случаите когато участва като наддавач. Когато лицето не е имало правото да наддава, не може да се санира този недостатък и затова тази продажба може да се атакува по исков ред.

 

Какво може да обжалва длъжника? – може да обжалва глобите, които му се налагат. Може да обжалва постановлението за разноски по изп. дело. Може да обжалва и възлагателното постановление само при две основания: когато е нарушена процедурата по наддаването (нарушението може да бъде различно – може да бъде и липса на обявление; може и да е нарушение по допускане на наддавателни предложения след изтичането на срока; също допускане на наддавателно предложение, за което няма платен задатък) и когато имотът е възложен на лице, което няма право да бъде наддавач, или на лице, което не е платило цената, или на лице, което не е дало най-високото наддавателно предложение.

Попова има информация, въпреки че все още не е излязло тълкувателното решение,  че ВКС е решило да се допусне обжалване на възлагателното постановление, когато предмет на пубичната продан е несеквестируем негов имот.

В гореспоменатите възможности (когато е нарушена процедурата по наддаването, когато имотът е възложен на лице, което няма право да бъде наддавач, или на лице, което не е платило цената, или на лице, което не е дало най-високото наддавателно предложение) е призната изрично легитимацията на наддавачите, които не са си изтеглили задатъка. Наддавачите рядко използват тази възможност, защото отмяната на възлагателното постановление не води до правомощие на съда да възложи имота на съответното лице, предложило най-висока цена, а във всички случаи е предвидено, че разпорежда нова продан.

Едно друго правило, уредено доста хлъзгаво: Длъжникът може да обжалва действията на СИ, когато изпълнението е насочено върху имуществено право, което длъжникът счита за несеквестируемо. Нямаме действие на СИ, което да е посочено като „насочване на ПИ”, а по принцип се обжалват конкретни действия и конкретни актове. Говорим за насочване още когато взискателят е поискал да бъде насочено ПИ върху определено имуществено право, но понеже става дума за молба на взискателя, очевидно законодателят не смята, че ще обжалваме действие на взискателя. Въпросът е изключително спорен – чакаме тълкувателното решение. Има съдебна практика в следната насока: самата възбрана като такава върху несеквестируем имот не подлежи на обжалване, тъй като тя е допустима. Описът не подлежи на обжалване в частта за описването на имота, но възможността да обжалваме на това основание възниква в момента на описа и в жалбата длъжникът може да иска не да се отмени възбраната или описа, а да се забрани на СИ да продава този имот. И въпреки че в ГПК е предвидено, че отказът на длъжника от защитата на несеквестируемостта е недействителен, в тълкувателното решение е казано, че длъжникът може да обжалва на това основание и възлагателното постановление. Идеята е, че възбраната не му пречи да ползва имота и затова може да бъде наложена, за да не може да се разпорежда с имота и ако се разпореди, взискателят да може да се ползва от относителната недействителност на извършените действия.

Какво е положението със запора? – тъй като запорът в повечето случаи се налага с опис и тук е прието, че срокът за обжалване започва от описа.  Когато вещта е непотребима, запорът е допустим, именно затова при тази жалба, длъжникът ще може да иска не да се отменя запора или описа, а да се забрани на СИ да продава тази вещ. Когато обаче имаме несеквестируемо парично вземане, запорът е недопустим, защото изрично в чл.393 е предвидено това и тъй като парите са напълно потребими, запорът пречи да упражняваме правото, което имаме върху това вземане. Затова тук възможността за обжалване започва още от самия запор и се обжалва самия запор – може да се иска от съда да отмени самия запор. По същите съображения и когато имаме потребима движима вещ, тъй като запорът е недопустим, имаме забрана за запор и затова още с налагането на запора възниква възможността за обжалване.

Попова: много лоша регламентация, не е написано човешки.

 

Друга възможност за обжалване – чл.503 ГПК, засяга правата на съпруга недлъжник.

Чл.521 ГПК – възможност за обжалване на постановлението на СИ, с което определя равностойността на движимата вещ, която е отишъл да прибере, но не е намерил у длъжника.

Друга възможност за обжалване – обжалване на разпределението.

 

 

(Един от най-хлъзгаво решените въпроси в н. ГПК е обжалването на действия, насочени върху имущество, което се счита за несеквестируемо. Няма правило, което да определя какво е „насочване на изпълнението”. Може да се сметне, че е налице при подаване на молба до СИ за образуване на делото и насочване на принудителното изпълнение върху определен недвижим имот. Очевидно не това визира законодателят – не се касае за действия на СИ. Има покана за доброволно изпълнение и първото действие, което макар да не е същинско действие на принудително изпълнение, а обезпечителна мярка, е запорът/възбраната. Тогава насочваме, конкретизираме имущественото право, върху което може да се извърши принудителното изпълнение. Според някои съдилища поради това следва да може те да се обжалват. Чл. 397 – недопустим е запор само върху вземане. По ст. ГПК е било недопустимо налагане на запор/възбрана въобще върху несеквестируемо право. Това правило се намира в обезпечителния процес, но се прилага и в изпълнителния. Щом възбраната е допустима, не може да я обжалваме. Законодателят е закрепил в чл. 397 вече обоснованото в теорията и прилагано в практиката виждане. Възбраната не пречи на длъжника да ползва имота, а само му забранява да се разпорежда с него. Но разпореждането води само до относителна недействителност – следователно не се изважда от оборот вещта. Щом се разпорежда с несеквестируем имот, несеквестируемостта отпада. При действието на ст. ГПК не е можело да се ползва относителна недействителност на действия след налагане на възбраната, а трябвало да се върви по сложния път на чл. 135 от ЗЗД.

Запорът обаче е недопустим в случаите по чл. 397, ал. 2 и затова може да го обжалваме и да бъде отменен. Макар и да не е посочено изрично в чл. 397 това правило следва да се отнесе и към потребимите движими вещи.

За движимите вещи е аналогично, както с недвижимия имот – могат да се ползват, но разпореждането е непротивопоставимо. Затова не може да се обжалва.

Следващото процесуално действие е описът, който има също обезпечителен характер и е подготвящ същинското принудително изпълнение. След него следващото действие е обявлението за продажба или изнасяне в магазин. Описът обаче не е действие на същинско принудително изпълнение. Някои съдилища приемат, че обявлението за продажба може да бъде обжалвано като първи елемент от същинското принудително изпълнение. Проф. Попова не го споделя (законодателят е щял да го предвиди в ал. 3 – обжалване само на постановлението за възлагане на имота, не и предходните действия). Възможността за обжалване започва да тече от описа на имота. Това е именно процесуалното действие, което ни създава основание за извършване на действията на същинското принудително изпълнение. Няма да искаме отмяна на описа, а съдът да забрани на СИ да продаде вещта. Така се запазва противопоставимостта на възбраната/запора по отношение на трети лица. Имуществото ще стане секвестируемо, но съдебният изпълнител няма да може да извършва действия на принудително изпълнение.

Обжалване на възлагателното постановление. Кой може? Длъжникът и наддавачите, които са внесли задатък. Взискателят може да обжалва възлагателното постановление, само ако е участвал като наддавач. Когато не е възложено на предложилия най-високата цена – и взискателят, и длъжникът имат интерес. Другото основание – нарушаване в наддаването. Според проф. Попова тук попада всяко нарушение – липса на обявление, непоставяне на надлежните места, нарушаване процедурата по тайния търг (разпечатвани са пликовете или въобще не са запечатвани), лице, което няма право на участие като наддавач или не е внесло задатък, е обявено за купувач, не е спазен преклузивният срок за приемане на наддавателните предложения и пр.

Чл. 435 не е изчерпателен! И други действия подлежат на обжалване: разпределението, постановлението по чл. 521, при изпълнение върху вещ СИО – от съпруга-недлъжник.)

 

За третите лица, засегнати от ПИ, срокът за обжалване започва да тече от узнаването. Трябва да имаме препис на жалбата, тя се подава до окръжния съд. Има ТР, че окръжният съд действа в състав от трима съдии. Жалбата се подава чрез СИ. СИ изпраща препис от жалбата на противната страна, която може да даде отговор. Жалбата не спира ПИ. СИ след като получи отговора на жалбата или срокът е изтекъл и такъв не е подаден, изпраща жалбата и отговора и препис от делото, т.е. за разлика от исковия процес, където се изпраща самото дело. СИ дава становище по жалбата, защото той не е задължен да излага мотиви в протоколите за извършените от него действия. Когато жалбата е подадена от страна, делото се разглежда в закрито съдебно заседание.

Чл.438 – жалбата не спира изпълнението. Чл.435 – повечето от действията всъщност не са междинни действия, за да говорим за спиране на изпълнението. Ал.1 – взискателят обжалва само спирането, прекратяването.

Актът на окръжния съд е окончателен – решение.

При отмяна на действието/бездействието на СИ се търси процесуална незаконосъобразност, докато при исковия процес се търси отмяна, когато противоречи на материалния закон.

Друго характерно е, че съдът не е орган на ПИ и не е негово правомощия да извършва действия на ПИ – напр. въвод във владение, публична продан. Затова когато той отменя действието на СИ, той го задължава да извърши съответното действие по предвидения в закона ред или му забранява да извършва конкретно действие. Т.е. съдът не извършва действията вместо СИ.

Има две много важни действия на СИ, при които съдът не само има право да реши въпроса по същество дали действието е законосъобразно или не, но да извърши самото действие – това е в случаите, когато е обжалвано разпределението – окръжният съд няма право да връща делото на СИ да прави ново разпределение, а е длъжен ако уважи жалбата, да направи самият той разпределението с решение. Това решение ще подлежи на обжалване пред апелативния съд. Ако апелативният съд уважи жалбата срещу решението, ще има същите правомощия като окръжния съд и ще трябва сам да направи разпределението. Макар и да се разглежда делото в закрито заседание, на съда е дадена възможност да събира доказателства.  Ако съдът сметне, че въпросът е по-сложен, той може да постанови да бъдат разгледани жалбите в открито съдебно заседание.

 

Жалбите на третите лица трябва да бъдат скрепени с преписи за взискателя и длъжника. Характерно за тях е, че те също не спират ПИ, освен ако съдът не сметне за необходимо да стори това. За да се уважи една такова молба, тя трябва да е подкрепена с доказателства. Жалбата на третото лице се разглежда в открито съдебно заседание с призоваване на жалбоподателя трето лице и страните – взискателя и длъжника.

!!! При обжалване действията/бездействията на СИ никога не се стига до ВКС!!! Обжалването е само до окръжен съд и по изключение до апелативен. Актовете на СИ не подлежат на контрол от ВКС.

 

Като заместител на широките възможности за обжалване законодателят предвиди изрично в чл.441 ГПК имуществената отговорност на СИ. ЧСИ отговаря при условията на чл.45 ЗЗД => отговорността му е деликтна.

Има разлика в имуществената отговорност при ЧСИ и ДСИ. За ДСИ е посочено, че отговорността е по чл.49 ЗЗД. Попова: отговаря работодателят, а той е Министерство на правосъдието. Самият ДСИ даже не е държавен служител, а е на трудов договор, затова тази практика е законосъобразна. Прие се, че при регресната отговорност той отговаря при условията на чл.204 КТ – ограничена имуществена отговорност, освен ако не е умишлено или престъпление. Затова исковете не се предявяват директно срещу ДСИ, а срещу Мин. на правосъдието.

Защо се прие, че отговорността е деликтна? – защото преди се е смятало, че ЧСИ са представители на взискателя и между тях има ГПО. Те са орган на ПИ, макар и частно лице, на тях им е възложена публична функция. Характерно за деликтната отговорност е, че имаме презумпция за вина и че всички вреди са непосредствена последица от процесуалната незаконосъобразност от действието/бездействието на ЧСИ – т.е. това ни е деликтът.

При действията/бездействията, които не подлежат на обжалване, единственият начин е исковият процес. Само в него може да се докаже, че имаме процесуална незаконосъобразност.

Спорният въпрос в практиката е какво е положението с действията, които подлежат на обжалване. Попова подкрепя мнението, че ако лицето не е обжалвало действието, то си е съпричинило тези вреди, защото обжалването е именно, за да се установи процесуалната незаконосъобразност на действието. Когато СИ е извършил едно действие, но съдът го е отменил и е задължил СИ да го извърши по друг начин – Попова: СИ не може да носи отговорност, защото актът на съда е задължителен за него.

Можем ли обаче когато е обжалван актът и той е потвърден, в исковия процес да доказваме, че действието на СИ е незаконосъобразно, макар и окръжният съд да го е потвърдил? – има спор в теорията. Попова: това решение има сила на присъдено нещо и не може в друг процес да се доказва, че е незаконосъобразно действието.

 

(Материалноправна незаконосъобразност

Незаконосъобразността може да е и материалноправна. Може много по-силно от влязлото в сила СР да засегне имуществото на длъжника. Текстът на чл. 439 – оспорване на вземането. Постановено е,ч е длъжникът може да оспори вземането, като предяви иск пред съда – СИ не може да се произнася по този въпрос. Ал. 2 постановява, че този иск може да бъде предявен само въз основа на настъпили след приключване на съдебното дирене факти. Това е напълно приложимо за влезлите в сила СР, когато това е изпълнителното основание. Но изпълнително основание може да бъде не само влязло в сила СР.

Н. ГПК познава не само обикновеното решение, но и два вида нетипични решения – при признание на иска (чл. 237) съдебно дирене не се провежда/ се прекратява, ако е започнало. Следователно чл. 439, ал. 2 не може да се приложи по отношение на решение при признание на иска. От друга страна, в чл. 237 няма специални правила. В този случай може да се защитим с отрицателен установителен иск въз основа на настъпили след признанието на иска факти, защото има СПН. При новооткрити факти няма да се браним с иск, а ще търсим отмяна на влязлото в сила решение по чл. 303, т. 1 въз основа на новооткритите факти.

При неприсъственото решение също не се провежда  съдебно дирене. По отношение възможността да се оспори – чл. 240 при новооткрити факти или нови обстоятелства. Тук законодателят е избрал исковия път за защита. Преди изменението са били включени в редакцията и новонастъпили факти, но преклузивният срок е бил критикуван. Законодателят го е заличил, вместо да постанови, че срокът не следва да се прилага в случаите на нововъзникнали факти. Затова при нововъзникнали факти се използва общата разпоредба на чл. 124, ал. 1.

Друго изпълнително основание, което не е отчетено в чл. 439, ал. 2 е влязлата в сила заповед за изпълнение. С нея не се решава правен спор, но тя има изпълнителна сила и поради преклузията, предвидена в чл. 424 не може да се води исков процес въз основа на съществували до приключване на срока за възражението по чл. 414 факти. Специалният текст на чл. 424 дава възможност за предявяване на отрицателен установителен иск въз основа на новооткрити факти, които длъжникът не е могъл да знае до приключване срока за възражението или нови писмени доказателства (новооткрити или новосъставени). Искът може да се предяви в 3-месечен срок. Думата „нововъзникнали” и тук е била заличена от законодателя като резултат от критиката на кратния преклузивен срок. Затова и тук се прилага искът по чл. 124, ал. 1 – след приключване на срока по чл. 414.

Като четем чл. 439, излиза, че независимо от изпълнителното основание, може да се браним с иск, когато оспорваме вземането. Не винаги е така. В чл. 404, т. 1 като изпълнително основание е предвидено невлязлото в сила решение. Ще се браним с касационна жалба, а не с иск. Тъй като касационната жалба не спира принудителното изпълнение, няма кой знае какво да постигнем. Затова следва да използваме възможността по чл. 282, ал. 2 – да искаме спиране от ВКС, като за целта трябва да дадем надлежно обезпечение. В случаите на предварително изпълнение на първоинстанционно решение (чл. 242) ще се браним с въззивна жалба и от въззивния съд може да искаме спиране на изпълнението, освен по решения за издръжка.

Има още едно основание, при което не се провежда съдебно дирене – заповедта за незабавно изпълнение по чл. 414 във връзка с предвидени в чл. 417 документи. Предвидено е изрично, че ако длъжникът оспорва вземането, той трябва да предяви възражение до съда, издал заповедта в срока по чл. 414, т. е. ще се брани с възражение, а не с иск. Самото възражение на спира принудителното изпълнение. Успоредно с него трябва да поискаме от съда, издал заповедта, на основание чл. 420 да спре принудителното изпълнение.

При влезлите в сила типични СР, когато има новооткрити факти или нови обстоятелства, ще се браним с отмяната по чл. 303.

Съдебната спогодба, която има силата на решение, но тя може да е постигната и преди да е провеждано съдебно дирене или в хода му. Релевантен тук ще е моментът на сключване на съдебната спогодба – тя може да се постигне дори в касационната инстанция.

Когато имаме арбитражно решение, чл. 439, ал. 1 и 2 важат в пълна мяра. Може да се срещне терминът „съдебно дирене”. Ако има арбитражна спогодба, отрицателният установителен иск ще бъде допустим въз основа на факти, настъпили след нейното сключване.

 

Стеснявайки силно възможността за обжалване действията на СИ, законодателят е установил един много дисциплиниращ сурогат – чл. 431 (ИО на СИ за вреди, причинени от незаконосъобразните му действия). Препраща се към деликта по ЗЗД. Има и специални изисквания – вредите да за пряка и непосредствена последица от процесуалната незаконосъобразност на действията на СИ. Трябва страната да не е съпричинила вредите. Идеята на чл. 431 е да замести обжалването. Иначе искът се разглежда по общите правила. Жалбата се разглежда в открито заседание. Решението на окръжния съд е окончателно и не подлежи на обжалване. Това е една от причините за наличие на непротиворечива практика.)

 

ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ (ПН)

 

Това е универсално ПИ – Попова: това не е точна характеристика. То е класическо универсално ПИ само в случаите, когато имаме решение за обявяване на длъжника в несъстоятелност. В случаите, когато имаме само откриване на ПН, без длъжникът да бъде обявен в несъстоятелност, имаме възможност за оздравяване на дейността на длъжника, поради която то не се явява производство за универсално ПИ.

Попова: това е колективна процедура, чиито цели са определени в чл. 607 ТЗ – справедливо удовлетворяване на кредиторите и оздравяване на дейността на длъжника при отчитане на техните интереси и тези на р/сл при длъжника.

Защо е колективна? – защото видно от чл.616, 685, 688, 739 – в това производство имат право да участват всички кредитори.

Характерно за българското ПН е, че се възприеха концепциите, наложени от МВФ, за включване на оздравителното производство в ПН. Българското ПН е приложимо само за търговец.

Това е едно съдебно производство, вид граждански процес. характерното за него е, че е защита-санкция при едно специфично незаконосъобразно развитие на търговските ПО, което може да се изрази в неплатежоспособност на търговеца  (това е общото основание за откриване на ПН за всички търговци) или за търговци, които са ООД, АД, КДА, има още едно основание – свръхзадълженост. Тук се конкурират кредитори, а не се удовлетворява само едно вземане. Колективният характер се изразява и в това, че се формира маса на несъстоятелността, включва се цялото имущество на длъжника (несеквестируемост имаме само за ФЛ ЕТ, за неограничено отговорния съдружник).

 

ПН като вид граждански процес се характеризира с това, което е характерно и за другите процеси. Касае се за динамичен ФС – т.е. една верига от процесуални действия на съда и страните, при което е осигурено достигането до крайния резултат на този процес. Той е и едно динамично процесуално ПО, по същия начин, както верижно се развиват отделните процесуални действия, те се осъществяват в рамките на процесуално ПО между страната и съда.

Като процедура ПН е верига от постъпателно извършващи се процесуални действия на страните и на съда. Имаме и специални субекти, които са органи в ПН – синдикът, събранието на кредиторите. Характерно е, че действията се осъществяват в рамките на процесуално ПО.

За разлика от другите процеси към по-голямата част от актовете, постановени от съда, имаме прикрепени материалношравни последици, а не само процесуални – напр. с откриване на ПН длъжникът продължава своята дейност, но под надзора на синдика и нови сделки той може да сключва само за продължаване на дейността и само със съгласие на синдика.

 

Принципи: Не може да започне служебно ПН. Легитимираните лица са кредиторите и характерно е, че тук имаме задължение за самия длъжник да поиска откриване на ПН. Неизпълнението на това задължение води до наказателна отговорност. Прокурорът не е легитимиран да подаде молба за откриване на ПН.

 

(Характерно за несъстоятелността е, че тя се регламентира с императивни процесуални норми, но има и диспозитивни – напр. дали да се представи план за оздравяване (зависи от легитимираните лица).

Чл. 621 от ТЗ, отчитайки характера на ПН като вид граждански процес, препраща към ГПК. Става въпрос за съответно приложение – да се отчете на кой от процесите прилича съответната фаза от ПН.

СУБСИДИАРНО ПРИЛОЖЕНИЕ

Чл. 621. Доколкото в тази част няма особени разпоредби, прилагат се съответно разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс.

В чл. 621а обаче се прави отстъпление от това препращане. Едното е свързано с правилата за подсъдността. На второ място, съдът може по свой почин да установява факти и да събира доказателства. Решенията ще имат действие и спрямо лица, които не участват в процеса, т.е. засяга се по-широк кръг от интереси.

Ал. 3 – неприложимост на някои правила за спиране. Вече са засегнати и останалите кредитори.)

 

 

 

Фази на ПН:

 

  1. Фазата на разглеждане на молбата за откриване на ПН – това го няма в другите процеси. Това не е въпрос за допустимост на молбата, а специална процедура, която е за проверка на въпроса по същество дали е налице основанието за откриване на ПН. Нямаме служебно сезиране на съда. На основание чл.621а ТЗ съдът може да събира служебно доказателства. Тази фаза не е исков процес. Предмет на тази фаза не са вземанията на кредиторите, а материалноправното основание за откриване на ПН. Попова: тази фаза е предверие на ПН. Целта е да се установи, че е налице основанието, защото последиците на решението са тежки за длъжника и могат да засегнат много лица – кредиторите, трети лица, с които са извършени сделки на разпореждане с имуществото на длъжника.

Тази фаза може да започне по искане на кредитор, за който е изрично призната легитимация в ТЗ и задължение на длъжника да поиска такова откриване. Когато молбата е подадена от длъжника, е постановено, че тя се разглежда в закрито съдебно заседание – въпреки това, това не е охранително производство, просто в първоинстанционното разглеждане на тази молба нямаме противна страна. Решението подлежи на обжалване и вече във втора инстанция процесът си е напълно спорен. Не е охранително производството, защото в охранителните производства не може да се обжалва актът, с който е уважена молбата. В охранителните производства актът не може да засегне правата на трети лица, а ПН засяга всички кредитори на длъжника и трети лица, които са сключили сделки с него. Друго – след като е открито ПН не зависи от волята на длъжника дали ще се развие като оздравително или като осребрително.

Когато молбата е подадена от кредитор, задължително се конституира и длъжникът. Делото има спорен характер. Според Попова не е исков процес, а спорно производство за установяване на неплатежоспособността, свръхзадължеността на длъжника. Има си специфичен предмет със специфични правила. Налице е служебно начало – съдът е длъжен служебно да събира доказателства.

Фазата може да приключи много просто и да приключи цялото ПН като се отхвърли молбата. Молбата може да бъде отхвърлена, просто защото длъжникът не е неплатежоспособен или свръхзадължен и тогава решението ще подлежи на обжалване. Решението се обявява на страните, които са участвали в тази фаза, и не се обявява в търговския регистър.

Молбата може да бъде отхвърлена и на основание чл.631 ТЗ, където се установява, че е временно затруднение и няма опасност за интересите на кредиторите.

Молбата за откриване не се обявява в ТР, а само решението за откриване на ПН.

 

Тази фаза може да приключи и с решение за откриване на ПН. Едната възможност е по чл.630 ал.1 – открито е производството като съществува възможност за оздравяване на предприятието на длъжника, т.е. длъжникът не е обявен в несъстоятелност. Другата възможност е по чл.630 ал.2 – едновременно с това решение и по-късно преди изтичане на срока за плана за оздравяване да бъде обявен длъжникът в несъстоятелност и тогава план за оздравяване няма да се предлага. Това е когато продължаването на дейността е опасно за кредиторите, докато в хипотезата на чл.635 ал.2 продължаването на дейността е добре да съществува, но самите действия са опасни за кредиторите и затова се налага съответната обезпечителна мярка.

Независимо от това какъв вид решение ще се постанови, имаме задължителна фаза в това производство, която е предявяване, оспорване на вземанията в ПН. Става въпрос за открито производство.

Когато имаме решение по чл.630 ал.1, имаме две възможни фази:

1/ да се предложи план за оздравяване – това е желаното; в срока по чл.696 ТЗ легитимираните лица могат да поискат оздравителен план; Не може кредиторът да бъде постановен в по-лошо положение от това, което би бил ако се осребри имуществото, освен ако не е съгласен с това; експертизата, която се извършва при оздравителните планове, е много скъпа и затова често тези планове не биват приети; Волята на длъжника е ирелевантна – той може да предложи плана, но може да бъде предложен и от кредитор, синдик. Имаме задължителни условия за удовлетворяване на кредиторите и ако той не изпълнява този план, имаме възможност за възобновяване на производството, което вече възобновено ще си се развие като класическо универсално ПИ.

2/ ако не се предложи такъв план за оздравяване, другата възможност е да се обяви длъжникът в несъстоятелност и да се мине към класическо универсано ПИ с осребряване на имуществото.

 

Когато имаме открито ПН и длъжникът е обявен в несъстоятелност, тогава производството се развива като класическо универсално ПИ, което означава осребряване имуществото на длъжника по реда, предвиден в ТЗ, и удовлетворяване на кредиторите чрез плащане. Тези два процеса се редуват и може да се редуват неколкократно, именно защото имаме маса на несъстоятелността и множество кредитори.

Тази цялата фаза може да приключи по различни начини, които са предвидени в чл.735 ТЗ:

1/ когато имуществото не е достатъчно за удовлетворяване на всички кредитори, но то е изчерпано, се приключва производството, като длъжникът се заличава от ТР. Тук имаме класическа принудителна съдебна ликвидация.

2/ ако са удовлетворени всички кредитори и е останало имущество, тогава процесът няма да приключи със заличаване в ТР, а ще приключи с решение на съда, като субектът ще остане да съществува и ще може да бъде търговец.

 

Чл.632 ТЗ – в практиката се случва често. Длъжникът толкова няма средства, че даже не може да плати разноските в ПН. Характерно е, че тук имаме решение, с което се обявява неплатежоспособността на длъжника и началната дата, прекратява се юридически дейността (тя фактически е прекратена), прекратяват се материалноправните правомощия на длъжника (водене на дела за защита на тези права) и се спира производството. Не се назначава синдик. Имаме цялото съдържание на решението чл.630 ал.2 + спиране на делото без назначаване на синдик. Дава се срок, който е много кратък, 1-годишен, в който кредитор или длъжникът може да внесе предварително суми за покриване на първоначалните разноски. Идеята е чрез отменителните искове, исковете за събиране на вземанията на длъжника, да се събере масата. Спира се, защото няма пари за разноски. Много от тези дела приключват с неплащане на суми в този 1-годишен срок, при което длъжникът се заличава от ТР. Така се узаконява цялата схема за източване на предприятието на този длъжник J. Промените са в следната насока: като се внесат сумите за първоначалните разноски, производството се възстановява, назначава се синдик и си върви производството по обикновения начин с тази особеност, че оздравително производство не може да се проведе. Такова спиране може да се направи не само веднъж, но и когато в хода на процеса се окаже, че няма достатъчно средства за покриване на разноските. Но има възможност да се водят отменителни искове или има някакво имущество, което би могло да бъде продадено в даден момент.

 

!!! Има съществена разлика в нейната книга за несъстоятелността и сегашното положение: преди е можело да се предлага план за оздравяване в хипотезата на чл.630 ал.2, сега няма.

(Фази на ПН

                Разглеждане на молбата за откриване на ПН. Тя може да приключи със СР за отхвърляне, което подлежи на обжалване по общия ред, но може да приключи и с решение за откриване на ПН. Това решение за откриване на ПН е абсолютна процесуална предпоставка за по-нататъшно развитие на процеса.

Има задължителни елементи на фазата, следваща решението за откриване на производството: 1) предявяване, оспорване и приемане на вземанията (във всички случаи на открито ПН се развива); 2) попълване масата на несъстоятелността; провеждане на събрание на кредиторите; 3) назначаване на временен и постоянен синдик.

По-нататък има факултативност:

  1. Единият начин за развитие на производството е да се представи план за оздравяване. Тогава процедурата се развива като оздравително производство.
  2. Възможно е обаче (чл. 630, ал. 2 от ТЗ) едновременно с откриване на производството да се обяви длъжникът в несъстоятелност – когато е очевидно, че продължаването на неговата дейност би увредило кредиторите. Тогава производството ще се развие като класическо универсално принудително изпълнение и няма възможност за представяне на план за оздравяване.
  3. Има и друга възможност – да е предложен план за оздравяване, но той да не е приет от събранието на кредиторите или да не е утвърден от съда. Тогава се е развила фаза по оздравително производство, но тя не е могла да приключи успешно, поради което следва решение за обявяване на длъжника в несъстоятелност и осребряване на неговото имущество.
  4. Длъжникът може да е в много тежко положение и да няма никакво имущество или да има толкова малко, че да не могат да се покрият дори разноските по ПН. Тогава се прилагат разпоредбите на чл. 632 – обявява се неплатежоспособността/свръхзадължеността, открива се ПН, но производството се спира. Дава се възможност на кредиторите да внесат сумите, необходими, за да се развие ПН и тогава то ще продължи като класическо универсално принудително изпълнение. Това е разумно, когато има сделки, които могат да бъдат атакувани по чл. 646 и 647 или когато длъжникът е укрил имущество. Ако в рамките на 1 година не се внесе тази сума или не се открие имущество, производството се прекратява.
  • В зависимост от степента на незаконосъобразно развитие не ТПО може да се развие една или друга фаза на процеса, като и тук действа диспозитивното начало – съдът не може да предложи оздравителен план, а трябва да бъде сезиран.)

 

19.05.2014г.

 

Съотношение с ДОПК

 

Когато имаме ПН, задължително се спират всички изп. дела – чл.638 ГПК, които са върху имуществени права, включени в масата на несъстоятелността. Това не важи за изп. дела, които са започнали по ДОПК пред публичния изпълнител за удовлетворяване на публични вземания. Особеност: в тези случаи публичният изпълнител няма право да продава имуществото, докато тече срокът за оздравителен план. На практика имаме спиране до този момент.

От 2012г. – чл.722 т.1 създаде се привилегия за публичните вземания, при които имаме наложени запори, които са вписвани в Регистъра на особените залози. При тях ако имаме такова вписване преди ПН, те стават вместо в т.6 – в т.1. При частните вземания не е така.

Когато е подадена молбата от НАП, не е нужно да имаме предварително уведомяване на същата тази НАП за това, че ще се подава такава молба.

Когато не се изпълнява реда за осребряване, министърът на финансите може да поиска възобновяване на производството без да е необходимо публичните вземания да имат размер над 15 % от всички включени в оздразвителния план прието в това производство вземания.

 

(Особености в сравнение с другите видове граждански процес

В другите граждански процеси имаме две страни. Тук имаме колективна процедура – един длъжник и множество кредитори. Тук всички кредитори могат да участват и под страх от преклузия трябва да си предявят вземанията. Друго производство с такива субекти няма. В тази връзка е характерното, че решенията на съда се обявяват в ТР.

За разлика от изпълнителния процес напр., заради това, че всички кредитори могат да участват в ПН, цялото имущество се включва в това производство и то не само когато става дума за осребряване, но и когато става дума за осребряване. И тук процесът е в синхрон с чл. 133 от ЗЗД.

Друго характерно, което го няма в другите процеси, е, че когато имаме открито само ПН вземанията си остават такива, каквито са, защото дейността продължава под надзора на синдика. На основание чл. 417 при обявяване в несъстоятелност всички вземания се трансформират в парични. Това се дължи на обстоятелството, че имаме колективна процедура и че незаконосъобразността е такава, че не може да има оздравяване и тези, които имат непарични вземания, трябва да получат някакво удовлетворяване, като бъдат поставени при равни условия с останалите. Отклонение от правилото, че никой не може да бъда принуден да получи нещо различно от това, което му се дължи.

Освен това в ПН се формират специални органи. Синдикът, събранието на кредиторите – още в първата фаза. Временният синдик се назначава с решението за откриване на ПН. Има и факултативен орган – комитетът на кредиторите.

Много специфично за ПН, различно от другите процеси,  е обстоятелството, че съдебните актове имат не само процесуални, но и материалноправни последици. Напр. решението за откриване на ПН има за процесуална последица необходимостта от развитие на следващата фаза, материалноправното му действие – продължаване на дейността под надзора на длъжника; чл. 417 – трансформиране на вземанията по силата на СР за обявяване в несъстоятелност; § 2 от ПРЗ на ТЗ – с откриване на ПН всички парични вземания в чужда валута се трансформират в местна.

Характерно за нашето ПН, за разлика от немската система, е, че при нас то е приложимо само по отношение на търговец. Това е съществена разлика и от другите процеси в националната ни правна система.

Отграничаване от изпълнителния процес по ГПК

Съществена разлика от изпълнителния процес е, че при изпълнителния процес имаме различни изпълнителни способи за удовлетворяване на различните притезателни права, тук нямаме подобно нещо. Тук дейността продължава и имаме тази отлика, че ако дейността се прекрати с решението за обявяване в несъстоятелност, ще се трансформират вземанията. Има еднаква процедура за осребряване на имуществените права, включени в масата на несъстоятелността, а не препращане към ГПК, както е било по-рано (към 2003 г.).

Изпълнителният процес е допустим за всякакви длъжници.

В изпълнителния процес няма оздравителни процедури. Има само възможност при парични вземания срещу ФЛ то да депозира 30% и да внася по 10%, като се спира производството.

Съпоставка с конкордатните процедури

Прилика с класическите конкордатни процедури, каквато съществува във Швейцария. Там има два закона от 1897 г. Приликата е, че в оздравителното производство в ПН могат да се правят отсрочвания, разсрочвания, опрощавания на вземания. Целта и в двата случая е да се избегне осребряване.

Разликата е, че конкордатните процедури се развиват като отделни процедури и обикновено основанието за откриване е опасност от неплатежоспособност. При съвременните ПН оздравителната процедура се развива вътре в ПН.

Друга прилика е, че част от кредиторите на длъжника посредством гласуване могат да наложат волята си над останалите кредитори и да ги задължат – несъгласните кредитори и длъжника.

Принудително изпълнение по ЗОЗ

По нашата система обезпечените кредитори нямат отделно право на удовлетворяване извън ПН, а трябва да се удовлетворят в неговите рамки. Специфика има в ЗОЗ по отношение на обезпечения с особен залог кредитор. Акцентът е поставен върху това кое производство е започнало първо. Ако преди откриване на ПН е вписано започване на принудителното изпълнение в ЦРОЗ, той може да се удовлетвори по реда на ЗОЗ и не е длъжен да влиза в ПН. Когато залогът е върху предприятие, означава че той взема цялата маса на несъстоятелността (само ЕТ може да има извън нея някакво секвестируемо имущество). Ако обаче не е вписано до този момент, кредиторът участва в ПН със съответната привилегия.)

 

 

Характерно за нашето ПН е обстоятелството, че то се открива само за определени субекти – търговци. За ПН се приема, че не е нужно да е вписан в ТР, за да има качеството търговец. Достатъчно е да развива дейност, която по своето същество представлява предприятие като организация на дейност. Всяко търговско дружество може да бъде длъжник в ПН. Характерно е, че това важи и за кооперацията с изключение на ЖСК, които не са търговци. Характерно е, че тук никога нямаме несеквестируемост, защото в изп. процес несеквестируемостта има социални функции да се осигури жизнения минимум за ФЛ. ??? Правилата за несеквестируемостта важат и в изп. процес, и в ПН. ??? В теорията се приема, че едно ЮЛ, което не е търговец по определение, но развива търговска дейност, също може да бъде длъжник в ПН. В тежест на кредитора, който твърди това, е да докаже, че този субект също извършва търговска дейност по занятие.

 

Без значение дали неограничено отговорният съдружник по своето естество има качеството на търговец или не, ПН се открива и за него, когато се открива такова за ТД. Чл.610 ТЗ – посочено е, че се счита за открито. Тази промяна е направена, тъй като преди е било необходимо допълнително решение. А както знаем ПН се счита за открито от датата на решението и за да се избегне това объркване, се е извършило това изменение. Необходимо е, за да може третите лица, които контактуват със съдружника, а не с ТД, които имат сделки с него, да знаят, че ПН е открито и за него. Ирелевантно е дали той е търговец и дали той е платежоспособен или не. Основанието за откриване на ПН за него е, че се открива ПН за ТД, в което той е неограничено отговорен съдружник.

Особеност имаме и във връзка с масата на несъстоятелността – целта на откриването на ПН за неограничено отговорния съдружник е за да бъде осигурена процесуалната гаранция за приложението на отговорността по чл.88 ТЗ – предвидена е солидарна отговорност, че неограничено отговорният съдружник отговаря изцяло. Предпоставката да се премине към изпълнение върху имуществото на неограничено отговорния съдружник е в 6-месечен срок да не е могло кредиторите да се удовлетворят от имуществото на ТД. Затова не се образува една маса на несъстоятелността, а има две маси, които се управляват отделно. Поради това, когато провежда оздравително производство, изрично е посочено в чл.700и ал.1, че задължителен елемент на реда за оздравяване е да бъде включено и одобрено от ОС на кредиторите условията, при които този неограничено отговорен съдружник ще се отклони от своята отговорност. Те могат и да не го освободят, а могат и да предвидят други условия.

 

Други субекти, за които е ирелевантно дали са търговци – при т.нар. скрито съучастие. Специфичното тук е, че имаме една особена симулация, която прилича на сламения човек. Едно лице упражнява търговска дейност чрез друго лице и докато при обикновената симулация на сламения човек, насрещната страна по сделката знае, че сключва договора със сламен човек, тук обикновено другите лица не знаят това. Възможно е скритият съучастник да извършва цялата дейност чрез нашия неплатежоспособен длъжник, но може да извършва и някаква част от дейността. Също се приема и тогава, когато нямаме такава продължителност на привидната дейност – ако една или няколко сделки са довели до неплатежоспособността на длъжника, ще открием ПН и за съучастника. Ирелевантно е дали той има качеството търговец. За съжалениие практиката се ориентира към това, че на осн. чл.609 ТЗ може да открием ПН само едновременно с откриване на ПН за длъжника. Не може да бъде преди това.

Разликата между скрития съучастник и неограничено отговорния съдружник е много съществена. При неограничено отговорния съдружник е ясно кои са съдружниците – може да се види в ТР, то при скрития съучастник то не е ясно. Възможно е при изясняване в хода на производството, когато синдикът проучва и изяснява имуществото на длъжника, да се натъкне на доказателства, че друго лице извършва дейност чрез този длъжник. Попова: законодателят е допуснал възможността да се открие ПН за скрития съучастник, както едновременно с решението за откриване на ПН за явния търговец, така и по-късно с отделни решения. Според Попова само едновременно е дадено само за неограничено отговорния съдружник в чл.610 ТЗ.

 

Чл.611 ТЗ – дава възможност да открием ПН за ТД в ликвидация. Въз основа на преходните и заключителни разпоредби тези правила се прилагат и за кооперация в ликвидация. Ликвидация за ЕТ не е предвидена в закона по принцип.

Откриване на ПН може да има докато продължава ликвидацията. Предпоставката да бъде приключена ликвидацията е дружеството да бъде платежоспособно. Поради тази особеност на ликвидацията, че тя се провежда тогава когато дружеството е платежноспособно, но се цели прекратяване на дейността, а несъстоятелността е процедурата, която се използва, когато ТД е неплатежоспособно, стои не само възможността по време на ликвидационната процедура да се открие ПН за това ТД, но и задължение на ликвидатора да подаде молба. Срокът за него започва да тече от различен момент, отколкото за длъжника. Ако този ликвидатор е управителят на дружеството, срокът да подаде молба е общият – 30 дневен от настъпването на неплатежоспособността. Когато ликвидаторът не е управител или е трето лице, срокът е от момента, когато е могло да му бъде известно, че това дружество е неплатежоспособно, свръхзадължено – този срок е този за съставянето на баланса, именно в срока за съставянето на баланса на третото лице може да стане известно това обстоятелство. Тогава той няма право да провежда ликвидационната процедура, а е длъжен да подаде молба за откриване на ПН. Той може да разбере и по-късно в два случая: 1) при промяна на икономическите условия; 2) при съставянето на баланса не са му представени всички доказателства.

Ликвидационната процедура се спира, щом имаме решение за откриване на ПН. Чак когато решението за откриване на ПН влезе в сила, тогава се прекратява ликвидационната процедура.

За неподаването на молбата за откриване на ПН от лицата, които са задължени по закон, е предвидена наказателна отговорност.

 

Чл.611 ТЗ – откриване на ПН за починал или заличен в ТР ЕТ, ако преди смъртта/заличаването, той е бил неплатежоспособен. Молбата трябва да бъде подадена в 1-годишен срок от заличаването, този срок е преклузивен. Субектът длъжник в ПН е това ФЛ, което вече не е вписано като търговец.

Когато се открива ПН за починал ЕТ, има една фикция, че той с оглед на ПН не е загубил положението си на правен субект. Тази фикция не означава, че той се конституира като страна. Отразява се, че се открива ПН за едикой си ЕТ (починал на……), но субекти в процеса са неговите ннаследници, т.е. процесът не се води без наличие на насрещна страна. Тези наследници могат да искат да се продължи дейността на този ЕТ и биха могли да искат оздравяване на това предприятие, защото целта е да се изчистят търговските задължения на ЕТ, свързани с тази дейност. В този случай има големи усложнения по оздравителните планове, защото наследниците трябва задължително да са приели наследството, ако искат да продължи тази дейност (може и по опис, и изцяло). По-честите случаи са, когато не се иска оздравяване, но по аргумент на чл.429 ал.2 ГПК във връзка с чл.621 ТЗ, за да се конституират тези наследници като страни, те трябва да са приели наследството. Ако няма такива наследници или са се отказали от наследството, пак ще се проведе ПН като ще се конституира държавата, съответно общината. Самата смърт на ЕТ няма да е причина всичко това да потъне някъде J. Държавата винаги приема по опис, целта е кредиторите на починалото лице да се удовлетворят само с неговите имуществени права.

В чл.611 е предвидено, че се открива ПН и за починал неограничено отговорен съдружник, като предпоставката е ТД да е неплатежоспособно и да е открито ПН за него. Има още една предпоставка – молбата за откриване на това ПН трябва да е подадена в 1-годишен срок от смъртта/заличаването на неограничено отговорния съдружник от ТР.

 

Субекти, за които не се прилага ПН по ТЗ:

Има особено ПН за банките – в Закон аза банковата несъстоятелност, а за застрахователите в Кодекса за застраховането. Изключени са от ПН тези държавни субекти, които упражняват монопол („Български пощи”) – има разпоредба, че условията при тях ще се уредят със специален закон, но досега такъв закон не е приет. Недопустимо е да се извършва ПН както срещу държавата, държавни учреждения, така и срещу общините и общинските учреждения. Здравните заведения са ТД и затова те не са защитени и за тях ПН е по общите правила. Лечебните заведения по чл.5 ЗЛЗ (напр. Военна болница) не могат да бъдат в ПН.

 

Основанията за откриване на ПН са взаимствани от немското право.

 

1) неплатежоспособност – това е общо основание за всички видове търговци; легалното определение е в чл.608 ТЗ – когато длъжникът не е в състояние да изпълни изискуемо:

– т.1: парично задължение. Това парично задължение може да бъде породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й. Попова: достатъчно е длъжникът да не може да изпълни едно свое изискуемо парично задължение, задължението трябва да произтича от търговска сделка и да е изискуемо. Включват се както вземанията, които произтичат от самата търговска сделка, така и вземанията, които произтичат от разваляне, унищожаване на сделката, обявяването й за недействителна – това са вземания за връщане на даденото по унищожена, развалена сделка;

– т.2: публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност. Търговците имат множество публични задължения (към НОИ, такси смет, данъци върху недвижимите имоти). Важното е, че публичното задължение трябва да бъде свързано с търговската дейност. При ЮЛ търговци то е винаги свързано с търговската дейност. При ФЛ обаче ако например трябва да плати данък наследство, а не може, или му е наложена някаква глоба като ФЛ – това не е основание за откриване на ПН (целта е да се предпази предприятието на длъжника);

– т.3: задълженията по частно държавно вземане – частното вземане е без значение на какво основание е възникнало за разлика от вземанията на гражданскоправните субекти – може да произтича от договор.

 

(3) Неплатежоспособност може да е налице и когато длъжникът е платил или е в състояние да плати частично или изцяло само вземанията на отделни кредитори. – Това означава, че той може да плаща само на някои кредитори във вреда на останалите – те имат искове за обявяване за недействително това плащане и да се иска връщане на даденото по него.

Във връзка с ал.3 следва да се има предвид и чл.631 ТЗ – ако затрудненията са временни, ПН не се открива. Ако длъжникът не е в състояние да плати много малка част от сумата, очевидно е налице временно затруднение, няма смисъл да бъде прекратявана неговата дейност.

 

(2) Неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът е спрял плащанията. – Попова: тази презумпция е оборима и длъжникът носи доказателствената тежест да я обори. Кои плащания са спрени? – търговец е спрял да изплаща задълженията си, но не защото оспорва вземанията, а защото не може – напр. заплати на р/сл, кредитите си; не е даден срок – може да настъпи и внезапно; може да се касае и за множество задължения към един кредитор. С оглед на обичайното в търговските отношения (в една директива е определено, че разумният срок за плащане е 30 дни) срокът, от изтичането на който се счита, че плащанията са спрени, може да бъде различен. Попова: коректният платец е да го изчакаш един, два дни до седмица, но не повече.

(По т. 1

            Чл. 608 е изменен през 2012 г. Изискването задължението да има за основание търговска сделка, в това число – и лихвите и неустойките. Проблемът е възникнал в случаите на развалени договори. За съжаление в повечето решения на ТК на ВКС се е приемало, че задълженията по развален договор не са свързани с търговска сделка по см. на ст. текст на чл. 608. Предвидено е и при унищожаема или нищожна сделка. Следователно не само произтичащи от самата сделка задължения, но и произтичащите от развалянето или недействителността ѝ – за връщане на даденото.

            Другото важно е, че се касае за парично вземане.

            Вземането трябва да е изискуемо. То е свързано с удовлетворяване на кредиторите, независимо от волята на длъжника.

            Самото неизпълнение не е достатъчно. Става въпрос за невъзможност за неизпълнение, независимо на какво се дължи. Това, че длъжникът не може да изпълни, не го освобождава от задължението. Невъзможността може да се появи и внезапно – напр. вследствие на природно бедствие. Няма изискване за продължителност на тази невъзможност – преценява се за всеки конкретен момент. Не се открива ПН, когато затрудненията са временни (чл. 631).

            Достатъчно е невъзможността да засяга плащането само на едно парично задължение. Личи от граматическото и смисловото тълкуване на текста на чл. 608. Нещо повече – виж ал. 3. Когато не може да плати само част от задължението, пак може да се открие ПН. Има случаи, при които плащания на длъжника могат да са недействителни – чл. 646, ал. 1 и 2.

            Задължения, свързани с други сделки обаче не могат да бъдат основание за откриване на ПН. В т. 1 законодателят е очертал ЧП търговски вземания. Достатъчно е сделката да е едностранна търговска.

                По т. 2

            Друг елемент от неплатежоспособността е невъзможността на длъжника да плати публично вземане на държавата/ общините, свързано с търговската му дейност (напр. за общински данъци и такси).

                По т. 3

            Частните вземания на държавата. Това е доста широко определяне и се критикува от теорията. Няма значение какво е основанието – търговска сделка, непозволено увреждане, неоснователно обогатяване и т. н.)

 

2) свръхзадълженост – в чл.607а ТЗ е предвидено като специално основание за откриване на ПН за ООД, АД и КДА; легалното определение е в чл.742 ТЗ. За тези субекти може да се открие ПН както по общото основание – неплатежоспособност, така и по специалното основание. Целта е да имаме по-голяма защита, защото тези дружества ООД и АД отговарят само със своето имущество.

Свръхзадълженост е налице, когато пасивите надвишават активите. Под пасиви се има предвид задължения и то публични, а под активи – всички имуществени права. Макар и да не е посочено в закона, в теорията (вкл. Попова и Калайджиев) се приема, че е необходимо да има значително надвишаване. Характерно е, че при свръхзадължеността за разлика от неплатежоспособността е ирелевантно дали задълженията са изискуеми. Самата свръхзадълженост създава несигурност в търговския оборот (Попова: в тази връзка е голяма глупост, че е предвидено минималният капитал за ООД да е 2 лева – те се създават изначално като свръхзадължени).

 

Компетентен съд

Окръжният съд по седалището на длъжника. Това е както родова, така и местна подсъдност. По ГПК е относителна процесуална предпоставка, а тук е абсолютна процесуална предпоставка. Освен това страните в ПН не могат да уговарят друга – нито преди процеса, нито след него.

 

Легитимирани лица да подадат молба за откриване на ПН – чл.625 ТЗ:

 

            1) длъжникът – длъжникът е длъжен да започне процеса в 30-дневен срок от настъпване на основанието за откриване на ПН (срокът при ПН се брои в дни). Трябва ли да има решение на ОС на ТД за подаване на молба за откриване на ПН? – това не е процесуална предпоставка за допустимост на ПН, дори може някой от съдружниците да бездейства;

2) наследниците на ЕТ, когато той е починал – те са длъжни в 30-дневния срок, но за тях има 1-годишен преклузивен срок; за другите задължени – ликвидатора, длъжника, законният представител на ТД нямаме преклузивен срок.

(Чл. 411 допуска откриване на ПН за починал търговец. Теоретичните спорове са има ли фикция. Критикува се. ФЛ може да е починало, но предприятието му все още съществува. Важно е да е бил неплатежоспособен преди смъртта. Наследникът също е длъжен да поиска. Като субекти в процеса ще се конституират наследниците.)

 

Прокуристът не е легитимиран да поиска откриване на ПН, той е длъжен да информира самият длъжник – представителните органи на ТД за настъпилата неплатежоспособност. Това негово задължение е в 7-дневен срок.

 

3) кредитор, чието вземане произтича от търговска сделка – чл.625 не е съгласуван с изменения чл.608 ТЗ и затова Попова смята, че всеки кредитор, чието вземане произтича от търговска сделка или от нейното разваляне, унищожаване или недействителност, може да поиска откриване на ПН. И в теорията, и в практиката се приема, че е достатъчно да е едностранна търговска сделка, макар че масовият случай е при двустранните търговски сделки.

 

4) НАП – НАП може да подаде тази молба, когато има невъзможност да се изпълни публичноправно задължение към държавата или общината, свързано с търговската дейност на длъжника. НАП е легитимирана да предяви тази молба и когато е налице невъзможност от страна на длъжника за плащане на задължение по частно държавно вземане (не се включват частните общински вземания). В ПН органът, който осъществява правата на държавата, е НАП.

 

Освен наказателна отговорност в чл.627 ТЗ е предвидено, че при неизпълнение на задължението за заявяване лицата по чл.626, ал.2 отговарят солидарно пред кредиторите за вредите, причинени от забавата. Почти не се среща приложение на този текст, защото трудно се доказва какви са вредите от забавата, а и самият длъжник си е неплатежоспособен и той няма как да плати и това.

 

(Може да се открие ПН и за ТД или кооперация в ликвидация. Ликвидаторът е законен представител на ТД/кооперацията. В закона е предвидена тази възможност, защото съдружниците, съотв. кооператорите може да са решили да прекратят дейността, а в ликвидационната процедура трябва да се удовлетворят всички кредитори. Само тогава може успешно да приключи процедурата по ликвидация. Ако се окаже, че е налице неплатежоспособност, това няма как да се случи. Ако въпреки неплатежоспособността, е решено да се ликвидира дружеството/кооперацията. Ликвидаторът в 1-месечен срок изготвя баланс и ако констатира неплатежоспособност, е длъжен да подаде молба за откриване на ПН. Възможно е ТД, съотв. кооперацията да е била платежоспособно, но неплатежоспособност да настъпи в течене на процедурата по ликвидация. Не необходимо съгласие на ОС на съдружниците/ член-кооператорите.

Когато се подаде молба за откриване на ПН и то бъде открито, ликвидационната процедура се спира, защото решението има незабавно действие, но подлежи на обжалване. Чак когато влезе в сила, е налице основанието за прекратяване на ликвидационната процедура.

Характерно за длъжника и за ликвидатора, както и за наследниците е, че те имат задължение да подадат молба. За длъжника то възниква от момента на настъпване, а за ликвидатора – от момента, от който е установил или е могъл да установи неплатежоспособността/ свръхзадължеността. Това е особеност в сравнение с другите видове граждански процеси, тъй като тук се засягат правата и интересите на широк кръг от лица.

Срокът е 30-дневен.

За подаване на молбата се изисква изрично пълномощно.)

 

Молбата е писмена, подава се до съда по несъстоятелността. Съдът разглежда тази молба в състав от един съдия. Законодателят прави разлика, когато молбата е подадена от кредитор и когато е подадена от длъжник: когато е подадена от кредитор, той трябва да представи писмените и да посочи останалите доказателства за неплатежоспособността на длъжника; той трябва да посочи и обстоятелствата и доказателствата в подкрепа на вземането си, за да обоснове своята легитимация. Към молбата си пък, длъжникът/ликвидаторът прилага препис:

  1. препис от последния заверен от регистриран одитор годишен финансов отчет и баланс към датата на подаване на молбата, ако законът задължава търговецът да ги съставя;
  2. опис и оценка на активите и пасивите към датата на подаване на молбата;
  3. списък на кредиторите с посочване на адресите, вида, размера и обезпеченията на вземанията им;
  4. опис на личното имущество и имуществото съпружеска имуществена общност – за едноличния търговец и неограничено отговорния съдружник.

(Проблем за ликвидатора е, че той трябва да покрие и изискванията, важащи за длъжника. Той може да поиска от съда да задължи длъжника да направи опис на имуществото си.)

 

В съдържанието на молбата трябва да се обоснове основанието за откриване на ПН и в двата случая, защото основанието е предмет на фазата за откриване на ПН. Възможно е при ООД, АД и КДА да се поиска откриване на ПН на едното или другото основание при условията на евентуалност.

 

Чл.621а ТЗ – съдът може служебно да следи за доказателства, но не е активно легитимиран да образува ПН. Няма концентрационно начало и ранните преклузии предвидени в чл.131, 146, 147, 260, 266 ГПК.

 

Общата предпоставка за молбата, независимо дали е подадена от длъжник или от кредитор, е да има доказателство, че е представено удостоверение по чл.78 ал.2 ДОПК, че НАП е уведомен, че ще се подава молба за откриване на ПН. Попова е голям противник на това изискване. Сега вече не е необходимо да представим самото удостоверение, а само доказателство, че сме го поискали и е в процес на издаване.

Независимо дали се подава от кредитор или длъжник, в молбата той може да посочи временен синдик. Ако той отговаря на изискванията чл.658 ТЗ, съдът е длъжен да го назначи.

Още с молбата може да се предложи и план за оздравяване. (Още с молбата може да се представи и план за оздравяване, макар че в повечето случаи, тъй като в него трябва да са включени приетите вземания, той се прави, когато приключи процесът на приемане на вземанията. Ако обаче длъжникът стриктно си е водил счетоводството и е в ясни отношения с кредиторите си, може да се възползва от тази възможност. С това обаче трябва да се внимава.)

 

Характерни особености на ПН:

 

1) служебно събиране на доказателства

2) неприлагане на преклузиите по ГПК

3) молбата, подадена от длъжника, се вписва в ТР, за да не се шикалкави в процеса и той да го манипулира, да знаят лицата, които искат да сключват договори, че има такава молба, подаде от длъжника. Когато молбата е подадена от длъжника, тя се разглежда в закрито съдебно заседание – Попова: но това производство не е охранително, независимо, че в първа инстанция имаме само длъжник, но решението, постановено по искането подлежи на обжалване, докато охранителният акт, с който се уважава искането на молителя, не подлежи на обжалване. Освен това решението за откриване на ПН засяга и обвързва всички кредитори на длъжника, а не само длъжника. Тъй като решението има незабавно действие, голяма част от последиците се проявяват веднага спрямо всички кредитори на длъжника. Друго характерно за охранителните производства е, че те са за съдействие за упражняване на правата и при тях се предпоставя едно законосъобразно развитие, докато тук основанието за откриване е незаконосъобразно развитие на ПО, изразяващо се в неплатежоспособност/свръхзадълженост. Охранителният акт има благоприятни за молителя последици, а решението за откриване на ПН има еднакви последици независимо по чия молба е открито това производство. Решението за откриване на ПН може да се обжалва по общия ред.

Молбата се разглежда в закрито заседание, защото длъжникът е длъжен да подаде молба, а и се представят много документи, от които може да се направи извода дали длъжникът е платежоспособен или не.

Молбата на длъжника не обвързва съда да открие ПН.

4) когато молбата е подадена от кредитор, тя се разглежда в открито съдебно заседание с призоваване на длъжника, но при закрити врата. Тази молба не се вписва в ТР. Разглежда се най-късно в 14-дневен срок от подаването на молбата. Призовават се кредиторът, който е подал молбата, и длъжникът. Дадена е възможност на кредиторите да се присъединят към започнало вече ПН по молба на друг кредитор – това присъединяване на кредиторите е различно от присъединяването на кредиторите в изп. процес, различно е и от предявяването на вземанията в ПН, и от присъединяване на трето лице помагач. Те се конституират като главна присъединена страна, при което нямат качеството нито на помагач, нито на конкуриращ се кредитор по чл.464 ГПК. Какво е правното им положение? – на страна, която брани собствения си правен интерес. Те може и да подкрепят молбата, може и да не я – напр. някой от тях да твърди, че длъжникът не е неплатежоспособен. Кредиторите могат да имат различни правни интереси. Това присъединяване може да стане с писмена молба до приключване на първото съдебно заседание. Не всеки кредитор може да се присъедини, а само такъв, който е легитимиран да подаде молба за откриване на ПН. НАП може да се присъедини във всички случаи.

 

(Молбата, която се подава от кредитор (независимо дали е ЧП субект или НАП) се разглежда в открито заседание, на което длъжникът се призовава. Прилича на исковия процес, защото е спорно производство, но не всеки спорен процес е исков! Тук предмет е установяване на правно значимо обстоятелство, а именно – основанието за откриване на ПН. Няма съмнение в теория и практика, че вземането на кредитора не е предмет на тази фаза. Чл. 365, т. 4 – разглежда се като търговски спорове, но не и самото производство по молбата. Следователно няма тук двойна размяна на книжа. Преклузиите не се прилагат! В това производство съдът може и сам да събира доказателства.

Когато молбата е подадена от длъжника, тя се разглежда веднага в закрито съдебно заседание, без призоваване на длъжника или кредиторите. Чл. 628 – проверка на изискванията. Понякога се изискват специални знания – поставя се проблемът за назначаване на вещо лице. Постепенно си е прокарала път практиката за назначаване на вещо лице (чл. 621а го позволява).

 

Тази процедура може да приключи с решение за отхвърляне на молбата. То не се обявява в ТР. Постановява се, когато се установи от доказателствата по делото, че длъжникът не е неплатежоспособен. Може и да установи, че това са временни затруднения (чл. 631). Ако съдът установи, че длъжникът е неплатежоспособен или свръхзадължен, ще открие ПН. Обявява се наличието на основание за откриване на ПН. Когато установи, че не са налице, отхвърля молбата с акт по същество – решение.

При откриване на производството освен, че констатира наличието на основание, той определя и началната дата на настъпване на това състояние, което е от изключителна важност с оглед исковете по чл. 645, 646 и 647. По отношение на тези два задължителни елемента от съдържанието на СР, то има установително действие. Следващият елемент е откриването на ПН – процесуални конститутивни последици. То е основанието за развитието на следващите фази на процеса. Процедурата по разглеждане на молбата за откриване на ПН е част от него, но то е само преддверието. Това решение се обжалва по реда, по който се обжалват и другите решения.

Когато е подадена молбата, първо се проверява допустимостта ѝ – отговаря ли на формалните изисквания (легитимирано ли е лицето, подписана ли е, има ли всички необходими реквизити, на български език ли е и пр.). Тук няма решение по същество. Оставя се без движение. Ако съдът не допусне молбата, може да се обжалва по реда на чл. 274 от ГПК във вр. чл. 621 от ТЗ.

Друг елемент на това решение е назначаването на временен синдик – конститутивно действие, с което се конституира орган в ПН. Има и още един елемент по т. 4 – може да се наложат запори и възбрани и др. обезпечителни мерки. Не обща възбрана или запор. Това би означавало невъзможност за продължаване дейността на търговеца. Ако съществува опасност длъжникът да се разпорежда с имуществото си или да управлява зле предприятието, той може да бъде лишен от правото да управлява дейността на предприятието, да се разпорежда с имуществото и да ги възложи на синдика (чл. 635, ал. 2 от ТЗ). Има обезпечителни мерки, които са елемент от самото СР, а не се налагат по реда на обезпечителния процес по ГПК.

Може да продължи по-дълго – назначаваме вещо лице, отлагаме дело и т. н.)

 

26.05.2014г.

 

Обстоятелството, че кредиторът е подал молба за откриване на ПН, не го освобождава от необходимостта да предяви вземането си в сроковете чл.685 и чл.688 ТЗ.

Чл.621а – предвидени са специални правила за ПН и тук диспозитивното начало е по-стеснено и е разширено служебното начало – съдът може да събира всякакви доказателства, които са от значение по делото. Това е така както когато молбата е подадена от кредитора и се разглежда в открито съдебно заседание, така и когато е подадена от длъжника (в този случай съдът ще трябва да призове длъжника при изслушването на вещото лице).

Вече обяснихме защо производството не се счита за охранително, когато молбата е подадена от длъжника. Трябва да се отбележи, че производството не е и исково, когато молбата е подадена от кредитора, защото предмет на делото не е вземането на кредитора, който е подал молбата, а установяването на материалноправната предпоставка за откриване на това производство.

Когато се подава молбата за откриване на ПН, е необходимо изрично пълномощно, когато е чрез пълномощник, независимо дали е от кредитор или длъжник. В ПН правата на държавата се упражняват от НАП и това е органът, който представлява държавата, за разлика от исковия процес, където това прави министърът на финансите.

 

Предварителни обезпечителни мерки – чл.629а

 

Налагат се във фазата за разглеждане на молбата, преди решението. Дадена е възможност искането да бъде направено както от кредитора, така и от длъжника, а също и от съда. Какви са възможните обезпечителни мерки? – голяма част от тях представляват издърпване на последиците на решението по откриване на ПН преди да е постановено това решение.

1) може да бъде назначен временен синдик, който се нарича „предварителен”, за да се отграничи от обикновения, който се назначава с решението. Този временен синдик има правомощията по чл.635 ал.1, т.е. да осигурява надзор над дейността на длъжника и имуществото на този длъжник; той няма правомощия да приема вземания, защото производството още не е открито.

2) може да постанови и спиране на изпълнителните дела срещу имуществото на длъжника, с изключение на делата по ДОПК; и тук законодателят е предвидил привилегия за това производство, което е започнало първо, а ако е започнал изп. процес по ДОПК, той не може да бъде спрян.

3) може да наложи мерките по чл.642

4) чл.650 – съдът може да постанови запечатване имуществото на длъжника; да се наложат запори и възбрани върху отделни имуществени права на длъжника.

 

Предвидено е, че когато кредиторът е подал молба за обезпечителна мярка по чл.629а, тази молба трябва да бъде подкрепена с убедителни писмени доказателства, които да се отнасят както за неговото вземане, така и за материалноправното основание на ПН – неплатежоспособността или свръхзадължеността. Или пък да представи надлежно обезпечение – тук трябва да се депозират суми, определени от съда, за компенсиране на нанесените на длъжника вреди в случай, че не установи, че той е неплатежоспособен или свръхзадължен.

Голяма особеност на тези обезпечителни мерки е, че от тях се ползват всички кредитори, а не само този, който е поискал тяхното постановяване.

Друга особеност е, че съдът в хода на самото производство може да промени обезпечителните мерки, да ги продължи, ако смята това за необходимо. И тук служебното начало е засилено.

Друго характерно е, че актът, с който се постановяват тези мерки – определение, е едно от малкото определения в ПН, които подлежат на обжалване. То се съобщава на длъжника и на лицето, по чието искане е наложена обезпечителната мярка, и определението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от получаването на съобщението.

Друго характерно, което отграничава тези обезпечителни мерки от мерките в исковия процес, е, че те имат действие до постановяване на решението за откриване на ПН. Тези мерки се заменят с последиците на решението. Но съдът ако е наложил някои специфични последици като запечатване на имуществото, възбрана, запор върху определени имуществени права на длъжника, може да запази това действие. Всъщност той ще ги включи отново в решението. И не се чака да влезе в сила решението за откриване на ПН, а имаме незабавно действие и то замества действието на определението за налагане на предварителни обезпечителни мерки. Наложените обезпечителни мерки отпадат ex lege, ако молбата бъде отхвърлена, след влизане в сила на решението, с което молбата е отхвърлена.

 

Въпрос 32: Молбата за откриване на ПН може да бъде уважена или неуважена. Ще бъде отхвърлена молбата, когато съдът установи, че длъжникът не е неплатежоспособен или свръхзадължен, също на осн. чл.631 ТЗ, когато затрудненията му са временни. Молбата ще бъде уважена, тогава когато се установи, че е налице материалноправната предпоставка за откриване на ПН. Съдебна практика: не може да се открие ПН на основание, което не е поискано, като съдът се води от фактите, които се твърдят, а не от правната квалификация. Съдът не е обвързан и от началната дата, която се твърди и е длъжен служебно да събере и обсъди всички доказателства, които са релевантни за началната дата. Тя е от изключителна важност за отменителните искове.

 

Съдържание на решението за откриване на ПН – чл.630 ал.1

 

Когато съдът установи, че е налице основание за откриване на ПН, той постановява решение за откриване на ПН. То има задължително съдържание и се мотивира. Диспозитивът задължително включва следните елементи:

 

1) обявява факта на неплатежоспособността/свръхзадължеността и определя началната ѝ дата. В този елемент то има установително действие, което е същото като СПН и настъпва когато влезе в сила самото решение.

2) открива производството по несъстоятелност. Тук има конститутивен елемент от гл.т. на възможността да се развие процесът нататък – такъв нямаме при решенията по искови дела. Този конститутивен елемент е процесуален елемент. Този процесуален елемент обаче има и ex lege конститувен ефект, изразяващ се в последиците по чл.635 ал.1, а именно от материалноправна гл.т. длъжникът продължава дейността, но под надзора на синдика и нови сделки той може да сключва само със съгласие, дадено от синдика. С оглед на действия на разпореждане, които той е извършил със свои имуществени права, включени в масата на несъстоятелността (МН), както и плащания, които е извършил в полза на някой от кредиторите, откриването на ПН има също конститутивен ефект, който води до възможността тези действия да бъдат обявени за недействителни по отношение на кредиторите.

            3) назначава се временен синдик – характерно е, че също има конститутивно действие в това, че се създава орган в ПН. Синдикът си съществува като ФЛ, вписан е в списъка на синдиците, но получава качеството си на временен синдик с решението. Характерно за този елемент е, че съдът действа при обвързана компетентност, защото с молбата за откриване на ПН може да се поиска назначаването за временен синдик на определено лице, което трябва да е дало нотариално заверен декларация, че е съгласно, и ако то отговаря на предвидените в чл.657 ТЗ условия, съдът няма право да откаже назначаването. Едно от условията е да няма съмнение в неговата безпристрастност, да няма отношения с длъжника или кредитора, но много често за да се иска назначаването му, то има някакви предхождащи отношения, но те са трудно доказуеми. Но това не винаги е така, може да го посочат и защото знаят, че този синдик работи добре.

4) допуска обезпечение чрез налагане на запор, възбрана или други обезпечителни мерки – съдът има голяма свобода в преценката, всякаква обезпечителна мярка, която би обслужила ПН. Има съдилища, които налагат обща възбрана или запор – Попова смята, че тази практика не е съобразена с т.4 на чл.630 ал.1, защото на практика ако наложи обща възбрана и запор, съдът ще прекрати дейността на длъжника без да го е обявил в несъстоятелност. Така че съдът може да наложи много запори и възбрани, но не и да възбрани и запорира цялото имущество. Обезпечителните мерки трябва да са такива, че да не пречат на осъществяването на дейността. Забрана и за синдика да дава съгласие за такива сделки, когато има наложено обезпечение. Отклонения от обезпечителния и изпълнителния процес: ползват всички кредитори в ПН, могат да се наложат и служебно, трябва да се осигури възможност за продължаване дейността на длъжника.

Сред „другите обезпечителни мерки” попада мярката по чл. 635, ал. 2 от ТЗ, когато има опасност длъжникът с действията си да накърни интересите на кредиторите си. Възможно е длъжникът да бъде лишен от правото да се разпорежда с имуществото си, да управлява предприятието и дейността си. Тези права се предоставят на синдика, който придобива качеството на управител на предприятието.

            5) определя датата на първото събрание на кредиторите не по-късно от 1 месец от постановяване на решението. Това е първата стъпка от конституиране на този орган в ПН. Много важно е, защото кредиторите не се уведомяват специално – считат се за уведомени от датата на публикуване на това решение в ТР.

 

чл.624 – решението за откриване на ПН се вписва в ТР веднага. „Веднага” означава веднага, друг е въпросът, че се бавят в Агенцията по вписванията. Това са много важни неща, защото съгл. чл.634а откриване на ПН е от датата на решението. Целта на това „веднага” е необходимостта веднага да бъде достъпно за кредиторите, третите лица, защото е изрично е поставено, че това решение има незабавно действие. Заради тези забавяния е предвидено, че ако трето лице е платило на длъжника в срока между датата на решението и вписването на решението в ТР, неговата добросъвестност се предполага. В тежест на синдика е да доказва, че това трето лице е знаело.

 

Друго характерно е, че решението се обявява в ТР. Според закона се „вписва”. Според ЗТР се вписват факти, а актовете се обявяват. Чл. 624 – в деня на постановяването или на следващия работен ден (когато е невъзможно на същия). Когато пристигне това решение, то се вписва незабавно в ТР. Обявява се цялото решение, заедно с мотивите и се вписват данните относно синдика. От изключителна важност е и вписването на обезпечителните мерки (възбраните – и в ИР).

 

Вписват се и данните на временния синдик. Не се канят отделно кредиторите нито за първото събрание на кредиторите, нито им се изпраща съобщение за решението.

 

Незабавно действие не е равнозначно на незабавно настъпващата изпълнителна сила на осъдителните въззивни решение. Незабавно действие означава, че то поражда всички последици, които законодателят свързва с него, веднага с постановяването му. Означава и, че обжалването не спира тези последици, но и че съдът, пред който се обжалва решението, не може да постанови спиране на тези последици.

 

Решението подлежи на обжалване от вписването му в ТР. Срокът е кратък, преклузивен – 7-дневен, започва да тече от вписването му. Въззивният съд е апелативният съд. Чл.613а – обжалването е по общия ред на въззивното обжалване – но тук трябва да се направят някои уточнения: чл.621 – съдът може да събира доказателства за всички актове, които постановява, тук не важи концентрационното начало и правилата на чл.260 ал.1 т.5 и 6 за въззивната и правилата на чл.266 относно това, че само новооткрити и новонастъпили факти могат да се твърдят. Апелативният съд може да отмени решението и да постанови решение, с което се отхвърля молбата, но може и ако е отхвърлена молбата, да открие ПН. Самото въззивно решение подлежи на касационно обжалване по общия ред. Трябва да се доказва основание за допускане на касационната жалба и основание за касационно обжалване. Чл.280 ал.2 не би могла да намери приложение  в случая, тук нямаме критерий цена на иска. ВКС е касационната инстанция, но е трудно достъпна.

 

(Особености

Това решение има действие спрямо всички! Възможността за обжалване от гледна точка на легитимацията. В теория и в практика е обосновано, че щом си обвързан от СПН, макар че не си участвал в тази първа фаза, трябва да имаш право на обжалване, тъй като може да имаш правен интерес. Според ВКС това може да доведе до твърде много дела. Ограничена е възможността за обжалване. Не всеки кредитор може да обжалва решението – може само от кредитор, който има вземане, произтичащо от влязло в сила СР (става дума за частните вземания) или от влязъл в сила ПП акт, установяват публични задължения. През 2010 е разширено само относно вземания, обезпечени със залог или ипотека, вписани в публичен регистър преди датата на откриване на ПН? (интересите на банките – по ЗОЗ). Тази ограниченост в обжалването е дала възможност на недобросъвестни длъжници да измислят схеми за източване на предприятия, като установят изгодна начална дата. Срокът започва да тече от обявяването в ТР. Правилата за преклузиите относно твърдението на факти и представянето на доказателства важат, но сроковете са много по-кратки. Въззивното решение може да отхвърли жалбата – първоинстанционното производство си остава източник на гореописаните последици.

Решението на въззивния съд подлежи на касационно обжалване пред ВКС.

Следва да отграничим това решение от определението, с което се допуска молбата до разглеждане – проверява се редовна ли е, от легитимирано лице ли изхожда, уведомена ли е НАП. Това се прави още с постъпване на молбата в съда.

Битува виждането, че когато се подава молба от длъжника, сме изправени пред едностранно охранително производство. То се развива като едностранно само в първа инстанция, но то не е охранително. Охранителните производства са за съдействие за упражняване на права (напр. вписване в ТР, разрешение за сключване на брак на непълнолетно лице от районния съдия, нотариалните производства и пр.). Охранителният акт не може да засяга и не може да се противопоставя на трети лица. Ако трето лице е засегнато от охранителен акт, може да предяви иск за обявяване нищожност на акта. И прокурорът може, ако актът е постановен в нарушение на закона. В ПН, когато молбата е подадена от длъжника, настъпват някои неизгодни последици за длъжника – продължаване на дейността под надзора на синдика, забрана да сключва свободно сделки и т. н. Освен това съдът не е обвързан от твърденията на длъжника и може да не открие ПН или да обяви начална дата, различна от твърдяната от длъжника. Друго характерно е, че решението за откриване на ПН има едни и същи последици, независимо по чия молба е подадено и има действия спрямо всички. Единствено в първа инстанция се разглежда в закрито заседание.

Когато молбата е подадена от кредитор, се призовава длъжникът и молбата се разглежда в открито съдебно заседание. Някои автори третират това производство като исково. Не е! Вземането на кредитора не е предмет на делото. предмет на делото е установяване неплатежоспособността/свръхзадължеността. Не всяко спорно производство е исков процес! Исковият процес е този, който има за предмет едно право/ПО. Затова има тези особености, свързани със служебното събиране на доказателства, тъй като се засягат интересите на широк кръг субекти.

Тъй като става дума за колективна процедура, когато молбата е подадена от кредитор, законодателят допуска възможността още във фазата на нейното разглеждане да се присъединят кредитори. Това не е равнозначно на присъединяването в исковия процес, нито е равнозначно на предявяване на вземане. То е присъединяване, за да се участва в процедурата по произнасяне по молбата за откриване на ПН. Става с писмена молба най-късно до края на първото съдебно заседание. Кредиторът има правен интерес, тъй като ще бъде обвързан от решението, Може да има и противоречие в твърденията на кредиторите – дори може някой от тях да твърди, че длъжникът не е неплатежоспособен.)

 

Материалноправни последици на решението:

 

Чл.635 ал.1 – синдикът, който е назначен, упражнява надзор над дейността на длъжника и само след негово предварително съгласие длъжникът може да сключва нови сделки. Ако длъжникът сключи нови сделки без да е спазил този ред, сделката е недействителна спрямо кредиторите на осн. чл.646 ал.1 – тя не е унищожаема. Синдикът не става управител на търговеца, а само надзорен орган от материалноправна гл.т. Обаче една от мерките, които съдът може да постанови едновременно с решението за откриване на ПН (т.4) – е да лиши длъжника от правото не само да се разпорежда с имуществото, но и да го управлява – чл.635 ал.2, което означава и да го лиши от правото да управлява самата дейност. Тогава синдикът макар и да не е управител по смисъла на материалното търговско право има и правомощията по управление, съхранение на имуществото на длъжника, съответно управление на неговата дейност. Кога се постановява тази обезпечителна мярка? – когато продължаването на дейността на длъжника е в интерес на кредиторите, но неговото поведение и действия представляват опасност за техните интереси. Без значение дали молбата е подадена от кредитор или от длъжник, тази мярка може да се постанови заедно с решението или по-късно.

Имаме друга хипотеза, при която самото продължаване на дейността би увредило кредиторите, и тогава на осн. чл.630 ал.2 съдът едновременно с решението за откриване на ПН или след него, но преди изтичането на срока за предлагане на клауза „оздравяване”, може да обяви длъжника в несъстоятелност с всички последици на обявяването на длъжника в несъстоятелност.

Разлика между двете хипотези: в хипотезатa на чл.630 ал.2 решението за обявяване в несъстоятелност, което се обявява заедно с решението за откриване на ПН или след него, но преди да е изтекъл срокът за предлагане на клауза „оздравяване”, продължаването на дейността на длъжника би увредило кредиторите. Даже е очевидно, че ще ги увреди. Тук е ирелевантно поведението на длъжника. В хипотезата на чл.635 ал.2 продължаването на дейността е в полза на кредиторите, няма да ги увреди, обаче действията и поведението на длъжника е такова, че то може да ги увреди. И тук длъжникът не се обявява в несъстоятелност.

 

Решението по чл.630 ал.2 – то може да се постанови едновременно с решението за откриване на ПН или след него, но преди да е изтекъл срокът за предлагане на клауза оздравяване. Тогава в един и същи акт се обединяват всички елементи на решението за откриване на ПН + елементите на решението за обявяване в несъстоятелност, т.е. тук съдът ще наложи обща възбрана и запор и тук ще имаме съдържанието на чл.711 т.5 – започване на осребряване на имуществото на длъжника.

Това решение може да се постанови при една специална материалноправна предпоставка – когато е очевидно, че продължаването на дейността би увредило МН, т.е. кредиторите.

Кой може да поиска постановяване на това решение? – длъжникът, ликвидаторът (законен представител на дружества и кооперации в ликвидация), синдикът, НАП като кредитор или кредитор. Съдът не може служебно да обяви длъжника в несъстоятелност, а трябва да бъде сезиран.

В случаите, когато е очевидно, че продължаването на дейността би увредило кредиторите, при вземане на решения за откриване на производство по несъстоятелност на В и К оператор съдът не постановява прекратяването на дейността му до определянето на нов В и К оператор на съответната обособена територия. Това е заради специфичния предмет на дейност и обществения интерес.

Когато е постановено решение по чл.630 ал.2 може да се прилага план за оздравяване, макар и срокът за неговото предлагане да не е изтекъл. Въпреки че решението и в двете части има незабавно действие, някои синдици изчакват да влезе в сила решението преди да започнат осребряването, за да не се окаже после, че решението е отменено.

 

Чл.629б – финансовото положение на длъжника е толкова лошо, че няма средства, които да покрият разноските по несъстоятелността. ПН е по-скъпо от изп. процес. Когато положението е такова, че няма средства за първоначалното покриване на разходите, тогава съдът постановява решение, с което пак включва постановяване на несъстоятелността/свръхзадължеността, начална дата, обявяване на длъжника в несъстоятелност, само че тук не се назначава синдик, а делото се спира, иначе постановява прекратяване на дейността, постановява обща възбрана и запор. Не се назначава синдик и не се постановява започване на осребряване на имуществото, а делото се спира. Съдът не постановява заличаване на търговеца от ТР, вкл. и когато решението е влязло в сила. Това решение само по себе си също се вписва в ТР и подлежи на обжалване в 7-дневен срок от вписването, като може да се обжалва решението изцяло (т.е. че въобще не е неплатежоспособен), така и в тази част, в която се спира производството, ако се твърди, че има имущество, с което може да се покрият птровначалните разноски. В исковия и изп. процес такова спиране няма. Спирането е с цел да се даде възможност да продължи производството като за това е необходимо някой да внесе предварително сумите за покриване на първоначалните разноски. Тези суми се определят в определението на съда по чл.629б и това определение не подлежи на обжалване. Срокът, за който може да бъде спряно производството, е 1-годишен от вписване на решението, възобновяването може да бъде по молба на длъжника или кредитора. Срокът е преклузивен. Т.е. имаме две предпоставки: внасяне на сумите + това да е направено в срок. Ако не бъде поискано възобновяване и не бъдат внесени сумите, съдът прекратява производството и постановява заличаване на длъжника от ТР. Заличаването ще стане чак когато актът на съда влезе в сила.

Това е предвидено като възможност и ако в хода на ПН се установи, че наличното имущество на длъжника е недостатъчно за покриване на разноските. В този случай може отново да се спре производството. Условията за възобновяване са същите.

Чл.632а – предплатените суми се възстановяват на съответното лице, когато МН се увеличи достатъчно.

Проблеми в практиката: при първоначалното спиране нямам назначен синдик и няма кой да спира длъжника да се разпорежда с имуществото. При последващо спиране синдик има, но никой не му плаща. И какво е положението на синдика при спряно производство, неплащането основание ли е той да не работи? – самите синдици смятат, че щом е спряно значи няма синдик, но имаме дела, които са съпътстващи ПН (напр. събиране на вземания на длъжника към трето лице) и в закона не е казано, че когато се спре това производство, трябва да се спре и другото производство (тези за попълване на МН). Попова: по-скоро трябва да се спре и другото производство, защото синдикът работи срещу възнаграждение.

 

Решението за откриване на ПН има действие от датата на решението, а не от вписването. По българското право се вписва само дата, без час. Сделките, които са извършени на датата на решението, се считат за извършени след откриване на ПН.

След откриване на ПН започва от съда една специална книга по чл.634в, където се вписват действията на длъжника, кредиторите, комитета на кредиторите, събранието на кредиторите, синдика, както и актовете на съда по несъстоятелността. Тя е публична и е на разположение в канцеларията на съда по несъстоятелността. В повечето съдилища се води и на електронен, и на хартиен носител. Колкото и да е публична, все пак трябва да се легитимирате, че имате правен интерес да разгледате книгата.

В ТР не се вписват всички актове, а само тези, които са предвидени в чл.624 ТЗ.

 

Материалноправна дееспособност на длъжника – той може да извършва действия само след предварително съгласие на синдика. При процесуалната дееспособност е друго – синдикът на осн. чл.658 ал.1 т.7 е негов процесуален представител по всички дела, които се водят от и срещу предприятието на длъжника, т.е. за всички дела, които се водят за защита на правата включени в МН. За длъжника няма предвидена правна възможност да встъпва в това производство, тъй като делата се водят от синдика в качеството му на негов процесуален представител (напр. осъдителен иск за вземане на длъжника към трето задължено лице). Изрично е постановено в чл.635 ал.3, че в самото производство длъжникът не се представлява от синдика. При дела за обявяване на недействителност на сделки, сключени от длъжника, където той е противна страна, синдикът действа в качеството на процесуален субституент, защитаващ правата на кредиторите. Имаме задължително другарство, задължителна съвместна процесуална легитимация на длъжника и третото лице, което е страна по сделката, или кредитора, чието задължение се оспорва.

 

Друга съществена материалноправна последица на решението за откриване на ПН: недействителни са плащанията, които са извършват на длъжника. Всяко трето лице трябва да извърши плащане на синдика, затова е толкова важно да бъде вписано по-бързо решението в ТР.

 

Друга материалноправна последица: обстоятелството, че недействителността, предвидена в чл.646 ал.1 и 2 и чл.647, се предпоставят от решение за откриване на ПН. Чл.645 – относителната недействителност на прихващане, извършено от длъжника, се предпоставя от наличието на открито ПН. Чл.649 ТЗ. Това, че съществуването на това решение, представлява част от ФС на това ПО, означава, че в този случай решението има конститутивно действие. В обезпечителния процес нямаме акт на съда, като елемент от ФС по едно материално ПО.

Характерно е, че решенията по чл.630 ал.1, 2 и 3 подлежат на незабавно изпълнение, макар че подлежат на обжалване. Срокът е 7-дневен и започва да тече от вписването на решението в ТР.

 

Процесуалноправни последици:

 

Възможно е да имаме започнал исков процес срещу длъжника за вземания на кредитори срещу него. Когато предмет на делото е вземане на един кредитор срещу длъжника, исковият процес (може съдебен и арбитражен) задължително следва да бъде спрян. Не се спират тези дела, които имат за предмет трудови спорове по парични вземания. Тази разпоредба за спиране на исковия процес не се прилага, ако на датата на откриване на ПН, има предявен насрещен иск от длъжника, съответно възражение за прихващане – Попова не харесва тази разпоредба. Чл.637 ал.2 – това се отнася за вземания на кредитори към длъжника. Ако вземането бъде прието в ПН, делото ще се прекрати. Т.е. не се спират делата, които са за права на длъжника към трети лица. Там синдикът трябва да се призове и конституира като законен представител на длъжника, защото той е процесуалният му представител след откриване на ПН. Ако не бъде прието в ПН вземането, делото си продължава с участието на длъжника, синдика и кредитора, който е предявил това вземане. Вече продължило това дело, с оглед откритото ПН, СПН обвързва не само длъжника и кредитора по това дело, но и всички други кредитори, както и синдика.

 

Друга процесуална последица е по отношение на изпълнителните дела. Чл.638 – всички изп. дела срещу имуществото, включено в МН, се спират с изключение на имуществата по чл.139 ДОПК. Спират се всички изп. дела за парични вземания срещу длъжника, когато изпълнението е насочено срещу имуществено право, включено в МН. Това не се отнася за случаите, когато изпълнението е насочено върху имущество на трето лице. Става дума, че забрана за разпореждане и извършване на принудителни изпълнителни действия е за имуществените права на длъжника. Когато едно трето лице е станало поръчител, учредило е ипотека или залог за обезпечение на чуждия дълг, не е пречка за ПИ върху обекта на обезпечението и тогава страна в изп. процес е ипотекарният длъжник. Тези дела при открито ПН не спират. Когато има открито ПН за главния длъжник, може да се проведе изп. процес срещу поръчителя, ипотекарния длъжник, заложния длъжник.

 

В заповедното производство Попова приема, че по аргумент на чл.637-638, тъй като става дума за производство за издаване на изпълнителни основания, когато имаме открито ПН за длъжника, ние не можем да провеждаме ЗП срещу него. Ако искаме да си защитим правата срещу него, трябва да предявим вземането в ПН. Наличието обаче на висящо ПН срещу длъжника не е пречка да проведем ЗП срещу поръчителя, ипотекарния или заложния длъжник.

 

Спирането на делата не става автоматично по силата на закона, а става дума за императивно определени правила, които задължават СИ да спре делото. Синдикът когато разбере, че има искови или изп. дела трябва да уведоми съда, за да не се окаже, че съдът или СИ не следи в ТР какво е положението на страните.

 

Обжалване на решението за откриване на ПН – силно стеснени възможности; Освен страните, които са участвали в производството, законът допусна решението да бъде обжалвано и от трети лица кредитори, които не са участвали в производството, които имат вземане, установено с влязло в сила решение за частно вземане, или влязъл в сила акт за установяване на публично задължение.

 

(Чл. 638 дава една ПП последица по отношение на други процеси извън несъстоятелността – по отношение на изпълнителните дела по ГПК. СИ е длъжен да спре изпълнителното дело. Спира се, а не се прекратява, защото не се знае как ще приключи ПН.

Последицата по чл. 637 също засяга висящи процеси извън ПН. не е автоматично – съдът е длъжен да го постанови. Последицата се отнася за тези дела, които имат за предмет вземания към длъжника, а не права от масата на несъстоятелността (напр. ревандикация) – няма да спираме, но ще отложим делото, ако синдикът не се яви. Процесуален представител на длъжника е синдикът (чл. 638, ал. 1, т. 7). Делата, които имат за предмет вземания на длъжника се спират и се прекратяват, ако вземането бъде прието. Ако бъде оспорено в ПН, спряното исково производство се възобновява и продължава с участието на синдика и кредитора, ако не е включено в списъка, ако е включено – с участие на синдика, кредитора и лицето, подало възражение срещу списъка на приетите вземания (може да бъде длъжникът или друг кредитор). Разширяват се субективните предели на СПН.

Обстоятелството, че се води исков или изпълнителен процес срещу длъжника, не води до отпадане необходимостта от предявяване на вземането в ПН.

Друга ПП последица, която е относително нова (въведена с изменение от 2010) и която се отнася до искови и изпълнителни дела, се изразява в следното: недопустимост да се образуват нови производства срещу длъжника след откриване на ПН – по аргумент за по-силното основание (щом се спират образуваните, не могат да се образуват нови), освен за защита правата на третите лица, собственици на вещи, находящи се в масата на несъстоятелността. Чл. 621 от ТЗ във вр. с чл. 640 от ГПК.

Ясно е, че масата на несъстоятелността включва само имуществените права на длъжника. Ако имаме трето лице, което е поръчител на длъжника и трето лице, учредило ипотека или залог върху свое имуществено право за обезпечение на дълга на длъжника, тези права не са част от масата на несъстоятелността. За тези лица не се открива ПН заедно с ПН на длъжника. Тези  обезпечения на МП се създават именно с цел да се защити кредиторът от неплатежоспособността на своя длъжник, затова са допустими дела срещу тези лица (исков процес или заповедно производство). Те се суброгират в правата на удовлетворения кредитор, от което следва процесуалната последица, че трябва да предявят вземанията си срещу длъжника. Ако кредиторът вече ги е бил предявил, те се суброгират и в процесуалното му качество.)

 

02.06.2014

Тук липсват първите две части от лекцията, защото е развален микрофонът на диктофона и не се чува, затова добавям това, което е от миналата година.

 

Кредитори на несъстоятелността

 

Легалното определение се извлича от чл. 616

 

КРЕДИТОРИ НА НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТТА

Чл. 616. (1) (Изм. – ДВ, бр. 38 от 2006 г.) Масата на несъстоятелността служи за удовлетворяване на всички кредитори на длъжника по търговски и нетърговски вземания.

(2) Удовлетворява се само след пълно удовлетворяване на останалите кредитори вземане, произтичащо от:

  1. законна или договорна лихва върху необезпечено вземане, дължима след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност;
  2. (доп. – ДВ, бр. 38 от 2006 г.) отпуснат на длъжника кредит от съдружник или акционер;
  3. безвъзмездна сделка;
  4. (нова – ДВ, бр. 38 от 2006 г.) разноските на кредиторите във връзка с тяхното участие в производството по несъстоятелност, с изключение на разноските по чл. 629б.

(3) В производството по несъстоятелност чуждестранните кредитори имат равни права с местните.

Ирелевантно е дали произтичат от търговска сделка или не.

За да придобият това качество, трябва да си предявят вземанията, освен тези по чл. 697, за които синдикът служебно създава списък.

Тук участват, във връзка с продължаването на дейността, и новите кредитори, които може да са се появили. Чл. 638, 637 и 646, ал. 1 – недопустимо е след откриване на ПН длъжникът да удовлетворява вземане, възникнало преди откриване на ПН, докато в чл. 639 е предвидено, че вземанията, които са възникнали във връзка с продължаване на дейността след откриване на производството по предвидения от закона ред, се удовлетворяват на падежа. Затова в теория и практика се разграничават кредитори по стари и кредитори по нови вземания. Режимът на удовлетворяване е различен. Ако новият кредитор не бъде удовлетворен на падежа по някаква причина и се стигне до обявяване в несъстоятелност преди настъпване на падежа или след настъпване на падежа – чл. 722, ал. 1 – тези кредитори са преди старите хирографарни кредитори.

Освен това чл. 639 във връзка със спецификата, че може да има производство по оздравяване и не следва веднага осребряване на имуществото има различен режим на лихвите. По ст. ГПК лихвите са спирали да текат. Сега продължават да текат – по отношение на вземания, възникнали преди откриване на производството и то такива, които са необезпечени. Чл. 616, ал. 2, т. 1. Чл. 722, ал. 1, т. 9. Режимът е различен от спирането. Лихвите не спират. Целта е обаче, тъй като процесът ще продължи по-дълго заради оздравяването, да се направи този „жест” към кредиторите. За да не се увреждат прекомерно главниците, лихвите са поставени в т. 9. За кредиторите с нови вземания, възникнали след откриване на ПН, лихвите си текат по общия ред и са посочени в т. 7. Те се удовлетворяват при това в уредения в ЗЗД ред (лихви-главница). Същото важи за обезпечените кредитори с обезпечения, учредени преди откриване на ПН (лихви-главница). Право да се присъедини по право???

По-различно е третирането на кредитор, който е съдружник или акционер, по отпуснат кредит, но той също е кредитор (ТД и съдружникът са отделни субекти). Отпускайки кредит, няма да отиде преди останалите кредитори. Важи и за кредиторите по безвъзмездни сделки – те са на 11-то място. Не е честно законодателното разрешение те да изместват вземанията за разноски – тези, които кредиторът е направил за своето участие. Другите разноски са в т. 3. Чл. 611, ал. 3 установява, че в ПН чуждестранните кредитори имат равни права с местните.

  • 2 от ПЗР на ТЗ установява, че вземанията в чужда валута се трансформират в местна. Това е традиционно законодателно решение. Съответно така се изчислява и лихвата – в българска валута.

По ЗОЗ, ако е вписано започване на принудителното изпълнение, производството не се спира.

Чл. 618 – запазване на обезпеченията. Във ПН (чл. 722) запазва привилегията си. Режимът на лихвите за него е различен от режима на лихвите на хирографарните кредитори.

 

Маса на несъстоятелността

 

Тя е динамична величина. Понятието „имущество” включва права и задължения. При легалната дефиниция на МН е отчетена тази разлика.

 

МАСА НА НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТТА

Чл. 614. (1) Масата на несъстоятелността обхваща:

  1. имуществените права на длъжника към датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност;
  2. имуществените права на длъжника, придобити след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 70 от 1998 г., изм. – ДВ, бр. 58 от 2003 г.) В имуществото на длъжника-едноличен търговец, се включват и една втора част от вещите, правата върху вещи и паричните влогове – съпружеска имуществена общност.

(3) (Нова – ДВ, бр. 70 от 1998 г.) В имуществото на неограничено отговорния съдружник се включва и 1/2 част от вещите, правата върху вещи и паричните влогове – съпружеска имуществена общност.

(4) (Предишна ал. 3, доп. – ДВ, бр. 70 от 1998 г.) Несеквестируемото имущество на длъжника и неограничено отговорния съдружник не се включва в масата на несъстоятелността.

(5) (Нова – ДВ, бр. 70 от 2008 г.) В масата на несъстоятелността не се включват средствата по финансовите обезпечения по чл. 22з и чл. 63а, ал. 2 от Закона за подземните богатства.

(6) (Нова – ДВ, бр. 47 от 2009 г., в сила от 23.06.2009 г.) В масата на несъстоятелността не се включва имуществото на В и К оператор, необходимо за осъществяване на основния му предмет на дейност до определянето на нов В и К оператор на съответната обособена територия.

(7) (Нова – ДВ, бр. 41 от 2010 г., изм. – ДВ, бр. 53 от 2012 г., в сила от 13.07.2012 г.) В масата на несъстоятелността не се включват сумите по банковата сметка по чл. 60, ал. 2 от Закона за управление на отпадъците.

Следва да имаме предвид, че когато по предвидения в закона ред (при продължаване на дейността – сключване на сделки със съгласие на синдика) длъжникът се е разпоредил със свои имуществени права, в неговото имущество са постъпили други права. МН има динамичен характер, докато продължава дейността на длъжника (до обявяване на несъстоятелността).

Ал. 2 – във връзка с режима на СИО. Има ТР на ВКС, след което е променен и законът – вещите, включени в предприятието на длъжника, не са част от СИО. Паричните влогове сега са си лична собственост. Събраните до влизане в сила на н. СК са общи, а след това – индивидуална собственост.

Следва да имаме предвид, че когато става въпрос за длъжник ЕТ или неограничено отговорен съдружник – ФЛ, несеквестируемостта по ГПК е приложима и в ПН.

Искови и изпълнителни дела за попълване МН

Имуществените права трябва да са реално съществуващи в МН, за да могат да се удовлетворят кредиторите. Имаме специална Глава 41 „Попълване на МН”.

Чл. 643 предвижда събиране на невнесения капитал. Следват прекратяване на договор, прихващане и пр.

Законодателят не  е разписал нещо изрично, но то се използва за попълване МН. Това са искови, изпълнителни и заповедни производства, даже ПН, които трябва да се водят, за да се защитят правата на длъжника, включени в МН – т.е. дела срещу длъжници на длъжника. Идеята е реално да се включат права, които юридически са част от МН. Тези дела се водят по съответния ред – на бързите производства, за търговски спорове и пр. Водят се от синдика като процесуален представител на длъжника. Ако длъжникът вече има изпълнителни листи, може директно да се води изпълнително дело. Това са отделни производства, които се движат по реда на ГПК и съпътстват ПН. Законодателят не е предвидил друга особеност освен това процесуално представителство. Синдикът е представител на длъжника, но брани правния интерес на кредиторите. Явява се техен процесуален субституент и то при условията на процесуална суброгация. Иначе кредиторите трябва да водят иск по чл. 134. Тук обаче се брани правният интерес на всички кредитори. СПН на СР по дело, водено от синдика, ще обвърже и кредиторите.

Да си намерим новия вариант на ТЗ бр. 20/2013г.(преди това – бр. 15)

– при имущества в СИО

За с СИО – ½ от нея влиза в масата – с откриване на П по Н СИО се трансформира в обикновена съсобственост – др матпр последица на решенеито за откриване. Ако те се разведат преди това и всички сделки или делба, както и дело за определяне на по-голям дял от СИО в полза на другия съпруг-не длъжник на им са относително недействителни спрямо кредиторите на Н, т.е. няма да е противопоставимо.  Въз основа чл.621 ТЗ – правлото на ГПК ще се приложи, ако няма делба или по-голям дял.

– прихващане(любим на Попова) – текстът е резлутат на сравнит правен преглед – изменения от 2013г. Създава се привилегия на кредитора, к има задължение към длъжника, но това е и начин да се погасят зад-ята на дл, к могат да увредят др кредитори. След откриване п-во по Н, длъжникът може да направи орихващана, но кредиторът може. Преди датата на откриване да са налице предпоставките за прийхващшане, като вземането на дл може и да не е било изискуемо. Ако и двете са съществували, но това не кредитора не е било изискуемо, а е станало такова в хода на П по Н или в резултат на обявяване в Н, той може да прихване – последното важи и за еднороднорттс – транссформират се непар в парични. Изявлението тр да е към синдика, а не към длъжника. Според Попова е необходимо да се предяви вземането от кредитора и тогава да се направи прихващане и то в преклузивните срокове.Иначе кредиторът ще търпи ПИ за задължението си. Предвижда се, че прихващането може да се обяви за недействително, ако кредиторът е придобил вземането и зад си преди датат на откриване на П по Н, но е знаел за Нпл или С, или че е подадена молба за откриване на П по Н. Тази молба обаче не се обявява в ТР, затова, който твърди това за молбата, тр да го докаже –чл.645(3) – ще тр да се води иск за обявяване на прихв за относит недействително за кредиторите. Тук изискването не е че е могъл да знае, а че не е знаел(не съм сигурна). Може да се доказва и по косвен начин  – Експертиза дали кредиторът е влизал в партидата в ТР, разменена кореспонденция. Длъжниикът няма право да прави преихващане не смао след откриване, но и след Нпл или С. Но ако е направил такова, не цялото прихващене е недействително. За частта, за к кредиторът би получил при разпределението на осребреното им, е действително. За частта над това, може да се предяви иск срещу кредитора за плащане на горницата. Според Попова може да се съединят осъдителен иск + положителен устанивит иск, че за горницата прихващането е недействително – това са искови п-ва

– прекратяване договори – дейността продължава. Откриването на П по Н не води до автом прекратяване на д-р. При д-ри за прод изпълнение – чл.646, например д-р за наем – възможност да се прекрати с предизвестие на синдика. Насрещната страна е изправна, длъжникът също, но не плаща. Насрещната страна има право на О за прекратяването на д-ра, като за него става кредитор в П по Н. Не се води процес, а с едностранно волеизялнеи се прекратява д-ра. Няма условия за действителност или за доказване. Но всичко тр да се оформи документално.

– отн недейств на делбата

 

Отменителни искове

 

Чл. 646

НЕДЕЙСТВИТЕЛНОСТ НА ДЕЙСТВИЯ И СДЕЛКИ (ЗАГЛ. ИЗМ. – ДВ, БР. 20 ОТ 2013 Г.)

Чл. 646. (1) (Изм. – ДВ, бр. 70 от 1998 г.) Нищожно по отношение кредиторите на несъстоятелността е направеното след датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност не по установения в производството ред:

  1. изпълнение на задължение, което е възникнало преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност;
  2. учредяване на залог или ипотека върху право или вещ от масата на несъстоятелността;
  3. сделка с право или вещ от масата на несъстоятелността.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 70 от 1998 г., изм. – ДВ, бр. 20 от 2013 г.) Могат да бъдат обявени за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността следните действия и сделки, извършени от длъжника след началната дата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, в посочените в т. 1 – 3 срокове преди подаване на молбата по чл. 625:

  1. изпълнение на неизискуемо парично задължение, независимо от начина на изпълнението, извършено в едногодишен срок;
  2. учредяване на ипотека или залог за обезпечаване на необезпечено от длъжника дотогава вземане срещу него, извършено в едногодишен срок;
  3. погасяване на изискуемо парично задължение на длъжника, независимо от начина на изпълнението, извършено в 6-месечен срок.

(3) (Нова – ДВ, бр. 20 от 2013 г.) Ако кредиторът е знаел, че длъжникът е неплатежоспособен или свръхзадължен, срокът по ал. 2, т. 1 и 2 е две години, а срокът по ал. 2, т. 3 – една година.

(4) (Нова – ДВ, бр. 20 от 2013 г.) Знанието по ал. 3 се предполага, когато:

  1. длъжникът и кредиторът са свързани лица, или
  2. кредиторът е знаел или е бил в състояние да узнае обстоятелства, въз основа на които може да се направи обосновано предположение за наличието на неплатежоспособност или свръхзадълженост.

(5) (Нова – ДВ, бр. 20 от 2013 г.) Алинея 2, т. 1 и 3 не се прилагат, ако изпълнението е в кръга на обичайната дейност на длъжника и когато:

  1. е извършено съобразно уговореното между страните едновременно с предоставянето на равностойна стока или услуга в полза на длъжника или до 30 дни след падежа на паричното задължение, или
  2. след извършване на плащането кредиторът реално е предоставил на длъжника равностойна стока или услуга.

(6) (Нова – ДВ, бр. 20 от 2013 г.) Алинея 2, т. 2 не се прилага, когато залогът или ипотеката са учредени:

  1. преди или едновременно с предоставянето на кредит на длъжника;
  2. да заместват друго вещно обезпечение, което не може да бъде обявено за недействително според правилата на този раздел;
  3. за обезпечаване на кредит, предоставен за придобиване на предмета на залога или ипотеката.

(7) (Нова – ДВ, бр. 20 от 2013 г.) Недействителността по ал. 2 не засяга правата, които добросъвестни трети лица са придобили възмездно преди вписването на исковата молба. Недобросъвестността се предполага до доказване на противното, ако третото лице е свързано лице с длъжника или с лицето, с което длъжникът е договарял.

(8) (Нова – ДВ, бр. 103 от 1999 г., предишна ал. 3 – ДВ, бр. 20 от 2013 г.) Предходните алинеи не се прилагат в случаи на изпълнение от длъжника на публични вземания или на частни държавни вземания, чието принудително събиране се извършва по реда на публичните.

Заглавието на            чл. 646 е променено от „Нищожност на действия и сделки” в „Недействителност на действия и сделки”. Още преди се е приемало, че това е недействителност по право, за чието релевиране не е необходимо да се води специално исков процес, но ако се оспорва, може да се предяви установителен иск. Никога не е имало съмнение, че става дума за относителна недействителност по отношение на кредиторите на несъстоятелността. Практиката обаче е приела, без да има ТР, че става дума за вид отменителни искове. Както е видно след последните изменения на ТЗ, заглавието „Отменителни искове” е запазено само за чл. 647. В някои случаи може да има покриване на хипотезите на чл. 646, ал. 2 и чл. 647. Характерното и за двете разпоредби е, че става дума за относителна недействителност спрямо кредиторите на несъстоятелността.

Ал. 1 времевият критерий – сделки след откриване ПН. НЕ ПО УСТАНОВЕНИЯ В ЗАКОНА РЕД (нови сделки – само след предварително съгласие на синдика). Три са МП основания:

  • Изпълнение на задължение, възникнало преди датата на решението за откриване на ПН. Става дума за парично задължение. Непаричните трябва да се изпълняват, когато длъжникът е продължил дейността си. Прихващане е допустимо, когато е по волеизявление на кредитора, но не и на длъжника, т.е. длъжникът не може да извърши и прихващане по време на ПН.
  • Учредяване на залог или ипотека върху предмет от МН. Стари кредити не могат да получат нови обезпечения.
  • Сделка с право или вещ от МН. Ако съдът в решението за откриване на ПН е наложил запор или възбрана и синдикът не може да извършва сделка със съответните имуществени права.

Чл. 639б. Съдът може да разреши на синдика да продаде преди да е започнало осребряването. Открито е ПН без длъжникът все още да е обявен в несъстоятелност.Три категории сделки:

  • Бързо развалящи се вещи. Става въпрос за вещи, които са такива по естеството си или напр. им изтича вече срокът на годност. Казано е „движими вещи”, а не плодове или храни – според проф. Попова и други вещи могат да попаднат в тази категория (напр. бои, лепила и пр.).
  • Вещи, чиято стойност не покрива разходите за тяхното съхранение до осребряването по общия ред. Става чрез пряко договаряне. Това решение открива възможност на сговаряне на синдика с кредитори или трети лица.
  • Ал. 4 е дала и друга възможност – когато продължаването на самото ПН е затруднено поради липса на средства за издръжка на това производство (напр. да се плаща на работниците в предприятието). Изискване – след приканване по чл. 629б никой от кредиторите да не е предплатил разноските.

ОСОБЕНИ СЛУЧАИ НА ПРОДАЖБА (НОВО – ДВ, БР. 38 ОТ 2006 Г., ИЗМ. – ДВ, БР. 101 ОТ 2010 Г.)

Чл. 639б. (1) (Нов – ДВ, бр. 58 от 2003 г., предишен текст на чл. 639б – ДВ, бр. 38 от 2006 г., изм. – ДВ, бр. 101 от 2010 г.) Съдът може да разреши на синдика да продаде, преди да е постановено осребряване, бързо развалящи се движими вещи.

(2) (Нова – ДВ, бр. 101 от 2010 г.) Съдът може да разреши на синдика да продаде, преди да е постановено осребряване, вещи, чиято стойност не покрива разходите по тяхното съхранение за периода до осребряването по общия ред, след съгласие на събранието на кредиторите или комитета на кредиторите.

(3) (Нова – ДВ, бр. 38 от 2006 г., предишна ал. 2, доп. – ДВ, бр. 101 от 2010 г.) Продажбата по ал. 1 и 2 се извършва от синдика чрез пряко договаряне.

(4) (Нова – ДВ, бр. 101 от 2010 г.) Друго имущество от масата на несъстоятелността може да бъде продавано по реда на ал. 1 след съгласие на събранието на кредиторите или комитета на кредиторите, ако това е необходимо за издръжката на производството по несъстоятелност и ако след приканване по реда на чл. 629б никой от кредиторите не предплати разноските.

Сделки в т. нар. подозрителен период. Става дума за периода от началната дата на неплатежоспособността до подаване на молбата за откриване на ПН. Законодателят не е приел идеята за такова третиране на периода преди неплатежоспособността. Чл. 646, ал. 2 третира именно този период. Вътре в този период е посочен срок, различен в различните хипотези, който се брои от подаване на молбата назад. Виж хипотезите в текста на ал. 2:

  • изпълнение на неизискуемо парично задължение, независимо от начина на изпълнението, извършено в едногодишен срок;
  • учредяване на ипотека или залог за обезпечаване на необезпечено от длъжника дотогава вземане срещу него, извършено в едногодишен срок;
  • погасяване на изискуемо парично задължение на длъжника, независимо от начина на изпълнението, извършено в 6-месечен срок.

Много късно се подават молбите за откриване на ПН. Така са се засягали интересите на много лица. Ако кредиторът е знаел, че длъжникът е неплатежоспособен или свръхзадължен, срокът е двойно по-дълъг. Това са все преклузивни срокове. Предвидена е оборима презумпция за знание в ал. 4. Т. 1 говори за „свързани лица”. Т. 2 – за всеки търговец може да се провери в ТР за платежоспособността – качва там балансите си. Същото важи и при наличие на трайни търговски отношения.

Единственият начин да се защитим от действия, извършени преди неплатежоспособността, е да предявим иск по чл. 135 от ЗЗД.

По т. 1 и 3 хипотезите не се прилагат при условията на ал. 5. Отклонението по т. 1 е много съществено. Изпълнението на задълженията е в повечето случаи в кръга на обичайната дейност на търговеца. Освен това според проф. Попова, както е формулирана т. 1, тя не съответства на смисъла на т. 1 на ал. 2. Казано е „или до 30 дни след падежа на паричното задължение”. Нали т. 1 е изпълнение на задължение с ненастъпил падеж. Това „до 30 дни след падежа” е неотносимо към неизискуемите парични задължения. Т. 2 – изпълнение в кръга на обичайната дейност и реално е предоставена равностойна стока или услуга. Т.е. трябва да има изпълнение и от двете страни по договора.

От изключителна важност в практиката е ал. 6, която се отнася до неприлагането на ал. 2, т. 2. Ал. 6, т. 1 противоречи на ал. 2, т. 2 – не става въпрос за обезпечаване на старо обезпечение. Законодателят е приел, че няма да е недействително и обезпечение, което замества друго вещно обезпечение, ако заместеното обезпечение не може да бъде обявено за недействително според разглежданите тук норми. Проф. Попова го критикува – да е мислил, когато е учредявал обезпечението. По т. 3 логиката е, че предметът на залога или ипотеката е част от МН, но върху тях има учредено обезпечение. Щом чрез кредит е купен този имот, обезпечението има логика да е действително.

Действителни остават действията, извършени извън срока (6-месечен, съотв. 1-годишен или 2-годишен), посочен в чл. 646, макар да може да са увеличили неплатежоспособността и да са след началната дата на неплатежоспособността.

Срещу действия и сделки извън този период може да се защитим само с иск по чл. 135, ал. 2 от ЗЗД.

Недействителността по ал. 2 не засяга права, придобити от добросъвестни лица преди вписване на ИМ – ал. 7. Недобросъвестността се предполага в посочените там случаи.

Ал. 8 – недействителността на се прилага в случай на изпълнение от длъжника на публични вземания или на частни държавни вземания, чието принудително изпълнение се извършва по реда на публичните. Тази втора част от разпоредбата всъщност е вкарана в чл. 646 през 1999 г. с приемането на ДПК, в който в много текстове се е казвало „публичните вземания и приравнените към тях частни вземания”. Няма частни държавни вземания, които да се удовлетворяват по реда на ДОПК. Има и РКС № 2 от 2000 г.?, където изразът „приравнени на публичните вземания частни вземания” е бил обявен за противоречащ на КРБ и ДОПК се е съобразил с това. Този текст са го проспали.

Може да се окаже, че обичайна дейност развива извън обявения предмет. По този начин може да заблуди хората – в Търговския регистър се гледа дейността.

Исковете по чл.646 се предявяват пред съда по несъстоятелността. Легитимиран да предяви иска е синдикът. Предявявайки този иск той не е процесуален представител на длъжника, а искът се предявява от синдика срещу длъжника и това трето лице, с к. той е договарял, или кредторът на к. е платил. Като се касае за задължителна съвместна процесуална легитимация. Искът задължително трябва да се предяви срещу длъжника и третото лице. На основание чл.635, ал.3 длъжникът в това производство може да се представлява само от неговите органи и да упълномощи адвокат. В този случай синдикът се явява процесуален субституент, бранещ правата (колективните) на кредиторите. Преди да има несъстоятелност, и не по повод на несъстоятелността, процесуалната субституция, в нашата правна система, подобно и на други правни системи е за защита на колективни интереси (общи интереси на по-широк кръг лица). Тази процесуална субституция е и при условията насуброгация, т.е. за разлика от чл.26, ал.3 не се конституират кредиторите. Друго характерно е, че предявяването на този иск е свързано с преклузивен срок – 1 година след откривне на производството по несъстоятелност. Ако синдикът бездейства, тогава може да предяви иск всеки кредитор. За дасе легитимар, той трябва да е с прието вземане. Ако някой оспорва вземането, може да е именно с цел да не предявяваме такъв иск. Когато искът е предявен от кредитор, другит кредитори не могат да предявят същия иск, но могат да се присъединят към този иск най-късно до приключване на първото съдебно заседание като съищци. Тук се получава другарство в хода на процеса, не по инициатива на съда. Практически е важен въпросът с оглед бездействието на синдика. При негово бездействие кредиторът може да предяви иск. Този иск независимо дали ще се предявява от синдик или кредитор, може да се предяви в едногодишния срок от откриване на производството. Разумната практика в несъстоятелността – когато съм кредитор, официално правя питане до синдика, с копие до съда, като питам дали ще се предявява иска, и ако не се предяви до еди кога си, ще го предявя аз. Не се събират предварително държавни такси за никоя инстанция – чл.649, но в крайна сметка, страната к. е осъдена, ще понесе разноските, и ако това е длъжникът, за сметка на масата на несъстоятелността. Не се осъжда никой, а се обявява сделката за недействителна, когато се уважи иска. Когато се отхвърли иска… Решението обвързва и длъжника, всички кредитори, синдика, както когато искът е предявен от синдика, в качеството му на процесуален субституент на кредиторите, к. като субституент, брани колективните интереси на кредиторите, така и когато искът е предявен от едни кредитор. С този текст законодателят решава споровете в практиката. Откритото производство по несъстоятелност го легитимира при бездействие на синдика да предявява този иск. Когато синдикът бездейства, а кредиторът е предявил иска, като съищец се конституира задължително и синдикът.

Искът е конститутивен. Решението е само установително. То обвързва длъжника, всички кредитори и синдика, както когато е предявен от синдика, така и ако е предявен от някой от кредиторите.

Типичен иск за попълване МН, но като се уважи този иск, действието на сделката се смята за недействителна спрямо кредиторите, но реално имуществото се смята, че още не е влязло в МН. Затова в чл. 648 е предвидено, че даденото от третото лице, сключило сделка с длъжника или което е кредитор, получил плащане, се връща в МН, а ако се дължат пари, това трето лице става кредитор. Т. е. МП последица от тази недействителност и процесуална такава се изразява в следното: поражда се вземане в полза на кредиторите да искат връщане на даденото по относително недействителната сделка и да искат връщане в МН. Този иск вече се предявява срещу третото лице, а не срещу длъжника.

Известно време е имало противоречива практика – някои съдилища са допускали, а други не са допускали съединяване на исковете по чл. 646 и 648. С изменението от 2013 се е сложил край на тази практика. По чл. 646 има задължително другарство на страната на ответника, а вторият съединен иск по чл. 648 се предявява само срещу третото лице. Допуска се съединяване, кумулативно съединяване, въпреки че единият от ответниците по първия не ответник по втория иск. С тази изрична разпоредба законодателят може да сложи край на споровете във ВКС – според някои решения искът по чл. 648 се квалифицира по чл. 55 от ЗЗД, други го квалифицират по чл. 34 от ЗЗД. Според проф. Попова се касае за специален иск и не е нужно да го нагаждаме към познати от ЗЗД правни институти – това е възприетото с измененията на ТЗ. Има по-широки субективни предели решението по този иск. Имаме съединяване на осъдителен и конститутивен иск.

Чл. 365, т. 4 от ГПК. Тези искове се разглеждат по реда на особен исков процес, макар че сделката може да не е търговска.

При това съединяване има особеност, свързана с подсъдността. Компетентен е съдът по несъстоятелността.

Чл. 647

И тук сроковете се броят преди подаване на молбата.

 

ОТМЕНИТЕЛНИ ИСКОВЕ

Чл. 647. (Изм. – ДВ, бр. 70 от 1998 г., изм. – ДВ, бр. 20 от 2013 г.) (1) Освен в предвидените от закона случаи могат да бъдат обявени за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността следните действия и сделки, ако са извършени от длъжника в посочените в т. 1 – 6 срокове преди подаване на молбата по чл. 625:

  1. безвъзмездна сделка, с изключение на обичайното дарение, по която страна е свързано лице с длъжника, извършена в тригодишен срок;
  2. безвъзмездна сделка, извършена в двугодишен срок;
  3. възмездна сделка, при която даденото значително надхвърля по стойност полученото, извършена в двугодишен срок, но не по-рано от датата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността;
  4. учредяване на ипотека, залог или лично обезпечение за чужди задължения, извършено в едногодишен срок, но не по-рано от датата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността;
  5. учредяване на ипотека, залог или лично обезпечение за чужди задължения в полза на кредитор, който е свързано лице с длъжника, извършено в двугодишен срок;
  6. сделка, която уврежда кредиторите, по която страна е свързано лице с длъжника, извършена в двугодишен срок.

(2) Алинея 1 се прилага и за действия и сделки, извършени от длъжника в периода между подаване на молбата по чл. 625 и датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност.

(3) Недействителността по този член не засяга правата, които трети добросъвестни лица са придобили възмездно преди вписването на исковата молба. В тези случаи съответно се прилага чл. 646, ал. 8.

Няма ограничение от гледна точка на датата на неплатежоспособността. Излиза, че и извършените преди датата на неплатежоспособността, но в 3-, съответно 2-годишен срок преди подаване на молбата, могат да се атакуват. Що се отнася до т. 3 и 4, срокът е 2-, съотв. 1-годишен преди подаване на молбата, но не по-рано от датата на неплатежоспособността. По т. 5 и 6 пак имаме затваряне на срока в рамките на по-големия срок.

Т. 6 е специална норма, но прилича на чл. 135 от ЗЗД – и в двата случаи трябва да се докаже, че се увреждат кредиторите. По т. 1-5 не е необходимо да се доказва, че сделките увреждат кредиторите – законодателят е приел, че такива сделки винаги увреждат кредиторите.

Има общата разпоредба, която е сложила край на споровете в теория и практика, недействителността важи и за действия и сделки, извършени след подаване на молбата за откриване на ПН, но преди датата на решението за неговото откриване

Ал. 3 дава защита на третите добросъвестни лица. Ние ще можем да искаме връщане на даденото тогава, когато е придобито след вписване на ИМ и тогава ще можем да съединим според проф. Попова иска по чл. 647 срещу длъжника и третото лице и иска по чл. 648. Ще можем да искаме от третото лице този имот, ако е придобило след вписване на ИМ и трябва да докажем, че то е недобросъвестно – т. е., че е знаело за неплатежоспособността (добросъвестността се предполага). Целта е все пак да се опазят правата на трети добросъвестни лица. Тяхната защита трябва да се съчетае със защитата на интересите на кредиторите на несъстоятелността. Все пак трябва да се запази гражданският оборот – може да има каскадни прехвърляния. Възможно е обаче и да не останат доказателства за недобросъвестността на тези трети лица, ако са се сговорили с длъжника.

Важи пак казаното за чл. 646 във връзка с: процесуалната субституция от синдика. Длъжникът и тук е ответник и може да се представлява сам или от адвокат. Конститутивен характер на този иск. Преклузивен период. Компетентен съд. Възможност кредитор да предяви иска при бездействие на синдика. Възможност за присъединяване на други кредитори, когато искът е предявен от кредитор, до приключване на съдебното заседание. Задължително конституиране на синдика, когато искът е предявен от кредитор.

Запазва се възможността за предявяване на иска по чл. 135 от ЗЗД. Тук има и специална норма, според която е предвидено, че презумпцията по ал. 2 се прилага за всички свързани лица.

 

Недопустим е отказът от всички разглеждани искове. Имало е случаи в практиката, когато синдикът е предявил такъв иск, сменял се е синдикът и новият е правел отказ от иска. Така се е злоупотребявало. Изменението от февруари 2013 е засегнало значително ФС, които предпоставят предявяването на такива искове, затова в § 14 от ЗИДТЗ е предвидено, че в едномесечен срок от влизане в сила, е възможно оттегляне на исковете без съгласие на противната страна. Целта е МН да не носи тежестта за разходите в производството по предявения иск – трябва да се оттегли, защото законът е променен.

 

 

(Това е от лекцията на някакво друго момиче, което беше в същия файл, слагам я и нея за всеки случай:

 

 

Отменителни искове – промени с оглед основанията и процесуалното третиране

1.ОХ на исковете

Чл.646 – нищожност е било заглавието, сега е недействителност на д-я и сделки

– извършени след датата на откриване на П по Н

– преди тази дата

Приемало се е, че става дума за недействителност по правол, за чието релевиране не е нужно да се води процес, но ако се оспорва, може да се предяви установителен иск. Става дума за относителна недействителност по отн-е на кредиторите на Н. СП приема, че става дума за вид отменителни иксове, макар че след измененията от 2013 заглавието “Отм искове” остава само за исковете по чл.647. Както преди изменнеието, така и сега, може да се покрият някои от хипотезита на чл.646(2) и чл.647.

И при двете разпоредби има отн н-ст спрямо кредиторите

1)ал.1 – д-я и сделки от длъжника след откриване П по Н. Това е времевият х-р. Казано е, по не по установения в закона ред. Дейността на длъжника продължава със съгласието на синдика. Масата на Н е динамична величина. Когато предмета на дейност на длъжника е такава, че за да я извършва, длъжникът тр да продаде произведеното от него, това разпореждане няма да е недействително, ако е след предварително съгласие на синдика. Има 3 хипотези, които се засягат от тази недействителност

– изпълнение на задължение, възникнало преди откриване на П по Н. Става дума за парично задължение, тъй като при откриване на П по Н длъжникът продължава дейността си и трябва да си изпълнява непаричните задължения. Следователно старите парични задължения не могат да бъдат изпълнявани в хода на откритото П по Н. Прихващането е допустимо, когато е по воля на кредитора. Длъжникът не може да извърши.

– учредяване залог/ипотека върху право от масата на Н, ако е станало не по установения в закона ред. Става дума за стари задължения, но не и ако например тепърва се сключи д-р за кредит с банка, к да се обезпечи – да видя от Ася

– сделка с право или вещ от масата на Н, ако е без предварително съгласие на синдика. Ако съдът е определил възбрана или запор върху определено имущество, ще бъде недействителна и сделката със тях, макар сключена от синдика.

НБ! Чл.639б – 3 категории сделки – 1.за бързо развалящи се движими вещи – може, ако няма решение за обявяване в Н, може да се продаде. В тази категория влизат и стоки, к са с изтичащ срок на годност. Статия на В. Попова – според нея, такива може да са и бързоостаряващи технологии – софтуер и др., така че цената много да се смъкне; бои и др; 2.вещи, к са не само движими, чиято стойност не покрива разходите за съхранениео им до периода на осребряването им – ако чакаме да се обяви Н, ще сме направили повече разходи, отколкото ще получим от тях при осребряване. Особено – тр да има съгасие на събранието на кредиторите или ако има избран – от комитета на кредиторите. Преценката е тяхна, тъй като именно за тяхно удовлетворение служи имуществото във всяка фаза. Може да се назначи и вещо лице, но не е задължително. Става чрез пряко договаряне, а не чрез търг, както е било предложено. 3.ал.4 – възможност и друго имущество освен горните, когато продължаването на П по Н е затруднено поради липса на средства за издръжка на П, например плащане на работнициет в предприятието(то продължава дейността си). Има изискване това да стана, ако след порканване по чл.629б/639б никой от кредиторите не поеме разноските. Тези продажби са действителни и които се извършват само при открито П по Н, без да е обявена Н(Тр и да не се пречи на възможността предприятието да се оздрави)

2)чл.646, ал.2 – д-я и сделки, извършени в подозрителния период/съмнителен, опасен – от началната дата на неплатежеспособността/свръхзадълженост до подаване на молба за откриване на П по Н. Не се приема за такъв периодът преди неплатежоспособността, въпреки че именно той е съмнителен, а след неплатежоспособността е ясно – тя е обявена с решението за откриване П по Н. В рамките на този период има поставяне на определени различни срокове, к се броят от подаване на молбата назад

– едногодишен период преди подаване на молбата – изпълнение на незискуемо парични задължение, но след неплатежоспособността???

– учредяване ипотека или залог за обезпечаване на необезпечено дотогава вземане на длъжника – същия срок

– погасяване изискумо задължение на длъжника без значение какъв вид е изпълнението – 6м. преди подавано на молбата. Идеята на тези хипотези е удовлетворяване на кредиторите.

– значение на знанието на кредиторите – Има разлика в срока – по-дълги са, ако кредиторът е знаел, че длъжникът е неплатежоспособен. Да не учим наизуст сроковете. Това са процесуални срокове, к са преклузивни. Оборима презумпция за знание при свързани лице – легално определение в ДР на ТЗ – пар. 1 май. Ако кредиторът е знаел или е могъл да знае обстоятелства, въз основа на к може да се направи основателно предположение за свръхзадължеността/неплаежоспособността. Банките често може да са такива кредитори, защото по повод кредитите проверяват тази информация. Възможност за узнаване има при баланс на търговеца, качен в интернет. Кореспонденция между кредитор и длъжник, в к длъжникът е уведомил.

Задължението за подаване на молба, макар да е задължение, не се контролира и длъжникът си подава молба, когато си поиска.

Иск по чл.135 ЗЗД е единственото средство за защита срещу д-я, к са извършени преди датата на неплатежоспособността.

3) ал.5 – т.1 и т.3 не се приклагат – ако изпълнението е в кръга на обичайната дейност на длъжника и т.н. – ал.5 – изличшно е, защото изпълнението е в повечедто случаи в кръга на обичайната дейност. Според Попова т.1, както е формулирана, не съответства на т.1, ал.2 на чл.646 – до 30 дни след падежа не може да се отнася до неизискуемите парични задължения; т.2 – и от двете страни има изпълнение. Това съответства на идеята за продължаване на дейността.

4)ал.6 – неприлагане на ал.2, т.2 – т.1 и т.2 си протиоречат – т.2(2) казва – за стари задължения, а т.1(6) – едновременно – не съм сигурна. По скоро, ако едновременно със сключване на д-ра за кредит, се учредява и ипотеката, тогава нито д-рът е недействителен, нито клаузата за обезпечението. Това не е стар кредит. Ако е стар – ще е недействително. Но ако обезпечим настоящ кредит заедно със сключване на д-ра за кредит, е действително. Не е недействително и обезпечение, к замества друго вещно обезпечение, ако заместеното обезпечение, не може да се обяви за недействително според разглежданите норми. Това Попова не го харесва. Не се предвижда да са с еднаква стойност. Ако второто е по-голямо, дали ще влезе в т.2 – ще се спори в практиката. Не са недействителни и учредяването на залог и ипотека за кредит за придобиване предмета на залога/ипотеката – последните са част от масата на Н, но върху тях има обезпечение???

Извод – действителни са тези д-я и сделки на дл – от начланата дата на неплатежоспособността до срока, к сме посочили. Тези д-я може и са да увеличили неплатежоспособността, но са действителни; чл.625 – в 30 дн срок има зад-е да поиска откриване на П – може да манипулира. В периода може да се защитаваме само с чл.135 ЗЗД.

5)Промените на чл.646 – ал.7 – недействителността по ал.2 не засяга правата на добросъвестни 3л. са придобили възмездно преди вписване на молбата – 3л. е придобилото от съдоговорителя на длъжника. Според чл.114 ЗС във вр с чл.112 ЗС и П-ка на влисванията – тези искови моли подлежат на вписване, но не всички. Не решението за откриване на П, а вписването на исковата молба е релевантния момент. Недействителността по чл.2 не може да се релевира по право. Трябва да се предяви иск, с к да се поиска обявяване на действието за относително недействително спрямо кредиторите.

6)ал.8 – предишна ал.3 – недействителността по чл.646 не се прилага при изпълнение на публични вземания или на частни държавни вземания, ч събиране се извършва по реда на публичните. Втората част на алинеята е вкарана с приемане на ДПК(кодекса пред ДОПК), там е казано – приравнението на публичните вземания. Няма частни държавни вземания, к да се удовл по реда на ДОПК. Има и решение на КС 2/2000г(не е сигурно), според к изразът “прирявнени” е обявен за противоречащ на КРБ. В ДОПК това е съобразено, но не и в ТЗ. Този текст от ДПК, к се отнася за ТЗ си остава и текстът не е променен.

  1. Съдебно упражняване на отменителните искове

Предявяват се от синдика пред съда по Н. Предявявайки го, той не е проц предсатвител на длъжника, напротив предявява се от синдика срещу длъжника и 3л., с к той е договоарял или кредитора, на к е платил – задължителна съвместна процесуална легитимация – срешу дл и 3л. едновременно. На основание на чл.635(3), длъжникът може да се предсатвлява само от органите си и да назначи адвокат. Синдикът е проц субституент на общите икредитори – брани техните колективни права – от вида на суброгацията, не се конституират кредиторите. Предявяването на иска е свързан с ореклузивен срок – 1г. от П по Н. Ако синдикът бездейства, може всеки кредитор да предяви иск – легитимацията е, ако е с прието вземане. Ако искът е предявен от кредитор, др кредитори могат да се присъединят като съищци до първото съдебно заседание. Получава се другарство в хода на процеса не по волята на съда. Този иск може да се предяви в 1 г. срок от откриване на П по Н. Разумната практика за Н – кредиторът тр да направи официлано питане до синдика с копие до съда за това дали ще предяви иска и поставяне на срок – ако не кредиторът казва, че ще предяви. Не се събират предварително държавни такси за никоя инстанция, чл.649 – осъдената страна понася разноските. Ако това е длъжника, ще е за сметка на масата на Н. Тези искове са конститутивни, подобно на чл.135 – обявяваме сделката за относително недействителна. Решението ще е установително – ако се отхвърли иска(и според Боби) – не съм сигурна – да видя от някого. Решението обвързва синдик, кредитори и длъжник, независимо от кой е предявен – от синдика или от един кредитор – последният също нард със защитата на свои права е проц субституент на останалите кредитори. Ако кредиторът е предявил иска, задължително се конституира като съищец и синдика. Искът като конститутиве е иск за попълване масата на Н. При уважаване на иска, обаче – д-ето се счита за недействително за кредиторите и се смята, че имуществото не е влязло в масата на Н – чл.648 – даденото на 3л., сключило сделка с длъжника или е кредитор, к е получил плащане – се връща в масата, а ако се дължат пари, то става кредитор. Материалноправна и процесуалана последица: поражда се вземане/право в полза на кредиторите да искат връщане на даденото по относително недействителната сделка в масата на Н. Последният иск се предявява срещу 3л.

646 648 – някои съдилища са съединявали двата иска; други съдилища не са, защото вторият иск не е срещу длъжника. С изменението се слага край на противоречивата практика – сега от закона се допуска съединяването. Конструкцията е – по иска по чл.646 има задължително другарство на страната на ответниците – длъжника и 3л., сключило сделката с дл или получило плащане от него. Искът по чл.648, к е предявен само срещу 3л. – допуска се кумулативно обективно съединяване, въпреки, че по втория иск единият от ответниците по първия, не е ответник. С изричната разпоредба може да се сложи край на споровете в практиката на търг колегия на ВКС – иска за връщане на даденото на 3л. се е квалифицирал по чл.55 ЗЗД, а друуги по чл.34 ЗЗД. В. Попова има статия – обосновава зак теза – споц иск по чл.648 и да не се привързва към институти на ЗЗД. Длъжникът, синдикът и вс кредитори са обвързани от това решение, то има по-широки суб предели от обикновените СР по искови дела.

чл.365 ГПК – тези П се разглеждат по реда на особените искови П, дори да не е търговска сделката; чл.694 – също се включва.

При това обективно/кумулативно съединяване на 2-та иска има и особеност в подсъдността – комп е съдът по несъстоятелността, т.нар. привличаща сила, макар 3л. да има пост адрес на др място – това е с оглед местната подлъдност. Родовата е ОС, независимо от цената на иска. 648 е осъдителен.

  1. Отменителни искове по чл.647

Сроковете пак се броят преди подаването на молбата, като са доста разнообразни – 3г. срок – за безвъзмездна сделка, с изкл на обичайното дарение, по к страна е св лица. Безв сделка  2г. срок. Същия срок за сдлека, при к даденото надхвърля полученото. Обезпечаване на чужди задължения – 1г. срок, но не по-рано от датата на неплатежоспособността. Тататък изброи останалите хипотези – сделка със св лица, к уврежда кредиторие.

Безв сделки по т.1 и 2 – има 2 и 3 г. сорк, но няма ограничени с огледа датата на неплатежоспособността. Излиза, че може да са извършени и преди тази дата.

Т.3, 4 и 5 – срокът е 2г., 1г. – преди подаван на молбата, но не по-рано от датата – тук периодът е затворен. ; в т.5 и 6 – няма затваряне

 

647(1), т.6 съотношение с чл.135 ЗЗД – т.6 е специална норма. Тр да се докаже, че уврежда кредиторие, а в предходните хипотези на чл.647 е достатъчно да е налице ф.с. без доказване, че сделката уврежда кредиторите.

Обща разпоредба, съгл с ал.1 – недействителността по ал.1, т.1-5 важи и за д-я и сделки, извършени след подаване на молбата, но преди датата на СР за откриване на П по Н

чл.647 – пак важи това, че ако исковата молба подлежи на вписване недействителността няма да засегна правата на 3 л, к са придобили възмездно и добросъвестно преди вписването. Не може да искаме връщане на даденото. Ако е придобило след вписване на искова молба, може да се иска връщане на деденото – 646 и 648 тогава ще могат да се съединят. Ще може да се иска придобития имот, ако е придобил след вписване на исковата молба, като докажем още, че е недобросъвестността. Ако е преди вписването, тр. да докажем, че е недобросъвестно. – последното не го разбрах. Идеята е попълване на масата на Н заедно със запазване правата на 3л., к са договаряли със съдоговорителя на длъжника и 3л.нататък. Но става много опасно за интересите на кредиторите, ако няма доказателства за тяхната недобросъвестност.

Важат нещата за срока за предявяване, за легитимацията на синдика, бранещ колективния интерес на кредиторите, правното положение на дл като ответник, к се предсатвлява сам или с адвокат, а не от синдика, възможността за съединяване на исковето – чл.647 и 648 – конст х-р на исковете, прекл срок за предявяване, комп съд, възм на кредитор да предяви иска при безд-е на синдика. Възм ако кредиторът е предявил иска – др кредитори да се присъединят до 1 съдебно заседани. Това, че стават съищци. Зад конст на синдика, ако искът е предявен от кредитор. Запазва се възможността искът по чл.135 да се предявява + специална норма, в к е предвидено, че презумпцията по чл.135(2) се прилага за всички свързани лица

Чл.621а – недопустимо е оттегляне и отказ от тези искове, вкл 135 ЗЗД, особено когато е платено на кредитор с голямо вземане

Пар.14 от ЗИ ТЗ – в 1м. срок от влизане в сила на измененията може исковете да се оттеглят без съгласие на другата страна. Дава се възможност само за оттегляне, но не и за отказ – да не се носи от масата на несъстоятелността тежестта за разноските в производството по предявяване на иска – поради промяната в закона тр да се оттеглят исковете – не разбрах – да питам ЙО

Възможност за изменение без съгласието на ответника – по ГПК,  до 1 съдебно заседание; чл.646(2) )

 

Оттук вече е лекцията на Попова от тази година:

 

Чл.722 ал.1 – новите вземания трябва да са възникнали по предвидения в закона ред и да са във връзка с ПН. Тук е променено правилото „който е пръв по време е пръв и по право” и правилото на ЗЗД, че първо се удовлетворяват по-обременителните задължения.

 

Органи в ПН

 

Централно място има съдът във фазата за откриване на ПН. Той разглежда молбата, той постановява решението за откриване на ПН, той постановява решението за обявяване в несъстоятелност. Той разглежда възраженията срещу списъците на синдиците и това е същият съдия, който разглежда делото. Този съдия ръководи събранието на кредиторите. Този съдия утвърждава и приетия от събранието на кредиторите план за оздравяване. Това е органт, пред който се обжалва и сметката за разпределението. Характерно за неговото правомощие е, че когато длъжникът е обявен в несъстоятелност, освен решението за всяка продажба съдът издава изричен акт – разрешение на синдика да извърши продажбата по предвидения в закона ред.

 

Синдикът – той е централен орган. Само ФЛ може да бъде синдик (преди е можело и ЮЛ). Синдичната дейност е много многостранна, изисква познания в много области – право, счетоводство, финанси. ФЛ трябва да има юридическо или икономическо образование и не по-малко от 3 години стаж по специалността. Провеждат се изпити за синдици, не е конкурсен изпит. Задължително трябва да е включен в Списъка на Мин. на правосъдието, който е обнародван в ДВ. Има една Наредба за надзора, контрола, подбора на синдиците. Ако не си включен в Списъка, не може да те назначат като синдик. Ако те отстранят от Списъка, губиш си правото и по дела, по които вече си назначен. Друго изискване – да не е обявяван в несъстоятелност (ако е бил ЕТ или неограничено отговорен съдружник). Да не е освобождаван на осн. чл.658 ал.2 от съда като синдик, поради неизвършване на своята дейност или незаконосъобразно извършване на тази дейност. Вписаните синдици имат задължение всяка година да плащат по една минимална работна заплата като такса за обучение.

Действията на синдика не подлежат на обжалване. На осн. чл.663 носи имуществена отговорност за своите действия.

 

Видове синдици:

1) временен – назначава се от съда с решението за откриване на ПН; той трябва да е дал нотариално заверена декларация, че е съгласен да бъде синдик в това производство и че отговаря на изискванията на чл.655 (няма съмнения за неговата безпристрастност, не е кредитор в ПН, не е длъжник в ПН и няма някакви отношения с длъжника или кредитор, които да създават съмнения). С молбата за откриване на ПН може да се поиска определено лице да бъде назначено за временен синдик и ако това лице отговаря на условията, съдът не може да откаже да зназначи това лице.

2) постоянен

3) служебен

4) предварителен временен синдик – има правомощията само по чл.635. Той съставя списъци на вземанията и той е една обезпечителна мярка във фазата за разглеждане на молбата за откриване на ПН.

 

Правомощията на синдика може да се упражняват от няколко лица и тогава решенията се вземат с единодушие, а действията се извършват съвместно, освен ако събранието на кредиторите или съда не са решили нещо друго, т.е. няма пречка да бъдат назначени и двама синдици, но това е по-рядко. По-скоро синдикът си е създал свой екип.

 

Правомощията на синдика – чл.658 ал.1 ТЗ:

 

Чл. 658. (1) Синдикът има следните правомощия:

  1. представлява предприятието;
  2. управлява текущите му дела;
  3. (нова – ДВ, бр. 84 от 2000 г.) упражнява надзор върху дейността на длъжника в случаите по чл. 635, ал. 1;
  4. (предишна т. 3 – ДВ, бр. 84 от 2000 г.) получава под опис, съхранява и води търговските книги и търговската кореспонденция на предприятието;
  5. (предишна т. 4 – ДВ, бр. 84 от 2000 г.) издирва и уточнява имуществото на длъжника;
  6. (предишна т. 5 – ДВ, бр. 84 от 2000 г.) при предвидените в закона условия прави искания за прекратяване, разваляне или унищожаване на договори, по които е страна длъжникът;

важно!!! 7. (предишна т. 6 – ДВ, бр. 84 от 2000 г.) участва в производствата по делата на предприятието на длъжника и завежда от негово име дела – правомощие да бъде процесуален представител на длъжника, да води от негово име и срещу него делата на предприятието. Материалноправно нямаме пълно десезиране на длъжника, той сам извършва действията с предварително съгласие на длъжника, но процесуално синдикът е този, който се явява негов законен процесуален представител.

  1. (предишна т. 7 – ДВ, бр. 84 от 2000 г.) събира паричните вземания на длъжника и внася полученото в особена банкова сметка;
  2. (предишна т. 8 – ДВ, бр. 84 от 2000 г.) с разрешение на съда се разпорежда с паричните суми от банковите сметки на длъжника, когато това се налага във връзка с управлението на имуществото и неговото запазване;
  3. (предишна т. 9 – ДВ, бр. 84 от 2000 г.) издирва и уточнява кредиторите на длъжника;
  4. (предишна т. 10 – ДВ, бр. 84 от 2000 г.) по определение на съда свиква и организира събранията на кредиторите (съдът след това води събранието);
  5. (предишна т. 11 – ДВ, бр. 84 от 2000 г.) предлага план по чл. 696 – изготвя и предлага план за оздравяване;
  6. (предишна т. 12 – ДВ, бр. 84 от 2000 г.) извършва действия по прекратяване участието на длъжника в търговски дружества;
  7. (предишна т. 13 – ДВ, бр. 84 от 2000 г.) осребрява имуществото от масата на несъстоятелността;
  8. (предишна т. 14 – ДВ, бр. 84 от 2000 г.) извършва други предвидени от закона или възложени от съда действия (едно такова е по чл.635 ал.2).

(2) Синдикът осъществява правомощията си съобразно с развитието на производството по несъстоятелност и постановеното от съда.

(3) (Нова – ДВ, бр. 38 от 2006 г.) Всички държавни органи и организации са длъжни да оказват съдействие на синдика при изпълнение на неговите правомощия.

 

Ал.2 – уточнява, че по ал.1 са възможните правомощия на длъжника, които при гласуването на закона са били приети на първо четене, но че в ал.1 няма разграничаване кое правомощие в коя фаза се извършва и затова е казано, че правомощията по ал.1 се извършват съобразно фазата.

 

(От МП гледна точка длъжникът си е субект, който си сключва сделките, но след предварително съгласие на синдика, той не му е МП представител след откриване на ПН. Длъжникът губи своята МП правоспособност след обявяване в несъстоятелност, но тогава не се сключват и сделки. От процесуална гледна точка длъжникът не може сам да води делата за защита на своите права. Синдикът е негов законен процесуален представител – по съпътстващите ПН искови дела, които имат за предмет права на длъжника. Не е такова положението на синдика в самото ПН. Длъжникът в ПН може да се представлява сам, от своите органи или от адвокат (чл. 635). Пример: синдикът не е процесуален представител на длъжника в делото по отменителен иск по чл. 647.

Само с разрешение на съда може да се разпорежда със суми, които са по специалната сметка.

 

Т.7 – съпоставка – от мат пр гледна точка длъжникът е субект, к сключва сделките след предваритено съгласие на синдика. Той не му е мат пр предсатвител след откр П по Н. Длъжникът губи изцяло мат си правоспособност след обявяването в Н, но тогава не скл сделки. От проц гл.т. длъжникът не може сам да води делата за защита на своите права – синдикът е негов законен проц представител – но по съпътстваите П по Н искови дела с предмет права на длъжника – вещни, обигационни, заповедни п-ва, изп дела; П по Н, където длъжникът е кредитор. В самото П по Н срещу длъжника, положението на синдика не е такова.(надзор, разрешение за сделки, охранява им, съставя списъците на вземанията и др.). Синдикът не е представител на длъжника в П по Н. Обжалването на СР за откриване П по Н не е от синдика, както и СР за обявяване; възражения срещу оздравителния план – а длъжника сам, предсатвляван от органите си или от адвокат – чл.635(3). 658, т.7 – законна проц предсатвителна власт на синдика по дела за права на длъжника. За делата за попълване масата на Н, чл.635(2) – синдикът не е проц представител на длъжника, а делото е срещу дл и синдикът е проц субституент за кредиторите, а длъжниикът пак се предсатвлява сам, от органите си, ако е ю.л. или от адвокат. Събира паричните вземания на длъжника и да ги внесе в спец сметка – чл.636. Така получава доброволното плащане. Към него тр да бъде насочено и волеизявлението за прихващане от кредитор. Той събира вземанияра и чрез изп п-во, заповедно или П по Н с кредитор – длъжника, но като предсатвител. Със сумите по спец сметка може да се разпорежда само със разрешение на съда; издирва и уточнява кредиторите, но те тр да си предявят вземанията, ако не, те се погасяват. Няма право, дори за да знае за кредиторите, освен тези по 697, да ги включи; осребрява им на дл, предкага оздравит план, извърпва д-я по прекратяване на участвито на дл в ТД, като тук е и матпр предсатвител. В др хипотези, посочени в закона. Ал.1 се упражнява според фазата на п-вото и постановеното от съда. Например осребряването е чак след обявяване на Н, освен продажбите по 637в – само тези при особени случаи.чл.697?

635(2) – съдът е забранил на дл да управлява и изв дейност, а го е възложил на синдика.

Събранието на кредиторите може да реши, че опр негови правомощия, като оценители и осребряване ще се извършват от синдика. )

 

 

Това са правомощия на синдика. За временния синдик има отделни правомощия, като временният синдик изготвя списиъци на кредиторите от търговските книги. Няма легално определение на понятието търговска книга – това са всички документи, които се открият. Правилата за временния синдик са в чл.666 ТЗ. Този списък е необходим за провеждането на първото събрание на кредиторите, където участват кредиторите по списъка, който временният синдик е направил. Той прави заверено извлечение от търговските книги. Важно право и задължение на временния синдик е писменият доклад за причините за неплатежоспособността, състоянието на имуществото и взетите мерки за неговото запазване и за възможността за оздравяване на предприятието, за да може той да ориентира кредиторите дали има възможност за оздравяване на предприятието или е по-добре да бъде обявено в несъстоятелност преди изтичане на срока за предлагане на план за оздравяване. Излагането на причините за неплатежоспососбността също е от значение с оглед евентуалната възможност за водене на отменителните искове. Временният синдик дава съгласие с нотариална заверка на подписа за участие в това производство, трябва да отговаря на изискванията за синдик. Докато вече избраният от събранието на кредиторите синдик изготвя списък на вземанията и той вече е постоянен синдик. Той се избира от първото събрание на кредиторите, но се назначава от съда.

 

Синдикът прави ежемесечно доклади, отчети до събранието на кредиторите и до съда, като при поискване трябва да даде незабавно отчет за своята дейност. Длъжен е да води прошнурован дневник за всички действия и да извършва действията с грижата на добър търговец. Синдикът няма право да упълномощава друго лице със своите права, освен с изрично разрешение на съда.

 

Синдикът получава заплата от 500 до 1000 лв. (това не е ТВ, защото няма ТПО, а е свободна професия), като може на събранието на кредиторите те да решат да му изплатят окончателно възнаграждение с оглед събраните суми, осребреното имущество и удовлетворените кредитори – процент от общо събраните суми. Синдикът е длъжен също и задължително да се застрахова. (Възнаграждение. Синдикът получава месечно възнаграждение, но събранието на кредиторите може да реши, че ще получи окончателно – % от осребреното, за оздравяване и т. н. Тук нямаме трудов договор! Макар да се дължи месечно, това не е трудово възнаграждение. Това е разход в ПН и то от тези разходи, които трябва да се платят на падежа, но може в МН да няма достатъчно имущество, и то да се получи едва при осребряване. От активността на синдика в дела за попълване МН зависи и неговото възнаграждение.)

 

(Синдикът може да бъде освобождаван на различни основания. Той ще бъде освободен, ако бъде изваден от списъка на синдиците. Последното може да бъде по лично негово искане или ако не се внесе таксата. Може да бъде освобождаван от този списък и ако М-во на правосъдието реши, че той извършва незак д-ст, бездейства или не си върши добре работата. Тъй като фигурирането на синдика от списъка е предпоставка за качеството – изключването е = лишаване от професия. Това е основание за освобождаването му като синдик за бъдещи и висящи дела. извън това в 657 са дадени и др основания: писмено искане, отправено до съда без нужда да се обосновава. Използва се при натиск от кредитори; поставяне под запрещение; когато престане да отговаря на 655(2), по решение на събранието на кредиторите. Решението се взима с мнозинство от размера на вземанията и не се мотивира. 2003 се дава възможност съдът да освободи синдикът и по искане на кредиторите, к притежават повече от половината от размера на вземанията и без да е имало събрание. Решенията на събранията на кредиторите могат да се атакуват, ако са във вреда на кредитор или длъжник; при факт невъзможност; при смърт.(излиза, че тр да има изричен акт)

ал.2 – съдът по всяко време служебно или по предложение на длъжника, комитетра или кредитор може да го освободи, ако  не изпълнява…….В сравнение с ал.1, излиза, че по ал.1 не е нужно те да се обосновават, но тр да предложат друг синдик. Само осв по ал.1, т.1 изпълнява зад-ята си до встъпване на новия синдик. Когато е по искане на кредиторите или събранието – освобождава се веднага. Съдът се произнася с определение по исканията, к има незабавно д-е, не се чака да влиза в сила. Жалбата не спира изпълнеието. Това е измежду определенията, за к изрично е предвидено в закона, че подлежат на обжакване, затова то е по чл.613а е до АпС. При освобождаване на синдика, само той е легитимиран да обжалва, ако не го совобождава, този к е поискал освобождаването. Ако синдикът е освободен и обжаклва и АпС отмени определението, той не се връща в П по Н, но не загубва правото си да бъде синдик – да не се освобождава от професията на осна ал.2.

Съдът тр да насрочи събрание на кредиторите за избор на нов синдик, а докато върви процеса, той назначава служебен синдик. Само в т.4(когато искането е от кредитори, к имат повече от половината вземания), няма насрочване, а те предлагат друг – така се заобикаля възможността за правомощията на събранието да предложи.

 

 

Основания за освобождаване – чл.657 ТЗ

Синдикът може да бъде освобождаван на различни основания. Ще бъде освободен, ако бъде изваден от списъка – може да е по негово искане или ако не внесе таксата за обучение, по решение на МП, ако извършва незаконосъобразна дейност или не си върши добре работата. Чл. 657 дава другите основания.

Ако е по негово искане, не е нужно да се обосновава.

Съпоставена ал. 2 с ал. 1, виждаме, че когато е по искане на кредитори с повече от ½ от вземанията или по решение на ОС не е необходимо да се обосновава – достатъчно е да поискат да бъде освободен. Необходимо е също да предложат друг синдик. Само освободения по ал. 1 е длъжен да изпълнява функциите си, докато встъпи новият. Когато е по искане на кредиторите или по решение на събранието на кредиторите, той се освобождава окончателно – няма да го чакаме да извършва други действия.

Ако синдикът е освободен с определението на съда и обжалва и апелативният съд го отмени, той не се връща в това ПН, но не загубва правото си да бъде синдик!

Като бъде освободен синдикът, съдът задължително насрочва събрание на кредиторите за избор на нов синдик. Така се заобикаля необходимостта от използване на правомощията на събранието на кредиторите относно предлагането на синдика.)

 

Събрания на кредиторите – има 2 вида

 

1) първо събрание на кредиторите, което се провежда след откриване на ПН на датата, която е определено с решението. Кредиторите не се канят за това събрание, защото решението се вписва в ТР. Кои кредитори влизат в това събрание? – кредиторите по списъка, изготвен от временния синдик. Участват в събранието ако има процесуални представители с изрично пълномощно. Вземането на решението е с обикновено мнозинство от размера на вземанията по този списък. Временният синдик задължително участва в събранието. Длъжникът се уведомява, но не е длъжен да участва. Събранието изслушва доклада на временнния синдик, то избира постоянен синдик и предлага на съда да бъде назначен и може да избере комитет на кредиторите (факултативен орган и се избира когато имаме големи несъстоятелности с много кредитори). Събранието може да посочи и няколко лица при условията на евентуалност, поредност за избиране като синдици. Събранието се провежда след обявяването на списъка по чл.692 като съдът е длъжен веднага след това одобряване на този списък да насрочи обикновено събрание (това вече е събрание на кредиторите с приети вземания, другите кредитори не участват).

 

2) след одобряване на този списък задължително се насрочва обикновено събрание на кредиторите за упражняване на правомощието му по чл.677 ал.1 т.8 – определеня реда и начина на осребряване на имуществото на длъжника и т.н. Събранието може да бъде насрочено и по постъпило искане от синдика, длъжника, комитета на кредиторите или от кредиторите 1/5 от размера на приетите вземания. Поканата се обявява в ТР и всички кредитори се смятат за редовно уведомени. Решенията се вземат с обикновено мнозинство според размера на вземанията и затова е предпоставката те да са с приети вземания. Размерът на гласа се изчислява според общия размер на вземанията. След като са приети вземанията, задължително се посочва дневен ред на събранието по чл.677 т.8.

Правомощия: изслушва доклада на синдика за дейността му, изслушва доклад на комитета на кредиторите, избира синдик, ако такъв все още не е избран (служебен синдик, назначен от съда – това може да е и лицето, което е било временен синдик). Вземане на решение за освобождаване на синдик, определя размера на възнаграждението и неговото изменение. Синдикът се оказва орган, който е силно зависим от събранието на кредиторите. Когато събранието на кредиторите не може да вземе решение, синдикът се назначава от съда. Определението на съда не подлежи на обжалване по отношение на синдика.

Начинът на осребряване, който ще приеме събранието на кредиторите, не може да бъде различен от този, който е регламентиран в закона. Единствено за незабавния търг с устно наддаване няма регламентирана процедура. Само за тази процедура събранието може да каже как.

Събранието на кредиторите може да реши и по въпроса за това дали да се мине към пряко договаряне или чрез посредничество при тази продажба, само при положение, че са проведени двата търга безуспешно, т.е. не може тук да се прескочат търговете (в ГПК е казано публичната продан) – само ако не бъде продадено имуществото по този ред, може да се отиде към пряко договаряне.

 

Определя оценителите и техните възнаграждения, начинът на оценка. Оценителите (ВЛ) остават зависими чисто професионално от съда, от събранието на кредиторите, защото се избират от тях, както и от определения метод на оценка. Те са остатъчна стойност, ликвидационна стойност. При осребряването ни трябва разумна прогнозна цена.

Чл.679 – възможност за атакуване решенията на събранието на кредиторите чрез искане за специално производство до съда по несъстоятелността, което обикновено се гледа от друг съдия, защото съдията по несъстоятелността е ръководил това събрание. Какви са основанията? – ако решението е незаконосъобразно или уврежда някой от кредиторите (ако събранието приеме оценка, която не е подходяща, то може да се атакува като увреждащо).

Това, което събранието може да реши, е дали да се продава имуществото като цяло, на обособени части или на отделни вещи. Обикновено събранието казва „нека синдикът да прецени”. В закона не е казана някаква поредност – чл.717: трябва да се обоснове кое е по-изгодно за кредиторите, кое би се продало по-бързо и на по-висока цена.

 

Комитет на кредиторите – факултативен, избира се от събранието на кредиторите. Минимум 3, максимум 9 – да има представители на обезпечените и необезпечените вземания, няма ги тези по ал. или т.2. Комитетът подпомага и контролира д-ята на синдика по управление на имушеството и др пр-я по закона. Комитетът е длъжен да извършва един път месечно проверка на касата и да уведомява съда за резултатите. От него не зависи възможността за продължаване дейността на предприятието, но дава становище за това с оглед преминаване към оздравяване или към осребряване. Становището не е решаващо, но има голяма тежест. Комитетът не може да предлага план за оздравяване или да дава становище по плана. Дава становище за възнаграждението на синдика, но няма решаващи функции. Този орган е в помощ на кредиторите и за да не се събират непрекъснто на събрания, членовете имат право на възнаграждение за сметка на самите кредитори, а не за сметка на масата. За да се обезпечи тяхната безпристрастност в 683 е установена забрана за придобиване на вещ или право от масата на Н, както при синдика.

 

09.06.2014

 

Оздравително производство (ОП)

 

Оздравителното производство е наложено от МВФ. То има за цел да се запази дейността на длъжника съобразно чл.607, като по този начин да се създаде възможност за удовлетворяване на кредиторите и запазване интересите на р/сл (да запазят работните си места). ОП не е охранително производство, то си е процедура, която защитава целта за удовлетворяване на кредиторите, запазване дейността на предприятието и отчитане интересите на р/сл.

 

(Обща характеристика

Специфично за нашето производство по несъстоятелност е обстоятелството, че в това производство има възможност да се развие и оздравително производство. Това е една факултативна фаза след решението за откриване на производството по несъстоятелност. Съществуването на тзи фаза е в съзвучие с основното правило на чл. 607 ТЗ, к може да се разглежда като принцип характерен за ПН, а именно че то служи за удовлетворяване на вземанията на кредиторите; оздравяване на предприятието на длъжника, т.е. на неговата дейност; също и на правилото, че в това производство се вземат предвид интересите на Кр-те, Дл-а и неговите Р/С.Не е самоцелно – идеята е да се съдейства за удовлетворяване на кредиторите и за запазване на работните места. То е тясно свързано с целта на ПН, а именно – удовлетворяване на кредиторите.

С други думи оздравителното производство е с цел да могат да бъдат удовлетворени кредиторите и това удовлетворяване да стане посредством оздравяване дейността на предприятието на длъжника, което да доведе до максимализиране, увеличаване на масата, на имуществото включено в масата на несъстоятелността и да помогне за запазването на работните места.

Тази фази също има колективен характер. Той е отражение на колективния характер на ПН. И тук участват всички кредитори, които са предявили вземанията си. Ако не са ги предявили и не са от кредиторите по чл. 697, вземанията ще се погасят.

 

Съпоставка с конкордатните процедури

Общото е, че и в двата случая се цели запазване дейността на предприятието.

Характерното е, че понастоящем нямаме отделно конкордатно производство, а ОП е инкорпорирано в ПН и представлява факултативна фаза в него.

Друга отлика е задължителното изискване да има план за оздравяване. Има също задължително съдържание на този план. Процесуалните норми са такива, че да гарантират постигането на целта, посочена в чл. 407. Отликата от класическото универсално принудително изпълнение е, че тук се предвиждат начини на изпълнение, с които да се удовлетворят кредиторите, като се избегне осребряване на имуществото на длъжника. В плана трябва да се предвидят начин на удовлетворяване и сравняване на удовлетворяването с това, което би получил всеки кредитор, ако се стигне до осребряване на МН.

Същност

Оздравителното производство е колективна процедура, която се развива при незаконосъобразно развитие на отношенията, свързани с дейността на длъжника, изразяващо се в неплатежоспособност или свръхзадълженост и цели удовлетворяване на кредиторите независимо от волята на длъжника и оздравяване на предприятието. Показателно за това – задължителните два елемента на плана (виж по-горе). Вярно е, че длъжникът измежду лицата, легитимирани да представят план за оздравяване, но не само той – следователно оздравителен план може да му бъде наложен. Дори той да е предложил този план, той се гласува от събранието на кредиторите, т.е. и в този случай не зависи само от неговата воля. Нещо повече, кредиторите могат да наложат да се избере надзорен орган, който да контролира дейността на длъжника. Този план предвижда задължения за длъжника (за реорганизации, за съкращения и пр.) с последиците, че ако не изпълнява плана, ПН ще бъде възобновено. Този план води до промяна на вземанията – може да включва разсрочване, отсрочване. Понеже гласуването е по размер на вземанията, този план обвързва всички кредитори – дори тези, които не са се явили да гласуват или са гласували „против”. Несъгласните обаче също не следва да се поставят в по-лоши условия от тези, при които биха били поставени при осребряване на имуществото.

За охранителните производства е характерно, че актът не може да засяга трети лица – те са за съдействие за упражняване на граждански права и се прилага там, където ПО се развиват законосъобразно. Производството е едностранно – няма страни, а само молител. Актът не засяга трети лица и не подлежи на обжалване. Повечето охранителни производства са несъдебни. Всички регистърни производства са регистърни. Всяко лице, засегнато от охранителния акт може да предяви иск напр. за установяване, че е вписано несъществуващо обстоятелство.

За исковете по чл. 646 изрично е казано в чл. 649, че не се събира предварително държавна такса. Ако се загуби, е в тежест на МН.

Има преклузивен срок за представяне на плана за оздравяване – чл. 698. До 1 месец след обявяване в ТР на определението на съда за одобряване списъка на приетите вземания. Възможност за предлагане на план за оздравяване има още с подаване на молбата за откриване на ПН до края на този срок. В практика обикновено е след обявяването на определение за одобряване на списък на приетите вземания – трябва да предвидим удовлетворяването им в плана. Сроковете за плащане на вземанията трябва да са обвързани с влизането в сила на плана.)

 

Съдържание на плана – чл.700 ТЗ

 

т.1 – първата цел е удовлетворяване на кредиторите, затова в плана трябва да се посочи задължително степента на удовлетворяване на вземанията включени в одобрените от съда списъци към момента на внасяне на плана, начина и времето за плащане на кредиторите от всеки клас, както и гаранции за изпълнение на оспорените неприети вземания;

т.3 – да се обърне внимание – във връзка с т.1 трябва да се посочи в плана задължително и степента на удовлетворяване, което получава всеки клас кредитори в сравнение с това, което би получил при разпределение на имуществото по предвидения от закона ред; Кредитор не може да бъде поставен в по-лошо положение от това, ако бъде осребрено имуществото, освен ако не е изразил изрично съгласие за това. Това изискване налага да се извършат сложни експертизи, които да преценят какво би било удовлетворяването при осребряването на имуществото, колко време би продължило осребряването и какво биха получили кредиторите.

т.4 – гаранциите, които се дават на всеки клас кредитори във връзка с изпълнението на плана;

т.6 – влиянието на плана върху заетостта на работниците и служителите на длъжника; при оздравяването може да се наложи съкращаване на някои дейности или продажба на обособени части от предприятието на длъжника, така че този задължителен елемент показва, че планът е не просто в интерес на длъжника, но и в интерес накредиторите и неговите работници.

 

(Във вр. с т. 3 – може ли така да се удовлетворят кредиторите, че да не се засяга имуществото на неограничено отговорния съдружник. Ако не може, не следва той да се освобождава от отговорност.

            По т. 4 не става дума за ипотека и залог – те не могат да се наложат със силата на по-големите вземания. Планът има за цел справедливо удовлетворяване, а не създаване на нова привилигия.

            По т. 5 – може да се свързва със съкращения.

            По т. 6 – интересите на работниците и служителите. „Влиянието” – реално трябва да се отчете какви ще са резултатите за тях. В повечето случаи се свързва именно със съкращенията, но може да се свързва с преструктуриране.

            По ДОПК може да има отсрочване и разсрочване на лихви. Съгласие дава министърът на финансите. За опрощаване от президента може да се мисли само за ЕТ – то е само на ФЛ.

            Съдът е длъжен да го провери. Ако не отговаря на изискванията, се дава срок за поправяне на недостатъците. За съжаление, понякога едни от най-съществените елементи липсват (напр. т. 3), а съдиите проспиват проверката.

            Има и факултативно съдържание на плана (ал. 2) – с него може да се предвиди продажба на предприятието като цяло или на обособени части от него. Начинът може да е т. нар. дълг срещу собственост. Новиране на задължения, други действия или сделки.

            Когато се продава предприятието, трябва да имаме пазарна оценка. Няма осребряване – прехвърля се на практика цялата МН, но се прехвърлят и задълженията. Следователно задължен по клаузите, предвидени в плана съгласно клаузите на договора за прехвърляне, ще бъде купувачът на предприятието. Може да стане дори против волята на длъжника. Има допълнително условие към плана – освен пазарна оценка, прилага се и проект за договор, подписан от кандидата за купувач. Много е странна тази фигура, не е казано „предварителен договор”. Няма задължение за сключване – самите клаузи са уредени. И при този факултативен елемент съдържанието на плана остава – купувачът се обвързва със задължителното съдържание на плана. Законодателят не е приел предложението утвърдения план да има прехвърлително действие, а е предвидил договорът да се сключи след утвърждаването му и след прекратяване на делото между купувача и длъжника. Ако някоя от страните откаже да сключи договора в едномесечен срок от влизане в сила на решението, всяка може да предяви иск за обявяване на предварителния договор за окончателен. Би трябвало при тази продажба да се проверят финансовите възможности на купувача – за да се защитят интересите на кредиторите. Произтича от текста на чл. 700, т. 4 – гаранциите за изпълнение на плана.

            При фигурата „дълг срещу собственост” трябва да имаме оценка на дълга. Това е волята на съответния кредитор. Дали ще се осъществи на практика зависи от волята на останалите кредитори, които ще гласуват плана.

            Друга факултативна възможност е за назначаване на надзорен орган. Има едно специфично проявление на служебното начало – може да се назначи и служебно от съда (чл. 700а) .)

 

Друго характерно за ОП, което показва, че е обективна процедура за удовлетворяване на кредиторите, независимо от волята на длъжника, е легитимацията на лицата, предвидена в чл.697 – длъжника, синдика, кредиторите, които притежават най-малко 1/3 от обезпечените вземания => планът може да бъде предложен и въпреки волята на длъжника от синдика или кредиторите; т.7 – 20/100 от общия брой на работниците и служителите на длъжника (най-добрият вариант тук е профсъюзите да изготвят плана, но най-често те просто събират работниците на митинг).  Когато се прави предложение от министъра на финансите, го няма това изискване за размер от 1/3 от необезпечените/обезпечените вземания. Кредиторите по чл.616 ал.2 нямат право да предлагат план за оздравяване.

 

(Легитимирани лица

ПРЕДЛАГАНЕ НА ПЛАН

Чл. 697. (1) Право да предложат план имат:

  1. длъжникът;
  2. синдикът;
  3. кредиторите, които притежават най-малко 1/3 от обезпечените вземания;
  4. кредиторите, които притежават най-малко 1/3 от необезпечените вземания;

5.съдружниците, съответно акционерите, които притежават най-малко 1/3 от капитала на дружеството длъжник;

  1. неограничено отговорен съдружник;
  2. двадесет на сто от общия брой на работниците и служителите на длъжника.

(2) Не могат да предлагат план кредиторите с вземанията, посочени в чл. 616, ал. 2.

(3) (Нова – ДВ, бр. 84 от 2000 г.) В случаите по чл. 630, ал. 2 не може да се предлага план за оздравяване.

            На практика, когато синдикът предлага оздравителен план, тъй като когато той го внася, разноските са за сметка на МН – често кредиторите намират кой да изготви плана, за да не е в тежест на МН.

            Не могат да предлагат кредиторите по чл. 616, ал. 2.

            Има възможност едновременно с откриване на ПН или по-късно (изтичането на този срок), да се обяви в несъстоятелност лицето с решение по чл. 630, ал. 2 – тогава не може да се предлага оздравителен план. Разликата с чл. 635, ал. 2 е, че продължаването на дейността е в интерес на кредиторите, но самите действия на длъжника са такива, че застрашават техните интереси – тук си има възможност за предлагане на оздравителен план, длъжникът не е обявен в несъстоятелност.

            Когато има публични задължения, задължително към плана се иска и одобрението на МФ, иначе планът е недопустим.)

 

Планът се гласува от събранието на кредиторите и гласуването е според размера на вземанията. Т.е волята на кредиторите, дори когато планът е предложен от длъжника, е определяща за приемането на плана. Освен това планът се утвърждава с решение, което подлежи на обжалване.

 

Когато едновременно с решението за откриване на ПН, длъжникът е обявен в несъстоятелност, не може да се предлага план за оздравяване, макар и срокът за предлагане да не е изтекъл. Срокът е 1 месец от обявяване в ТР на определението на съда за одобряване списъка на приетите вземания.

 

Той може да бъде предложен с молбата за откриване на ПН (такава е идеята на законодателя, когато длъжник подава тази молба). Практиката показва, че тези планове не могат да издържат, защото още няма предявени вземания и не се знае кои точно вземания ще бъдат предявени и ще бъдат приети. Не се знае кога ще се насрочи събрание на кредиторите, не се знае кога ще се вземе това решение, с което се утвърждава плана и това създава затруднения при ранно предлагане на плана.

За разлика от решението за откриване на ПН и решението за обявяване в несъстоятелност, решението за утвърждаване на плана за оздравяване няма незабавно действие. То подлежи на вписване в ТР, но поражда действие след като стане необжалваемо и това е така, тъй като утвърждаването на плана не води до спиране на производството, а до неговото прекратяване. С решението за утвърждаване на плана съдът прекратява производството. (според Попова е по-добре ПН да бъде спряно, а не прекратено, и да се осъществява надзор върху дейността на длъжника).

 

Като се приложи планът за оздравяване, той трябва да отговаря на условията на чл.700 ал.1 – задължителното съдържание, трябва да е подадено в срок и да е от легитимирано лице.

Чл.701 ал.2 – „в случай че предложеният план не отговаря на изискванията на чл. 700, ал. 1, съдът изпраща съобщение на предложителя да отстрани в 7-дневен срок допуснатите нередовности. Тази разпоредба не се прилага при отмяна на решението на съда по несъстоятелността за утвърждаване на план за оздравяване.” Когато съдът не е дал такива указания, това е една от причините тези планове да „висят във въздуха” и ОП да се използва сравнително рядко в практиката.

 

Когато съдът прецени, че с плана всичко е наред, той го допуска до гласуване от събранието на кредиторите. Съдът е длъжен да насрочи събранието не по-късно от 45 дни от определението. Определението се обявява в ТР, затова трябва да се следи ТР, а да не се чака съобщение. Определението, с което се допуска плана за гласуване от събранието, не подлежи на обжалване. А определението за недопускане на плана подлежи на обжалване в 7-дневен срок – това е акт от категорията на чл.613а, където се казва, че подлежи на обжалване определението, ако това е изрично предвидено.

 

Съдът е длъжен да обяви, освен че ще има събрание на кредиторите, и дневния му ред. Това е специално събрание. Ако кредиторът се представлява от процесуален представител, то трябва да има изрично пълномощно. Това събрание  различно от първото събрание и различно от обикновеното. Специалното е в начина на гласуване – тук кредиторите гласуват по класове. Чл.703 ал.2 – Кредиторите гласуват отделно в следните класове:

  1. кредитори с обезпечени вземания и кредитори с право на задържане;
  2. кредитори по чл. 722, ал. 1, т. 4 – р/сл
  3. кредитори по чл. 722, ал. 1, т. 6 – публичните вземания
  4. кредитори с необезпечени вземания;
  5. кредитори по чл. 616, ал. 2 – не могат да предлагат план за оздравяване, но те участват в последния клас кредитори при приемането на плана.

 

В ал.3 е предвидено неприсъствено гласуване – „Кредитор може да гласува и без да присъства на събранието чрез писмо с нотариална заверка на подписа.” – трябва да бъде заверено изявлението, подписа на заявлението, а не пощенския плик.

 

Всеки клас гласува по отделно – това в другите събрания на кредиторите го няма. Никой от класа не може да бъде поставен в по-неблагоприятно положение от останалите кредитори в този клас, освен ако не е изявил изрично писмено съгласие.

Въпреки това се прие чл.703 ал.6 – „Не се счита за приет план, против който са гласували кредитори с повече от половината от приетите вземания независимо от класовете, в които се разпределят.” Това е, защото се оказа, че има кредитори с големи вземания в първи клас кредитори напр., които като гласуват един план, който им е удобен, поставят в по-неблагоприятно положение останалите. Хем трябва да имаме гласували повече от половината вътре в класовете, хем трябва да са гласували повече от половината като цяло, т.е. от общия размер на вземанията, за да може да се каже, че е приет планът от събранието на кредиторите, защото съдът утвърждава само приет от събранието на кредиторите план.

 

Може да има и несъгласни кредитори, самият длъжник може да не е съгласен и защитата не е по реда на чл.679 ТЗ, а по пътя на възражението пред самия съд по несъстоятелността. Срокът е 7 дни от датата на гласуване – това е стимулът на длъжника да се информира навреме какъв план е гласуван. Приемането на плана се обявява в ТР, но възражението не е от обявяването в ТР, а от гласуването. (Тук има възражение срещу плана пред съда по несъстоятелността. При обикнобено събрание е поради незаконосъобразност или увреждане на някого от кредиторите. Тук може да се оспорват процесуални нарушения (напр. гласуване без представителна власт), може да се оспори самият план, тъй като не отговаря на законовите изисквания (напр. ще получа по-малко, отколкото бих получил при осребряване на имуществото).  В тези случай той не следва да бъде одобрен. Вкл. кредитор с непредявено вземане, за което е предявен иск по чл. 694 – според проф. Попова, когато не е предвидена гаранция за удовлетворяване на вземането му.)

 

Планът за оздравяване може да съдържа и конститутивни елементи – Чл. 696. (Изм. – ДВ, бр. 84 от 2000 г.) С план за оздравяване може да се предвиди отсрочване или разсрочване на плащанията, частично или цялостно опрощаване на задълженията, реорганизация на предприятието, или извършването на други действия и сделки.

При публичните задължения мин. на финансите може да дава съгласие за отсрочване, разсрочване на лихвите и опрощаване на лихвите, но за главницата може само президентът да прави това и не го прави с план за оздравяване. За него критерият е тези вземания да са несъбираеми. В оздравителния план може да имаме отсрочване и разсрочване, но не може да имаме опрощаване на главницата. Освен това, изискване за допустимост на плана е да имаме съгласие на мин. на финансите, защото винаги имаме публични вземания. (това е предвидено в ДОПК). Попова: подобни привилегии за публичните вземания не са оправдани и само водят до неизползване на ОЗ на практика.

 

Чл.613а – това решение за утвърждаване на плана подлежи на обжалване по общия ред – въззивно и касационно обжалване. Тази норма подлежи на тълкуване. Тук правомощията, които има първата инстанция, са правомощия на втората инстанция. Това, което трябва да провери първоинстанционният съд – отговаря ли планът на задължителните изисквания, от легитимирано лице ли е, в  срок ли е, има ли поставяне на някои кредитори в по-неблагоприятно положение от други, има ли кредитори, поставени в по-лошоположение от това, ако беше извършено осребряване. Проверката е същата ако се провежда въззивно производство със събиране на доказателства. Проверката на въззивния съд ще бъде същата като проверката на първоинстанционния съд. При касационното обжалване няма да сме ограничени от чл.280 ал.2 ГПК, а от ал.1. Решението поражда действие чак след като стане необжалваемо. Когато имаме отсрочване, разсрочване и опрощаване, то има преобразуващ ефект по отношение на вземанията, но това не е решение по исков процес, а решение по колективна процедура, която има за цел удовлетворяване на кредиторите, запазване на дейността и нейното оздравяване и запазване на работните места и интересите на работниците. Има преобразуващо действие без да е конститутивно решение по исков процес.

 

(Длъжникът и кредиторите могат да го обжалват, като се позовават на всякакви нарушения, к се отнасят до плана: ако планът например няма елемент от зад си съдържание, а също може да се позовава и на срок, липса на легитимация, нарушения при гласуването. Обжалването е пред въззивния съд, но се отнася до съществуване или не на вземанията. Въззивната инстанция се занимава със същите въпроси, с к се е занимавала първата инстанция. В П по Н се решава друго – проверка на неплат и свръхзад, а въззивната инстанция разглежда по същество, а тук при плана, само по въпросите за плана, к първоинст съд е следвало да контролира. Не може въззивният съд да замести волята на кредиторите. Ако жалбата се уважи, не може да се предлага нов план за оздравяване, според Попова това не тр да е така. Ако въззивният съд тр да утвърсди плана, като уважи жалбата за неутвърждаване, но за това тр 1инст съд да си е свършил работата по редовността на плана и уведомяване на страните за неговото поправяне. Подлежи на обжалване пред ВКС със фазата на селекцията. Сроковете за въззивно обжалване е 7 дневен, а за касационно – месечен. Това води до бавно р-е на процеса. За разлика от СР по откриване П по Н подлежи на незабавно изпълнение, тук се прекратява П и трябва да се изчака необжалваемостта му, за да породи д-е.

Чл.365 – Касацията след проверката по селекцията, проверява само въприосите за плана за оздравяване – съдържание, проц правила за предсатвяне пред съда, гласуване, утвърждаване на плана.)

 

Чл.708 ТЗ – утвърденият с влязло в сила решение план за оздравяване е изпълнително основание, съдебно стабилно изп. основание, въз основа на което може да се извади ИЛ. Длъжникът не си изпълнява задължението напр. по плана за разсрочено плащане. Изискуемостта може да е предвидена като дата в плана за оздравяване, а може да е предвидена по някакво условие и ние трябва да докажем, че срокът е настъпил с изходящи от длъжника документи или с друг официален документ.

 

Надзорният орган – предвидена е възможност за назначаване на надзорен орган; той може да бъде колективен орган, може да бъде предложен както в плана за оздравяване и избран от събранието на кредиторите, така и назначен от съда. За синдика има специфични изисквания, за този надзорен орган няма никакви специфични изисквания. Когато е избран такъв надзорен орган, синдикът е длъжен да се отчита. Когато има такъв надзорен орган, въпреки че е прекратено производството, длъжникът може да бъде поставен при условията на контрол по отношение на сделките да иска разрешение на надзорния орган, също когато ще променя основно своята дейност и когато ще приключва някакви дълготрайни отношения или ще установява такива, може да бъде поставен и под условието да не се разпорежда с определени имуществени права.

 

(Утвърждаване на плана от съда

Актът, с който се утвърждава е решение. Всички изисквания на закона трябва да са спазени, вкл. за гласуване (в това число – да са допуснати всички кредитори в залата).

УТВЪРЖДАВАНЕ НА ПЛАНА ОТ СЪДА

Чл. 704. (1) Съдът по несъстоятелността утвърждава приетия план, ако са спазени изискванията на закона.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 84 от 2000 г.) Ако са приети няколко плана, утвърждава се планът, за който са гласували кредитори с повече от половината от общия размер на приетите вземания. Ако той не може да бъде утвърден, се утвърждава планът, приет от класовете кредитори, чиито интереси са увредени в най-голяма степен.

(3) (Доп. – ДВ, бр. 84 от 2000 г.) Планът се утвърждава в закрито заседание. Когато срещу приетия от събранието на кредиторите план са направени възражения, съдът разглежда възраженията в заседание при закрити врата с призоваване на длъжника, синдика и направилия възражението. По възможност всички възражения се разглеждат в едно заседание и съдът се произнася по възраженията в 14-дневен срок от заседанието.

Ако са приети няколко плана, се утвърждава този, който са приели кредиторите с повече от ½ от приетите вземания. Този текст не е отчел разгледаната по-горе промяна (чл. 703, ал. 6) – за да се приеме, трябва да са гласували „за” поне толкова.

Открито заседание при закрити врата се разглежда възражението (чл. 704, ал. 3).

УСЛОВИЯ ЗА УТВЪРЖДАВАНЕ НА ПЛАНА

Чл. 705. (1) (Предишен текст на чл. 705 – ДВ, бр. 70 от 1998 г.) Съдът утвърждава плана, ако:

  1. са спазени изискванията на закона за приемането на плана от отделните класове кредитори;
  2. (изм. – ДВ, бр. 84 от 2000 г., изм. – ДВ, бр. 38 от 2006 г.) планът е приет с мнозинство на кредитори с повече от половината от приетите вземания, включени в одобрените от съда списъци по чл. 692, ал. 1 и по чл. 692, ал. 4; ако планът предвижда непълно плащане, поне един клас от кредиторите, които са го приели, трябва да получава непълно плащане;
  3. всички кредитори от класа са поставени при равни условия, освен ако ощетените кредитори дадат писмено съгласие;
  4. на несъгласен кредитор и несъгласен длъжник планът осигурява получаване на плащане, каквото би получил при разпределение на имуществото по предвидения от закона ред;
  5. никой кредитор не получава повече от дължимото по приетото му вземане;
  6. не се предвижда получаване на доход от съдружник или акционер до окончателното изплащане на задълженията към класа кредитори, чиито интереси са засегнати от плана;
  7. не се предвижда издръжка на едноличен търговец, неограничено отговорен съдружник и на семействата им, по-голяма от определената от съда до окончателното изпълнение на задълженията към класа кредитори, чиито интереси са засегнати от плана.

(2) (Нова – ДВ, бр. 70 от 1998 г.) Съдът се произнася с решение относно утвърждаването на плана за оздравяване на предприятието или отказа за това.

С плана не може да се приема списъкът на приетите вземания – т. 5.

Това решение подлежи на обжалване по реда на въззивно и касационно обжалване по общия ред (чл. 613а от ТЗ). Тук не се касае за колективен иск.

Действие

Планът задължава длъжника – под страх от осребряване на имуществото трябва да изпълнява. Ако е прехвърлено предприятието е овързан и приобретателят. Настъпва и преобразуващо действие по отношение на вземания, за които е предвидено отсрочване, разсрочване, опрощаване. От МП гледна точка третите лица, учредили обезпечение за дълг на длъжника и солидарно отговорните лица не се ползват от този преобразуващ ефект. Може изрично да бъде предвидено в плана дали ще се ограничи отговорността му, дали ще бъде освободен от отговорност и при какви условия. Когато има открито ПН, действат тези специални разпоредби. Институтите на поръчителство, ипотека, залог от трето лице са именно с идеята да предпазят кредитора от неплатежоспособността на длъжника. От тази гледна точка е разумно законодателното решение.

Прекратява се ПН, за разлика от френското право, където стои спряно и има контролен орган, който да се отчита пред съда. При нас надзорният орган също се отчита пред съда, макар да е прекратено производството.

Може да се извади изпълнителен лист. Чл. 708 от ТЗ. Има срок и той трябва да се изчака. Ако сме обусловили някакво плащане от друг факт, трябва да представим доказателство, че е осъществен. Ако са определени в дати срокове – не е необходимо.

Надзорен орган

НАДЗОРЕН ОРГАН

Чл. 700а. (Нов – ДВ, бр. 58 от 2003 г.) (1) Надзорният орган по чл. 700, ал. 5 може да бъде едноличен или колективен.

(2) Колективният надзорен орган се състои от 3 до 7 души, в това число председател и заместник-председател.

(3) Председателят свиква заседанията на надзорния орган по свой почин, както и по искане на членовете на надзорния орган или на длъжника.

(4) Редът за свикване на колективния надзорен орган, кворумът и начинът за приемане на решения се уреждат в плана за оздравяване.

(5) Длъжникът представя пред надзорния орган доклад за дейността си и за предприетите действия по изпълнение на плана за оздравяване най-малко веднъж на три месеца.

(6) Длъжникът уведомява незабавно надзорния орган за всички настъпили обстоятелства, които са от съществено значение за изпълнението на плана за оздравяване.

(7) Надзорният орган има право по всяко време да поиска от длъжника да представи сведения или доклад по всеки въпрос, който засяга дейността на длъжника и изпълнението на плана за оздравяване.

(8) Органите на длъжника само след предварителното съгласие на надзорния орган могат да вземат решения за:

  1. преобразуване на длъжника;
  2. закриване или прехвърляне на предприятия или на значителни части от тях;
  3. сделки с имущество извън обичайните действия и сделки, свързани с упражняването на търговската дейност на длъжника;
  4. съществена промяна на дейността на длъжника;
  5. съществени организационни промени;
  6. дългосрочно сътрудничество от съществено значение за изпълнението на плана за оздравяване или прекратяване на такова сътрудничество;
  7. създаване или закриване на клон.

(9) Обстоятелствата по ал. 8 се вписват в търговския регистър.

(10) Възражения, че действията са извършени в нарушение на ал. 9 не могат да се противопоставят на трети лица.

Може да бъде предвиден още с плана за оздравяване. Но може и на събранието на кредиторите да се реши. Той е колективен орган. Не е синдик.Няма предвидени изисквания, на които трябва да отговарят тези лица. Очевидно акцентът е върху това кредиторите да имат доверие в този орган. Редът за свикване, кворумът, начинът на вземане на решения се предвиждат в плана за оздравяване, а не в закона. Длъжникът трябва да му предоставя доклад за това как изпълнява плана и за това как се развива дейността на предприятието. Оригиналното законодателно решение е, че надзорният орган функционира при едно прекратено дело (прекратено е с утвърждаването на плана). Освен това трябва да го уведомява за всички обстоятелства, които имат значение за оздравителния план. Самият орган може да изисква информация от длъжника.

Съдът може да реши да имаме надзорен орган, при което само след предварително негово съгласие, длъжникът може да взема решение за преобразуване по смисъла на ТЗ. Съгласието му се иска и при съществени организационни промени. Няма легално определение за „дългосрочно сътрудничество”. Това са обикновено трайните търговски отношения. Вписването е задължително в ТР.)

 

Планът може да има и незадължително съдържание. Възможно е да се предвиди продажба на цялото предприятие, или на обособена част от него, начинът и условията на продажба, купувачът. Ако се предвиди такова нещо, то си има своите задължителни елементи. Не може само да предложим да има продажба – необходимо е да се приложи проект за договор, той трябва да съдържа всичките елементи на договора и да е подписан от потенциалния купувач. Когато имаме такъв елемент в плана, пак се гласува плана по установения начин. Когато влезе в сила решението за утвърждаване на плана, обаче то няма прехвърлително действие, а е необходимо да се сключи договор между този купувач и длъжника (с прекратяване на ПН правомощията на синдика отпадат). От волята на длъжника зависи дали да го сключи. Дадена е възможност ако една от страните откаже, другата да иска обявяване на този договор за окончателен (прилича на предварителен договор) – това става по общия исков процес. Несключването на този договор и неподаването на ИМ за сключването на окончателен договор е основание за възобновяване на ПН.

 

Ако длъжникът не изпълнява плана за оздравяване, кредиторът може да поиска издаване на ИЛ по чл.708 ТЗ. Другата възможност е да се възобнови ПН. Искане може да бъде направено от кредиторите, които притежават минимум 15% от преобразуваните с плана вземания. Такова изискване няма за мин. на финансите – няма изискване публичните вземания да са 15%, за да може да се иска възобновяване (това е уредено в ДОПК). Искане може да се направи от чл.700а – надзорния орган. Той може да поиска това не само при неизпълнение на самия план, но и при неизпълнние на задълженията към него (длъжинъкт се отчита всеки месец пред него); някои сдлеки могат да се сключват само след предварителното му съгласие – при нарушение на кое да е от тези неща – може да се поиска възобновяване.

Молбата се разглежда по двете предпоставки и се постановява изричен акт, който е също решение като за обявяване на ПН – не с определение, а с решение. Искането – в открито заседание с призоваване на направилия искането и длъжника.

!!!! ПН с решение се открива, с решение се прекратява, с решение се възобновява!!!!

Характерно е, че не може да се предлага нов план за оздравяване и друго – да се доказва нова неплатежоспособност. Винаги възобновяването на ПН при неизпълнен план за оздравяване е съчетано с решение за обявяване на длъжника в несъстоятелност, което има класическото съдържание на чл.711. (Не се доказва отново неплатежоспособност или свръхзадълженост, т.е. дори длъжникът да е станал платежоспособен пак ще се възобнобнови. Във въобновеното П не може да се предлага отново план, а ще се премине към Н и осребряване. Преобразуващото д-е на плана по отн-е на вземанията се запазва.)

 

 

Съдържание на решението за обявяване в несъстоятелност

 

чл.711 – това е съдържанието на решението във всички случаи, когато имаме обявяване на длъжника в несъстоятелност. При откриване на ПН тя се установява и се установява нейната начална дата. Обявяване в несъстоятелност означава, че ще започва осребряване – това означава продажба. С решението се обявява длъжника в несъстоятелност и се прекратява неговата дейност – това означава правна забрана за извършване на дейност, иначе той може да си е прекратил дейността много по-отдавна. Прекратяват се и правомощията на органите на длъжника ЮЛ, което е ТД или кооперация. За ре…….  искове, това не е така – процесуалното представителство при исковете по чл.646, 645,647, където длъжникът ни е ответник.

Чл.635 (3) (Нова – ДВ, бр. 38 от 2006 г.) В производството по несъстоятелност, както и в производствата по чл. 621а, ал. 2, чл. 649 и 694, длъжникът, съответно неговите органи, когато той е юридическо лице, могат да извършват лично или чрез упълномощено от тях лице всички процесуални действия, които не са изрично предоставени на синдика. – По принцип в ПН представител на длъжника е синдикът, но когато се касае за искове за попълване МН, подадени срещу длъжника, дори когато е обявен в несъстоятелност, то негов процесуален представител са органите му.

Съдът налага с това решение обща възбрана и запор върху цялото имущество. При обезпечителните мерки по чл.530 ал.1 т.4 може да наложим много възбрани и запори, но не обща възбрана и запор. Обща възбрана и запор е с цел да осигури възможността всичко, което е в МН да се продаде, и че това се продава по реда на ТЗ от синдика. Обща възбрана и запор означава, че всичко това ще бъде разпродадено. Събранието на кредиторите може да реши дали тая маса ще се продава като цяло, като обособени части или като права или да каже, че синдикът ще реши.

С решението се постановява започване на осребряването на имуществата от МН.

 

(           – обявяване на решението в ТР – ТЗ борави с термина вписва, но актовете се обявяват, а не се вписват. В партидата на търговеца има графа – решения за обявяване в Н, излиза цялото СР. Обявяването има важно значение, за да се знае състоянието на длъжника. ТД ще се представлява от синдика поради отпадане пр-ята на органите

– обжалване – пред въззивния съд в 7 дневен срок – изпраща се препис на длъжника, а кредиторите се уведомяват по чл.619, то вписването, чл.624 – съдът тр да го изпрати в същия работен ден или най-късно следващия, а алужителят в ТР е длъжен незабавно да впише, обяви. Има още едно окл=е от ГПК – чл.7 – връчване на актовете на страните, а тук кредиторите се уведомяват чрез ТР, ако искат да го обжалват. Въззивният съд тук проверява дали са налице условията за обявяване в Н – дали има предложен план за оздравяване, спорове по чл.630(2) – дали е очевидно, че продължаване на дейността застрашава кредиторите за удовлетворяването им. Спазват се общите правила за касация – чл.280(1).

НБ! Проблемът с преценката за очевидност по чл.630(2). СР (съд. решение) има незабавно д-е. Ако се започне веднага осребряване, но после СР се отмени, така може да се окаже, че ще се попречи, защото сме осребрявали без да има Н. Затовя някои синдици чакат, но пък това е в разрез със незабавното д-е. Друг проблем е, че може да сме стигнали до класичеко СР за обявяване, но после се отмени поради липса на неплат СР за откриване – чл.621 ТЗ, вр с чл.303, т.3 ГПК – искане за отмяна на СР за обявяване в Н. Най-добре е да се обжалва наред с СР за откриване и това за обявяване в Н.

г) съотношение между чл.630(2) и чл.635(2) – първото се прилага, когато е очевидно, че прод на дейността ще увреди кредиторите, а по чл.635(2), не дейността, а д-ята на длъжника създават такава опасност, например блокиране възможността за оздравяване на предприятието или намаляване масата на Н).

 

Осребряване

 

Осребряват се всички имуществени права, включени в МН, и се удовлетворяват всички кредитори с приети вземания, доколкото има пари в тази маса.

Характерно за тази фаза е, че в някои елементи много прилича на изп. процес. Даже първоначално е имало препращане към ГПК (според Попова е била по-читавата уредба). Сегашната уредба е в ТЗ – копира се публичната продан от стария ГПК.

 

Органът, който извършва осребряването, е синдикът. Друга специфика – изисква се да имаме допълнителен акт на съда, с който да разрешим всяка продажба (според Попова това е процесуално разточителство). Целта е да има предварителен контрол, но предварителният контрол е още в решението за обявяване в несъстоятелност – предвидено е като задължително съдържание в т.5 – „започване на осребряването”. Предварителният контрол е във възможността решението на събранието на кредиторите за начина на осребряване, оценителите и метода на оценяване да бъде атакувано по чл.679. Синдикът трябва да поиска разрешение, а съдът е длъжен на същия ден, най-късно на следващия работен ден, да му даде  това разрешение. Когато събранието не е взело решение и се е оказало, че синдикът ще решава, той трябва да обоснове пред съда кое е по-изгодно за кредиторите – дали да продава масата като цяло с всички имуществени права, обособени части или отделни имуществени права. Само имайки този акт, синдикът може да извърши осребряването на имущественото – то е абсолютна процесуална предпоставка. (Характерна особеност на българската процедура за осребряване на имущетвото е предвиденото от 2006 г., че продажбата се извършва след разрешенеи на съда. Според Попова имаме процесуално разточителство – натрупване на актове на съда, а това разшрение даже не е и наречено с такъв акт. Видяхме, че задължителен елемент осъдържанието на решението за обявяване на Дл в несъстоятелност е започване осребряването на имуществото, така че не би ни трябвало ново разрешение. То се съдържа в решението за обявявяване в несъстоятелност.)(Това, което съдът следва да прецени при разрешението е дали предложеният начин от синдика е в интерес на кредиторите.

Това разшренеие не е предвидено в закона в какъв акт трябв да се даде – някои пишат разрешение, други резолюция, трети определение. Това разрешение не е предвиденода подлежи на обжалване.)

 

Осребряването се извършва по реда на търговете, които се наричат продажби. Характерно е, че за разлика от ГКП в ПН осребряването на отделните имуществени права става по един и същи начин независимо от техния вид (напр. в ПН е допустимо да се продава вземане). Специален ред за продажба имаме само по отношение на дяла на длъжника в ТД (разлика между ГПК и ПН – в ГПК имаме изпълнение на дял на длъжника ОТ ТД, което е изпълнение върху ликвидационния дял, тук по чл.718 имаме дял В ТД, т.е. става дума за изпълнение на дял на длъжника в ООД – дава се възможност на съдружниците първо да изкупят неговия дял и ако не сторят това в 1-месечен срок, продажбата на дела се извършва по реда в ТЗ).

Синдикът изготвя обявление, което обявление се поставя в канцеларията на синдика или по адреса на управление на длъжника. Това обявление се депозира в министерство на икономиката в 14-дневен срок преди посочения в обявлението ден. Мин. на икономиката го качва в …….. . За съдържанието на обявлението ще се използва препращащата норма на чл.621 ТЗ – където ще важи съответно правилото за обявление на публичната продан. В едно обявление могат да се изброят и всички имуществени права. Трябва да се посочи цена, като за разлика от началната цена в изп. процес, тук началната цена е равна на оценката. Търгът се провежда само в един ден, той пак е таен като по ГПК. Има широк достъп до наддавачи като те се депозират в канцеларията на синдика. За разлика от ГПК веднага след изтичането на срока за представяне на предложенията синдикът обявява постъпилите наддавателни предложения в присъствието на явилите се наддавачи, за което съставя протокол. За купувач се счита този, който е дал най-високо наддавателно предложение. Но това не става ex lege, а синдикът е длъжен да го обяви. Затова ако обяви друг, който е дал по-ниска цена, продажбата ще бъде опорочена. Обявяването на купувача се извършва от синдика в протокола, който се подписва от него и от явилите се наддавачи.

За ограничението за наддавачите чл.717 препраща към чл.185 ЗЗД. И в изп. процес, и тук, длъжникът, неговият представител, синдикът и лицата, посочени в чл.185 ЗЗД, не могат да участват в търга. И тук лицето, което няма право да участва като наддавач и е направило наддавателно предложение – то е недействително. Според Попова не следва да се допуска и лице, което е „свързано” с длъжника по смисъла на п.1 от ДР.

Купувачът има 5-дневен срок да плати цената, независимо дали става въпрос за движима или недвижима вещ.

Условие за валидност на надвателното предложени е да е платен задатъкът и ако не плати цената в срока, обявеният за купувач губи задатъка, канят се следващите, ако те не платят цената също губят задатъка.

Търг с явно наддване се провежда, ако не са се явили наддавачи, не са били направени валидни наддавателни предложения или купувачът не е внесъл цената. И тук вече началната цена ще бъде 80% от оценката.

Когато са дадени две еднакви най-високи наддавателни предложения, не се тегли жребий. А се провежда т. нар. незабавен търг с явно наддаване (незабавен явен търг). При правомощието на събранието на кредиторите по чл.677 т.8 за определяне на начина на осребряване само за този търг могат да предвидят правила, с които да възлагат това на синдика.

 

(Синдикът изготвя обявеление за продажба, в което се сочат данни за синдика, описание на имуществените права, които ще продаваме (не цялото имущетво), мястото и деня, в който ще се извърши продажбата, крайният срок за предложенията и оценката на имуществото. Чл. 717а. Различното с ГПК е , че това обявление не се слага в никакви регистри на съда, каквито се правят по ГПК (тая презастрахованост я няма, защото текстът е преписан от стария ГПК). Специфично много е, че продажбата не продължава 1 месец, а само 1 ден – само 1 ден се дават наддавателни предложения. В обявлението трябва да се посочи този ден.

Друго особено е, че се посочва крайния момент за приемане на предложенията в рамките на деня, т к синдикът като орган на производство по нес е такъв, но като професия няма нормиран работен ден. Тук не еказано края на рвреме, но трябва да се посочи часът, до к могат да се правят предложения, а по ГПК е посочено краят на рден на РС , а това е 17.00 ч.

Освен това имаме спец. правила за обявлението – в общината по седалището на Дл, в сградата на адреса на упр. на Дл (проблем ако няма такъв – пр. офисът е бил под наем и на основание 645 договорът е бил прекратен; или е бил продаден). Друго характерно е, че задължително това обявление се представя за публикуване в специален бюлетин на министерство на икономиката, докато такова задължително публикуване по ГПК няма, макар че в практиката примерно големите СИ служби си имат сайт, както е софийската държавна.

Обявлението трябва да е посочено най-малко 14 дни (пак повтаряме сроковете в нес са в дни, а не в седмици) преди посочения ден на публичната продан и синдикът съставя протокол за това. Тй в този 14-дневен срок трябва да представи и в МИнистерство на икономиката. Дали обаче МИ ще го качи на сайта си в същия ден не е предвидено. Понякога Министетвото забавя. Някои съдии смятат, че щом не епредставено и в МИ, процедурата е опорочена.

Публичнат апродан по ГПК е в райнния съд, но тази която е по несъстоятелността е в канцеларият ана синдика или по адреса на управление на Дл. Трябва да се посочи в обявлението. Решението е на синдика, но той е длъжен да псочи къде.

Книжата се държат в канцеларията на синдика или в адреса на управление. Внася се задатък мин 10 % от оценката.

Възприело се е тайно наддаване, което се прави в запечатан плик, където с цифри и думи се отбелязва предложението и трябв да се приложи квитанция за внесен задатък. Следва да обърнем внимание, че докато взсиактелят в изп процес, ако вземането му е по-голямо или равно на задатъка не трябва да внася задатък, тук кредиторът не е освободен от задължението з а внасяне на задатък. Предложенията са само до деня на продажбата. Не е допустимо синдикът тогава да събира предложения.

Синдикът отваря пликовете веднага след изтиане на срока за предложенията и съставя протокол. Той съставя протокол при всеки получен плик. Описва всичко в протокола. За купувач на имуществото се счита това лице, което е предложило най-високата цена. До тук нямаме разлика с ГПК. Следва обаче голямата разлика. Ако няколко лица са предложили най-висока наддавателна цена – 2 + купувачът се определя от синдика с незабавен търг с явно наддаване в присъствието на явилите се наддавачи. За този търг няма разписани правила. Затова по 687, т. 8 СК може да реши какви да са правилата. За разлика от ГПК няма предвидена стъпка за наддаване (по ГПК е 10 %).

Постановено е, че са недействителни наддавателни предложения от лица, к нямат право да наддават (киато ГПК). Свързани с Дл лица няма пречка да наддават – нито по ГПК, нито по ТЗ. Теорията е опитвала да го наложи, ама не станало.

Другото характерно за този незабавен явен търг е , че няма краен срок за предложения (такъв няма и по ГПК). СПоред Попова това е същетвен недостатък на уредата. Класическите решения е с краен момент – каот при тайното наддаване, защото наддавачите трябва да учатват в една регламентирана процедура с равни условия за наддаване.

По ГПК когато имаме еднакви наддавателни предложения се тегли жребий, а също без значение какви са наддавателните предложения – ако някой предложи продължване на търга с 10 % стъпа, но тук не теглим жребии, като условието за продължаване нявния търг е да имаме равни поне две най-високи наддавателни предложения.

717г ТЗ повтаря текста на ГПК. Обявяването на купувач не е краят на наддавателната процедура. Той има 5-дневен срок по ТЗ, в който да плати цената, независимо от това какво се продава, вкл. и движими вещи, докато по ГПК трябва да се плати кеш за движимат вещ в момента на търга. Тук срокът е 5-дневен.)

 

Характерно за продажбите е, че синдикът извършва само осребряване само  по постановлението за възлагане. Възлагателното постановление е акт на съда по несъстоятелността, който подлежи на обжалване пред АС – неговото решение вече е окончателно. (Особености в обжалването във вр. с това, че това постановление се издав от съда по несъстоятелността, а не отсиндика: Обжалването е пред Апел Съд (щото съд по нес е окръжния съд). Легитимирани да обжалват са длъжника и у ч астниците в търга, с други думи – наддавачите. Законодателят не допусна Кр да могат да обжалват възлагателно постановление, макар че имат интерес (пр. ако е възложено на лице, к не е предложило най-високата цена). И по изпълнителния проце в новия ГПК се сви възможността за обжалване на възл постановление. Кр. могат да обжалват постановлението ако участват като наддавачи. Но в производството по несъстоятелност трябва да преоставят задатък, т..е да участват по общия ред.)

 

От датата на постановлението за възлагане купувачът придобива всички права, които длъжникът има върху имущественото право.

Правата, които трети лица са придобили върху имущественото право, не могат да бъдат противопоставени на купувача, ако тези права не могат да бъдат противопоставени на длъжника. Попова: трябва корективно тълкуване – на взискателите не могат да бъдат противопоставени (относителната недействителност по чл.646 е за кредиторите; продажбите, които длъжникът е направил след откриване на ПН, те са недействителни по силата на закона).

 

И в ГПК и тук е предвидено, че ако бъде отменено постановлението, се провежда нова продан с ново обявление.

Придобиването с търг на недвижим имот е деривативен способ, това не е предвидено изрично, но следва от чл.621 – препраща към ГПК.

 

(Когато купувачът плати цената, се издва постановление за  възлагане. Възлагателното постановление се издава от съда по несъстоятелнсотта, а не от синдика за разлика от ГПК, където СИ издава възлагателното постановлен ие. Какво е положението с възлагателното постановление – преписано е от стария ГПК? 717з, ал. 2 е текстът – той е имал самото право. Идеята е, че ние продаваме самото право. Защото е преписано от публичнат апродан на недвижим имот и там е казано всички правая върху имота, тук е казано върху имущствнеото право. Ал. 2 иска да каже, че придобива самотези права, които длъжникът е имал. Т.е. правото, обект, на осребряване ще се придобие от купувача само доколкото то е било на длъжника. Обаче  това в пълна мяра важи за недвижимите имоти. Това важи в пълна мяра когато се продават вземания. По ГПК нямаме способ продажба на всезмане – там се възлагат за събиране и пр. Тук мжое да се продават вземания, както като съвкупност от права, така и от самото вземане. Тук нямаме оригинерен начин за придобиване на права. Затова купувачът ще стане носител на това вземане само ако длъжникът е бил носител на вземането. Не е същото при движимите вещи – 78 от ЗС не може да се прескочи с тази нескопосано редакция на текста. Право върху право няма. Имаме праов на строеж върху имот, а не право на строеж върху собственост. Текстът на второто изречение се тълйува поправително – доколкото не могат да се противоставят на кредиторите, а не на длъжника. Ал. 2 иска да каже, че тези права, които не са противопоставими на кредиторите, не са противопоставими и на купувача.

И след изменението на ТЗ остана текста че придобиването став от издавнето на възл. Постановление.  Ще сме принудени да тълкуваме както ВС през 60-е години, че може да е такава разпоредбата, но придобиването е под отлагателно или прекратително условие, доколкото това постановление влезе в сила. Ако обжалвам възл. Постановление и то не влезе в сила, няма как да съм придобил правото.)

 

Чл.717л – „Купувачът се въвежда във владение на имущественото право от синдика” – въвод може да се прави само в недвижим имот. (Тълкуване на текста: въвод в имуществено право не може да има. Имущественото право е мисловна категория. Може само във фактическа власт. Движимите вещи се предават!!! обаче, а въвод може само във владение на недвижим имот.)

Влязлото в сила възлагателно постановление е равностойно на нотариален акт и то се вписва. Тук разноските при продажбата се поемат от купувача.

При движимите вещи не се изисква вписване и няма да се внасят такси. Обаче се начислява ДДС.

 

Чл.717л ал.2 – „Рискът от погиване на имущественото право е за сметка на купувача, а разноските по опазването му до въвода във владение на купувача са за сметка на масата на несъстоятелността.” При правото на собственост погива вещта – нямаме обект повече, нямаме и право на собственост. Но имущественото право „вземане” не може да погине. Така че този текст се отнася само когато продаваме вещи. МН се обременява изключително много с тези разноски.

Този въвод се извършва срещу лице, което владее недвижимия имот. Макар и да е дадено срещу всяко трето лице, то то може да се брани само с иск за собственост.

По отношение на съсобствеността е копирано точно от ГПК. Когато изпълнението бъде насочено върху имуществено право, което е съсобствено, за дълг на някои от съсобствениците, имущественото право се описва изцяло, но се ………. само идеалната част на длъжника. Това за вещите е така, но за имуществените права не е така. При паричните вземания правилото е разделност, така че не може да се продава идеална част от вземане. И вземането няма да се предлага на други.

 

Чл.717ж – предвижда препродажба на имот, който е ипотекиран от длъжника за обезпечение на чужд дълг; синдикът изпраща на ипотекарния кредитор съобщение за насрочване на продажбата;

 

Само когато двата търга са неуспешни може да се премине към преки преговори. Когато се продава специфичен обект (напр. оръжие), нямаш право да допуснеш като наддавач лице, което няма право да купи този обект.

 

чл.718а – продажба на жилища с наематели р/сл под идеята, че е със социални цели – според Попова не може да се говори за някаква социална цел. „(1) Когато към датата на решението на събранието на кредиторите по чл. 677, ал. 1, т. 8 жилища, собственост на длъжника, са предоставени под наем на негови работници и служители към датата на това решение или на лица с вземания по чл. 687, ал. 1, синдикът е длъжен да предложи за продажба тези жилища на техните наематели. При тези случаи се прилага чл. 33 от Закона за собствеността.

(2) Синдикът отправя писмена покана до всяко лице по ал. 1, в която посочва конкретното жилище, неговата оценка, изготвена от избрания от събранието на кредиторите или определен по реда на чл. 677, ал. 4 оценител, срок за плащане, който не може да бъде по-кратък от 30 дни и по-дълъг от 60 дни, както и банковата сметка за извършване на плащане на цената.” Разходите за прехвърлянето на недвижимия имот са за сметка на МН. Как се очаква човек, който е р/сл в ТД обявено в несъстоятелност, като не е получавал заплата, да успее да плати в 60-дневен срок?

 

(Възлагателно постановление се издава във всички случаи, независимо какво продаваме. Според проф. Попова това не е много разумно решение, особено когато става сума за продажба на движими вещи на по-малка стойност.

            След решаването за обявяване в несъстоятелност следва да се извърши осребряване на имуществените права от МН. Възбраните и запорите остават.

ПРОДАЖБА ПРИ ОСОБЕНИ СЛУЧАИ

Чл. 718. (1) (Доп. – ДВ, бр. 70 от 1998 г., изм. – ДВ, бр. 38 от 2006 г.) По предложение на синдика съдът по несъстоятелността може да разреши продажбата да се извърши чрез пряко договаряне или чрез посредник, когато вещите и имуществените права като цяло, обособената част или отделната вещ или имуществено право са предложени по реда на чл. 717 и следващите, но продажбата не е извършена поради неявяване на купувач или купувачът се е отказал. В тези случаи продажната цена може да бъде по-ниска от началната цена по чл. 717ж и се определя по реда на Гражданския процесуален кодекс. Съдът е длъжен да се произнесе по предложението на синдика в деня на постъпването му в съда или най-късно на следващия работен ден.

(2) Дялове, които са собственост на длъжника в други дружества, се продават, след като бъдат предложени за изкупуване на останалите съдружници и в срок от един месец предложението не бъде прието.

(3) (Нова – ДВ, бр. 70 от 1998 г.) При продажба по ал. 1 на вещите и имуществените права като цяло или на обособена част кредиторите не могат да бъдат поставени в по-неблагоприятно положение, отколкото при продажбата на отделни вещи и имуществени права.

(4) (Предишна ал. 3, изм. – ДВ, бр. 70 от 1998 г.) При продажба по ал. 1 на вещите и имуществените права като цяло или на обособени части извършените от купувача действия на разпореждане преди окончателното плащане на цената са недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността.

(5) (Нова – ДВ, бр. 84 от 2000 г.) Продавач по договор по ал. 1 е синдикът.

Ако не се продаде имуществото по предвидения в ТЗ ред, се открива възможността за особения случай на продажба чрез преки преговори. Това е изрично предвидено в чл. 718. Първо трябва да е предложено за продажба по реда на търговете, предвидени в ТЗ. Така се е сложил край на противоречивата съдебна практика. Продажбата чрез преки преговори пак е с цел удовлетворяване на кредиторите, а не за оздравяване на дейността. Не бива да се смесва с оздравителния план или извънсъдебното споразумение. Синдикът действа като МП представител на длъжника по смисъла на чл. 758, ал. 1, т. 1 с тази особеност, че е независимо от волята на длъжника. Събранието на кредиторите не може да предвиди преки преговори, които да прескочат тъгговете.

            За да предложим преки преговори, трябва да сме използвали пътя на търговете. Самите търгове дават възможност за продажба на отделни имуществени права, групи, обособени части от МН или цялата МН. Следователно има различни варианти, от които трябва да се търси най-изгодният за кредиторите. При преките преговори синдикът има право да продава по начина, по който е предложил на търговете. Иначе може да прескочи императивното изискване на чл. 718 (напр. да направи търг за цялата МН и после с преки преговори да започне продажби на отделни обекти от нея).

Съдът не е нужно да одобрява договора.

Има особен вид продажба и в случаите, когато длъжникът има дял в други дружества. Става дума за ООД или ЕАД и по-скоро – а ООД, тъй като особеното правило е, че синдикът е длъжен първо да предложи на другите съдружници да изкупят дела по направената оценка и ако те не го направят в рамките на един месец, той се продава по реда на ТЗ – чрез търг, а след това – чрез преки преговори. Разликата с ГПК – тук става дума за дялово участие на длъжника в други дружества, а дялове има в ООД.

Преобразуващото действие на оздравителни план (напр. когато е предвидено отсрочване, разсрочване и пр.) не се отнася до поръчителите. Това на практика им влошава положението. Това е съществена разлика в сравнение със ЗЗД, според който подобен резултат е недопустим.

В чл. 226 от ГПК в исковия процес, когато има прехвърляне на спорно право, делото продължава между същите страни. В изпълнителния процес участват реалните страни по МПО, тъй като удовлетворяваме вземания, а не решаваме спор. Чл. 429 относно субективните предели на изпълнителния лист.

През 2006 са въведени доста промени, вкл. е предвидена на продажба на жилища с наематели – работници/служители. Това са т. нар. ведомствени жилища, които са част от МН. Синдикът отправя писмена молба до всяко лице, като посочва конкретно жилището, оценката, срока за плащане (не може да е по-кратък от 30 дни или по-дълъг от 60 дни), банковата сметка за извършване на плащането. Тези наематели имат 14-дневен срок от уведомяването да заявят писмено дали желаят да купят жилището. Заявлението се прави до синдика. Работниците и служителите могат да направят прихващане с неизпълнение задължения за трудови възнаграждения. Тази норма е специална спрямо чл. 645. Договорът се сключва в нотариална форма, като продавач е синдикът. Според проф. Попова той действа като МП представител на длъжника по силата на чл. 658, ал. 1, т. 1. Разноските за продажбата са за сметка на продавача – очевидно за сметка на длъжника. Това показва, че целта е не съвсем социална. Така МН се обременява допълнително с такси.

Правилото е императивно и не може да се прескочи от събранието на кредиторите. Няма нито търг, нито пряко договаряне. Императивно е определено съдържанието на клаузите. Не може да има плащане с отсрочване или отсрочване – то е едновременно със сключването на договора.)

Другата част на тази фаза е разпределението. Изискването е след като се съберат достатъчно средства (синдикът преценява кога е това), тогава той изготвя сметка за разпределение. Той винаги изготвя такава сметка, обикновено прави няколко разпределения. Не се чака да се продадат всички имуществени права в МН. Така че продаваме по описания дотук ред съответното имуществено право, прави се сметка за разпределение, след това се продава нещо друго, пак се прави сметка за разпределение, продавам нещо и т.н. пак се прави сметка за разпределение. Затова се говори за частични сметки за разпределение.

Редът на удовлетворяване е предвиден в чл.722 ТЗ:

т.1 – вземания с обезпечени със залог или ипотека, или запор или възбрана, вписани по реда на Закона за особените залози – това е предвидено в ДОПК да се вписват запори и възбрани по реда на ЗОЗ – така се даде възможност за публичните вземания, когато са наложени обезпечителни мерки по ДОПК и имаме наложени запори и възбрани и те са вписани по реда на ЗОЗ, да отидат на първо място.

т.2 – вземания, заради които се упражнява право на задържане

т.3 – разноски по несъстоятелността – има легално определение в чл.723 ТЗ; (Признати са всички разноски в първата фаза – за откриване П по Н. Възражението на синдика е също разноска(той получава месечни възнаграждения, но ако не му е платено, ще се нареди в т.3). Когато си получи възн, той на практика измества първите 2 класа.)

т.4 – вземания, произтичащи от трудови правоотношения, възникнали преди датата на решението за откриване на ПН; докато ако са останали ТВ на р/сл след откриване на ПН, те са в т.3 като разноски по несъстоятелността и това е разумното отчитане на социалния интерес

т.5 – издръжка, дължима по закон от длъжника на трети лица – това е при ЕТ и когато имаме неограничено отговорен съдружник, но по закон, а не с договор

т.6 – публичноправни вземания на държавата и общините, възникнални до датата на откриване на ПН

т.7 – вземания, възникнали след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност и неплатени на падежа

т.8 – останалите необезпечени вземания, възникнали преди датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност.

 

Режимът на лихвите е съвсем различен от този по ЗЗД и в изп. процес. Лихвите, които текат след откриване на ПН по т.9 отиват след всички останали хирографарни вземания, вкл. и натрупани лихви до датата на решението за откриване на ПН. Лихвите не спират да текат, но редът на удовлетворяване е много назад.

 

От т.3 до т.12 – удовлетворяването е съразмерно, но по т.1 имаме първата вписана ипотека, първият вписан запор, т.е. нямаме съразмерност, а се удовлетворява по реда на вписванията.

 

Ал.3 – Характерно за сметката е, че синдикът не може по правилата на ал.2 вътре в публичните задължения да прави разпределение. НАП извършва разпределението по реда на ДОПК – дали данъци, такси, мита и др. Цялата сума се изпраща на НАП и тя си разпределя.

 

(При сопорване на вземане сумата се заделя, докато приключи исковият процес по чл. 694 или 637 и ако се установи,ч е съществува, сумата се предава на кредитора. Ако ПН не е приключило и не бъде уважен искът, тези суми се разпределят между другите кредитори от същия клас.

Осребряването и разпределението вървят успоредно. Когато синдикът е осребрил имуществени права и има достатъчна сума, синдикът прави т. нар. частична сметка. По чл. 734 може да се възобнови производството, ако то завърши без да са удовлетворени всички кредитори и се открият нови суми.

Ако вземането е под отлагателно условие се процедира, както при оспорените вземания. Ако не настъпи до приключване на ПН, се разпределя между останалите кредитори в съответния клас.

Сметката се изготвя и синдикът стриктно трябва да следва списъците, които е изготвил. Сметката за разпределение не може да ги изменя. Тя е  публична и се обявява в ТР (не просто, че е изготвена, а като акт) и се поставя на общодостъпно място в съда. Става въпрос за акт на синдика, в който той описва реда на разпределението – как ще плати от сумите, които е получил в резултат на осребряването.)

 

Имаме публичност на сметката, което е различно от тази в изп. процес. Това е защото имаме множество кредитори, ние не я предявяваме на кредиторите и длъжника, а тя се поставя за 15 дни на определено видно място в съда и се обявява в ТР. Тъй като сметката е акт на синдика, той има задължение да я обяви в ТР.

 

Възражение по сметката може да прави както всеки кредитор, така и длъжникът и комитета на кредиторите (ако има такъв). Възражението е писмено и се изпраща до съда по несъстоятелността. Съдът издава определение – това е актът, с който се одобрява сметката и съдът може да измени сметката, ако уважи възражението. Определението на съда за одобряване на сметката се обявява в ТР и това определение подлежи на обжалване пред апелативния съд. АС има същите правомощия като съда по несъстоятелността – ако уважи жалбата, ще трябва да измени сметката, а не да връща. Същите лица, които са легитимирани да подават възражение срещу сметката, са легитимирани и да обжалват това определение. Характерното е, че тези жалби също се обявяват в ТР. Вече одобрената сметка се изпълнява от синдика.

 

(Възраженията могат да се подават до съда по несъстоятелността, като легитимирани са длъжникът, комитетът на кредиторите и всеки кредитор. Това не е жалба, а възражение. Действията на синдика не подлежат на обжалване. Такава ре концепцията на законодателя. Възражението може да бъде подадено в рамките на 14-те дни, когато сметката е обявена.

Актът, с който съдът одобрява сметката е определение. Това определение също се обявява в ТР и също и постъпилите срещу него жалби. Няма друг такив случай – целта е кредиторите и длъжникът да се смятат за уведомени. Определението може да се обжалва от длъжника, комитета на кредиторите или от кредитор, оспорили с въражение вземането. Положението е аналогично с оспорването на списъка – мога да подам иск, ако преди това съм оспорил с възражение.

На основание чл. 613а това е едно от малкото определения на съда, които подлежат на обжалване пред апелативния съд по реда на обжалване с частна жалба. На основание чл. 721а ще се приложат съответните правила на ГПК. Ако апелативният съд го отмени, той самият се произнася по разпределението.

Не могат така да се оспорват вземанията! Единствено можем да се позовем на нарушаване на реда на чл. 722 или на неправилно изчисляване на самото вземане.)

 

Може да има няколко частични сметки, като за всяка сме длъжни да заделим суми по реда на чл.722. И така си вървим – продаваме, разпределяме, продаваме, разпределяме………………. . Когато се изчерпи МН, синдикът е длъжен да даде отчет за цялата си дейност и да направи доклад за извършените разпределения. Синдикът прави обобщен доклад какво е направил и какво е разпределил – т.е. не прави някаква окончателна нова сметка за разпределение, а в доклада посочва какво е удовлетворил и какво е останало неудовлетворено.

След това се провежда заключително събрание на кредиторите – то първо трябва да одобри тази дейност, после може да реши да плати допълнително окончателно възнаграждение на синдика и много важно правомощие: да вземе решение относно непродаваемите вещи, които се е опитал синдикът с първа публична продан, втора публична продан, преки преговори да продаде. Няма как да вдигнем просто възбраните и запорите и да освободим тези вещи от ПИ. Все пак има непродаваеми вещи и нямаме предвид тези, които са за бракуване, а такива, които просто не са продаваеми и не подлежат на търг. За тях събранието на кредиторите трябва да вземе решение. Няма пречка ако събранието на кредиторите реши и някой от кредиторите е съгласен да получи вместо плащане този имот, макар и изрично да не е предвидено в закона.

 

(Синдикът трябва да направи отчет за своята дейност и доклад за разпределените при осребряване суми и за останалите неплатени вземания.

ОТЧЕТ И ДОКЛАД НА СИНДИКА (ЗАГЛ. ИЗМ. – ДВ, БР. 38 ОТ 2006 Г.)

Чл. 733. (Изм. – ДВ, бр. 38 от 2006 г.) В срок не по-дълъг от един месец след изчерпване на масата на несъстоятелността, с изключение на непродаваемите вещи, синдикът представя на съда по несъстоятелността:

  1. отчет за своята дейност;
  2. доклад за извършените разпределения на сумите, събрани при осребряването, и за останалите неплатени вземания.

В този доклад ще приложи копия от всички разпределения.

Провежда се едно специално събрание на кредиторите (заключително събрание на кредиторите) и то се сключва от съда по искане на синдика. То има специални правомощия – да изслуша доклада и да изслуша отчета. В отчета на синдика той описва всичко, което е направил в производството, а в доклада има следните две точки: 1. извършените разпределения на суми; 2. останалите неплатени вземания. Другото специфично е, че това събрание взема решение за останалите непродаваеми вещи. Няма пречка, ако са съгласни кредиторите, някой от тях да я купи или да я получи вместо вземането си, стига всички да са съгласни. Става дума за вещи, които не са за бракуване (ако бяха, синдикът трябваше да ги е бракувал). Чл. 734, ал. 3 дава възможност тези вещи да се предоставят на длъжника – възможно, ако няма да го ликвидираме или ако има неограничено отговорен съдружник.

Когато производството приключи, длъжникът се заличава от ТР. За ТД процедурата приключва като принудителна съдебна ликвидация.)

 

Приключването на производството става с решение – чл.735 ТЗ. Кога приключва?

1) когато са изплатени задълженията (Попова: малко е странно това, тъй като нали в крайна сметка длъжникът е свръхзадължен или неплатежоспособен, и както тогава ще се стигне до изплащане на всички задължения)

2) когато МН е изчерпана, макар и да не са удовлетворени всички кредитори – това е класическият случай; тогава се заличава търговецът, но след като влезе в сила решението.

 

Законът казва, че след като решението влезе в сила, всъщност се касае за принудителна съдебна ликвидация. Правомощията на синдикът се прекратяват.

 

(Приключването на производството става с решение. Макар в чл. 735 да се говори за прекратяване на производството, става дума за приключване на производството. Две са основанията – когато са изплатени всички задължения, вкл. по чл. 616, ал, 2 и когато МН е изчерпана, макар да не са изплатени възнагражденията. В решението се постановява заличаване на търговеца, освен ако са удовлетворени всички кредитори и е останало имущество. Това показва, че или търговецът не е бил неплатежоспособен при откриване на ПН или просто синдикът е продал имуществените права в МН на висока цена. В тези случаи не се заличава търговецът. Във всички останали случаи се заличава – независимо дали е ТД или ЕТ. Принудителна съдебна ликвидация, когато имаме длъжник ТД или кооперация. ФЛ, обявено в несъстоятелност пък не може да бъде регистрирано като търговец.

Това решение няма незабавно действие. Трябва да се изчака влизането му в сила. То подлежи на обжалване съобразно чл. 613а по общия ред, т.е. на въззивна и касационна инстанция. В чл. 735, ал. 3 е предвидено, че срокът за обжалване пред въззивната инстанция е 7-дневен от вписването на решението в ТР. То не се връчва на страните, а срокът за обжалване започва да тече от вписването в ТР. С влизането му в сила се прекратяват правомощията на синдика. Когато имаме неполучени суми, заделени за оспорени вземания или такива, които синдикът е поканил кредитора да получи, той е длъжен по указание на съда да ги внесе в специална сметка.

С прекратяване на ПН се прекратява действието на общата възбрана – тя се заличава от момента на вписване на решението. Когато обаче сме купили имот от МН, възбраната се е вдигнала с възлагателното постановление, след като купувачът е платил цената.

Непредявените и неупражнени в ПН вземания се погасяват (чл. 739). На основание чл. 688 погасяването и преклудирането на самото вземане настъпва с неговото непредявяване в общия 3-месечен срок.)

 

Има възможност за възобновяване на ПН, ако се открие ново имущество. Срокът е преклузивен 1-годишен. Също и когато се освободят сумите, заделени за оспорени вземания по чл.674 и 637. Тъй като синдикът ги е включил в сметката, ако с влязла в сила решение бъде установено, че съществуват тези вземания, няма да възобновяваме производството, те са си заделени за тях, направо сумата ще се получи. Ако обаче се установи, че вземането на съществува, тогава ще се възобнови ПН и ще се прави нова сметка за разпределение, защото тези суми вече са освободени.

 

(УСЛОВИЯ ЗА ВЪЗОБНОВЯВАНЕ

Чл. 744. (1) Прекратеното производство по несъстоятелност се възобновява с решение на съда, когато в срок от една година след прекратяване на производството:

  1. се освободят суми, заделени за оспорени вземания;
  2. се открие имущество, което не е било известно при прекратяването на производството по несъстоятелност.

(2) Когато освободените заделени суми и новооткритото имущество са недостатъчни, за да покрият разноските по производството, съдът може да откаже неговото възобновяване, освен ако заинтересовано лице не предплати необходимата сума.

Едногодишният срок е „смущаващ“ според проф. Попова. Кратък срок е. Така се стимулира недобросъвестният длъжник да укрива имущество.

Искането може да се направи от длъжника (само ако е ФЛ, ако е ЮЛ, сме го заличили) или на кредитор с прието или установено по съдебен ред вземане (няма изискване за някакъв %).

Правата на синдика и на комитета на кредиторите се възстановяват, ако се възобнови производството. Възобновеното производство започва от следващото разпределение и най-вероятно ще приключи с него, ако имаме новоосвободени суми. Ако има новооткрито имущество, ще започне с осребряването му.)

 

Това въобще не го е преподала тази година на лекции, но го слагам за всеки случай, защото го има в конспекта:

 

Възстановяване на правата на ФЛ

Обявяването в несъстоятелност води до ограничаване правата на търговеца.

Отнася се до ЕТ и неограничено отговорния съдружник. През 2006 г. е добавена нова разпоредба, в която е предвидено, че възстановяването на правата важи и за ФЛ, участвали в управлението на обявено в несъстоятелност ТД. Условието да е изплатил напълно приетите взмения, лихвите и разноските по тях. По чл. 739 се погасяват, но за да бъде възстановен в правата си, ФЛ трябва да ги плати.

Само ако несъстоятелността се дължи на неблагоприятни стопански условия, длъжникът може да бъде възстановен в правата си въпреки че не е изплатил всички вземания. Разпоредбата е много „хлъзгава“.

Легитимиран да подаде молба е длъжникът-ЕТ, съотв. неограничено отговорният съдружник или ФЛ, участвали в управлението на ТД. Към молбата има изискване за прилагане на доказателство за изплатените вземания. Тя се обявява в ТР по делото на обявения в несъстоятелност търговец. В 1-месечен срок от обявяването всеки кредитор с прието или установено по съдебен ред вземане може да възрази.

Молбата и възраженията се разглеждат в открито заседание с призоваване на молителя и на възразилия кредитор. Решението на съда, с което се уважава молбата, не подлежи на обжалване. Това, с което се отказва, подлежи на обжалване в 7-дневен срок. Проверяват се само дали условията за възстановяване на правата.

 

Банкова несъстоятелност

Закон за банковата несъстоятелност. Където няма специални правила, се прилага Част IV от ТЗ.

 

Цел на производството

Определена е в чл. 2. Има за цел да осигури във възможно най-кратък срок справедливо удовлетворяване на вложителите и на другите кредитори на банката. Вземат се предвид техните интереси и обществения интерес, свързан със стабилността и доверието в банковата система.

Образува се за банка със седалище в РБ.

Има легално определение за МН в чл. 3, ал. 1 и то е същото като това в ТЗ.

И това производство е съдено, но характерното за него е, че то се предхожда от специално производство през БНБ за отнемане на лиценз. Решението за отнемане на лицензията има незабавно действие. Когато то е на основание чл. 36, ал. 2 ЗКИ не могат да се извършват разпоредителни сделки и действия с имущество на банката, с изключение на обичайните разноски, насочени към запазване на това имущество.

Правилата за недействителността са изнесени много напред – преди подаване на молбата за откриване на ПН. Всъщност те са аналогични на тези по чл. 646 от ТЗ. Те са прекрепени към решението на БНБ за отнемане на лиценза. Извършените в нарушение на забраната сделки и действия са недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността и в това производство участват както хирографарните, така и обезпечените кредитори, като последните запазват привилегиите.

Тук не се провежда събрание на кредиторите и не се предлага план за оздравяване, т. е. производството се развива като класическо универсално принудително изпълнение. Фондът за гарантиране на влоговете е специален орган в това производство и той изпълнява функцията по защита интересите на кредиторите.

 

Откриване

Основание за откриване ПН е отнемане на лицензията по чл. 36, ал. 2 от ЗКИ (виж го и го копирай). БНБ е длъжна да отнеме лицензията в случаите на констатирана по чл. 36, ал. 2 неплатежоспособност. ПН се открива на основа на решението на БНБ – не може без него, независимо, че БНБ е задължена да го издаде в тази хипотеза. Не е нужно актът да е влязъл в сила.

ПН се открива и когато банката е в ликвидация, но по реда на ЗКИ се установи, че тя е неплатежоспосбна.

Само БНБ е легитимирана да поиска откриване на ПН! Освен това тя е длъжна да го направи.

Искането се отправя до окръжния съд, където е седалището на банката. Изискванията за съдържанието на искането и приложенията към него са „семпли“. Трябва да се посочи основанието за откриване на лиценза и да се приложи заверен препис от акта на БНБ.

Съдът не се занимава с установяването на неплатежоспособността – необходимо и достатъчно условие е да има приложен препис от решението за отнемане на лиценза.

За това производство не се прилагат изискванията на чл. 77 и 78 от ДОПК – БНБ не е длъжна преди да подаде искането да уведомява НАП. Тя обаче е длъжна, най-късно до деня на подаване на искането да уведоми фонда за гарантиране на влоговете, за да подготви той действията за назначаване на синдика.

Тук се нарича „искане“, а не „молба“.

Особеното е в сроковете. Съдът е длъжен да образува делото в деня на получаване на искането и да насрочи заседание не по-късно от 15 дни от образуването на делото. Разглеждането на искането е в открито заседание при закрити врата с призоваване на БНБ, банката и Фонда. Друга ососбеност на производството е, че банката се представлява не от органите ѝ на управление, а от квесторите, които БНБ назначава, когато отнема лицензията. Задължително участва и прокурор.

Предвидена е възможност акционерите, които към датата на откриване на ПН са притежавали повече от 5% от капитала, да встъпят в производството.

Съдът не може да открие ПН преди актът на БНБ да е влязъл в сила, но ще образува делото и при невлязъл в сила акт, като ако той бъде обжалван, съдът ще спре ПН, но това не пречи да се наложат обезпечителни мерки. Те са регламентирани в чл. 12, аналогично на чл. 629а – има препращане към съответните текстове в ЗБН.

Съдът проверява дали актът на БНБ е валиден и дали отнемането на лицензията е на основание чл. 36, ал. 2 от ЗКИ и дали е влязъл в сила.

Оздравително производство не се провежда тук. С решението се обявява неплатежоспособността, определя се началната дата, открива се производството, задължително банката се обявява в несъстоятелнсот и се прекратява дейността на предприятието ѝ (последното всъщност се е случаило с акта на БНБ), лишава са банката от правото да се разпорежда с имуществото, което е част от МН (това също вече се е случило), постановява общ запор и възбрана и започване на осребряването.

Може да се отхвърли искането, ако то не отговаря на изискванията на чл. 9, ал. 2 – писмена форма с приложен препис от акта на БНБ за отнемане на лциензията.

Решенията на съда се вписват в ТР, обжалването е в 7-дневен срок. Право на жалба иматквесторите и БНБ, а право на протест – прокурорът.

Решението на съда за откриване на ПН има незабавно действие. От датата на това решение всички давностни и преклузивни срокове относно правата на банката спират да текат за 6 месеца, макар че не са предмет на делото???

От датата на решенито за откриване на ПН само синдикът има право да управлява и да се разпорежда с правата на банката.

Веднага с откриване на ПН сградите, имуществото на банката се запечатва. В ПН по ТЗ това е само възможност, а тук е задължително.

Не се прилагат разпоредбите на чл. 193 от ДОПК и чл. 93 от ЗОЗ.

 

Органи

И тук имаме синдик, и тук може да е само ФЛ, но особеното е, че задължително трябва да са 2 лица. Висше юридическо или икономическо образовани, не по-малко от 5 год. Има изискване за опит. (виж закона) Лицето трябвца да е вписано в списъка на БНБ. Няма приложение на Наредбата за надзора над синдиците. Целта е БНБ да контролира нещата. Не съдът, а Фондът назначава и освобождава синдика и неговото решение подлежи на незабавно изпълнение. Изобщо, в ПН само правните спорове са от компетентността на съда, а Фондът замества както събранието на кредиторите, така и някои от правомощията на съда, познати от ПН по ТЗ. Фондът дава предварително разрешение на синдика за извършване на всяка сделка или действие с имуществен интерес над 3 хил. лв. и одобрява програмата за осребряване на имуществото от МН. Синдкът е длъжен да изготви такава програма. Фондът дава разрешението на синдика за предприемане на действия за осребряване и фондът издава постановлението за възлагане. Той е и органът, който одобрява сметките, изготвени от синдика. Той предявява пред съда отменителните искове, а не синдикът.

БНБ също е специфичен орган в това производство. Отправя искане за откриване на ПН, води списъка, издава и наредби по прилагане на закона. Това не са правомощия за процесуални действия в ПН, а са правомощия във връзка с изпълнението на закона.

Съдът по несъстоятелност разглежда и решава правните спорове. Открива ПН, определя предварителните обезпечителни мерки и ги налага, одобрява списъците на приетит от синдика вземания и се произнася по възраженията срещу него и разглежда делата по отменителните искове.

 

Относителната недействителност

Тя е налице за действия и сделки, извършени след акта на БНБ за отнемане на лицензията. Недействителни по отношение на кредиторите са и действията и сделките, извършени след откриване на ПН.

Чл. 60 регламентира отменителните искове, които съществено се различават като основания от тези по чл. 646 и 647 от ТЗ. В ал. 1 са изброени действията и сделките, които банката е извършила преди датата на неплатежоспособността. Става дума за сделки и действия преди датата на неплатежоспосбността.

По ал. 2 са след датата на неплатежоспособността, но преди датата на откриване на ПН.

Даденото от третото лице подлежи на връщане, като, разбира се, при относителната недействителност това, което третото лице е получило, трябва да се върне в МН.

Легитимирани да предявят тези искове са синдикът, а при негово бездействие – фондът.

 

Във връзка с предявяване и приемане на вземанията – едно специфично, особено производство. Срокът е 2 месеца от вписване на решението, като той не е преклузивен. Може в 1-годишен срок от датата на решението да се предяви установителен иск пред съда по несъстоятелността. Списъкът може да се оспори от всеки кредитор или от един или повече акционери, които притежават поне 25%. Възражението се подава в 14-дневен срок пред синдика и се разглежда в т. нар. синдишки заседания – съвместно от синдика, съответния кредитор. След изслушване на възраженията синдикът изготвя окончателния списък. В 7-дневен срок от уведомлението лицето, направило възражение, което не е удовлетворено, може да оспори този окончателен списък пред съда, който го разглежда с участието на кредитора, чието вземане се оспорва и кредиторът, който е оспорил чуждото вземане с призоваване и на синдика. Разглеждането е в открито заседание и съдът се произнася с решение. След това няма допълнителна възможност за установителен иск. Това решение подлежи на обжалване по общите правила и има СПН спрямо всички кредитори и синдика. Когато няма възражения, не се насрочва съдебно заседание. Съдът се произнася пак с решение, но то не подлежи на обжалване.

 

Осребряване

Синдикът прави програма. Тя се одобрява от фонда и за начина на провеждане на търговете препращането е към реда на ДОПК. Възлагателното постановление се издава от фонда и подлежи на обжалване пред съда по несъстоятелността.

В ПН за банка не се провежда оздравително производство, но голямата особеност при осребряването е продажбата на банката като предприятие, което цели оздравяване на предприятието и продължаване на неговата дейност от друг правен интерес. При наличие на предложение от потенциален продавач фондът може да разреши откриване на процедура за продаване на банката като предприятие и без да е минал през процедурата на търговете…. Тази сделка се одобрява от съда, който проверява дали е спазен законът и дали са спазени интересите на кредиторите. БНБ дава становище, което не обвързва съда. На практика обикновено то го повлиява.

Купувач може да бъе само банка с лиценз за банкова дейност в страната. АД, което отговаря на изискванията, но не е банка, може да получи лицензия от БНБ под условие, като окончателната се издава от БНБ чак когато сделката бъде одобрена от съда.

 

Ред на вземанията (да си го видя от закона)

При реда на вземанията на 4-то място са не вземанията на работниците и служителите, а вземанията, в които фондът се е суброгирал  и вземанията на вложители, които не са било удовлетворени от фонда. Вземанията на банките са също привилегировани.

Сметката за разпределение се изготвя от синдика, но се одобрява от фонда, а не от съда.

 

0 replies

Leave a Reply

Want to join the discussion?
Feel free to contribute!

Вашият коментар